Над мойта земя
             в небето
                    опира
                        Пирин.
И мурите в буря
              илинденски приказки пеят,
над Охрид лазура е
                толкоз просторен и син,
а още надоле
                  е светлия бряг на Егея.
Спомням си само.
            И ето нахлува кръвта
във сърцето, което
                топи се от някаква нежност...
Моя страна! Моя прекрасна страна!...
Поена със кръв
            и разлюляна
                      в метежи.
По Беласица телени мрежи...