· Свещеният сметач ·

БРОЙ 29 (2/2004)

Брой 29  "Свещеният сметач"   Дружество "Разум"   Езикотворец  Местенцето на Тош


Тодор Арнаудов

Вселена и разум 4


Схващане за всеобщата предопределеност 4, Човекът и Мислещата машина 4, "Забавно четиво по всезнание"
Изкуствен разум ("изкуствен интелект"), мислеща машина, управление, управляващи устройства, разум, мислене, мисъл, философия, разбиране, предопределеност, изчислителни машини, езикознание, обработка на естествен език; какво значи "хаос"; смисъл, причина, цел; търсене на смисъл; съвпадения, взаимосвързани части от предписанието, сложност; хайку и мн.др.

  • Произход на повторенията на събития в различни равнища на Вселенския сметач и на нецеливите, за преживяващия ги разум, съвпадения с ниска вероятност;
  • "Истината", версия Разказ 1.0 - съкратена разновидност на повестта за Мислещата машина
  • Анализ на смисъла на изречение въз основа на базата знания на действаща мислеща машина. Мисли за смисъла и изкуствената мисъл; за целите и причините; за локалните максимуми на функциите на удоволствие.
    Ако връзката към bgit не работи, използвай тази: Анализ на смисъла...
  • Абстрактна теория за "изключенията от правилата" в изчислителните машини. Теория за управляващите устройства и управлението.
  • Мисли от най-различен вид...

    Правоъгълни скоби: [] са използвани за разнообразие.
    Ум и разум са равнозначни и използвани за краткост, разнообразие и благозвучност.
    "==" означава "равнозначност".
    УУ - управляващо устройство

    Ум или разум на места означава вскякакво устройство за обработка на информация или управляващо устройство (не само мислещо). Обсловът го показва. Номерацията е условна - колкото да има номера.

    Прочетете предните части. Тук някои неща са повторени и разширени, но други не са: Разум

    1. Вселена == Програма == Машина, има памет и извършва изчисления според определени закони == алгоритми. Машина е устройство, което може да извършва обратими, от него самото, промени върху себе си. "Случайно" означава "нецелево" според преценката на преценяващото управляващо устройство. (Виж предните части за повече подробности)
    2. Въображаема вселена е подражание на една вселена със средствата на друга. (Емулация на една изчислителна машина в паметта на друга). Чрез изграждане на въображаеми вселени разумът предвижда тяхното бъдеще.
    3. Настояще са данните в паметта на вселената в разглеждания миг.
    4. Разумът работи с много вселени. Работа с въображаема вселена означава да се подражава на поведението й.

      Умът подражава на други вселени като си представя, предвижда какво би било поведението, какви промени ще настъпят в тях в определено положение. Информация за вселените се въвежда в ума чрез чувствениците или чрез строежа и начина на действие на устройството.

      Представянето е да се предвиди какви данни ще дойдат от чувственика в определена ситуация: при еди-какви си предходни и еди-какви си настоящи условия.

      Въображаемите вселени се преплитат и действат съвместно.

      Първата въображаема вселена се описва от първите данни, които след обработка се преобразуват и в алгоритми, които умът възприема чрез чувствениците. Действителността е първата и най-голяма въображаема вселена. Действителността е най-мощната вселена. Тя има най-много памет и е най-бързата машина, а всички други вселени са части от нея.

    5. Управление означава записаното в паметта на едно устройство да се запише в паметта на друго устройство по начина, по който първото устройство е очаквало, т.е. по начина, по който в паметта на първото устройство е било записано, че данните ще бъдат записани.
    6. Разделителна способност на управлението (РСУ) описва способността на управляващото устройство да извежда данни от своята памет (вселена) в паметта на майчината вселена, така че промените в майчината вселена да са по-близки до най-малките възможни промени в майчината вселена и да са по-близки до очакваното.

      Разделителна способност на възприятието (РСВ) показва какви особености от майчината вселена се възприемат (различават) от оценяващото устройство, което представлява подчинена вселена.

      Когато човек пожелае да подхвърли монета и го направи, смята, че щом може да поиска да хвърли монета и го направи, то има свобода да го стори, защото е направил "каквото си иска"...

      Остротата на управлението и възприятието в случая се описва с глаголи, съществителни имена, прилагателни, предлози и пр. части от езика на разумните същества. Езикът на разумните същества (естественият език) описва начин, по който човешкият разум възприема света. Този начин е ограничен от тесния изходен информационен канал (въобречка), достъпен за ползване от човека.

      Езиковото описание дава чувство на свобода на човешкия разум да прави "каквото си иска" поради ниската си разделителна способност и ниския критерий за точността на изпълнение на това което "си иска".

      Разделителната способност на възприятието и управлението в горния пример е глагол-съществително. "Управление" означава словосъчетанието [хвърлям монета] да се изпълни - човек да [хвърли монета].

      В майчината, за човешкия разум, вселена обаче, разделителната способност е много по-висока, защото Вселената не е изградена от монети и хора, взаимодействията между които могат да се опише с незначителен брой езикови елементи от рода на:

      Хвърлям монетата на пода.
      Хвърлям монетата на масата.
      Хвърлям монетата зад дивана.
      Хвърлям монетата през прозореца.
      Хвърлям монетата в тоалетната.
      Хвърлям монетата в коридора.
      
      и т.н.

      В толкова ограничени случаи човек може да бъде пълен управител: да пожелае (да си помисли) някое от изреченията да се сбъдне, и то да се случи, т.е. да възприеме чрез сетивата си, че се е случило.

      Вселената се описва не от обобщени понятия и глаголи от човешкия език, а от "незначителни" градивни частици. Езикът на Вселената се описва с градивни частици, разположението, свойствата им и пр., които са първият език, машинен(глаголица), чрез които се строят вътрешните вселени от първо равнище. Няма никакви обобщения и никакъв "смисъл" - нещата са такива, каквито са, а "смисълът" се извлича от устройството, което го търси, въз основа на неговия начин на работа, който отхвърля някои "смисли" и приема други, защото няма изчислителна мощ, памет и средства да вземе предвид всички смисли.

      Вътрешна вселена от първо равнище е например железарията на изчислителните машини. Железарията на сметача - вътрешната вселена от първо равнище - определя законите на вътрешната вселена от второ равнище - машинният език, законите, на които се подчинява той. Език от по-високо равнище, който, в крайна сметка, извежда резултат на машинен език, може да се разглежда като вътрешна вселена от трето равнище за Главната вселена, и от първо равнище за вселената, описана с машинния език на изчислителната машина.

      Освен относно Главната вселена, която е единствена, вътрешните, спрямо нея , вселени от второ и по-долно равнище, могат да имат повече от една майчина вселена.

      Например машинният език може да се сметне и като вътрешна вселена от първо равнище, защото машинният език определя състоянието на машината - какво да се запише в определени клетки на вършача или в работната памет, как да се преобразуват определени клетки от паметта. Тези особености са, в крайна сметка, физически - от първо равнище: напр. електрически заряди на определени кондензатори от паметта.

      Приемането, че машинният език е от вътрешна вселена от първо равнище не е съвсем точно обаче, защото за да бъде една вселена майчина за друга, е необходимо майчината да има пълна власт над подчинената. Устройство да има пълна власт над друго може само ако е способно да чете и пише в паметта му с най-високата, различима от подчиненото устройство, разделителната способност.

      Машинният език на сметача не е вселена от по-високо равнище от железарията му(веществената част), защото в действителност машинният език не може да управлява с максимална точност железарията. Той управлява само определени особености от действието на изчислителната машина, но не може да властва над всеки атом от нея.

      Железарията напротив - тя разрешава съществуването на точно определени действия, тя определя какъв ще бъде машинният език и машинният език се записва вярно и изчислителната машина работи както е замислена при определена област на допустими стойности на физичните параметри.

      Допустимите стойности на физичните параметри се описват с повече информация, отколкото машинният език, откъснат от машината, на която се изпълнява.

      С команди на машинен език на сметача не можем да управляваме плаването между допустимите стойности, защото този машинен език е машинен език за вселената от второ равнище - програмният модел на сметача, докато допустимите стойности на физичните параметри на машината в класическия смисъл - електронно устройство - се описват с машинен език от първо равнище: отделни атоми, полета.

      Машинният език на изчислителната машина е следствие на железарията, защото могат да се построят различни машини, които да работят с един и същ машинен език. На ниво машинен език те ще бъдат еднакви.

      Докато различни машини означават различни вселени.

      Ако работят с един и същи машинен език, значи различни вселени от първо равнище - железарии на сметачи - могат да управляват едни и същи модели на вселени от второ равнище.

      ...

      Управлението според езиковото възприятие (напр. глагол, съществиетелно, допълнение, определение) е най-голяма според разделителната способност на езиковото възприятие, а не на разделителната способност на Главната вселена, в която се случва.

      В тази връзка отново можем да поразсъждаваме върху понятието душа и начина по който човекът възприема света.

      Как човекът възприема света?

      Много просто: чрез чувства. Светът, това са усещанията, които имаме за него. В първичната, най-ранната представа на човек за другите човеци - най-променящите се части от средата, която възприемат най-малките деца - човекът не е изграден от клетки, защото сетивата не могат да ги усетят.

      Сетивата чувстват изображения, допир, звук, вкус, мирис, положение на тялото; движение - промяна; последователност от неподвижни части; но не и клетки.

      С развитието на ума изображенията се разлагат на все повече на брой съставни двумерни и тримерни части. Човекът има тяло, глава, крайници; ръцете имат лакти, китки, длани, пръсти; пръстите имат фаланги, нокти; ноктите могат да бъдат изпилени или нащърбени, дълги или изрязани и пр.

      Разделителната способност на "простото око" обаче не е достатъчна, за да забележи клетките.

      Така за "простото зрение" клетки не съществуват. Човекът е изграден от глава, врат, тяло и т.н.

      В делничното възприятие човекът не се състои от клетки, а е представа с много по-ниска разделителна способност; възприемащият отъждествява другите човеци с обобщеното понятие "човек"; то е неделимо и не може да се разложи на клетки, защото човекът е човек, когато е цяло.

      Душата продължава да съществува след смъртта, защото тя е неделимата представа (въображаема вселена) на човека за човека. Представата, когато не е описана с максималната разделителна способност на вселената, от която е възприета, не е длъжна да се подчинява на всички закони, на които се подчинява действителният образец.

      Когато липсва информация за определена част от входна въображаема вселена, разумът използва наличната информация за други въображаеми вселени, които по някакъв начин са свързани, взаимодействат с входната.

      Всяка въображаема вселена е задължително свързана с другите, защото всички се поместват в една и съща памет и са под управлението на едно и също управляващо устройство. Когато не биват открити търсените връзки в по-висши отдели - между конкретни въображаеми вселени - умът използва най-ниските - тези, които се отнасят до сърцевината на действието на разума и представляват основните алгоритми, на които се основава работата му.

      Измисленото от нас може е из-мислено в смисъл, че е из-ведено от паметта на разума; принципите за управление, които откриваме, може би се намират, по рождение, в устройството на разума ни.

      С развитието си разумът става способен да осъзнае начина, по който работи, и да прави открития за самия себе си.

    7. Настоящето е съдържание на памет на вселена в разглеждан миг, описано с определена разделителна способност на възприятие.
    8. Минало е съдържание на памет на вселена в миг, на когото следващ миг, смятан за настояще или бъдеще, е следствие.
    9. Миг е състояние на вселена, в който в нея не се извършват промени с дадена РСУ и РСВ.
    10. Бъдеще е миг, който е следствие на друг.
    11. Следствие означава, че до крайното състояние се е стигнало, започвайки от началното, чрез извършване на определени изчисления и запис на определени данни, които не могат да бъдат прескочени. Записът се извършва като в последователна памет.

      За да четем или записваме от/в памет с последователен достъп, трябва да преминем и през предходните клетки, които се намират от настоящото ни положение до целевото.

    12. Времето е последователност - последователна памет.

      Часовниците показват "хода на времето" - последователност от съседни положения. Ако часовникът не е повреден или не му извадим стрелката и я преместим както искаме, стрелката не може да прескочи от един час на друг, без да премине през междинните положения.

      Времето е низ от съседни положения; последователност от мигове.

    13. Времето показва:
      Качествените и количествени измерения на изчисленията, които трябва да се извършат, за да премине дадена вселена или част от вселена от едно състояние в друго.

