Учебник за млади хора, озадачени и измъчени от странностите на любовта. Разгледани са инстинктивните основи на брачното поведение на хората като биологичен вид. Първоначално е дадено сбито изложение на биологичните предпоставки, след което са обяснени инстинктивните критерии при избора на брачен партньор при хората и се дават практически съвети в тази посока. Изложението приключва с етологичен обзор на инстинктивните мотиви на човешкото поведение. Съкратен вариант на първата редакция на този текст е публикуван за пръв път в списание "Химия и жизнь - ХХI в.", бр. 7 / 1997 г. . "Химия и жизнь - XXI век" бр. 7 / 1997г. със заглавие" За поручик Ржевски и корнет Оболенски - без каквито и да е било преувеличения". Първият варинт на руски език е издаден през 2002 г. от издателство КСП+ с оригиналното заглавие. Българският превод излиза от печат през 2003 г., подготвен от издателство НЕП.
По русски   In English   En Espanol   Свалете като ZIP   ЧеВъп   Всички списания от автора   Пишете на автора

Анатолий Протопопов



ТРАКТАТ ЗА ЛЮБОВТА,
как я разбира ужасният досадник

вторая редакция

Мирослав Писешки - авторизиран превод от руски език, 2003

Всичко действително е разумно;;
Всичко разумно е действително.
(Г. Хегел)

Истинското познание е познаването на причините.

(Г. Галилей)







Съдържание
Няколко думи за етологията на човека
За какво става дума
Всъщност защо се размножаваме?
Пъпкуване и полов процес
За хермафродитите и за еволюцията в начините за размножаване
За разделението на половете и половия отбор
За разнообразието и риска
За основите на брачните стратегии
За нашето първобитно "Аз".
За стадната йерархия
За примативността и културата
За принцовете и принцесите
За борбата между двете "Аз"
За алкохола
За извънбрачните деца и децата без бащи
За мъжете и за любовниците
И така, кои са повече?
Произход на семейството, проституцията и промискуитета
Отново за избора
Как да бъдеш мъж, на когото никак не му върви?
Практически изводи за самотни жени
За доблестта и унижението
Етологично продължение
За оптическите измами и наблюдателната селекция
За особеностите на поведението
За егоцентризма
Етологични етюди
За агресивността и криминалността
За религията, изкуството и рекламата
Препоръчителна литература

Признателност

      Смятам за свой дълг да изразя дълбоката си признателност на Владимир Кривошеев, първият и най-проницателен критик на моето съчинение. Изказвам признателност също така и на читателите, изказали своите забележки по първата редакция на Трактата - вашите мнения, изказвания и въпpоси залегнаха в основата на работата по втората редакция; особено внимание сред тях бих искал да обърна на помощта на Леонид Иванов. Не мога да не кажа добра дума и за преводачите на английски, български и испански език: Михаил Линецки, Ирина Италиянска, Мирослав Писешки, Александър Отенко и Мария Келейникова.
Съвършенно особена признателност искам да изкажа на Ирина Пацева, без чиято морална подкрепа този Трактат можеше и да не види бял свят.


Няколко думи за етологията на човека

      Пред традиционната психология, както и пред другите науки за човека, винаги е стоял въпросът за съотношението между биологичното и небиологичното влияние в поведението на човека. При което в различни периоди е било изтъквано като преобладаващо ту биологичното, ту небиологичното влияние. През 19 в. и в началото на 20 в. е общопризнато мнението за преобладаващото биологично влияние. Най-известен (и при това далеч не единствен) представител на тази позиция е Зигмунд Фройд. Обаче, постоянно говорейки за инстинктите ("либидо" и "мортидо") и тяхното влияние върху човека, той дори не се и опитва да изследва тяхната природа и генезис! И не е никак чудно тогава, че неговата система е била критикувана постоянно.
      Изградената по сходен начин парадигма Евгеника сериозно се самодискредитира чрез връзките си с деспотичните режими, които я използват като идеологическо оправдание на политиката на насилието. Ето защо от 20-те години на 20 в. махалото се люшва в обратна посока, прелитайки както винаги над златната среда. До сравнително неотдавна господстваше концепцията за значителния превес на социално-обусловеното влияние върху човешкото поведение. Тази концепция е известна още под името "Tabula Rasa", т. е. "Чиста Дъска". В рамките на това разбиране се предполага, че човек още с раждането си представлява чиста дъска, върху която обществото и средата изписват едни или други правила на поведение и каквото бъде написано там, такъв ще бъде и човекът. С течение на времето обаче става очевидно, че в рамките на тази концепция е просто невъзможно да бъде разбрано ясно и без излишни обяснения целият спектър на човешкото поведение. И в същото време голяма част от тези, като че ли необясними поведенчески реакции намират напълно естествено обяснение в рамките на хипотезата за наличието на мощен пласт вродени поведенчески схеми в човешкото подсъзнание.
      Ето защо в самия край на 20 в. постепенно се отстраняват крайностите при трактовката на човешкото поведение и разбирането за човека предимно като биологично същество, което се ражда с далеч не нищожен багаж готови поведенчески схеми, започва да намира все по-голяма подкрепа и одобрение. Едва ли не решаваща роля за това изиграва появилата се преди половин век наука ЕТОЛОГИЯ и отделилите се от нея впоследствие научни дисциплини. Етологията изучава инстинктивните основи на поведението на живите същества чрез сравняването на поведението на различни видове. За етолога човекът е едно едва възгордяло се млекопитаещо, т.е. един от равноправните животински видове. Сравнявайки поведението на най-различни зоологични видове организми - от едноклетъчните до най-висшите, учените откриват удивителни паралели и закономерности, които говорят за наличието на общи поведенчески принципи, валидни за всички представители на животинското царство, в това число и за човека.
      Подобни изследователски методи дават големи резултати и намират широко приложение в останалите науки. Астрономите, например, познават много по-добре строежа на Слънцето, отколкото геолозите - строежа на Земята. И то поради факта, че звездите са твърде много и твърде различни и сравнявайки ги, ученият може да разбере много за тях. А Земята е една и няма с какво да бъде сравнена. Така е и с изучаването на човека. Ако се ограничим само с него, ние просто рискуваме да не разберем в голяма степен поведението му.
      Но пък и изучаването на етологията съвсем не е лека задача. И дори без обективните трудности, дължащи се на огромното влияние на разсъдъка, който модифицира и прикрива голяма част от инстинктивните действия, изследователите постоянно срещат съпротивата на обществото по отношение на използването на етологичните методи при човека. Като че ли за много хора е неприемливо и дори обидно това, че човешкото поведение се съпоставя с поведението на животните. Но дори и за това има етологично обяснение! И то е, че подобна реакция е едно от проявленията на инстинкта за етологична изолация на видовете, чието подробно описание не е предмет на нашата книга (желаещите да получат повече информация могат да се запознаят с книгата на В. Долник "Непослушное дитя биосферы").
      Същността на този инстинкт може да се предаде чрез девиза: "възлюби ближните - разлюби чуждия". В нашия случай "чуждият" са маймуните, неприязънта към които се прехвърля и върху близостта между нашето и тяхното поведение.
      Теорията на Дарвин, въпреки продължаващите (поради същата тази неприязън) и до днес опити за опровергаване, като че ли трайно и безвъзвратно е приета от научната общност и голяма част от образованите хора приемат напълно естествено теорията за това, че водят произхода си от маймуните. И въпреки това мисълта, че едно или друго чувство по съществото си е инстинктивен повик, предизвиква - така, както и преди, бурни протести, голяма част от които нямат рационално обяснение. При което коренът на тази неприязън е в подсъзнателното неприемане на родството ни с маймуните.
Помнете това, мои уважаеми читатели.
      Какво друго може да разкаже етологът за човека? Много. За агресивността и за природата на властта, за вродения морал и за движещите сили на национализма и дори за странностите на любовта! И именно за странностите на любовта и ще поговорим в тази книга.

За какво става дума

Въпрос към радио Ереван:
Как да се предпазим от нежелана бременност?
Отговор: Пийте една студена вода.
Въпрос: И кога да я пием - ПРЕДИ или СЛЕД това?
Отговор:ВМЕСТО
(стар виц)






      Опитите на обществото да просвети младите (и не чак толкова) хора в половата сфера според мен са крайно едностранчиви. Твърде широко се дискутират въпросите за сексуалните техники, за предпазването от нежелана бременност и болести. Разбира се, дяволски приятно е да се обсъждат сексуалните техники, но голяма част от трагедиите на сексуална почва възникват не поради това, че секс се прави НЕ ТАКА, както трябва, а поради това, че секс се прави НЕ С ТОЗИ, с когото трябва. За избора на партньор се говори отгоре-отгоре, безсистемно, противоречиво и поради субективната и чисто умозрителна аргументация - неубедително. Фактически всичко се свежда до препоръката да се излиже буцата сол и да се изпие една студена вода. Обаче лизането на сол все още не е гаранция, че оттук нататък всичко ще тръгне по мед и масло, а пък и ако се замислиш, докато лижеш солта можеш да изпуснеш не един действително подходящ вариант.
      През цялата писана история на човечеството се е смятало за надеждно изборът да се прави по любов. Още повече, че през последните десетилетия любовта се противопоставя като заклинание на минутните увлечения и се приема едва ли не като гаранция за безпогрешен избор. Това обаче и досега си остава недоказано, тъй като разликата между "голямата" любов и минутната симпатия е чисто количествена, а не качествена. Вместо това се обясняват и ярко се описват възникващите усещания, но същинската логика на това явление така си и остава зад кадър или просто се отрича, като се обявява за нещо свръхестествено. Не би трябвало да търсим тайна там, където такава няма. Всички тези ирационалности на любовта на практика са напълно рационални, логични и по своеобразен начин разумни. А за да прозрем тази рационалност е необходимо просто да сменим координатната система - от цивилизационна на първобитно-стадна. Тук аз ще се опитам да демонстрирам това и да докажа коректността на подобен преход. Конкретно, ще стане дума за инстинктивните основи на поведението на хората като биологичен вид. Самият процес на съвокупляване ще оставим без внимание. Ние няма да се интересуваме и от това какво собствено е ЧУВСТВОТО, т. е. онези усещания, които влюбеният изпитва, както и от физиологичните механизми на тяхното възникване.
      Убеден съм, че познаването на тази логика няма с нищо да попречи любовта да се възприема като най-прекрасното чувство. Също както и познаването на устройството на цветето не пречи на ботаника да се възхищава от красотата му, а познаването на законите на хармонията и структурата на инструмента не пречи (дори напротив, помага) на музиканта да се наслаждава на изпълнението на един шедьовър.
      ЕТОЛОГИЯТА е наука за инстинктивните основи на поведението, но популярни публикации във връзка с етологията на брачните отношения при хората практически няма и аз се надявам настоящият материал да запълни до известна степен тази липса.

Всъщност защо се размножаваме?

На дошлия в този свят понятна е скръбта,
Че в небитието трябва да се върне
(Омар Хайям).



      В живота на всяко живо същество генетичният материал постепенно се променя, натрупват се грешки в резултат на което организма също толкова постепенно понижава своята жизнеспособност и в края на краищата умира. Тук ние няма да разглеждаме други теории за стареенето, тъй като това излиза извън рамките на нашата тема. Феномът размножаване на известните ни живи същества се състои в това, че потомците получават гени, в които практически няма подобни грешки. В противен случай децата биха наследявали от родителите си не само особеностите в структурата на телата, но и... възрастта. Смяната на поколенията в такъв случай много бързо би заглъхнала и по-точно въобще не би възникнала.

Пъпкуване и полов процес

Умножението се извършва най-добре чрез деление.
(в разговор между две амеби).



      Същността на вегетативното размножаване е в простото деление на клетката, но при цялата му външна простота този процес е твърде сложен. Генетичният материал не само се раздвоява - самите хромозоми много находчиво обменят различните свои участъци. При този процес се отстраняват дефектните гени и те не се предават на потомството. Едва след това клетката се дели на две. Съществува обаче и достатъчно голяма вероятност да се повредят всички екземпляри на гените в хромозомните спирали и да няма откъде да се получат неповредени.
      С цел да се изключи или най-малкото силно да се намали вероятността за подобно събитие, природата прибягва към половия процес. Главната разлика с вегетативния процес е в това, че тук се обменят участъци на два неидентични генетични комплекта на различни индивиди, в които практически липсват съвпадащи повредени гени. Освен това по този начин става възможно комбинирането на свойствата и признаците на родителите в потомството, което улеснява приспособяването към постоянно променящите се условия на живот.
      За предимствата на половия процес трябва да се плати. Вегетативното размножаване е много по-лесно за осъществяване и в същото време е много по-сигурно. Ето защо голяма част от организмите практикуват и едното, и другото. Половият процес става актуален, когато условията на живот се влошат и грешките в гените зачестят, пък и необходимостта от промяна става все по-очевидна. Когато всичко е наред, организмите просто се делят.

За хермафродитите и за еволюцията в начините за размножаване

Не умножавай същностите без необходимост.
(У. Окам)



      При осъществяването на половия процес е необходимо да участват два индивида, но отникъде не следва, че те трябва да са с РАЗЛИЧЕН пол. Хермафродите се размножават по полов път, но полът им е един! Всеки индивид-хермафродит разполага с пълен комплект полови органи, т. е. той еднакво успешно може да е и "самец", и "самка", като често това става едновременно. Някои видове охлюви, например, се съвокупляват на големи групи, образувайки дълги ленти и пръстени.
      Хермафродитизмът съвсем не е за пренебрегване. Като начин за размножаване той е по-надежден и по-лесен за осъществяване от разделнополовостта. Така например, ако ние с вас бяхме хермафродити, то брачният ни живот значително би се упростил, при което едва ли би станал по-малко интересен. Преценете сами: освен двойно по-големите шансове да си намерим спътник в живота, самите процедури на запознанство и ухажване биха били силно опростени. Защо тогава еднополовите не преобладават? Именно оттук започва най-интересното за нас...
      Животът на Земята се заражда преди около 3 - 3,5 млрд. години и първоначално се размножава вегетативно. Не е известено кога точно е "изобретен" половият процес, но първите многоклетъчни организми са се появили преди около 800 млн. години и вече са го използвали, макар и рядко. И голяма част от тези, достигнали до наши дни организми (охлюви, червеи и др.), са хермафродити, т. е. явно е, че еднополовите са се появили по-рано. Тяхното превъзходство приключва през силурийския период (преди около 400 млн. години), а с това и преобладаването на еднополовото размножаване. И оттогава насам превес взима разделнополовият начин за размножаване. Той явно има някакви съществени за видовете предимства. Какви са те?
      Едно от тези предимства е очевидно. Някои хермафродити могат да се съвокупляват сами със себе си и за разлика от онанистите - да имат потомство. Естествено е, че подобен краен инцест противоречи на логиката на половия процес и би следвало да бъде ограничен по някакъв начин. Подобно "полово размножение" твърде малко се отличава от вегетативното. Всъщност истинските хермафродити се самосъвокупляват рядко и обикновено по много съществена причина - друг индивид на близко разстояние просто липсва. В противен случай се задействат някакви механизми за предотвратяване на самооплождането. Първоначално специализацията на половете е един от тези механизми. Само това обаче е явно недостатъчно за ограничаване на хермафродите...

