06.1.2005 г.
Мистерия около
задържаните
българи в Дубай
Те са работели за фирма "Канадски технологии" и за дубайска фирма, но били измамени
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ
Странно затъмнение цари по случая с петимата задържани българи в Дубай, за които първи научи "24 часа"
В сряда, след наше запитване от МВнР съобщиха, че през последните два месеца на 2004 г. в Дубай действително са задържани петима български граждани по подозрения за финансови нарушения.
Други трима българи са задържани пак там, но по подозрения за употреба на наркотици. Във връзка с това МВнР напомни, че посещаващите арабските страни трябва да имат предвид специфичната съдебна и законова практика, която в много отношения се различава от българската.
"24 часа" вчера се срещна с близките но задържаните петима, но те категорично отказаха да кажат имена, както и обстоятелствата около инцидента. По същия начин реагираха и от фирмата, на която българите са били служители.
Научихме, че те са работели в България за фирмата "Канадски технологии". Свързахме се с офиса й и помолихме за официална позиция.
След нелеки преговори ни беше обявена среща в кино "Арена", но която трябваше да дойде управителят на компанията.
Вчера в 14 часа наистина на входа на мултиплекса се появи мъж на средна възраст, с очила и обръсната глава. На български с лек акцент той се представи като Майк, бивш управител на "Канадски технологии в България". Господинът водеше със себе си близките на задържаните българи.
Майк, който отказа да се представи с цялото си име, обясни, че петимата задържани българи в Дубай, са били измамени.
Според него те са бивши служители на "Канадски технологии", но ги съкратили. Предложили им да работят за дубайската фирма "M.I electronics", която е доставчик на "Канадаски технологии". Българите заминаха доброволно, каза бившият им шеф.
Той през цялото време пречеше на близките да кажат каквато и да е конкретна информация по случая, включително имената им. Съпругите на задържаните, както и някои от децата им, които бяха на срещата, очевидно се притесняваха от Майк.
Според него дубайската фирма имала финансови проблеми с местните власти, поради което блокирали банковите й сметки, а шефовете й изчезнали. Според Майк шеф на фирмата е Амер ел Шариф, който бил с ливанско и бразилско гражданство.
Според Майк българите си изтеглили полагащите им се заплати с банковите си карти и си тръгнали към България. На летището обаче ги задържат и обвиняват в незаконни финансови операции.
Изглед към 7-звездият хотел “Бурж ал араб” в Дубай
Според близките им всички обвинения са срещу фирмата "M.I electronics", а не срещу българите. Те обаче били задържани като изкупителни жертви, защото шефовете изчезнали и ги оставили да се оправят сами.
Близките отказаха категорично да кажат нещо по-конкретно. След като репортерът на "24 часа" напусна срещата обаче една от жените се обади на мобилния му телефон. Тя съобщи, че в последствие Майк се е скарал и е ударил една от близките на задържаните, преди да си тръгне от "Арена".
Тя уточни, че повече от половината от твърденията му не са верни и предложи нова среща, за да разкажат истината. Близките на задържаните се съгласиха и тръгнаха към редакцията. В последствие обаче една от тях се обади и потвърди, че повечето от казаното от Майк е невярно. Тя обаче съобщи, че жените са се отказали да дойдат в редакцията, защото така ги посъветвал консулът ни в Дубай.
От думите на жената стана ясно, че близките на задържаните са под много сериозен натиск, не само от страна на българските власти. Постоянно им било обяснявано, че ако проговорят, с близките им ще се случи нещо ужасно и никой няма да е в състояние да им помогне.
Компания с име "Канадски технологии в България" не излиза при справка в регистъра на системите за фирмена информация "Апис", "Сиела" и "Дакси". Има фирма "Кан тек БГ", която присъства и в интернет сайта на "Канадски технологии в България", която е представителство на едноименната фирма от Канада.
Управител на "Кан тек" е Иван Маргушев, показва справка в системите за фирмена информация. Същото име посочи и Майк, който каза че г-н Маргушев е новият шеф на "Канадски технологии", но не знаел нищо по случая.
"24 часа" помоли за официалната позиция на фирмата. Потърсихме г-н Маргушев на посочените в регистрацията телефони. Обади се същата жена, която ни уреди среща с Майк. Тя обеща да предаде молбата ни на г-н Маргушев. До редакционното приключване на броя той не се обади.
Майк, който се държа арогантно на срещата с журналиста от "24часа", между другото подметна, че във фирмата са бивши полицаи. Според системата "Дакси" освен г-н Маргушев управители на фирмата са ливанецът Таниос Бадер и рускинята Олга Попова.
Собственици на "Кан тек" са 6 физически лица: Наджи Насър и Хенри Гуинди и Уисам Айаш от Канада, Ибрахим Айаш и Жорж Ауде от Ливан, както и Иван Маргушев.
"24 часа" ще публикува позицията на тази фирма по случая веднага щом я изпратят. Разполагаме с имената само на някои от задържаните българи, затова не ги публикуваме. За същото настояват и близките им, които са притеснени някой да не помисли задържаните за престъпници. Те благодарят на българския консул и на МВнР за окозваното съдействие по случая.
"24 часа" се обърна с молба за официална информация по случая към Министерството на външните работи.
По тяхна молба изпратихме в 13,30 часа вчера факс със следните въпроси:
Молим за възможно по-подробна информация по случая с петимата задържани българи на летището в Дубай:
1. Кои са задържаните?
2. При какви обстоятелства са задържани?
3. Повдигнати ли са им някакви обвинения?
4. Вярно ли е, че са служители на фирма "Канадски технологии в България"?
5. Вярно ли е, че името на единия е ...(нарочно не публикуваме имената, които знаем)?
6. Какво е направено до момента по случая от страна на българските власти?
7. Има ли и кои са другите задържани българи в други арабски страни?
8. При какви обстоятелства?
9. Може ли да се твърди, че напоследък са зачестили арестите в арабски страни на българи и защо?
След четири часа, в 17, 30 минути, получихме следния отговор:
В отговор на вашите въпроси относно задържаните български граждани в Дубай можем да посочим следното:
Публикуването на личните данни на задържаните лица, както и на информация по обстоятелствата, свързани с тяхното задържане, не е възможно без изричното им съгласие.
Освен посочените в запитването ви петима задържани във връзка с неправомерни финансови действия, в Дубай са задържани и трима други български граждани по подозрение за употреба на наркотични вещества.
Генералното консулство на Р България в Дубай поддържа редовни контакти с всички задържани наши граждани и им оказва максимално възможното съдействие за ползване на юридическа защита, за осигуряване на необходимите им средства и лични вещи и за връзка с близките им в България.
Дирекция "Информация и връзки с обществеността" на МВнР
09.1.2005 г.
В Дубай се очаква да пуснат
петимата наши под гаранция
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ
Задържаните преди два месеца петима българи в Дубай са в участъка Al Raffa police station, съобщи в петък консулът ни Николай Ванчев.
Той ги е посетил още в първия ден след задържането им и оттогава е ходил 5-6 пъти. Според него българите са настанени в условия, не по-лоши, отколкото останалите задържани. "Чувстват се сравнително добре, като се има предвид че са в арест", уточни г-н Ванчев.
