Австрия:
Виена I
Виена II
Сърбия:
Белград
Гърция:
Солун
Северна Корея:
Съветите на Валери
Румъния:
Галац
Сватбата в Галац
Испания:
Барселона
Унгария:
Будапеща
Германия;
Гифхорн
Снимки от:
Германия
Румъния
Испания
Трявна
Унгария (скоро)
Австрия (скоро)
Сърбия (скоро)
Този разказа е качен вече на http://stojtscho.blogspot.com. Там има и неща, които ги няма на тоз сайт, така че идете и на него
Белград и малко от Сърбия
Пътуване до Белград
Градът Белград
Заведения, ресторанти и кръчми в Белград
Някои наблюдения върху сърбите
Чудех се дали да разкажа за Белград, поради простата причина,че пътувам до там по служебни причини, а не като турист, но мисля, че разказът може да ви е интерсен и полезен, т.к. доста съм пообиколи из града – все пак не ходя само на работа;-)). По тази причина съм разделил разказа на няколко теми, а не като разказ за едно едиствено пътуване. Във всяка от темите съм обобщил неща, които са мой личен опит или които съм чул от други хора или съм прочел. Цените са от 2003 г. Та сега по ред:
Пътуване до Белград
Най-удобен транспорт е автомобилът. Може да не повярвате, но между две съседни столици е почти невъзможно да се намери директен обществен транспорт! Не съществува директен полет София- Белград. Лети се през Виена или Атина – полетът е около 8 часа. Теоретично съществува автобусна линия (на МАТПУ), но тя е с прекачване в Ниш. От фирмата твърдят, че следят пътникопотока и ако се появят повече пътници ще пуснат директен автобус. Автобусът тръгва всяка сутрин (вкл. събота и неделя) от автогарата (международната) пред Централна гара в 7:30, а билети се купуват на място. Няма смисъл да ги купувате предварително, т.к. за Белград пътуват не повече от 2-3 човека, а процедурата с връщане на билетите е неприятна. Ако сте към 7 сутринта на гарата – няма да имате никакви проблеми. Пътуването е около 7-8 часа (по-малко отколкото със самолет!). Както казах има прекачване в Ниш. Цената е 32 лв в едната посока.
С влак нямам опит, но има два влака дневно от и за Белград и там по разписание са около 8-10 часа.
Затова: само автомобил – необходима ви е зелена карта и ако колата не е ваша – пълномощно. За пълномощното си приготвте едно ксерокопие, което се оставя на нашите граничари. Оригинала също носете със себе си – граничните власти искат да го видят, а и в Сърбия може да ви се наложи да го покажете. Зелената карта трябва да си я купите в България – иначе няма да ви пуснат да излезете от страната. Зелена карта, издадена в чужбина може да ви свърши работа само ако вече сте там и българската ви карта е изтекла. Казвам го, защото в Сърбия има и по-евтини зелени карти (за по-малко от 15 дена).
Границата сутрин обикновено се минава бързо - имало е случай да се мине за 20 мин. Нормално е за около 30мин. Това се отнася за сутринта естествено. В петък след обяд и вечерта се извиват сериозни опашки – не само от ТИР-ове, но и от леки коли. Сутрин българските митничари се сменят между 7:30 и 8 часа – т.е. там трябва да сте преди 7:30 или след 8 - ако има някаква опашка тя бързо се стопява.
Не сме имали проблеми и със сръбските митничари, с изключение на 1 път когато една млада митничарка поиска от колегата, който караше колата да я почерпи, ама не й мина номера.
Визи за български граждани не са необходими, но винаги питат къде отивате. Сърбия е с центаралноевропейско време.
След границата следват около 100 км до Ниш по един много живописен, тесен и натоварен път.
