Един от въпросите, който всеки астроном-любител си задава в началото на своята практика, е какъв телескоп да си избере? Този проблем изглежда още по-сложен, ако липсва информация за това, какви типове астрономически обекти, с какви инструменти са достъпни за наблюдение. Отначало мнозина посягат към най-близкото подобие на телескопа, което може да се окаже под ръка у дома - далекогледната тръба или бинокъла, но вероятно ще измине повече време, докато разбеерат, че с това са направили един твърде удачен избор!
      Зрителните тръби и биноклите са способни да разкрият много от тайните на звездното небе. Те притежават качества, които нерядко ги правят по-подходящи от някои модели малки любителски телескопи!

      Върху телата на повечето бинокли, монокуляри и зрителни тръби, освен името на фирмата производител и заводския номер на прибора, е отбелязано увеличението, което той дава и диаметърът (апертурата) на обективите му. Например ако е означено 8х30. това значи, че бинокълът увеличава 8х (пъти), а диаметърът на обективите му е 30 mm. Освен това може да бъде отбелязана сигнатура от няколко букви, указваща типа на изправянето на образа, типа на системата за фокусиране - централно или независимо (разделно) за двата окуляра, или други особености на прибора.
      Пример: върху руски бинокъл виждаме означението БПЦ 10х50, което означава Бинокъл с Призмово изправяне на образа, с Централно фокусиране, който увеличава 10 пъти и има диаметър на обективите 50 mm.

      Върху телата на някои западни бинокли можете да видите следните сигнатури:

PCF III - стандартни бинокли с поропризми;
UCF V - компактни, с поропризми;
DCF - компактни, с рууф-призми;
UCF mini - ултракомпактни;
CF - стандартни размери, с поропризми;
WP - водонепроницаеми при потапяне до дълбочина 1 м;
PIF - водонепроницаеми бинокли, пълни със сух азот, с многослойно просветляване;
HR - качествени, с висока резолюция;
IF - със скала за разстоянията до обектите;
IS - с оптична стабилизация на образа;
AF - с автофокус;
BD - с лазерен далекомер.

      Върху по-добрите модели бинокли ще намерите и няколко скали:
      Скалата за междузеничното разстояние на очите (eyes base adjustment range) се намира между двата окуляра. Тя е разграфена в милиметри, в стойности например между 56 и 74 mm. При гледане надалеч, разстоянието между центровете на зениците на очите при повечето хора е около 65 mm. Биноклите могат да се разгъват от централния си шарнир до необходимото междузенично разстояние, така че наблюдателят да вижда изцяло осветено зрително поле и в двата окуляра.
      Диоптровите скали са нанесени на централния винт и на винта на десния окуляр - при биноклите с централно фокусиране, или на винтовете на двата окуляра - при биноклите с независимо фокусиране на окулярите. Скалите са двустранни - с нула в средата и са разграфени до ± няколко диоптъра в двете посоки. При някои модели разграфката на скалите е по-груба, например едно деление на всеки 3 диоптъра.

      Тук ще опиша най-общо типовете обекти, достъпни за наблюдения с бинокли и зрителни тръби, както и увеличенията, при които тези обекти изглеждат достатъчно ефектно в окулярите. Тази информация е особено ценна за съвсем начинаещите любители, без наблюдателен опит. Надявам се така да дам отговор на често вълнуващия ги въпрос: "с какъв прибор, какви астрономически обекти могат да се видят?"

      Луната несъмнено е обект, към който всеки любител би насочил бинокъла си и ако той е с увеличение 8 - 10х, за него ще бъдат достъпни някой от по-големите планини и кратери. За по-детайлни наблюдения обаче са за предпочитане увеличения от над 30 пъти - с далекогледни тръби или малки телескопи. Незабравими впечатления оставят изгледите от лунната повърхност, наблюдавани с увеличения от около 150х и повече - огромно множество кратери и планински вериги, някои детайли в моретата... всичко това се разкрива във великолепна картина пред наблюдателя!
      От ярките планети, които са добре видими и с просто око, Юпитер разкрива някои от тайните си още при малки увеличения - от 8 - 10х, когато можете да видите неговите четири най-ярки Галилееви спътника, подредени в една редица заедно със самата планета. По-спокойното разглеждане на детайли от атмосферата му, като облачните ивици или Червеното петно, е възможно само с мощни тръби или малки телескопи, при увеличения поне около 100x!
      Сатурн започва да се разкрива при малко по-големи увеличения: при 10 - 15x, освен че лесно ще забележите най-големият му спътник Титан, самата планета започва да изглежда леко елипсовидна, а при увеличения около и над 30х, става ясно, че тя изглежда така заради пръстена си, който тогава вече се вижда отделен от планетата. За да разглеждате обаче други подробности, например процепа Касини в пръстена, отново ще ви е необходима мощна тръба, с увеличение поне 80 - 100х.
      Червеникавият Марс е също достъпен за наблюдение с просто око или бинокъл, но подробности се виждат само при големи увеличения - около и над 150 - 200х. При спокойна атмосфера (с малка турбулентност) добре се наблюдават полярните шапки и материците на планетата, като размити петна.
      При увеличения около 30 - 40х Венера често изглежда като сърп - с фази, подобни на лунните, сменящи се при видимото й преместване спрямо Слънцето. Наблюдаването на детайли от повърхността на планетата обаче е невъзможно, поради плътната й атмосфера.
      Понякога в гаснещите лъчи на залеза или преди пурпурните сияния на утрото, можете да наблюдавате с просто око или бинокъл жълтеникавият Меркурий, съвсем ниско над хоризонта. Разглеждането на подробности от повърхността му обаче не е по силите дори на прибори с големи увеличения. С по-мощни тръби, Меркурий също се наблюдава във фази, подобно на Венера и Луната.
      Друг тип интересни обекти са двойните звезди - визуални и физически, някои от които се виждат разделени през бинокли, с увеличение 10 - 15х. Повечето обаче изискват увеличения от над 50 - 60x. Понякога техните компоненти са звезди от различни класове и поради това - с различен цвят. Например системата Албирео - b от съзвездие Лебед, е физическа двойка от оранжева и синя звезда, които се виждат разделени при увеличение над 20x. При наблюдение на двойни звезди можете да тествате зрителната острота на прибора си, като знаете ъгловото отстояние между компонентите на наблюдаваните двойки. По-долу ще намерите таблица с данни за някой двойни звезди.