Според него задържаните имат пари и си купуват фонокарти, могат да говорят по телефона с близките си.
До две седмици трябва да излезе графологичната експертиза, от която се очаква да докаже, че подписите под финансови документи не са техни. Ако това стане, българите най-вероятно ще бъдат пуснати под гаранция, смята консулът. Защитата им ще пледира че са невинни,
защото са били
подведени и
са сгрешили
заради непознаването на механизма за използване на кредитни карти.
Българите са работели за дубайската фирма. M.I. electronics, която е доставчик на компютърната "Канадски технологии в България". Всичко е тръгнало от жалбата на дубайска банка, която е установила, че от нейни сметки е теглено чрез фалшиви кредитни карти и с чекове без покритие. Така са дадени за издирване общо 10 човека, от които 5 българи. Не е ясно от каква народност са останалите петима, знае се само, че не са дубайци. Те не са намерени до момента, докато нашите са задържани на летището при опита им да се върнат в България.
На българите ще бъде назначен служебен адвокат, съобщи г-н Ванчев. Консулът ни и близките на задържаните са направили всичко възможно, за да намерят пари за хонорари на частни адвокати, но не са успели.
Случаят не е отразен от дубайските медии, защото делото е конфиденциално. Г-н Ванчев също не съобщава имената на задържаните, нито на банката, която е била източвана.
"24 часа" знае как се казват двама от българите, но
не ги публикува по
молба на близките им
Според правилника на участъка българите могат да имат свиждане 2 пъти седмично, но консулът е допускан по всяко време без ограничения.
Хишам е истинското име на тайнствения Майк, който миналия четвъртък се представи като бивш шеф на "Канадски технологии" - фирмата, която е изпратила петимата българи в Дубай. Те са били негови служители, но са ги съкратили и са им предложили да работят за дубайската фирма M.I. electrtonics, която била доставчик на "Канадски технологии".
Хишам Бадер е ливанец с българско гражданство, докато брат му Таниос Бадер, който е един от съдружниците в "Канадски технологии", няма наш паспорт.
Фирмата им има складове в безмитната зона на Дубай, където внася части за компютри, съобщиха запознати. Според тях "Канадски технологии" сглобяват компютрите в България и са известни с това, че предлагат едни от най-ниските цени. Те са и първата фирма, разработила схеми за лизинг на компютри.
Хишам е бил
изпълнителен
директор
на "Канадски технологии" до април 2004 г., след което е излязъл от фирмата. На срещата в четвъртък той доведе близките на задържаните, но не им позволи да кажат какво конкретно се е случило в Дубай. След срещата с представител на "24 часа" той се скарал и ударил една от жените на задържаните.
Според фирмения регистър "Канадски технологии" всъщност се казва "Кан тек БГ", която е близко като звучене с "Кантек" - голяма и уважавана компютърна фирма, която няма нищо общо с "Канадски технологии" (виж уточнението).
Хишам участва в няколко други фирми. С ливанския си паспорт е регистриран само в "Дона", в която си дели 50% със сънародника си Хабиб Абиматар. С българския си паспорт той е регистриран в управлението на четири фирми - "Топ куолити", "Интернешънъл брандс", "Комсърв юръп" и "И.У.Х.". Той е собственик на 90% от "Интернешънъл брандс", 10% от "И.У.Х." и 40% от "Елима-електроникс". В тях участват украински, руски и американски граждани, а също брат му Таниос и съпругата му Надежда.
Всички опити на "24 часа" да се срещне с представител на "Канадски технологии" или да получи официалната им позиция по случая отстанаха без отговор. Готови сме да я публикуваме веднага щом я получим.
12.1.2005 г
И българите в
Дубай са бити
при ареста?
Не е ясно кой е отговорен за изпращането им в арабската страна
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ
Най-малко над един от задържаните преди два месеца в Дубай българи е било упражнено насилие, съобщи роднина на един от нашенците.
Това е станало непосредствено при задържането им по подозрение във финансови машинации. Полицаите ги накарали да подпишат документи на арабски и когато българите отказали, последвали удари.
"Бях при задържаните на следващия ден и гарантирам, че оттогава срещу тях няма насилие", заяви в понеделник консулът ни в Дубай Николай Ванчев. Той не коментира твърденията за побой при задържането.
Консулът ни е бил при нашенците в събота и според него те са в добро здравословно състояние.
Няколко дела се водят срещу петимата българи, защото
има жалби от
няколко банки,
ужилени с невалидни чекове и кредитни карти, научи "24 часа". Преписките са изпратени в офиса на главния прокурор на Дубай, но той не се е произнесъл по тях. По тази причина българите все още нямат дори служебен адвокат.
Близките на задържаните и консулът Ванчев се опитаха да съберат средства за частни адвокати, но не успяха.
От "Кан тек БГ", позната още като "Канадски технологии в България", за която са работели петимата, са обещавали на роднините на задържаните да помогнат финансово, но досега това не се е случило.
Новият управител на "Кан тек БГ" Иван Маргушев в понеделник дойде в редакцията на "24 часа". Оказа се, че предишният шеф на фирмата Хишам
Бадер му я е
прехвърлил
през октомври
миналата година точно докато течала данъчна проверка.
Оттогава г-н Маргушев, който иначе търгува с дамски чорапи и чорапогащи, е управител на компютърната компания "Канадски технологии", но само на книга.
С Хишам Бадер го свързала Венета Петкова, която преди три години също си купила фирма от ливанеца - "Ел шейх". Името й обаче излиза като управител и в регистрацията на И.У.Х, в която участват ливанци и канадци, които са собственици и на "Кан тек БГ".
"24 часа" се свърза с Венета Петкова, която категорично отрече да е влизала в управлението на И.У.Х.. Според нея е възможно данните й, взети при покупката на "Ел шейх" да са използвани неправомерно и в И.У.Х.
Иван Маргушев не е извършил никаква реална дейност като управител на "Кан тек БГ", а още в началото са го накарали да подпише пълномощно на някой си Любомир (Маргушев дори не знае цялото му име).
В периода на смяната на управлението на "Кан тек БГ" задържаните българи са били изпратени в Дубай и сега не е ясно кой точно е отговорен за случилото се с тях.
"Към момента на задържането българите са били служители на дубайската фирма M.I. electronics, каза консулът Ванчев. Според бившия шеф на "Канадски технологии" Хишам Бадер дубайската компания е била доставчик на тяхната. Според близки на задържаните двете фирми са близки, включително по роднинска линия.
Офисът на фирма “Канадски технологии в България”
Близки на задържаните твърдят, че те са работели периодично ту в едната, ту в другата фирма. Според тях на българите са подадени документи за издаване на кредитни карти
в момент, в който
са отсъствали от Дубай, и е възможно да е започнало теглене на пари от банки в тяхно отсъствие.
Очаква се графологическата експертиза, която трябва да завърши до две седмици, да докаже, че подписите под документите не са на българите. Тогава би трябвало да ги пуснат под гаранция, смята консулът Ванчев.