За разделението на половете и половия отбор

- Обичаш ли ме?
- Да!
- Боже, къде са тези пчели...
(разговор между две цветя)




      Прието е, някак си, след смъртта на стария Дарвин да се мисли (отчасти въпреки неговото мнение), че естественият отбор се извършва чрез случайната и спонтанна смърт на онези същества, които не са приспособени в достатъчна степен към условията на живот. Подобен отбор, наред със способността за промяна, е обявен за двигател на еволюцията. При което той е крайно неефективен. Дори човек, селектирайки нови породи животни или растения, прилага много по-ефективни методи. Той постига необходимите му резултати след няколко поколения, а не след стотици хиляди години. В основата на тази селекция е съзнателният отбор на родителите от изходната порода, които притежават желаните качества, и съответно в недопускането да се размножават индивиди, които не притежават желаните качества. Умъртвяването на тези аутсайдери всъщност не е и необходимо. Много хуманно, нали? Освен това се запазва и възможността да се поправят евентуалните грешки.
      Очевидно е, че използването на подобни методи за селекция от самата природа би дало възможност за рязко ускоряване на темпа на еволюция, което би подобрило и способността за адаптация на видовете към постоянно променящите се условия на живот. Как обаче самата природа би могла да реализира това на практика? Та нали за това е необходим своеобразен Съдия, който да взима решение кой е достоен и кой - не. Най-лесно е, разбира се, да приемем хипотезата за съществуването на Бог, но това по съществото си би било отклонение от отговора. Напълно е възможно тези Съдии да са няколко. Важно е те да съдят приблизително по един и същи начин.
      Съдиите са много и се наричат самки. Именно те произнасят присъдата за това, кой от самците да има потомство и кой - не. Ето защо този отбор се нарича полов. Известно е, че самият Дарвин е придавал голямо значение на половия отбор, но този факт по някаква причина не намира достатъчно широк резонанс сред другите учени.
      Възможен ли е половият отбор при хермафродите? Нека си представим хермафродит, който е негоден като оплодител. Отказват му всички, отказват и отказват, но в края на краищата той се натъква на друг такъв неудачник и... те все някак си ще се разберат. При разделнополовите обаче отхвърленият самец с нищо не би могъл да помогне на друг подобен на него при продължаването на рода, а отхвърлени самки в света на животните няма. При това един самец може да оплоди много самки (изключенията като богомолките, например, са рядкост) като същевременно той обикновено не достига предела на потенциалната си плодовитост. А доколкото броят на самците в популацията в повечето случаи е приблизително равен на броя на самките и възможностите за оплождане в тази популация са в излишък, то самките практически винаги имат повече или по-малко широк избор на оплодител. Този избор може и да не е явен, но винаги е налице.
      Изключването на самката от процеса на размножаване в рамките на половия отбор е твърде рисковано. Друга самка няма да роди нейните малки -самата тя ражда толкова, колкото може, камо ли да ражда малките и на някоя друга... Виж, при самеца е друго! Незаченатите именно от него малки с удоволствие ще ги зачене друг. И още как!...
      Така е и на практика. При морски котки 1/6 от самците оплождат 5/6 от всички самки. Останалите са принудени да се правят, че нямат кой знае каква нужда от това... Тези диспропорции са още по-големи при морските лъвове - при тях 4% от самците осъществяват 88% от съвокупленията! Подобна картина е типична за всички стадни животни. А самките сред живеещите по двойки животни, особено птиците, се съвокупляват преди образуването на двойки (семейства), а в някои случаи и след това, но с друг самец, като това често става в присъствието на "законния мъж". Т. е. двойката като че ли се образува с цел създаване и поддържане на домакинство, а оплождането често се осъществява по стадните закони. Освен това самците обикновено са малко повече от самките (и то толкова повече, колкото условията на живот на вида са по-лоши!). Всичко това създава достатъчно големи възможности за избор дори и при строго моногамните животни.
      При растения, дори и при разделнополовите, практически няма възможност за такъв отбор (вж. епиграфа), ето защо в растителния свят пълната разделнополовост така и си остава рядкост. Тя явно се е запазила като един от начините за предотвратяване на самооплождането.
      По такъв начин разделението на половете под една или друга форма предполага явна или скрита копулативна полигамия, а
Фундаменталният принцип на разделнополовото размножаване е
Принципът за незаменимост на самката.

      За да се ускори отборът и за да му се предаде целенасоченост, известна част от принципно потентните самци задължително трябва да бъде изключена от процеса на размножаване, при съответното увеличаване на ролята на останалите.
      От принципа за незаменимост на самката следват принципни разлики в поведението на самките и самците. Доколкото самките са много по-ценни за популацията, а самците са много повече, отколкото е необходимо, то персоналната ценност на всеки самец е много по-малка за вида като цяло. Този факт е заложен в съответните инстинкти, изискващи от самките да бъдат по-внимателни, да избягват риска, да се грижат за себе си и да изискват грижа за себе си от околните. По силата на този инстинкт, например, жените са много по-егоцентрични и се доверяват в много по-голяма степен на интуицията и чувствата си, отколкото на логиката. Интуицията и чувствата са основани на практическия опит, включително и на целия вид, т. е. те като че ли са проверени в практиката и поради това самките подсъзнателно ги приемат за много по-надеждни. Ние не веднъж ще се връщаме към тази тема, а в края ще я разгледаме подробно.

За разнообразието и риска

Без едни да са родени да пълзят, други не могат да летят.
(Приписва се на М. Горки)



      Ако всички индивиди от един вид си приличат като гайки в конвейер, цялата суета около избора ще загуби смисъл. За да има смисъл изборът, е необходимо да има разнообразие на индивидите. Разбира се, за стотици и хиляди поколения е напълно възможно да бъде формиран определен оптимум от качества, който би осигурил възможно най-голяма жизнеспособност за всеки индивид, а следователно и на вида като цяло, но...
      Работата е в там, че условията за съществуване на вида съвсем не са постоянни и как ще се променят те утре, природата, въпреки цялата си т. нар. "мъдрост", изобщо не би могла да предвиди. И точно заради това е необходимо наличието на индивиди с качества, които са неоптимални при определени условия, просто ненужни или дори вредни. Защото ако условията се променят, някои от тези качества могат да бъдат много полезни. Като допуска съществуването на такива индивиди, природата поема риск - в дадения момент тези организми са по-малко приспособени за оцеляване. Но този риск е необходим - който не рискува, той не печели. И друг начин за предсказване на бъдещето, освен сляпото търсене наслуки, природата, каквото и да й приписват, не познава.
      А по какъв друг начин могат да бъдат сведени до минимум нежелателните последици от този риск? Как да се направи така, че последствията от тези хаотични експерименти, които в огромната си част са несполучливи, да не застрашават жизнеспособността на вида?
      Елементарно! Нужно е самките по възможност да не се отклоняват от оптималния набор от жизнено необходими качества, а обект на експеримента да са самците. Защото неподходящите самци смело могат да бъдат отхвърлени без опасението, че това ще намали броя на малките в популацията. И обратно, няколко от най-изявените самци могат да станат бащи на всички малки в популацията.
      Отдавна е известно, че съотношението между новородените самци и самки е в пряка зависимост от условията на съществуване на вида. При неблагоприятни условия броят на самците нараства, като по този начин се увеличава многообразието, ускорява се и се ожесточава отборът, а с това и степента на адаптация на вида към новите условия. Когато условията са благоприятни, нараства броят на самките и това създава условия за по-бърз ръст на числеността на вида. Вж. също [3-5].


За основите на брачните стратегии

Лекция в зооветеринарен институт:
Преподавателят: Добрият бик производител извършва до 12 съвокупления на ден...
Женски глас от първия ред: Колко, Колко???
Преподавателят: До дванадесет.
Женски глас от първия ред: - Повторете, моля ви се, по-силно това за последния ред!
Мъжки глас от последния ред: Извинявайте, с една или с дванадесет крави?
Преподавателят: Разбира се, с дванадесет!
Мъжки глас от последния ред: Повторете го по-силно за първия ред!
(стар студентски виц)











      Защо в стремежа си един към друг мъжът и жената не могат да постигнат съгласуваност? Просто защото търсенето се води в различни посоки, тъй като целите им са различни. Още повече, че този стремеж не е безусловно приятелски и в много отношения прилича на поведението на хората на пазара. Продавачът и клиентът също се стремят един към друг, но и двамата целят да извлекат максимална лична изгода, много често въпреки възможните щети за другия. Уви, на природата й е чужда сантименталност.
      Както вече казахме, принципът на разделението на половете предполага, че малка част от самците опложда голяма част от самките, принуждавайки по този начин останалите да се правят на непоправими ергени. Тази стратегия позволява бързото предаване на появаващите се полезни признаци в потомството и освобождава самките от необходимостта да възпроизвеждат ненужни гени. А за това е необходимо самците и самките да се държат по коренно различен начин при търсенето на брачен партньор.
      Всеки самец се стреми към максимално честа смяна на самките, като че ли предполага себе си за носител на уникално полезни гени. Нека си представим за момент, че един мъж е носител на ген за устойчивост, например към СПИН. Крайно наложително е този ген да се разпространи в популацията колкото е възможно в по-голяма степен! А той, мръсникът, е верен само на една жена. И колко деца може да му роди тя? 10, хайде, максимум 20 деца и по законите на генетиката този ген ще се предаде само на половината от тях. Та това по съществото си е престъпление срещу вида! А ако се държи като султан, то напълно вероятно е да има 1000 и дори 2000 деца. Това вече е нещо... Така че неслучайно общественото мнение е толкова сдържано по отношение на мъжката изневяра - такава е инстинктивната програма и трябва да признаем, че от биологична гледна точка тя е съвсем оправдана. Самецът не трябва да ограничава своята полова експанзия - та нали за това са самките.
      Целта на инстинктивното брачно поведение на мъжете е:
повече женски тела - хубави и различни.
      А ако този уникален ген е притежаван от жена? Как трябва да постъпва тя, за да не може този ген да потъне в Реката на Забравените, така да се каже, а напротив, да се закрепи и размножи? Тя по принцип също може да увеличи броя на децата си, но пък ще стане ли този брой по-голям от интензивната смяна на мъже? Разбира се, че не. Но от това може съществено да пострада тяхното качество! Не случайно общественото мнение се отнася с много по-голям укор към женската изневяра - жената, която не е придирчива по отношение на половите си партньори, не се грижи за качеството на своите деца! Мъжът, оставяйки гените си при некачествена жена, не губи практически нищо - ако утре попадне на качествена жена, той ще ги остави и там; но жената, която е заченала от некачествен мъж, може много по-трудно да поправи своята грешка (природата не предвижда аборти) и въобще, броят на нейните опити е твърде ограничен. За да остави по-устойчиви гени в потомството си, жената е длъжна да увеличи строгостта при избора на своите претенденти, за да не увреди своите предполагаемо уникални гени, свързвайки се с когото и да е. Но за да има възможност за избор, тя трябва да се харесва по възможност на всички мъже. И на колкото повече мъже тя се хареса, колкото повече обожатели има тя, толкова е по-широк нейният избор. Идеалният вариант е да влюби в себе си всички, а да допусне до себе си един, а може би дори нито един. При което самото съвокупляване е едва ли не досаден страничен ефект от процеса на съблазняването.
      И така, целта на инстинктивната брачна стратегия на жените е:
повече мъжки сърца - хубави и различни.
      Завладяла сърцето на мъжа, жената може да загуби активен интерес към него и да го придържа само за колекция, като през това време съблазнява следващите.
      Тук е необходимо да се подчертае, че това е само основата на различията в брачните стратегии. Малко по-надолу ще разгледаме инстинктивните фактори, запълващи тази основа с конкретно съдържание.

За нашето първобитно "Аз".

Два "Аз"-а в мен - два полюса в една планета
Различни двама души, двама врагове
Единият, когато на балет е,
То другият към хиподрума ме влече...
(В. Висоцки)





      Както е известно, човек се числи към подвид примати на вида HOMO SAPIENS. Класификационното сродство с останалите примати се определя от по-голямото или по-малкото сходство на генетичния материал, намиращо външен израз в сходната структура на тялото. Например, гените на човека и гените на шимпанзето съвпадат повече от 95%. При това става въпрос за видообразуващите признаци - не само за особеностите на структурата на органите, но и за поведението и навиците (начини за лов, методи на защита, брачни ритуали и много други).
      Щом като всички видообразуващи признаци се предават по наследство (те затова са и видообразуващи), то присъщото поведение на вида също се предава по наследство. Например, способността да се правят колибки за кучетата от ловджийските породи се предава по наследство и е свързана именно с ловджийските породи. Още един пример за инстинктивно обусловен рефлекс е свеждането на очите като признак за подчинение пред друг индивид. Това е характерно за всички примати, включително и за човека. Кучетата, например, в подобна ситуация подвиват опашка.
      Прието е такова унаследено поведение да се нарича инстинктивно, а отделните негови елементи - инстинкти. По отношение на инстинктивните поведенчески програми се използва също така и терминът "вроден поведенчески модел". Такъв интересен за нашата тема инстинктивен акт като целувката е част от вродения брачен ритуал на приматите, произлизащ от ритуала на хранене.
      В каква степен всичко това има отношение към човека? Та нали човек има разум, ръководи се от някакви закони, което по принцип би трябвало да прави незадължително следването на инстинктите. Човекът обаче е придобил съвременния си вид и става действително разумен едва преди около 30-40 хиляди години, а историческата епоха в развитието му датира от преди около 5-7 хиляди години. Еволюцията на приматите започва някъде през третичния период, преди около 20-30 млн. години, а такива важни инстинкти като инстинкта за подчинение на стадната йерархия, съществуват едва ли не откакто се е зародил животът.
      Разбираемо е, че за толкова малки еволюционни периоди инстинктите не биха могли да изчезнат. Те се формират по пътя на естествения отбор, бавно и постепенно, подобно на морфологичните признаци и също толкова бавно и постепенно отмират. Така че инстинктите не питат може ли човек да мине и без тях. Те просто се задействат, когато сметнат за необходимо. Нелогичната и необяснима от разсъдъчни позиции инстинктивна мотивация е достатъчно логична и обяснима в първобитната координатна система и е била целесъобразна в първобитни времена. Реализираното от инстинктите поведение в съвременните условия обаче далеч не винаги е адекватно и ние често се очудваме на това колко жестока и сляпа може да бъда любовта...
      Инстинктите на маймуните ще живеят в нас дотогава, докато ние с вас се числим към подвид примати, защото те трайно са записани в нашата генетична памет. И ако човечеството успее да се избави от някои важни инстинкти и съумее да зафиксира това в гените си, то човек вече ще се числи към друг вид, а е възможно дори и да не влиза в подвид примати. Развитието на човечеството изисква други, различни от първобитно-стадните форми на "брак", но инстинктите не могат да бъдат изместени толкова лесно от подсъзнанието и продължават да действат, въпреки че времето им най-вероятно отдавна е отминало.
      Разсъдъкът на отделния индивид не може просто така да промени инстинктивните програми; нещо повече, той дори и не подозира за тяхното съществуване! Той просто може да не им се подчини в определени случаи, но следващият път инстинктът ще поиска да се направи същото. На най-ниското ниво на подсъзнанието индивидът изпълнява достъпните му програми директно и без варианти. Програмите от средно ниво на подсъзнанието (такива като традиции, навици, обичаи) могат да претърпят известни промени с течение на времето. Разсъдъкът използва също така и достатъчно голям брой автоматични поведенчески схеми, но за него те са просто "тема за размисъл"; разсъдъкът не толкова изпълнява своите програми, колкото просто импровизира по темата.
      Инстинктите ни управляват посредством емоциите без да се обременяват с търсенето на каквито и да е било обяснения. Инстинктът, който кара жената да се гримира, например, изобщо не й дава обяснение защо тя трябва да прави това. На нея просто й се иска - и това е. Логичният смисъл тук е еднозначен - да се привлече вниманието на мъжете. Същевременно голяма част от жените категорично биха открекли това, твърдейки, че се гримират за себе си. Но нормалните мъже не се гримират - най-малкото "за себе си"! В техните инстинкти липсва подобна поведенческа програма. Помежду другото много съвременни мъже имат негативно отношение към използването на козметика от жените, но инстинктът не иска и да чуе за това. А си струва да се обърне внимание и на това, че колкото по-ниско е културното ниво на една жена, толкова по-ярка и крещяща е "мазилката й". В подобни случаи инстинктивните мотиви не могат да бъдат удържани и коригирани от разсъдъка.
      Нервните структури, които реализират инстинктите, възникват в дълбока древност. Те не са в състояние да разсъждават, да анализират или просто да екстраполират каквото й да е било. Те се задействат при съвпадане на заложения в инстинкта схематичен шаблон с определени външни сигнални признаци, и могат съвсем случайно да наподобят тези, които са реално необходими. Имайки обаче свободен и пряк достъп до мотивационните центрове в мозъка, инстинктите са в състояние да предизвикат УСЕЩАНЕ за своята правота по отношение на каквото и да е. Тяхното въздействие прилича на въздействието на наркотик. Наркотичните видения също често се възприемат като някаква висша мъдрост. Ето защо в любовта няма никаква "мъдрост". Налице е единствено усещане за мъдрост. На практика любовта оценява избрания обект твърде повърхностно - в съответствие със строга (дори донякъде тъпа) генетична програма, която е в съответствие със стратегията за избор на брачен парньор. При това на разсъдъка не му остава нищо друго, освен да се занимава с търсене на оправдание. Изобщо човек е склонен много често да търси оправдание при опитите да обясни инстинктивно мотивираното си поведение.
      Реалната картина на човешкото поведение се усложнява и се обърква не само от наличието на два "Аз"-а, но и от това, че границата помежду им е много размита. Инстинктивната и разсъдъчната мотивация могат причудливо да се преплетат. Още повече, че във всеки конкретен случай човек разполага с няколко инстинктивни програми на поведение, изградени през различни еволюциони периоди и понякога противоречащи си една на друга.

За стадната йерархия

Наглостта е второ щастие
(всеизвестна баналност)

В театъра, както и в живота
най-капризен е този, който не си е
платил билета.