      Става ясно, че за лунни и планетни наблюдения са за предпочитане по-големите увеличения, осигурени от по-мощни зрителни тръби или малки телескопи.
      Биноклите са за предпочитане при наблюдение на обекти от дълбокото небе (deep sky). Поради голямата си светлосила, те са способни да покажат множество мъглявини и звездни купове, достъпни дори при неголеми увеличения. Например малките компактни модели бинокли 8х30 представят впечатляващи панорами на Плеядите, Хиядите, голямата мъглявина в Орион М42 и района около нея, разсеяният куп "Ясли" в съзвездие Рак (М44) и двойният куп в Персей. С такива прибори са добре видими галактиката М31 в Андромеда и сферичният звезден куп М13 в Херкулес.
      Но далеч по-впечатляващо изглежда небето през бинокъл с по-голяма апертура, например 50 mm. С бинокли 7х50 или 10х50, през ясните безлунни летни и есенни нощи можете да разглеждате многобройни разсеяни и сферични звездни купове, например тези в съзвездията Стрелец и Скорпион.
      В посока към по-ярките области от Млечния път се разкриват великолепни картини! Богати звездни полета ще видите в Персей, Касиопея и особено в Летния триъгълник - в съзвездията Лебед, Лира и Орел. Обширни облаци от светещ междузвезден газ, редом с красиви звездни стълпотворения, ще видите по-наюг, в съзвездията Щит и Стрелец. Същите тези обекти, наблюдавани с мощни бинокли или с далекогледни тръби 20х80, 30х80 и подобни, разкриват повече детайли от структурата си! Някои от звездните купове се "разпадат" на съставящите ги звезди, а големите мъглявини, като М42 в Орион и М8 - "Лагуната" в Стрелец, показват своите драперий и младите звезди, раждащи се в тях. С такива увеличения може вече да опитате да наблюдавате още един тип обекти - планетарните мъглявини - останки от загиващи или загинали звезди. Най-достъпните и атрактивни от тях са мъглявината M27 "Гира" в съзвездие Малка лисица, която е от 7.6^m (звездна величина) и е с ъглови размери 8'х4', както и пръстенообразната M57 в Лира, от 9.3^m, с ъглови размери 1.4'x1'.
      По-светлосилните бинокли са незаменими, когато се налага оглед на обширни области от небето, в търсене на мъглявинни (протяжни) обекти. Големите зрителни полета на тези бинокли (от около 4 до 8 ъглови градуса) значително улесняват намирането на по-ярки галактики или комети, чиито местонахождения се знаят само приблизително! С такива прибори лесно ще откриете галактики като М33 в Триъгълник, M81 и M101 в Голяма мечка, галактиката M51 "Водовъртеж" в Ловджийски кучета и др.

      За да можете да наблюдавате описаните по-горе обекти в цялото им великолепие, е необходимо преди някоя ясна и безлунна нощ, да изберете място, отдалечено от градските светлини, заводи или оживени пътища. Ако е възможно, нека това бъде високопланинска местност, където хоризонтът не се ограничава от високи сгради, дървета и др. Планинските условия ще ви гарантират по-добра прозрачност на атмосферата и спокойна обстановка.
      Едно предимство при използване на бинокъл за астрономически наблюдения е, че не е необходима почти никаква предварителна подготовка! Биноклите са лесно преносими и за тях дори не е задължителен статив, освен ако не са тежки прибори, с голяма апертура и увеличение над 15 пъти. Все пак, монтирането на уреда към статив е за предпочитане, особено при демонстрационни наблюдения с учебна цел, когато лекторът може да фиксира прибора насочен към различни обекти и да го предоставя така на аудиторията.
      Други пособия, които могат да ви потрябват, са звездна карта и електрическо фенерче със зелен или червен светофилтър, за да осветявате при нужда картата, без това да смущава много адаптираното ви към мрака зрение.
      По време на самите наблюдения е необходимо наблюдателят да бъде спокоен и съсретоточен в работата си. От тази гледна точка, не е за препоръчване многолюдна шумна аудитория или ангажиране със странични занимания. Добри резултати и впечатления от наблюденията си ще придобиете само след внимателна работа, по време на която ще трябва дори да контролирате ритъма на дишането си - например да затаявате дъх за известно време, намалявайки така пречещите ви неволни движения! При наблюдение на даден обект е добре да се вглеждате в него по-продължително време. Това ще ви позволи да различите повече детайли и цветови нюанси.

    При закупуването на бинокъл, най-важните параметри, според които избирате прибора, са увеличението (magnification) и диаметърът на обективите (objective lens diameter) или апертурата. Върху тялото на бинокъла ще видите отбелязани вече споменатите двойка числа, като например: 8х30, 7х42, 10х50, 20х80 и пр., указващи увеличението и апертурата. Ако приборът е с променящо се увеличение (с вариооптика - zoom), можете да видите върху него означение като примерно 10-30х50, т.е. увеличението на бинокъла варира от 10 до 30 пъти, а апертурата на обективите му е 50 mm.
      Не са редки случаите обаче, когато освен тези данни, не можете да научите много повече за даден прибор, но пък има начин да прецените още някои негови параметри. Например като знаете увеличението и апертурата, можете да пресметнете диаметъра на изходния отвор или изходната зеница (exit pupil diameter). Това е диаметърът на светлинния сноп, излизащ от окуляра, когато бинокълът е насочен към отдалечен точков светоизточник (далечна лампа или звезда) и фокусиран по него. Необходимо е този диаметър да не превишава диаметъра на зеницата на окото, който нощем след адаптация достига 6 - 7 mm. Ако диаметърът на изходния светлинен сноп превишава този на зеницата, то периферните лъчи няма да попаднат върху ретината - ще останат задиафрагмирани от ириса на окото. Това при дневни наблюдения е нещо обичайно и не е проблем - през деня зениците са свити, а светлината е предостатъчна, но през нощта би означавало загуба на полезна светлина! Затова конструктивно не се допуска изходният отвор на прибора да е с диаметър над 7 mm.