Междувременно всички опити на "24 часа" да се свърже с предишния шеф на "Канадски технологии в България" Хишам Бадер остават напразни - секретарката всеки път казва, че той не е в офиса. Вчера посетихме офиса, който се намира срещу мултиплекс "Арена". Едното помещение на офиса бе затворено и с изнесено оборудване. В по-малкото помещение имаше няколко служители.
Една от тях ни съобщи, че управителят още не е дошъл. Попитахме как се казва той, за да го потърсим по-късно.
"Просто търсете управителя",
каза служителката. Всички последващи опити да се свържем с него, както и да намерим г-н Хишам Бадер или някой друг от собствениците на "Кан тек БГ" останаха напразни до редакционното приключване на броя.
Ще публикуваме позицията им по случая със задържаните в Дубай българи веднага щом ни я предоставят.
Един от задържаните българи е на 22 години, двама са на 24, а другите двама са между 30- и 40-годишни. "24 часа" не публикува имена по молба на близките им.
Иван Маргушев:
Прехвърлиха ми фирмата,
но само по документи
Издадох пълномощно на един Любомир и не знам какво е правил от октомври насам
СТАНИМИР ИВАНОВ
- С какво се занимавате, г-н Маргушев?
- С търговия с чорапи и чорапогащи, продукция на "Лейди София".
- Как станахте управител на компютърната фирма "Кан тек БГ"?
- Исках да разширя дейността си и в тази връзка ми трябваше по-голяма действаща фирма. Запознах се с Венета Лилова Петкова, която ме свърза с г-н Майк Бадер. Прехвърлиха документално фирмата му "Кан тек БГ" на мое име пред нотариус.
- Знаете ли истинското име на Майк?
- Цялото не, знам, че фамилията му е Бадер, на другото не обърнах внимание. Очаквах, след като приключат формалностите по прехвърлянето, да ми предоставят документите, но това не се случи. Само ми казаха, че тече данъчна проверка и впоследствие ще ми дадат всичко. И до момента обаче не притежавам нито решение, че съм управител, нито печати, фактури, нищо.
- Кога ви прехвърлиха фирмата?
- Септември-октомври 2004 г. Фактически след 13 октомври съм управител, тогава е излязло решението.
- Знаехте ли, че "Кан тек БГ" е позната всъщност като "Канадски технологии в България"?
- Не. И не знам дали фирмата, на която станах управител, е приела активи и пасиви на "Канадски технологии". Фактически аз и "Кан тек БГ" не съм управлявал реално, нито знам какви активи и пасиви има. Доколкото знам, се занимава с продажба и поддръжка на компютърна техника.
- Това не ви ли притесни, вие сте специалист по чорапите?
- Не, защото ми трябваше по-голяма фирма за търговска дейност, тя може да се занимава с от карфици до всичко.
- ИВАН МАРГУШЕВ
-
- Кога разбрахте, че в Дубай са задържани българи, служители на "Кан тек БГ"?
- Едва когато го прочетох в "24 часа" миналата седмица.
- Какво направихте тогава?
- Посъветвах се с адвокат.
- Не отидохте ли в офиса на "Кан тек БГ"?
- Не, аз там съм бил само веднъж при прехвърлянето на фирмата, но щом не ми се обаждат... Всъщност издадох две пълномощни да ме представляват.
- На кого издадохте пълномощно?
- На един Любомир, фамилията му не знам. Той трябваше да представлява фирмата пред данъчните, пред НОИ и т.н. Но не съм го упълномощавал да изпраща хора в чужбина, нито пък да сключва сделки. Поне така мисля.
- Какво ви посъветва адвокатът?
- Да напиша жалба, че нямам нищо общо с изпращането на българите в Дубай. Отидох в полицията, но оттам ми казаха, че това е за прокуратурата. От прокуратурата ми казаха да дойда във вестника и аз дойдох.
-
- А какво ще правите оттук нататък?
- Ще търся хората от "Кан тек БГ", за да им кажа, че вече не искам да съм управител, защото така излизам някакъв международен престъпник, без да имам участие в нещо. Всеки би се притеснил на мое място. Ще отида и в Икономическа полиция.
Хишам Елиас Бадер, който обикновено се представя като Майк, е бивш управител на фирмата "Кан тек БГ"ООД, позната на пазара като "Канадски Технологии в България".
Петима българи, част от тях нейни служители, бяха задържани в Дубай и от началото на декември са в ареста на полицейския участък "Al Raffa", по подозрение че са извършили финансови машинации.
Хишам се представя като Майк, защото името му не звучи ясно на български език и му се налага често да го повтаря, когато се представя. Той е ливанец- християнин по рождение с българско гражданство, християнското му име е Михаил. Майк се казва и малкият му син от съпругата му Надежда, която е българка. Женени са от 1996 г.
Хишам Бадер напуска Ливан, прогонен от продължителната гражданска война там, в която е участвал. Пристига в България през 1995 г. , поканен от свои партньори в България за търговски бизнес. С партньори от Ливан и Канада заедно решават да развиват нов бизнес търговия с IT техника в България. Така основават фирмата "Канадски технологии в България" през 2000 г., която е част от консорциума DBD Informatiques, със седалище Лавал, Квебек, Канада, която има колонове в над десет държави.
По предложение на Майк регистрират фирма "Кан тек БГ"ООД като съкращение от "Канадски Технологии в Б-я". Тя предлага първите в България схеми за лизинг на компютри и бизнесът й се развива добре.. Поради стагнацията на пазара обаче обемът на работа намалява и се налага да съкрати част от служителите си. Факт е, че само двама от петимата задържани са били в трудово-правни взаимоотношения с Кан Тек БГ ООД, но излизат в неплатен отпуск и заминават за Дубай по покана на фирма M I Electronics.
Хишам (Майк) Бадер:
Ако имам вина за
Дубай, ще плащам
Задържаните българи са заснети как теглят от банкомати многократно
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ
- Г-н Бадер, в какви отношения сте с дубайската фирма M.I. electronics?
- Те имат склад в безмитната зона на Дубай, а не "Канадски технологии", както писахте.
- Имате ли в M.I. electronics роднини или съдружници?
- Нямам пряка, нито далечна връзка, те ни бяха само доставчици на рециклирани монитори.
- И в тази фирма не е работил тъстът ви?
- Не, абсурд.
- Как заминаха за Дубай задържаните българи?
- Заминали са за Дубай по покана на фирма M. I. еlectronics.
- И не сте им помогнали?
- Абсолютно не, те заминаха по свое желание.
- Вярно ли е, че са работели и в дубайската фирма, и при вас едновременно?
- Не. През периода, в който са били в България, те идваха от време на време в моя офис, проверяваха си електронната поща на компютрите, пращаха писма и използваха интернет. Не им правих забележка, понеже ги познавам. Но откакто започнаха в дубайската фирма, те не работеха за мен.
ХИШАМ (МАЙК) БАДЕР
- Ето как изглеждат обаче нещата отстрани - след като фирмата ви е изпаднала във финансови трудности, част от бившите ви служители са задържани по подозрение за източване на банкови сметки в Дубай. Може да се помисли, че има организация от ваша страна?