(Френска поговорка)







      Равноправие не съществува никъде. Този, който е недоволен отнесправедливостта в нашето общество, може да се успокои с факта, че в животинския свят положението е много по-тежко.
      Ако на група мишки се дава храна, то скоро може да се забележи, че всеки път най-хубавите и най-големи залъци се падат на едни и същи индивиди. Те заемат най-добрите места за почивка и се чифтосват най-често. Други индивиди се задоволяват с това, което остане от първите, третите - от вторите и т. н... Т.е. образува се определена вътрешно-групова йерархия.
      Превъзходно описание на йерархическите отношения е предложено от В. Р. Долник в [1]; аз не мога да се съглася единствено с неговото твърдение, че при човека йерархия образуват само мъжете (но по-подробно за това ще стане дума малко по-долу).
      Известно е, че такава йерархия е налице при всички живи същества, на които е присъщ определен групов начин на живот. Дори и при амебите се забелязват наченки на йерархичност. Прието е ранговете в тази йерархия да се обозначават с буквите на гръцката азбука: с алфа - високопоставеният индивид, съответно с омега - нископоставеният. Впрочем, това обозначение не е напълно подходящо - в големите групи йерархичната структура губи линейността на азбучния ред и наподобява по-скоро пирамида, в която няколко индивиди могат да имат практически един и същи ранг. Високоранговите индивиди са наричани още и "йерарх", "доминант", а В. Р. Долник понякога използва термина "бащица", който в определени случаи като че ли е най-уместен.
      Очевидно е, че рангът има колосално значение за всеки индивид в йерархията, ето защо членовете на групата са в постоянна борба за повишаването на своя ранг или за запазването на вече придобития. Случва се алфа да се облагодетелства много по-малко, отколкото бета. Просто не му остава време - той е в постоянна борба. Но той си запазва, най-малко теоретично, правото да вземе каквото си поиска от бета.
      Това, какъв ранг ще има определен индивид в групата, зависи от съотношението между ранговия потенциал на дадения индивид и на другите индивиди. Т. е. един и същи индивид ще има различен ранг, попадайки в различни групи.
      А какво е рангов потенциал? Очевидно е, че той е в тясна взаимовръзка с физическата сила, но не се определя еднозначно от нея. При осите, например, ранговият потенциал е показан чрез броя на власинките на определени части от тялото, получени по рождение. При петлите ранговият потенциал се определя по височината на гребена. Броят на власинките (височината на гребена) по скоро е показател за наличието на определен рангов потенциал, отколкото го определя. Другите индивиди обаче се ориентират именно по подобни признаци. Те са закодирани чрез същите гени, както и ранговият потенциал. Подобна е ситуацията и при другите живи организми, но не при всички ранговият потенциал може да се определи толкова лесно. Даже и при не твърде високо организираните организми (например мишките) наличието на физическа сила дава единствено възможността да се избегнат ниските рангове в йерархията, което съвсем не гарантира заемането на местата на върха. При това колкото по-високоорганизирани са съществата, толкова по-слаба е връзката между физическата сила и ранговия потенциал.
      Тъй като йерархичното поведение е характерно за най-различни видове, включително (и особено!) за примитивните, които са и практически неспособни за обучение, то с голяма доза сигурност може да се предполага, че основата на ранговия потенциал е наследствена (вероятно се наследява заедно с власинките или нещо подобно). При което специфичното високо или нискорангово поведение се проявява още от първите дни след раждането. Следователно, поведението на индивида в йерархията се регулира чрез вродени поведенчески механизми, т. е. чрез инстинктите.
      Виктор Долник дефинира ранговия потенциал като сила на НАТРАПЧИВОСТ (известният психолог Владимир Леви - като сила на НАГЛОСТ, което, може би, е по-нагледно). Те доказват, че основният компонент на ранговия потенциал е УВЕРЕНОСТТА в своето превъзходство, която по всяка вероятност, а всъщност и достатъчно често може да не е подкрепена от особени действителни достойнства и да не се основава на нищо. Увереността на един човек практически може просто да хипнотизира другия. Самия него също. При това няма абсолютно никакво значение дали това е увереността на студента на изпит, на шофьора пред ДАИ, на гуруто пред вярващите и т. н., и т. н....
      Това обстоятелство е илюстрирано много добре във фолклора. Нека вземем за пример приказката за лисицата в ледения замък и за заека в къщурката. Ранговият потенциал на лисицата е много висок - от нея се страхуват и вълкът, и мечката. Петелът обаче има по-висок потенциал и лисицата веднага се оттегля. Макар че петелът ни на йота не е по-опасен от мечката.
Пояснение да българския читател: Имало едно време лисица и заек. Заекът живеел в къщичка направена от кори на дървета, а лисицата - в леден дворец. Дворецът на лисицата бил много красив, а къщата на заека била много скромна. Много се хвалиал лисицата със своя дворец, но когато пролетта дошла той се стопил и тя помолила заека да й позволи да пренощува една нощ в неговата къщичка. Заекът бил добър (НР) и я пуснал. Но когато влязла в заешката къщурка, тя го изгонила и се установила да живее там. Заекът останал без дом. Той тръгнал да моли другите животни да му помогнат да изгони нахалната лисица от дома му. Помолил кучето, след това вълка и мечката също. Но лисицата само и да чуела молба да напусне къщата започвала смело да вика - ("Само да скоча, само да изкоча на пух и прах ще ми станете всички"). И всички животни уплашени си тръгвали. И не щеш ли заека срещнал петела. Петелът носил коса. И въпреки че заекът не се и надявал на каквото и да е била помощ, петела изявил желание да му помогне. Приближавайки се към къщичката петелът смело и войнствено викнал: ("Кукуригу! Нося коса на рамо! Искам лисицата да покося, излизай лисицо от къщичката"). Лисицата се опитала да спечели време, но петелът викал все по-силно и по-войнствено и в края на краищата лисицата се изплашила и избягала. Тази приказка нагледно демонстрира, че дори и само високоранговото поведение може да бъде по-ефективно от простото наличие на физическа сила.

      Обикновенно алфа участва с много по-голяма решителност, упорство и удоволствие във вътрешно-груповите борби, които за него често са самоцел. За омега тези борби са много по-малко приятни - той е значително по-отстъпчив. Оттук произтича и друг параметър, оказващ влияние върху ранговия потенциал. Става въпрос за степента на отстъпчивост (или обратното - на конфликтност). Приемливата за всеки индивид величина на конфликтно напрежение е правопропорционална на ранговия потенциал. Колкото по-нисък е неговият рангов потенциал, толкова по-малко напрегнат конфликт е в състояние да предизвика неприятни усещания в него.
      Броят на свободните места на йерархическия Олимп е ограничен и не зависи от средния рангов потенциал. С други думи, ако по някакъв начин повишим ранговия потенциал на всички индивиди в дадена група, то броят на високоранговите не би се увеличил. Като резултат бихме имали подобна йерархия, но най-вероятно много по-строга и агресивна.
      Различната степен на отстъпчивост на различните индивиди има много важно значение от биологична гледна точка - тя позволява да се намали напрегнатостта на вътрешно-груповата борба и по този начин да бъде предотвратена излишната гибел на някои индивиди. И ако в това съ-общество все пак възникват конфликти, то те се ограничават до съседните места в йерархията, вместо да придобиват характера на конфликт "всеки срещу всеки". Освен това алтруизмът, проявяван от "омегите", дава възможност да бъдат консолидирани усилията на всички индивиди в групата в борбата им за оцеляване, което е от особена важност за видовете, за които не е характерна твърде голяма физическа сила. Именно това обстоятелство, наред с повишената смъртност на "алфите" (в конфликтите помежду им, например) е препятствие пред неограничения ръст на средния рангов потенциал на вида. Оцеляват не само най-силните особи, но и най-силните, най-добре организираните групи.
      Фактически са възможни два начина за консолидация на групата - "военен" и "интелигентен". Първият начин предполага изграждането на строга йерархическа структура на съподчинение с безмилостно потискане на непокорството сред подчинените. Вторият се основава на алтруизма, предполагащ искрена и доброволна взаимопомощ на членовете на групата, включително и саможертва. При видовете, намиращи се на по-нисши степени на развитие, преобладава, разбира се, първият начин, тъй като той естествено следва основните инстинкти, по-сигурен е в реализацията си и не предполага особено осмисляне. Но при организацията на по-сложно съвместно поведение той просто е неефективен. Очевидно е, че нашите прародители, живеещи в достатъчно опасната при наличието на хищници савана, преминават по-голямата част от своето еволюционно развитие, организирани по "военен" начин. Алтруизмът става относително по-масово явление едва тогава, когато ръстът на интелекта прави възможно реализирането на много по-сложни поведенчески схеми. Разпространението на алтруистичните поведенчески модели на поведение на свой ред усложнява още повече поведението на хората и създава предпоставки за рязкото ускоряване на социалната еволюция, която отделя човека от останалия животински свят. Алтруистичните програми на поведение се формират в относително по-късно еволюционно време и не са успели да бъдат отразени в гените. Ето защо толкова необходимият на човечеството алтруизъм трябва да бъде предаван по негенетичен път - чрез онова, което се включва в понятието "култура". И колкото по-голяма е генетичната основа на алтруизма, толкова по-високо при равни условия е нивото на културата.
      Ранговият потенциал бива изходен, фактически и визуален. Изходният потенциал се предава по наследство и не се влияе от възпитанието и външната среда. Изходният потенциал се определя в голяма степен генетично и в по-малка степен от условията на утробното развитие. Фактическият потенциал се намира в голяма зависимост от обстоятелствата. Той е функция на изходния потенциал и на конкретната обстановка, в която се намира индивидът. Обстоятелствата могат да възпрепятстват реализацията на вродения рангов потенциал, но могат също така и да способстват за пълното му реализиране и дори да го усилят. Фактическият рангов потенциал при хората в своите средни стойности се обусловя, примерно, около 2/3 от изходните дадености, а останалата 1/3 се обуславя от условията на растеж и от възпитанието. Това са средностатистически данни и при всеки конкретен човек това съотношение може да е различно.
      Доколкото ранговият потенциал зависи от различни, в това число и взаимосвързани параметри, то реалният йерархически образ на индивида може да е МОЗАИЧЕН - когато едни признаци говорят за висок потенциал, а други - за нисък. Например, немарливият външен вид е признак на нисък ранг и, срещайки се с немарливо облечен човек, ние не без основание предполагаме, че той е неудачник и нищо не е постигнал в живота си. Но когато той нагло и агресивно започне да се прережда, то повечето хора предпочитат да отстъпят, признавайки с това неговия по-висок ранг! В същото време общественото положение на този човек може да е много ниско!
      Друг пример. В известната стара песен на Дунаевски за смелия капитан се пее:

Тук става въпрос за сравнително високорангов мъж (капитан!), който е способен да се справя в рискови ситуации, т. е. има достатъчно висок рангов потенциал. Впрочем, тук можем да обърнем внимание и на слабата примативност на нашия герой, но за нея ще поговорим малко по-късно. А ето как същият този мъж се държи пред жените: Типично поведение на нискорангов индивид. Голям е броят на мъжете, които са непринудено смели с жените, но са отчайващо страхливи и отстъпчиви в условия, когато от тях се изисква да проявят истинска борбеност. От мозаичността на ранговия потенциал следва и понятието визуален рангов потенциал като съвкупност от сигнални признаци, възможно и второстепенни, но изразени достатъчно ярко, за да предизвикат задействането на съответните инстинкти в другите индивиди. Превъзходен пример за визуален рангов потенциал е нискоранговият петел с прилепен гребен. Всички останали петли започват да го възприемат като високорангов. Но си струва само да му се отлепи гребенът и той пак се озовава на дъното на йерархическата пирамида. Още един пример: човек, болен от нарцисизъм (влюбеност в самия себе си), може да направи на някого впечатление на високорангов. При което той просто може да е лишен от способността да се бори за място под слънцето - същността на високия ранг. И обратното, дружелюбният човек, дори и добре устроил се в живота, може да създаде впечатление, че е нискорангов.
      При това различните индивиди могат да се влияят от различни признаци на ранговия потенциал, т. е. чувствителността на различните индивиди към различните сигнални признаци може да бъде различна. Визуалният рангов потенциал може да съвпада с фактическия, но може и да не съвпада. И както вече отбелязахме, това се получава, защото нервните структури, реализиращи инстинктивните модели на поведение са възникнали в дълбока древност, имат относителна елементарна структура и реагират на всяка конкретна ситуация твърде повърхностно и шаблонно. В действителност индивидът може да бъде нискорангов, но същевременно да притежава един-два сигнални признака на висок ранг. Тогава тези един-два ярки сигнални признака могат да въздействат върху някого, въпреки обективно ниския рангов потенциал на техния носител. Уви! Инстинктивните програми, поради примитивността на механизмите на действието си, реализират с променлив успех и с големи пропуски дори и своите първобитни цели.

За примативността и културата

Каква е разликата между женската логика и желязната логика?
- Женската не ръждясва.
(стар виц)




Пояснение да българския читател: "Примативност" - това е научен термин, произлизащ от думата примат, т.е. "първичен", "изначален".
      За разлика от мнозинството други животни всеки човек е подложен в различна степен на влиянието на своите инстинкти. Ако някой човек е напълно независим от действието на своите инстинкти и живее, ръководейки се само от разсъдъка си, то той е абсолютно непримативен (такива хора практически няма). Ако друг човек се ръководи напълно от своите чувства, т. е. е подчинен изцяло на своите инстинкти, то той е абсолютно примативен(а такива хора понякога се срещат в реалния живот). Д. Зарайски въвежда понятието "сила на модела", която е показател за способността на дадена поведенческа програма да доминира над подобните й. Става въпрос за това, че в една и съща ситуация човешкият мозък обикновено разполага с няколко поведенчески програми, измежду които има както вродени, така и придобити, и това, коя от тях ще бъде реализирана, зависи (при еднакви условия) от силата на всеки един от моделите на поведение. Следователно, примативността е степента на доминантност (сила) на инстинктивните модели на поведение по отношение на разсъдъчните модели.
      Наченки на непримативно поведение се наблюдават при много висши животни, достатъчно явни прояви са налице при приматите, но само при човека непримативността става относително масово явление.
      Понятието примативност обаче съвсем не е равносилно на понятието култура. Културата, с известни уговорки, е по-скоро нещо производно на примативността. Сред дейците на изкуството, дори и сред хората с висока култура и порядъчност, преобладават силнопримативните. Тези хора са потопени в света на чувствата.
      И макар че понятието "култура" е интуитивно разбираемо и без определения, то неговата формулировка е достатъчно проблематична. Едно е ясно - културата е продукт на възпитанието и образованието (в широк смисъл), а примативността е нещо вродено. Първобитната мотивация в културния човек е потисната чрез възпитанието и е заменена от изискванията на законите и обичаите на обществото. Тя обаче може да се прояви в случаите, когато законите и обичаите не определят в достатъчно голяма степен ситуацията и предоставят известна свобода, например под влиянието на алкохол и на силни душевни преживявания. Тези прояви са толкова по-чести и по-силни, колкото по-силна е примативността. Прословутият спор между лирици и физици по съществото си е спор за примативността.
      Примативността е свързана по-скоро с емоционалността, отколкото с културата. Когато инстинктивните програми открият съвпадение на вътрешните сигнални признаци с някои фактори от външната среда, те пораждат съответните емоции, на които силнопримативният човек охотно се подчинява. Слабопримативният дори и да изпита същите по сила емоции може да действа независимо от тях.
      Нивото на примативност, а така също и ранговият потенциал, в основата си са детерминирани и генетично и от условията на утробното развитие. То се променя много слабо в процеса на възпитание и образование, но то от своя страна може да повлияе върху степента на възпитание и върху спосбността за получаване на образование. Възможно е човек със сериозно научно образование да не се доверява на своите знания в житейските въпроси, като разчита най-вече на своите чувства. Обратното също е възможно. Слабопримативният човек като че ли живее извън първобитната йерархия, а силнопримативният, напротив, е твърде чувствителен по отношение на ранга на заобикалящите го. Дори и най-малкият признак на отстъпчивост от страна на околните се възприема от него като сигнал за йерархическа атака. А срещата с някой, който явно го превъзхожда, придизвиква у него парализа на волята и отвратително подмазване.
      Колкото по-силна е вродената примативност на детето, толкова повече педагогически усилия ще бъдат необходими за да се възпита културен човек. И при всяко следващо поколение това ще се повтаря. Човек, чиято култура е изградена с огромни педагогически усилия, може да има и некултурни деца. И това е така просто защото базата си е останала същата. Новороденото дете, разбира се, е лишено от разум и поради това живее, реализирайки единствено своите инстинкти, независимо от нивото на вродената си примативност. В много скоро време обаче това ниво започва да се проявява. И един много съществен нюанс: примативността не е показател за силата или слабостта на интелекта; тя е просто степента на доверие на даден човек към своя разсъдък в практически ситуации. Силнопримативният и наред с това високоинтелектуален учен преспокойно е в състояние да съчетае най-сериозните си научни знания с искрена религиозност, която има за основа инстинкта за подчинение пред алфа.
      Както вече беше казано, жените се доверяват в много по-голяма степен на интуицията и чувствата, отколкото на логическите си умозаключения, което и представлява съставна част от така наречената женска логика. Т. е. жените са в голямата си част са силнопримативни. Известно е, че момичетата се учат по-добре от момчетата в училищата и други учебни заведения, включително и тези с технически профил. В процеса на това обучение се изучава не само теория, но и се решават практически задачи, провеждат се лабораторни опити и т. н. И момичетата се справят с всичко това много по-добре от момчетата! Но когато тези знания трябва да се приложат не наужким, то те и представа си нямат как може да стане това.
      Това, че жените средно са по-религиозни от мъжете, се дължи също на тяхната по-голяма примативност. По-висок ранг от този на Бога просто няма, а дали той съществува или не - това няма чак толкова голямо значение...
      Безспорно, човек като социално същество е многолик и не може да бъде описан изцяло в тези три измерения: силна/слаба примативност, алфа/омега и висока/ниска култура. Но интересните за нас събития се разиграват именно в това пространство. И си струва да подчертаем, че примативността е обобщаващо понятие, което дава представа за средната сила на всички инстинктивни програми на поведение. Такива програми обаче са много и са достатъчно противоречиви, всяка от тях има различна сила, а това допълнително усложнява наблюдаваната картина.