За изходният отвор е в сила следната зависимост:

където F_об. и F_ок. са фокусните разстояния съответно на обектива и окуляра, D е диаметърът на обектива, а d е диаметъра на изходния отвор.
      Но ние знаем, че F_об./F_ок. =V, където V е увеличението на прибора в пъти, следователно и D/d =V, откъдето d =D/V, т.е. теоретично, изходният отвор може да се пресметне, като се раздели диаметърът на обективите D на увеличението на уреда V. Например за бинокъл 10х50 теоретично ще имаме D/V =50/10 =5 mm диаметър на отворите (на изходните светлинни снопове след окулярите или на "изходните зеници"). За уред 7х50 ще имаме 50/7 =7.14 или приблизително 7 mm, което, както казахме, е на границата на допустимото и означава, че нощем след адаптиране на окото, изходният светлинен сноп ще преминава през целия диаметър на зеницата. Биноклите с такива изходни отвори са най-ефективни в условията на нощен полумрак!

      Има по-бърз начин с приблизителна точност да измерите изходния отвор на далекоглед или бинокъл: отдалечете окуляра на далекогледа от очите си и допрете прозрачна милиметрова линийка, диаметрално на очната мида на окуляра. Отчетете по скалата й видимият диаметър на светлото кръгче, което виждате в окуляра - то е умаленият образ на обектива на далекогледа.
      Не бива да се мисли обаче, че диаметърът на изходния отвор е равен на диаметъра на задната (очна) леща на окуляра - обикновено окулярите са значително по-големи!
      Биноклите с гранично допустим изходен отвор - около 7 mm, често впечатляват с необичайно контрастната картина, която възпроизвеждат през деня! Причината е в задиафрагмирането на периферните лъчи на изходните снопове, от свитите през деня ириси на нашите очи. Това е аналогично със задиафрагмиране на обективите на бинокъла с диафрагми, което, по подобие на често прилаганата във фотографията практика, води до значително повишаване контраста на изображението. По обратния начин можете да пресметнете например за бинокъл 7х50, при зеница на окото свита през деня до диаметър 3 mm, каква част от обектива на прибора се използва ефективно: имате 3*7=21 mm (3 mm d-зеница по 7x увеличение на прибора), което е диаметърът на тази част. Сметната като площ, тя е 1/5.6-та част от цялата повърхност на обектива. Това е аналогично с поставяне на диафрагма с диаметър 21 mm пред самия обектив на прибора, която намалява светлосилата му 5.6 пъти. Но тъй като дневната светлина е в излишък, наблюдателят ще вижда достатъчно осветен образ, с висок контраст! Напрактика, при задиафрагмиране на обектива, в окуляра се наблюдава винетиране - потъмняване на образа към краищата на зрителното поле.

      Истинско зрително поле (angular field of view) или ъглов обхват. Това е параметър, който би трябвало задължително да фигурира в паспортните данни на бинокъла. Той указва ширината на полезрението на прибора в ъглови градуси. С други думи, това е ширината на тази част от цялата картина, видима с просто око, която се "побира" в окуляра и която разглеждаме под съответното увеличение, давано от прибора. Този параметър, освен от увеличението, зависи от диаметъра на полевата диафрагма на окуляра, намираща се в предният му фокус, както и от диаметъра на самия окуляр! Обикновено по-компактните широкоъгълни модели бинокли са комплектовани с широкоъгълни окуляри, например тип Ерфле, а диаметърът на задната им очна леща е доста голям - около 18 - 20 mm. При такива уреди, истинското зрително поле може да достига около 8 - 9°.
      Някъде можете да срещнете друг начин за определяне на зрителното поле, като метри на 1000 метра (linear field of view at 1000 m), което изразява каква ширина трябва да има една наблюдавана област (или обект), намиращ се на 1 километър пред наблюдателя, за да запълва той целия окуляр. Като знаем истинското зрително поле на прибора, лесно можем да сметнем тази ширина по формулата:

където L е търсената ширина на обекта в метри, а a/2 е половината от истинското зрително поле. Например за бинокъл със зрително поле 7° ще имаме:

т.е. той ще обхване наведнъж обект с ширина около 122 метра, отдалечен на 1000 метра от наблюдателя.

      Самите окуляри се характеризират с един параметър, който най-вероятно не е упоменат в паспорта на вашия прибор. Това е собственото зрително поле или собственият ъглов обхват на окулярите. Той е от порядъка на няколко десетки градуса. Логично е, че ако един бинокъл увеличава примерно 8 пъти и има истинско зрително поле 8°, поглеждайки през окулярите му, вие трябва да виждате картина с ширина 64° (защото 8*8=64). Ширината (диаметърът) на светлия кръг, който виждате, като погледнете през прибора, изразена в ъглови градуси, е собственият обхват на окуляра. Той се определя от конструкцията на самия окуляр и от диаметъра на полевата диафрагма. В много случай ролята на полева диафрагма играе някои от вътрешните профили на тубуса на окулярния възел.
      Не е задължително да помните този параметър, още повече, след като лесно можете да го сметнете. Но е добре приборът ви да е с по-голям собствен обхват на окулярите. Например споменатите по-горе Ерфле-окуляри имат собствен обхват около 65°. Това придава по-ефектен панорамен вид на картината - придобива се усещане, като че ли наблюдавате изображение от широк екран или голям илюминатор, което обаче нерядко създава и някои проблеми! При тези окуляри съществуват оптични изкривявания, които не позволяват изображението да се фокусира едновременно добре по цялото зрително поле. Освен това, към краищата на полето се наблюдава известно оцветяване (дисперсиране) на контурите на обектите - проявява се лека хроматична аберация. Но въпреки тези недостатъци, широкоъгълните модели бинокли са за предпочитане.

