Казват, че в пуризма имало "елементарна непрактичност". Някои от думите на Богоров, например, нямало как да образуват множествено число и други форми. Често оставал непонятен начинът на съчиняване на думи и те не били "интуитивни."
Без "душесмут" се съгласявам, че тежките словоформи не са добри.
Но за "интуитивността", според мен въпросът се разглежда пристрастно.
Как ли ще отвърне някой, който за пръв път чува думи от "компютърджийската" лексика като "софтуер" или "хардуер" или "компютър"
(някой спомня ли си какво е схванал от първото чуване, без никакъв коментар, без никакви странични познания, без да е виждал или чувал???).
Същото се отнася и до "социологическия" стил (най-вече латински, с български наставки), в който е прието навсякъде, където може, да се използват чуждици - според мен, също като "компютърджийският стил", той може да претърпи подобрение и би било добре някой да обърне внимание и на него, макар че се е "затвърдил в литературата".
"Социологическият" стил е смятан за "на-й-учен" най-вече поради неразбираемостта си за повечето хора, - само най-учените го разбират.
Например неразбираем е за учениците, на които нагло се преподава в училище по "Свят и личност", без да се прилага към книгата речник по латински.
Тази учебна година лично бях на такива представления - учителката прочита нещо:
Из "Социология и виртуална реалност" (когато в "социлогически" стил се вмъкне и "компютърджиийски" и се намесят "чудесии" като "виртуални реланости", става страшно)
"...Публичността, която бива открита от пазарната размяна, се преобръща в своето друго - йерархично структурираните монополи на капиталистическите компании. Демократичният индивидуализъм в политическия живот се превръща в "часовниковата безличност на рационалната бюрокрация... рационален, автономен, центриран и стабилен индивид... да конфигурирам и излъча репрезентации..."
//благодарности за копието на Силвана Германова
или "Think about the future", http://liternet.bg
"...Контактът, осъществен чрез кликване, ни телепортира в креативния свят на другия, за да получим достъп до онова персонално, което има амбицията да стане публично. И продуктивният скептицизъм, и мащабният апологетизъм на ретроградните концепции..."
След като учителката прочита нещо от този род, задава въпрос към класа: "Разбрахте ли?" - за да обясни, ако нещо не е ясно.
А отговорът, както се досещате, е: "Май че не..."
И така, как ще реагира някой, ако за пръв път срещне каквато и да е
дума, съставена от морфеми, чиито смисъл не му е ясен или отношенията между морфемите - каква особеност от предмета или явлението показват - не са му известни?
Ще узнае ли със сигурност смисъла?
Затова смятам, че ако смисълът на неологизъм не се
разбира "интуитивно", трябва да се "облече" със слово в жива реч - думите и без това не са за речниците и трябва да се представят в цялостни езикови ситуации. Тогава ще се разбера с разума, а няма да се научи "папагалски".
Всъщност, дори и да знае смисъла на морфемите, без обслов,...
Обслов - който обвива, обгражда, обгръща, облича словото (думата) - контекст
...ако думата се чуе за пръв път, значението й не може да бъде възприето със сигурност - може да се предположи "интуитивно", но не и с пълна сигурност. Думата е само знак за по-сложна представа, съхранявана в човешката
памет, в чието описание се включват отношения с други думи, примери за употребата на думата; различни примери за предмета (ако е предмет), който се означава - напр. различни видове изчислителни машини за "компютър", различни видове магазини за "магазин" и пр.
Напр. ако "сметач" се види без обслов, може да се свърже и със "смет" - боклук (тур.), защото променливото "я" от "смятам" става на "е" при словообразуването. Но ако се прочете, че "Сметачът има гигахерцов процесор" и се знае какво е "процесор", ще се свърже "сметач" с "процесор" и ще се разбере, че "смет-ач" е форма на "смят-ам".
И чуждиците не се разбират "интуитивно" от първия път
Чуждиците също трябва да се научат, както и домашните (т.е. съставените от най-основните и типични за езика частици, изразяващи смисъл).