За принцовете и принцесите

ЖЕНА - самка, която има МЪЖ;
МЪЖ - самец, който има ПАРИ.
(виц)

Жалко, че генералите се женят още когато са
лейтенанти!

(разговор между две застаряващи девици)







      Толкова съществено важен за всички живи организми процес като размножаването не може да бъде оставен без контрола на инстинктите. Съответно и любовта като най-силното чувство е глас именно на този най-първобитен (първичен) инстинкт, който ни кара да предпочитаме за партньор най-добрия индивид от другия пол.
      А кои са критериите за този избор? Излишно ще бъде да доказваме, че тези критерии са се запазили непроменени още от първобитни времена, т. е. оттогава, откогато са се формирали и самите инстинкти. Инстинктите, така да се каже, са "фотографирали" в процеса на ставането си съществуващото положение и ще продължават да се ориентират по тази "снимка", докато видът продължава да съществува. Така че инстинктите позволяват да се осъществи изборът на най-добрия от първобитна гледна точка партньор. А най-лесният и нагледен признак за превъзходство е високият ранг в първобитната йерархия. И дори и да е очевидно, че рангът, строго погледнато, е по-скоро визуално-повърхностен показател при предпочитането, едва ли можем да си представим нещо по-добро в неразумната природа. Външната привлекателност (красотата) е много по-ненадеждна в това отношение. И изобщо, навсякъде в животинския свят броят на чифтосваниятта е най-елементарният и ясен количествен показател за ранга на самеца в йерархията. При самката тази зависимост е по-скоро обратна.
      Прието е да се мисли, че алфа взима самката на бета (гама...), така, както му взима храната, при това обаче правилата на поведение в йерархията се съблюдават от всички участници в групата, включително и от самките. Това просто означава, че отнемане на самката в повечето случаи е излишно - самката сама, подчинявайки се на заложената в нея инстинктивна програма, предпочита високоранговия самец. Неслучайно, когато говори за представата си за идеален мъж, жената използва думата "принц". Истинският принц съвсем не е някой бачкатор, а обикновено е реален претендент за короната.
      Това разбира се, не е единствената тенденция. Съществува, например, и "инстинкт за предпочитане на свежа кръв", проявяващ се като сексуално любопитство. Целта, която преследва този инстинкт, е осъществяването на противодействие на близкородствените връзки, които са неизбежни в изолираните групи. В съответствие с този инстинкт, при всички останали равни условия, е възможно да се предпочете новият и необичаен парньор, който е желателно да не е член на групата. Проявите на този инстинкт се наблюдават най-отчетливо при поведението на самците, тъй като това много добре се съгласува с принципа за неограничената сексуална експанзия на самеца. Този инстинкт е залегнал много слабо в поведението на самките. Една от причините за това е условието "гостът" да притежава определен минимум рангов потенциал. Разбираемо е и това, че върху тези тенденции оказват влияние и индивидуалните особености, вкусове и симпатии.
      Важно е да се подчертае още, че високият ранг на самеца не дава ГАРАНЦИЯ за достъпа към някоя конкретна самка, но същевременно е значим фактор, повишаващ ВЕРОЯТНОСТТА за това събитие. При което степента на взаимозависимост между сексуалната привлекателност на самеца и неговия рангов потенциал е различна при различните видове и съвсем не е линейна. Самците от най-горните етажи на йерархията могат да имат съвсем малки различия. Ето защо е необходимо доминантът сам да отпъжда самките от поддоминантите. Но като се започне някъде от средатата на йерархията и по-ниско (за различните видове различно), сексуалната привлекателност на самците спада до такава степен, че доминантът може да бъде напълно спокоен. Такъв самец с много голяма вероятност няма да бъде допуснат и от самите самки.
Пояснение да българския читател: Тук е необходимо да кажем няколко думи за този толкова колоритен персонаж от руските вицове, поручик Ржевски. Поручик Ржевски е бил хусар. Хусарите са елитни части в кавалерията на Русия през 19 в. Изборът на кандидатите за хусари е бил много строг - приемали са се само високи, физчески съвършени мъже. Униформата на хусарите е била много красива и приятно допълнение към нея са били големите мустаци. Всичко това прави хусарите необикновено популярни сред жените до такава степен, че думата "хусар" става едва ли не синоним на "Дон Жуан". Поручик Ржевски съответства напълно на този образ. Имайки феноменален успех сред жените, той притежава необикновена самоувереност, праволинейна грубост и невежество, от които той ни най-малко не се стеснява. За пример може да послужи следният виц за поручик Ржевски:
 Веднъж танцувайки с поручик Ржевски, Наташа Ростова (младо, възпитано 
момиче с благороден произход) деликатно го пита:
  - Ох, господин поручик! Нещо ми е скучно! Ще ми позволите ли да отида до 
прозореца... да се освежа?
Поручикът отговаря:
  - Добре, отивай, пръдни, само че не се бави много. 
Поручик Ржевски напомня в много отношения на капитан Франк Дербин от популярния сериал "Голият пистолет". Корнет Оболенски е най-деликатният персонаж от тези вицове.

      За да илюстрираме това, ще разкажем стария, но много показателен за нашата тема виц:

      Веднъж корнет Оболенски попитал поручик Ржевски:

- Господин поручик! Посъветвайте ме, в какво се състои умението Ви да скланяте 
  толкова бързо жените да си лягат с Вас?
- За какво умение става въпрос? Подхождааш към дамата и казваш:
- Мадам! Разрешете да Ви го вкарам!
- Но, господин поручик!  За такава грубоост може и да ви шамаросат...
- Може и да ме шамаросат. Но кой знае заащо го вкарвам.
      А сега нека си представим, че корнет Оболенски последва съвета на поручика. Представихте ли си? Е, и? Точно така - ще го шамаросат. А отникъде не следва, че корнетът е по-малко привлекателен от поручика, нещо повече, той явно е много по-културен и порядъчен! Да си представим сега следното: поручикът изразява молбата си в изтънчено изискан стил. Ще получи ли отказ? Ни най-малко - съгласието е много по-вероятно. А ако корнетът си поиска в същия изискан стил? Ами в този случай няма да го шамаросат веднага, но пък финалът ще е горе-долу същият с тази разлика, че известно време ще го водят за носа и ще се позабавляват за негова сметка. Т. е.
за жената фактически няма голямо значение КАК мъжът ще си поиска, за нея е от съществено значение КОЙ ще направи това.
И ако този мъж е с висок ранг ("поручик"), то жените ще му простят едва ли не всякакво поведение и едва ли не всички недостатъци, но ако той е с нисък ранг ("корнет"), на него няма да му помогне дори и безупречност във всичко.
      При което за поручика тук наистина не съществува проблем - той самият на практика често дори и не подозира, че другите мъже могат и да имат. Та той самият не полага абсолютно никакви усилия да завоюва жената (нещо повече, самите жени често полагат немалко усилия да го завоюват!) и той напълно искрено смята, че жените се отнасят по същия начин към всички останали мъже.
      Добре тогава, а кой от тези двамата ще е добър мъж (верен, порядъчен, трудолюбив)? Който искате, само не и поручикът: и това въпреки че в първоизточника (филма "Хусарска балада), поручик Ржевски е явен и убеден противник на връзките на Хименей.
      Казват, че жените обичат покорителите. Това е вярно, но това е само частен случай. Дори притежването на "силни лакти", т. е. на способността и готовността да се бориш за своите интереси има слабо влияние по отношение на брачните връзки. Като глас на инстинкта, любовта не разсъждава и точно поради това много често се привежда в действие от визуалния, а не от фактическия ранг. И се получава така, че "поручикът" в действителност е някакъв жалък хленчещ лигльо, който се скъсва от рев, че него, забележителния и превъзходния, обкръщаващите го никаквици не го ценят. Случва се той да е капризен и с женско-детински егоистичен характер, около когото всички ходят на пръсти, не знаейки как да му угодят. Възможни са и други варианти. Главното е, че той самият е искрено уверен в своето превъзходство. Очевидно е, че капризният или лигльото не са най-достойните продължители на рода (дори и от първобитна гледна точка!) и че фактическият ранг, като признак на способността да се уредиш, да е много нисък в живота на тези мъже, инстинктът реагира именно на посочената по-горе увереност, която е основният сигнален признак на висок ранг.
      И доколкото инстинктът не се обременява с излишни обяснения, а разсъдъкът по принцип не отчита тази увереност като някакво особено достойнство, то у всички нас възниква възпятото в стихове и проза усещане за мистичността и загадъчността на любовния избор - иска ти се въпреки всякакъв здрав смисъл и не разбираш защо.
      Кого обичат мъжете? Не задължително принцеси. Инстинктивните критерии на предпочитане при мъжете са много по-опростени и са радикално различни от тези на жените. Главните качества, които една жена трябва да притежава, за да привлече мъжете са: нейната новост за него, достъпността й и физическото й съвършенство. Разбира се, ако тези три фактора са съчетани в една жена, то тогава нейната привлекателност ще е най-голяма и на нея ще й обръщат внимание всички мъже, но само докато не спечелят тялото й или не се убедят в това, че нямат никакви шансове. Впрочем, това е валидно само по отношение на жените, разлеждани като полови партньори. А съпруга мъжете избират с разсъдъка си (но само тези, които имат избор и тези, които имат разсъдък). Чувствените критерии за предпочитане на жените от страна на мъжете са много по-неясни както поради голямото разнообразие на самите мъже (и следователно на техните вкусове), така и поради много по-слабата необходимост от избор. На самеца не му трябва да си избира самка - на него са му необходими всички самки подред.
      Обаче женският ранг, имащ много голямо значение във взаимоотношенията между самите жени, за мъжете е по-маловажен. Разбира се, от високоранговите жени на мъжете им се "взема акъла", но скромните и срамежливи (нискорангови) жени са били ценени винаги. А пък е широко известно, че жените много по-често от мъжете се влюбват в своите началници (преподаватели и т. н.), чийто висок визуален ранг е обусловен просто от служебното положение и отчасти от възрастта.
      Ако за мъжете високият ранг е ключ към женските сърца, то за жените високият ранг е източник на проблеми с мъжете. Средноранговите мъже съвсем не устройват една високорангова жена - нито сексуално, нито платонически (за нискоранговите изобщо да не говорим), а високоранговите са рядкост, пък и в болшинството си са "курвари", А дори и да не са "курвари", то са безнадеждно ангажирани. Нискоранговата жена, подобно на всички жени предпочита, разбира се, "алфа", но се държи с "омегите" все пак доста по-лоялно и при известни обстоятелства тя може да прости недостатъчно високия ранг на един мъж, при което има шанс някои други достойнства на този мъж да бъдат оценени.

За борбата между двете "Аз"

И боря се, душа във себе си мръсника
О, участ тежка ми се падна!
Страхувам се от грешка - дано не се окаже
Че задушавам не другото си "Аз"
(В. Висоцки)






      Някога, още през съветско време, сред студентите на тогавашните Ленининградски вузове беше проведена анкета-изследване. Студентите бяха запитвани: първо, какъв човек биха искали за съпруг, като същевременно се изясняваше какви юноши (девойки) в действителност им харесват. Предпочитанията бяха разпределени в следната последователност (вж. таблица 1,2):

Таблица 1.Мнения на момчета
Момиче, което има успех Желана за жена
 1  Красива  Честна, справедлива +16
 2  Жизнерадостна  Жизнерадостна  0
 3  Обича да танцува  Трудолюбива  +7
 4  Има чувство за хумор Умее да се владее +11
 5  Смела  Енергична  +2
 6  Умна  Обича своята работа  +8
 7  Услужлива    
 8  Енергична    
 9    Услужлива  -2
10  Трудолюбива  Умна  -4
11    Има чувство за хумор -7
12  Волева  Волева  0
13    Красива -12
14  Обича своята работа  Смела  -9
15  Умее да се владеее  Обича да танцува -12
16  Честна, Справедлива  Висока  +1
17  Висока    

Таблица 2. Мнения на момичета
Момче, което има успех Желан за мъж
 1  Енергичен  Трудолюбив +13
 2  Жизнерадостен  Честен, справедлив +11
 3  Красив  Умен  +5
 4  Обича да танцува  Умее да се владее +12
 5  Високи  Смел  +6
 6  Има чувство за хумора Волеви  +4
 7  Услужлив  Жизнерадостен  -5
 8  Умен  Обича работата си  +5
 9  Честен, справедлив  Услужлив  -2
10  Волеви    
11  Смел  Енергичен -10
12      
13  Обича своята работа    
14  Трудолюбив  С чувство за хумор -8
15    Обича да танцува -11
16  Умее да се владее  Висок -11
17    Красив -14

      Изследването нямаше за цел да изясни отношението към първобитния ранг. В противен случай такова качество като способността да "взимаш от живота" (в това число и чуждото, стига да му влезе в работа), сигурно би заела първо място в левите графи. Но и без това е очевидно, че левите графи отразяват първобитните идеали, а десните - ценностите на семейния живот. Особено внимание би следвало да се обърне на любовта към танците. Имайки, меко казано, малко практическо значение в семейния живот, умението да се танцува има важно ритуално значение. Танцът е задължителна част от брачния ритуал на много животни, включително и на приматите. Нетанцуващият не демонстрира ритуално-брачно поведение и от първобитна гледна точка не е полово зрял. Много е показателно и това, че трудолюбието и умението да владееш себе си са в последните редове на левите графи. В първобитното общество омегите са били най-безропотни и са се трудили повече от всички...
      Лесно може да се види, че десните графи са почти огледално обърнати отражения на левите (което е характерно особено за анкетираните момичета; що се отнася до мъжете, то те се отнасят към жените малко по-последователно, което потвърждава тезата за това, че мъжете се доверяват в много по-голяма степен на своя разум, т. е. те са по-слабо примативни).
      В тази "обърнатост" на изискванията на инстинкта и на разума се крие и главната причина за затрудненията на високообразованите хора в търсенето на съпруг. Прието е да се смята, че причината за това е в завишените изисквания. Но сами по себе си тези изисквания могат и да не са толкова високи, за сметка на това обаче те са твърде противоречиви - сърцето иска това, което разумът справедливо отхвърля, а желанията на разума съвсем не удовлетворяват сърцето. На практика такива качества като добрина, порядъчност, честност, уважение към другите, тактичност и съвестност, които с основание се признават за характерни черти признаци на културния и порядъчен човек и добрия съпруг, от първобитна гледна точка са признаци на нисък ранг в йерархията!!!
      В контекста на на тези разсъждения неволно се прокрадва мисълта, че отминалата практика за сключване на брак по усмотрение на родителите не е чак толкова лоша, въпреки очевидните й недостатъци. Разбира се, в условията на днешният култ към любовта е много глупаво да се настоява за нейното възраждане и освен бурни протести и ураган от насмешки, нищо друго не може да предизвика. Пък и изобщо не мога да си представя как в наше време може да се реализира нещо подобно. Защото всъщност става въпрос за следното: избирайки партньор за своите деца, родителите, дори и да взимат под внимание своите собствени интереси, оценяват претендентите най-вече от цивилизационни позиции, осъществявайки по този начин самоселекцията на вида HOMO SAPIENS в посока ръст на нивото на култура и цивилизованост.
А доверявайки се на инстинктивния повик, човечеството бавно отстъпва назад към първобитните времена
и според мен ние вече сме свидетели на някои от признаците на такова отстъпление. Интелигенността, отзивчивостта, взаимоуважението излизат от мода, а от екрана и страниците се култивира сила и настойчивост, необузданост и невъздържаност в желанията. Да се приписва всичко това на влиянието на масовата култура, най-малкото е некоректно. Масовата култура е обобщено отражение на природната култура на всички хора.
      Отслабването на горепосочения цивилизационен отбор има за първоначален резултат увеличение на примативността и на средния рангов потенциал, а на тази основа впоследствие и падането на нивото на културата. А там пък, току виж, Айнщайн се окаже прав и в четвъртата (ако ли не още в третата) световна ще се бием с пръчки...