      Помнете, че трябва да се прави разлика между собственият ъглов обхват на окулярите и истинското зрително поле на бинокъла. Като знаете единия от тези параметри, лесно можете да получите другия - връзката между тях е увеличението на прибора.

      Очното разстояние (eye relief) е разстоянието от последната (очна) леща на окуляра, до роговицата на окото. При това разстояние наблюдателят вижда зрителното поле в окуляра изцяло осветено и запълнено с детайлите на картината. Ако приближите окото си твърде много до окуляра, периферната част на изображението ще ви се губи (ще имате винетиране). Тогава ще виждате само централната част от картината, която при леките ви неволни движения ще се губи и появява отново. Ако отдалечите окото си на по-голямо разстояние от очното, ще виждате силно ограничено зрително поле в кръгла област около центъра на окуляра, която всъщност е умален образ на отвора на обектива, гледан през окуляра!
      Очното разстояние е различно за различните модели бинокли. При тези с по-широко истинско зрително поле, то е по-късо - около и под 10 mm. Обикновено биноклите с по-дългофокусни окуляри имат по-големи очни разстояния - около 15 mm. За да бъде окото дистанцирано от окуляра на необходимото очно разстояние, повечето бинокли са снабдени с т.нар. "очни миди" - гумени или пластмасови, които са полезни и с това, че не позволяват проникване на смущаваща странична светлина.

      Зрителната острота (resolution limit или maximum resolution) характеризира качеството на оптиката на вашият прибор. Тя зависи от редица условия: от точността на изработката на оптичните елементи, от степента, до която са отстранени различните оптични изкривявания, от увеличението, светлосилата на обектива и пр. Има много начини за оценяване или пресмятане на зрителната острота, но по-добре е да се спрем на един сигурен метод, чрез който можете да тествате всеки прибор - наблюдението на двойни звезди. Необходимо е да намерите такава двойна звезда, чийто компоненти да различавате едва-едва като отделни в окуляра. Като знаете ъгловото отстояние между тях, ще придобиете представа за възможностите на тествания прибор.
      В следващата таблица са дадени данни за някои двойни звезди, класирани според ъгловото отстояние между компонентите им. Разбира се, разделянето на последните няколко тесни двойки с отстояние 2 - 4" е във вазможностите само на много мощни тръби.

      Помнете, че резултатът от този тест може да бъде повлиян от ред странични условия - турбуленция в атмосферата, нетстабилно закрепване на прибора, водещо до вибрации, трайно или моментно влошено състояние на зрението ви и пр. Затова например, ако различавате двойка с най-малко ъглово отстояние 17", то можете да считате, че разделителната способност на прибора е още поне малко по-добра!

      При астрономическите инструменти една от най-важните характеристики е светлосилата - способността на обектива, да пресъздаде във фокалната си равнина изображение с определена осветеност. Светлосилата се изразява като число S, право пропорционално на квадрата на диаметъра на обектива D и обратно пропорционално на квадрата на фокусното му разстояние F:

      В практиката обаче, малко неправилно, понятието светлосила се отъждествява с друго понятие - отношението на диаметъра на обектива D към фокусното му разстояние F:

което се нарича относителен отвор на обектива. Светлосилата е в пряка зависимост от относителния отвор, което е причина тези две понятия да се смесват. Преценката на светлосилата или на относителния отвор на един телескопски или фотографски обектив е лесна задача - при тях са известни както диаметърът D, така и фокусното разстояние F.

      Биноклите обаче са уреди с несменяеми окуляри и обикновено не се дава информация за фокусното разстояние на обектива, нито пък последното може да се измери точно, без нежелано разглобяване на прибора! Тогава възниква въпросът, как например да сравним по светлосила два уреда, с цел да изберем по-светлосилния от тях?
      Задачата се усложнява и от факта, че тук трябва да се преценява не само собствената светлосила на обективите, а резултантната светлосила на целия прибор, която силно зависи и от параметрите на окулярите (от фактора на тяхното увеличение)! Читателят вероятно знае, че при наблюдение с телескоп, осветеността на образа намалява при смяна на окуляра с по-късофокусен, т.е. при по-голямо увеличение. Но защо става така, след като обектива на телескопа си остава все същия?

      Нека сравним например два бинокъла (или два далекогледа) 10х50 и 30х50, т.е. с еднакви диаметри на обективите, но с трикратно различаващи се увеличения. При това не знаем фокусните разстояния на обективите и окулярите им, а само крайните увеличения! В решението на тази задача съвсем уместно могат да се приложат дори диференциални уравнения, но ще потърсим по-прост и нагледен начин! В края на краищата, бинокълът е уред, проектиращ образ върху ретините на нашите очи. Следователно можем да потърсим решение, като разгледаме аналогичен случаи с друг прибор за проектиране на образ - фотографският обектив.
      Знаем, че ако сравним осветеността на образа във фокалата при два фотообектива с еднакви действащи отвори, но примерно с трикратно различаващи се фокусни разстояния (да кажем 100 и 300 mm), то образът във фокалата на по-дългофокусния обектив ще е 3 пъти по-увеличен като мащаб, но 9 пъти по-слабо осветен, т.е. осветеността спада на квадрата на отношението между мащабите на изображенията (респ. на квадрата на отношението между фокусните разстояния на двата обектива). В случая имаме 3²=9. Тази зависимост идва от закона за разпространение на светлината - тя се разсейва на квадрата на разстоянието, на което се отдалечава от излъчващия я точков светоизточник.
      Оттук, срвнявайки двата бинокъла с еднакви диаметри на обективите, смело можем да твърдим, че теоретично, приборът 30х50 е 9 пъти по-слабо светлосилен от прибора 10х50. До същия извод ще стигнем и ако разгледаме изходните отвори: приборът 10х50 е с изходен отвор 5 mm а 30х50 - с 1.6(6) mm. Ако разгледаме отношението между лицата на двата изходни отвора, ще видим, че то е също 9 пъти. Оказва се, че диаметрите на изходните отвори (на "изходните зеници"), еднозначно говорят за светлосилата на двата прибора, без необходимост да се знаят увеличението и апертурата, а още по-малко - собствените фокусни разстояния на обективите и окулярите им! Бинокълът, чиито изходен отвор е по-голям, със сигурност е по-светлосилен! Това ни позволява да сравняваме бинокли със съвършено различни параметри, например 10x50 и 20x80, т.е. с изходни отвори съответно 5 и 4 mm. Вместо отношението между лицата, можем да разгледаме и отношението между квадратите на диаметрите им: 5²/4²=25/16=1.56 пъти разлика в светлосилата, в полза на прибора 10х50.
      Тук не вземаме предвид евентуалните разлики поради различно поглъщане на светлината в оптиката на двата прибора - тя зависи от прозрачността на лещите и призмите.