- Фирма "Кан тек БГ" ООД никога не е имала финансови затруднения и няма задължения към никой. Зад нея стоят много сериозни банки. Още при навлизането й на българския пазар бяха вкарани около 30 контейнера стока. Нямам нужда да правя криви схеми, всички ме познават. Наши компютри има в много уважавани фирми и държавни институции. Не ми трябват неприятности, предпочитам да печеля добре законно. Схемата за източването, за което говорите, за първи път я чух от българския консул в Дубай.
- Какво ви каза той за задържаните българи?
- Каза ми, че всеки е имал по няколко кредитни карти. Откъде ги имат не знам. Говорих и с адвоката на техните работодатели в Дубай. Той ми каза, че става въпрос за теглене на пари чрез много на брой кредитни карти. Всеки един от задържаните е имал по няколко кредитни карти и е теглил от тях. Снимани са как теглят. На някои от документите обаче подписите на българите са имитирани, така казват адвокатът и консулът. Това им дава шанс пред съда.
- Значи българите са снимани от камерите на банкоматите, докато са теглили?
- Да, консулът ми каза: "Майк, те са снимани. Положението им никак не е добро." За да теглиш и да те снимат, значи го правиш съзнателно. Аз не ги обвинявам, не знам каква е чистата истина, просто това са фактите. И именно те са важни за разследващите в Дубай.
- Как така Иван Маргушев, който търгува с чорапи, оглави "Кан тек БГ" на вашето място?
- Другите собственици на фирмата, които са 5-има чужденци, взеха това решение, защото аз помолих да напусна, за да развивам друг бизнес. Маргушев го избра една жена, която е близка със собствениците, работи с тях от 1993-1994 г. Направихме смяната по легален начин, пред нотариус. Аз викам - добре де, този човек нито разбира от компютри, нито от счетоводство, той и за пазач не става. Казаха ми, че ще е управител на мое място, това е тяхно решение.
- А брат ви Таниос Бадер не е ли от съдружниците в "Кан тек БГ"?
- Не, той е управител. Но е смешно Маргушев да твърди, че дори не ми знае имената. Как е възможно да поемеш фирмата от един човек, без дори да му знаеш имената? Как е минал през нотариуса, без да ми научи името? Как може да твърди, че не знае името на този, на който е издал пълномощно да го представлява от името на фирмата, възможно ли е това? Измислена му е историята на Маргушев. Освен това, когато жена му направи аборт, той взе от мен 700 лева. Така че как да не ме познава добре.
- Вие и преди три години сте прехвърлили своя фирма - "Ел шейх", на тази жена. Пак ли съдружниците го поискаха?
- Ами да, тя си е техния човек.
- Да не би с тези прехвърляния да се прикриват някакви незаконни неща?
- Не, докато аз управлявах фирма "Ел шейх" нямаше нищо незаконно.
- Вярно ли е, че след първата ни среща в мултиплекс "Арена" сте ударили една от близките на задържаните в Дубай?
- Това е сестрата на единия от задържаните, омъжена е за сириец - тя се нахвърли върху мен безпричинно и реагира неадекватно. Усещам болката на тези хора и бях много търпелив с тях и продължавам да съм. Те идваха почти през ден в офиса ми или в къщата ми и през деня, и през нощта. Многократно са говорили от телефоните ми с консула в Дубай, с адвоката на работодателите им, с други адвокати там, докато се опитваха да ги наемат за случая. Това продължи до последния ден, в който беше срещата ни с вас, преди да излезе първата публикация по случая. Ако имах нещо да крия, щях да дойда сам на срещата, нямаше да доведа и близките. Те искаха да не споменаваме никакви имена. Не аз съм им пречил, те не искаха да ги казват.
- Разбрах обаче, че сте ги заплашвали.
- За какво и как да заплашвам някой, който идва всеки ден при мен в офиса? Седим ние в "Арена", след като си тръгнахте. Тази жена държеше в ръце малко дете. И ми вика: "Ти трябва да дадеш парите на адвокатите в Дубай, за да ги отърват!" Аз й казвам: "Абе, жена, ако работеха за мен, ако аз ги бях изпратил - добре, длъжен съм. Но не съм ги изпратил. Направих ви добро да ви помогна да говорите с Дубай, да ви превеждам, но това не означава, че трябва аз да плащам за защитата." Може би грешката ми е, че бях добър с тях, защото са роднини на хора, които са работили за мен три години.
"Не, ти трябва да даваш парите", извика жената, скочи и ми удари шамар.
- Значи тя ви удари?
- Да, пред всички. Аз станах и казах - правя ви добро, а вижте как ми го връщате. Нямам повече работа с вас. И си тръгнах. Вярно, обиждах я, но не съм я удрял. А тя после ходила дори и дала оплакване срещу мен, извадила си е и медицинско.
- Какво стана, след като "24 часа" започна да пише за случая?
- Сривате бизнес, който градих дълго време, и имиджа на фирма, извоювала име на пазара. Като реакция на вашите публикации някои от българските доставчици, образно казано, ни върнаха към времето на "Магурата"- носим парички с торбички, а не по банков път, както сме работили досега 4 години. Освен това имах договор с една френска фирма за износ на техника до Ирак. Сега французите искат да ликвидират сделката заради публикациите. Загубих и други договори.
- Дадох ли ви възможност да говорите, молих ли ви за позицията ви от самото начало? Защо отказахте и дълго време се крихте?
- Усетих враждебност, вие бързахте много. Духът на публикациите ви беше различен от истината, вие не искахте да ме чуете.
- Няма ли да помогнете все пак на служителите си?
- Каквото може, вече го направих. Близките имат директна връзка с дубайските работодатели чрез тяхния адвокат.
- Вярно ли е, че българите са бити при задържането?
- Какво са правили полицаите в ареста - не знам, не съм бил там. А след публикациите скъсах всички връзки, включително с консула. Защото правиш добро, а получаваш зло. Господ да е с тях, господ да им помага. Всеки, който направи грешка, да плаща за нея. Ако и аз имам вина, ще плащам за нея.
25.01.2005
Отчаяни роднини на задържаните в Дубай:
Искат ни $ 130 000, откъде да ги вземем
За 2 месеца компютърните ни специалисти, отказана им е медицинска помощ, нямат адвокат
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ
Над 130 000 долара трябва да платят петимата задържани в Дубай българи, за да получат защита и евентуално да бъдат пуснати под гаранция.
Това съобщиха пред "24 часа" техните близки, които са в отчаяние и молят за помощ, защото, според тях, роднините им са невинни и са въвлечени в престъпна схема от чужди граждани, които са напуснали Дубай необезпокоявани.
За първи път публикуваме пълните имената и снимките на петимата български граждани, задържани на 1 декември в Дубай по подозрение в измами с кредитни карти и издаване на чекове без покритие.
Правим го със съгласието на близките им. Петимяата вече втори месец лежат при ужасни условия в полицейския участък "Al Raffa", без да имат дори адвокат.
Задържани са компютърните специалисти Кирил Мантовски, на 23 години, Виктор Лазаров, на 21, Светозар Колев, на 40 г., Любомир Мегов, на 31 г. и 21-годишният Велин Неделчев.