За алкохола

Битието, питието и биенето
Определят съзнанието.
(приписва се на К. Маркс)




      В хода на горепосочената анкета се е изследвало и отношението към алкохола, но това по някаква неизестна за нас причина не е отразено в тези таблици. Изяснило се е, че момичетата предпочитат мъж-трезвеник, но трезвеността практически не дава никакви преимущества пред пиещите, дори напротив, предизвиква известна подозрителност. Подтискайки висшите прояви на разсъдъка, алкохолът внася в образа на човека известна скотоподобност, която много допада на инстинктите. Вие, между другото, и сами имате наблюдения колко често това съдбоносно за всеки човек, а пък и за цялото човечество решение се взима на пийнало състояние. И изобщо колко тясно е свързан алкохолът със взаимоотношението между половете. Любов и без шампанско?!
      Проведените експерименти с животните дават много интересни за нас резултати:
Алкохолът повишава ниския ранг и понижава високия!
Това е една от причините за неефективността на "сухите закони" и другите мерки в борбата за трезвеност. Без освобождаването на първобитните инстинкти и повишаването на ранговия потенциал, което най-лесно се осъществява под влиянието на алкохола, човечеството би се затруднило по отношение на своето собствено възпроизводство. А най-трудно би било за най-достойните, олицетворяващите цивилизационното и културно общество хора - нискоранговите и слабопримативните. Единственото, което ни остава, е да съжаляваме за негативните последици от употребата на алкохол, а също и за това, че той се употребява най-вече от тези, на които най-малко им трябва да освобождават инстинктите си.
      Доколкото няма животни-алкохолици, то половият отбор просто и представа си няма какво е това алкохол, а поради това фактът, че даден мъж е откровен пияндурник, практически изобщо не влияе на неговата популярност сред жените. Повечето от жените, които са "хлътнали" по такъв мъж, изтъкват горе-долу един и същи претекст: "Мислех си, че като се ожени (стане баща и т. н.), ще спре да пие". На въпроса: "И откъде знаете това?" - така и не дават смислен отговор.

За извънбрачните деца и децата без бащи

Сънят на разума ражда чудовища
(Ф. Гоя)



      Очевидно е, че бащите на такива полусираци в по-голямата си част са "поручици", независимо от това дали зачеването на децата е станало в рамките на брака или не. Дори и ако извънбрачното дете е израснало в нормално семейство (с втори баща, който понякога дори не е в течение...), то околните често отбелязват неговата "трудност". Известно е също така, че извънбрачните деца често са постоянни членове на криминалните групи. Обикновено евфемизмът "трудност" обозначава неуправляемостта на детето по цивилизационен начин, което свидетелства за неговия висок рангов потенциал.
      Прието е "трудността" или криминалността на детето традиционно да се отдава на затрудненията, които възникват при възпитанието на децата в подобни условия. Тези педагогически проблеми, разбира се, имат голямо влияние, но не те формират специфичната високорангова и високопримативна психика на детето. Решаваща роля тук има наследствеността. Кажете ми, мъж, който е изоставил жена в положение, порядъчен ли е? Не съвсем. Впрочем самците в първобитните общества точно така са и постъпвали. А дали е справедливо тези качества, които са обусловили неговата непорядъчност, да се предават по наследство?
      Ще напомня още веднъж. Изходният рангов потенциал е нещо вродено. Той може достатъчно ясно да бъде наблюдаван още при кърмачетата. Силната или слаба примативност се проявява по-късно. И както вече казахме, колкото по-силна е примативността на детето, толкова повече педагогически усилия ще са необходими, за да се възпита от това дете културен човек. Много е важно педагогът да има не по-нисък рангов потенциал от този на детето (както се казва: "педагогът трябва да има авторитет пред детето"), в противен случай всички положени педагогически усилия ще отидат на вятъра.
      Изследванията, проведени с разделените от малки еднояйчни близнаци, показват, че ролята на наследствеността определено е подценявана от педагогиката и че всичко да се оправи (както и да се развали) с възпитание, просто не е възможно. Такива близнаци, живеещи в различни страни от ранна възраст, се държат като отгледани в едно семейство. Подобно принизяване на ролята на наследствеността в световната и особено в марксистката педагогика се корени в утопичните и идеалистични представи на хуманистите, предшественици на марксизма.
      Може да се приеме за доказано, че дружелюбието или поне неговите съставни компоненти са генетично предопределени. Човек избира най-дружелюбните кутрета на вълка, за да получи кучето.

За мъжете и за любовниците

  Какво е любовникът?
- Същото, каквото и мъжът, само дето не мие чиниите.
(виц)

Всички болести са от нерви.
Само сифилисът е от любов.

(стар медицински виц)








      Тук ние няма да разглеждаме любовника като източник на материални блага, а като средство за сексуално удовлетворение на жените.
      Доказано е, че физиологически всеки мъж може да удовлетвори всяка жена (ако изключим, разбира се, органичните патологии от типа на пълната липса на гениталии). Много от случаите на неудовлетвореност на жените се дължат на проблеми в нервно-психическата сфера. Достатъчно е да обърнем внимание на факта, че мнозинството от тези неудовлетворени жени получават удовлетворение при мастурбиране. Жената се удовлетворява не от половия член, а от МЪЖА. При което не толкова като физика, колкото като ОБРАЗ, съответстващ в една или друга степен на определени критерии. Ако този образ съответства на тези критерии в достатъчна степен, то у жената възниква "нагласа" към този възможно измислен от самата нея образ на мъж. Тази "нагласа" може да има характер на влюбеност, заинтересованост, любопитство, очарование и още бог знае какво... Без такава "нагласа" удовлетворението е проблематично, особено за силнопримативните жени. Но ако една част от жените много лесно се настройват към един мъж, то други, по някаква неизвестна причина, се настройват към един от стотици... Очевидно е, че първите имат по-скоро нисък рангов потенциал и/или слаба примативност, а другите - висок. "Нагласата" в този случай многоо често възниква по отношение на мъже, чийто рангов потенциал не е по-нисък от техния собствен, а поведението му е съгласувано с първобитните брачни ритуали. Случаите, в които жените не изпитват удовлетворение от мъжа, но се удовлетворяват при акт на изнасилване, добре илюстрират това. Изнасилването много често се извършва по съвсем животински начин, т. е. така, както са правили високоранговите в първобитното общество. Това явление между другото е една от причините изнасилените жени не винаги да съобщават за подобни произшествия на органите на реда. Известни са дори случаи, когато те защитават своите насилници и дори ги спасяват от наказание! Омъжвайки се по разсъдъчни мотиви, жената може да остане неудовлетворена, най-малкото на първо време, докато не си изработи привичка към този мъж. Ще свикне, ще обикне.
      Иска ви се да накарате мъжа си да пере бельото, да мете, да се грижи за детето и т.н.? А дали високоранговите самци са вършили такива презрени дейности в първобитните времена? Дори и ако вие успеете да постигнете това (което е много малко вероятно, ако той самият не е склонен на това), то разсъдъкът ви може би ще бъде удовлетворен за известно време. Но вашето първобитно "Аз" веднага ще забележи понижаването на ранга на този самец и... ще ви се прииска да си намерите любовник.

И така, кои са повече?

Имах 40 имена
Паспорти седем имах
Седемдесет жени, които ме обичаха
И двеста врагове...
(В. Висоцки)





      В пресата и публичното пространство е често срещано мнението, че причината за самотата на жените е недостатъчният брой мъже. Фактите обаче са, че годишно се раждат повече момчета, отколкото момичета! Резултатите от последното преброяване на населението в Русия ясно показват, че изначалният превес на момчетата се запазва и сред мъжете до 35 годишна възраст, от 35 до 45 години жените и мъжете са приблизително равни по брой, след което се наблюдава ясно преобладаване на жените. Фактът, че жените СРЕДНО са повече от мъжете, заблуждава обществото - 50 - 70 годишните жени (които са много повече) вече не представляват реален интерес като сексуални партньори. В репродуктивна възраст мъжете са повече. Това просто означава, че средностатистическата жена има избор практически през целия репродуктивен период, което очевидно има дълбок биологически смисъл.
      Предполагам, че тук голяма роля играе наблюдателната селекция - жените много по-често говорят за своите семейни проблеми и то без особено стеснение, а за мъжете тези проблеми винаги са били срамна работа и поради това внимателно се пазят в тайна. Ами, ако детето не плаче, майката няма да разбере. Би имало липса на мъже, ако една жена има възможност да се омъжи за няколко мъже, пък било то и неофициално. Тогава за другите жени наистина не биха останали мъже. На практика обаче жените са много по-склонни да се събират в тайни хареми при високорангови женени мъже и да им са завидно верни, така че останалите мъже, дори и да са свободни, да остават с празни ръце. И такива жени се мислят за самотни! При това, щом като броят на мъжете и жените е горе-долу един и същ (тук няма да цитираме проценти, но дори и те ще са в полза на жените), то по "закона на скачените съдове" колкото повече жени има в харемите на една част от мъжете, толкова повече други мъже са принудени да се правят на родени ергени. Мъжът, хванал се като любовник на омъжена жена, обикновено е женен, но той по принцип никога не е дотолкова верен и на двете, така че да не остави никакви шансове за другите жени.

Произход на семейството, проституцията и промискуитета

Посвещава се на светлата памет на Ф. Енгелс...


      Изследванията на брачните отношения при животните показват, че би трябвало да се прави разлика между семейството като стопанска единица и групирането на индивидите с цел чифтосване. Това, че тези две функции на практика много често се съвместяват, все още не означава, че другояче просто не може да бъде.
      Например, за видовете, при които един от родителите е в състояние сам да отгледа своите малки, семейството като стопанска единица много често се състои от този родител и неговите малки. Като че ли тук връзката между самеца и самката има за цел изключително чифтосването. А това просто няма никакво отношение към семейния живот (в нашето разбиране). Същото е валидно и за видовете, практикуващи R-стратегия на размножаване, когато родителите изобщо не се грижат за потомството си. Това е единият полюс на брачния живот.
      За другите видове отглеждането на малките не е възможно без външна помощ и това е причината да бъде привлечен втори родител за такава помощ. Видовете със строго чифтна организация на семейството (например птиците) са другият полюс на брачния живот. Тук чифтосването и отглеждането на потомство като че ли са неразделни. Обаче! Както вече беше казано при тези чифтни семейства "съпрузите" съвсем не винаги съблюдават копулативната вярност. При същите тези птици около 1/4 от всички малки в колонията могат да не са генетични потомци на "законните мъже", въпреки че в стопанско отношение такива двойки може би са идеални.
      Впрочем, вторият родител не е единствен помощник при отглеждането на децата. Тук могат да бъдат привлечени баби, сестри, да се образува някакво подобие на детска градина и т. н., и т. н. Зайката, например, кърми първото й попаднало зайче без значение каква е степента на родството й с него. Кой път е за предпочитане? Ако "основният" родител (т. е. този, който проявява оновната грижа за потомството - най-често самката, но това може и да бъде и самецът) има нужда от допълнителна помощ, която не е от жизненоважно значение, то препочитание се отдава именно на помощта от групата. Такава е практиката при много от птиците, например. Обаче ако е необходима помощ, изискваща саможертва, то този път е много по-малко надежден. Тук вече е необходима "лична преданост".
      Какво е било положението при нашите прародители? Очевидно е, че "основният родител" е била самката. И е също толкова очевидно, че далеч не всяка баба тогава е доживявала раждането на своите внуци. Сестрите си имат свои деца, а пък и жените явно са по-лоши ловци от мъжете. В същото време детето или плодът може да изпита алиментарен (хранителен) недостиг, ако липсват достатъчно белтъчини. При подобни условия помощта от страна на мъжа би трябвало да има основен характер, въпреки че това не изключва помощта и на другите членове на групата.
      За поведението на хоминидите е характерно пълното отсъствие на инстинктивни програми за грижа за малките деца, а пък и за самите самки извън брачния период, също. Докато предците ни по нищо не са се различавали от останалите маймуни, това не е било и нужно - самките са се справяли достатъчно добре и сами, или с малко помощ от бабите. Обаче, когато нашите прародители са се изправили на два крака и размерът на мозъка им се е увеличил (при съответното развитие на интелекта им), то за самките е било вече просто невъзможно да се справят сами. Защото, първо, се увеличава размерът на главата на плода, и, второ - изправената стойка стеснява таза на прра-жените. Това затруднява раждането дотолкова, че от общобиологически позиции детето би следвало да се ражда недоразвито и следователно напълно безпомощно, за да премине по родовия път. Трето, развитието на интелекта предполага удължаването на периода на формирането на мозъка, т. е. детството, а следователно и периода, когато детето е безпомощно. И наистина периодът на детство при човека в сравнение с целия му живот е най-дълъг от този на всички останали животни. Детството е около 1/4 - 1/5 част от целия му живот. Детството на нашите прародители, разбира се, е било по-кратко. И ако съвременното дете е безпомощно примерно до 6-годишна възраст, то за HOMO ERECTUS тази безпомощност е траела около 2 години, което също е достатъчно дълго.
      И така, какво се получава: детето и майката имат нужда от дълги и внимателни грижи. Формирането на достатъчно добре развит мозък изисква белтъчна (фактически месна) храна, която майката, изцяло привързана към безпомощното си дете, не е в състояние да осигури, а самецът няма формиран инстинкт за грижа за самката. Интелектът, който единствен е в състояние да реши тази задача, се намира в зародиша на своето развитие и е неспособен за това. Какво да се прави?
      Доколкото инстинктивните програми не могат да възникнат от нищото, то би следвало да видим какви други инстинктивни действия при мъжете могат да послужат за основа на инстинкта за грижа за самката и за малките. Каква би могла да е инстинктивната основа на бащинския инстинкт? Най-реалният път е чрез полово обвързване. Обаче при реализирането му се появява много съществена пречка! Работата е там, че половата активност на самките (а често дори и на самите самци) при по-голямата част от видовете има явно изразен цикличен характер. Половата им готовност трае всичко на всичко няколко дни в годината и извън брачния период самките на тези видове са абсолютно непригодни за съвокупление! При това този път е възможно най-ефективният, тъй като сексуалната привързаност е едно от най-ефективните средства. И едва ли не единственият начин за разрешаването на този проблем се състои в разширяването на брачния период и по-точно в разширяването на периода, когато самката е способна да се съвокуплява, независимо от възможността за зачеване, както и в замаскирането на външните признаци на самия процес на овулация (по-подробно вж. [2]). И на практика със своята целогодишна сексуална готовност жените са уникални в целия животински свят. Ако целогодишната полова готовност на самците е достатъчно често срещано явление, то единствено самките от вида HOMO SAPIENS имат менструация.
      И ето че сега вече самката има какво да предложи! Самецът в този случай вече има стимул да я храни през целия й репродуктивен период (както и да се грижи за нея и по други начини), при което оплождането на тази самка може вече и да не влиза в сметката. Казано по-точно, самецът, в съгласие с принципа за неограничената му сексуална експанзия, цели да се съвокупли с максимален брой самки и някъде дълбоко в подсъзнанието му съществува някакъв интерес тази конкретна самка да забременее от него. Особено ако се вземе под внимание фактът, че той плаща "алименти" не в зависимост от броя на децата, а от броя на сексуалните контакти. За раждането на деца самката е необходимо да зачене веднъж годишно и то не от когото и да е, а от най-здравия и високорангов самец. А кой ще я храни?
      За високорангов самец, който да изпълни тази роля, тя може единствено да мечтае и това е достатъчно трудно осъществима мечта. Той е добър ловец (в това число е в състояние да ограбва нискоранговите), но пък е и достатъбно търсен от останалите самки и практически не е в състояние да изхрани всички, които го желаят. Най-много една-две "любими жени". Пък и защо му е да го прави! Защо да плаща за сексуалния контакт, когато така и така го има безплатно? Ако съществуваше възможност той да бъде монополно удържан от една самка (което, както вече споменахме, е върхът на мечтите), то всичките проблеми на тази конкретна самка, която е успяла да направи това, биха били решени веднъж за винаги. Но подобно монополно обладаване на високорангов самец е практически невъзможно. Дори "любимата му жена" не може да разчита на него. На привилегировано (което също не е монополно) хранене - да, но на сексуална вярност - не. А като че ли на нея не й е чак толкова необходима неговата вярност - щом като тя зачева от него само веднъжж годишно! Обаче! Сексуалната невярност на такъв самец я засяга в много голяма степен. Първо, тя може да изгуби статуса си на "любима жена", и второ - интензивността на сексуалния живот именно с нея самата може да намалее, а това по съществото си има за резултат недостатъчно удоволствие (в това отношение нискоранговите са лоши заместници - те просто не могат да я удовлетворят). И още - загубата на статуса "любима жена на доминанта" означава и намаляване на нейния собствен ранг в йерархията. Дотук говорихме все за "любимите жени", каквито стават самките с достатъчно висок рангов потенциал. А какво става с останалите?
      Елементарно! За да заченат деца, както и за свое собствено удоволствие, те предпочитат високоранговия самец и с това предизвикват ревността на неговите "любими жени", като едновременно баламосват няколко нискорангови едновременно, които от своя страна ги обсипват с подаръци, надявайки се трепетно на дългоочаквания сексуален акт, който самата самка по всякакъв начин отлага. Включително до пълно отлагане в полза на високоранговия. При което нискоранговите често нямат друг избор, освен да си плащат, за да бъдат допуснати до тялото на самката. И дори при това положение баща на повечето от децата няма да е той. По съществото си подобна практика е разновидност на полиандрията. Ще отбележа между другото, че необходимостта самките да имат някой, който да ги храни, дава реална възможност на нискоранговите да предадат своите алтруистични гени в потомството. И не е ли свързано именно с това обстоятелство рязкото ускоряване на социалната революция през последните няколко стотици хиляди години, което е обусловено от засилването на алтруистичните тенденции в човешкото поведение?
      В процеса на икономическото развитие на човечеството, при прехода от събирачество към самозадоволяващо се стопанство (известно също така и под името "неолитна революция"), в един определен момент за жените изчезва необходимостта да бъдат хранени от няколко мъже. Достатъчен е бил един по-богатичък за няколко; пък и самата самка става много по-икономически значим субект. И тъй като при подобни условия изчезва необходимостта тя да бъде изхранвана от няколко мъже, то и необходимостта да им се отдава отпада автоматично! Ето защо желанието на нашите предци да образуват брачни съюзи изглежда съвсем естествено. Това не само отговаря на новите икономически реалии, но и се оказва пречка пред разпространението на венерически болести. Това от своя страна автоматично отговаря на някакъв идеал за справедливост. Първобитното "за един всичко, за останалите - нищо" се замества от "по една жена за всеки мъж". Аз съвсем не съм склонен да преувеличавам влиянието на идеята за равенство между хората от времето на неолитната революция. Просто в този случай равенството е страничен ефект от горепосочените фактори, но като самостоятелен фактор той едва ли е значим. Още повече, че първоначално преобладава именно полиандрията като най-характерна за високоранговите, но пък и достатъчно несправедлива за нискоранговите.
      И още едно важно уточнение. Отношението на самката като към стока, която може да се купи (и която няма нищо против да бъде купена), наред с липсата на инстинкт за грижа за самката, в крайна сметка довежда до системата от отношения, известна като патриархат. Матриархатът като по-разпространено явление не е познато в продължение най-малко на 10 млн. години, откакто нашите предци живеят в саваната. А може би дори никога не е имало матриархат. Затова просто няма нито инстинктивни, нито икономически предпоставки. По-подробно вж. [1]. И обратното - по-рискованият живот в саваната е причина самците да заемат по-съществени позиции като защитници в процеса на своеобразната милитаризация на популацията, което от своя страна води до предоставянето им на специални привилегии като защитници (в това число за сметка на ограничаване на "правата" на самките). Практиката за изчисляване на потомството при някои народи просто отразява невъзможността за достоверното определяне на самоличността на бащата при практикуването на активен промискуитет и нищо повече. Но доколкото патриархатът възниква относително по-късно, той е отразен относително по-слабо в инстинктите и поради това не е в състояние да отмени фундаменталния принцип на разделение на половете - принципът за незаменимост на самката, който действа най-малко от половин милиард години насам. И стига само юридическият натиск да отслабне, избиращ субект отново става жената. Нека си спомним за средновековните рицари. Нещо повече, дори когато патриархалността е в своя пълен разцвет, не мъжът осъществява избора - това го прави някой друг (обикновено родителите).