Внимавайте със знаците за ограничение на скоростта! Има неприятно често пътни полицаи, които глобяват и за 5 км надвишение на ограничението. Отмяната на ограничението на скоростта става винаги с друг знак! Т.е. трябва да изчакате знак “Край на ограниченията, поставени от други знаци” или “ Край на ограничението на скоростта”!!! В Сърбия изглежда НЕ ВАЖИ правилото, че ограниченията, поставени с пътни знаци важат до следващото кръстовище! Затова – внимателно и умната! Глобата за чужденци е 1000 до 1500 динара (1EUR е около 65 динара или 1 лев е около 33 динара – сами си правете изводите). Глобата я искат в динари и отказват евро – ако нямаш динари те карат да се върнеш я до границата, я до Пирот, за да обмените. Ако карате със скорост малко по-ниска от ограничението – няма да имате никакви проблеми. В селата ограничението обикновено е 60 км/ч, като винаги има знаци.
След като подминете Ниш, се качвате на магистралата. Тя е платена и на патарината ще ви дадат винетка, която пазите до края на магистралата, където плащате. Ниш – Белград по магистралата струва 790 динара (около 13 EUR), ако плашате в динари или 16 EUR, ако плащате в евро – разликата идва от 20% комисиона, която събира патарината в качеството й на чейндж (менячница на сръбски). Затова още на границата може да смените около 15 евро, за да не ви е яд после. От друга страна на патарината приемат и евро-монети , които извън еврозоната, както знаете, не се ценят много.
На магистралата ограничението е 120 км/ч (60км/ч при сняг). За пореден път да кажа – спазвайте го! Но още по-важно е да следите за цивилни леки автомобили, спрели на страничното платно. Твърде вероятно е там да има полицай с радар, насочен ПО ПОСОКА на движението, така че те “стрелят” в гръб! Два километра по нататък вече си има истинска полицейска кола, на която по радиото й докладват за миналите с висока скорост. Мисля, че в България подобна система може лесно да се обжалва в съда, защото никой не ти показва доказателство за това, че си нарушил правилника. Но пък като си помислиш, че у нас втори свидетел при съставяне на акт обикновено е другият полицай – същата работа....
Ако се разправяш с полицаите, винаги ще ти предложат на другия ден идете “на суд”. Не съм чул отзиви от съда, не искам и да ми се налага;-)))
Местните жители карат по шосетата като българите в България, (стига да не карат Застави, разбира се;-)) но не се подлъгвайте и карайте кротко – по-бързо се стига.
За почивка по магистралата сме спирали на две-три места – първото е на около 60 км след Ниш – има няколко ресторанта с тоалетна и т.н. Второто е бензиностанцията на OMV 110 км пред Белград. Важно – тоалетната е като навсякъде в OMV, т.е. нормално чиста. Тази е единсвената OMV по пътя. ШЕЛ няма никъде. В Сърбия почти няма бензиностанции от световните вериги. Иначе по целия път има бензиностанции на Югопетрол, но не вдъхват доверие. Има и една на Лукойл, но и тя не изглежда добре, а и се намира малко преди Белград, така че няма да ви свърши работа, ако искате да си починете.
Друго подходящо място за спиране е Код Ивана (При Иван) – крайпътно заведение преди да стигнете Ниш, веднага след като излезетe от дефилето – чиста тоалетна и учтив персонал.
Бензин 95 безоловен струва 49.60 динара ( има места и за 48 динара, ама на ваш риск...), евродизелът е 43 динара, газ не съм виждал никъде. Твърдят, че газ може да се намери в Белград на едно място, но не го знам къде е точно. Така че, който е с газова уредба ще се наложи да кара с бензин – и без това е добре за двигателя;-)))) Имайте пред вид, че не навсякъде има безоловен – автопаркът в Сърбия е доста по-остарял и от българския (не се смейте – жива истина си е).
Пътят от София до Белград е малко под 400км и заедно с границата е между 4 и половина и 6 часа - според късмета и скоростта. Най-вероятна продължителност е 5 –5 и половина часа.
Градът Белград
Белград е разположен на вливането на река Сава в Дунава, като е разделен на две основни части: отсам Сава е старият град, отататък - Нови Белград. Понеже не мога да покажа карта, си представете едно голямо Т, образувано от горе от Дунава, а основата - от Сава – и ще получите представа. Отсам – означава долу в дясно, отаттък Сава – долу вляво. Северно от Дунава се намира предградие, което не е кой знае колко интересно, освен може би с името си КРНЯЧ. Е, там вероятно се намира и газостанцията, за която вече ви казах, че съм чул, но не знам къде е.