      Другояче казано:

      При използване на каква последователност от действия за постигане на целево състояние на паметта, колко и какви изчисления трябва да се извършат от Вселенския сметач.

      С други думи:

      Какви и колко междинни състояния на вселената ще се случат, докато тя се промени от началното до целевото.

      По друг начин:

      Колко сложно, според Предписанието на Сметача, е целевото действие за настоящето състояние на вселената.

    14. Теорията на вероятностите е в основата на Теорията на информацията. Според последната повече информация има в съобщение, което се появява с по-ниска вероятност, т.е. което се среща по-рядко.

      Теорията на вероятностите е в основата на Схващане за всеобщата предопределеност. Според последното, законите за случайните числа показват, че всички събития във Вселената са взаимосвързани.

      Колкото повече събития изследваме, толкова по-добре се забелязва връзката между тях, а именно, че с Теорията на вероятностите можем да изчислим вероятностите да се сбъдне определено събитие, като знаем какви други събития са се сбъдвали до сега.

      Събитие означава промяна или разлика в паметта спрямо запомнено състояние, което се сравнява, при определена РСВ.

      Силно впечатляваща за мен, беше извадка с данни относно съучениците ми в 10-ти клас. Разпределението на вероятностите в групата, от само 27 души, в някои страни беше съвършено.

      "Техникум по електротехника и електроника", 10-ж клас през 2000/2001 г.:

      
      Общо ученици: 27
      Родени по:
      Полугодия:
      Очаквано: 14/13 или 13/14
      Действително: 14/13 (януари-юни/ юли-декември)
      Грешка: 0%
      Четиримесечия: 11/5/11 (януари-април/май-авг./септ.-дек.)
      Тримесечия: 8/6/4/9
      По месеци: 2/4/2/3/2/1/2/0/2/3/2/4
      Очакван среден месец: 6.50
      Действително: 6.52
      Грешка: 0.3%
      
      По ден от месеца: (1-15)/(16-31) 13/14
      Очаквано: 13/14 или 14/13
      Грешка: 0%
      
      По години:
      Очаквано: 1984
      1983 - 2
      1984 - 23
      1985 - 2
      Средно: 1984
      Грешка: 0%
      
      Повече разглеждани събития означава намесване на по-голям обем от паметта на Вселенския сметач и на повече алгоритми от неговото действие. Съответно достигаме до по-свързани части на Предписанието и толкова повече се разкрива взаимовръзката между частите, която води до получаване на изумителни "средни стойности" на особеностите на събитията.
      Всяка особеност на вселена, описана с определена разделителна способност на възприятието в произволен миг, е събитие.

      Използването на най-голямата разделителна способност, когато търсим връзки между различни особености на вселена, дава по-голяма достоверсност на откритите заивисмости.

      За да предсказваме неизвестни особености въз основа на известни, разбира се, трябва да сме открили вярната взаимовръзка, или поне такава, която дава отговор с желаното приближение.

    15. Сложността на подвселените се изчислява според езика на който са написани.

      Езикът, на който е написана подвселена, е езикът на "майката" на подвселената.

      Езикът, на който е написана видимата от вътрешните й части изчислителна машина в Главната вселена, е "Езикът на частиците" - физичните закони, а не на законите на булевата алгебра, крайните автомати и т.н.

      Отвлечените представи за двоична аритметика, машината на Тюринг, сметачите със записана програма и пр. са обяснени на език на ума. За да се разберат тези представи, е необходим разум, който да си представя, т.е. да емулира тези машини в паметта си.

      Главната вселена не емулира нищо и няма памет, отредена за емулация на други вселени.

      Няма нужда да има, защото тя е Машината, която бива емулирана от по-малките машини - нейни части. Главната вселена работи само с некомпресирани данни и инструкции, за разлика от разума, който страда от недостиг на памет - той е част от цялата памет - и се опитва да получи повече, като използва "свиване" на данните - например прави изводи, засягащи голям обем памет, използвайки нищожно количество информация.

      Главната вселена има памет само за текущите изчисления.

      ...

      Описанието в паметта на Вселената включва всяка градивна частица от машината и всяка частица е сама за себе си.

      "Схемите" на живите същества, например, са много по-прости за описание на Езика на частиците, отколкото схемите на изчислителните машини. Строежът на клетка се описва, на Езика на частиците, с ДНК: една-единствена молекула.

      Строежът на машините не се описва със схеми и чертежи, а също с отделни атоми и молекули - необходими са всички данни за действието й на Езика на Вселената. Строежът на машините е много по-сложен, на Езика на частиците, отколкото строежът на клетките.

      За да се създаде изчислителна машина от което и да е поколение, от изходни вещества - пясък, метални руди, нефтопродукти - е необходима съвместната високосъгласувана работа на много други машини и разумни същества. Всички машини и способностите на хората, които ги използват, са следствие от всичките милиарди години развитие на Вселената, и на хилядолетно развитие на науката, която се е развивала от мислещи същества.

      При създаването на машините, управляващите устройства използват много повече памет, околкото "управляващите" устройства, които създават живи същества.

      Живите същества се характеризират със слабо централно управление и за човешкия разум тялото се развива почти като "клони на дърво" - разумът не знае почти нищо за частите от тялото си и не може да ги поправи, ако се повредят, защото няма информация за "схемата им". Докато машината може да има информация за цялостното си устройство, чрез което да е възможна поправката на всяка повреда, която не засяга личността й.[Човекът и Мислещата машина, 2001]

      За да се създаде живо същество не е необходим разум, защото отделните клетки "си знаят работата". "Знаят си работата" защото цялата информация, която може да ги управлява, ако условията са нормални за съществуването на клетката, е записана в молекулата на ДНК, намираща се в клетката.

      ...

      "Езикът на частиците" е Машинният език на Вселената и за да съществува нещо в нея - в Главната памет, в Действителността, да е "реално" - трябва да бъде описано на Машинен език.

      Когато пишем предписание, което ще се изпълнява на Вселенския сметач, използваме езици на много по-високо равнище, защото имаме разум и описанията, които използваме, служат за изпълнение от разума, който заменя една заповед от високо ниво с много заповеди от ниско ниво, които не може да зададе с най-високата възможна РСУ.

      Неизбежно във всяка вселена == изчислителна машина, програмата, която в действителност се изпълнява от машината, е на машинен език.

    16. По-сложните машини - тези, чието създаване се описва с повече информация на Езика на частиците - са по-малко вероятни.

      Сложността на устройство на Езика на частиците е количеството информация, необходима за да се опише, пак на Езика на частиците, най-простото устройство, което съдържа в себе си УПРАВЛЕНИЕТО, което може да построи, чрез използване или неизползване и на външна информация, целевото устройство.

      Сложността на управлението, необходимо за да се създадат машини, е по-голяма, отколкото на управлението, нужно за да се създадат живи същества.

      По-малко вероятните събития съдържат повече информация за предписанието на Вселената.

      По-сложните машини предсказват с по-голяма ВЕРОЯТНОСТ бъдещето и СЪДЪРЖАТ в себе си по-голяма ЧАСТ от миналото и от принципите на действие на Вселената.

      По-сложните събития са по-обвързани с другите, с по-простите. По-малко вероятните събития изискват съчетание, съвпадение на по-голям брой събития с по-голяма вероятност.

      "Случайностите" са незнание на вероятността с търсената разделителна способност на възприятието.

      По-случайното събитие носи повече информация на този, който го оценява като по-случайно от друго, тъй като вероятността за "по-случайното" събитие е известна с по-малка точност.

      По-случайните събития са по-рядко срещани според мерките на оценяващия. По-случайните събития са по-неочаквани според оценявашия.

    17. С упражняването на дадена умствена дейност, тя се вгражда все по-дълбоко в разума, като усетът за качествата на възприеманото произведение на ума достига до удоволствие и неудоволствие, до най-простите механизми, които съставят разума и всяка работеща съставна част на самообучаващото се устройство. Най-простите механизми имат най-малко памет и отвръщат "спонтанно" на дразнители с емоция, "вътрешно чувство".

      Самообучаващото се управляващо устройство е постигнало напредък в изпълнението на целта си, когато изпитва удоволствие (виж предходните части на Схващането). Неудоволствието означава неуспех при търсенето на целевото състояние.

      Поведението на самообучаващите се устройства е стремеж към усещане на по-малко неудоволствие, т.е. стремеж към възможно най-успешно изпълнение на целта.

      Човешкият ум е съставен от много на брой взаимодействащи си самообучаващи се части. Целта на поведението на човека като цяло е следствие от целевото взаимодействие между поведенията на частите от него, които имат управление. Управление имат устройства, които имат изчислително устройство, памет от която поне могат да четене, и притежават средства за извеждане на информация, от които може да чете друго управляващо устройство.

      Вселената е съвкупност от части, които се стремят да изпълняват максимално точно целта си. (Само същинските градивни части го правят максималн точно.)

      За фотографите, например, снимките могат да бъдат приятни, скучни, дразнещи и дори отвратителни; "замразеното" изображение, което "на никого не пречи", може да предизвика и възторг, и отврата.

      Музикантите "преживяват" произведенията, които свирят, и твърдят, че не можеш да изсвириш добре пиеса, която не си харесал или за която смяташ, че не отговаря на характера ти.

      Колкото по-"мъдър" е човек, по-трудно го владеят емоциите - най-простите съставни УУ на разума. "Мъдростта" е свързана със способността данните (всичко, което възприемаме) да се разбират именно като данни, а не като заповеди за извършване на действия.

      "Мъдрият похват" се използва в защитата на информацията от неупълномощен достъп, като на външните програми се разрешава най-много да четат от паметта на машината-майка и да пишат само в междинна памет; външните програми не могат да извършват промени върху управляващи области от паметта на машината-майка.
      По-съвършеният разум е способен да оценява входните данни по по-заобиоколен начин и да ги отхвърля, ако така се доближава повече до целта на поведението си като цялостно самообучаващо се управляващо устройство.

      Ако някакъв свитък, например снимка, не се смята от оценителя за предвестник на действие, което във взаимодействие с другите промени в средата да го доведе до усещане на повече неудоволствие, отколкото удоволствие по този или друг път на възприемане (свитъкът не предвещава действие, водещо до неприятности), то няма причина за разума да извършва действия, свързани със свитъка, така че да намали неудоволствието.

      По подобен начин можем да говорим и за удоволствието - изпълнението на целта. Ако свитъкът: образ, звук, слово, усещане за допир и какъвто и да е къс друга входна информация не се изчислява, от оценителя, при възприемането му, за най-добрия "ход", който ще доведе до най-голям цялостен успех, няма смисъл да се извършва действие, свързано със свитъка.

      По-съвършеният разум може по свободно да тълкува входния поток от данни. "По-свободно" в случая означава, че в преценката за действието, което ума ще извърши, се включва по-широка област от възможности (свободно == по-широко от друго, което се смята за "несвободно"), която може и да не бъде пряко и текущо свързана с възприемания в момента входен поток данни.

      "Свободно", "силно", "бързо" - когато не са свързани с конкретни числа - всъщност са сравнителни степени и изразяват отношение на оценителя; сравнение.

      По-съвършеният разум не допуска входните данни да се пренасят направо в паметта на Изпълнителен вседържец.

      Човешкият разум не пипва "зарази" от вида на тези, които засягат сметачите, защото входната информация не се тълкува като инструкции за пряко управление на собствените устройства.

      По-развитият разум обикновено е по-трудно управляем.

      Максималната разделителна способност на човешкия разум не може да се постигне чрез управление от външно устройство; например защото входно-изходният информационен поток е несравнимо по-тесен от вътрешния - между частите на ума.

      Количеството информация, което постъпва в паметта на разума отвън и това, което се извежда, са много по-малък обем от количеството, което се обменя вътре в разума; по рождение, в разума е записано голямо количество информация, изразено в описанието на строежа на мозъка, градивна частица по градивна частица.

      ...

    18. За да се изведе информация, трябва първо да я е имало в паметта.
      Разумът се стреми да направи така, че "външната" му памет да наподобява възможно най-силно, в действието и организацията си, "вътрешната". Няма съществена разлика между "вътрешна" и "външна" памет.

      Вътрешна памет означава памет с най-бърз достъп, т.е. че извличането на данни от нея ще доведе до промени в действието на машина след по-малък брой цикли на действие.
      Разликата между външната и вътрешна памет е формална:
      - Четене от външната памет се осъщществява чрез чувствениците (сетивата).
      - Писане във външната памет се изввършва от мускулите.