Отново за избора

      Кой избира? В животинския свят това винаги е самката. Ако избираше самецът, това би било в противоречие с фундаменталния принцип на разделението на половете, т. е. с принципа за незаменимост на самката. Онези видове, при които на пръв поглед избира самецът, могат да бъдат категоризирани като мимолетни "вихри" на еволюцията, а дори и там по-скоро избира самката, просто този избор е забулен. Самката, например, не е в състояние да направи своя избор сама - тя може да провокира самците към самостоятелно изясняване на отношенията помежду им и след това да предпочете победителя (а е възможно да прояви каприз и да не предпочете никой...). Главният признак на този отбор е това, че на "входа" в ситуацията са налице няколко самци, а на "изхода" - един. Самата техника на този отбор е разнообразна при различните видове. Очевидно е, че такъв именно огледален отбор се извършва и при хората. За жената е неприлично и дори невъзможно да направи своя избор направо, без предварително изясняване на взаимоотношенията между самите мъже, най-малкото задочно или дори мнимо (да си спомним пак за средновековните рицари). Ето защо за нея е много трудно да не предпочете мъжа, който демонстрира поведение на победител.
      По-горе вече си изяснихме, че изграждайки своите отношения с мъжете, жената инстинктивно преследва две цели. Първата - на нея й се иска да получи от мъжете повече материални блага (при това вече не само инстинктивно, но и съзнателно), и втората - на нея й се иска да има един мъж, от когото й сърцето й да примира, дори при мисълта за него. В първобитни времена съвместяването на тези две цели в отношенията с един и същи самец е било до определена степен възможно, но само за ограничен брой самки. За голяма част от останалите постигането на тези две цели е било възможно по пътя на промискуитета. Невъзможността да бъде издържана напълно от един високорангов самец, самката компенсира чрез привличането на голям брой нискорангови самци, при което за удовлетворяването на своите сексуални потребности тя, както и преди, предпочита, по възможност, високорангов самец.
      В хода на икономическото развитие на човечеството обаче възникват предпоставки (вж. по-горе) за фиксирането на брачните отношения във формата на моно- или полигамен брак. При което чрез закон или по силата на традицията свободната смяна на партньора след сключването на този съюз е забранена. С това, разбира се, не се забраняват половите връзки извън рамките на този съюз. Тъй като това става в един исторически по-късен период, това обстоятелство почти не е отразено в инстинктите. Чувствата продължават да се формират по същия начин, както и в първобитните времена.
      Ако при такива условия на бъдещите съпрузи се е предоставяла малко по-голяма свобода при избора, то бъдещата жена изпада в значително по-сложно, и в много отношения противоречиво положение. От една страна тя има нужда от СЪПРУГ, т. е. от помощник в къщната работа, който да се отнася с нея като към ЧОВЕК, а от друга страна - доколкото сексуалният акт е разрешен само със законния мъж, на нея й се иска той да бъде такъв, с когото ще й е приятно да го прави, такъв, който я привлича. А това в повечето случаи е високорангов самец.
      И в същото време (ако все пак такава свобода й бъде предоставена) е прието да се мисли, че е за предпочитане и че е по-целесъобразно този избор да се прави именно по любов, което практически означава да се съобрази с инстинктивните сексуални предпочитания и поради това не предизвиква никакви недоразумения от страна на бракосъчетаващите се. С подобен акт обаче се поставят под съмнение ценностите на семейния живот като начин за съвместно възпитаване на децата и други видове взаимна подкрепа. По-точно казано, препоръчвало се е да се надяваш на това да ти провърви. И всичко това при условие, че става дума за пожизнен брак (нуждата от който е обусловена от икономически условия). Разводите, макар и принципно позволени, са били порицавани под една или друга форма). Препоръчвало се е да се търси именно "любовта до гроб". Резултатите от тези процеси са ни, уви!, много добре известни. Обърканият по отношение на това какво иска, разсъдък се заплита и в края на краищата прави най-случайния и възможно най-неприемливия избор.
      А доколкото днес личната свобода, а също така и свободата при избора на партньор са издигнати в култ, то пред инстинктивните пориви вече няма практически никакви препятствия. Разбираемо е, че при това жените настойчиво се стремят да избират високорангови мъже, като предполагат в повечето случаи съвсем наивно, че лесно могат да ги пленят монополно. А доколкото в по-голямата част на света като основна форма на брачни отношения е утвърден моногамният брак, а високоранговите съвсем не са достатъчно, за да удовлетворят всички, това създава илюзията, че като че ли избират мъжете. Това, че далеч не всички мъже могат да избират, се забелязва от малцина - просто защото нискоранговите срамежливо премълчават затрудненията си. Да, имайки голям успех сред жените, високоранговите наистина имат достатъчно голям избор и без да се обременяват с мисли за по-нататъшно развитие на отношенията, реализират този си избор ("ВЗЕХ СИ" жена - това е за тях). А на доминантния мъж бракът съвсем не му е нужен. Той и без брак може да получи всичко, което поиска от жените. Той без особени затруднения ще си намери жена (и дори не една), която ще го нахрани, ще го опере и ще го обслужи сексуално. При което тя сама ще отгледа заченатите от него деца, докато безднадеждно мечтае той да й стане съпруг.
      При жените е много по-лошо. Инстинктивните сексуални предпочитания ги заставят да предпочитат високорангови мъже. Реалностите в съвременния живот обаче налагат създаването на семейство. По мои изчисления високорангови са около 10-20% от всички мъже. Получава се така, че желаейки мъже-доминанти, жените създават конкуренция от 5-10 жени за мъж. Тези мъже, с които те биха предпочели да създадат моногамно семейство, не са достатъчно за всички и именно това е причината за оплакванията от недостиг на мъже. Тук ще приведа още един пример за наблюдателна селекция: женските погледи са приковани към поручиците, те внимателно пазят в спомените си само техните образи (макар и не винаги приятни) и говорейки за мъжете "изобщо", жените подсъзнателно имат предвид точно тях. Съществува също така и обективна селекция, за която ще стане дума по-късно. В първобитните общества тези 10-20% от всички самци биха оплодили всички самки; и всички самки биха били удовлетворени сексуално. Но на вас ви се иска той да е само ваш, нали? Само че той има друго мнение по този въпрос...
      Най-лошо от всички им е на нискоранговите мъже. Те си патят от всички. "Омегите" така и така ги бият всички, а с жените: "само дертове, бе, братче". Макар че по отношение на семейния живот те са за предпочитане пред "алфите". Най-малкото са по-предани. Бедата им, така, както и причината за тяхната самота, е, че те не предизвикват никакъв интерес у жените. И се оказва, че измежду мъжете, които жените харесват, порядъчните са твърде малко.
      Нискоранговият мъж се нуждае от брак най-вече заради секса и за да има деца. Извън брака обикновено го "шамаросват", пък и в брака гледат да го прекарат (ако му провърви и се случи така, че да се ожени; впрочем, дали му е провървяло, ако подобен мъж не може да се класира при хубави жени?). Както вече казах, на нискоранговия понякога му позволяват да прави секс и то най-вече в замяна на изпълнението на други задължения, с голяма част от които той се справя доста по-добре от високоранговия. По причина на своя егоцентризъм, но също така и поради наблюдателната селекция, жените са склонни да преувеличават неспособността на мъжете да се грижат за себе си, както и тежестта на женската си участ. Така че "да ми пере и ми сготви" не е главният мотив на нискоранговите мъже да се оженят. В [11] всичко това е нагледно илюстрирано.

Как да бъдеш мъж, на когото никак не му върви?

По-добре е по-късно да ти простят, отколкото да не те забележат сега.
(от законите на Мърфи)



      Очевидно е, че си струва да се дадат някои препоръки на "корнетите". "Поручиците" се справят прекрасно и без съвети. При това да се иска съвет от "поручик" е безсмислено. Ще стане както във вица. "Поручиците" се държат много различно с жените и за техния висок ранг говори не само и не толкова тяхното разкрепостено поведение, колкото трудно уловимата самоуверена мимика и "лицето с неопределен израз".
      Доколкото в основата на вашите затруднения с жените е ниският ви първобитен статус, то вие, разбира, се ще поискате да го повишите. Мога веднага да ви кажа как: забогатейте или станете известен (като вариант, направете кариера). Може и да се напиете, но това помага за кратко. Всеизвестно е, че жените обичат парите, но не всеки се досеща, че богатството за тях не е самоцел, но и един от признаците на висок първобитен ранг и че жените обичат не само парите, но и мъжа, който може да ги печели. Защото за нискоранговия е практически невъзможно да забогатее в първобитното общество. Днес това практически е възможно, но ако вашият фактически ранг контрастира в достатъчно голяма степен с вашето богатство, то в по-късен етап вие можете да забележите, че ви изневеряват. Защото за жените е приятно да "доят" някой "спонсор", поощрявайки го понякога със секс, но на нея й е необходим за любовник друг...
      Що се отнася до славата, то най-добре е да станете поп-звезда и опазил ви бог да тръгнете да вършите геройства, свързани с риск за живота ви. Готовността за саможертва е еднозначен признак на нисък ранг, а подлата готовност да се излагат на опастност другите (да властваш над тях), съответно е признак на висок ранг!
      Както вече казахме, за хората е характерно наличието на разлики в нивото на тяхната примативност. Примативността на животните, най-вече на низшите, е винаги близка до максимум. Ще ви напомня, че нископримативният човек в ежедневния си живот се ръководи от своя разсъдък, а не от инстинктивните си програми. А доколкото инстинктивните брачни ритуали са диалогични като парола и отговор, то несъответствието между поведението на човека и първобитните ритуали може да се окаже съществена пречка при търсенето на брачен партньор в живота. Такъв мъж може просто да не го възприемат като полово зрял самец.
      Казват, че жените обичат с ушите. Ще кажа нещо повече. Това не е характерно само за хората! Най-гласовитите самци при птиците пеят именнно за да привлекат самки. Именно затова и свири щурчето, квака самецът на жабата и ... котаракът в мартенските нощи и т. н., и т. н. А пък за естрадните певци да не говорим! Те са една от най-популярната категория мъже сред жените... Пък и повечето пеят за любов!
      Кое е по-важно за успеха - високият ранг или силната примативност? Разбира се, че високият ранг! На поручика всичко му е простено, в това число и слабата примативност. И освен това, високоранговите мъже със слаба примативност често имат някакъв особен чар и се ползват с много голям успех именно сред високоранговите жени, въпреки че не те притежават големите хареми. Всъщност, примативността в основата си е вродено качество и трудно може да се промени чрез каквато и да е било "работа над себе си", особено ако ви липсват артистични данни.
      Може да се опитате да компенсирате своите ниски шансове с по-голям брой опити - "ако не си помогнеш сам и господ няма да ти помогне". И съвсем не се колебайте да използвате толкова любимата на жените тактика - да поддържате няколко връзки едновременно, вземайки, разбира се, мерки тази едновременност да не съвпадне... Най-малкото ще натрупате опит и най-вероятно ще придобиете липсващата ви увереност. С тази цел може и да пробвате да отговорите на няколко брачни обяви, но не разчитайте много-много на тях - като метод за търсене на съпруг, те са крайно неефективни. Статистика може да намерите в [11].
      На жените им е естествено присъщо да се забавляват по всякакъв начин за сметка на нискоранговите мъже, но си струва да приемете това фипософски и да продължите с опитите си... Най-малкото недейте да правите трагедия от това и не изпадайте в депресия. Още повече, че светът е крайно вероятностен и както вече споменахме, високият ранг сам по себе си все още не е гарантира пълен успех, така, както и ниският ранг не е гаранция за неуспех. Това просто са фактори, които влияят в достатъчно голяма степен върху вероятността за възникване на взаимност. Пък освен това съществува и инстинктът за сексуално любопитство...
      И още нещо, ако рангът ви е нисък, гледайте да не си губите времето с високорангови жени.