Старият град съвсем не е стар – да не си помислихте, че е като Стария Пловдив? Наречен е така, за да се различава от Нови Белград. Старият град е градът от преди Втората световна война, а Новият си прилича на Люлин и Младост в София. – и е строен тогава. Блоковете са малко по-раздвижени от софийските, ама си е същата работа.
Та стария Белград е стар колкото и стара София – в центъра сградите са отпреди Втората световна война и не се различават съществено като архитектура. Разликата е ,че в София имаше “Красива София” , а в Белград – не. Красиви сгради, които не са поддържани. Неподдържаността няма нищо общо с бомбардировките от 99’а – просто така си изглеждат. Спомнете си София в началото на 90-те и ще разберете какво имам пред вид. За бомбардировките ще ви разкажа по-нататък, сега да се върнем към града.
В центъра се намира улица Княз Михаил, която е пешеходна и се явява стъргалото на града – привечер е като на Главната в Пловдив - манифестация от хора , мацки и каквото още се сетите. (в София за голямо съжаление нямаме подобна улица). Улицата е пълна с магазини и ... книжарници! Много и хубави книжарници, което ме изкефи. Магазините са предимно от типа на Теранова и Бициани в София - не съм фен на такива, но това е положението. На няколко места се продават CD и DVD на цени около 100 динара (3 лева) - има и нормална (нечалга) сръбска съвременна музика, която си е съвсем прилична и спокойно може да се свири по софийските клубове. Точно по средата на улицата има пирамидка, на която са написани географските координати и надморската височина на града.
Откъде мислите, че идва името “Княз Михаил” (улица княза Михайлова)? Никога няма да се сетите (това си е въпрос за Стани богат) – помните ли християнското име на Княз Борис Първи?... е, това е той! Княз Борис I , същият който е покръстил българите, е основал през 9-и век след Христа град на вливането на Сава в Дунава и го нарекъл Белград. Преди това е имало римско селище със “странното” име Сингидинум (или нещо подобно), наречен както и Сердика на името на местното племе, обитавало в района. Сърбите се гордеят с факта, че княз Борис им е дал грамотата, с която ги обявява за град. Даже тя се пази в не-помня-кой музей на града. Паралелите със София не свършват дотук – разликата обикновено е само годината, в която се е случило дадено събитие. Турците превземат Белград през 15-и век. На няколко пъти е бил под австрийско владичество (колкото да построят някоя и друга стена и кула върху започната от турците крепост Калемегдан). Градът е освободен от турско през 1867 г от .... ами като не помня името му? Той става после владетел на Сърбия, но трябва да погледна как се казваше. Всеки случай не е имало война през 1867, а с дипломатически средства градът и държавата са освободени от турско владичество. След 1867-а започва строителството на съвременна Сърбия, която след 1918 влиза в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци. През Втората световна градът е бомбардиран няколко пъти преди да бъде превзет от германците, които като едни истински окупатори построяват мост на р. Сава (т.н.Стария мост – прилича по архитектура на Хоецолернбрюке в Кьолн, оня железопътния– до Катедралата, който е бил там). Старият мост се използва напълно интензивно. От другата страна на Сава (там където сега започва Нови Белград и се намира хотел Хаят) през войната е била границата с Хърватска и е имало концлагер. Войната обаче свършва, Тито идва на власт, прави Югославия лидер на Движението на необвързаните, играе през цялото време между американците и руснаците (даже е член -наблюдател в СИВ) и по този начин бозае от две крави. Все пак Югославия е комунистическа държава с всичките си атрибути от типа на лагери, еднопартийна система и държавна собственост, но с право на местните жители да пътуват в чужбина и косвено да получават нормални европейски заплати. Само като си спомня мои познати какъв шоколад носеха от там...
Но гювечът свърши и сега се налага да се плащат сметките.... Всъщност Югославия се разпадна, в момента, когато нямаше вече нужда от “междинни” държави в Европа. Общо взето Югославия изпълнява мечтата на източните германци при Обединението с ФРГ – да работиш като при Хонекер, а да живееш като при Кол. Е, не става. По този повод сега се налага да се прави приватизация, престуктуриране и ..... този филм сме го гледали, а на сърбите тепърва им предстои. Май се отклоних от темата.