На 16 януари консулът ни в Дубай Николай Ванчев е провел среща в Дубай с прокурор Али Хамид Бин Хатим, който води разследванията по жалбата на първата банка (от общо четири подали жалби до момента). Това става ясно от доклад на консула до Георги Пейчинов, шеф на дирекция "Консулски отношения в МВнР, който е предоставен на близките на задържаните.
Документът не носи гриф "секретно", затова го цитираме. В неделя консулът отказа да коментира развитието на случая.
Според докладната г-н Ванчев и прокурорът Бин Хатим са дискутирали по подадената от името на задържаните молба на 10 януари в офиса на главния прокурор на Дубай. С нея петимата молят за назначаване на служебен адвокат, защото нямат средства за наемане на собствен защитник.
Срещата е проведена в присъствието на един от заместник главните прокурори на Дубай, при което е отговорено следното: Видът на обвиненията на настоящия етап (като се има предвид, че разследването не е приключило) не дава основание за назначаване на служебен адвокат поради обстоятелството, че става въпрос за misdemeanor (дребно пресъпление).
В случая наказанията, които се налагат за измами с кредитни карти при ефективната присъда, ако се стигне до такава, е за срок от три месеца до три години.
Безусловно се полага служебен адвокат само за престъпления предполагащи налагане на смъртна присъда, какъвто не е настоящия случай.
Разследването се провежда при изследване на всички аспекти, като се отчитат всички факти в полза на задържаните, уверяват дубайските прокурори.
Очаква се днес (вторник) да бъдат готови резултатите от графологическата експертиза по жалбата на първата банка. От Външно, както и консулът Ванчев, очакваха след излизането на тези експертизи да се докаже, че подписите на българите са фалшифицирани и те да бъдат пуснати под гаранция. Това обаче е възможно само след внасяне на дължимата сума към съответната банка в размера на изтеглените суми по издадените на тяхно име кредитни карти.
Освен това два чека действително са подписани от двама от задържаните българи, макар че до момента няма данни те да са се възползвали от парите, нито че тези суми са намерени в тях. Чековете са за получаване на заем съответно на стойност 100 000 дирхама (около 27 000 щатски долара) и 200 000 дирхама (около 54 000 щатски долара). Невъзможно е задържаните или близките им да намерят исканите над 80 000 долара.
За някои от задържаните има снимки от камерите в банките от които са издавани кредитни карти, пише в докладната си консулът. Близките им обаче твърдят, че са имали кредитни карти само от една банка, чрез която са получавали заплатите си.
Прокурорът е препоръчал ангажирането на адвокатска защита, която да се запознае със събраните материали и да действа по ангажиране на доказателства в полза на задържаните.
Близките им са говорили с дубайски адвокат, нает по първото дело, но не са в състояние да му платят, поради което той се е отказал от делото.
Адвокатът е поискал първоначално 1400 щатски долара за ангажиране по делото, с уговорка че общо на човек адвокатските услуги ще струват по 10 000 долара, за защитата по всичките четири дела. Близките на задържаните са категрични, че не са в състояние да осигурят исканите 50 000 долара. Заедно с размера на гаранцията сумата нараства до над 130 000 долара.
Консулът Ванчев се опитва да намери по-изгодна оферта от други адвокатски къщи в Дубай.
Йорданка Мантовска, майка на Кирил Мантовски:
Не съм предполагала, че Кирил може да има неприятности в Дубай, защото знаех, че той тръгва от фирмата си "Канадски технологии", заедно с управителя Майк Бадер. Знаех, че Майк ги изпраща там да работят по един месец, да правят компютърни мрежи, съвсем легална работа, радвах се за сина си. Затова изпаднах в ужас когато на 1 декември синът ми се обади на сестра си и каза, че са задържани в арест в Дубай.
ЙОРДАНКА МАНТОВСКА
КИРИЛ МАНТОВСКИ
Казал й, че няма страшно, че шефовете им са направили някакви гафове, но след два-три дни всичко ще си дойде на мястото и ще ги освободят. Оказа се обаче че втори месец те са там, нямат защита и едва издържат психически и физически.
Сигурни сме, че не са виновни. Оказва се, че тяхната държава България може с лека ръка да ги остави да гният в ареста и да бъдат смятани за виновни до доказване на обратното. От деня в който разбрахме, сме във връзка с Външно министерство, с консула и чуваме само едно: Изчакайте, имайте търпение, всичко върви бавно, събирайте пари за защита. Питам ги, как със заплата от 250 лева можем да осигурим защита на децата си за над 10 000 долара? Как да съберем тези пари, когато официално дори не знаем в какво са обвинени?
За нас беше глътка въздух съобщението от г-н Пейчинов и консула Ванчев, че ще има служебен адвокат. После се оказа, че това няма да стане. Много ни е тежко, бихме продали всичко, което имаме, за да се завърнат децата ни, но те са абсолютно невинни. Нищо от обвиненята не се потвърждава. Идвали са свидетели на оглед и всички са казвали, че не могат да познаят момчетата като извършители на деянията, в които ги обвиняват.
Една продавачка е свидетелствала, че на 31 август синът ми Кирил е закупил лаптоп. Прокурорът обаче веднага забелязал, че според справката от паспортен контрол синът ми е бил в България по това време. И казал: Момчета, явно са ви вкарали в някаква история, но не мога да ви пусна, защото трябва да се спази законовата процедура.
Синът ми ми обясни, че при първото им пристигане в Дубай шефовете им са им взели данните и, когато са се върнали в България, са извадили кредитни карти на тяхно име. Сега шефовете им ги няма.
Кагато вие си тръгнахте от "Арена", аз попитах Майк - какво става сега, къде са адвокатите ти, парите ти, докога да чакаме? Той каза, че не е длъжен да дава никакви пари. Тогава дъщеря ми му каза: "Ти спомняш ли си в твоя дом, пред жена ти и децата ти как заяви, че ако от дубайската фирма не платят, ти лично ще платиш, но момчетата ще си дойдат?" Майк каза, че няма да даде пари и дъщеря ми много се ядоса, даде ми детето и тръгна срещу Майк, като му викаше: "Ей, ще те убия заради моя брат!" В този момент Майк я плесна силно и одраска лицето й. Аз застанах между тях с малкото дете, а той продължаваше да удря и детето също има одраскано на две места. След това Майк се отдръпна и я нарече "кучка мръсна", каза
Наташа Колева, съпруга на Светозар Колев:
При задържането, при отказ да подпишат документи на арабски, без присъствието на консула и на преводач, един по един българите са били бити. "Поотупаха ни, но нали знаеш, че бият, без да оставят синини" - това ми каза съпругът ми. Впоследствие се оказа, че боят не е бил еднократен. Първите няколко дни са бити поне два пъти, в периода от 30 ноември до 4 декември. Обвиняват ги в банкова измама и присвояване на пари - това ми обясни съпругът ми. Разбрах, че у тях са намерени кредитни карти, но датите на издаването им, както и датите на теглене на сумите не отговарят на периода на
престоя на съпруга ми.
