РЕЦЕНЗИЯ
На дипломния проект “Геометричен и
пластичен синтез на символни форми и композиции въз основа анализ на архитипове
културна семиотика”, разработен от дипломантката Елица Б. Калоянова.
Рецензент: проф. д-р Петър
Иванов
Дипломният проект обхваща:
въведение, методика, две основни глави, заключение и библиография. Обемът му е
82 страници, включително и илюстративния материал.
Темата на дипломния проект
импонира с възможностите си за задълбочено изследване и за творчество.
Дипломантката се е възползвала според мен в много голяма степен от тези
възможности и е разработила дипломен проект с високи качества.
Теоретичната част на
проекта е посветена на развитието на символните форми през вековете и
фактически представлява пропедевтика на пластичния символизъм. Авторката
очевидно е използвала интернет ресурси, някои от които не са известни в
България. В този смисъл нейните по-нататъшни разсъждения в гл. 4 (стр 9-79) за
соларните символи, за символиката на окръжността, кръстните символи и др. имат
известна приносна стойност.
Същинската част на проекта
разглежда семиотичното значение на основните геометрични фигури. Извършен е
графичен анализ на символи, построени на тяхна основа. Всичко това дава базата
за синтез на геометрични и пластични символни форми и композиции.
Считам, че дипломантката
добре се е справила с поставените задачи и в резултат е налице впечатляващ
проект, чийто главни достойнства са: съчетаването на психосемиотичния подход с
дизайн творчеството, добрите графични и пластични решения на редица синтези на
символи (стр. 67,69, 70 и др.)
Самият стил на
разработката представя високата култура на дипломантката и нейната творческа
добросъвестност.
Имайки предвид всичко
гореизложено предлагам на уважаемата Държавна комисия да допусне до защита
дипломантката Елица Калоянова и да я оцени с най-високата оценка.
23.06.2002
Рецензент:
....................
Проф. д-р Петър Иванов
1. Въведение.
Настоящата дипломна работа разглежда развитието на символните форми и композиции през вековете. Изследване на основни геометрични фигури като:
Кръг
Квадрат
Правоъгълник
Равностранен триъгълник.
- М И Н А Л О – разглеждане на историческото развитие на символите от древността (хронология) и на основните геометрични форми. Семиотично значение в различните култури и цивилизации.
- Н А С Т О Я Щ Е – геометричен анализ на съществуващи решения.
- Б Ъ ДЕ Щ Е – изграждане на авторска методика за синтезиране на нови символни форми и композиции в двумерното и тримерното пространство. Цветови решения.
2. Авторска методика за изграждане на символи.
1.
Построяване на основните фигури
-
кръг
-
квадрат
-
правоъгълник с отношение на страните А:В = 1.618
-
равностранен триъгълник
2.
Прекарване на оси на симетрия.
3.
Построяване на помощни линии (диагонали, ъглополовящи, средни отсечки и
пр.)
4.
Построяване на помощни окръжности.
5.
Първоначално синтезиране на символ с използване на прави линии,
окръжности и части от дъгите им.
6. “Нарушаване” на
правилното геометрично построение – използване на асиметрия, завъртане спрямо
определена точка, увеличаване и намаляване параметрите за дължината на правите
и диаметъра за окръжностите.
7.
Въвеждане на измерението дебелина.
8.
Тримерно моделиране на повърхнините – радиуси на закръгление,
скосяване, завъртане и др.
9.
Избор на варианти за цветово решение.
10.
Избор на материали.
11.
Ситуационна среда.
3. Символите през
вековете.
3.1. Прастари елементи
за изграждане на символи.
Би било логично да
допуснем, че символи като кръстът, триъгълникът, правоъгълникът и полумесецът
са сред първите, използвани от човешката раса, ако пренебрегнем иконичните
знаци, изобразяващи животни в рисунките, релефите и пр. Но всъщност това не е
така. Най-старите знаци са съставени от комбинирането на 5 основни елемента:
Знаци от пещерите в Ниаукс;
Знаци от пещерата Ел Кастило;
Символни композиции намерени в други европейски и
близкоизточни пещери;
Други общи знаци от това
време били тези, изобразяващи ръце или отпечатъци от стъпки. Дори днес
отпечатъците от стъпки се използват в Будисткия символизъм, често изрисувани и
комбинирани с други символи.
3.2. Кратък преглед на историческото развитие на
символите.
Вариацията на предния знак на входа 
всъщност съдържа 2 свързани една с друга 
. Това е спирала с
посока, обратна на часовниковата стрелка (от центъра). Това е зъб на мамут,
намерен в Малта около 55 мили северозападно от Иркутск в Русия, близо до
монголската граница. Той е на около 24 000 години и показва спирали, направени
от редове точки, а не от линии. Знакът 
се вижда често при отбелязване на слънцето с
по 2 
от всяка страна. Използвал се по време на
бронзовата ера за декорации от всякакъв вид. В древна Гърция бил много широко
разпространен при вазите и амфорите, където изобразявал вода или море.
е по-стар вариант на същата тема. Намерен е
на скални релефи, датиращи от бронзовата ера в Скания, Швеция. Този символ е
доста по-сложен като графика. За да разберем доколко е достатъчно само да се
опитаме да го изчертаем.
3.2. 1. ТОЧКА 
Точката, или много малката
запълнена окръжност е една от най-често използваните идеограми. Тя е била
използвана след епохата на неолитните пещерни рисунки и скални отпечатъци. От
незапомнени времена дълги редове от точки са били използвани като начин за
показване на очертанията на знак без да се използват линии. Като единствено допълнение към другите структури, точката е по-млад знак, но
въпреки това много древен. Една от най-ранните идеограми е 
знакът на слънцето.
В египетското йероглифно писмо точките били
рядко използвани, а когато били те означавали или песъчинки или зърна царевица.
Малките празни кръгли дупки са често срещани върху предисторическите
скални отпечатъци в северна Европа. Те образуват заедно фигура със знаци, които
изглежда са обозначавали слънцето, по време на затъмнение.
Шведският археолог Горан
Хенриксон изучавал тези отпечатъци
много години. През 1991 г. той направил важно научно откритие след като
сравнил конфигурацията на малките дупки с тази на планетите и звездите от
различни периоди в миналото с помощта на компютър. Неговите открития
отбелязали, че тези малки дупки обозначават планети и особено важни и
неподвижни звезди. Скалните празнини изглежда се използвали за записване на
слънчевите затъмнения. Значите за слънцето и за най-важните планети и
неподвижни звезди, както били образували конфигурация по времето на
затъмнението, били издълбани на повърхността на скалите като запис за бъдещите
поколения. По този начин конфигурацията
от времето на слънчевото затъмнение през 1596 г. пр. н. е. е записана най-малко
на 3 скални отпечатъка : единият е в Мидлотиан в Шотландия, другият е в
Екенберг, Швеция. Третият е близо до езерото Онега в Русия. Независимо дали
точката се използва отделно или в пресичането с другите структури тя изглежда
значи нещо малко или ясно очертано, или с кратка продължителност. Това може да
служи за пример за точката като идеограма в музикалната бройна система
означаваща стакато (отсечено и отривисто) с ясни забавяния между
последователните тонове. Точката, линията, кръглият сегмент и двете спирали
съставят основните елементи, върху които са проектирани всички западни
идеограми.
Една или повече точки са
знаци, асоциирани с вода и течности в западната идеография. Ако знаците 
плитчина и 
потъват разбивайки се то ако използвани в мореплавателните карти са обкръжени от точки като в 
и 
това символизира, че тези обекти лежат на
повърхността на водата. 
е алхимичният знак за урина, например течност
на земята.
3.2.2. Две в едно
или как едно се превръща в две
Значението на
символа сърце, което жителите на Европа по времето на ледниковия период е
неизвестно. Възможно е още от самото начало да е представяло идеята за сърцето
като човешки орган. Този символ се появява във всички важни за нас култури.
Значенията му са свързани също и с религията или добро, позитивно значение при
ацтеките, индусите, будистите, мюсюлманите, евреите, келтите и таотистите.
Този символ се асоциира с израстването, възкръсването и
началото. В системата от египетски йероглифи се използвал при означаването на жена
и женски пол. Като знак за израстването означава че жената, женската е основоположник на живота. Идеограмата 
илюстрира идеята как от едно се получава две по същия начин както
графичната и противоположност 
изобразява идеята как от две се получава едно. Това е което е зад
значението жена на 
в йероглифната система и
значението на сексуалната любов на 
.
В западното образно писмо има 4
или 5 основни елемента. Те включват права линия, кръгов сегмент, спирала или експоненциална крива, точка или малка запълнена
окръжност. С тези основни компоненти можем да начертаем всички идеограми на
западното образно писмо.
3.2.3. Символите на Древен Египет, Шумер, Асирия.
За следващото развитие на
знаковите композиции може да вземем пример от египетските йероглифи около 4000
г. пр. н. е. Измежду тях имало
съвременни форми като 
;
;
.
По същото време за първи път в днешен Израел се появила пентаграмата. Също
знакът 
и 
слънчевия
диск били материализирани. Около 3000 г. пр. н. е. Символът свастика се появил
в културата на индусите и харапа. Същите знаци като 
,
,
,
и 
започнали да се използват и от други
общества, живеещи около Персийския залив. По същото време асиро-вавилонската
култура представила 
и 
,
основен клинообразен знак. Около 2000 г.пр. н. е. Забелязали, че това може да
се счита за първата модерна азбука. Приблизително около 1000 г. пр. н. е. се
появила 
,
съответстваща на появилите се първи гръцки култури. Няколко века по-късно
започнали да се използват други форми като 
,
,
,
,
,
,
, и 
.