      В допълнение на казаното по-горе, ви предлагам да разгледате два примера, илюстриращи по-подробно зависимостта между осветеността на изображението и относителните отвори при фотографски или телескопни обективи.
      Освен тях ви предлагам и три примера, обясняващи зависимостта между изходния отвор, светлосилата и останалите параметри при биноклите, зрителните тръби и др. наблюдателни прибори.
      Описаните в тях правила важат за всяка произволно сложна оптична система, която построява действителен образ на обект в някаква материализирана фокална равнина - фотографски негатив, матрица, екран или ретината на окото.

      Може би все пак е интересно да се знае, че обективите на биноклите обикновено са доста светлосилни - с отношения F/D вариращи най-често между 3.5 и 6! Това ги прави далеч по-светлосилни от доста модели малки телескопи-рефрактори (с лещови обективи), които в по-добрите случаи са с F/D между 6 и 8.

      В таблицата по-долу са дадени няколко типа бинокли, класирани според изходните си отвори, а следователно и по светлосила:

      За астрономически наблюдения са подходящи по-светлосилните прибори, с по-големи изходни отвори, но по възможност и с по-голяма апертура, която би позволила наблюдаването на по-слаби звезди (т. нар. прониквателна способност на прибора). В бинокъл или телескоп, образите на звездите имат пренебрежимо малки размери - от порядъка на няколко микрона, а техният видим блясък в окуляра зависи по-скоро от диаметъра на обектива, отколкото от светлосилата му! Теоретично образът на една звезда е точка, независимо от фокусното разстояние на обектива. Блясъкът на тази точка зависи от количеството светлинна енергия, съсредоточено в нея, т.е. от сечението на светлинния сноп, който обективът "хваща" и фокусира, което пък съвсем естествено зависи от диаметъра на самия обектив.
      За разлика от звездите, мъглявините са обекти с видими ъглови размери, чиято яркост е интегрална величина и затова осветеността на техните образи в окуляра се определя от светлосилата на прибора.

      При астрономическите инструменти е без значение дали наблюдаваме образа прав, обърнат, или обърнат само по едно от направленията си (например огледален, с разменени лява и дясна част). За наземни наблюдения обаче е необходимо обърнатия от обектива образ да бъде изправен. Това при различните прибори се поостига по различен начин - посредством изправяща система лещи или призми. Първият тип изправяне е характерен за далекогледните тръби, докато вторият се прилага повече при биноклите и монокулярите. При тях съществуват два основни типа призмово изправяне - с рууф призми (roof prisms) и с поропризми (porro prisms), от които поропризмите дават по чисто изображение, което ги прави по-удачни за астрономически наблюдения. При биноклите с поропризми, междуцентровото разстояние на обективите (тяхната база) е по-голямо от това на окулярите, т.е. видимо обективът и окулярът не са на една ос. Това всъщност е още едно предимство за този тип бинокли - така при тях се усилва ефекта на стереоскопичното зрение, който ще коментираме по-долу.

      Поропризмите имат 3 работни повърхности, като две от тях са отражателни - перпендикулярни една на друга, а третата (най-дългата) е преходна - през едната й половина влиза светлина, а през другата - светлината напуска призмата, след двукратно отражение във вътрешността й. Отражателните повърхнини обикновено не са метализирани - използва се ефекта на пълното вътрешно отражение.

      Във всяка от двете си зрителни тръби, бинокълът има по две такива призми, монтирани една спрямо друга под ъгъл 90° в специални гнезда в корпуса. Образът се изправя от двете призми поетапно - по сагитално и меридионално направление (да кажем по ширина и височина), както е показано на схемите по-горе. Гнездата на призмите са оформени от двете страни на преграда, разделяща вътрешността на тялото на две камери - за всяка призма по една. Преградата е с три отвора, през първият от които светлината, идваща от обектива, постъпва в първата призма, намираща се в задната камера. Тя е по-голяма, за да побере все още големият по диаметър зад обектива фокусиращ се светлинен сноп. След двукратно отражение в нея, светлината преминава през втория отвор на преградата и навлиза във втората призма, която се намира в предната камера. След двукратно отражение и в нея, светлината се връща назад през третия отвор, събира се във фокуса и след това попада в окуляра като разсейващ се (разходящ) сноп.

      Размерите на призмите и диаметрите на отворите в преградата, разделяща двете камери, са така преценени, че да не предизвикват винетиране поради засенчване на по-косо преминалите през обектива лъчи.

      При лещовото обръщане, между фокуса на обектива на далекогледната тръба и предния фокус на окуляра се монтира система лещи, с общ събирателен ефект, която изправя образа, без да променя (или незначително променя) крайното увеличение. Приборите, снабдени с този тип обръщане, са с прави тубуси - без призмови камери. При тях всички оптични елементи са подредени на една ос.

      До голяма степен този тип обръщане наподобява често практикуваният от любителите-астрономи метод окулярна проекция или окулярно увеличение, като разликата е само в това, че при оклярната проекция препроектирането на изображението е съпроводено с многократно увеличаване на неговия мащаб, разбира се, за сметка на резултантната светлосила на цялата система.

