|
ДА ТЕ ВИДЯ ЗА МИГ
Очите ти родиха мойта тайна -
две, пълни с огън - пламък,
езера,
дошли от някаква звезда безкрайна,
лъчи на зазоряваща зора.
Аз тръгвам всеки ден и миг към тебе,
а мога ли с едничкото си "ДА"
да те докосна, като хляб потребна,
и нужна като водеща звезда?
С неутолена жажда пак живея!
Само да те зърна в този миг?
* * *
ЩАСТИЕ
Отчаян,
объркан,
изгубен сред формули
и теореми на живота,
сред правила ненужни
и напътствия,
се питам
- а не може ли по-просто?
Тогава някак тайно,
подсъзнателно
усещам се щастлив,
че те има,
че и звездите ходят по земята,
за да огреят пътя наш...
* * *
ОМАГЬОСАН
Нежност
и луда любов,
преоткрита във времето,
ехо от зов,
все се повтаря,
огън превъзбуден пак ме изгаря.
Кръг омагьосан,
който все се затваря,
който вечно ме омагьосва
за да бъда вечно с теб...
* * *
СЪН
Разтопи се на въздишки
неспокойният ми сън.
Уморено се изкашля
мокрото небе навън.
Световете ми далечни
зъзнеха самотно в мен.
Разтреперан и премръзнал
ме докосва моя ден.
Мълчалив,
безсилен крясък...
Скърца старото дърво.
По дълбините си вечни
ражда се една сълза....
Разтревожена,
невзрачна,
парцалива,
тишина и...
това е !
Няма страшно!
Пак е ден и светлина.
Да заспя ли?
Да чета ли!
Да направя ли кафе?
Ех, събуждане!
Да, ставам!
Ех, досада!
Не и не!
Разлетя се на капки
безпокойството навън.
Разтреперан и премръзнал
ме прегърна моя сън.
Още тъмно е навън и...
заспа в небитието
новородената сълза!
* * *
ПРИРОДА
Бил ли си
в гората рано пролет
птиците да слушаш
по дърветата,
стъпките ти да заглъхват леко,
сам да бродиш по пътеките?
Бил ли си
в гората рано пролет
клончетата да галиш
със ръцете си,
пъпчици зелени,
току-що разтворени,
да събуждат нежността
в сърцето ти.
|
НЕЖНОСТ
Сънувах те
- ти беше малко цвете,
във чашката ти - капчица роса
оглеждаше лазурни небеса...
И галеха те нежно ветровете,
и аз над теб като пчела се виех
и пазих те от слънчевия зной,
и сладък сок от твойта чашка пиех,
и нежно аз докосвах ти листата,
и тръпнех, и топях се в безпокой...
О, мое малко,
мое нежно цвете!
* * *
СЪЛЗА
Едно лице,
през което прозират
светлините на близкия квартал
и чийто поглед ме привлича.
Парата от кафето се извиваше
с тънко езиче към тавана.
Разнежени от него
се стекоха мойте сълзи
и шареха тъмната покривка на капки.
Ръцете си протегнал
към твоя квартал,
аз се надявам да ги докоснеш
и това ми действува като отлик.
* * *
РАДОСТ
Щом те видя
аз съм възкрилен
и хубава песен
аз запявам за теб.
В очите ми
се крие възхита
към теб любима,
а обичтта ми е безгранична.
Щом те зърна,
усмивка грейва
в моето лице и знай,
че с тебе искам
да живея завинаги
и с тебе искам да умра...
* * *
ЗЕМЯ
Във ръката
на нашата галактика,
нежно вградена,
пътува земята ни
в дългата тъмна вселена.
Земята
с небе,
с море,
реки,
извори,
гори,
житни ниви
и с път,
който идва от някъде
и си отива.
А в небето,
в синята полусфера над нас,
вградено градчето ни,
блоковете ни...
и ти!
* * *
СТРАХ
Страхуваш ли се,
че утре ще изчезна,
че мойте следи
ще се стопят,
тъй както сутрин
се топят звездите
в пламък на слънчевия път?
Аз се страхувам,
че когато изчезна
от лицето на земята
аз няма да те видя,
да целувам твойте очи,
да целувам топлите ти устни,
да галя хубавата ти коса,
просто ме е страх...
|