По-късно келтите представили
вариации като 
и 
както и много други прекрасни мотиви базирани на експоненциалната
крива.
3.2.4. Символите през 19
век.
Следващата знаменателна
промяна в графичната форма настъпила
през 19 в. Освен че символът сам по себе си бил оцветен, то и фонът зад
него бил запълнен. Въпреки че тази техника била вече използвана по време на
новокаменната епоха, е трудно да я видим в античността. С това ново развитие
знаците били оградени в рамки или вписани в тях, така че знаците не се
докосвали един друг. Понякога били поставяни един върху горния край на друг.
Композициите станали постепенно все по-модернистични. Добре познати структури
били комбинирани по нови и оригинални начини. Окръжност с “местещи се сегменти”
и порядък от координати с различни видове криви се появявали в различни
контексти.
3.2.5. Символите
през 20 век.
През 20 век синтезът на стари шарки станал още
по-модернистичен. Мрежата влязла в употреба като образна структура. Келтите,
северните народи и други от времето на раждането на Христос вече имали навик да
използват сложни лъкатушещи шарки в своите творби. Тази криволичеща (тъкана)
структура можела само да се разширява вътре в границите си, но мрежата имала
предимството да не бъде затворена – към нея можело да се добавя без
ограничения. Същата възможност имали и координатните мрежи.
4. Семиотично значение на основни геометрични фигури,
исторически преглед на развитието им,
графичен анализ на символи от културната семиотика, построени на тяхна
основа и синтез на геометрични и пластични символни форми и композиции.
4.1
КРЪГ.
4.1.1. Семиотично значение.
Универсален
символ. Цялостност; съвкупност; едновременност; първоначалното съвършенство;
кръглата форма е свещена; тъй като е най-естествената; автономното; Аз-ът;
непроявеното, невидимото; безкрайното; вечността; времето, което обхваща
пространството, но и безвременоността, която няма начало и край.
Безпространствеността, при която няма горе и долу. Кръговите и сферични
движения означават премахване на времето и пространството, но заедно с това и
повторение. К. Символизира небесно единство; соларни цикли; всички циклични
движения; динамика; безкрайно движение; завършване; реализация; Бог: “Бог е
кръг, чийто център е навсякъде и чиято окръжност е никъде” (Хермес Трисмегист).
Като изображение на слънцето К. Е мъжката сила, но като душата и обграждащите
води е женското, майчиното начало. Кръговостта или безкрайността символизират
женското начало в противоположност на “ограничената”, линейната, мъжката,
бащинската сила. К. Изобразява Драгоценния бисер. Малки К. Върху ритуални
съдове изобразяват често нафора, питка или хляб за причастие. Символът на К. Е
числото 10, при което единицата е центърът, а девет е числото на окръжността.
К. Е формата на номадските шатри и лагери и символизира динамичното и вечно
движение в противоположност на квадратните къщи, парцели и градове на уседналите
племена и народи. Някои цветя, особено лотосът, лилията и розата, се свързват с
К. И носят неговото значение.
К. С
точка в средата изобразява пълен цикъл и циклично съвършенство, осъществяването
на всички възможности на битието. В астрологията е знак на слънцето; в
алхимията е слънцето и златото. К. Е символ на всички соларни богове.
Концентричните К. Са едновременно
лунарни и соларни; небето; небесното царство; различните състояния и степени на
видимото битие. Три концентрични К. Означават минало, сегашно, бъдеще, трите
сфери на земята, въздуха и водата, небесният, земният и подземният свят,
лунните фази, изгряващото, обедното и залязващото слънце, динамиката на
заличаване на противоположностите. К. с квадрат е небето и земята; съединяване;
съвпадане; времето и пространството като взаимно обуславящи се категории. Квадратурата на К.
представлява трансформация на
сферичната форма на небето и небесното царство в правоъгълната земна форма на
култовите сгради, храмове или църкви; слизане на небето към земята, съединяване
на четирите стихии и връщане към първичната простота на единството.
Осмоъгълникът е промеждутъчният етап в превръщането на К. в квадрат. Долната
половина на К. е Долната вода, корабът, а горната е Горната вода и дъгата.
Заедно означават завършек; Космическото яйце; завършване на цикъл на
проявление.
Крилатият
К. означава първичната космическа двойка, творческото небе и плодородната земя;
сила, идваща от небето; слънчевият бог и соларната сила. Двойният К. е мъжкото
и женското начало; любов и знание; диоскурите. Тройният К. или три пресичащи се
К. изобразяват Триадата; нерушимото единство на Троицата; живот; движение,
динамично напрежение. Кръстообразно разположени К., свързани с централен К.,
означават мъдрост, страх, познание, надежда. Седморният соларен К. е символ на
Всезнаещия, съвършенството, седемте небеса. Алх. К. с точка в центъра е
слънцето; злато. Ам.инд. К., от който излизат или към който отиват лъчи е
пернатото слънце, символизиращо вселената. Кръглите селища и индианските колиби
са модел на космоса, като северната им страна е небето, а южната – земята.
Астр. К. с точка в средата е знак на Слънцето. Буд. К. е кръговратът на живота,
който обхваща всичко във видимия свят. Три К. разположени във формата на
триъгълник са Трите скъпоценности. Гр. (Орфически) К. на уроборос около
Космическото яйце се наричал Кронос и бил определен от Питагор като душа на
вселената. Кронос е бил съчетан с Необходимостта, която заобикаля вселената, и
следователно Времето и Съдбата са също К. Дао. К. с точка в центъра означава
висша сила, Дао. К. е също Драгоценният бисер. Ег. Крилатият К. е изгряващото
слънце Ра и възкресението. Инд. Кръговратът на живота във видимия свят.
Пламтящият К. е символ на пракрити, “ онова, което се развива, произвежда, ражда.”
Исл. Купол; небесният свод; божествена светлина. Кит. К. е небето, а квадратът
– земята, както показва изображението върху стара китайска монета. К. с квадрат
в центъра изобразява съчетанието на земята и небето, ин-ян и следователно
съвършения човек. К. е движещото се небе, което се върти около неподвижния
земен квадрат. Плат. “Движещият се образ на неподвижната вечност.” Христ.
Вселенската църква. Три концентрични или пресичащи се К. изобразяват Св.
Троица. Според Данте два концентрични кръга означават интелектът и волята.
Двойният К., т.е. любовта и познанието, изобразяват Христос и двойната му
природа. Шум.-сем. Крилатият К. е неиконичен символ на соларните божества;
божество; соларна сила.
К.,
опасващ кръст, означава Раят и четирите реки в него, които извират от центъра,
Дървото на живота, и текат в четирите главни посоки. Когато опасва двоен кръст,
К. е “розата на ветровете”, четирите главни и междинни посоки на света. Той е
космическото соларно колело, “живителният принцип, който одухотворява вселената”
(Прокъл). Четирите четвърти на земята; четирите части на космическия цикъл;
четирите годишни времена и възрасти на човека. Соларното кръстовидно колело е
винаги символ на щастие и промяна. К. над кръст означава съюз на мъжкото и
женското начало в човешкия и божествения живот. Среща се в храмове на Серапис,
в Египет (като ань), Сирия, Финикия, Китай и Тибет, Лапландия, Швеция и Дания.
Астрологическия символ на Венера. Кръстът на свещената колиба на
северноамериканските индианци, вписан в К., символизира сакрално пространство и
е космически център. Четирите посоки насвета в небесния К. образуват цялото,
което съставлява Великия дух. В мексиканската символика кактусът пейотл, от
който се добива питието на безсмъртието, расте на пресечната точка на кръста и
К. Основата на някои византийски църкви (базилики) представлява пет К. на
съответните куполи. Християнската църква обикновено е във формата на кръст,
който се намира в К. на църковния двор.
4.1.2 Исторически преглед на развитието.
И празната 
и запълнената 
окръжност принадлежат към едни от най-старите идеограми. 
е понякога иконичен знак, изобразяващ слънцето и луната. Празната
окръжност била често използвана от примитивните народи също и за да покаже
отворите в тялото каквито са очите и устата. Била е използвана в идеографските
системи на писане отпреди повече от 5000 години.
Запълнената окръжност 
, дискът или глобусът изглежда
по-стар от 
. Тя е може би най-често
разпространения от не иконичните знаци изсечени или издълбани в северните
скални рисунки. Можем да я срещнем сред египетските йероглифи, в японския
будистки символизъм и в Индия (например на челото на жените за да се отбележи,
че са омъжени). В астрологията окръжността изобразява вечността, безкрайността
без начало или край, живота и духа. Противоположна е на 
, материята,
физическото тяло и земния живот. Взети заедно графично и семиотично са почти
диаметрално противоположни. Празната окръжност е използвана в повече от 50
западни идеографски системи. Тя означава всички възможности (вътре в дадената
система). В астрономията и календарите с нея се отбелязва пълната луна, в
метеорологията – ясното небе. Като картографски знак означава град, общност.
Според правото на диаметрална противоположност на значенията на елементарните
знаци 
може да означава също и противоположното на всички възможности или
на цялото време. Всъщност такъв е и случаят. Окръжността често е използвана за
означаване на забрана, т.е. няма възможност. Празна окръжност, която е видимо
по-малка от повечето други знаци в дадената идеографска система има широк
спектър на значения, които фокусират върху идеята за нещо малко или слабо.