      За да се намали загубата на светлина поради многократните й частични отражения в повърхнините на лещите, при оптичните уреди се прибягва до т.нар. просветляване на оптиката, състоящо се в нанасяне върху свободните стъклени повърхности на специални тънки (около l/4) покрития от някои от следните вещества:

MgF₂    1.43;
SiO₂     1.48;
ZrO₂     2.05;
ZnS       2.3;
TiO₂     2.32.

      (Числата вдясно са показателите на пречупване на тези вещества)
      Известни още като антирефлексни слоеве, те интерференчно погасяват голяма част от отразената от повърхностите светлина. Отразената от непокрита стъклена повърхност светлина е около 4 - 5% от общата, попадаща върху стъклото. След просветляването, този процент спада до под 1, като в някои случаи - почти до 0! Така се повишава светлосилата на прибора и се намаляват вредните вътрешни отражения, пораждащи дразнещи бликове. Повишава се контраста на изображението.
      Възможно е просветляване с нанасяне върху всички свободни повърхности само на един слой - Single coated или освен него, многослойно покриване на някой от повърхностите - Multi coated, което е по-ефективно и е за предпочитане. Разбира се най-добре е ако всички свободни повърхности са покрити с многослойно просветляване - Fully coated или Fully multi coated.
      Просветлените повърхности на оптиката отразяват светлината в сини, виолетови, червени или жълто-оранжеви цветове, преливащи в по-бледи или в по-наситени нюанси при промяна на ъгъла на падащата върху тях светлина. В биноклите са просветлени също и преходните повърхности на призмите.

      Друга причина за загубата на полезна светлина в оптиката е абсорбцията (поглъщането) на стъклото, която не се влияе от типа на просветляването. За приборите с призмово изправяне на образа, този проблем е съществен, тъй като светлината изминава няколко сантиметра път в призмите, при което част от нея се поглъща. Решението е избор на бинокъл с призми, изработени от по-прозрачна порода стъкло, например BAK-4.

      Вече споменахме за двата типа механизми за фокусиране - централно и независимо (разделно) за двата окуляра.
      При по-удобното централно фокусиране има възможност чрез един от окулярите (обикновено десният) да се извърши индивидуална настройка, с която може да се компенсира евентуална разлика в диоптрите за двете очи, поради зрителна недостатъчност. Това се извършва по следния начин: първо от централния винт се фокусира изображението за лявото око, след което чрез въртене на винта на десния окуляр, се фокусира и за дясното. Ако след това по диоптровата скала на десния окуляр бъде отчетена стойност, различна от нула, значи е налице разлика в настройките на окулярите, поради зрителна недостатъчност на някое от двете очи (това обаче е възможно и поради неизправност на прибора!). Цялата тази процедура отнема няколко секунди, след което фокусирането се извършва само от централния винт, едновременно и за двата окуляра. Тогава стойността по скалата на централния винт зависи освен от евентуална зрителна недостатъчност на очите, и от разстоянието до наблюдавания обект.
      При другия тип механизъм, всеки окуляр се фокусира самостоятелно, което е доста по-неудобно. Неудобството е още по-голямо при наблюдение на обекти, отдалечени на различни разстояния от вас, при което се налага често префокусиране и на двата окуляра. Тук предимството е, че това изпълнение гарантира по-добра херметичност на прибора - добре смазаните многоходови резби уплътняват далеч по-добре окулярните възли, от плавно плъзгащите се окуляри на механизма с централно фокусиране.
      Понякога наричат биноклите с независимо фокусиране "морски". При наблюдение на далечни обекти в морето, наистина не се налага често префокусиране, а херметичността на окулярните възли е предимство в морски условия!

      Ние можем да преценяваме отдалечеността на различните предмети, разстоянията между тях и да съдим за обемността им благодарение на това, че гледаме с две очи, отдалечени едно от друго на разстояние от около 65 mm. Това е причината да имаме стереоскопично зрение. При гледане с бинокъл, стереоскопичният ефект се запазва и дори се усилва! Вече споменахме, че при биноклите с поропризми обективите са раздалечени на по-голямо разстояние от междузеничното, често около два пъти повече! (Нарича се базово разстояние или просто база.) Това запазва триизмерността на картината, дори при наблюдение на отдалечени обекти, които гледани с невъоръжено око са просто част от далечния план, в който е вече трудно да се преценяват разстояния и пространствени разположения.
      Може би не знаете, че запазването на този ефект при биноклите е въпрос на много прецизна настройка на оптичните оси на двете му зрителни тръби. Имайте предвид, че тази настройка лесно може да се повлияе при удар или при подлагане на прибора на големи и резки температурни разлики. Поропризмите са фиксирани в гнездата си чрез доста силен натиск от метални пружинни скоби, а понякога и с лепило, което обаче не е гаранция, че при по-силен удар някоя от призмите няма да приплъзне надлъжно в гнездото си! Това веднага би довело до разсъгласуване на двете оптични оси и наблюдателят би усетил дискомфорт - поглеждайки през такъв бинокъл, ще имате чувството, че той е "разноглед" - образите на едни и същи обекти ще се виждат в двата окуляра на различни нива или раздвоени по хоризонтала! Затова пазете прибора си от сътресения и удари, дори той да е модел с механично защитен корпус!
      Този дефект може да се появи и след ремонт на прибора от неквалифицирано лице. Такова "разногледство" се получава след развинтване на тубусите на обективите от тялото или след разместване на ексцентричните гривни около самите обективи, чрез които се настройват оптичните оси.

      Повече за този дефект, както и за някои методи за отстраняването му, можете да прочетете в статията Юстиране на оптиката на биноклите.

      При астрономически наблюдения не можем да се възползваме от предимствата на стереоскопичното си зрение. Разстоянията до астрономическите обекти са огромни и напрактика е без значение, дали наблюдаваме с бинокъл или с единична зрителна тръба. При ползване на бинокъл обаче, факта, че двете очи наблюдават една и съща картина през оптика с еднакви параметри, ще допринесе много за успеха и за трайните впечатления от вашите наблюдения.