      Обобщено: между частите на устройството, които извършват действия върху външната памет, и управляващото устройство (мозъка) съществува среда, различна от средата на управляващото устройство.

      И четенето от, и писането във вътрешната памет се извършва от устройства, които са от средата на управляващото устройство.

      С вътрешната памет се работи с устройства, които са по-съвместими с управляващото устройство отколкото устройствата, работещи с външна памет.

      Вътрешната памет доставя информация на управляващото устройство след по-малко количество междинна(съвместяваща) обработка, отколкото външната памет.

      По-сложно организираната вътрешна памет определя по-сложно уредена външна памет, защото външната памет е надстройка на вътрешната, и е част от цялата памет на ума.

    19. Красивата картина, прекрасната музика, изящният стил на писане

      Красотата е един от ключовете, отварящи "катинарите" на разума. Казахме нещо по въпроса част III.

      За да познаеш красивата картина, не трябва да си художник. За да се насладиш на хубавата музика, не е нужно да си музикант. За да познаеш добре написаната книга, не е задължително да си писател, защото алгоритмите за оценка са по-прости от алгоритмите за създаване.

    20. Разумът, разгледан като "черна кутия" с вход и изход, е УУ; алгоритъм, който много силно зависи от данните. Колкото е по-сложен алгоритъмът, толкова е по-зависим от входните данни, защото сложността определя количеството информация, с която се описва функцията (зависимостта) на поведението му. Колкото повече особености описват поведението, толкова повече особености могат да му повлияят и да го променят.

      Човекът се програмира от външната си памет. Един от подходите за създаване на ММ е поведението й да бъде функция на поведението на външната й памет (средата).

    21. Размитата логика (fuzzy logic) и размита ли е всъщност

      Размитата логика се основава на използване на - казват - частично-верни и частично неверни твърдения, чиято истинност се описва с дробни числа, вместо с двоичните - вярно/невярно, които описват формалната логика.

      Размита ли е размитата логика?

      Да тръгнем от понятието "истина". Ето как го определихме в трета част:

      Из "Схващане за всеобщата предопределеност 3"

      50. Истината е съвпадение - ако знанието (или убеждението, вярата, нагласата) ни за нещо съвпада с това, което от другаде впоследствие възприемаме, то новото е истина спрямо старото; ако новото е различно, то е "лъжа" или също става истина и старата истина се превръща в пълна или частична лъжа, в зависимост от това колко се различава новата истина от старата.

      Колкото повече входният къс знание, чиято "истинност" се проверява, съвпада с къс знание от спомените на разума, толкова по-"истинен" и "действителен" е той според разума.

      Определянето на "истинност" е определяне на разлика между минало и търсено настояще. ["Търсено" липсва в СВП-3]

      На сръбски, "исто" означава на български "също". Т.е. "истина" има смислова връзка със "СЪЩО", защото твърдението, че дадена особеност е "истина" означава, казано по още един начин, че:

      ИСТИНА:

      Особеността, която се оценява, съвпада с образеца с когото се сравнява, тя е СЪЩАТА като в образеца за сравнение, съобразено с използваната разделителна способност на възприятието.

      Разликата между размитата и двоичната логика е, че първата използва по-висока разделителна способност на възприятието при търсенето на съвпадение.

      Размитата логика работи с повече степени на свобода, представящи наличието или отсъствието на съвпадение; размитата логика използва и "скрити параметри", които определят дали дадено твърдение е вярно или не.

      В най-простата формална логика няма скрити параметри и степените на свобода - разделителната способност - за изразяване на наличие или отсъствие на съвпадение, са само две.

      Размитата логика използва числа с произволна точност, а формалната логика: само еднобитови. Като свържеш по подходящ начин достатъчен брой последователни (еднобитови) логически елемента обаче, можеш да получиш паралелни (многоразредни) логически устройства - за този въпрос стана дума още във втора част.

      "Размитата" логика е производна на формалната, но използва излишество на информацията. Разпознаването на образи от човека, например, обикновено използва принципа:

      Ако изображението има поне една особеност от запомнените за някой предмет, и никой друг предмет няма тази особеност, то изображението е на този предмет.

      Как познаваме, че отхапаната ябълка е ябълка?

      Винаги поведението зависи от конкретните спомени на управляващото устройство.

      Ако за първи път отхапваме ябълка, ще узнаем, че изображението на вътрешността на ябълката е изображение на ябълка, защото предметът, който държим в ръка, след като отхапем част от него, си остава същият. Това сме научили по-рано:

      Ако ядем филия хляб, като отхапваме от нея или чупим залъци, ако не сме извършили действие, с което да изведем данните, записани в паметта на ръката, - да я освободим от държенето на филията хляб - нито пък сме въвели нови данни в тази памет, - не сме взели нещо друго в същата ръка - и ако в ръката ни продължава да се намира нещо - да го усещаме с пръстите си, да го виждаме, то това нещо е остатъкът от филията.

      "Остатък от филия" е подмножество на "филия" и представлява предмет, който е построен от тъканта, от която е направена филията в началното състояние. Началното състояние е възприеманото от нас за филията в мига, в който за пръв път я взимаме в ръката си или за пръв път я виждаме.

      Отхапаната ябълка е едно от състоянията на "ябълка" които помним. Ако в предния миг ябълката е била в ръката ни и знаем, че тъкмо сме отхапали парче от нея, то пак имаме информация, че продължаваме да държим ябълка, защото в предишните случаи до сега, когато сме яли ябълка, след подобно наше действие все още сме държали ябълка.

      Знаем, че все още е ябълка, защото вкусът на парчетата, които след това отхапваме, е достатъчно близък до до вкуса на предходните. След като вкусът е същият и знаем, че ако вземем предмет в ръка, - ако не го пуснем или не спрем да усещаме въздействието му - то той продължава да се намира в ръката ни, то предполагаме, че това, което държим - отхапана ябълка - е ябълка.

      Представата за предмет е съвкупност от всички негови състояния, за които имаме спомен. Отхапаната ябълка е вид ябълка. Счупеното колело е вид колело. Спуканата гума е вид гума.

      Ако предметът притежава признаци, по които може да бъде различен като вид на някакъв род, - вид ябълка, вид колело, вид гума - то той ще бъде разпознат.

      Представата за предмет се помни като примери за този предмет. От примерите се извлича общото и частното.

      "Парадоксът" на лъжеца

      Благолаж от Лъжево Конаре казал, че всички лъжевоконарци са лъжци и попитал дали лъже, като го казва.

      Ха сега де! Ако лъже, то значи не е лъжец, следователно не лъже. Но той е от Лъжево Конаре, значи е лъжец. Какъв "парадокс"! "Оплете" ми се мисълта?

      - Какъв ти парадокс? На това аз муу викам "игра на думи" или "лъжемъдрост". И бих отговорил на тоя Благолаж, че не знам, защото няма достатъчно входни данни. Всъщност бих му казал също, че е лъжец (независимо дали в конкретния случай лъже или не), защото вероятно би искал да ме заблуди, че е мъдър (да, ама не успя).

      Едно-две изречения - в случая, както и в повечето случаи - са недостатъчни за да си представим еднозначно за какво става въпрос, макар че много хора (като тези, които си мислят че това е "парадокс") - дори и много умни, уж - си мислят, че като им кажат "лъжец" знаят за какво се отнася.

      Та какво значи лъжец? Приложната стойност на обобщените понятия в извършването на преки действия е... размита в подобни случаи. Кое от всички значения и случки, които имаме в паметта си за "лъжец", е имал предвид тук този, който ни е разказал настоящата?

      Какво значи "от Лъжево Конаре"? Че е роден там или че живее там или че е от "отбора по футбол на Лъжево Конаре? Че има роднини от там? Че е от някоя село в тази община? Може би лъжци са всички, за които е вярно някое от всички, но не всички. Това че си "лъжец" не значи че лъжеш във всяко изречение.

      Така че не можем да кажем лъже или не. Както не можем да го кажем и в по-действителни случаи от ежедневието, където няма заплетени предпоставки и следствия.

      В действителността има много причини и много възможности да се обоснове нещо. Понякога входните данни са недостатъчни, за да се намери обосновка само на тяхна основа. Според сегашното ми разбиране, при мислене разумът работи с конкретни и определени понятия, а не с обобщени; в конкретните понятия всичко е възможно най-определно, докато с обобщените - неопределеностите са много - лесно може да се стигне до "парадокси", т.е. до недостатъчност на входните данни за да се определи принадлежността на дадено твърдение към определена група; другояче казано, описанието на случката е черно-бяло, а ни питат какъв цвят е тя; или има много цветове, всеки от които е по-равно с другите, и ни задават въпрос: какъв цвят е картината, като трябва да кажем само един цвят.

      Обобщено казано: в тези случаи задаващото въпрос устройство има недостатъчно висока разделителна способнсот на възприятието и недостатъчна памет, за да мисли като нас. То не хваща всички подробности, които ние и, ако искаме да общуваме с него, трябва да действаме по неговия модел, като - въпреки неопределеността и едновременната "правилност" и "грешност" на всяко възможно наше действие според нашата разделителна способност - изберем някоя от предлаганите възможности - щом искат една от всички и няма възможност "не знам", ще си създадем модел за избор на някоя от всички въз основа на странични данни; на данни, които не са дошли пряко от конкретния случай.

      Щом устройството, което ни предлага възможностите, "няма мозък" за да направи разлика между черно-бял и цветен образ, или между пъстра и едноцветна картина, то тогава ще бъде принудено да мисли с по-прости образи, които - щем, не щем - намаляват разделителната способност на възприятието и изтриват част от спомените, които ние бихме могли да имаме за случката. Например пъстрата картина за нас, за измисленото опростено устройство с по-ниска разд. способност на възприятието може да бъде наречена само с един от цветовете си. Това ограничение няма да позволи на устройството да прави изводи, свързани с много цветове върху едно платно.

    22. Има ли абсолютна истина?

      Истината, както обобщихме, е съвпадение между късове знание. "Абсолютната истина" е съвпадение, с желаната точност, извършено на последното известно за случая равнище, на което оценяващото устройство е способно да прави проверки.

      За "абсолютно абсолютна" истина в СВП приемаме данните, записани в паметта на Вселената от нулево равнище. За нулевото ниво са описани всички възможни случаи на взаимодействия между частиците; всяка частица знае как да отговори на всяко възможно въздействие.

      На нулевото равнище на Вселената всяко сравнение с паметта е истинно - намира се пълно съвпадение - и грешки не съществуват. Частите от по-горно равнище са подчинени на по-долните равнища. По-горните равнища са прояви на по-долните.

      По-горните равнища имат по-ниска пропускателна способност на паметта, сравнено с по-долните.

      По-горните равнища имат по-ниска изчислителна мощ от по-долните равнища.

      Затова например първото равнище - физическият свят - не може да обработва данните от паметта по-бързо от нулевото равнище. (Принцип на неопределеност.)

      "Относителната относителност" започва от следващите равнища на Сметача. В тях се извършва тълкуване на данните от Първичната памет.

      Тълкуването представлява превеждане на едни особености на една вселена, като други особености на друга вселена.

      В тълкуването се допускат "грешки" и "неистини" - съвпадения с по-малка от целевата вероятност и точност - защото особеностите на подвселените не винаги са еднозначно съпоставими; различните подвселени не са еднакви и превеждането на данните от една вселена като данни за друга вселена води до изкривявания и грешки.

    23. Изкуството е запис на паметта от въображаема вселена върху носител, който служи за посредник.

      Творчеството е повтроение на възприеманото. Най-висшето творчество се стреми да повтаря алгоритми. По-нисше творчество е повторение на неизпълнителни данни от възприеманото ("папагалстване"). Изпълнителни данни == последователности от действия == алгоритми == информация, която може да променя себе си или други данни чрез части от себе си.

      Неизпълнителни данни - които не описват КАК да се направи нещо, а представляват съобщение, което трябва да се пренесе от една област на паметта в друга.