Често означава малка част от по-голямо цяло, която е разделена на равни части.
|
|
Окръжността с точка в центъра й е много стара. Тази
идеограма изглежда е била използвана във всяка културна сфера на земята. Навсякъде,
където се е появила, тя имала все същото значение: слънцето или нещо, което
най-близко се асоциира със слънцето а именно златото. Учените от
средновековието я използвали като знак на земята, заобиколена от великия
океан. В модерната символика най-често обозначава център. Езотеричната астрология представя
съзидателната искра на божествено съзнание, което съществува във всеки
индивид и свързва него или нея с източника и началото на живота, така че той
или тя също да бъде създател на света. Това е само по себе си преднамерено и
осъзнато. В Астрологичната психология означава желанието да живееш и
енергията на живота. Тази енергия е “оцветена” от зодиакалните знаци в
момента на раждането на индивида. |
||
|
|
Това е друга от най-ранните идеограми използвани от
човечеството в периода на цивилизацията. Асоциира се с нещо божествено или
могъщо. По-късно било използвано в будисткото изкуство да обозначи каризма
(изключителна дарба/талант), излъчването на духовна (свръхестествена) енергия
от човек, “ореолът”. Символът бил използван като ореол и в християнския
символизъм. |
||
|
|
Пръстенът кръст или
слънчевото колело е общ символ в северните държави, доколумбова Америка и
навсякъде в голяма част от Средиземноморието преди около 3500 години. Този
знак е бил използвал като слънчев символ. Днес се използва като лого на някои
нови фашистки организации. Според това че |
||
|
|
Табл.1.
Символите КРЪГ- следва |
||
|
|
Тази идеограма освен другите неща е и слънчев символ. Тя
била намерена по печатите от Мохеньо-Даро от около 3000 г. пр. н. е. Слънчевото
колело било най-използвания благотворен амулет на галите. Те били келтски
племена живеещи в днешния френско говорещ район на Европа. |
||
|
|
Окръжност, разделена от
хоризонтална линия често може да бъде намерена в скалните рисунки. В ранната
китайска калиграфия изобразявала слънцето (най-ранният символ бил |
||
|
|
Окръжност, разделена на две равни части с вертикална линия
е древен знак от азбуките, използвани през античността в Близкият Изток. При
хитите |
||
|
|
Вертикалният овал или елипса е от графична гледна точка,
по-модерен знак, комбинация от основните елементи |
.
Табл.1.
Символите КРЪГ
4.1.2.1. Защо символът Ин-Ян
изглежда така?
е добре познатия китайски символ Ин-Ян.
Някога са го наричали символа Тай-Чи. Тай-Чи е от Ай-Чинг (най-великата основа
на китайската философия) Това е развитие от природни феномени на нашата
вселена. Именно затова бихме могли по-лесно да открием откъде произлиза този
символ. Китайските йероглифи за Ай-Чи са 
. Вторият
знак означава книга, мъдра книга, а първият – спокойствие или промяна.
Тъй като Ай-Чи е лесно, някои хора го наричат “Книгата на спокойствието” или
“Книгата на промените”. Оригиналният китайски йероглиф за 
е 
, което е
символ комбиниращ слънцето (горе) и луната (долу). За хората е лесно да
разберат философията говорейки за слънцето (Ян), луната (Ин) и вселената. След
наблюдаването й древните китайци открили, че тя се променя всеки ден. Въпреки че се променяла спокойно все ден, но имало сезонни и годишни цикли. От
тези цикли са били създадени непроменими
закони. Разбира се, не е лесно
да използваш метод за намирането на непроменими закони от
вселената и да ги приложиш на човешката дейност. Ето защо някои хора мислят, че
Ай-Чи е лесно, а други не.
|
Фиг.
2. Определяне на годината |
С наблюдаване на небето, записване на позициите на Мечката и гледайки сянката
на слънцето от 8 футов (Китайска мерна единица) прът древните китайци
определили 4 посоки. (виж. Фиг. 1 и
2). Посоката на изгрева на слънцето е от изток, на залеза – от запад.
Посоката на най-късата сянка е юг, а на най-дългата – север. През нощта
посоката на Полярната звезда е север. Те забелязали сезонни промени. Когато
мечката сочела към изток,било пролет. Когато сочела юг – лято; запад –сезонът
бил есен; а когато сочела север – било зима. |
Когато наблюдавали кръга на слънцето, древните китайци използвали прът дълъг около 8 фута, поставен под прав ъгъл с земята и записани позиции на сянката. Така те намерили, че дължината на годината е около 365.25 дни. Те дори разделили годишния цикъл на 24 сегмента, включващи пролетното и есенното равноденствие, лятното и зимното слънцестоене, използвайки изгрева на слънцето и позициите на мечката. Те използвали 6 концентрични окръжности, отбелязани от точките на 24-те сегмента, разделили окръжностите на 24 сектора и отбелязвали дължината на сянката всеки ден. Най-късата сянка била видяна в деня на лятното слънцестоене, а най-дългата – по време на зимното. След като свързали всички линии и потъмнили частта на Ин от лятното слънцестоене към зимното, слънчевата схема заприличала на тази по-долу. Елиптичният ъгъл 23 26' 19'' на земята също може да бъде видян там.
Фиг. 3. Символът Ин-Ян
|
|
Истинският
път на слънцето около земята е елиптичен. Той се накланя спрямо земния
екватор. В 2000г. стойността на скосяване е била около 23 26' 19'' |
С завъртането на слънчевата диаграма и
поставянето на зимното слънцестоене на дъното ще изглежда като това 
.Светлооцветената
област, която бележи повече слънчева светлина е наречена Ян (Слънце). В
тъмнооцветената зона има по-малко слънчева светлина (повече лунна) и затова е
наречена Ин (Луна). Ян е като мъжа. Ин е като Жената. Ин не би могъл да
порастне без Ин, а Ин не може да роди без Ян. Ин е роден (започва) по време на
лятното слънцестоене и Ян е роден (започва) през зимното слънцестоене. По тази
причина един малък кръг Ин отбелязва позицията на лятното слънцестоене. Друг
малък кръг Ян отбелязва позицията на зимното слънцестоене. Тези 2 малки кръга
приличат на очите на риба. Изобщо символът Ин-Ян е китайското представяне на
целият небесен феномен. Той съдържа кръга на слънцето, четирите сезона, 24
сегментовия Чи, основата на Ай-Чи и китайския календар.
4.1.2.2.
Звезди
Тъй като звездите са фигури, които се вписват в окръжност и много от тях имат мистично значение в различните култури, то реших да ги разгледам като символи, близки по външен вид към кръга.
Както светлината осветява тъмнината така и звездата често е считана за
символ на истината, духа и надеждата. Известната максима на Алистър Кроули –
“всеки мъж и всяка жена са звезди” свързва символа на звездата с концепцията
(идеята) за божествената искра във всеки един от нас. Тяхната нощна природа
кара звездите да представят борбата срещу силите на мрака и непознатото, както
Карл Юнг от Митрек казал: “Аз съм звезда, която идва с теб и блести в
дълбините”. Докато многочислеността на звездите може да доведе до асоциации за
разпадане (дезинтеграция), тяхната фиксирана природа носи допълнителни значения
от ред и съдба, и на тази структура се основава астрологията. Звездата е 17-я решаващ фактор в Главния
Аркана на Таро и е карта на надеждата и езотерично единство на духа с материята
и все пак посредничеството на душата. Когато единична звезда е използвана като
езотеричен символ, нейното значение зависи от номера и понякога ориентацията на
върховете й. Освен това означава присъствието на божеството; върховна сила;
вечното; неумиращото; най-високото постижение; ангел – вестител на Бога;
надежда (тъй като свети в мрака); очите на нощта. Звездата е преди всичко
символ на Ищар или Венера като зорница или вечерница. Полярната звезда е
основен ориентир на небесния свод и затова я наричат Небесната порта на нощта.
Като символ на постоянство фигурира в индуистките брачни обреди. В Египет след
смъртта си фараонът е бил отъждествяван с Полярната звезда.Ацт. Зорницата,
движеща се нагоре, е символ на издигащата се духовна мъжка сила на слънцето, а
Вечерницата, движеща се надолу – на падението, земната женска сила на луната.
Гр.-рим. Според Хезиод З. Представляват
капки кръв от Уран. Венера представлява както Зорницата, така и Вечерницата.
Боговете и планетите често се изобразяват със звезда на челото или над главата.
Ег. Изида като Небесна кралица носи корона от звезди. Исл. Божественост; висша
сила. З. Се изобразява заедно с лунния сърп.Кит. З. Или звезди заедно със
Слънцето и Луната представляват духовната мъдрост на владетелите. Мао.
Напътствие, което води към победата на доброто над злото. Митр. Всевиждащите
очи на Митра. Океан. Звездите са децата на Майката слънце и бащата Луна. Христ.
Божествено напътствие и благосклонност; раждането на Христос; Богородица като
Господарка на небето носи корона от звезди; дванадесетте звезди са дванадесетте
израилси колена и дванадесетте Апостола. Емблема на Св. Атанасия и на светците Бруно, Доминик, Хумберт, Николай,
Суитберг.
|
|
Звезда с три лъча |
|
|
Звезда с четири лъча |
|
|
Пентаграмата символизира
фигурата на човека с разперени ръце и крака; интергрираната личност, човешкия
микрокосмос. Тъй като е без начало и
край, заимства от значенията, силата и съвършенството на кръга. Появила се е
първоначално 4000 г. пр. н. е. в Месопотамия, вероятно като астрономическа
схема на движението на планетата Венера. По-късно станала египетски и
шумерски знак за звезда. Освен това тя е могъщ символ на защита и баланс.