Практически изводи за самотни жени

За какво мисли кокошката, докато бяга от петела?
- Дали не бягам твърде бързо?
(виц)




За доблестта и унижението

      Както вече споменахме, броят на съвокупленията е най-яркият количествен критерий за ранга, при което самката обикновено допуска високоранговия самец, признавайки по този начин своя по-нисък ранг. Ето защо съгласието за сексуален акт е един от най-явните знаци за признаване на своята подчиненост. Ето защо и разговорите за секс сред мъжете често имат характер на самохвалство и на презрение към жените, а сред поручиците и не само разговорите. Съставната част на псувните "Да те ...а" има за цел именно прякото унижаване на събеседника. Въпреки че какво толкова унизително може да има в един естествен физиологичен акт? За своеобразна доблест се счита стремежът да унизиш другите, защото колкото и тъжно да е, унижаването на околните е един от най-широко разпространените начини да повишиш своя собствен ранг. Особено ако става въпрос за половия партньор. Жените, естествено, се обиждат, когато ги унижават, но я се опитайте да отнемете на тази силнопримативна жена унижаващия я мъж. Само през трупа й!
      По същата тази причина са презирани и мъжете, които онанират. Женският онанизъм, който е малко по-малко практикуван, отколкото мъжкия, не е обект на такова презрение. Логиката е същата: мастурбираш -> значи нямаш жени _> нискоранговите нямат жени...

Етологично продължение

За оптическите измами и наблюдателната селекция

Какво търсиш? - Изгубих си ключовете.
И къде ги изгуби? - Ей там.
А защо ги търсиш тук? - Тук е по-светло!
(стар виц)





      Общественото съзнание е пълно с предразсъдъци. Особено в тази област. Например, жените са уверени, че мъжете си намират жени много по-лесно, отколкото те - мъж, въпреки че социологическите изследвания доказват обратното. Голяма част от жените са убедени, че мъжът избира жената, въпреки че на практика винаги е обратното. За да си изясним механизма на възникване на подобни илюзии, нека си представим следната окрупнена за нагледност картина:
      В едно селище живеят 100 мъже и също толкова жени. От тези сто мъже петима са отявлени женкари, които сменят жените си средно по веднъж месечно. Останалите си стоят в къщи и почти не си подават носа навън. След известно време всички женкари ще са посетили всички жени в селището, а останалите - не повече от една. Тогава жените ще си разказват помежду си горе-долу следното: аз имах 6 мъже, но петимата от тях бяха едни такива... Те, разбира се, ще направят погрешното заключение за това, че 5/6 от всички мъже са мръсници, лъжци, шмекери и т. н., и т. н.
      Описаната наблюдателна селекция е обективна, т. е. същите изводи би направил дори и безпристрастен компютър. Плюс това, тук оказва влияние и субективна селекция, която се дължи на особеността на човешката памет да помни най-добре емоционално значимите събития. Тези петимата ще бъдат помнени дълго време и от всички жени, тъй като са предизвикали ярки емоции. Като резултат единственият що-годе порядъчен мъж от тези 6 може дори и да бъде забравен.
      За предварително неподготвения човек е много трудно да не попадне под въздействието на тази, така да се каже, оптическа измама. Голяма роля при изкривяването на статистическата картина имат и средставата за масова информация, които отразяват най-вече редките, необичайни и нетипични явления, създавайки илюзията за тяхната масовост и типичност.

За особеностите на поведението

Жена съм слаба, беззащитна, няма да ви позволя!
Трима квартиранти осъдих, а за такива думи
ти в краката ми ще паднеш!
(А.П.Чехов. "Безащитно същество")





      И така, биологическите роли на самците и самките са коренно различни. По-горе отбелязахме, че самците имат по-малка жизнеспособност, което се дължи също така и на по-рискованото им поведение. Очевидно е, че с това разликите в поведението им съвсем не се изчерпват и това поведение трябва да бъде адекватно на биологичната им роля. Доколкото персоналната ценност на всяка самка е много по-голяма от тази на самеца, защото последните са много повече, отколкото е необходимо, за да бъдат оплодени всички самки, то в поведението на самките би трябвало да преобладава грижата за себе си (и изискването такава грижа за тях да бъде проявявана и от околните), предпазливост, избягване на риска, а ако е необходима някаква саможертва, то тя може да бъде направена само в полза на децата й (тъй като това всъщност е крайната цел на грижата за себе си). Традициите на обществото са в пълно съгласие с примата на жените, защото самите те имат за основа инстинктивните програми на поведение. От пътуващия кораб спасяват първо жените и децата, а наред с множеството закони и постановления, които под една или друга форма проявяват загриженост към жената, няма нито един подобен законов акт за мъжете. Законите са или за ЧОВЕКА (изобщо) или за жената.
      За пример ще посочим брачното законодателство в Русия и особено законодателната практика в тази област. Те са откровено дискриминационни по отношение на мъжете, но едва ли някой обръща внимание на това - с какво ли не се свиква за няколко милиона години. Ако при законна самоотбрана един мъж убие човек, пък било то и друг мъж, то в Русия го чакат дълги съдебни митарства. При това успехът му съвсем не е гарантиран. При същите обстоятелства една жена би била оправдана или най-малкото не биха я изправили пред съд. Пък и ще я похвалят. Съществуват голям брой организации и движения, отстояващи правата на жените, но за аналогични мъжки организации нищо не се чува. В пресата и в другите средства за масова информация проблемите на жените се обсъждат много по-цялостно и по внимателно, отколкото мъжките. И това без да се смята фактът, че жените и без това са идеализирани от всички - както от мъжете, така и от самите жени, което отново има за основа принципа за незаменимостта на самката.
      Може дори да се говори за своеобразна "презумция за мъжката вина": мъж бие жена - виновен е мъжът; жена бие мъж - отново е виновен мъжът; изнасилване - мъжът е виновен; развод - също; жената не може да се омъжи - пак са виновни мъжете. За женската безработица също са виновни те, свини такива. Примерите могат да продължени. Във всички тези случаи невинността на мъжете трябва да бъде доказвана отново и отново. Виновен до доказване на противното! Много благодатна почва за злоупотреби. Пък и кой ще тръгне да защитава мъжете, щом дори и самата природа не ги жали особено!


      Виктор Долник изказва предположението, че при приматите йерархия образуват само самците. Да, по оношение на маймуните (макак) това може и да е вярно, но при хората явно не е. Няма нужда от доказателства това, че жените имат различна степен на конфликтност и различна "сила на лактите". Съвсем друг въпрос е, че женската йерархична борба няма характера на открит сблъсък и най-общо казано тя е по-малко опасна за живота им. Просто защото всяка самка е незаменима. Можем да се съгласим също така и с това, че женската йерархия се изгражда в голяма степен като че ли независимо от мъжката, но въпреки това те са тясно взаимосвързани. Във всеки случай обаче сравнението между мъжкия и женкия ранг е напълно оправдано - ранговият потенциал на някои дами просто чупи рекордите и тези своеобразни спортсменки далеч надвишават средния мъжки рангов потенциал. Нека си спомним "Приказката за рибаря и златната рибка" на А. С. Пушкин. Там ранговият потенциал на бабата е много по-голям от този на дядото, което в съчетание с егоцентризма е причината да стане това, което в края на краищата и става. А пък ако се абстрахираме от приказната атмофера, то ще видим, че тук е описана съвсем реална и доста често срещана житейска ситуация! Детската йерархия и йерархията при подрастващите също съществуват в общи линии независимо от йерархията на възрастните, но "трудното" подрастващо дете съвсем не може да бъде обуздано от всеки по-възрастен. Какви ти подрастващи! Високоранговият нагъл котарак може "да изправи на кътни зъби" своята стопанка...

За егоцентризма

Любовта към самия себе си - това е единственият пожизнен любовен роман.
(О. Уайлд)




      Егоцентизъм - неспособността да ПОИСКАШ да се поставиш на мястото на другия, да "му влезеш в положението"; егоцентризъм е нежеланието да действаш въпреки своите интереси. В психологията съществуват понятията "рефлексия" и "емпатия". Първото е способността да оценяваш себе си през очите на другите, а второто - способността да възприемаш емоциите на другите. Егоцентрикът има понижена способност и към едното, и към другото. Неегоцентричният човек често е наричен нерефлексивен, но това едва ли е напълно коректно.
      Аз съвсем не твърдя, че измежду мъжете няма егоцентрици (нещо повече, рекордьорите в тази област са именно мъже), но средно той е много по-характерен за жените. Каквото и да се говори за женската емоционалност, емпатията е способността да се оценяват емоциите на другия и е нещо много по-различно от сдържаността в собствените си реакции на случващото се наоколо. Умението да се чете мимиката и жестовете, разбира се, е много полезно при определянето на емоционалното състояние на другите, но пък за да прочетеш мимиката и жестовете, трябва първо да поискаш да направиш това! При това за егоцентрика околният свят и най-вече вътрешният свят на отделните хора ни най-малко не му е интересен. Той се интересува само от своя собствен свят, понякога до самовлюбеност. Това косвено се подвърждава от любовта на жените към огледалата.

      Друга сцена. Автобусът рязко спира. Жените-егоцентрички възнегодуват: "Ало, шофьорът! Да не возиш картофи!" Мъжете: "Що за идиот пресече пътя?"
      Егоцентрикът дори не се и опитва да се постави на мястото на другия, не се и опитва да разбере какъв е неговият проблем. И работата не е само и не толкова там, че той не е способен на това! Просто на него и през ум не му минава да го направи. Егоистът, напротив, прекрасно си представя и разбира всичко, но съзнателно игнорира проблемите на другия. Егоизмът е един от най-важните признаци на висок ранг.
      Съвсем не е задължително егоцентрикът да е лош човек! Той, така да се каже, е невнимателен. Той, например, може да залива с доброта един човек, който не изпитва особена необходимост от това, и дори да не усети тази ненужност. По същия начин, когато притеснява някого, той напълно искрено не забелязва неудобствата, които причинява. Като разновидност на това свойство може да се отбележи крайната сдържаност на егоцентрика, когато му се наложи да изрази своята благодарност пред другите или да ги похвали.
      При което не съществува особена причина егоцентрикът да бъде едновременно и егоист (ужас!).
      Съвсем разбираемо е тогава това, че егоцентриците много често са жертви на крадците в многолюдните места (обществения транспорт, магазините), като в момента на самата кражба те обикновено нищо не забелязват или усещат.
      Доказано е, че предразположеността към егоцентризъм се предава по наследство дори и при мъжете, което означава, че за това са отговорни достатъчно древни и стари мозъчни структури.
      На определена възраст (обикновено 3-4 годишни) егоцентричните деца не ЗАЩОткат или това е много слабо проявено, въпреки че по останалите критерии в развитието си те по нищо не отстъпват на останалите деца. Околният свят не им е чак толкова интересен, колкото техният собствен.
От биологична гледна точка женският егоцентризъм е оправдан. Нещо повече, той донякъде е НОРМАЛЕН!!!,,
Щом като всяка самка обективно е незаменима, природата забранява на жената да взима присърце каквото и да е било друго, освен своите собствени интереси и интересите на децата си или пък да премълчава проблемите, с които се сблъсква - та нали за това има самци.
      Хайде сега се опитайте мислено да смените местата на дядото и бабата във вече споменатата от нас "Приказка за рибаря и златната рибка" на А. С. Пушкин. Какво, не става ли? Според вас това не е възможно? Напълно сте прави, това би било твърде измислено, дори и за приказка. И щом като вече стана дума за фолклора, то струва си да отбележим това, че ако в една приказка се говори за мащеха, то тя е непременно зла. Лошият баща е съвършено нехарактерен персонаж за фоклора. Работата тук не е в лошотията като такава, а по-скоро в липсата на интерес при грижата за чуждите деца. Фактът, че в пресата преобладават материалите за зверствата на пастроците, а не на мащехите е следствие от вече споменатата презумпция за мъжката вина. Фолклорът статистически е много по-достоверен. Ако приказката не моделира адекватно взаимоотношенията между хората, то това не би било приказка, която да поучи децата, а някакво безсмислено бръщолевене. Тезата за статистическата достоверност на фолклора е валидна, макар и в различна степен за всички негови разновидности - вицове, частушки и т.н.
      А защо в чисто женските трудови колективи често съществува непоносим морален климат? Просто защото никой не иска да се жертва за другите.
      Нисък егоцентризъм имат жените, които шофират. Шофирането по пътищата е немислимо без постоянно прогнозиране на поведението на останалите участници в движението и без грижата за възможността твоите собствени действия да бъдат предвиждани от тях, което просто е несъвместимо с егоцентризма. Пословично е станало нежеланието на жените-шофьори да използват огледалото за задно виждане. Ето защо средностатистическата жена се чувства страшно неудобно зад волана и приписва това на простащината на шофьорите (отново презумпцията за мъжката вина!) и поради това доброволно се отказва да шофира. Но щом като тя шофира (струва си още и да видите КАК), то степента на нейния егоцентризъм е малко по-ниска от средната. Това обаче съвсем не е гаранция, че тя няма други недостатъци. Впрочем, същият този егоцентризъм, в разумни дози, разбира се, привнася необходимия пикантен елемент в понятието женственост.

Етологични етюди

Всички хора са равни. Но някои са по-равни от другите.
(Повлияно от Дж. Оруел)



      Темата за първобитната йерархия в нашето общество е изключително интересна сама по себе си и всъщност заслужава да бъде разгледана в отделен трактат. Ето защо аз ви предлагам да се абстрахираме от взаимоотношенията между половете и да разгледаме просто взаимоотношенията между хората. Още повече, че това ще ни позволи да разберем по-добре и взаимоотношенията между половете.
      Явно или неявно, първобитната йерархия пронизва цялото ни общество. В относително чист вид тя може да се наблюдава в множеството детски колективи, когато разумът все още не е се е развил. И особено в домовете за деца. Стадността, безкритичното влияние на авторитетите - това са нерегулираните от разсъдъка инстинктивни програми за поведение. С една дума - в домовете за деца рядко попадат деца на порядъчни родители. Ето защо специфичното поведение на децата от такива домове до голяма степен е предопределено генетически. Предизвикателното антиобществено поведение на подрастващите (а и не само на тях), немотивираната жестокост, потискането на "омегите" (които, обективно погледнато, не са измежду най-лошите деца), всичко това са проявите на йерархичната им борба. В уличната йерархия нискоранговото дете заема съвсем не най-доброто място. За него като че ли няма някакъв що-годе рационален смисъл да участва в тази борба. Слабопримативното дете така и ще направи - би се дистанцирало от тази йерархия. Силнопримативното дете обаче не може да направи това - неговият инстинкт го заставя да участва в тази йерархия, колкото и зле да се чувства в нея. Във великолепния филм "Чучело" на Р. Биков тези първобитни отношения са показани едва ли не с хирургическа точност. Жалко, че краят на филма не е правдоподобен. Подобно разкаяние на йерархическата върхушка просто не е възможно.
      При възрастните тази йерархия е много удобна за наблюдение в ситуации, където гражданските права са нарушени по един или друг начин. Това са, например, затворите; уви! нашите въоръжени сили с тяхната йерархия по старшинство, компаниите на лица с ниска култура, особено криминалните, които оценяват всеки човек най-вече от позизицията на неговия ранг и са крайно нетърпими към всеки намек за неуважение.