Всички бяхме свидетели на разпдането на бивша Югославия. Последната (засега) стъпка беше кризата в Косово през 1998-99 година, когато Белград е бомбардиран за пети път през 20-и век. Трябва да опровергая пропагандата, която се водеше (и все още се води) в България. Голям кръг мои познати смятат, че в Белград са бомбардирани мостовете - това не е вярно. Има бомбардиран мост в Нови Сад (на около 80 км от Белград). В Белград са бомбардирани Генералният щаб, полицията (дали е МВР, Дирекция на полицията или Вътрешни войски – не съм 100% сигурен), китайското посолство и ЦК на партията. На последния етаж на ЦК се е намирала телевизията на Мира Маркович (съпруга на Милошевич). Това са бомбардираните сгради, които съм виждал и за които са ми разказвали местни жители. За ЦК и за телевизията разказват с определена доза сарказъм. Ген.щабът и полицията се намират на улицата, на която се намират посолствата на Щатите, Хърватска и Канада, така също и правителството на Сърбия (където по-късно застреляха Зоран Джинджич). Всички тези сгради са разположени от двете страни на една улица, съвсем близо една до друга. ЦК се намира срещу хотел Хаят. Китайското посолство е в жилищен район. Както казах поражения има само върху щаба, милицията, ЦК и посолството – съседните сгради са си наред (може да е имало счупени прозорци – много ясно). Поразените сградите не са разрушени и си стоят, но са абсолютно неизползваеми.
Толкоз за бомбардировките – гледката е неприятна.
Историята обаче продължва и според мнението на сърбите, с които общувам, държавата Съюз на Сърбия и Черна гора също няма да просъществува дълго. Например има две Народни банки, и на най-новите динари (емисия 2003) пише Народна банка на Сърбия, при условие, че такава държава няма в списъците на ООН. Другат разлика е че в Черна гора официалната валута е еврото, в Черна гора от това лято (2003г) въведоха ДДС, докато в Сърбия още важи данък оборот, а съм чувал , че имат и различен визов режим – мисля, че за руски граждани Черна гора е безвизова, а Сърбия – визова държава. Ако имате време и възможност поразпитайте някой сърбин за мнението му по отношение на държавата ССЦГ – ще научите много нови думи;-))))
Да се върнем към града Белград. Централната улица княз Михаил свързва площада на Републиката и крепостта Калемегдан. Площадът на Републиката е мястото за срещи в града и разписанието на хората е подобно като на Попа в София – около кръгъл час е абсолютно стълпотворение, на половин час – по-малко, а на час и 15 или без 15 съвсем намалява. На площада има няколко кафенета, с маси на улицата и човек може лесно да стигне до горното наблюдение, стига да има време , разбира се. На площада на Републиката има паметник на княза, който е освободил Сърбия от турско и понеже е на кон, как мислите че се казва мястото? “При Коня”! Отсреща се намира и Народния театър (Народно позорище) – част от репертоара са “Лепотица и дзвер”и “Успавана лепотица” и разни други. В Кукления театър насреща децата гледат “Мачок у чизмама;-)))).
На площада на Републиката (Трг Републике) има и страхотна книжарница с добър раздел за историческа литерура. В нея се намира и касата на няколко театъра в града.
Точно зад опашката на Коня започва една малка уличка, която води до австралийското посолство( в днешно време това е полезна информация, нали?)
На другия край на ул.”Княз Михаил” започва парка и крепостта Калемегдан.
Калемегдан по-скоро е името на парка, който огражда крепостта от задната страна. Самата крепост е изградена точно над устието на р.Сава в Дунава. Крепостта е строена от турците, като и австрийците са вложили доста в нея, т.к. на няколко пъти са владели града. В самата крепост се намира изложението на Военно-историческия музей. Страхотно място за разходки, броене на звездите и т.н., което местните жители и практикуват. Гледката от стената към вливането на двете реки е наистина впечатляваща. Брегът е висок и стената се извисява още повече. Отсреща се вижда един необитаем остров, в далечината зад него се намира Земун (част от града е). В ляво се виждат мостовете над Сава и Нови Белград, а вдясно горите от другата страна на Дунава. Гледката е превъзходна!