Показана е в основната си форма, като 5-я елемент на духа заема главното си
място над четирите елемента (на огъня, водата, въздуха и земята). При
питагорейците пентаграма описана в кръг означавала мълчание на посветения. Петте
й края символизирали 5 години мълчание и учение, които предшествали
посвещаването Най-долната пентаграма обединява източния символ Ин-Ян за да
подчертае неговата хармонизираща същност. Има разлика между пентаграма и
пентаграматон. |
|
|
Хексаграмата е силен символ на
взаимодействието между Божествеността (духовно лице) и тленността, на Господ
с човечеството. Свързан е с Кабала. Има връзка с Звездата на Давид и Ом. Счита
се, че Господ дал звездата на Давид за да ръководи 12 племена на Израел.
Символизира човешката душа. Последната фигура е създадена във Византия. 6-те върха на хексаграмата и 6-те срички
на най-святата мантра от Тибетския Будизъм (“ОМ Мани Падме Хум”) заедно
образуват много могъщ символ на баланса, освобождението и просвещението. |
|
|
Септаграмата или звездата със 7 върха е символ на обединението и на
мистиката тъй като е свързано с числото 7. Асоциира се със 7-те планети от
класическата астрология и други 7 системи каквито са индуските чакри. |
|
|
Октаграмата или звездата с 8 връха е символ на целостта и
възстановяването (регенерацията) и е свързана с 8 системи като триграмите на
Ай-Чи, езическото колело на годината и Огдоад от древен Египет. |
|
|
Нонаграмата или 9-връхната звезда
е символ на подвига и устойчивостта, въпреки че тази стабилност може да се
променя. Свързана е и с 9-те системи като 9-те Таоист канджи (психични
центъра) които са подобни на индуските чакри. |
|
|
Звезда с 10 лъча. |
Табл.
2. ЗВЕЗДИ
|
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
|
Елементи |
Дух |
Огън |
Вода |
Въздух |
Земя |
|
Магически инструменти |
Лампа |
Жезъл |
Чаща |
Кама |
Пентакъл |
|
Цветове |
Бял |
Червен |
Син |
Жълт |
Черен |
|
Пръсти |
Среден |
Безимен |
Показалец |
Кутре |
Палец |
|
Сетива |
Зрение |
Слух |
Вкус |
Обоняние |
Осезание |
|
Форми на живот |
Човек |
Животно |
Риба |
Растение |
Кристал |
|
Емблеми |
Човек |
Лъв |
Орел |
Ангел |
Бик |
|
Сефири |
Тифарет |
Нецах |
Ход |
Йесод |
Малкут |
|
Бокви в Божието име |
Щин |
Йод |
Хе(1) |
Вау |
Хе(2) |
|
Божии имена |
IHVH, Елоа ве Даат |
Йехова Цабаот |
Елохим Цабаот |
Шадай Ел Хай |
Адонай ха Арец |
|
Архангели |
Рафаел |
Ханиел |
Михаел |
Габриел |
Сандалфон |
|
Йерархии на Ангелите |
Малахим |
Елохим |
Беней Елохим |
Керубим |
Ашим |
Табл.3.
ПЕНТАГРАМА
|
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
|
Планети |
Слънце |
Марс |
Венера |
Меркурий |
Юпитер |
Сатурн |
Луна |
Земя |
|
Цветове |
Жълт |
Червен |
Зелен |
Бял |
Оранжев |
Син |
Пурпурен |
Черен |
|
Природа |
Пламък |
Експлозия |
Мехури (Морска пяна) |
Вятър |
Жарава |
Тиня |
Море |
Пръст |
|
Форми на живот |
Човек |
Месоядни |
Тревопасни |
Птици |
Влечуги |
Земноводни |
Риби |
Насе коми |
|
Музика |
До |
Си |
Ла |
Сол |
Фа
|
Ми |
Ре |
До |
Табл.
4. ОКТАГРАМА
|
Изображение |
Местонахождение |
Епоха |
|
|
Франция |
Мезозой |
|
|
Франция (скално изображение) |
Палеолит |
|
|
Мала Азия |
6 –5 хил. г. пр. н.е |
|
|
Мала Азия |
6-5 хил. г. пр. н. е. |
|
|
Древна Гърция |
|
|
|
Армения (скално изображение) |
|
|
|
Швеция |
Бронзова ера |
|
|
Дагестан (печат) |
10 в. |
|
|
Древно Мексико (изображение на камък) |
|
Табл. 5 Соларни (слънчеви) кръгообразни символи.
|
Изображение/название |
Местонахождение |
Епоха |
|
Трикветра |
Ирландия |
Средновековие |
|
Троичен символ на мъжко
божество |
Северноамерикански индианци |
|
|
Трикветра |
Япония |
|
|
Трикветра |
Скандинавските държави |
|
Табл.
6. Трикветра
Трикветра/ Трискеле. Трикрак,
триног и тризъбен символ, който до голяма степен заимства символиката на
свастиката. Нарича се “бързото стъпало” – вероятно става дума за движението на
слънцето при изгряване, в зенит и на залез; символизира трите фази на луната,
както и обновлението на живота. Подобно на свастиката носи късмет. Често се
изобразява заедно с други соларни символи; среща се върху древни монети от
Панфилия (област в Мала Азия), Фригия, върху келтски кръстове, където се
предполага, че представлява Троицата и е символ на бога на морето Мананан, а в
тевтонската символика се свързва с Тор. Емблема е на осров Сицилия и о. Ман.
|
|
Шен Въжена примка без начало и край.
Символизира вечността. Често в центъра й има нарисуван слънчев диск. Шен може
да се разглежда също и като символ на защита и закрила. Боговете често са
изобразявани в мътеща роля като Хор – сокол и Мут – лешояд. Кръжейки над
главата на фараона с разтворени криле в знак на защита. Думата “шен” идва от
думата “шену” което означава “заграждавам, заобикалям” и в тази издължена
форма става елипсовидна форма, в която са записани имената на фараоните. |
|
|
Ра Слънцето било главен елемент от живота на
древния Египет. Откриваме важността му рефлектираща и в изкуството и
религията. Някои от най-известните богове са свързани със слънцето.
Първоначално слънцето е почитано като Хор, после като Ра и най-накрая като
Амон-Ра. Има много изображения на слънцето включващи Кхепри, великият
скарабей който символизира сутринта и Кхнум с глава на овен, представящ
вечерта.По време на царуването на Ехнатон, слънцето било почитано като Атон.
Формата на слънчевия диск и лъчите му се свързвали с представата за ръце,
държащи Анкх знаци. Друга общоизвестна форма, че слънцето взема това от Хорус
Бехудети, крилатия слънчев диск, защитен от Урей. |
|
|
Акхет Изобразява хоризонта, от който се появява и изчезва слънцето.По този начин хоризонтът олицетворява идеята
и за изгрева и за залеза. Подобен на двата върха на Джу или планински символ със
слънчев диск в средата. Началото и краят на всеки ден били охранявани от
Акер, бог-лъв. В Новото кралство Хармакхет (Хор на хоризонта) станал богът на
изгряващото и залязващото слънце. Той бил изобразяван като сокол или като
сфинкс с тяло на лъв. Великият сфинкс при Гиза е пример на Хор на хоризонта. |
Табл. 7. Древни египетски кръгообразни
символи
|
Символ |
Име |
Пояснение |
Тълкуване |
|
|
Адинкрахене |
"главният от адинкра символите" |
Величие, изключителен талант,
качества на водач |
|
|
Даме даме |
Име на игра, която се играе на
дъска |
интелигентнност,
изобретателност |
|
|
Кинтинкантан |
Възгордявам се |
арогантност, екстравагандност |
|
|
Нсоромма |
Детето на Рая |
Закрила, покровителство |
Табл.
8. Западноафрикански кръгообразни символи Адинкра.
Фиг. 4. Символи на
древните северно американски индианци.
|
|
КРЪСТ НА МИРА Кръстът на мира е символ,
разработен от Джералд Холтом през 1958 година за създаващото се
"Движение за ядрено разоръжаване". Този символ Холтом взаимствал от
семафорната азбука. Той съставил кръста от символите за "N" (nuclear,
ядрено) и "D" (disarmament, разоръжаване) и ги поставил в кръг,
което символизирало глобалното съглашение. Този символ привлякъл общественото
внимание след първия протестен марш на 4 април 1958 година от Лондон
към центъра на ядрените изследвания в Беркшир. Скоро този кръст станал един
от най-разпространените знаци на 60-те години, символизиращ както мира, така
и анархията. |
|
|
КРЪСТ НА ОСВЕЩЕНИЕТО Кръстът на освещението е малък
Гръцки кръст, поставен в кръг, разположен на височина 2,5 метра от
земята върху вътрешните и външни стени на църквата. В църквата имало
общо 24 кръста — по три кръста се нанасяли с червена боя върху всяка стена
вътре в църквата и по три се изобразявали в барелефи върху външните
стени. Над кръстовете се закрепвали светилници (12 горящи свещи вътре в
църквата символизирали 12-те апостоли, които носели светлината на
християнството). Тези кръстове, символи на Христос, били призвани да
отблъснат дявола и неговите демони и били важен атрибут на церемонията на
освещаване: свещеникът се изкачвал по стълбата, потапял палеца си в свещеното
масло, помазвал кръста, а след това под кръста размахвал кадилницата. |
|
|
Келтски кръст |
|
|
Нордически кръст |
Табл.9.