 *  *  * 
      За високоранговите (особено за егоцентриците) е много характерна неспособността да усетят вината си. Именно неспособност и именно да усетят. Образно казано, в мозъците им липсват онези гънки, където се ражда усещането за вина. Ако на тях, например, им се докаже, че са виновни, те могат и да се съгласят с обвиненията на думи (ако не им се удаде да си замълчат), но чувство за вина те няма да усетят. Ярък пример за това е Й. Сталин. Недопускайки каквато и да е вероятност да сгреши, той е бил искрено убеден в това, че за грешките му са виновни "враговете" и тази негова увереност хипнотично се предава почти в цялата страна.
      Проявата на уважение към него, човека със силна примативност, той подсъзнателно възприема като признак на по-нисък ранг и започва да разтакава хората, които го уважават. А когато се срещне с по-високорангова личност, неговото поведение преминава в унизително подчинение. За такива хора няма средно положение - или аз ще ги разтакавам или те - мен.
      Това е почвата, на която расте неприязънта на нискокултурните хора към "интелигентите". Демонстрирайки своята култура като признак на ранговия си потенциал, такъв човек не се примирява с предлаганата му роля на "омега"! А това хвърля в смут инстинктите и предизвиква желанието тази "омега" да бъде поставена на мястото й. Не съществува обаче пряка зависимост между нивото на цивилизованост и на култура от полученото образование и от работата, която се извършва. Между тях съществува само вероятностна корелация. Дори и необразованият човек може да има достатъчно висока култура, която да се дължи на слабата му примативност. И тук е уместно да повторя отново, че ниският ранг съвсем не означава наличие на висока култура. Просто високата култура се възприема като нисък ранг, но обратното съвсем не е задължително.
 *  *  * 
      Вероятно всеки от нас поне веднъж е бил свидетел на следното: в обществения транспорт се качва контрольор и се опитва да таксува нередовен пътник с много по-висок първобитен статус от неговия. Той нищо не може да направи и още повече, направо изглежда жалък, въпреки своето служебно положение. Нередовният пътник излъчва дотолкова дълбока и нагла самоувереност, че като че ли някаква неразбираема и до известна степен мистична сила заставя контрольора да отстъпи. И на разсъдъчно ниво контрольорът си казва, че е по-добре да не се занимава с този... За високоранговия е приемлив конфликт от такава степен на напрегнатост, която е крайно дискомфортна за нискоранговия.
 *  *  * 
      Често стремежът за утвърждаването на "собствената значимост" се приема за йерархическа борба. Но загриженият за своята собствена значимост човек съвсем не изпитва необходимост да унижава другите. А най-лесният начин да се издигнеш в йерархията е да унижиш околните. Мисля, че всеки от нас много пъти е бил свидетел и дори жертва на подобен самоцелен стремеж на едни хора да унижават другите.
 *  *  * 
      Винаги е много по-лесно да запазиш ранга си, отколкото да го повишиш. Ето защо изкуствените йерархии могат да заместят до известна степен естествените, самоорганизиращите се. Тази "определена степен" зависи от изходния рангов потенциал на ръководителя на групата и ако той е недостатъчен, то в групата се появява т. нар. неофициален лидер. Такова положение се запазва докато групата се разпадне.
      Връзката между общественото положение и първобитния ранг е много тясна, но това съвсем не означава, че е обратна. Лицето, което заема висок пост, повишава по този начин своя ранг, но, от друга страна, ниският изходен рангов потенциал прави практически невъзможна добрата кариера. И ако по силата на някаква случайност един човек с нисък рангов потенциал заеме висока длъжност, то той не остава на нея за дълго време там или поне не се издига по-нагоре.
 *  *  * 
      В зависимост от наличието или отсъствието на определени качества, високоранговата личност, която е заела висок обществен пост може да е или ЛИДЕР (наричан още и харизматична личност) или ТИРАН. Обикновено лидерът е личност със занижена примативност. Той не е твърде агресивен спрямо подчинените си и дори е готов за известна саможертва. Тиранът в повечето случаи е страхлив (което е едно от следствията на силната му примативност), но е агресиван. Лидерът е по-скоро човек с повишен, но не задължително много висок ранг, при това истински, а не визуален и задължително със слаба примативност. Всеизвестни са достатъчен брой случаи, когато мъж, заемащ висок пост и искрено уважаван от своите подчинени е "под чехъла" на жена си, което при тираните е практически невъзможно (или по-точно казано, "подчехълността" означава, че рангът на жената е по-висок от ранга на мъжа, при което тя има и по-силна примативност). Тиранът КАТО ЧЕ ЛИ ръководи групата, но живее изключително загрижен за своите интереси и при опасност, когато групата потърси защита от него, той може да прояви малодушие и страхливост, да изпита желание да се скрие зад гърба на другите (което говори за силен инстинкт за самосъхранение!). При това тираните не по-рядко, а всъщност и доста по-често от истинските лидери заемат високи постове. Истинските лидери се проявяват в минути на опасност, а тираните попадат в утайката на обществото... Ето защо известната шега на М. Жванецки: "Аз ви ръководих и аз ще отговарям за всичко!", предизвиква смях - типичният ръководител в повечето случаи е тиран и по принцип не изгаря от желание да страда за другите. Като че ли за него поетът е казал:       Ще ви припомня, че в тази песен на В. Висоцки става дума за началник на затвор, който е изпратен на фронта заедно със затворниците. Той е бил безусловен доминант най-малкото поради своето служебно положение. И изведнъж на фронта срещу него се изправя сила, която е напълно безразлична към неговия ранг - и в нашия "герой" се задейства инстинктът за самосъхранение...
      Наред с това твърде ниският ранг на ръководителя също е противопоказен - "свитата си играе с краля" или контролът над групата отслабва неимоверно. Нагледен пример за това е руският цар Николай ??. Не му помага и несъмнено високата му култура. Ето ви един недостатък на монархическата форма на управление - съществува много голяма вероятност монарх да стане личност с недопустимо нисък ранг. Последствията са добре известни от историята. При други условия е необходимо да се бориш за най-високия пост, което най-малкото отсява нискоранговите. Известната книга на Николо Макиавели фактически съдържа куп препоръки (например, владетелят не трябва да се оправдава) за поддържане на високия визуален ранг на ръководителя.
 *  *  * 
      Главното в спора е навреме да акцентираш върху личността... (М. Жванецки). Акцентирайки върху личността, спорещият преминава от предмета на спора към изясняване на ранговите потенциали. И ако потенциалът на опонента е по-нисък, то той инстинктивно се подчинява на високоранговия и с това като че ли признава поражението си в спора. Въпреки че е възможно да е прав...
 *  *  * 
      Сред простолюдието е разпространено мнението, че жената трябва да бъде бита от време на време. Мъжът, биещ жена си, като че ли демонстрира своя висок ранг (визуален, разбира се) и това дори може и да привлича жената, ако тя е с ниска култура и особено ако е силнопримативна (възможно е мазохизмът да расте именно на тази почва). Тази жена обаче ще се втурне да защитава мъжа си и няма да даде и косъмче дори да падне от главата му, въпреки че току-що е молила да го накажат. Висококултурните и особено слабопримативните жени, разбира се, не биха постъпили така. При това фактическият рангов потенциал на този мъж може и да е много нисък - него дори и приятелите му по чашка може да не го уважават. Но отново и отново ще напомня - инстинктът не може да анализира каквото и да е било. Той реагира механично на няколко ключови признака. В дадения случай това е безспристрастното отношение към жената (бие ( не цени ( значи има много ( много има алфа).
      И още една подобна ситуация: пиян мъж нахалничи, буйства и псува в присъствието на жени и деца в обществения транспорт. Пътничките, разбира се, реагират: "Няма ли мъже тук? Спрете го!" Намират се един-двама якички мъже или сътрудници в милицията (и това се случва!), подхващат го и в същия момент същите тези пътнички започват да защитават грубияна! Парадокс ли? НЕ! Антиобщественото поведение е едва ли не най-силният признак на висок ранг, а физическата сила, демонстрирана от истинските мъже, когато го удържат, има много слаба връзка с високия ранг. Нещо повече, намесвайки се не в своя полза, те демонстрират известна самопожертвователност, което е признак на нисък ранг. Е, ако можеха да го приковат с поглед - това ще е съвсем друга работа! Получавайки подобна благодарност, истинските мъже не биха се намесили следващия път. На жените изведнъж им става жал за този грубиян. Докато той е представлявал опасност, позитивните чувства към високоранговия са се прикривали от страха: и едва опасността е изчезнала, примитивният разсъдък веднага започва да търси оправдание (защото е необходимо да се оправдае по някакъв начин тези позитивни чувства към подобна отрицателна личнност) и решава, че в тази ситуация най-добре ще подхожда думичката "жалост". А останалите, за които този грубиян също е представлявал заплаха, по някаква причина не им е жал.

За агресивността и криминалността

Никога не се опитвай да разтърваваш биещи се -
те най-вероятно са съмишленици
(приписва се на древните Шумери)




      Етологичните основи на агресивността са много добре описани от К. Лоренц в [8] и от В. Долник в [1]. Аз ще си позволя само да направя някои бележки по този повод.
      В основата на много от разновидностите на престъпленията срещу личността лежи противоречието между високия изходен рангов потенциал на престъпника и неговото фактически ниско обществено положение. Подобно нещо се случва и когато човек не притежава никакви други качества освен първобитна наглост, което, слава богу, е твърде малко, за да се направи добра кариера в съвременното общество. И ако това положение е комбинирано със силна примативност, то такъв човек се опитва да реализира потребността си от доминиране върху околните по всякакъв начин. Обаче при положение, че неговият обществен статус е нисък, то тези начини са твърде ограничени. Ето защо той прибягва до престъплението срещу други личности като начин за реализация на своите рангови амбиции.
      Сред служителите на милицията в Русия силнопримативните доминанти явно са преоблаваща част, поради което законопослушното население на Русия се страхува от органите на реда едва ли толкова, колкото и от престъпниците...
      Агресивността на подрастващите и дръзкото им поведение пред възрастните се обяснява с това, че на подрастващия му се налага да прониква в йерархията отдолу нагоре, което е много трудно. Заелите горните редове в йерархията възрастни се стремят да запазят своя ранг. Извършвайки антиобществена постъпка, човек като че ли заявява на околните: "Аз съм алфа, аз съм по-значим от обществото и нямам никакво намерение да ви се подчинявам, вие трябва да ми се подчинявате. Или да докажете, че вашият ранг е по-висок от моя". Или, антиобщественото поведение (противопоставянето на околните) има много дълбоки инстинктивни корени, толкова дълбоки, колкото и стремежът да се образува йерархия.
      Как да определим ранга на нашия събеседник? Колкото по-близки са вашите рангови потенциали, толкова по-трудно е да се направи това. Най-малкото веднага. Освен очевидната увереност и безцеремонност, за наличието на висок потенциал говори (най-малкото при мъжете) навикът да не закопчават няколкото горни копчета на дрехата или въобще, навикът да се ходи разкопчан. И обратно - плътно закопчаната дреха, тихият глас, а така също и навикът да се кръстосват ръцете, говорят за нисък рангов потенциал. При което опасната агресивност е характерна за доминантите със силна примативност.
      А ако при среща с някого вашите очи като намагнетизирани сами се свеждат надолу, то можете да бъдете сигурни - пред вас е "алфа". При което той, обратно, много охотно ще гледа всички в очите, отбелязвайки с удоволствие как тези очи се свеждат, признавайки с това неговото превъзходство. За него това е много важно. Та нали агресивният доминант (тиранът) по съществото си е страхливец и властта му над останалите се разпростира само дотолкова, доколкото те доброволно му се подчиняват. В споменатите вече опити с петли изследователите залепват високите гребени на доминантите и въпреки прекрасните им бойни качества, те се оказват "на дъното". Просто защото никой не им се подчинява.
      А ако се опитаме да не се подчиним и на високоранговите хора? Ако вашият ранг е нисък, то това е твърде рисковано! Не, в никакъв случай не трябва да се унижавате - просто се постарайте да избегнете подобни ситуации. Засегналата ви се гордост може и да подаде импулс за конфликт, но продължението вие, по всяка вероятност, не бихте издържали. Той вече е разбрал ранга ви и знае, че вие най-вероятно ще се предадете. Конфликтът е в стихията му, доставя му удоволствие... Той веднага би се отказал от борбата с нещо, което явно е извън неговата власт (например, с природните сили), но вие сте в негова власт! Разбира се, не е неообходимо такива хора да бъдат обуздавани, но това не е ваша работа. Когато ви победи (което е почти неизбежно), той ще увеличи агресивността си. С високорангов конфликтът е приемлив само тогава, когато сте абсолютно уверен в своята победа.
      В такъв случай какви съвети мога да ви дам? Общоизвестен е съветът да не показвате ранга си. Правилно! Ако се страхувате, вие признавате по-ниския си ранг и следователно сте много лесна плячка. В никакъв случай не се опитвайте да се правите на високорангов без предварителна подготовка. Нищо няма да стане. И на всичкото отгоре ще предизвика агресия - омегата, претендиращ за мястото на алфа, трябва да бъде наказан. Най-добре е да не му позволявате да определи вашия ранг, да му покажете, че ви е безразличен. Когато той не знае вашия ранг, той може и да не поиска да влезе в конфликт. Ще ви припомня, че в повечето случаи той е страхливец, в смисъл, че не взима участие в каквато и да е борба, ако не е уверен в своята победа. А подобна увереност той черпи, разпознавайки вашия нисък рангов потенциал. Тогава вече нищо не може да го спре.

За религията, изкуството и рекламата

      Безспорно, като система от цивилизационни норми, религията (тук, разбира се, имам предвид големите, всепризнати световни религии) не би могла да изпълни каквито и да е било цивилизационни функции, ако Бог не притежава най-високия ранг, най-висшето положение. В противен случай нискокултурното и силнопримативно общество просто не би могло да бъде убедено в това, че е лошо да причиняваш зло на ближния си. Защото от егоистично-прагматични позиции това направо си е добро! Най-малкото в близко бъдеще. А това, че погледнато в перспектива, подобни действия са вредни както за него самия, така и за цялото човечество, отделният индивид не може да приеме и разбере просто така. Практически на "свръх-йерарха" са приписани голям брой хуманни качества, които благодарение на високия му йерархичен статус напълно се усвояват от паството в качеството им на образец на подражание.
      Струва си да обърнем внимание на факта, че всички религии възникват в нискоранговите прослойки на обществата. Човек с нисък рангов потенциал има голяма потребност от съществуването на някой "по-висш", обаче при това да е добър, справедлив и милосърден.
      Аурата на увереност, която съпътства много от "светите книги" (Ведите, например), въпреки пълното неразбиране на съдържанието им от страна на вярващите продължава да е непрекъсващ източник на авторитет. Смисълът и ценността на тяхното съдържание са напълно неизвестни на съвременния човек (но не и за изследователите). Ето защо тяхното влияние много трудно може да се обясни с ценността на съдържащата се в тях информация. Напротив, самокритичността и публичните съмнения, присъщи на същинската наука, силно подкопават доверието на ненаучната публика.
      Талантливото произведение на изкуството също може да убеди хората в каквото и да е, тъй като то въздейства върху подсъзнателните инстинктивни механизми в мозъка. В това всъщност се крие и общественото предназначение на изкуството - да убеждава хората в нещо, което е логически недоказуемо (по една или друга причина). Въпреки че не винаги това, което се доказва по подобен начин, е добро.
      Съвременната реклама безсрамно и нагло експлоатира инстинктивните програми. Инстинктите са лишени от способността за критически анализ и подбирайки подходящия "шперц" (шаблон), можеш да накараш един човек да пожелае каквото и да е. Главното в рекламата е да покажеш увереност. Доказателствата и подробните обяснения са излишни. Струва си да обърнем внимание и на това, как са изградени рекламните сюжети. Обикновено те са достатъчно нелогични, но за сметка на това са твърде емоционални. Информацията се подава много бързо, често безразборно, а вниманието се отвлича от някакви привидности. Текстът често се чете с голяма скорост. И всичко това действа поради факта, че подсъзнанието работи много по-бързо със своите шаблони, отколкото разсъдъкът, и ако не се остави възможност на разсъдъка да се ориентира в ситуацията (и дори да протестира), то на човек може да му се внуши каквото и да е. Най-коварният режим на възприемане на рекламата е "да ти мине през ушите". На практика това "минаване" се извършва въпреки контрола на разсъдъка, но в подсъзнанието безпрепятствено се запазва именно това, което трябва и именно там, където ИМ е нужно.

1996-1999

Всички списания от автора       Често задавани Въпроси

Препоръчителна литература

Научно - популярни публикации

 1.  В.Р. Дольник   Этологические экскурсии по запретным садам гуманитариев
                    "Природа" N 1,2,3 за 1993г., доступно в Интернете.
 2.  В.Р. Дольник   Пол - разгадка жизни или жизнь - разгадка пола?
                    "Химия и жизнь" N 9 за 1995г.,  доступно в интернете 
 3.                 Два пола - зачем и почему?
                    "Наука и жизнь" N3 за 1966г.
 4. А.А. Травин     Этюды по теории и практике эволюции
                    "Химия и жизнь" N 1,2,3 за 1997г.,  доступно в Интернете.
 5. В.А.Геодакян    Эволюционная теория пола
                    "Природа" N 8 за 1991г., доступно в Интернете.
 6. С. Афонькин     Ну почему мы не гермафродиты?
                    "Химия и жизнь" N 3 за 1997г.  доступно в Интернете.
 7. В.П. Эфроимсон  Родословная альтруизма.
                    "Новый мир" N 10 за 1961 г.    доступно в Интернете.
 8. В.Р. Дольник    Такое долгое, никем не понятое детство.  доступно в Интернете.
 9. К.   Лоренц     Агрессия (так называемое зло). Доступно в интернете.
                               Журнальный вариант.  /  Полный вариант.
10. В.Р. Дольник   Существуют ли биологические механизмы регуляции численности
                   людей. "Природа" N6 за 1992 г.  доступно в Интернете.
11. David Buss     Evolutoin of Desire: strategies of human mating.  ЧаВо доступны в Интернете.
12. А. Протопопов  Некоторые статистические данные по эффективности брачных объявлений
                    здесь .
13. А. Протопопов  Структура населения России применительно к проблемам выбора брачного партнёра
                    здесь .
14. А. Протопопов  Фаллос как зеркало иерархии  здесь .


Художествени произведения по темата
14. Дж. Оруел "Животинската ферма".   Доступно в интернете 
15. Дж. Оруел "1984"            Доступно в интернете 
16. М.А. Булгаков "Кучешко сърце"
17. Сборник афоризмов о любви  Доступно в интернете 
18. У. Голдинг      "Повелитель мух"  Доступно в интернете 

Гетеро 1