Свещеният сметач - списанието на мъдростта...
БРОЙ - 22 (април 2003)
Брой 22  Свещеният сметач
 
Тодор "Тош" Арнаудов
 
Матрицата в "Матрицата" е матрица в матрицата

Човекът в "истинския" свят е свързан с нещо, което нарича "Действителност", почти както е в "Матрицата" - с "щепсели" и "жици", по които се обменя информация. Разликата изглежда голяма, но ако се замислим, е формална и повърхностна - "моделът" и броят на "щепселите", с които всеки човек е свързан към Сметача...

Какво е Матрицата в "Матрицата"? Горе-долу - човек, свързан с няколко "щепсела" към Сметач. Чрез тях той (жив, т.е. белтъчен сметач) обменя информация с друг, нежив (небелтъчен... а, кой знае, щом има връзка с белтъчна машина, може да има и някоя белтъчна част) сметач - Сметача, който управлява Матрицата. Този Сметач обаче, както и човеците, включени в него, са все части от Същинския Сметач - части от Света.

По-точно тези "части" си имат свои части - частици. В каквито и сметачи да включваме частиците - живи или неживи, каквото и да ги правим, те все си остават част от Същинския Сметач, от Вселената, и са "манипулирани" само от Единствения Сметач, а по-малките сметачи - като Матрицата в "Матрицата", като... човеците в Действителността... могат само да се залъгват, че управляват, не съзнавайки или не приемайки, че са "водени за носа" от Единствения Сметач.

Какъв е светът извън "Утробата" в "Матрицата"?

Човекът в "истинския" свят е свързан с нещо, което нарича "Действителност", почти както е в "Матрицата" - с "щепсели" и "жици", по които се обменя информация. Разликата изглежда голяма, но ако се замислим, е формална и повърхностна - "моделът" и броят на "щепселите", с които всеки човек е свързан към Сметача...

  • "Щепселите" в Действителността са сетивните клетки. Чрез тях се получава информация ОТ Действителността, ВЪВЕЖДА СЕ информация отвън, в паметта на човека. Всъщност всички физични особености на средата, в която се намира човекът, са входни данни за определяне на поведението му в пълни подробности - до най-малките съществуващи частици - вярно, "щепселите" в Действителността са доста...
  • Чрез движенията на тялото се ИЗВЕЖДА информация от паметта на човека в Действителността. "Памет" в случая има широк смисъл - информацията, пазена, например, в конкретната форма на тялото и конкретните движения, които могат да се извършат, също е памет. Част от Действителността, разбира се, е самото човешко тяло, всяка частица от него.

    - Всяка промяна на частица от човеека ИЗВЕЖДА данни от човешкото тяло и ги ВЪВЕЖДА в Действителността.
    - От друга страна промените НЕ СЕ ИЗВЕЖДАТ в Действителността, защото ВИНАГИ СА БИЛИ ВЪВЕДЕНИ. И да се измени пространственото разположение или енергията на някоя частица, тя си остава в същата Памет (Вселена). Пространствената промяна, преместването си е... чисто местене на стойност от една клетка на Паметта в друга, както се извършва при сметачите. Няма откъде да въведем нова информация във Вселената ("Закон за запазване на веществото и енергията").

Живият сметач - човекът притежава ВХОДНИ и ИЗХОДНИ "шини" към Вселенския Сметач, така както Нео е свързан със своеобразни "шини" към огромния Сметач, който управлява Системата.

Ние чувстваме това, което входовете ни съобщават (както казва героят на Джон Траволта в "Риба Меч": "What the eyes see, the ears hear - mind believs." (или както е)) - "истинско" е това, което сме възприели първо, ПО-СТАРИТЕ СПОМЕНИ, с които сравняваме новите.

Ако новото знание (взаимосвързана информация) съвпада достатъчно със старото, то новото също ни се струва "истинско"; ако не съвпада - "е лъжливо", "измислено", "неистинско".

    Например как разпознаваме, че някое изчертано от сметач, "изкуствено" изображение не е истинско? Съвсем просто:
  • Има по-малко подробности, отколкото действителните, които сме виждали и виждаме постоянно.
    //Ако ((подробности_образ) < (подробности_Действ)) изкуствен
  • Формите и особеностите на предметите са различни от тези в Действителността - има повече остри ръбове, могат да се различат многоъгълниците, изграждащи обема; има по-ярки отражения, по-ниска разделителна способност, по-различни цветове...
  • Има по-ограничени възможности за взаимодействие.
  • Виждаме го само на определено място, напр. платно на показвач, и знаем предварително, че щом го възприемаме от там, то образът "не е истински", дори да е толкова подробен, че да ни се струва истински...
  • и т.н...

Всъщност определянето на въображаемостта на въображаемото е сведено до сравняване на един въображаем образ с друг; сравняване на спомена за особеностите на Действителността с особеностите на въображаемия свят, за който се чудим дали е "истински" или не.

И "най-истинското" обаче, т.е. най-богатото и подробно въображение, каквото е Действителността; с "най-голяма достъпност от потребители", с "най-широк входно-изходен поток" - Действителността - е въображение, защото за да се осъзнае "истинското", да се отдели действителното от недействителното трябва да се извърши сметачно действие: СРАВНЕНИЕ в нечий ум, в паметта на ума, във въображението му, където образите се превръщат във въобрази - вътрешни образи, за да се обработят.

Действителността, "Най-висшата Матрица" може би е Въображението на Твореца... На Най-Големия и Единствен Сметачолюбец - Железар и Глаголар, който собственоръчно е изковал Железарията и изглаголил Предписанието на Вселенския Сметач.

Може би, както разказват легендите за "Истинските програмисти", Той собственоръчно е въвел - двоичен знак след двоичен знак - Предписанието чрез "предния панел" на своето Творение, измислено и изковано "от бит до бит" и "от най-елементарна частица до най-сложна частица" от Него Самия... ;-)

© Тош, март 2003.
Прочети още статии от Тош и други автори, на http://bgit.net

http://www.oocities.org/todprog
http://www.oocities.org/eimworld