Не са му представени снимки как тегли от банкомат. Реално той има една кредитна карта, чрез която е получавал заплатата си. Не е вярно, че "Канадски технологии в България" и шефът й Майк Бадер нямат нищо общо с изпращането на съпруга ми в Дубай - той наистина замина по свое желание, но бе пратен от тази фирма. Мъжът ми е компютърен специалист, завършил е електронна техника, има две висши образования. Никога не е имал проблеми с правосъдието. В се още нямам отговор на молбата ми до външно министерство от 16 декември, не са ми представени и обвиненията към мъжа ми, за да мога да се погрижа за защитата му. На 7 януари шефът на дирекция "Консулски отношения" в МВнР Георги Пейчинов съобщи по БНР, че ще бъде назначен служебен адвокат на задържаните, но това не стана. Сега се оказва, че момчетата реално нямат право на такъв адвокат, защото провинението, в което евентуално ще ги обвинят, не предполага сл ужебна защита. Почти два месеца се опитвам да намеря помощ, но до момента никой не поема отговорност за изпращането на момчетата, нито помага за защитата им. Попадаме в парадокса, че те са виновни до доказване на противното и без право и възможност да се защитават.
Елена, съпруга на Любомир:
Мъжът ми първоначално отричаше за насилие, защото не искаше да ме притеснява. Накрая ми каза, че това е нормална процедура навсякъде и че сами си го изпросили, защото пожелали да бъдат разпитвани в присъствието на преводач и на консула. Каза, че са ги били, не ми обясни конкретно как.
За последен път се чухме на 21 януари и той ми каза, че все още нямат адвокат. Разбрах за задържането на 4 декември, когато съпругът ми се обади. По-късно ми звънна Майк и каза да не се притеснявам, защото е изпратил двама адвокати и всичко ще се оправи, ставало въпрос за грешка. Впоследствие разбрах, че изобщо не е имало такива адвокати и сме били заблуждавани. Имаше наистина един дубайски адвокат, за когото така и не стана ясно кой го е пратил, и понеже никой не му плащаше, той се отказа. Междувременно Майк ни пращаше есемеси, че дават шанс на адвокатите да влязат при задържаните, което се оказа неистина. След като дубайският адвокат се отказа, Майк ни уверяваше, че лети друг адвокат, който така и не стигна до Дубай.
Мъжът ми работи в "Канадски технологии" от самото основаване на фирмата - октомври 2000 г. Започна със сглобяване на компютри и се издигна до шеф на техническия отдел. На трудов договор е, има трудова книжка. В Дубай го изпрати Майк Бадер. Съпругът ми каза, че Майк има връзка с дубайската фирма и че ги изпращат като компютърни специалисти, защото част от дейността му е да препоръчва добре подготвени кадри на чуждестранни фирми.
Моля се държавата ни да помогне по някакъв начин, защото до момента по мое мнение не е постигнато нищо. Има доказателства, които са в тяхна полза, но няма адвокат, който да ги използва.Съпругът ми казва, че са му показвани документи на арабски с подписи, които нямат нищо общо с неговия. Тегления от кредитни карти на негово име са правени по време, когато той е отсъствал от страната и това е доказано. Имало искове от банки, за които мъжът ми дори не е чувал.
Майката: "Синът ми завърши "Индустриален мениджмънт и маркетинг" в Техническия университет, втората му специалност е "Мултимедийни технологии". Той е перфектен специалист, винаги съм се гордяла с него. Повече от всичко искам час по-скоро да се върне и да прегърне четиригодишния си син." Това каза Милена Мегова, майка на Любомир Мегов.
"Чрез "24 часа" се обръщам към президента на България Георги Първанов, към ген. Бойко Борисов, към Слави Трифонов, към всеки, който би могъл да помогне. Убедена съм, че петимата са невинни и ако България не им помогне, просто няма кой", заяви г-жа Мегова.
Диана Георгиева, приятелка на Велин Неделчев:
Първа разбрах, че са задържани. Велин искал да ме изненада и да ме чака вечерта вкъщи. Обадил се на наша близка приятелка да го посрещне на летището и да му даде ключовете. Тя ми се обади вечерта разплакана и каза, че не е пристигнал и сигурно нещо се е случило. Имах негов мобилен телефон в Дубай, започнах да звъня, но никой не отговаряше. В 4 часа сутринта получих SMS от него: "Спокойно, всичко е ОК, идвам си утре." Звъннах на номера, той отговори и отново ме увери, че всичко е наред. След като настоях, призна, че са в арест в Дубай. В други разговори по-късно разбрах, че шефовете от дубайската фирма са хванали самолет два часа по-рано и никой не ги е спрял. Когато българите започнали да си чекират багажа, служители от летището им казали, че имат сметки с много големи отпуснати кредити по тях и нямат право да напуснат страната.
ДИАНА ГЕОРГИЕВА
След задържането Майк ми каза: "Тъй като става въпрос за пари, аз ще оправя нещата. Вече има двама адвокати, всичко ще е ОК". И това ни обясняваше в продължение на месец и половина.
От разговори с консула разбрахме, че в показанията на момчетата имало различия. Питах Велин за какво става дума и той ми обясни, че изобщо не помни какво е говорил на първия разпит, когато са поискали да присъстват консулът и преводач, а в отговор са били бити. Велин е ударен в ухото и дълго след това не е чувал с него. Освен това е бил болен още преди задържането и многократно е молел да го прегледа доктор, но това не е станало до момента, въпреки че с консула са пуснали две молби за посещение от медицинско лице.
Велин ми каза, че условията в ареста, който е един от най-старите в Дубай, са много лоши, пренаселено е, в началото са спели на земята и са ги тъпчели. Каза, че са отслабнали много, храната не достига, редуват се да спят петима на три легла.
Велин замина за Дубай, пратен от шефа си Майк Бадер, който даже го е посрещнал на летището там. За шефовете му от дубайската фирма знам, че единият се казва Джордж и е завършил в Париж. Друг се казвал Шарбел, само това знаем.
Майк Бадер:
Задържаните българи са заминали са за Дубай по покана на фирма M I Electronics. Не съм им помагал, те тръгнаха изцяло по свое желание. Откакто започнаха в дубайската фирма, те не работеха за мен. Знам само името на шефа на M.I. electronics - Амер ел Шариф. Според дубайското законодателство всяка фирма, която се създава там, задължително е с 51% дубайско участие. Кои са дубайците в тази фирма, има ли разследване срещу тях? Ако няма - пазят ли някого и защо?
Господ да е с българите, господ да им помага. Всеки, който направи грешка, да плаща за нея. Ако и аз имам вина, ще плащам за нея. Иска ми се да е истина, че българите са подведени. Дано и властите в Дубай да преценят така.
Според адвоката на M.I electronics заради някакъв проблем държавата е блокирала сметките на фирмата. Не знам какво са направили, дали някакъв скрит внос, дали друго. След блокирането явно българите са теглили от сметките, които вече не са имали покритие, понеже са блокирани. Затова, по обяснението на адвоката, са ги задържали.
За мен тези хора не са измамници, познавам ги като много добри служители. Не вярвам да са се забъркали в такова нещо.