Кръстовидни символи вписани в кръг.
|
Изображение |
Пояснение |
|
|
Кабалистичният талисман “Кралица на Висшата
съдба”. Помага в безбрачието, намирането на спътник в живота, поддържане на
семейното щастие, мир и спокойствие. Изработва се под покровителството на
Венера. |
|
|
Християнският символ – ВЯРА – НАДЕЖДА – ЛЮБОВ |
|
|
Кръст
на индианците ацтеки – символ на милостта на Бог към хората. Използва
се за привличане на божествена енергия, помага при решаването на житейски
проблеми. |
|
|
Печат на доктор Фауст – влива космическа енергия в човека. |
|
|
Гръцката буква Фи – символ на привличането
на божествена енергия. Равновесие на мислите, тялото и духа. Носи се само във
вертикално положение. |
|
|
Старославянски талисман – Ръката на Бог. Обезпечава защита от
враговете и победата им. |
Табл.
10. Талисмани с кръгла форма.
Фиг. 5. Изображение от епохата на готиката
Пример за това как
кръговете включени към формата на правоъгълника, формират християнски кръст.
Фиг. 6. Пръстените Боромин.
Пръстени Боромин: Три пръстена са свързани по такъв начин, че всяка от
окръжностите се свързва с някоя друга. Премахването на един от пръстените разединява
другите. Използвали са се като орнамент по готическите катедрали.
Фиг.
7. Готическа катедрала
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Табл.
11. Графичен анализ на символи, вписани в КРЪГ.
Синтез на единна растерна мрежа
Фиг. 8. РАСТЕРНА МРЕЖА КРЪГ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
Табл.
12. Синтез на символи – КРЪГ
4.2. КВАДРАТ
4.2.1. Семиотично значение
Земята, противопоставена на
кръга на небето; земното
съществуване; статична завършеност; неизменното; обединяване в цялост;
четворността в нейния статичен аспект. Бог, проявен в сътвореното от Него;
целостта на божествената същност, където трите страни са Св. Троица, а
четвъртата – целостта. Означава честност;
прямота; искреност; нравственост. Символизира неподвижността на смъртта
в противоположност на динамичния кръговрат на живота и свързаното с него
движение. В архитектурната символика К. символизира стабилността на постройките
на земеделските уседнали племена в противоположност на кръглата форма на
непрекъснато местещите се номадски шатри и лагери. К. символизира всякакъв вид
ограничаване и следователно – ограничаване на формата. К. е съвършеният тип
заградено пространство, например градини, манастири, дворове и т.н., като с
това символизира постоянство и стабилност. В култовата архитектура К. означава
трансценденталното познание; архетипът, който контролира всяко действие. Квадратната
форма на талисмана гарантира постоянство и сигурност. Вписването на квадрат в
кръг или на кръг в квадрат, което се среща в храмове, църкви и въобще в култова
архитектура, представлява “квадратура на кръга” – преобразуването на сферичната
форма, символ на небето и всичко божествено; преобразуването в квадратна форма
е символ на земята и всичко земно; К. е мистичният съюз на четирите елемента;
постигането на единство и връщането към първоначалната простота на нещата;
октагонът, който често съчетава квадрата на кулата с кръга на кубето
представлява фаза в изминаването на половината от площта на кръга. Буд.
Квадратът или кубът в основата на светиня или паметник представляват земната
равнина. Гр.-рим. К. е символ на Афродита/ Венера като образ на женската
възпроизводителна сила и плодовитост. Инд. Като един от главните символи К. е архитип и модел на
порядъка във вселената, мерило за пропорционалност и съвършена мярка за човека.
Квадратна е основата на будисткия храм и на всяка друга култова постройка; К. е
балансираното съвършенство на формата;
пуруша; същността; пространството; всички двойки от противоположностите;
четирите посоки на света; четирите касти и т.н. Както К., така и кръгът са украса на дхарма – порядъка в космоса и в
света на човека. К. в основата на ступа се отъждествява със земното
съществуване. Кит. Земята; неподвижното; К. в съчетание с божествения въртящ се
кръг (както в древната китайска кутия)
представлява съюза ин-ян, на земята и небето и затова символизира уравновесения
до съвършенство човек. “Действай по квадрат” , т.е. “Действай честно” е
конфуцианска максима, която значи още: ”Не прави другиму това, което не би искал да сторят на тебе.” К. заедно с
компаса означават порядък; коректност; благоприличие; законите на добродетелта;
пътеките на мъдростта; истинският водач. К. е атрибут на Ню-гуа, а нейният брат
Фуси държи компас – двамата символизират съответно женското и мъжкото начало.
Питаг. К. символизира душата. Херм. К., положен на цяла страна, означава
стабилност; закрепен на един от ъглите си – движение, а когато в средата му е
вписан кръг, символизира световната душа (anima mundi)
|
|
1 |
2 |
3 |
4 |
|
Елементи |
Огън |
Вода |
Въздух |
Земя |
|
Божии имена |
IHVH Цабаот |
Елохим Цабаот |
Шадай Ел Хай |
Адонай ха Арец |
|
Букви на IHVH |
Йод |
Хе |
Вау |
Хе |
|
Архангели |
Михаил |
Габриел |
Рафаел |
Уриел |
|
Зверове |
Лъв |
Орел |
Ангел |
Бик |
|
Посоки |
Юг |
Запад |
Север |
Изток |
|
Сезони |
Лято |
Есен |
Зима |
Пролет |
|
Движения |
Линейно |
Ротация |
Вибрация |
Смесено |
|
Светове |
Ацилут |
Бриа |
Йецира |
Асиа |
|
Елементи |
Саламандри |
Ундини |
Силфи |
Гноми |
|
Ветрове |
Нот |
Зефир |
Борей |
Евър |
|
Реки |
Писон |
Гихон |
Хидикел |
Фрат |
|
Растеж |
Стъбло |
Плод |
Семе |
Корен |
|
Цветове |
Червено |
Синьо |
Жълто |
Черно |
|
Инструменти |
Жезъл |
Чаша |
Меч |
Щит |
Табл.
13 . КВАДРАТ
|
Изображение |
Местонахождение |
Епоха |
|
|
Месопотамия (псевдослънце) |
Неолит |
|
|
Месопотамия (псевдослънце) |
Неолит |
|
|
Древен Ирак |
|
|
|
Мала Азия (символ на
четирите посоки на света) |
6-5 хил. г. пр. н. е. |
|
|
Ирак (свастическа фигура) |
Неолит |
|
|
Мала Азия (свастическа
фигура) |
Неолит |
Табл.
14. Праисторически символи - КВАДРАТ
|
|
ГАМА - КРЪСТ Гама - кръст, или Гамадион, наречен така заради неговата
форма, близка до гръцката буква "гама". Твърди се, че символизира
Христос като "крайъгълен камък на Църквата". Често може да се види
върху облеклото свещениците на православната църква. |
|
|
ГРЪЦКИ КРЪСТ Гръцки кръст с най-простата форма. Всички страни са
равни по дължина. Този знак (quadrata) се е използвал от предисторическо
време с най-различно значение — като символ на бога на слънцето, бога на
дъжда, като символ на елементите, от които е създаден светът: въздух, земя,
огън, вода. В ранното християнство гръцкият кръст е символ на Христос. |
|
|
ЖЕЛЕЗЕН КРЪСТ Най-висшата военна награда в
Германия е железен кръст със сребърен кант, учреден от Фридрих Вилхелм
ІІІ Пруски през 1813 година по време на войната с Наполеон. По време на
Втората световна война Хитлер добавя към този кръст и нацистка свастика,
която официално е премахната през 1957 година. |
|
|
КОПТСКИ КРЪСТ Кръстът на коптите принадлежи на коптската църква в Египет.
Четирите гвоздея символизират гвоздеите, използвани при разпятието на
Христос. |
|
|
КРЪСТ НА КРЪСТОНОСЦИТЕ Кръстът на кръстоносците
представлява пет златни кръста на сребърен фон. Като герб този кръст е взет
от норманския завоевател Годфрид Бульонски, който станал Охранител на Святата
Гробница и пръв управител на Ерусалим след освобождението му от мюсюлманите в
края на Първия Кръстоносен поход през 1099 година. Кръстът на кръстоносците
(или ерусалимският кръст) често се използвал като християнски символ върху
покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, четирите
малки — авторите на четирите Евангелия, разпространяващи Христовото учение в четирите
посоки на света. Петте кръста заедно могат също така да
символизират и раните на Христос. |
|
|
КРЪСТ КРОСЛЕТ Наричат го
Тевтонски кръст. Четирите малки кръста символизират четирите Евангелия.
Диагонално разположен, се нарича кръст на Свети Юлиан. |
|
|
МАЛТИЙСКИ КРЪСТ Известен е също под името
"осмоъгълен кръст". Бял кръст с такава форма върху черен фон е бил
от самото начало емблема на военния и религиозен орден на темплиерите,
наричани още "йоанити", които се посветили на освобождението на
Святата земя от мюсюлманите по време на кръстоносните походи (1095-1272).
През 1291 година вече били изгнаници През 1310 година, те пренесли своята
щаб-квартира на о-в Родос, а по-късно — на о-в Малта (1529), откъдето идва и
названието на този кръст. |
|
|
КРЪСТ ПОТЕНТ Този кръст е един от главните хералдически кръстове,
наречен така от фр. potence — "опора", понеже формата му прилича на
опора, която се е използвала в древността. Нарича се също така и кръст – чук. |
|
|
ЧЕРВЕН КРЪСТ Червеният кръст е символ на
Международния комитет на Червения Кръст, основан през 1863 година в Женева. Представлява
червен кръст на бял фон — цветовете на швейцарския флаг, но в обратен ред.
