В душата на моя безсърдечност - разказвачът се борят много азове. Ази Азът съм Първ-Аз, Първо-Аз или Писач-1... Моите помощници са Писа...

Ще разберете с развитието на действието кои са, щото мисълта ме пренесе на мястото, където ми наредиха да се изложа и трябва да почвам.

Писач-1: Книги... Защо има толкова книги?
Писач-2: За да ги четат хората! Ох, че си прост!
Писач-1: Знам, но защо са тук?
Писач-3: Че си прост ли знаеш?
Писач-2: Щото сме в книгохранилище...

Застаряващ младеж разгръщаше с жажда страниците, в търсене на приятно четиво преди брака на младостта му. Другите го наричаха Наско, но и да го бяха извикали по име, нямаше да ги чуе, защото ровичкаше вглъбено из претрупаните лавици на Юнашката библиотека "Ивайло Вазев".

"Пълно схемно описание на 4681 с анализ на красотата на използваните умознатни похвати" от Ива Стъклописова - увличащо заглавие. Старият младеж винаги бе искал да види с очите си подробности около едновремешното производство на 4-битовите вършачета, затова остави книжката да си легне спокойно в страни от строя.
"Как да о+творим и-с най-скритите врати на "Врати"" - "От кога търся подобно нещо!" - и тази книга полегна. Писателят й беше самият Емил Юнаков.

Писач-3: Сам-ият автор на "Врати".
Писач-2: Брей, тц-тц-тц - Как да отворим и най-скритите врати на "Врати" и Как да творим с най-скритите врати на "Врати"...

Може би заради мъжкият му пол тя нежно обгърна книгата, писаната от обичаната от всички Ива. Той бе прочут юнак, а тя - художник-стъклописец. Рисуваше прекрасни изображения още от времето на първите стъклени плочи с искрилно управление, от самото зараждане на Стъклената низина.

Бодрите крачки на замисления любознателен сметачолюбец раздвижиха въздуха в стаята, ухаеща приятно на книги, отразяващи и привличащи пазители на спомени и обвивките им.

Защо ли си прави труда това момче? Що не търси както би трябвало? Щука покрай тези лавици, вместо да даде на сметача насоки за ровичкане, а той, като съвестен служител, да изложи на показвача предложения от наличното в хранилището, и да му помогне да разбере какво всъщност иска да получи?...

Писач-3: Какво има да го мислиш, Първи? Тази половинчата умознатност навсякъде... Гледаш - много напредничаво, шарени образчета шетат по платната, въртят се джунджурии, дето "още малко да ги пипнеш"... Уж са в пространството, ама са на плоския показвач - плоски като него. Струва ми се, иска нещо пространствено "старият юноша"... И иска да пипа, да стиска нещо различно от ключища, подредени в една равнина.
Писач-2: Така е, през онова време умознанието още не беше развило достатъчно средствата за обратна връзка с чувствениците за допир... а нали ги знаеш човеците - все искат да обарват.

Момчето се беше запътило към местенцето, отделено за звучудотворчество. Струната на любовта към благозвучията трептеше в нежната му душа заедно със сметачолюбската. Като всяка струна, и звучудната жадуваше да я опънат.

Я, раздел "Звучудо за деца".
"Най-прости поредици неравенства за съчиняване на чудни звуци" - "Тази я знам наизпис... " - Наско мина към съседен раздел.
"Как да предсказваме преходите назад по честотите, или алгоритми за търсене с връщане, използвани при композирането на музика"
"Не..."
"Чудото на звучудото"
Този път бяло-черно-цветните страници на творбата се разлистиха в цялата си прелест пред очите на юначето. Невиждана красота:
звучудо представено с цветове; образо-звучудо; звучудо, описано като стройни и нестройни редици с числа, с различни бройни системи, изразени с различни знаци... тонове, извлечени от други тонове; музика, изразена чрез стихове, с помощта на почти разумни глаголища, творящи поезия според благозвучията... звучудо, вживено в неустоимите движения на женско тяло и какви ли не други начини за изобразяване на чудото на звучудото...

Неземна красота...

Писач-3: 'ма не са научи да не ги лепиш тия грозни клишета!
Писач-2: И забрави да кажеш, че "неустоимите движения", заедно с всичко друго, са застъклени в отразяващ душедържател - плоча, закачена към книгата.
Писач-4: Ти пък, П-2, забрави, че и към "Творенето със скритите врати" имаше лъчева плоча. Две даже.
Писач-1: Благодаря, приятели... Какви ли глупости щях да пиша без вас...

"Десет книги май са достатъчно..." - помисли си момчето, събра новата плячка и се запъти към дома.

Изглед отвън, пред хранилището, към улицата. Пълно завъртане на гледната точка, обхождане със снимача на сградите и улиците, които се виждат. Близък план на разказвача.