28.1.2005 г.
След публикациите на “24 часа”
Външно, МВР и прокуратура
поеха арестантите в Дубай
Консулът договорил по-ниски адвокатски хонорари
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ
"Компетентните служби на МВР са уведомени и работят по случая с петимата задържани български граждани в Дубай. Върховна касационна прокуратура е сезирана от близките на 6 януари 2005 г."
Това съобщиха от МВнР за петимата компютърни специалисти, задържани на летището в Дубай на 1 декември на връщане към родината.
"До заминаването си в Дубай Любомир Мегов, Кирил Мантовски, Виктор Лазаров, Светлозар Колев и Велин Неделчев
са работили във фирма "Канадски технологии
в България" ("Кан Тек БГ" ООД), ръководена от представящия се за Майк Бадер, по произход ливанец", уточняват от МВнР.
Според дирекция "Консулски отношения" само двама от задържаните българи - Л. Мегов и К. Мантовски, имат писмени трудови договори с "Канадски технологии в България".
Входните визи за Дубай са били уредени от местния работодател - фирмата М. I. Electronics F.Z. LLC, която според твърденията на нашите граждани също е ръководена от
ливанец, представил им се като Джордж
Като основание за задържането прокуратурата в Дубай е посочила обвинение в "измама и присвояване на чужди пари". Първоначално следствието е водено по жалба от една банка - Standard Chartered Bank, а от началото на 2005 г. жалби са подали още три - HSBC Bank, Emirates Bank и ABN Amro Bank. По информация от консулството ни в Дубай от тези банки са били изтеглени неправомерно суми чрез открити сметки и чрез кредитни карти и чекове, част от които издадени на името и на основата на задграничните паспорти на българските граждани.
"По същите обвинения се издирват или са подследствени шефове на фирмата "M. I. Electronics F.Z. LLC", както и други лица,
граждани на България и на други държави", уточняват от Външно.
Като защитник на българските граждани се е явил Рукоз Джордж Хобейке, адвокат от ливански произход. Той е уведомил консула ни Николай Ванчев, че е ангажиран от Майк Бадер, който обещал да изплати полагащите се хонорари. В средата на декември обаче, след като не получил уговорената с Бадер авансова сума, Хобейке се отказал от защитата.
"Успях да договоря със същия адвокат цена от 7000 долара, с 3000 по малко отпреди, за защитата на всеки от задържаните по четирите дела, както и разсрочено плащане", съобщи вчера консулът Ванчев. Роднините трябва първо да внесат по 1400 долара, за да започне адвокатът работа по делото. Два месеца по-късно трябва да бъдат внесени още по 2800 долара на човек, а накрая останалите. "Събираме пари за първоначалната вноска", съобщи вчера от Бургас Мария Велчева, майка на задържания Велин.
Майката на Любомир Мегов - Милена, и сестра му Оля са внесли молби във Външно с искане да се разследва информацията за побой над задържаните и да се вземат мерки, включително чрез дипломатическа нота.
31.1.2005 г.
Арестът в Дубай
стигна до парламента
Близки на задържаните се срещат с депутатите Татяна Калканова и Анели Чобанова
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ
Близки на задържаните в Дубай петима български компютърни специалисти са се срещнали с депутатите от НДСВ Анели Чобанова и Татяна Калканова, която е зам.-председател на жълтата група.
Г-жа Калканова е дошла на срещата с обемиста папка материали по случая, която е получила след срещата си със зам. външния министър Гергана Грънчарова. Част от съдържанието на папката е било с гриф "секретно".
Обясних на близките какви са обвиненията и дискутирахме възможните бъдещи ходове в защитата на арестуваните, съобщи за "24 часа" депутатката. Тя ги посъветвала освен дубайски да наемат и български юристи, чрез които
да заведат граждански дела срещу фирмата, изпратила българите в Дубай.
Според Външно петимата са задържани по обвинение в "измама и присвояване на чужди пари". Близките им твърдят, че са абсолютно невинни.
Миналата седмица от МВнР съобщиха, че за задържаните българи в Дубай са уведомени компетентните служби на МВР, които вече работят по случая. Върховна касационна прокуратура също е сезирана от близките на 6 януари 2005 г.
"Да, има сигнал по случая във ВКП, работи се по него, събира се допълнителна информация, направени са запитвания до институции и служби", уточни говорителят на ВКП Николай Марков.
От пресцентъра на МВР също потвърдиха, че имат информация по случая,
но тъй като е класифицирана,
не могат да я предоставят на пресата.
"До заминаването си в Дубай Любомир Мегов, Кирил Мантовски, Виктор Лазаров, Светлозар Колев и Велин Неделчев са работили във фирма "Канадски технологии в България" ("Кан тек БГ"), ръководена от представящия се за Майк Бадер, който е по произход ливанец", уточниха от МВнР.
В петък близките на арестантите в Дубай са подали жалба във Външно във връзка с информацията, че са малтретирани в първите дни след задържането им
"Г-н Паси, обръщаме се с огромна тревожност към Вас, която е породена от факта, че от контакта, който имаме с арестуваните наши синове и съпрузи в Дубай на 1 декември 2004г. , установяваме, както и те самите, сериозни процесуални нарушения при задържането им в ареста на Дубай и след това. Веднага след влизането им в ареста са били разпитвани и върху тях е упражнено физическо насилие и побой - това продължава четири дни. При задържането им и при започване на разпитите са пожелали да бъде извикан българският консул и да има преводач с тях, но в отговор на това над момчетата е упражнен побой. След посещението на г-н Ванчев на 4 декември 2004 г. те са пожелали да им бъде осигурен медицински преглед, защото са се чувствали зле след побоя, а един от тях е бил и болен, когато е бил арестуван. Въпреки подадените 2 молби от Велин Неделчев за преглед от лекар медицинска помощ не е оказана до момента. На всички следващи разпити не е присъствал преводач, а едва в края на декември 2004 г. е осигурен такъв", пишат близките. Те молят МВнР да реагира по случая, включително чрез дипломатическа нота.
Близки на арестуваните съобщиха, че петимата са поискали от консула да бъде подадена и официална
жалба до дубайските власти във връзка с упражненото насилие Консулът обаче ги убеждавал, че е в техен интерес да не го правят.
"Не мога да коментирам пред медиите какво си говоря с арестуваните", заяви вчера консулът Николай Ванчев.
Той съобщи, че резултатите от графологичната експертиза по жалбата на първата ужилена банка Standart Chartered Bank са се забавили още по неизвестни причини. Обявяването на данните от експертизата, която се смята за особено важна за хода на делото, съвпадна с празници и с почивни дни в Дубай.
Резултатите трябваше да бъдат съобщени в събота, когато в Дубай е работен ден, но според консула това не е станало и в неделя. Той смята, че резултатите
трябва да са готови в близките дни
Роднини се опасяват, че някои от арестуваните са давали първите си показания под насилие и дори не помнят какво са говорили и подписвали. Те се боят, че това може да се използва срещу тях на делото.