    24. По-голямата част от информацията, която идва от сетивата на човека, е "пълнеж", който служи като значка на въображаемата вселена - дали това, което виждаме, е "реално" - дали притежава особеностите на Първата въображаема вселена; или е "нереално" и принадлежи към друга (към коя) въображаема вселена. Човекът - разумното същество - възприема всички особености на света насечено, на части, които тук се наричат късове знание. Новите късове знание са съставени от стари. В "Човекът и Мислещата машина" подхванахме темата така:
      Човешката памет не е особено силна в точното запомняне, пък и то заема много място (в уж "безграничния" капацитет на човешкия мозък). Хитро е новопостъпилият информационен обект да се обясни с наличните информационни обекти. Просто му се дава етикет, а същността му се описва с известните понятия, като се използват техните етикети (...)
      Всички късове знание в паметта на ума са построени от първите, които зародишът на разума е притежавал по рождение.

    Как възприемаме изображение?

    Схващаме точки, отсечки, многоъгълници, цветове, петна - това са първите късове знание за описание на изображения.

    Първите късове знание за изображение, заедно с други за обем (успоредни прави, перспектива), заедно с други за отношения между предметите (под, над, до, вдясно, вляво, зад, горе, долу, вътре, вън, по-голям, по-малък...) и възможности за взаимодействие между предметите и за извършване на промяна с тях, образуват цялостната ни представа.

    Кратките смешни истории и чувството за хумор, като признак на разум

    Кратка смешка, разказана в стаята #pcclub:

    
    PONiC[away]> Зайо Байо спал и изведнъж някой почукал на вратата му.
    PONiC[away]> - Кой е? - попитал сънено заека.
    PONiC[away]> - Аз съм - отговаря глас отвън.
    PONiC[away]> - ...
    
    Да направим разхвърлян разбор на горния кратък свитък и да предположим
    какво би могло да бъде следващото изречение, за да бъде разказчето смешно.
    Разказчето звучи смешно на мен, първо, защото героят в него се казва Зайо Байо - той е чест участник в смешни истории.

    Можем да обобщим: имена от рода на Алабал-ьо Портокал-ьо - завършващи с мека наставка -ьо или -йо - са често срещани в забавни случки и са предпоставка за усмивка сами по себе си.

    Нека разнищим изреченията:

    
    Зайо Байо. - ВЪРШИТЕЛ-1
    Зайо Байо е заек.
    Зайо Байо е ТОЙ.
    ТОЙ спи.
    Почукване.
    НЯКОЙ почукал - ВЪРШИТЕЛ-2.
    Врата.
    Глас.
    Отвън.
    НЯКОЙ ДРУГ отвън.
    ...
    Кой е? - въпрос на ВЪРШИТЕЛ-1 към ВЪРШИТЕЛ-2
    Аз съм. - отговор на ВЪРШИТЕЛ-2
    ...
    Въпрос: Кой е ВЪРШИТЕЛ-2?
    
    Отг: Досега няма известие за никой герой, различен от "Аз" или "Зайо Байо".
    
    Знаем, че следващото изречение ще е заключително.
    Щом е заключително, то би трябвало да използва знания, получени до сега.
    Знанието за другия вършител е единствено личното местоимение "аз".
    
    Има голяма вероятност в отговора на Зайо да се използва "аз".
    
    
    Ако в отговора има глагол, то изреченията могат да бъдат:
      (ВЪРШИТЕЛ-1 + глагол)
    или
      (ВЪРШИТЕЛ-2 + глагол)
    или
      (ВЪРШИТЕЛ-1 + глагол-1 + ВЪРШИТЕЛ-2 + глагол-2)
    
    Какви глаголи са използвани в разказчето?
    
    -- Спя
    -- Почуквам
    -- Съм
    -- Попитам (да попитам)
    -- Отговарям
    
    Вероятно ще се използва глагол от тези.
    Въпросът преди "Аз съм" е "Кой е".
    Ако отговорът използва въпроса, то ще използва глаголът от въпроса?
    "Е" е форма на глагола "СЪМ".
    Аз + глагол(СЪМ) = "Аз съм"?
    
    ...
    
    PONiC[away]> - А, аз ли съм - си рекъл заека и пак заспал.
    
    
    ...
    
    - Защо слоновете не работят с комппютри?
    
    Вероятно всеки се досеща за тази изтъркана смешка, но нека да помислим защо.
    
    Какво има в първото изречение:
    
    - Въпрос (име (отрицание_на_глаголл)--име)
    
    СЛОН и КОМПЮТРИ
    "слон" == вършител
    "компютри" == предмет, с който си служи вършителят
    
    Търсим в паметта си нещо, което е свързано и с вършителя, и с предмета.

    Слон:
    -- хобот, големи уши, голямо животтно, големи стъпала, дебела кожа, обича да пръска вода с хобота, тревопасен, има бивни, има африкански и индийски, в Индия го използват за работа; бозайник - какво знаем за бозайниците; животно - какво знаем за животните и т.н...; гледал съм рисувани филмчета, в които слоновете се страхуват от мишки.

    Сметач:

    -- вицът е предназначен за широк ккръг от читатели; под "компютър" вероятно се разбира най-разпрстранената представа за сметач; най-разпространената представа е личен сметач с показващо устройство, мишка и клавиатура.
    Ето: мишката се среща и на двете места...

    - Позна. Слоновете не работят със сметачи, защото ги е страх от мишки...

  • Повечето информация, която човекът обработва, не е изпълнителна, затова са допустими големи отклонения и грешки в записването й.

    Прочети: Анализ на смисъла на изречение въз основа на базата знания на действаща мислеща машина. Мисли за смисъла и изкуствената мисъл.
    Ако връзката към bgit не работи, използвай тази: Анализ на смисъла...

    Обширни размисли за управляващите устройства, смисъла, целите, причините; удоволствието; идеи за създаване на Мислеща машина. (Трудно за обобщаване...)


    Съвпадения

    Из личните "летописи" на Тош: (ден/месец)

    -----------
    9.7.1999 г.
    -----------
    

    (...) Бихме си с батко на GOAL!! [игра за "8-битовата"] по (нарочно) над 100 дузпи, но накрая изписа 98:99!

    НЕЩО медиуминално, феноменално.

    Аз си играех с касетофона, търсех запис на Томислав Русев на забавени обороти, за да го пусна на Фейз (батко ми каза, че иска да му го пусна). Започнах да го търся и минах през песента на MNM "The Slim Shady" (...) Тогава казах на брат ми да пусне видеоклипа от моята касета; той започна да го търси, но видяхме, че е изтрито от "уж-записа" на мача България - Англия. ["Записът" беше изтриване на предишния запис.] Тогава започнахме да гледаме мача на същата касета: "Интер" - "Манчестър Юнайтед". [втори мач от 1/4 финал за Шампионската лига]

    Аз продължих да търся, Фейз и батко си играеха: напред-назад, пауза... И се стигна до записа, който си бях направил преди.

    Има мач, Ботев и Локо Пд, чуват се викове: "(...) на Локо", "Ботев!, Ботев!" И един коментатор, пак аз: "Ето резултатът е 4:0 за Ботев (но тогава имаше фаул за Интер)... после: "Телкийски, към Гено Добревски (всъщност не знам си кой към Вентола), шут и гоооол !!" - и то точно в момента на гола на Вентола.

    Невероятно, но факт! Този запис съвпадна с такава точност. (...)

    Такава случайност е извънредно минимална. 1-во трябва едновременно да са включени и касетофона и видеото. 2-ро точно същите касети 3-то да са на точното място!

    ...

    Защо сънувах това, а не... онова?

    Смята се, че сънищата са отражение на света, в който живее сънуващият, че те са "криво огледало", което пречупва спомените на човека за света, като създава нови светове, по-различни от този в действителността, но използващи елементи от действителния. Нашето въображение, естествено, не може нищо да измисли, без да получи входни (някакви) данни от Действителността, с които да си "играе" и променя. Всъщност винаги, не само "нещо истинско" остава в съня, макар изопачено, а, мисля, целият сън е построен върху представата за действителността, защото от нея сънуващият е взел пример за какво би могъл да си фантазира и докъде може да се простре въображението му.

    Например сънуващият иска да лети в действителността, но там не може... Желанието му е силно и често му се присънва, че лети. В "истинския свят", който в Схващането наричаме "Първия въображаем", хората не могат да летят, без да използват машини, следователно в съня се е "развихрило въображението".

    Добре... Но да видим как летим в сънищата си. Обикновено по начина, по който летят същества, които сме виждали да летят - човеци в самолет или в космически кораб, плавно като птица (дори да не размахваме "крила") или като... Супермен?... Дали е възможно е да се измисли нов начин за летене в съня, какъвто човекът не е виждал в действителността?

    Мисля, че не. И новият начин ще бъде видян в действителността, макар не пряко - като образец за някакво поведение или зависимост; като граници за построяване на функцията на поведението. Част от действителността сме и самите ние, вършилата, на които се основава действието ни, затова вроденото знание също е научено от действителността - от строежа на Вселената, последица на който сме и ние.

    "Летиш" означава, че се преместваш в пространството. Преместването е поредица от съседни положения на тяло в съответното пространство. Сънят, свързан с действие летене, притежава задължително тези особеност, в противен случай действието няма да е летене...

    Въображението не може да бъде безгранично, а е повторение на действителността. "Унасянето", че е безгранично, произлиза от недостатъчна, по-малка от очакваната или желаната, дълбочина на разбирането на причините Първото Въображение - Действителността да поражда във въображението конкретните образи, които поражда.

    ...

    Всеки знае, че ако някоя мисъл обсеби съзнанието, често обсебва и "безсъзнанието" - съня. Но, ако ни вълнуват много неща, защо сънуваме точно определени от тях?

    Ако познаваме точния, конкретен строеж на конкретен работещ мозък и тялото и знаем всички сигнали, които то ще получи от вън, докато спи, бихме могли да си отговорим цялостно на въпроса. Всяка подробност участва, а съзнанието знае и има достъп до нищожна част от променливите, намиращи се в тялото ни.

    Докато сънуваме, данни се предават от цялото тяло към мозъка, следователно цялото тяло има въздействие върху сънищата, защото те са показатели за информацията, която мозъкът обработва докато спи.

    Трябва да знаем състоянието на всички части, които могат да окажат каквото и да е влияние върху съня, за да можем да отговорим на всички въпроси. Иначе винаги ще останат предположения, съмнения и несигурност.

    Не можем да знаем подробния строеж на тялото си и да имаме съвършени данни за енергията и местоположението на всяка частица от нас. Дори не можем да четем произволно от мозъка, "по адрес".

    Понякога обаче главните причини за сънищата, или поне някои от всички, са лесни за предполагане, защото сънуваното съвпада силно с нещо възприето.


    Сън от 1995 г., достатъчно странен за да го запомня, макар че не съм открил негов писмен запис от онези времена


    Намирах се в кабината на пътнически самолет, летях - много бавно - пред жилищния си блок в посока север-юг, от тепетата към Родопите. В действителността, като погледна през прозорците на дома си, които гледат на запад, виждам широк единайсететажен блок, наляво от който (на юг) се намират два шестнайсететажни. Тези три блока, особено двата 16-етажни, са значително по-високи от всички сгради наоколо, които имат по не повече от 8-етажа.


    11-етажният блок (в средата) и част от 16-етажния от северната страна (вляво). Дясната снимка е добавена допълнително на 4.12.2004.


    Разположението на шестнайсететажните в действителността е север-юг. В съня единайсететажният липсваше, а двата високи блока бяха разположени по посока изток-запад.

    Не аз бях пилотът, но този, който управляваше, искаше да прекара самолета между блоковете.

    Не си спомням кога по "Уолт Дисни представя" вървеше анимационният филм "Супер Балу". В него Балу беше мечок, който управляваше самолет, теглеше едно мече "хлапе" на "ветрило", биеше се с "въздушни пирати"... Понякога правеше подобни номера със самолета.
    Изведнъж нещо се случи, самолетът започна да се снишава към основите на двата блока и се "разби" в тях (точно между двата блока; крилата не можеха да минат). Гледната точка се смени и вече бях отстрани (приблизително от вкъщи...). Разбрах, че самолетът е пътнически и е почти съразмерен с блоковете; знаех, че се е разбил, но си беше съвсем цял - като играчка; дори ламарината не беше смачкана...

    Машината бе цяла, но спящото ми съзнание научи, че съм умрял в самолетна катастрофа...