Рожба на швейцарския банкер Хенри Дунат (1828 - 1910) организацията
"Червен кръст" била призвана да оказва медицинска помощ и да
осигурява неутрален статус на лекарите във воюващите армии на християнския
свят. От тогава Червеният кръст е разширил значително обхвата на своята
дейност. Мюсюлманските страни одобрили създаването на аналогична организация,
но под името "Червен полумесец". Днес в 149 страни има национални
общества на Червения кръст и Червения полумесец, в които членуват над 250 милиона
души. |
|
|
Австрийски кръст |
|
|
Георгиевски кръст |
|
|
Якорен кръст |
|
|
Пизански кръст |
|
|
Лилеен кръст |
|
|
Бохемски (чешки) |
|
|
Кръст на Мария Тереза |
|
|
Кръст Леополдо |
|
|
СВАСТИКА От древността свастиката е символизирала късмета.
Самата дума произхожда от санскритската дума "благоденствие". Този
кръст, завъртян както по часовниковата стрелка, така и обратно на нея, може
да се открие върху тъкани от племето Навахо, върху гръцка керамика, критски
монети, римски мозайки, върху предмети, открити при разкопките на Троя, върху
стените на индуски храмове и в много други култури от най-различни времена.
Често това е символ на движението на слънцето по небесата, превръщащо нощта в
ден — и оттук един по-широко тълкуван символ на плодородието и възраждането
на живота. |
Табл.
15. Кръстовидни символи – КВАДРАТ
4.2.2.СВАСТИКА
4.2.2.1.Семиотично
значение и тълкуване в различните култури.
Един от най-старите и
най-сложни символи, праисторически и универсален. Не се среща обаче в някои
части на Африка и Шумер; широко разпространен в цяла Азия и в предарийската
цивилизация, както и в джайнизма, будизма, сред почитателите на Вишну; в
доколумбова Америка, както в северната, така и в южната й част, в хелтската
цивилизация; среща се често върху глинени съдове от Кипър, Троя, сравнително рано се
появява в Централна, Западна и Северна Европа, в Исландия, Лапландия,
Финландия, предхристиянска Ирландия и Шотландия, както и в англия, където се
свързва с езическата богиня Бригита (Бригантия, Бриган или Бриг). Свастиката
започва да се среща в Египет едва през последните няколко века преди нашата
ера. В Централна Африка и Долна Месопотамия никога не се е срещала, макар да се
смята, че четириликият Хор и други четирилики божества са били всъщност
свастикови символи. Граф Гобле д’Алвиела твърди, че свастиката, crux
ansata
(пречупеният кръст) и крилатият диск по същество представляват един и същ
символ и следователно взаимно се изключват, като разделят древния свят на две
зони на символите, така че свастиката преобладава, а в “целия арийски свят, с
изключение на Персия, crux
ansata и
крилатия диск не успяват да се наложат”. Като древен символ на арийците
Свастиката се смята за неиконично изображение на върховното божество Слънцето и
слънчевия бог Дяус и по правило се възприема като символ на слънцето, тъй като
често се среща редом със слънчевия диск. Друго интересно тълкуване на
свастиката е, че тя представлява стилизирана човешка фигура с две ръце и два
крака, или съединение на мъжкото и женското начало; динамичното и статичното;
движение и покой; хармония и равновесие; двете взаимно допълващи се сили –
центробежната и центроустремителната, вдишването и издишването, излизането
навън от центъра и връщането обратно.
Интересно е да отбележим, че
първите свастически рисунки се появили в ранния етап на предно азиатските
неолитните култури. Свастикоподобната
фигура от Мала Азия опреди около 7 000 г. пр. н. е. се състои от четири
кръстообразно разположени спирали, т.е. растителни знаци и очевидно представя
един от вариантите на идеограмата “четирите страни на света”, “четирите края на
земята”. Друга свастикоподобна фигура, отнасяща се към ранния стадий на
малоазиатския неолит се състои от знака за земя (квадрат с точка) и четири
подобни на растителни стъбълца. Понякога
свастиката има в средата не кръст (символ на земята), а символ на небето – кръг
или диск. Това означава, че някои свастики символизират понятието “четирите
страни на света” и се отнасят към земния свят, а другите – към небесния.
|
Изображение |
Местонахождение |
Епоха |
||
|
|
Грузия |
|
||
|
|
Иран |
Неолит |
||
|
|
Троя |
|
||
|
|
Ирак |
4000 г. пр. н. е. |
||
|
|
Древен Крит |
|
||
|
|
Западна Европа |
XV век |
||
|
|
Испания |
|
||
|
|
Чехия |
|
||
|
|
Ингушетия |
V-IV в. Пр. н.е. |
||
|
|
Иран |
Енеолит |
||
|
|
Мала Азия |
6000 г. пр. н. е. |
||
|
|
Мала Азия |
6000 г. пр. н. е. |
||
|
|
Ирландия (ИРРА) |
|
||
|
|
Финска |
|
||
|
|
|
Бронзова ера |
||
|
Табл.
16. Древни свастики – вписващи се в КРЪГ или КВАДРАТ |
|
|
Фиг.
9. Свастически рисунки.
|
Изображение |
Наименование |
Пояснение |
Значение |
|
|
Дуеннимен |
Рога на овен |
Скромност и сила |
|
|
Фиханкра |
Къща/ двор около нея |
Сигурност, безопасност |
|
|
Мусуйдий |
Това, което премахва лошия
късмет |
Добра съдба,
неприкосновеност |
|
|
Нкийнким |
Нещо навито |
инициатива, динамизъм,
подвижност |
|
|
Ниаме нву на
Маву |
Бог никога не умира,
следователно и аз. |
Живот след смъртта |
Табл.
17. Западноафрикански символи Адинкра,
вписващи се в КВАДРАТ.
Фиг 10. “Малтийски
кръст” от Кодекс Феджержари – Майер.
Фиг.
12 Фиг.11
“ Кръстът на богиня Марама” (фиг.
11) е всъщност идентичен на кръстовидната рисунка на пълното слънчево
затъмнение от “Слънчевото затъмнение” на Теофил Морю (фиг. 12)
Според Робин Едгар (8) малтийският и
железният кръст са символ на пълното слънчево затъмнение в редица култури.
|
|
|
|
|
|
Табл.
18. Графичен анализ на символи, вписващи се в КВАДРАТ
Синтез на единна растерна мрежа
Фиг. 13. РАСТЕРНА МРЕЖА КВАДРАТ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Табл.
19. Синтез на символи – КВАДРАТ.
4.3. ПРАВОЪГЪЛНИК.
Много от символите – кръст са вписани в правоъгълник. Това дава основание на разгледаме по-подробно този символ, появил се в ранните зори на човешката цивилизация, много преди християнската църква да го привлече за своите нужди на сакрален символ. Сам по себе си, правоъгълникът е вид “разтеглен” квадрат.
4.3.1. КРЪСТ
4.3.1.1. Семиотично значение
Универсален символ от
най-дълбока древност. Космически символ par excellence. Център на света и следователно
точка на връзката между небето и земята, космическата ос, поради което носи
символиката на космическото дърво, стълба, планината, стълбата и др. п. К.
представлява Дървото на Живота и Дървото на изхранването; символ на
универсалния, архетипен човек, способен на безкраен и хармоничен растеж на
хоризонтално и вертикално ниво.
Вертикалната линия е небесното, духовното, интелектуалното, положителното,
активното, мъжкото, а хоризонталното е земното, рационалното, пасивното,
отрицателното, женското начало. Като цяло К. образува първичния андригун. К.
означава дуализмът в природата и съюзът на противоположностите и представлява
духовното единение и интеграция на човешката душа във вертикален и хоризонтален аспект, необходими за пълноценния живот. К. е висшата идентичност;
фигурата на човека в целия му ръст и измерения; слизане на духа в материята.
Поради възможността за безкрайно нарастване в него К. означава вечният живот.
Образуван е от четирите реки в Рая, които извират от корена на Дървото на живота.
Включва в себе си четирите кардинални оси; четворността в динамичните й
аспекти, квинкункс, четирите световни стихии, съединени в петата точка, т.е. в
центъра. В космологически смисъл възходящата и низходящата линия са зенитът и
надирът, оста север – юг е оста на слънцестоенето, а оста изток – запад е на
равноденствието. Crux ansata (кръст с дръжка): египетският ань; съчетава
мъжките и женските символи и представлява съюзът на половете; съюз между небето
и земята; живот; безсмъртие; вечен живот; бъдния живот и бъдното време; тайна
мъдрост; ключ към тайните на живота и познанието. Смята се също и за Дървото на
живота; кръглата част може да означава вечност, а кръстът – нарастване в
пространството, т.е. като цяло означава преход от безкрайност към пространството.