Те дори са още по-малко "интуитивни" и са много повече "папагалски". (Често се посочват примери като "минавам рубиконя", "хвърлям жребеца", съвременния "стартов лист" (вместо "списък", приемайки че "list" е на български...)...
Осмислянето на новонаучените чуждици, статистически, е по-сложно от това на неологизмите, съставени от домашни морфеми, защото, ако не знаеш строежа на думата по морфеми, тя става за теб нова морфема (иначе - свързваш стари).
Сигурно всеки знае, от личен опит, че новото се помни по-лесно, ако се свърже със старото, по възможност с повече връзки.
Разбирането на новата неясна морфема (чуждица) можем често да наречем "образно запомняне на нагледен образ", а не на отвлечено понятие.
Типични примери за "разбиране" на компютърни чуждици:
Сигурно сте чували от хора, които не са сметачолюбци и компютрите не са им професия, "видови понятия" от следния род:
На "мигача" пише "Sony", той е най-голямата част от сметача (мигач - показвач с лъчева тръба; защото мига) и привлича най-силно вниманието. Тъй като за "компютър" липсва сложната отвлечена ненагледна представа, за която говорихме по-горе, той не се схваща, а се запомня с най-впечатляващата си особеност.
Новата морфема "компютър" означава - нещо, което показва или което има клавиатура или мишка (най-забележителните части, с които човекът взаимодейства с машината), а не нещо, което пресмята, което
е най-забележителната особеност на понятието "сметач" - заложена в морфемния състав на думата.
...
Цялата кутия се свързва с флопито, защото на говорещият е известно понятието "флопи" и че то има ивица, в която се пъха дискетата. Тъй като смята, че мониторът е компютърът, то възприема предмета, който притежава особеността, която мисли за присъща на флопито, за флопи.
...
Ако новите думи се включват в обслов - обяснени са, и са добре съставени - да речем от две-три морфеми и са благозвучни, то причината да не навлизат, според мен, е най-вече "твърдата програма" с която, за съжаление, работят тези, които имат власт да влияят сред носителите на езика и да показват думите сред обществеността. Те имат и най-голяма власт да
"внедряват" чуждици сред целеви групи от читатели и те са, струва ми се, една от основните сили на "природата" - на "естествения" отбор.
...
Говорейки за яснота, се сещам за разни "компютърджийски" примери за такава:
- "ъпгрейдвам"
- "линк"
(Последното отклонение беше с малко повече "чувство", прощавайте ;-)
Морфемният състав на думата има за цел да напомни за някои
особености на предмета или понятието, което означава. Колкото по-сложни явления се обясняват, толкова повече начини има, по които може да се напомни за тях.
Затова не е задължително (макар че често се приема, "интуитивно") думата от един език
да е калка - "досмислоносен" (доморфемен) превод на дума от друг.
Напр. ако иглата, според българския, има "ухо", според немския (английския) има "око" - в два езика едно и също понятие може да бъде осмислено по различен начин. Според мен при словотворчеството трябва повече да се мисли, като се превеждат не само думи, а и понятия.
"Класически" езиковедски пример е:
прозорец - окно (рус., от "око") - window (англ., "wind" - вятър)
...
"Вазов: Нам трябват думи, С няколкостотин думи само не може да се развива един език, не може да се създаде една литература. Трябва ли ни една дума, ние можем да я потърсим в народа, не намерим ли я, нека да я вземем от най-ближния нам славянски език -- от руски."
Добавям: български от миналите десетилетия, преди нашествието на "дивото чуждицолюбие"; македонски и старобългарски - думи от който срещаме и в съвременния руски.
...
"Естествено развитие на езика" и естественият подбор...
