|
ТОПЛИНА
Обичта
ми може би е
птица,
политнала
при теб от юг,
мъничко
топлинка да
вземе,
и щастие
и мъничко
любов.
Поеми я с
прежъднели
устни,
целувай
я по нежните
крила,
обичай я
като за
последно,
така,
както
никога
досега.
* * *
КАЖИ МИ
Кажи ми,
че ме
обичаш!
Погледни
в очите ми
- два
извора
с черешови
води се
плакнат.
Цвят от
акация в
косите ми
танцува.
Кажи ми,
че ме
обичаш!
И без
молби,
за Бога!
Кажи го
ясно
- както се
разчупва
хляба.
В
дланите ми
топло
слънце се
стича
и музата,
набъбнала,
на
пръсти по
тъничките
вени стъпва.
*
* *
САМО С
ТЕБ
Няма
вкъщи да
скучая.
Имам
волен нрав.
Ще
прегърна аз
безкрая,
само да
съм с теб.
Ще вървя
из
равнините
в път
зелен и прав.
В длан ще
стрия клас
със жито,
само да
съм с теб.
Ще
препускам
като коня
силен,
величав.
И
миражите ще
гоня,
само да
съм с теб.
Злите
тръни ще
превия
със
юмрук корав.
Ще
напиша стих -
стихия,
само да
съм с теб.
*
* *
ОГЛЕДАЛО
Човек е
сам и сред
мнозина
във своя
път, душа и
тяло.
С очите
си така
незрими
се гледа
в страшно
огледало.
А
огледалото
не лъже,
разкрива
то различни
тайни -
показва
ти кога си
тъжен,
кога се
луташ из
безкрая.
Не
гледай в
чужда
огледало,
а имай
свои мисли,
време.
Недей да
бьдеш част, а
цяло
и само
своя път
поемай!
*
* *
КЪСНО Е
Любовта
носи
болката от
ада
върху
гърба на
далечният
хълм.
Огнена
лапа
протяга
тишината
разкъсана с
гръм.
Надолу
към
дефилето
препуска
вятър луд.
Миг!
И
наближава
да си ходя,
смутената
ми душа се
бърка с
тъмнината.
Хаoса
в мен - демон
чер,
над нас
хвърка с
мощни криле.
Дъжд!
Изгаряща
любов ме
изгаря в
плен.
Късно е
да се крия
щом съм
влюбен в
тебе аз.
|
СТРАХ
Ако
някога една
раздяла
дългата
ни среща
раздели,
застани
до мен с
усмивка
бяла
тъй,
поравно,
всичко да
боли.
Тъй
понесли
болка
мълчалива,
двама да
вървим по
пътя нов.
Даже и
когато си
отива
любовта
остава
си любов.
Готов
съм зарад
теб да вляза
в ада,
готов
съм зарад
теб да
изгоря,
но често
от съмнения
страдам
и често
ти невинен
ме виниш.
И късат
се в душата
светли
струни...
И искам
аз дори през
час суров
доверие
да има
помежду ни.
Доверието
също е любов.
*
* *
ГОДИШНИНА
Неусетно
живота
изтича.
Ти
помниш ли
първата
среща?
От
тогава до
днес
ние
двамата
редом
вървим,
две
звездички в
нощта,
две
запалени
свещи -
с
долепени
сърца в един
пламък
горим.
Като
есенни
листи
живота ни
грабна
и
повлече ни в
свойте
бурни,
стихийни
и вечни води.
Обърни
се назад!
Виж по
пътя
далечен
има
стъпки от
нас, има наши
следи.
*
* *
НЕИЗВЕСТНОСТ
Спокоен
съм...
До тука
надживях и
майчин
страх,
и бащина
тревога.
Оттук
нататък -
работа на
Бога.
Мечта за
подвизи -
угасваш
ти.
Спокоен
съм...
Дори,
когато ми е
накипяло,
с юмрук
аз няма
спора да
реша.
Най-много
да замахна
и строша
зъбите
на мойто
огледало.
Не съм
предал и сам
не се
предадох.
Не съм
сквернил и
хляба,
който
ядох,
макар да
бе понякога
горчив.
Лъжи,
бруталност,
глупост,
суета...
И
боричканията
наши!
По
вечните
звезди сега
чета,
че няма
подвиг
по-достоен -
с
усмивка да
поемеш
нашата
свята
ЛЮБОВ...
*
* *
ТВОЯТ
ГЛАС
Когато
заблестя
зората
и
слънцето
роса отрони,
дочух от
близката
гора
зелена
утринна
симфония.
Звучеше
всеки
бистър глас
като от
инструмент
на гений -
надпяваха
се в този час
ята от
птици
вдъхновени.
Млад
вятър
листите
развя,
понесе
чистите мелодии
към теб,
любима,
сякаш в чест
на
всемогъщата
ни обич.
|