Българското злато на хан Кубрат в степите на Украйна
Една среща с проф. Йоахим Вернер

Георги Арнаудов

в-к "Македония", брой 51-52, 21 декември 1994 г.

Старите хора от сгушеното сред степите на Украйна селце - Малая Перешчепина, още помнят онзи "страшен ден" - 29 май 1912 г., когато десетгодишният Фьодор Деркач влетял като вятър в бедната стаичка на родителите си с вик: "Злато, мамо, много злато, в степта има много злато!" И размахвал във високо вдигнатата си ръка искряща от блясък, макар с още полепнала по нея пръст, златна чаша. На връщане от паша с няколко дребни кравички Фьодор и приятелчето му Иван Маджар с ужас видели как едно теленце внезапно пропаднало в някаква яма край пътя. С големи усилия го изтеглили от нея и се вцепенили. Под краката на уплашеното животно нещо блестяло под ярките лъчи на слънцето. Златен къс, малка златна табла, чаша, втора. За минути селото подлудяло. Към високия бряг на река Ворскла се втурнали с копачи, мотики, брадви десетки хора. Те разкопавали трескаво брега. А от прясната, дъхаща на пролет, пръст изпаднали десетки златни предмети. След час вече нямало дом без купчина златни предмети от нечувано съкровище. Повече от 800 отделни парчета и цели златни, сребърни и позлатени плочки, чаши, сигнални, рогове, дръжка от меч и ножница, части от празничен колан, сребърни и златни пари.

Съкровището на хан Кубрат - златна тока за царски колан И добре, че селският учител Виктор Парихин се сетил, та впрегнал бързо каручката си и за половин час "полетял" до близката - на 16 км. Полтава и съобщил в градския музей и в селсъвета за чудната находка. И още след час значителна група служители, милиционери, специалисти от Полтавския музей вече обхождали къща по къща малкото селце и къде с убеждаване, къде със заплаха успели да издирят, съберат и опишат близо 800 къса: сервиз с 11 златни чаши, няколко позлатени блюда, златен колан за мъж, златна огърлица със скъпоценни камъни - изумруди. всичко близо 80 кг. Разбира се, все останало и нещо скрито под леглата.

Но в този ден се роди за света, за науката и за българската история ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ МАЛАЯ  ПЕРЕШЧЕПИНА.

Роди се и, грижливо описано и опаковано в сандъци, замина за Санктпетербургския огромен музей - ЕРМИТАЖА - да правят с него каквото трябва. И наистина, намери се изследовател - граф. Л. Бобрински, който още на другата - 1913 г. докладвал за него на Международния конгрес на историците в Лондон, без да изясни от кого е останало това нечувано - най-голямото погребално съкровище на средните векове.

И все пак - този изключителен за българската история "документ" остана да лежи в сандъците на Ермитажа цели 60 години! Докато над списъците и описанията се надвеси проф. Йоахим Вернер от Мюнхен.

Съкровището на хан Кубрат - златен пръстен и отпечатък Осемдесетгодишният професор има чудесни приятели у нас - проф. Ив. Велков, с когото през 1936-1937 г. е проучвал Големановското кале край с. Садовец, Плевенско. Войната прекъснала работата, материалите се попилели и сега възстановяват и подреждат за публикация всичко. А и с проф. Витанов от Велико Търново, проф. Иван Венедиков, проф. Димитър Овчаров също поддържа приятелски връзки. Методично, но с искрено вълнение, че се е "намесил" в българската история, беловласият учен разплита кълбото на своите проучвания около съкровището на Малая Перешчепина, докато безспорно установи, че това е погребението на българския хан Кубрат.

Малко по-преди, пред натиска на нахлуващите от изток хазари, в средата на седми век, българската държава Велика България, установила като своя столица ФАНАГОРИЯ, на брега на Азовско море, но се "разпилява" и синовете на стария хан тръгват в различни посоки - Аспарух (Исперих, Испор) на юг, по-големият му брат Котраг - на север, където основава Волжка България, по-малкият Кубер - на югозапад към Дунава, и след като разваля съюза си с аварите, пресича Дунава и нахлува в Керамисийското поле (Битолско) в Македония, основава там още една българска държава, бори се срещу Византия и на няколко пъти разбива войските й. Той донася със себе си друга част от съкровищата на Кубрата. "Аз правих проучвания и в Албания - продължава акад. Вернер, - край с. Врап в Албания открих също част от това българско съкровище на Кубрат и Велика България. По онова време – седми век, България наистина е била сред най-мощните държави в Европа. Затова мисля, че е правилно и основаването на българската държава да се "върне" още поне 50-60 години.

Своите задълбочени изследвания на съкровищата на Малая Перешчепина акад. Вернер публикува в голяма монография през 1984 г., която бе преведена и на български през 1988 г. от БАН. От тази година той е и чуждестранен член на БАН. Категорично акад. Вернер утвърди, че огромното съкровищс от украинските степи е именно погребението на хан Кубрат. Посочи също, че още на няколко места около това селце са разкрити подобни богати погребения, вероятно на висши български сановници от онова време.

През 1989 г. част от златното Кубратово съкровище от Малая Перешчепина бе показано в Историческия музей в София. С него бе дошъл и многогодишният директор на Санктпетербургския Ермитаж акад. БОРИС ПОКРОВСКИЙ. В разговор с него той се съгласи да се снемат отпечатъци отливки на всички по-ценни експонати от огромното съкровище, за да се възпроизведат у нас. Това бе сторено и наскоро директорът на нашия музей ст.н.с. Румен Катинчаров при срещата ни заяви, че ще предостави на постоянен показ евентуалните отливки от златното съкровище. Стига да има кой да помогне за създаването и позлатяването им!

Не е ли време някой да поеме почина и това да стане?

А и не е ли също така време да се изпълнят задълженията, които поеха през 1989 г. Археологическият музей при Украинската Академия на науките и Министерството на културата на Украйна със съответните наши ведомства за съвместни систематични разкопки и изследвания на цялата широка околност край Полтава, където вероятно има още български гробове, заровени съкровища и следи от българската история?

Защото ние все още не сме осветили много ъгълчета от героичната и славна история на нашия народ, претърпял толкова страдания и извоювал още повече величави победи. За да утвърдим нашето победно минало и с него да покажем, че сме наистина една от най-културните и велики страни на Европа!

[Back]


This page hosted by Get your own Free Home Page
1