Ако сте в Белград само за 1 ден или уикенд – това е мястото, което трябва да посетите.
Близо до мястото, където Княз Михаил преминава към Калемегдан се намират някои от забележителните сгради в града: Конака (т.е. двореца) на царица Милица, Патриaршията с църквата, австрийското посолство (красива сграда, наистина) и най-старата съществуваща кръчма (т.е. кафана) “Питанката” (Знак питаня) в града.
В дясно от Княз Михаил (гледано към Калемегдан) се намира площада Студентски трг – там се намира ректората на Белградския универсритет и няколко факултета. Ако търсите антикварна и изобщо по-интерсена литература - там е мястото. Там съм виждал даже биография на Стамболийски, издадена през 30-те години на 20 век.
От този площад тръгват и доста автобуси и тролейбуси. Ако ви се ходи на Ада Циганлия – от там тръгва специален автобус. Специален, защото няма номер, а име – АДА.
От към страната на “Коня” улица Княз Михаил преминава в един от централните и безумно натоварени булеварди на града. Първото на което попадаме е площад Теразия (хотел Москва се намира там). Хотелът е едната от двете белградски сгради в стил сецесион и когато е строен е бил единствения хотел в света с това име.
Името Теразия не идва от Мария Тереза – по турско време там са били вододайните “тераси” на града.
От Теразия се виждат куполите на новопостроената катедрала Св.Сава, а наблизо се намира площад Никола Пашич. (въпрос за Стани богат: Къде е роден Никола Пашич?). На площада има негов паметник – сравнително нов, а по-рано този площад се е наричал нещо от типа на “Сталин, Тито, Димитров!” или може би “Карл Маркс”. Със сигурност е бил наричан “Червения площад” – заради червените плочки на настилката;-)))
Две думи за Никола Пашич – роден е във Видин от родители-българи през втората половина на 19 век.. Баща му умира рано и майка му се жени за сърбин (г-н Пашич). Местят се в Сърбия и той става един от великите им политици - той е министър-председател на Сърбия по време на Междусъюзничеката война.
Поредният еничарин, който става Велик везир.
От този площад тръгват автобусите за туристическите обиколки на Белград – препоръчвам го, ако сте в града в събота или неделя.
В другия край на площада (отляво) се намират Скупщината на Югославия, а срещу нея – Скупщината на Белград (т.е. общината). А отсреща – точно на срещуположния край срещу паметника – Централна поща. Тя е най-голямата Централна поща на Балканите.
Нови Белград – това е частта от града, която се намира от другата страна на река Сава. Това са големи жилищни комплекси, които всички сме виждали. Има един блок, който е под формата на буквата П – ако минавате транзит през Белград по магистралата, също можете да го видите.
В Нови Белград, точно на брега на Сава са разположени хотелите Хаят и Интерконтинентал, по пътя към Земун е хотел Югославия.
Ако идвате от Стария град към Новия след като минете моста вляво ще бъде Хаят, ако завиете вляво след него ще минете край Интерконтинентал, веднага след него е Сава-център.. Функционално Сава център е аналог на НДК-то в София. Като сграда е по-плоска от него. Там са били организирани среща на необвързаните страни и на Световната банка през не-знам-си–кои-години. Организират се концерти и спортни прояви, и е пълно с магазини. Отвън Сава-център е в зелени стъкла и изобщо целия комплекс от сгради там (с двата хотела и офис-сградата на някакъв холдинг) е в зелени стъкла. – Предствете си, ако до Интерпред имаше още 3 такива здания.
От центъра в стария град до там може да се стигне с автобус от Зелени венац или от Трг Републике – има няколко директни автобуса.