    Възможна причина да сънувам самолет тогава, беше че по онова време имах "увлечение" по самолети. Правех си летящи картонени модели, рисувах самолети... Винаги съм обичал (обичам) самолети, но тогава (1995) бях много запален; брат ми имаше съученик, който му беше дал една купчина списания "Криле"... В един от броевете имаше готини снимки на цяла поредица съветски изтребители. По онова време обаче не съществуваха пукната компютърни зали със скенер..., освен че най-мощният компютър, който имах, беше 8-битовата телевизионна игра, която има много лоши входно-изходни възможности... Затова, за да запазя спомен, трябваше да си ги прерисувам - колкото мога и колкото издържи меракът...

       
    Съветски изтребители, които бях скицирал на 18-ти и 19-ти май 1995 г.

    Разбрах, че съм умрял. Появих се като "дух", т.е. знаех, че другите не ме виждат - представа, вероятно наложена ми от разни филми с невидими "духове", които само главният герой вижда.

    Тръгнах след свой приятел, който ме заведе в просторна сграда, с огромна открита площ и висок десетки метри таван. Под тавана пространството беше опасано от издатина, нещо като тераса. Мислех си за сградата като за "Търговски център" (виж по-долу).

    Намирах се на една от терасите, при други хора, където във вниманието ми се появиха две момичета, които се боричкаха; не знаех защо.

    За беда, момичетата стигнаха до оградата. Тя беше дoстатъчно висока и масивна(от бетон) за да не могат да я бутнат, но едното момиче претърколи другото отгоре, върху широката част на парапета (достатъчно широка, за да може върху нея да легне човек), след което го избута от нея. То падна от височината и се уби долу, на равнището на сградата.

    ...

    Съставни части на съня, които имат явни съответствия в действителността за мен - сънуващия:

    • Две еднакви сгради, забележително по-високи от околните и изпъкващи над тях.

      Тези, които се виждат от изгледа на жилището ми на запад. Сънувах същите, само че завъртяни.

    • Самолет

      През пролетта на 1995 г. бях увлечен по самолетите.

    • Търговски център

      По онова време си рисувах подобия на карти на градове, гледани право от горе, в които имаше правоъгълници и други фигури, на които пише "Банка", "Народно събрание", "Радио", "Телевизия", "Поща". В градовете имаше и Търговски център, който беше най-голямата сграда (най-голямата геометрична фигура) от тези, които съм нарисувал в "картата", която сега разглеждам от същия скицник, в който са самолетите. Картата е очертавана, според датата, на 6.4.1995 г, като "Карта на центъра на Лигуландия".


      Карта на "центъра на Лигуландия"; рисувана на 6.4.1995 г. в същия скицник като самолетите (виждат се кадри от едно "филмче", правено в ъглите му...)

      За направата на "картата" бях, в голяма степен, подбуден от брат си, който пръв започна да рисува такива. Той вероятно е бил подбуден, в голяма степен, от книгата, която и двамата често разлиствахме: "ДЕТСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ - География на света" от Каръл Варли и Лайза Майлс, изд. "Петър Берон", София, 1993. В нея пише за Търговския център (с. 63, 65, 78), който бил важна част от градовете. Без тази книга не бих могъл да си мисля за Търговски център. А конкретната представа за сграда, в която има голямо пространство, стълби и тераси, които го опасват, вероятно съм получил от "Детска енциклопедия на науките", изд. "д-р Петър Берон" 1992; с. 94-95.


    Възможно ли е да се сънува нещо, което да се сбъдне?

    Разбира се - подобие може да се намери навсякъде, стига да го търсиш. Ако сънуваш, че се возиш в автобус, и след това се возиш в автобус, може да се каже, че сънят се е сбъднал с определена разделителна способност на възприятието.

    Да се возиш в автобус - без значение какъв и къде - обаче е често срещано събитие, например, в моя живот, затова ако сънувам автобус не се впечатлявам, ако след това наистина се возя в какъв да е автобус.

    Има събития обаче, които се случват веднъж, или които не са се случвали - с определена точност, в определена разделителна способност на възприятието - досега.

    Колкото по-ниска е честотата на случване на дадено събитие и колкото е по-висока разделителната способност на възприятието - колкото повече подробности се взимат предвид - толкова е по-"ненормално" особености от съня да срещнеш в будно състояние.

    Предчувствие: да познаеш, че ще се случи нещо, без да има очевидни предпоставки за това; без да знаеш защо имаш такова предчувствие.

    Светът е свързан, всичко в него е в една и съща Вселена. Всяко събитие, случващо се някъде по света, е обвързано с всички предхождащи го и настоящи събития, случили се и случващи се където й да е другаде по света, защото която и малка подробност, част от битието, да променим, променяме цялото битие, защото цялото е съставено от частите си и всяка част има отношение към цялото.

    Всички клонки от дървото на събитията, вкоренено в Сътворението, имат отношение към факта, че преди миг дръпнах назад ръкава си, че слушам каквото слушам, че поглеждам към тетрадката, че клавишът за въвеждане на празнина между думите се нарича "интервал" и т.н.

    Вселената е цялост и действието на всеки от нас повлиява по някакъв начин на нейното съществуване, защото всяко действие е част от вселенското съществуване.

    За да бъде светът такъв, какъвто е, е трябвало да бъдат съгласувани всички предходни събития. Настоящето състояние на света е високо съгласувано и сложно и Творецът трябва да е изчислил така началното състояние, че крайното, след толкова изчисления, да бъде съгласувано - такова каквото е.

    Дори в мига на Сътворението във Вселената трябва да е съществувал висш порядък, за да може и сега да има такъв.

    Кой измисли думата "хаос"?

    Понятието "хаос" в науката се свързва с т.нар. "динамични системи, силно чувствителни спрямо началните условия"[Лоренц-2000], в които малки промени в началните състояния водят до много големи разлики в крайните; в тези устройства е възможно незначителни промени да я доведат от едното крайно възможно положение, до другото.

    Пример за "хаотична ситема" е метеорологичното време. Известна е "приказката", дошла от "науката за хаоса", че пърхането на пеперуда в Китай, може да предизвика ураган, да речем, в Уругвай.

    Спорно е какво се разбира под "малки промени". В цитираната книга, например, като "малка промяна" е посочено преместването с един милиметър на началното положение на дъска, пускана да се пързаля по бабунеста снежна писта с дължина 60 метра.

    Отколнението между крайните положения на шейните, в края на пистата, достига няколко метра и това разстояние се отчита като "голяма промяна" спрямо началната, защото преместване от милиметър в началото, е довело до хилядократно по-голямо отклонение в края.

    Да разгледаме мерките.

    Отношение към определянето на разликата като "голяма" или "малка" идват от числа, които трябва да извлечем от постановката на опита.


    Един милиметър е една шейсетохилядна от дължината на 60-метровата писта.
    - С какво е запълнен този милиметъър?
    Със сняг, т.е. с молекули вода в кристална решетка.
    - Колко молекули вода могат да се наредят в един милиметър?
    Не знам.
    - Повече ли са от 60 хиляди.
    Сигурно...
    - Какво е съотношението между брояя на молекулите и 60 хиляди?
    Не знам... Хм... Може и да е с 60 хиляди по-голямо от 60 хиляди...

    ...

    Оценката, че някаква система е "хаотична" идва от неспособността на оценяващия да открие точната "чувствителна зависимост", на която се основава промяната.

    Както винаги, причината е липса на информация за действието на системата. Щом има функция, която не можем да изчислим толкова точно, колкото се "целим", значи нямаме необходимите, за целта, данни за функцията.

    Ред значи ред - подреждане, начинът, по който нещо е наредено. Всяка редица с числа е редица, в нея има ред.

    Като се каже, че в редица от числа има завимост, обикновено се има предвид, че въз основа на предходните числа могат да се изчислят следващите, като се използва някаква математическа зависимост. Във всяка редица с числа има зависимост между членовете, макар че не се описва "просто", което пък е друга мярка за "ред". "Просто" означава, че алгоритъмът се описва с "малко" информация или с "малко" на брой стъпки, или с "малко" на брой изчислителни действия. "Малко" означава, че някакъв брой е по-малък отколкото някакъв друг, който се смята за "голям". Т.е. "подреден" може да означава "описан в по-малко памет, отколкото си мисля, че би трябвало да е описан, ако беше в "безредие"".

    По-сложният ред, който изисква повече информация за да се опише, затруднява повече ума. Човешкият разум обработва свръхмалки обеми информация със свръхниска скорост, поради което средностатистическото разбиране за ред се ограничава до изключително прости зависимости.

    Ако говорим за ред в изображения, най-простите зависимости между съседни области от него са редове в буквалния смисъл: отсечки и успоредни прави. Особено успоредните прави, чрез които разпознаваме обеми и налучкваме, че образът е двумерна проекция на тримерно тяло.

    Представете си, например, най-простият начин да се изобрази куб или паралелепипед. За първия етап на разпознаването им паралелепипедът и кубът са едно и също, защото първата стъпка е схващане за обема:
    (1) Налучкване на средището, към което клонят неуспоредните прави, за които предполагаме, че са насочени по посока на дълбочината, опирайки се на отношенията им с друг отсечки.
    (2) "Разглобяване" на образа на равнини

    И след това:

    (3) "Съшиване" на равнините и разпознаване на съчетания от равнини: кубове, пирамиди, каквито и да са многостени и каквито и да са тела, примери за които са налични в паметта на оценяващото устройство.


    Фиг. 1

    Колко равнини има на чертежа на фиг.1?

    Зависи с каква нагласа ги измерваме, т.е. какво търсим, защото разпознаването е търсене, а за да търсиш така, че да намериш, трябва да знаеш какво търсиш.

    Изображението си е двуизмерно - има една равнина - равнината на ретината на очите. Фигурата е неправилен шестоъгълник, на който е начертан един от диагоналите. В образа има 6 върха и 7 отсечки. Има по равно тъпи и не-тъпи ъгли. Отсечките са съставени от точки. Точките в зрителното възприятие имат размери.

    Тъй като изображенията се "улавят" от ретината, която е съставена от краен брой възприемащи клетки (и изображението, което използваме, виждаме на показвач с крайна разделителна способност), отсечките са съставени, за човека, който ги наблюдава, от краен брой точки. "Точка" е петънце от клетки върху ретината, чиито сигнали (яркост, цвят, оттенък) могат да се различат от съседните. Съседни са петънцата, които се докосват до изследваното.

    ...

    Въпрос: Защо такова изображение се възприема, от пръв поглед, като триизмерно?

    Отговор: Защото в човешкото възприятие са заложени преходи при откриване на подобни съотношения между отсечките.

    Определени особености на двуизмерните изображения се приемат за "забранени" за двуизмерни фигури и се възприемат като особености на триизмерни тела в перспектива.

    Три успоредни прави са свързани с четири други, две по две събиращи се. Разумът предполага, че събирането на правите означава наличие на перспектива. Наличието на успоредни прави определя равнини, а равнините и перспективата са основното ни средство да разпознаем обем: проекции на триизмерни тела върху двуизмерна плоскост.

    В триизмерния свят, с отдалечаване на предмета от наблюдателя, успоредността се запазва, а продълженията на страните на фигурите, съставящи телата, се устремяват към центъра на хоризонта - там, където се пресича с "вертиконта".

    ...

    Да се върнем на понятието "безредие". Как мислите, има ли зависимост в "хаотичната" редица с числа 1, 8, 2, 4, 5, 2, 8, 9, 6?

    Най-лесната за откриване зависимост за мен, т.е. дошла ми първа на ум в мига, в който се замислих, в редицата: "1, 8, 2, 4, 5, 2, 8, 9, 6" са стойностите на тези числа. Редът може да се представи като самите числа: 1, 8, 2, 4, 5, 2, 8, 9, 6. Или пък ато изображението на цифрите от редицата с числа, написани по конкретен начин.

    Редицата може да се възприема от устройство, което свързва с нещо цялата редица, части от нея или някаква нейна особеност, така че за устройството тя ще бъде "подредена" според известната особеност, която се смята за признак на подреденост. Връзката би могла да бъде дори с шрифта или с цвета на знаците, ако оценяващото устройство търси навсякъде и държи да открие зависимост.

    Отделните цифри може да са части от числа:

    52896/1824 = 29

    Забавно, нали: последните пет цифри, прочетени като число отляво надясно (т.е. последната се умножава по едно и се събира с предпоследната, умножена по 10; към сбора се добавя предпредпоследната цифра, умножена по 100 и т.н.), разделени на първите 4, прочетени като друго число, дават простото число 29. Тъй като целите числа, и особено простите, смятат за "по-особени" от останалите, вероятно повече хора биха приели - "да, щом се получава такова нещо, значи има зависимост", но ако се получи някакво по-"обикновено" число, което не е цяло, не е просто, не е близко по стойност - с точност до еди-колко си знака - на някоя константа (т.е. не прилича на някое число, за което се сещаме като търсим "зависимост" и "ред") - тогава повече хора ще са склонни да заявят, че в редицата с числа "1, 8, 2, 4, 5, 2, 8, 9, 6" няма зависимост...