Кой е "естественият подбор"? В развитието на езика това е волята на
имащите най-голяма езикова власт. Ако по някое гледано предаване, слушано радио, четено издание някой се осмели упорито да използва, "противно на традицията", нови не-английски чуждици, а добре стъкмени домашни думи на мястото на наложили се през последните (забележете), дълги и продължителни, няколко години(!) чуждици-"заемки" (въпреки, че е "недопустимо", защото вече са се "загнездили"...), вероятно ще успее да ги въведе в употреба, защото както бързо се учат чуждици през последните години, така биха се учили и домашни, стига да има воля за това. Човекът работи със "записана програма" и речта му, която като се задържи и езиковедите я запишат на книга става "език", се променя.
Волята трябва да е у пишещите и говорещите пред много хора, у личностите, на които носителите на езика вярват, слушат ги и говорят както те им покажат. (Още Балан го е отбелязал.) Защото, очевидно http://eim.hit.bg/dzbe/, колкото воля и идеи да има човек, ако няма власт, гласът му заглъхва като в пустинята Са'ара.
...
Най-накрая "кратко" обобщение
За широко разпространение на идеята да се мисли и да се действа за по-съвършен език (обработката на езика е не просто да се чистят чуждици
и да се противодейства на навлизането на нови) и дейността да има резултат сред "широката общественост", трябва да се намесят пишещите в големи вестници
и списания, говорителите по радиопредавания и в телевизията, и същите да
бъдат упорити в делото. Добре би било да се намесят писателите на учебници и научна книжнина.
За жалост обаче досега никой "големец" не се е осмелил.
Напротив, твърде много властимащи (хе-хе, комай почти всички...) искат да са "модерни", да следват "естествения подбор"...
Ей, сал да имай такава стока, каква търговийка щяй да извърта... Нямате си на представа...
Жалко за "радетелите за по-съвършен език"... Най-масовите издания, които имат най-силно влияние, се пишат от "най-масови хора" (Das Mann, казано по "правилата на философския стил").
И пак обобщение
Докато някое разумно същество - чието поведение не се ръководи от "естествения подбор", а от "естествения разум" - има висока трибуна, равна на тези на "животинките", които се развиват според естествения подбор, дано да не е вярно, "еволюцията на видовете" - животинското чуждицолюбство ще си продължи и езикът ще "деволюира" в по-примитивен, както твърдял онзи учен - Моро за развитието на човека. Сега виждал колко е бил прав, като го каза, седейки на дивана пред Слави Трифонов...
Пиши на Тош:
dzbe@mail.bg, todprog@yahoo.com
Естествено, че няма.
--- надстройвам, надграждам, подоббрявам, усъвършенствам, ускорявам;
последният превод се използваше в реклама по пловдивско радио преди години ("Ускоряване на стари компютри"), преди "знаещите английски" с езикова власт да проверят "знанията" си в Мрежата и да разкажат за тях на всички.
- "сайт" и особено "уебсайт" - ох,, малцина избраници знаят, че "сайт" означава "място"; но ако "сайт" на български означава само "място в Интернет", то за какво му е представка "уеб"? Какъв друг "сайт" има? (или какъв "бразуър", освен "интернет-")
- "даунлоудвам", "кънектвам"-"конеектвам", "едитвам", "сетвам", """килвам""",
"геймя", "геймър", "чатер"-"чатър", "сърчвам", "плейвам", """сейввам""", "лоудвам", "паТЧ" и пр. простотии:
--- знаци за "компютърджийска приннадлежност" (към стадото)
Странни гадинки са тьез пичове. Викаш, естествен подбор ги бил водил. Сигур тва е щот с разум и приказки ни моиш ги вразуми... Ни моиш ги вразуми, ама, брей, говорат тез пущини! Па даже чуждоземски приказки знаят и на нази, простите чиляци, ги показват! Да са образоваме и да са просвещаваме!
...и да затвърждават езиковите навици и предразсъдъци на своите възприематели, защото така им е по-лесно. По-лесно е на имащите езикова власт да използват наложилите се вече подезици на "компютърджиите" и техния "компютърен" жаргон, отколкото да изявят свое отношение... Може би просто нямат отношение (твърде много искаме от животинки, развиващи се под действието на естествения подбор, траял милиони и милиарди години...)?
© Тодор Илиев Арнаудов, 22.7.2003