Ако след Хаят продължите вдясно (точно край бомбардирания ЦК на партията) ще се движите вече по брега на Дунава. Малко след крайбрежния парк се намира хотел Югославия. На кея пред него (върху плаващи платформи или корабчета) се намират едни от добрите ресторанти в града. От кея пред Югославия тръгват и корабчетата за обиколка на града. Тази обиколка я препоръчвам.
Земун – много красива част от града. Намира се на Дунава от другата страна на острова, който се вижда от Калемегдан. Като попаднете там – няма да повярвате, че сте в Белград. Това е така, защото архитектурата там по-скоро напомня Унгария, отколкото родния ни Балкански полуостров. Там даже автомобилите по улиците са с една идея по-нови и по-хубави от тези,които се срещат в стария град. А и там са израснали членовете на земунската мафия. Край Брега на Дунава има пешеходна алея с много заведения. Заслужава си и да се качите до върха (Земун се намира на хълм).
Ада Циганлия е място за отдих – представлява остров на река Сава, който е свързан със сушата на две места с насипи. Територията му е заета от парк , а по бреговете има плажове. Има също и други увеселения, игрище за пейнт-бол, няколко спротни клуба, игрища. Любителите на активния отдих ще бъдат доволни. Ада се намира от южната страна на магистралата след панаира. До него може да се стигне с двата автобуса АДА1 и АДА2 от Студентския площад.
Дединье – едва ли ще попаднете там случайно и освен обитателите си в него няма нищо интересно. Намира се също в южната част на града сравнително близо до Ада Циганлия. Там обитава сръбския елит. Там живееше и Милошевич, когато го арестуваха. Доволно красив квартал. Още по на юг се намира квартал Петльово бърдо, ама който е фен на сръбското кино може да разкаже повече за него.
Заведения, ресторанти и кръчми в Белград
Кръчмите (кафаните) са изиграли голяма роля в съставянето на сръбския национален манталитет. В Белград има кръчма , която е такава от двайсетте години на 19-и век(!!!!). Между другото се намира точно до Патриаршията. В страната има освен това традиция, ако някоя кафана бъде разрушена и на нейно място се построи нова сграда, даже и да не е заведение, тази сграда бива назовавана с името на разрушената кръчма. Как си обяснявате иначе наличието на сграда “Албания” в центъра на града?. (това е сградата от Белград, която най-често показваха по БНТ, когато Георги Първанов беше там на посещение;-).
Тези кафани са били и един от важните фактори за унищожаване морала на младежите от Македония, по време на кралско-югославския период, а и по-късно.
Като цяло в днешно време ресторантите и заведенията в Белград не струват. Традицията си е традиция, но вече сме 21в и в момента в София по-лесно ще намерите подходящо място за обяд или вечеря отколкото в Белград. Естествено нямам пред вид цени, т.к.по принцип цените в Сърбия са по-високи отколкото в България. Това се отнася за заведенията.
Няколко общи думи: Порциите са ОГРОМНИ навсякъде. (веднъж видях една девойка тънка като върба да изяжда не по-малко от 600грамова плескавица – не съм сигурен за грамажа, но диаметърът беше колкото на голяма пица в Уго – нищо й нямаше на девойката – всичкото си изяде!) Келнерите са по-често бавни и по-често недостатъчно учтиви, като това няма нишо общо с факта че съм българин, защото кръчмарския сръбски го владея добре и не могат да ме познят от къде съм. Сервират на мъжа преди да сервират на дамата (така разбирам аз еманципациятаJ)Салатите са малки и в тях няма никаква фантазия, супите по-скоро приличат на полуфабрикатни. Ако сте голяма компания и си поръчате салати твърде веропятно е да ви ги сервират в обща чиния. Скарата обаче е СУПЕР. Готвените яденета не са нищо особено и са малко като асортимент. А ако сте вегетарианец – ще си умрете от глад. Хлябът обикновено е вкусен, особено когато е на питки (лепини). Друга особеност е, че ракията я сервират топла и без лед и то много преди салатите – явно маниерът е такъв. Обикновено ракията е 30гр, така че има едно място , където си поръчвахме не двойна (дупла), а тройна (трипла)!. Има места(Гусан), където ракията е с нормалните грамажи по 50 и по 100, но това място често е посешавано от българи (близо до посолството е). Там също и дават лед с ракията и салатите бяха с малко по-нормален размер.