    Т.е. под "ред" обикновено се разбира "много проста зависимост", "очевидна" зависимост - което - "очевидно" - означава, че е очевидна за този, който я оценява; че оценяващият се е сетил за тази зависимост, докато е търсел такава. Ако не успее да се сети за зависимост, която според преценките му в момента на оценяването не означава "ред", то той заключава, че в оценяваното съобщения няма ред.

    Колкото по-прост е оценителят и колкото по-плитки са способностите му да търси зависимости, толкова по-просто и примитивно е разбирането му за "ред".

    Например "окръжността е хармонична", "сферата е съвършена" - един радиус и център са достатъчни за описанието им, което означава, че е небодходимо "много малко" количество информация, за да ги опишем на език на устройство, което може, например, да ги начертае.

    По-сложните фигури, да речем неправилни многостен с хиляди стени, като изображенията от съвременните игри, "не са хармонични" и в тях "няма зависимост", само защото данните, необходими за да ги изчертаем, не могат да се поберат в човешки мозък. Когато входните данни станат с прекалено голям обем за обработване, или когато не може да ги обработи, тъй като не знае как, човек ги възприема като "грозни" или "хаотични". Или когато не схваща зависимостта. Или не схваща зависимостта с търсената от него точност или в търсената от него страна. Или когато схваща зависимост, но смята че в този случай тя се нарича "хаос". "Хаотично действие" пък означава такова, което се смята за нецелево. Според СВП няма нецелеви действия - УУ, което извършва действието, знае каква е целта; в случая УУ, което оценява събитието, неправилно е определило управляващото устройство.

    Например ако някой коментатор на среща по футбол каже: "футболистът с номер три изрита хаотично топката напред", то това може би означава, че според коментатора футболистът не е имал "конкретна" цел при извършването на действието. "Конкретна" цел означава да подаде на някой, а целта е била да се "изчисти" напред, като тази цел бива наричана "хаотична". Действието "изритване на топката" обаче е съвсем конкретно на равнището при максимална разделителна способност на възприятието. УУ, което рита, има за цел да вложи максималната сила, на която е способна и да запрати топката в посоката, която му е удобно (зависи от текущото състояние на тялото, на топката, на терена, на околността - има ли наблизо футболисти; от мястото, на което се намира ритащият и пр.). Целта на частта от мозъка, която рита, е да рита, и тази цел се изпълнява колкото позволява точността на настройките на усилието, което се влага.

    Редът във всеки случай обаче си е ред, защото:

  • Редът е начинът, по който са подредени числата (обстановката, случая, събитието).
  • Ред е описание на последователност от действия, с която се получават числата, които се оценяват като "в ред" или "без ред" според дадено устройство, което има крайна памет - например човек наблюдава изображение и преценява дали е хаотично или не.
  • Ако машината работи, се подразбира, че е в ред. Все едно как работи, щом работи, значи е "редовна". Вселената винаги работи, така че всяко положение в нея е "редовно" а не хаотично.
  • Човешката, по-точно способността на определен човек да схваща алгоритми ["Творчеството е подражание на ниво алгоритми", 2003] обикновено се смята като границата между "ред" и "хаос".

    Всичко, което човек възприема чрез чувствениците, например изображенията, може да се опише с числа. И най-"хаотично" разпределение на числа може да се опише в алгоритъм. Алгоритъм, който въвежда данните от някъде, също е алгоритъм, който описва зависимост между тях.

    На най-ниско ниво данните са част от алгоритъма, защото те определят какво точно ще се извърши на физическо равнище.


    Четенето на чужди мисли всъщност е четене на свои мисли, които в даден момент съвпадат с мислите на другия

    Телепатията може би не е свързана с предаване на сигнали по свръхестествен начин, а представлява повторение на събития в две подвселени, когато степента на близост на повторението е съизмерима с разделителната способност на възприятието на този, който оценява случилото се като "предаване на мисли на разстояние".

    Телепатията може би е повторение на откъси от Програмата в уж различни нейни "нишки".

    Може би взаимосвързаността на Предписанието, особено силна в ранното му състояние, когато паметта се е "пълнела" е довело до тези повторения.

    "Рожденото" състояние на Вселената е било създадено така, че след милиарди години да стане от "нищо" това, което е сега. Може би по "необходимост" това предопределя повторение - двукратно или многократно случване на сходни сложни събития - в разбирани като "малки" интервали от време, или обратното (в "големи") в Главната Вселена и в умовете на определени същества, или в умовете на различни човеци, които нямат пряка сетивна връзка помежду си.

    Тези същества могат да бъдат хора - телепати, ясновидци, гадатели и пр., които нямат сетивна връзка с предсказваното или вижданото. Тяхната връзка представлява предписано повторение на събитие от Главната Вселена (или от друга подвселена) в производна вътрешна Вселена, - техния разум - породено от взаимообвързаността между частите на предписанието.

    Всяко управляващо устройство - от които, според теорията, е изградена Вселената - има цели на поведението си; всяка действие на УУ се извършва с цел то да изпитва повече удоволствие - да достигне крайната си цел. Всяко УУ се стреми да изпълни своите цели.

    Всяко целево действие притежава странични ефекти. Например искам на екрана да се напише "н", а за да го направя, е необходимо да натисна клавиш - аз не искам да натисна клавиш, а да напиша "н", но за да напиша "н" натискам клавиша "н". Аз не искам да натисна мястото, на което се намира "н"-то, но го натискам, защото искам на екрана да се покаже "н" (виждаме какъв голям брой събития са били предизвикани от това, че "н"-то се намира точно там, където е било - всеки път, когато съм искал да напиша "н", е трябвало да натискам този клавиш, т.е. да придвижа ръката си по необходимия начин). Натискането на клавиш означава, че се превключват електрически вериги, че микроконтролерът в клавиатурата ще извърши много изчисления, че ще предаде електрически импулси към главната изчислителна машина; че тя ще прекъсне действието си, за да приеме знака; след това ще извърши хиляди изчисления и преобразования в състоянието си, само за да може на платното пред мен да се появи едно "н". Управляващото устройство "мен" не е искало тези неща - аз исках само да се напише "н". Исках само "н", но в случая, при конкретните условия, в които се намирах, за изписването на "н" беше необходимо да се случат много странични действия, върху които аз нямам власт и не са моя цел.

    Действията от по-високо ниво, т.е. тези, които са пряко свързани с промяна на по-голямо количество данни (или с предаване на по-голямо количество данни), притежават повече странични ефекти и "непредвидими", т.е. нецелеви за извършващото ги управляващо устройство следствия.

    Когато УУ върши нещо, то го прави с определена цел, която му е известна (когато човек прави нещо УУ, което действа, е това, което е поело управлението над мускулите, които действат; съзнанието не знае техните конкретни цели; самото УУ обаче "знае" - например ако на някого предложат "случайно" да избере едно топче от няколко, разпилени пред него, то той (тялото му; в случая изборът се прави от тяло, което не може да се двоуми - или взимаш топче, или не взимаш топче) ще избере тази, която ще избере например поради някоя от следните причини, независимо дали го съзнава:

    - цветът на топчето, което е избраал, му е любим
    - топчето се намира най-близо до рръката, с която го взима
    - това е първото топче, върху коетто се е съсредоточил
    - това е последното топче, върху ккоето се е съсредоточил, преди да го подканят най-накрая да си избере някое
    - топчето, което си е избрал, му ххаресва най-много на външен вид
    - с подобно топче си е играл като малък (или все още си играе)
    - едно от топчетата е негово и му е било отнето специално за опита
    - като малък е губел подобно топчее, което много му е харесвало
    - и пр.

    Управляващото устройство, което извършва дадено целево действие обаче не е способно да вземе предвид всички странични ефекти, които целевото действие предизвиква.

    УУ например иска да вземе топчето, което е взело; не е имало за цел да накара следващият, който трябва да избира топче, да види различна гледка (щом сме взели топче, значи сме променили изгледа на съвкупността от топчета), но то се случва.

    Събитието в паметта на човека (в бъдеще може би и в паметта на мислещите машини; в паметта на най-сложните устройства) може да предхожда сходното Събитие в Паметта на Сметача - в Действителността, но то е много по-бедно на информация, защото човешкият ум няма "сила" да събере и нищожна част от Действителността.

    Можем да разгледаме ясновидството в духа на следната част от "Схващане за всеобщата предопределеност 2" от писмото на Тодор до Ангел от 27.8.2002:

    "...Всъщност ако пуснем предписание на какъвто и да е сметач, и то няма нужда от "странична" информация, която да се въвежда в течение на решението - т.е. имаме "затворена вселена", в която ЗНАЕМ ВСИЧКО от което зависи бъдещето, то крайният изход - отговорът на задачата = бъдещето, е единствен и ясен още в мига на пускането на програмата. Ясен е на този, който (1) може да използва по-съвършен сметач, чрез който да пресметне отговора преди първия, (2)който не разполага с по-бърз сметач, но е открил по-просто решение и може да получи отговора по-бързо от първия сметач, или (3) който знае отговора предварително, защото вече е решавал същата задача... Ние непрекъснато се опитваме да предсказваме по втория начин. А дори и аз мога да предсказвам бъдещето по първия - програмирам едно и също нещо на стария си Правец-8М и на настоящия си, пак стар :), сметач. Задействам програмата на Правеца, задействам на настоящия - той извежда резултата преди Правеца и аз вече ЗНАЯ БЪДЕЩЕТО му - известно ми е точно какво ще се изпише на неговия показвач!..."

    (1) - Може да използва по-съвършен сметач, чрез който да пресметне отговора преди първия.

    Във Вселената по-съвършен сметач от Сметача няма, но ЦЕЛИЯТ СМЕТАЧ дава само ЦЕЛИ отговори, за чието предвиждане са необхими всички "сили" на Вселената и предсказването на всички подробности със средства на Вселената е невъзможно - всички подробности от цялата Вселена са известни тогава, когато се случат. ЦЕЛИЯТ СМЕТАЧ обаче е "несъвършен" от гледната точка, че трябва да се извършат огромен брой неинтересуващи определена част от предписанието изчисления, за да се получи отговор на прост въпрос, който дадената част от предписанието - например човек - търси, и се описва достатъчно точно, според желанието на частта, с много малка част от цялата Памет на Вселената.

    (2) - Не разполага с по-бърз сметач, но е открил по-просто решение и може да получи отговора по-бързо от първия сметач.

    Предсказването на бъдещето е свързано с този случай. Задачата на Вселената е да изчисли всичко случващо се; "по-прости решения" са да се изчисли случващото се, например в по-малки подробности. Пророчествата, ясновидствата и ВСЯКО СЪБИТИЕ в паметта на вътрешна вселена, което предхожда случването му в друга вселена, са решения на части от Задачата, получени преди да се пресметне цялото Задание с всичките "отговори".

    Най-преките предизвикващи сили дават приближение до търсения отговор с най-малко пресмятания, понеже те са най-големите части от мозайката на бъдещето, най-големите членове от редицата с числа, сборът от които дава крайния резултат.

    Изчислителните машини създават свои затворени вселени, в които най-вероятното събитие, което може да се случи, е да се изпълни СЛЕДВАЩАТА ИНСТРУКЦИЯ от тези, записани в паметта. За сметача не е необходимо да знае всичко, каквото става във Вселената, за да познае, с много голяма точност, какво ще се случи в паметта му. Колкото по-съвършено е устройството, толкова по-голяма част от бъдещето му е заложена в самото него и толкова "по-лесни" решения е открило то, за да предсказва бъдещето си.

    (3) - Който знае отговора предварително, защото вече е решавал същата задача.

    Колкото по-сложно е устройството, толкова повече използва този начин за предвиждане, като трупа опит, използвайки миналото за предсказване на бъдещето.

     

    Съвпадения - продължение

    За съвпаденията си говорихме още във втора част, но нека си припомним.