Може да изобразява слънцето, издигащо се на хоризонта. Кръст в кръг е соларна
подвижност – колелото на промяната.
|
|
АНХ Анх - най- значимият символ за древните египтяни,
известен също и като crux ansata, или ansate, т.е. "кръст с
ръкохватка". В този кръст се обединяват два символа — кръст, като символ
на живота, и кръг, като символ на вечността; заедно те символизират безсмъртието.
|
|
|
КРЪСТЪТ НА ГОЛГОТА Латински кръст, известен още
като кръст на "въздигане" или "снижение". На него са
изобразени трите стъпала на християнските добродетели — Вяра (най-високата), Надежда, Милосърдие. Един от
най-лаконичните кръстове на олтара. |
|
|
КЕЛТСКИ КРЪСТ Понякога го наричат кръст на
Йона или кръгъл кръст. Кръгът символизира както слънцето, така и вечността. Този
кръст, който се е появил в Ирландия преди VІІІ в., вероятно произхожда от
"Хи-Ро" (вж. Константинов кръст), монограм от първите две
букви от името на Христос, написани на гръцки. Често пъти този кръст се
украсява с резбовани фигури, животни и библейски сцени, като например
грехопадението на човека или жертвоприношението на Исаак. |
|
|
КРЪСТ - КОТВА Кръст във формата на котва се среща в изображенията,
които рисували ранните християни върху стените на катакомбите. Понякога го
рисували заедно с делфин или две риби, висящи от напречните пречки. В
християнския символизъм котвата изобщо се смята за знак на безопасност,
устойчивост и надежда. Кръстът - котва, който e комбинация от двата символа —
кръст и полумесец, символизира раждането на Христос от тялото на Мария, чиято
емблема е полумесецът. |
|
|
ЛАТИНСКИ КРЪСТ Латинският кръст е
най-разпространеният християнски религиозен символ в западния свят. По
традиция се смята, че Христос е бил разпнат именно на такъв кръст, оттук и
другото му наименование — кръст на Разпятието. Обикновено е изработен от
необработено дърво, но понякога го покриват със злато, което символизира
славата, или с червени петна (кръвта Христова) върху зелен цвят (Дървото на
живота). |
|
|
КРЪСТ С ЛИСТА ОТ ДЕТЕЛИНА Кръст с листа от детелина в хералдиката се нарича
"кръст ботони". Листата на детелината са символ на Светата Троица,
и кръстът носи същата идея. Използват го и като образ на възкресението на
Христос. |
|
|
ЛОРАНСКИ КРЪСТ Кръстът на Лоран има две напречни линии. Произходът му е свързан с
фамилния знак на Гизите, които са управлявали Лоранското херцогството във
Франция от началото на XVІ век. |
|
|
КРЪСТ НА СВЕТИ ПЕТЪР От ІV век този кръст е един от символите на апостол
Петър, който както се смята, през 65 г. сл.Хр. по време на управлението на
император Нерон в Рим, е бил разпънат на кръст с главата надолу. |
|
|
ПАТРИАРХАЛЕН КРЪСТ Патриархалният кръст е символ на
православната църква, но го наричат също и "католически кръст на
кардинала" или кръст с две напречници. Горната напречница представлява
titulus, или още дъска за надписи, въведена по разпореждане на Понтий Пилат.
Под името "архиепископален кръст" той се среща често в гербовете на
архиепископите. Понякога погрешно го наричат "лорански" кръст,
макар че при лоранския кръст горната и долната напречници се разполагат на
равно разстояние от краищата на вертикалата. |
|
|
РАЗПЯТИЕ Разпятието се изобразява с
фигурата на Христос. Когато Христос е със затворени очи, кръстът се нарича
"Мъртвият Христос", когато е с отворени — "Христос в
агония". Когато изобразяват Христос облечен и с корона на главата,
разпятието се нарича "Разпятие на Христа - царя". |
|
|
РУСКИ КРЪСТ Руският кръст, наричан още "Източен" или
"Кръст на Свети Лазар", е символ на православната църква в
източното Средиземноморие, Източна Европа и Русия. Най-горната от трите
напречници се нарича titulus; там се е писало името, както и при
патриархалния кръст. Най-долната напречница символизира поставката за
краката. Тази напречница е наклонена, напомняйки за кръстната смърт на
апостол Андрей Първозваний, разпространил християнската вяра в Русия,
ръкоположил първия епископ в Цариград. Апостолът бил куц. |
|
|
ТАУ КРЪСТ Наречен е по буквата
"тау" от гръцката азбука, понеже има същата форма. Гръцката
"тау" произлиза от финикийската буква "тау", която имала
Х-образна форма и означавала "белег, знак". Древните египтяни използвали
знака Т, за да обозначат плодородието, но и живота. Обединен с кръг — символ
на вечността, той става "анх" — символ на вечен живот. В библейско
време, понеже този символ бил последната буква от еврейското писмо, Т станал
знак за края на света, служил също и за знак на Каин; станал знак на
спасението на израилтяните, поставен на вратите им, за да бъдат защитени
домовете им, когато Ангелът на Смъртта минел по Египет, за да унищожи
"всички първородни в тази страна" — това го превърнало в общ
защитен знак. Алтернативни названия на този кръст са "египетски
кръст", а в християнските църкви — кръст на Свети Антоний. Заради
приликата му с бесилката, каквато тя била в древността, го наричат и
"кръст бесило". Някои смятат, че Христос е разпнат на кръст именно
с такава форма. |
|
|
ДИАГОНАЛЕН КРЪСТ В хералдиката този
кръст се нарича "салтир" и по форма напомня буквата "Х",
първата буква от името на Христос, написано на гръцки език. Нарича се още и
crux decussata (от приликата с изписването на римската цифра 10). Кръстът
символизира различни светии — в зависимост от цвета си: златист — Свети Албан
- първият британски великомъченик, син или бял — Свети Андрей, черен — Свети
Озмунд, червен — Свети Патрик. |
|
|
ПАПСКИ КРЪСТ Кръстът на папата се нарича още и "троен" кръст. Използва се в процесиите, в които участва папата. Трите кръстосани линии символизират властта и Дървото на живота. |
Табл.20.
Кръстовидни символи, вписани в ПРАВОЪГЪЛНИК
Фиг. 14. Кръст от епохата на
велика Византия
Фиг. 15. Фиг. 16.
Кръстове, нарисувани от
Джото ди Бондоне (1266 – 1337 г.)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Табл.
21. Графичен анализ на кръстовидни символи, вписани в ПРАВОЪГЪЛНИК.
Тъй като кръстът
като християнски символ се свързва с човешкото тяло (Разпятието) в табл. 22. са
посочени различни канони при построяването на човешка фигура.
|
|
|
|
|
|
а
б
в
Табл.
22. Канони при построяване на човешка фигура; където а- древна Гърция, б –
Ренесанс (Европа), в – Индия (Буда)
В табл. 22.а са показани “златните пропорции” на
човешкото тяло. Отношението а:b = 1,618. При графичния анализ на т.нар. “келтски
кръст” установих, че габаритните му размери се вписват в правоъгълник, чиято
височина, съотнесена към ширината дава именно тази пропорция – 1,618!!!
Именно по тази причина
избрах създаването на растерна мрежа ПРАВОЪГЪЛНИК с подобно съотношение на страните и да построя върху нея
кръстообразни символи и форми, които да са близки към културната семиотика.
Синтез на единна растерна мрежа
А
В
Фиг. 14. РАСТЕРНА МРЕЖА ПРАВОЪГЪЛНИК
А: В =1,618
|
|
|
||||
|
|
|
||||
|
|
|
||||
|
|
|
||||
|
|
|
||||
|
|
|
||||
|
Табл.
23. Синтез на кръстовидни символи, вписани в ПРАВОЪГЪЛНИК - следва |
|
||||
|
|
|
||||
|
|
|
||||
|
|
|
||||
|
|
|||||
|
|
|
||||
|
|
|
||||
|
|
|||||
|
|
|
||||
|
|
|
||||
Табл.
24. Синтез на символи, вписани в ПРАВОЪГЪЛНИК.
4.4. ТРИЪГЪЛНИК
4.4.1 Семиотично значение.
Тройната природа на вселената; небе, земя, човек; баща, майка, дете; човекът като плът, душа и
дух; мистичното число три; тернерът; първото равнинно число, откъдето и
фундаменталното му представяне като повърхност; “Повърхността се състои от
триъгълници” (Платон); равностенният Т. символизира завършеност.
Т. със сочещ нагоре връх е соларен символ на живота, огъня, пламъка,
топлината (оттук хоризонталната линия
представлява въздухът), мъжкото начало, линга (фалос), шакта, духовният
свят; още троицата от любов, истина и мъдрост; означава царско великолепие и се
изобразява с червения цвят.
Т. със сочещ надолу връх е лунарен символ на женското начало, утробата,
водите, студът, природният свят, тялото, йони (влагалище), шакти; символ на
Великата майка. Хоризонталната линия е земята и цветът – бял. В символиката на
планината и пещерата планината е
мъжкото начало и обърнатия нагоре Т., а пещерата – женското начало и обърнатия
надолу Т.
Т., вписан в кръг, символизира равнина от форми, затворена в
окръжността на вечността. “Площта вътре в този триъгълник е общото огнище на
всички тях и се нарича Полето на истината, в което разумът, формите и моделите
на всички неща, които са били и които ще бъдат, са наредени и наредбата им не
трябва да се разваля; Вечността витае над тях и от нея времето, подобно на
извиращ поток, тече надолу и пада върху световете” (Плутарх)
Три преплетени Т.
представляват неразрушимото единство на трите персонажа от Троицата. Двойният
Т., шестолъчката, Печатът на Соломон,
Могун Давид, означава, че “всяко истинско подобие трябва да може да се приложи”
и обратно, “каквото е отгоре, това е и отдолу); двата преплетени Т. са символ
на единството на противоположностите, мъжко и женско, положително и
отрицателно, където горният Т. е бял, а долният – черен; огън и вода; еволюция
и инволюция; взаимно проникване, където всяко нещо е огледален образ на
другото; хермафродит; съвършеното равновесие на взаимно допълващите се сили;
андрогинния аспект на божеството; човек, вгледан в собствената си природа;
двойката сили на сътворението; синтезът на всички елементи, при което
изправеният Т. символизира небесната, т.е. божествената природа, обърнатия
наопаки Т. – земната природа, а цялото представлява универсалния човек, който в
ролята си на медиатор обединява и двата. Същата фигура, известна още и като
“Печатът на Соломон”, символизира образа на Съхранителя и дава духовна сила над
материята; освен това е повелител на гениите (свръхестествени същества, които
придружават човека от раждането до смъртта му). Два Т., хоризонтално
разположени и с допрени върхове, представляват лунарен символ, изпълването и
изтъняването на луната; вечното завръщане; смърт и живот; смърт и възкресение.