Най-известното място с кръчми в Белград е улица Скадарска. Цялата улица е пълна със заведения, а и в пътеводителите пише, че там е център на бохемите в Белград. Там заведенията са като за туристи – с остарял лукс, жива музика и доста високи цени. Такива са Шешир мой, Има дана. Скъпо е и ако държите да идете на кръчма на Скадарска – идете на Шешир мой. В Има дана – да не стъпвате – ще ви вземат насила връхната дреха на гардероба и после ще ви искат 30 динара (около 1 лев) за това! И ще ви предложат предястия, които ги няма в менюто, всяка лъжичка от които струва около 100 дин, а накрая ще ви надпишат сметката с разни неща дето не сте ги поръчвали.
В горната част на Скадарска се намира пицария Гули – много е добра! Пиците са големи – двама мъже спокойно се наяждаме с една пица, и са вкусни! Порядъкът на цените е около 400 динара за пица. Друго хубаво заведение е Орао (улица Македонска – на около 100м от Скадарска) – има интернационална кухня и хубави пици.
Ще се опитам да направя списък на заведенията , които си заслужава да посетите и да ви е сравнително приятно да си дадете прите там. Списъкът не е подреден по някакъв особен начин, но ще добавям и по някой коментар към описанието:
1. Гули – пицария, ул Скадарска в горната част – по-високи от средните цени, но с много добри пици и обслужването е добро
2. Орао – интернационална кухня с нормални цени и добро обслужване. Намира се на ул Македонска, съвсем близо до пресичането й със Скадарска
3. Дачо – сръбска национална кухня – много известно заведение, намира се на Карабурма и всички таксиметрови шофьори го знаят – цените са по-високи от нормалните, кухнята (скарата) е страхотна и си поръчвайте по една порция за двама или не яжте два дена преди това. Обстановаката е много интересна. Обслужването може да бъде и по-добро, но е заведение, което е добре да посетите.
4. Веслачки клуб “Цървена звезда” – всъщност е ресторантчето до гребната база на клуба. Намира се на Ада Циганлия и според мен е най-приятното заведение в Белград. Кухнята е без грешка, сервитьорите са учтиви без да бъдат досадни, а на всичкото отгоре се научиха без много приказки как се сервира ракия с лед и салата. Цените са нормални. Ако сте стигнали до Ада Циганлия – това е мястото за хапване. Много е подходящо, когато е топло времето и масите са навън – вътре е тесничко.
5. Виктория стейшън – пицария в Нови Белград, булевард АВНОЙ (AVNOJ) срещу Интерконтинентал – много хубави пици и много интересна обстановка.
6. Шаран – намира се в Земун на брега на Дунава – интересна кухня има и добра риба и превъзходна гледка към реката. Приемливи цени и приемливо обслужване.
7. Гусан – намира се близо до българското посолство и близо до площад Славия на улица Светозар Маркович 87. Има вид на квартално заведение, но е много приятно , обслужването също е добро (нещо, което го нямаше в менюто – отидоха до магазина и го купиха). Кухнята е добра. Ракията е по 50 гр и салатите са с по-нормални размери.
8. Парк – точно до Калемегдан – става за лятно време на терасата – вътре обстановката си е живите спомени по социалистическия Балкантурист, но на терасата това не се забелязва. Добра кухня с нормални цени, а ако попаднете на Мирко – и обслужването ще е като хората
Места, където може да не ходите:
1. Знак питаньа – “Питанката” прословутата 170 годишна кафана не заслужава посещение, заради обслужване стил Балкантурист, кухнята съшо е нищо особено
2. Има дана – на Скадарска – високи цени и чувството, че са те ограбили
Посещавал съм и много други заведения, но тези са по-забележителните.
Иначе в града е пълно с баничарници, които се наричат Пекара – буквално на всеки 50 м ги има. Тестените изделия са много добри. Сърбите му разбират на тестени изделия и на месо.