    Необичайността на съвпаденията на събития в различни равнища на вселенския сметач показва значимостта на събията от околността на съвпадението. По-необичайните събития се срещат по-често в части от Предписанието, които са по-близо до "основната нишка" - до основните действия, които върши Вселената? Необичайните съвпадения са признак за преплитане на значими части от предписанието, което е следствие на взаимосвързаността на събитията. За да се случи първо еди-кое си събитие, а след това някое определено друго, и това да се изпълни за всички събития, е необходимо междинните да бъдат точно тези, които са. Понякога е необходимо да направиш нещо, от което в конкретния момент ще те заболи, за да може след това да се почувстваш щастлив. (Въпросът за локалните минимуми и максмиуми на функцията на удоволствието е разгледан също в "Анализ на смисъла на изречение и др.")

     

    Закон за запазване на информацията?

    Информацията не може да бъде компресирана до безкрайност. "Информационното вещество" не може да се свива по обем заемана памет неограничено, както и обикновеното вещество.

    Ако свържеш пет сметача в мрежа, затворената система са петте машини; щом се свързват, значи са съвместими - вселени от един и същи вид, които, когато са заедно, са части от по-голяма вселена, която притежава особеностите на своите части.

    Ако пет вселени могат да си взаимодействат дори само в извънредни случаи, през "свързващи проводници" като черни дупки и тем подобни, съвкупността от петте вселени е затворена Вселена, както и ако няма "черни дупки и тем подобни".

    Kоличеството информация в първичната Вселена трябва да е било не по-малко от количеството информация в настоящата?

    Случващото се представлява разтваряне на свитата (компресирана), по време на Сътворението, информация?

    Информацията, описваща част от вселена, представя влиянието, което същата може да окаже върху промяната в паметта, върху случващото се.

    Информация не се създава, а само преминава от едно представяне в друго?

    Възможно ли е да се унищожава информация във Вселената? Можем ли да връщаме събитията назад, ако имаме цялата информация за настоящето? Можем ли да пресметнем с максимална точност миналото чрез настоящето?

    Много от информацията в света е повтаряща се. Разумните устройства работят с голямо излишество от информация.

    Всяко нелинейно устройство може да се представи като линейно в определена система за описание на устройства.

    "Линейно устройство" или "линейна система" за мен е такава, в която с въвеждане на най-малките възможни, за съответното устройство, порции информация, се извежда "нелинейна информация", т.е. съобщение, което се описва с информация, която се смята за "нелинейна".

    Примери:

    Китара

    За китарата "линейно предписание" може да означава да дърпаме само съседни последователни струни - от басовите към високите или обратно: 6-5-4-3-2-1 или 1-2-3-4-5-6 като линейността се представя чрез поредния номер на струната.

    Можем да настроим така китарата, че в свободно състояние, без да натискаме никакви прагчета, да получим хармония - акорд, съставен от цели шест последователни тона.

    Така уредбата от струни става линейна спрямо акорда, на който е настроена и представата ни за линейност и нелинейност.

    Предсказването на бъдещето е възможно заради информационното излишеството в паметта на Вселената. ...

    Още едно упражнение по разбор на език на разума

    език на разума - естествен език; говоримият човешки език, който се изследва от езиковедите.

    Какво има предвид някоя жена като обвинява някой, че й хвърля "похотливи" погледи? (Не помня защо точно това ми хрумна...)

    Жената възприема мъж. Мъжът е къс знание в паметта на жената. В различни случаи се използват различни черти от описанието на къса знание "мъж". В случая се използва къс знание "поглед", който е свързан с "мъж".

    "Поглед" е описание на състоянието на "лице", "очи" и/или поведението на конкретния "мъж".

    "Жена" има опит, че когато се е случил определен "поглед", е следвало действие, което свързва "мъж" с "похотлив".

    Например "подсвирване". "Подсвирване" се свързва с "похотлив", защото е било свързано със събития, свързани с изричането на думи, които се свързват с "похотлив". Думите и преките действия са последните(?) връзки към къс знание.

    Например "мъже", които са хвърляли "похотливи" погледи след това са подсвирвали или са изричали "мръсни" думи или др. подобони. Затова "жена" предполага, че съществува голяма вероятност този, който "подсвирва", да има "похотлив поглед".

    Погледът на "мъж", който подсвирва и след това изрича "мръсна" дума по адрес на "жена", може да бъде запомнен от "жена" като "похотлив поглед". След като този "поглед" бъде видян отново, връзката с "похотлив" поражда увеличаване на вероятността, според "жена", че "мъж" ще изрече "мръсни" думи или ще извърши друго действие, свързано с "похотлив", или има за цел да извърши прякото действие "похотлив".

    Действие, което може да свърже "похотлив" с "поглед" е "пускане на ръка". Пускането на ръка се свързва с "похотлив", защото ръка, принадлежаща на "пол, който възбужда полови страсти у някого", указваща въздействие на "определени конкретни места, за които се досещате", е пряко свързана с късове знание - действия и части от тялото, които са пряко свързани с "похотлив".

    Така "похотлив поглед" може да означава, че "жена" е открила в паметта си, че особеността "поглед" на "мъж", който се намира във вниманието й, в миналото е била свързана с "похотлив" и с това, с голяма вероятност погрешно, да го обвини, че има намерение да извърши действията, които свързва с "похотлив"...

    За това как от прости формули се получават сложни образи

    Фракталите са прости, ако под "фрактали" разбираме последователности от действия. Алгоритмите обаче не са изображенията, които възприемаме със зрението си. Със зрението си човек трудно схваща такива "прости" зависимост, защото когато се разгърнат в изображение, зависимостите между частите на изображението вече не са зависимости във формулата, описваща фрактала.

    Изображенията се описват с толкова памет, колкото е необходима да се опише всяка точка, независимо от останалите и с толкова се описват в човешката памет с произволен достъп по двумерен адрес - ретината на очите, както и на листа или платното, от което го наблюдаваме.

    Изображението върху листа може да се разкъса на области и цветовете на отделните области ще си останат каквито са, дори да ги отделим от останалите.

    Нещо за причините

    Обикновено виждаме повърхностни причини. Когато някой предложи на някого да направи нещо, и "Някого" го стори, за "по-голяма причина" в извършването на действието се взема "Някого", отколкото това, че Някой му е казал нещо.

    Защото съобщението, което Някой е предал на Някого е много по-малко по обем, отколкото описанието на Някого.

    Действието, което Някого ще извърши, зависи в много по-голяма степен от това, което вече е било записано в паметта му, отколкото на краткото съобщение, което току що пристига.

    Съобщението действа като ключ, но ключът отваря ключалка, която е съществувала, когато го слагаме в нея. Съобщенията, които хората си разменят, и които идват без пряко да ги пращат хора - сигналите, които непрекъснато възприемаме от средата - са "ключалки", които "отварят" вратите, но вратите - ние и Вселената, върху която въздействаме; всъщност ние сме част от действието на Вселената - съществуват предварително и причината да ги има и да се отварят не са ключовете.

    ...

    Творчеството е подражание на алгоритми

    Творчеството е повторение на клас действия, в които всеки възможен ход води до "творчески резултат"

    Поезията: неизменен формализъм и в най-съдържателните творби, създадени от майсторите-художници на словото

    Колкото по-малко като обем информация е произведението на изкуството, колкото повече разрешени свитъци, които биха могли да се нарекат изкуство, съществуват; толкова повече стойността на всеки възможен свитък се понижава. Изкуството става все по-опростено; начинът, по който се създава и похватите, които се използват при сътворяването му, стават по-прозрачни. Творчеството все повече заприличва на 'речникова замяна' и губи тайнствеността си, с това и стойността си.

    Поезията "хайку"

    Не смятам, че творение от един-два реда с думи е "изкуство"; всъщност то е изкуство, но твърде опростено, защото творенията се описват със свръхмалко количество информация и начинът за оценяване на художествените качества става все по-"формален", т.е. все по-очевиден; или пък все по-неясен - "всичко е изкуство"; "всичко е красиво, стига да имаш необходимата естетическа нагласа."

    Сигурно когато стигна до равнище да правя опити за създаване на експериментални творци (вж. "Творчеството е подражание на ниво алгоритми"), ще можем да покажем колко завидно художествено майсторство се изисква, за да се твори в най-кратките литературни форми.

    Все още сме далеч от творците, обаче, затова се налага да използвам обичайния начин за доказателство.

    Време за хайку

    Хайку е кратка поетична форма. Състои се от три реда, във всеки от които трябва да има, съответно, 7-5-7 срички. Правилото за точния брой срички обаче се спазва неотклонно само на японски, а в другите езици е позволено по-свободно стихосложения. И да не е позволено, ние ще си го позволим, като наречем "хайку" кратка поетична творба с предизвикателен смисъл и намеци.

    Тъй като не мога да цитирам автори, защото имат авторски права (на любознателния читател препоръчвам статията "Всички права запазени!" от бр. 22), ще се наложи да "напрегна" личното си сиво вещество и да потворя малко поезия хайку, която след това да анализирам.

    "В банята"
    
    Сядам на чинията
    Още е празна
    Не за дълго
    
    
    Къпане. Какво
    Намират в него
    Кеф. Хм. От какво ли?
    
    
    Мия си очите
    Спят още
    Аз съм буден
    
    
    Става ми леко на душата
    Облекчих се
    До следващото тъпчене
    
    
    Пускам водата
    Ще заличи
    Лошите спомени
    
    
    Ръката ми е в бяло
    Хартията
    Я е завила с нежност
    
    
    Отваря се пастта
    Кофата
    Е гладна
    
    
    
    Ходи ми се по малка нужда
    Щастлив съм
    Че не е по голяма
    
    
    Заето. Чукам.
    Стискам.
    До кога?!
    
    
    
    Миризмата е неприятна
    Мислите ми поне
    Са освободени
    
    
    
    Редя поезия в кенефа
    За мен
    Ли мислиш?
    
    
    
    
    "Сметачолюбски"
    
    
    Компютърът ме гледа
    Но го виждам
    само аз.
    
    
    Пръстите пищят
    Много
    съм ги мъчил
    
    
    Програмата
    желае да умре
    Изяде си опашката
    
    
    Модемът го боли
    Жицата
    Заради битовите условия
    
    Битовите условия
    са тежки
    Модемът пищи от глад
    
    
    Пискливо пее телефонния
    Съединител
    Мисля си за развръзката
    
    
    Ядосвам се на мишока
    Дърпа се
    Мисли ме за котка
    
    
    Как обичам програмите
    Те са като
    живи разписания
    
    
    Не ми затваряй прозореца
    През лятото
    Е много горещо
    
    
    Влачи се връзката днес
    Ще мога ли
    да си видя писмата?
    
    
    Жълт лазер лежи на сметача
    Самотен. А свети
    в червено като роза
    
    
    Пъстра дъга на небето
    От стъкло изтъкана
    Компакт-диск със песни
    
    
    Замайва ми главата мигачът
    Много тромово
    си преснява спомените
    
    
    Няма свободна памет
    О, не! Забравих
    какво няма
    
    
    Спря тока
    Изтриха ми паметта
    Мен самия
    
    
    Компютърът има сърце
    То обаче
    бие много бързо
    
    
    "Спортни"
    
    
    Тичам всеки ден
    През горещите
    кукови лета.
    
    
    Сърби ме крака
    Да ритна ли нещо
    или да се почешя?
    
    
    Гол, гол, гол!
    Крещя в захлас
    Дланите ми го покриват
    
    
    Приятно ли е да вкараш?
    Да си изкараш
    топката не е добре.
    
    
    Спънаха ме на терена
    Краката на
    лошото спортно щастие.
    
    
    Задуха вятър
    От топката е
    Проби отбраната
    
    
    
    Царят на игрите
    Има ли си син
    Бъдещ наследник?
    