Писач-3: Той е невидим бе!
- Да де, на Наско, исках да кажа....
Писач-3: И какво ще му видиш?
- Чети по-надолу и ще разбереш.

Писач-3: Естествено, това е Пълдин - родният град на твоя приятел, на когото разказваш тия щуротии... И, доколкото разбрах, изненадан си ти, а не Наско, за да му даваш близък план.
Писач-2: Само дето на оня свят значката на града звучи малко по-различно.
- Нека го видят възприемателите. ЛЛошо ли и е да зърнеш красиво лице? Нали и момичета ще гледат тоя филм? Те обичат близки планове на главните герои... Все едно че не си аз и не си гледал какво правят вълшебниците и как печелят сърцата на почитателките.
Писач-3: Знам бе, Първи, ти имаш нос на предписател. Този близък план ще направи от Наско звезда...
Писач-4: Хе-хе, като го гледам ще настигне Лайнардо Капри.
Писач-2: Ха-ха, само полът им... може би... е общ.
Писач-4: Не се сепкай де, за "заблуда на противника" го казвам... Ако в сценария пише всичко, за какво ти е да гледаш филма?

Преход. Затъмняване на второ... действие... Или трябва да е сцена?
Писач-3: Все в г...
Изсветляване на трета сцена до достигане на нормално светлопредаване на изображението. Обикновена домашна обстановка на юнак.

Писач-3: Какво значи "обикновена обстановка"?
- Разхвърляна стая. Подът, масите,, стойките, поставките - всичко е затрупани със сметачи, платки, машинки, книги, листове, плочи, ивичници, благозвучници, филми, снимки...
Писач-3: Хубаво, хубаво, мога да си представя...
Снимачът гледа към вратата на стаята. Тя се отваря плавно и се вижда влизащият Наско в цял ръст. В дясната си ръка той стиска неудобната дръжка на найлонова торбичка, натежала и изпъната от дебелите книги, с които любознателният младеж я е нахранил. Наско бърка в чантата и вади една от книгите.
Писач-2: Ако аз пишех сценария бих ги извадил и трите.
- Защо?
Писач-2: Иначе много пряко насочваш вниманието на читат..., или въобще възприемниците и действието става лесно предсказуемо.
Писач-4: И скучно...
Наско промуши ръка надълбоко и с широк захват изтегли и трите носителя от измъчената торба, след което ги прехвърли на маса, на която по случайност е останало малко свободна памет. Чантата, като листо, се отрони от ръката му, простря се на земята и задружно се прегърна с другите боклуци по пода, седем от които бяха книжни жертви, плячкосани в някой предишен излет в Ловен парк "Ивайло Вазев" и още държани в плен.

Чудото на звучудото от Морчо Василев и Петя Василева, 4681 от Ива Стъклописова или Врати от Емил Юнаков? Изборът беше труден...
Писач-3: Внимавай с клишетата, предупредих те!

"Хм... защо си задавам този глупав въпрос - влязох през вратата, следователно последната ще бъде първа, както са казали мъдреците!"

Наско взе избраницата в ръце и му липсваше само малко музика, за да се почувства като на романтична среща с любимата жена.
Писач-3: По-скоро мимиче. Какво го състаряваш изведнъж?

Наско поиска музика от бездушната си приятелка - Машината. Тя го обичаше и винаги, когато й поискаше нещо, му го даваше.

- Уредба! Музика. Запис 3851, страана Б, песен 10.
Писач-3: Уф... Това да не ти е 2017-та според някое режисьорче от 80-те години?

Липсваше му само звучудо, което да го гали по ушите, докато зрението се взира в листовете. Наско сви дясна длан във формата на гребло, загреба няколко пъти в купчината с касети и пъхна в гнездото на уредбата тази, която по волята на случая се озова в ръката му.

Навън бе зима, но окъсняла. Пролетта бавно, но без да се предава, напредваше и се задаваха все по-топли дни. Птичките чуруликаха ведро.
Писач-3: Уж щеше да пишеш сценарий за юнаци и сметачолюбци... Къде се отплесна?

Чува се шумът, който целулозата издава, когато е нарязана на листове с равни размери, наложени един над друг, и човешка ръка прокарва пръсти по страничната им повърхност, откъм която листовете са най-тънки.

Писач-2: Що не го кажеш по-просто? Стига си се надувал с тия словозаврънкулковщини, словозаврънкулковец със словозаврънкулковец! Ядосваш ме!

На фона на музиката се чува шумът от бързо разгръщане на страници. Наско извършваше първата стъпка на обхождането на свитъка, за да отбележи най-силно набиващите на очи местенца.
Страници 24, 45, 120, 126, 127, 135... 126-135; 163, 164, 220...
"Дали има някакъв закон, на който се подчиняват най-забележителните места в книгата?"
...235-240, 250...