Нови сад – столица на провинцията Войводина. Намира се на около 80 км от Белград по пътя към Будапеща. Пътят до там е платен, въпреки че не е магистрала, а просто по-широк път – за лека кола ни взеха 300 дин. Пътят не е особено живописен, защото преминава през едно голяяяямо равнище. Само преминаването през Дунава го разнообразява – мостът е дълъг почти три километра.
Градът е симпатичен католически град с катедрала и изобщо имаш чувството, че вече си в Централна Европа, а не на Балканите. Надписите са предимно на латиница (в Белград са предимно на кирилица). На центъра се извисява градската катедрала, централната улица е приятна (защо в София не можем да имаме нещо подобно?). Забележителността на града е т.н. Щранд (т.е. плажа на Дунава). Дотам се стига с такси и е приятно място за разходки. От другата страна на реката се намира крепостта, която се реставрира в момента.
Някои наблюдения върху сърбите
Сърбите са около 10 милионен народ от южно-славянскта група. На историческата сцена се появяват доста по-късно от българите, но нямат такива скокове и провали като нашите в историческото си развитие. Във всеки случай от началото на 19-и век до края на 20-и век сърбите се развиват доволно постоянно напред. Освобождават се от турско владичество без военни действия, през Балканските войни и през Първата световна война са на странта на победителите. През Втората световна първоначално са на страната на Германия, след което правят преврат, сменят правителството и застават на страната на Съюзниците. Това става повод за окупацията на Югославия от Германия през 1940 г. Но поради този факт Югославия след Втората световна е на страната на победителите и се ползва със симпатиите на Запада, като едновременно с това е комунистическа страна. Това им позволява да водят живот като в приказките – социалистически трудови навици и почти западняшки доходи с възможността за пътуване по цял свят. Поколението над 30 разказва, че никъде по света не се е жувяло толкова хубаво, колкото в Титова Югославия. Това непрекъснато развитие напред в продължение на почти 150 години, несъпроводено от почти никакви провали, довежда до едно сериозно високомерие у хората, особено на възраст над 30 години. Това високомерие, премесено със сериозна доза национализъм и показна религиозност, им изяжда главите в края на 20-и век. Интересното е, че подобно поведение се наблюдава във всички жители на бивша Югославия, не само на сърбите. При това положение изобщо ми е чудно как гражданската война стана едва в края на 20 век, а не преди това. Очевидно в Титова Югославия се е живеело действително добре – с малко труд, големи заплати, което все пак е позволявало на държавата да държи нещата под контрол. Пак ще се повторя – в момента, когато това стана невъзможно, Югославия замина в историята. Сърбите първоначално възприемат това болезнено – все още в CV-тата за постъпване на работа често пишат националност: югославянин. Но истината е друга и те започват да гледат с неприязън към тази идея – даже се наблюдава отрицателно отношение към черногорците и към статуквото за някакви федерации със тях.
В цялата тази смес се добавят и трудовите навици, останали от това време. Не искам да кажа, че са мързеливи, но трудовата им мотивация куца. В България идването на западните инвеститори беше съпроводено с промяна и на социалистическото отношение към труда. Не мога за съжаление да твърдя същото за Сърбия все още.
Сред мъжете особено се забелязва едно общо усещане от типа “какъв пич бях, каква п..а станах”.
Жените общо взето не страдат от такива комплекси, красиви са, но се обличат като фолк-звезди. Може би прекалявам с тази оценка, но има един такъв стремеж към подобен облик.
Нещо друго, което се забелязва и в други страни, в които има австрийско влияние – отдава се по-голямо значение на йерархията, отколкото да речем в България.
По-младите обаче са съвсем в час и имат шанс да оправят страната си.
Иначе сърбите са сърдечни хора, с тях човек може да се разбере. Първоначално се отнасят с българите доста презрително, но сравнително бързо разбират грешката, в която изпадат. Имат представи за България отпреди петнайсет-двайсет години. Когато видят, че работя повече от тях или че личната ми кола е по-хубава от техните (карам 10 годишна Астра-комби – тя си е луксозна лимузина на останалия фон), започват да се замислят. А когато дойдат в България – започват съвсем да си променят мнението.
<<< Другите разкази Руската версия>>>