    
    
    
    "Любовни"
    
    
    Треперя.
    Не от студ
    От жега
    
    
    
    С теб или с него
    Изправената статуя
    ми подсказа отговора
    
    
    "Хайку за вълци"
    
    Вия в гората
    Не сме гъсти
    Но е много загубена
    
    * * *
    
    Не ми се анализира.
    Ще го направя
    друг път
    
    За да има продължение... ;-)
    

    За субективните възприятия на човека

    Наблюдавайте как двама или повече души си говорят, докосват или правят нещо заедно. Нека единият се казва "Иван", а другият "Пешо". Доказателства за възприемащия е, че хора вършат нещо заедно са, напр:

    - очите им стоят насочени върху чаасти от тялото на другия, особено върху очите на другия {погледи} - части от тялото на единия се свъързват с другия; за нас това значи части от фигурата, която свързваме с единия, да изглежда свързана с фигурата на другия {докосване} - думи, изречени от единия, свързвваме с другия ("Как си, Иване?", когато знаем (или си мислим), че единият човек се казва Иван и че другият говори на него); разговор; - други действия, извършени от едииния, свързваме с другия: жестове при общуване на езика на глухите; жестове, които смятаме, че единият извършва, за да бъдат видени от другия; други движения, които водят до следствия, при които се получават връзки с другия - напр. Иван хвърля камъче по Пешо и го удря леко, за да привлече вниманието му {общуване}

    Сега си представете, че единият човек го няма, а другият продължава да си прави всичко, което си прави: говори с някого, следи с поглед чужд поглед, докосва чуждо тяло...

    ...

    Езикът на вътрешните вселени е различен от езика на майчината. На езика на подчинената вселена може да съществуват глаголи (оператори, действия), които липсват на езика на майчината вселена, защото, както вече обяснихме, операторите от езика на подчинената вселена представляват поредица от оператори на езика на майчината вселена. Можем да го наречем с програмисткия термин "макрос" - поредица от инструкции, които програмистът извиква с име, което е по-кратко, отколкото е дължината на командите, които я съставят.

    Във въображаемата вселена описваща човешките езици съществува понятието "избор". Както видяхме в примера с хвърлената монета и "пълната власт" на човека над монетата, според разделителната способност на езика, глаголите от езика на човека описват обобщени действия, които са разбираеми само от разум, но не и от вселената на нулево равние, която разбира само езика на частиците.

    На езика на нулевата вселена избор няма, защото нулевата вселена е описана от най-простите части - "битовете", в които няма памет за избор, защото съдържат възможно най-малкия обем памет.


    Квантова механика

    "Забрана за едновременно измерване на две некомутиращи величини"

    Все още съм бегло запознат с квантовата механика, но от това, което наскоро прочетох, разбрах че за квантова физика и за абсурдите в нея сме си говорили още във "Схващане за всеобщата предопределеност 2", макар че Ангел Грънчаров не използваше понятието квантова механика, когато ми подхвърляше абсурди, които да оборвам.

    Тогава уж-нелепостите във физиката, които опонентът ми изложи, и които, както разбрах, представляват основни "абсурди" от квантовата механика - принципа за неопределеност и дискретните (квантови) скокове между състоянията - не само че не ми изглеждаха нелепи, а съвсем закономерни и там описах защо.

    Схващане за всеобщата предопределеност 2 твърдеше, че устройство вътре във Вселената не може да предвиди точно цялото бъдеще. Единствен Творецът на вселената би могъл да знае цялото бъдеще.

    Невъзможността вътрешна част от вселената да знае какво ще се случи в цялата вселена е очевидна, - частта има по-малко памет от цялото - тя не опровергава предположението, че каквото ще се случи е предопределено в пълни подробности.

    ...

    Ако развитието на Вселената следва закона, който предположих: създаване на усложняващи се подвселени, които се стремят да повторят майчината вселена, то тогава изчислителни ни машини - най-сложните творения на разума - са най-близки подобия на Вселената и можем да търсим модела на Вселената в тяхното устройство.

    Цифровите сметачи са машини(разбирай вселени), които работят на отсечени стъпки.

    Вместо "отсечен" някои използват "дискретен". "Дискретен" означава също "квантов". (В юнашкото наречие "сметачен" означава направо цифров - насечен, дискретен, квантов)

    Изчислителните машини работят на ниско равнище с единици и нули - квантово; с две възможни състояние на най-простите градивни части.

    Машината помни и различава две основни състояния на най-ниското ДОСТЪПНО й ПРОГРАМНО равнище. Най-ниското програмно равнище обаче е вселена от второ равнище, която има по-нисша обвивка: машината като съвкупност от взаимодействащи си електронни градивни елементи, и всяка частица от машината като самостоятелна градивна частица материя и поле от различен вид и с различен интензитет. (Първото по-нисше ниво може би може да се изключи.)

    Както по-горе обяснихме, по-ниското равнище на вселената управлява по-високото. По-високото равнище не може да има цялата информация, която се съдържа в по-ниското равнище.

    Най-простите градивни частици, до които е възможно да достигнем според законите на равнището на вселената, на което се намираме, може би са само "присветвания" на частици от някакво по-долно равнище, от което по подразбиране не можем да получим пълна информация, както с измервателен уред, който допуска грешка от две единици, не можем да отделим стойностите на величини, които се различават една от друга с по-малко от две единици.

    Други варианти

    В учебника по физика за 10-ти клас от Максимов и Христакудис четем:

    "Ако х-координатата на една частица е измерена с точност Dx и едновременно с това х-компонентата на импулса на частицата е измерена с точност Dpx, то произведението от Dx и Dpx не може да е по-малко от константата на Планк h, разделена на 2P

    Според принципа за неопределеност природата на квантовите обекти е такава, че е невъзможно едновременно да се предели точното положение и точният импулс на една частица. Когато неопределеността Dx на координатата е много малка, тогава неопределеността на импулса е голяма и обратно.

    Как Схващане за всеобщата предопредленост обяснява това?

    Вселената е сметач, който е така проектиран, че е невъзможно ЗА ЕДИН ТАКТ да се прочетат от паметта му и двата параметъра, описващи частицата.

    Mогат да се направят много прости аналогии, ако сме осъзнали, че сметачите показват принципа на действие на Вселената.

    Например двата интересуващи ни адреса или области от паметта, където са записани характеристиките на частиците (двете "комутиращи величини") се намират в различни сегменти от паметта и имаме само един процесор.

    Или дължината на областите е по-голяма от обема памет, който може да се прочете на един път.

    Или за запаметяването се използва един и същ "кондензатор", който през част от времето помни едната характеристика, а през друга част - втората и е невъзможно да прочетем и двете за един такт.

    В същото време фактът, че сме чели от някакъв адрес на паметта, кара сметача да запише нещо в същия такт, включително на адреса на втората величина, която искаме да прочетем (да измерим). Тъй като не знаем от къде точно чете, за да запише, се получава въпросната неопределеност.

    Ние не знаем откъде чете машината, от кои адреси чете и какъв алгоритъм използва по време на стъпките на неопределеност, по време на междинните стъпки на работатата на Вселената.

    На мен това положение ми прилича на алгоритъм за псевдослучайни числа, от който получаваме само изход и не знаем от къде чете и как преобразува информацията, за да даде като отговор "случайните" числа. Ние не знаем, но за самия компютър, за самата програма пораждаща "случайни" числа, алгоритъмът е еднозначно определен и не е случаен. А, както обобщихме по-горе: "случайностите" са незнание на вероятността с търсената разделителна способност на възприятието. ...

    Неопределеността показва, че е достигната граница на разделителната способност на възприятието.

    Знаете ли следния любопитен факт:

    Джон фон Нойман, на чието име е кръстена най-използваната и до днес архитектура на изчислителна машина, е създал математически непротиворечив език за описание на квантовата механика десетина години преди модела на сметачната машина със записана програма. ...

    Творчество

    Художествено слово

    "На 21 юли 3123 година се видях за последен път с Ана. Срещнахме се в Порсангер, малка спирка на пряката линия Евразия-Америка, разположена край фиорд със същото име. По стръмна, лъкатушеста пътека се изкачвахме към върха на една крайбрежна скала и от време на време спирахме да поемем дъх. Долавяше се силен шум от невидимото море. На самия връх ни блъсна буен вятър. Спряхме се с отпуснати ръце и разтуптени сърца. Долу се водеше непримирима борба на две стихии. Едната високомерна, сякаш застинала в очакване на разгрома, втората неумрно я атакуваше с редици чернобели грамадни вълни, които с грохот се удряха в скалата."

    (Станислав Лем, "Облакът на Магелан", Народна култура 1966, с. 69)

    Общо думи: около 100-110

    Груб анализ

    Първо изреждане на глаголи:

    се виждам
    се срещнахме
    разположена
    изкачвахме спирахме
    да поемем
    долавяше се
    ни блъсна
    спряхме се
    се водеше
    атакуваше
    се удряха
    
    
    Първо изреждане на имена:
    
    юли
    година
    път
    Ана
    Порсангер
    спирка
    линия
    Евразия
    Америка
    фиорд
    име
    пътека
    връх
    скала
    дъх
    шум
    море
    вятър
    ръце
    сърца
    борба
    стихии
    разгром
    вълни
    скала
    
    
    Изреждане на определения на имена:
    
    последен
    малък
    същ
    пряк
    стръмен
    лъкатушест
    крайбрежен
    силен
    невидим
    буен
    отпуснати
    разтуптени
    непримирима
    високомерна
    застинала
    черно-бели
    грамадни
    
    
    Изреждане на наречия:
    
    в = за време
    м = за място
    
    на 21 юли 3123 (в)
    край (м)
    от време на време (в)
    на самия (м)
    долу  (м)
    сякаш (н)
    неуморно (н)
    с грохот (н)
    
    
    Следващата част може би ще бъде изследване на творчеството, художественото слово, поезията и кой знае още какво.

    Между другото

    Тъкмо ми хрумна една мисъл, та да взема да я запиша. Енергията - нещото, което "движи нещата"; причината за нещата (при гледна точка, според която това, което наричаме "енергия" е причината...) е свързана с невъзможността на частите от Вселената да извършват преобразования, без да повлияят на събитията - паметта, изчислителните средства - на останалата част от Вселената. Когато ни свърши батерията, устройството, което я използва не може да работи по начина, по който искаме (този, който според нас, като управляващи устройства, е целеви); затова е необходимо да вземем нова батерия, или да презаредим тази, което значи, че трябва да се свържем с по-голяма област от пространството; да повлияем, "със съзнанието" че целта е да получим "причинителна сила", т.е. като цел за УУ стане зареждането (това е проява на "страничен ефект"). За образност: как презареждаме? Включваме зарядното устройство в контакта. Къде е свързан контактът? Контактът е свързан с цялата електрическа мрежа на България, Европа, че чак и Азия. Т.е. когато си зареждаме батериите влизаме в очевидна моментална връзка с огромен обем от пространство и събития. (По същество всяко действие е свързана с цялото минало и цялото пространство, но не така "очевидно", защото не ни хрумва, че всяко наше движение поражда сили, които действат навсякъде; и всяко наше действие - и на всяко друго нещо - действие е част от причините всичко да е каквото е.)

    Събитията, промените, признаците, предаваните данни имат област на влияние и отшумяват в далечината, т.е. различимостта на влиянието им намалява, защото ако сме по-далеч, времепространствено, от дадено място, повече други сили въздействат на това място, на което се намираме, освен тази, за която първо споменахме. Някои причини се "прераждат" и "освежават", като причиняват подобни на себе си, които да продължат да ги разнасят сред времепространството.

    Някой може да възрази, че според Теорията на относителността няма абсолютно време, така че Вселената не може да бъде изчислителна машина с тактов генератор; няма абсолютно време, но за всяка част от пространство, което може да се разглежда като "изчислително-запаметяващо устройство", подобно на мозъка (двете функции се припокриват в мозъка), има "местно време" - местни разграничители на действията; на преобразованията; може би движението е свързано с промяна на предаването на данни между най-малките изчислителни машини - микрочастиците; по-високата скорост води до по-голямо "разсъгласуване" на тактовите генератори на най-малките управляващи устройства.

    "Друго между другото"

    Сега пък ми хрумна за Теорията на относителността и времето. Изкривяването може да се обясни с влияние, което скоростта с която частиците променят положението си, оказва върху съгласуването между техните собствени "тактови генератори". Ако частиците са неподвижни една спрямо друга, за тях времето тече с еднаква скорост, защото, могат да обменят времесъгласуващи данни с максимална точност. Когато частиците променят положението си, се пораждат смущения в съгласуващите данни.

    ...Очаквайте продължение...

    Допълнителен прочит: много дълго за изреждане. Почнете от брой 13 на списанието и давайте нататък.


    ©
    Тодор Илиев Арнаудов (Тош), 2002-2004
  • сп. "Свещеният сметач", април 2004 г.
  • Списание "Свещеният сметач": http://eim.hit.bg, http://www.oocities.com/eimworld
  • Дружество "Разум": http://eim.hit.bg/razum
    1