      Всеки може по всяко време да направи бърз тест на настройките на скалите на даден бинокъл.

      За прибори с механизъм с централно фокусиране:
      При наблюдение на много отдалечени обекти, при добро зрение на двете очи и при изправен уред, най-ясно изображение ще имате при стойности нула по скалите на централния винт и на десния окуляр. По-прецизна оценка обаче може да се направи при нощно наблюдение на отдалечен точков светоизточник (далечна лампа). Тогава при стойност нула по диоптровата скала на централния винт, светлинният сноп излизащ от левия окуляр трябва да е успореден. Това може да се провери с парче полупрозрачна хартия или матово стъкло, което се поставя на различни разстояния зад окуляра (при бинокъл на статив). Необходимо е диаметърът на светлото кръгче върху матираната повърхност да е винаги един и същ, независимо от отстоянието й от окуляра.
      След като проверите скалата на централния винт, можете да тествате и тази на десния окуляр. От централния винт се фокусира до ясно изображение за лявото око. Без да се размества насочването на бинокъла, лявото око се премества зад десния окуляр и се извършва фокусировка до ясен образ чрез скалата на десния окуляр. Ако след фокусирането стойността по скалата му е различна от нула, значи е налице неточност в настройката й. Препоръчително е този тест да се извърши няколко пъти и да се усреднят резултатите от отделните отчитания. Да се има предвид и това, че механизмите с централно фокусиране допускат известен луфт поради необходимата хлабина в мястото, където тубусите на двата окуляра се придържат от централния винт - там където е скалата на междузеничното разстояние.

      За прибори с независимо фокусиране на окулярите:
      Тук е необходимо скалите на двата окуляра да са еднакво и вярно настроени, т.е. при добро зрение на двете очи и при наблюдение на много отдалечен обект, трябва да имаме ясно изображение при стойности нула по двете скали. За да се игнорира често субективната оценка за състоянието на зрението, може и тук да се приложи гореописаният метод с отдалечен точков светоизточник. Просто е необходимо при нулиране на двете диоптрови скали, да имаме успоредни изходни светлинни снопове зад окулярите.
      Този метод важи също за всички далекогледни тръби и монокуляри, които имат несменяеми окуляри с диоптрови скали.

    Можете да тествате зрението си по диоптровите скали на добре настроен и проверен бинокъл или далекоглед. За предпочитане е да извършите това с бинокъл, тъй като при гледане на далеч, оптичните оси на очите стават почти успоредни, а самите очи акомодират така, че да фокусират безкрайност. Необходимо е да погледнете през прибора, но без очила, като извършите фокусировка по много отдалечени обекти (далечни згради, комини, дървета) и да отчетете стойностите по скалите на окулярите.
      Можете да проверите зрението си и с прибор с грубо разграфени диоптрови скали или дори с липсващи такива! В този случай обаче е необходимо да фокусирате по отдалечен точков светоизточник нощем, след което да изследвате с полупрозрачна хартия или матово стъкло, дали изходният светлинен сноп зад окуляра е разходящ, успореден или сходящ (фокусиращ се). Като знаете, че диоптрите са равни на 1/F, където F е фокусното разстояние в метри и като измерите с линийка или ролетка разстоянието, на което светлинният сноп се фокусира зад окуляра, можете да пресметнете лесно необходимата корекция за окото. Ако например се окаже, че изходният сноп се фокусира на 2 м зад окуляра, то ще имате 1/2=0.5, което значи, че окото се нуждае от +0.5 диоптъра корекция, поради далекогледство. Ако обаче изходният сноп е разходящ, т.е. при късогледство, измерването малко се усложнява! Необходимо е да измерите разстоянието зад окуляра, на което диаметърът на светлото кръгче върху матовото стъкло ще се окаже двойно по-голям от този на изходния отвор (измерен непосредствено зад окуляра). Вземете това разстояние вместо фокусно и след пресмятане по формулката, резултатът (в диоптри) вземате със знак минус.
Тези методи са по-надеждни при намиране на стойности на корекция до 4 - 5 диоптъра.

      Широко разпространени са разбиранията, че ползването на бинокли и други оптични прибори уморява зрението или го уврежда по някакъв начин. Но основателни ли са те?
      Това мнение се поддържа най-вече от хора, в чиито професии оптика не се ползва, а самите те нямат никакъв опит в работа с оптични прибори. Част от тези разбирания се подклаждат от неудобствата, с които се сблъсква всеки неопитен наблюдател, поглеждащ за пръв път през бинокъл. Тогава най-честите оплаквания са, че вместо картина с ясни детайли, наблюдателят вижда миглите на клепачите си на фона на светлото поле в окуляра и дори след като придобие известен опит, продължава да усеща дискомфорт, поради неправилна настройка на междузеничното разстояние и фокуса. Стига се дори до оплаквания за световъртеж след ползване на бинокъл, пак по същите причини, а понякога и съвсем основателно - при разместена настройка на оптичните оси на двете тръби, след удар на прибора или след неправилно извършен ремонт. В този случай, както вече споменахме, усещането за стереоскопично зрение през прибора е нарушено и обектите се виждат раздвоени. Продължителното ползване на така повреден бинокъл води до неприятни усещания - понякога дори до главоболие! Причината за тях обаче е основателна - биноклите са прецизни прибори с точни настройки и трябва да се пазят, а всеки неквалифицирано извършен ремонт си носи последствията!

      Съществува мнение, според което при ползване на бинокли в наземни наблюдения през деня, в очите попада повишена доза UV-лъчи, с всички вредни последствия от това. Може дълго да се дискутират аргументите за и против тази теза: На пръв поглед изглежда, че обективите на биноклите, с диаметри десетки пъти превишаващи този на свитите през деня зеници, наистина могат да вкарат в очите по-големи дози UV-лъчи. Но нека се замислим: колко малка част от цялото зрително поле на невъоръженото око е полето на бинокъла и през колко много на брой стъкла минава светлината! Всички тези стъкла от различни породи (флинт, крон или др.), от които са изработени лещите и призмите, достатъчно добре спират UV-лъчите. А при нощни астрономически наблюдения не може и дума да става за опасни дози UV-лъчи!