Точката на допира символизира тъмната страна на луната и на смъртта. Алх. Два
Т. символизират същността на материята, формата и материята, духа и душата,
сярата и живака, устойчивото и летливото, духовната мощ и телесното
съществуване. Елементите се изобразяват чрез триъгълни фигури ( огън, вода , въздух ,
земя . Двата взаимно преплитащи се Т. представляват съюза на
противоположностите, които се превръщат във “воден огън” или “огнена вода”.
Буд. Т. е символ на чистия пламък на Трите съкровища: Буда, Дхарма и Сангха.
Гр. Буквата делта символизира вратата на живота, женското начало, плодовитостта.
Ег. Т. представлява триадата. “Отъждествяват [египтяните ] перпендикулярната
страна [ на правоъгълен Т. ] с мъжкото начало,
основата – с женското начало, а хипотенузата – с резултата от двете. Озирис
като началото, Изида като посредника, медиума и влагалището, а Хор като
резултата” (Плутарх). Ръката на египтяните е символ на единството на огъня и
водата, на мъжкото и женското. Фигура, образувана от три двойни Т., вписани в
концентрични кръгове, символизират Кауи, Земята на духовете. Инд. Т. с връх
нагоре е шакта, а Т. с връх надолу – шакти, линга (фалос) и йони (влагалище),
или Шива и неговият шакти. Кит. Т. с окачени на него мечове олицетворява
възраждането. Питаг. Равностранният Т. символизира Атина като богиня на
мъдростта. Христ. Равностранният Т. или Т., образуван от три вписани един в
друг кръгове , е символ на Троицата в нейното единство и равнозначността на
трите персонажа. Триъгълният ореол е атрибут на Бога- отец.
4.4.2. Историческо развитие на триъгълника.
Равностранният триъгълник ( като едно-осов симетричен
триъгълник) е по-нов от 
, 
, 
, 
, но по-стар
например от пентаграмата и свастиката. Едва ли е бил използван в
предисторическата ера, тъй като не е виждан по скални релефи и пещерни рисунки.
е първи и първоначално се е асоциирал с
божественото, свято число 3. Графично можем да го илюстрираме (да дадем пример)
с противоположните му 
и 
, които комбинирани
образуват 
. Ксенократ, който
починал през 324 г. пр. н. е. Заявил, че триъгълника е символ на Бог. В
християнския символизъм служи за означаване на Светата троица. Той е също
символ на силата и следователно има отношение към опасността. Според закона за
диаметрална противоположност на значенията на елементарните знаци означава също
успех, благополучие и сигурност. Хитите са го използвали за означението на
добро, хубаво или здраво. Както в повечето случаи с основни фигури двете
значения са обединени в явлението на същия знак. Такъв е случая когато 
използван като пътен знак посочва опасност
или заплаха, но също и безопасност за тези, които забележат знака.
И в Тибет, и в
европейската алхимия от Средновековието 
е означавал елемента огън. Когато към него е
добавена линия 
или 
той се трансформирал в алхимичния символ за въздух. Алхимичният
символ за елемента вода е 
, а за елемента
земя е 
. Връзката между
тези 4 елемента, а също и техните относителни качества са показани на фиг.15
Фиг.
15
|
|
Този знак изобразява кралят в йероглифната система на
Хитите |
|
|
Същият знак, но обърнат с главата надолу
обозначава жена в предисторическата ера и е бил използван от шумерите около
3000 г. пр. н. е. Приел е негативно значение. |
|
|
Знак, изобразяващ мъж (човек) |
|
|
Идеограма, която показва жена с дете от знака за жена.
Този знак е част от т.нар. семейна група. |
|
|
Знак със смисъл семейство. Той е комбинация от знаците за
жена, мъж и жена с дете. |
|
|
Символ, принадлежащ на същата група от последните три
графични образа. Изобразява бременна жена. |
Табл. 25. Древни символи - ТРИЪГЪЛНИК
|
|
1 |
2 |
3 |
|
Вавилонски |
Ану |
Еа |
Енлил |
|
Египетски |
Озирис |
Изида |
Хор |
|
Индуистки |
Брама |
Изида |
Хор |
|
Гръцки |
Хаос |
Гея |
Ерос |
|
Римски |
Юпитер |
Юнона |
Минерва |
|
Тевтонски |
Вотан |
Фрия |
Донар |
|
Християнски |
Отец |
Свети Дух |
Син |
|
Движения |
Линейно |
Ротационно |
Вибрационно |
|
Цветове |
Червено |
Синьо |
Жълто |
|
Елементи |
Огън |
Вода |
Въздух |
|
Небе |
Слънце |
Луна |
Звезда |
|
Земя |
Светкавица |
Дъжд |
Вятър |
|
Реч |
Подлог |
Глагол |
Допълнение |
|
Пространство |
Горе-Долу |
Ляво-Дясно |
Напред-Назад |
Табл.
26. ТРИЪГЪЛНИК
|
Изображение |
Местонахождение |
Епоха |
|
|
Дагестан |
|
|
|
Иран |
Неолит |
|
|
Крит |
3000 г. пр. н. е. |
|
|
Мала Азия |
6000- 5000 г.пр. н. е. |
Табл.
27. Символи на земята - ТРИЪГЪЛНИК
|
Руна |
Предназначение |
|
|
THURISAZ При започване на ново начинание. За защита или отбрана Неутрализиране
на противници. За късмет в любовта |
|
|
RAIDHO За безопасно и комфортно пътуване. За справедливо правосъдие |
|
|
KENAZ Изцеление, физическо здраве Любов, стабилност и страст
във взаимоотношенията. Ново начало Защита на ценностите. |
|
|
WUNJO Удовлетворение във всички сфери, особено в любовта и
кариеряата. Успех в пътешествията. |
|
|
JERA Помага за осъществяването на събитията. Помага в
юридическите въпроси. Изобилие. |
|
|
BEORC (Руна на Великата Майка) Плодовитост. Защита. Семейни въпроси. Привежда идеите във
фаза на осъществяване. Представя определен тип жена в руническото писмо. |
|
|
MANNAZ За получаване на помощ от другите. Развитие на паметта и
умствените способности. |
|
|
DAEG В комбинация с FEHU |
Табл.
28. Руни – ТРИЪГЪЛНИК.
Фиг. 15.
Китайски кодове с неизяснено значение.
|
|
|
Табл. 29. Всевиждащото око на Бог; а – Хор
(древен Египет), б – Християнския)
Окото на Хор е съставено от няколко части,
всяка от които има специфични пропорции спрямо цялото, а именно:
|
|
1/64
Фиг.
16 |
1/32
1/16
1/4
1/2
Фиг. 17
Символът на кръст, извисяващ
се от триъгълник (фиг. 17) има дуалистично значение. Триъгълникът е добре
познат като символ на Великата Троица : Отец, Син и Светият дух. Кръстът,
израстващ от Троицата набляга върху жертвената любов, проявена от Исус при приемането му за разпятие и илюстрира силата на Божията любов в това действие,
съкрушаващо греховността. Победа над греха и смъртта. Това е показано в Йоан
3:16 от Библията.
Синтез на единна
растерна мрежа
ФИГ.19. РАСТЕРНА
МРЕЖА РАВНОСТРАНЕН ТРИГЪЛНИК
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Табл.
30. Синтез на символи – ТРИЪГЪЛНИК
5.
Заключение.
Съществуват всевъзможни варианти за създаване на символи по подобна методика. Тя дава свобода при избора на композиция (симетрична или асиметрична), пропорциите дължина : ширина : дебелина, цветовото решение. Растерната мрежа се строи единствено и само в помощ при първоначалното изграждане на символа. Тя не е задължителна, нито служи за ограничение. Доколко методиката е успешна – това зависи най-вече от личностните качества на твореца.
6. Източници на информация:
6.1. Използвана литература
[1]. Купър, Дж.
Илюстрована енциклопедия на традиционните символи – София., П. Берон, 1993. –
268 с.
[2] Гика М. Эстетика
пропорций в природе и искусстве. - М.: Изд. кад.арх., 1936. - 236 с.
[3] Тимеринг Г. Е. Золотое
сечение. - Петроград: Научное книгоиздательство, 1924. - 86 с.
[4] Димитров, Д. История на
изкуството. – София: Просвета, 1991, 287с.
6.2. Интернет ресурси:
(1) Adinkra Symbols of West
Africa:
http://www.welltempered.net/adinkra/htmls/list.htm
(2) Byzant Symbols - Library of
Esoteric Symbols.
http://www.byzant.com/symbols/
(3) Egyptian Symbol
List:
http://members.aol.com/egyptart/sym.html
(4) Символист:
http://symbolist.ru
(5) Witchcraft
&Magic:
http://witchcraft.hit.bg/
(6) Магический портал:
http://www. magic.ru
(7)
ProDesig.Ru//Ликбез/Товарньий знак. Образы как мотив
символического изображения
http://prodesign.ru/likbez/create3.htm
(8) The Cosmic Cross - The
Solar Cross Of Total Solar Eclipses:
http://suncrossxsymbol.homestead.com/