      Обсъждайки тази тема, не бива да отминаваме факта, че в различни лаборатории постоянно се ползват разни по тип и предназначение оптични прибори. При ежедневната им употреба в рамките на професионалните задължения, наистина може да се достигне до преумора на зрението - например след продължителна работа през микроскоп. Но дали това чувство е много по-неприятно от преумората на човек, стоящ ежедневно зад компютърния монитор? Колкото и често да ползвате оптичен прибор, надали това изисква продължително застояване зад окулярите му и едва ли ще се чувствате по-уморен, отколкото ако работите с компютър.

      Съществува друга теза, според която на хората със зрителна недостатъчност е противопоказано използването на бинокли и други оптични прибори. Освен в случаите, когато зрението не трябва да се преуморява от продължителна работа с оптика, това схващане също е плод на неразбиране на проблема! Един малък театрален бинокъл, с увеличение само 2x, може да бъде незаменим помощник на такъв човек! Дискретно пренасян в чанта, джоб на връхна дреха или просто скрит в дланта, при нужда, той винаги може да бъде изваден и удобно ползван!
      Ползването на театрални и др. слаби бинокли със схема тип "Галилеева тръба" има ред предимства: всеки любител-астроном е изпитвал трудности, при проследяване фигурата на някое слабо съзвездие - Риби, Кит или др. Точно в тези случаи, прибор с малко увеличение от порядъка на 1.5 - 3x е най-подходящ! С него удобно ще обходите слабите звезди в съзвездието и ще "мернете" обекти като М31 или М42, дори да сте сред условията на голям град! Поради малкото увеличение на прибора и изправения образ, ориентацията ви по звездното небе няма да бъде затруднена.

      Биноклите с по-голямо очно разстояние позволяват да се работи с очила, но във всички случаи това е повече или по-малко неудобно! Затова при работа с оптични прибори, сваляйте очилата и компенсирайте евентуалната зрителна недостатъчност чрез диоптровите скали на прибора. Ползването на очила зад окулярите има известен смисъл, само ако очилата коригират астигматизъм във вашето зрение.
      Ако ползвате контактни лещи, работата ви с оптични прибори не би следвало да е затруднена. Дори можете да проверите до колко контактните ви лещи са правилно подбрани. Ако виждате ясно отдалечените обекти през бинокъла, при фокусировка на 0 по диоптровите му скали, значи лещите са с нужния диоптър и зрението ви е успешно коригирано.

      Звучи странно, но е така! На пазара у нас отдавна се предлагат бинокли и малки телескопи-рефрактори от неизвестни производители, с лошо качество и подозрително ниски цени или с невярно декларирани оптични параметри! Ниските цени и пресилените параметри лесно подмамват неопитния купувач и ето какво може да се случи тогава:
      Начинаещ любител си взема малък рефрактор с диаметър на обектива, примерно 60 mm и фокусно 600 mm, F/10 и се прибира доволен вкъщи. Но се оказва, че непосредствено зад обектива има диафрагма, с диаметър много по-малък от този на самия обектив - около 40 или дори 30 mm! Естествено, че така се диафрагмира значителен процент от светлинния поток, преминал през обектива и реално светлосилата на прибора е много по-малка! Освен това вероятно обективът се състои само от единична плоско-изпъкнала леща, може би пластмасова, било то и добре просветлена! Целта на диафрагмата всъщност е да се пропуснат само централните лъчи, като при това дефектите от простия обектив не проличават толкова. Това дори създава илюзията, че образът в окуляра е наистина качествен и контрастен! Но въпреки малката диафрагма, върху тубуса са изписани параметрите 60/600 или F/10!
      Не купувайте оптика със силно отразяващо просветление в особено ярки цветове - ярко оранжево, ярко зелено или жълто и пр. През такава оптика картината изглежда нереално нюансирана - просветлените повърхнини действат по-скоро като цветни (интерференчни) светофилтри и на практика не подобряват ефективността на прибора!
      Заглеждайте се в емблемата и името на производителя - може би то се различава само с една буква от името на друг реномиран производител на оптика! Заглеждайте се и в декларираните параметри - ако върху малък бинокъл или къса далекогледна тръба е изписано увеличение от порядъка на 40-50x, имате основание да се усъмните в това! До колкото е възможно, тествайте прибора непосредствено преди покупката. В това ограничено време обаче, наистина не можете да проверите всичко добре, дори и да сте с повече опит! Поне набързо огледайте оптиката за видими дефекти, за бликове във вътрешността на прибора, за наличието на цветна аберация, за транспортни повреди и пр.
      Днес в рекламните материали на различни оптични прибори можете да прочетете, че пластмасовата лещова оптика не отстъпва по качество на стъклената и че дори при нея са налице ред предимства - олекотен прибор с по-ниска цена, по-лесна изработка на асферичните лещи, с които по-успешно се отстраняват някои оптични дефекти и пр. В известен смисъл това е така, но никога не е сигурно, дали пластмасовите оптични елементи няма да помътнеят с времето или да променят геометрията си! Някои видове прозрачни пластмаси имат свойството да кристализират с времето - във вътршността им се появяват микропукнатини, които водят до цялостно помътняване на материала! Така че определено стъклената оптика си остава с гарантиран по-дълъг живот!
      Много често при реклама на наблюдателна техника, на първо място се изтъква типа на просветляването. Несъмнено това е важно, но просветляването далеч не е единственият решаващ фактор, гарантиращ качеството на прибора! Ако обективът е еднолещов, а окуляра - Хюйгенс или Рамсден, то и най-доброто многослойно просветляване няма да подобри влошеното качество на образа, от некоригираните оптични изкривявания! По указионите и другаде все още могат да се видят стари бинокли - руски или на Карл Цайс, на които някои от стъклените повърхности въобще не са просветлени! Въпреки това обаче, те са качествени прибори, с добре конструирана оптика.