В началото на годината "24 часа" пръв разбра, че повече от месец българите търкат наровете в полицейския участък "Аl Raffa" в Дубай. Наша среща с бившия им шеф от фирма "Канадски технологии в България" Хишам (Майк) Бадер, с близките им и наше запитване към МВнР станаха повод за първи път по случая да излезе информация.
04.2.2005 г.
"24 часа" влиза при
арестантите в Дубай
Близките им пращат текстове на български песни, за да поддържат духа си в тъмницата
Станимир Въгленов,
наш пратеник в ОАЕ
Полицейският участък "Al Raffa" в Дубай, където повече от два месеца са затворени петима български компютърни специалисти, изглежда повече като офис сграда, отколкото като зандан.
Дори просторното фоайе, където е бюрото на дежурния офицер, прилича на хотелско лоби с поне четири звезди, с лъскави плочки и скъпи мебели.
Какво е положението в килиите не може да се прецени от външния вид на сградата. Българите са се оплаквали по телефона на близките си, че в началото е трябвало да спят на земята, поради липса на места, а след това се редували да си почиват на смени на три легла.
"Елате утре, свиждането е от 10 до 12 часа", обяснява офицерът на отличен английски. Голяма част от населението на Дубай от всякакви възрасти и съсловия владее добре езика.
Стандартът в емирството е изключително висок, огромните луксозни офиси са стотици, почти всички жилищни сгради са скъпо строителство. Пътищата са широки, без дупчица и отлично осветени през нощта, а колите са съпоставими като цена и мощност със стандарта в САЩ. Слънцето напича, туристите се готвят за плаж, очакват се температури от 26-27 градуса. Петък е почивен ден за Обединените арабски емирства, а в събота и неделя се работи.
Все още не са конкретизирани обвиненията срещу Любомир Мегов, Кирил Мантовски, Виктор Лазаров, Светлозар Колев и Велин Неделчев. Не е готова и графологичната експертиза, която трябва да дакаже дали са техни подписите под финансови документи, по жалбата на Standart Chartered Bank. Тя се забави повече от седмица, а предстоят още три аналогични, по жалбите на останалите ужилени банки - HSBC Bank, Emirates Bank и ABN Amro Bank.
Във вторник близките на задържаните са имали среща с външния министър Соломон Паси в парламента. Поради суматохата около "Булгартабак" и вота на недоверие министърът не е успял да им отдели време, затова изпратил земестничката си Гергана Грънчарова, която е добре запозната със случая. Тя обсъдила ситуацията с близките на задържаните и ги похвалила, че са вдигнали шум чрез медиите. Досега с изключение на една публикация единствен "24 часа" следи скандалния случай.
Утре ще се срещнем със задържаните и ще им предадем писма и книги, изпратени от близките им. По тяхна молба им носим и текстове на български песни, защото искат да пеят в ареста и да поддържат духа си силен.
06.2.2005 г.
Арестантите в Дубай:
невинни сме, натопиха ни!
"24 часа" успя да се види с Любомир и Виктор, утре - с останалите
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ,
наш пратеник в ОАЕ
"Абсолютно нищо незаконно не сме правили по време на целия си престой в Дубай", заявиха вчера в един глас Любомир Мегов и Виктор Лазаров - първите от задържаните българи, с които "24 часа" успя да се види в Al Raffa police station.
"Можете да виждате само по двама на ден, елате утре за останалите", заяви час и половина по рано дежурният офицер на рецепцията в полицейския участък. Той написа на арабски пропуск и след продължително чакане репортерът на "24 часа" бе вкаран в помещение два на два и половина метра. Малко след това в аналогична стаичка зад армирано стъкло се появиха първите двама от задържаните на 1 декември български компютърни специалисти.
"Имате пет минути",
отсича постовият.
"Не само че молби за издаване на кредитни карти не са подписани от нас, а дори не са попълнени от нас", заявява почти веднага Любо - "Освен това някои са писани и подавани на дати, когато ние сме били в България". Според него това става ясно от досегашните графологични експертизи. "Полицията тук разполага с достатъчно добра техника, за да установи категорично дали нещо е подписвано от нас", казва той.
Ако не се броят някои пъпчици и екземи по лицата, момчетата изглеждат в добро здраве и позаякнали, защото активно тренират, за да уплъняват времето си в ареста.
Според Любо е станало ясно, че кредитни карти са издавани не с оригиналните им паспорти, а с ксерокопия от тях. Въпреки че изглежда странно уважавани банки да допускат подобно нещо, издаването на кредитни карти само срещу копие от паспорт се оказва практика в Дубай. Тя е била прекратена именно след задържането на българите.
Според момчетата просто няма кой друг освен бившите им шефове ливанци от M. I. Electronics да е замислил и осъществил измамата. Те обаче са успели да напуснат страната и сега се издирват. Между Дубай и Ливан няма договор за правна помощ.
Любомир съобщи, че е видял по делото приложена молба за издаване на кредитна карта от името на M.I. Electronics, подписана от собственика на фирмата Амер ал Шариф и подпечатана с печата на фирмата. Към нея с телбод била прикачена молба за издаване на кредитна карта от името на Любо, но попълнена с почерк различен от неговия и подписана от някой друг.
"При всеки един от нас положението е аналогично", допълва Виктор.
По делото срещу българите свидетелка е била филипинка, която твърдяла, че е продала преносим компютър на едно от момчетата по първата жалба от Standard Chartered Bank. При разпознаването обаче
жената посочила
съвсем друг хора
По-късно момчетата чули, че самата филипинка е задържана в друг участък за даване на лъжливи показания. "Така е тук, много е строго, ако някой се оплаче от някого, прибират и двамата, докато установят кой реално е виновен", казват момчетата.
Три дела по жалбите на три от ужилените банки са обединени в едно и поради това графологичната експертиза се е забавила. Според Любомир до 2-3 седмици, най-късно до месец тя ще бъде готова.
Той твърди, че ако резултатът от експертизата бъде приет сериозно от разследващите, просто няма да има основание да бъдат държани в ареста повече.
И Любомир, и Виктор потвърдиха, че в началото след задържането им е упражнено насилие - удряли ги и блъскали в стената.
"Смятам, че те просто искаха да си свършат по-бързо работата и много настояваха да подпишем признания. Ние пък отказвахме и искахме среща с консула и преводач, а те викаха "няма да ви дадем телефон" и ни блъскаха", спомня си Виктор.
Според Любо показанията им от първите дни, когато са бити, са изчезнали и повече не са ги виждали приложени по делото им. Сега разследващите вземали под внимание само по-късните им показания.
"Към момента категорично нямаме проблеми с никой в Al Raffa", заявиха момчетата. Те били интересна и популярна група за останалите обитатели на ареста, защото в дубайските вестници често се споменавало за България в контекста на останалите европейски страни.
В този момент охраната нервно задумква по металната врата, за да привършваме - просрочили сме петте минути с 2-3 отгоре.
Според консула ни в Дубай Николай Ванчев нараства вероятността българите
да бъдат пуснати
под гаранция
до приключване на целия случай.
За първи път той заговори за възможност това да стане без да е необходимо задържаните да внасят сумата по гаранцията, която е извън техните възможности.
Само по жалбата на едната банка става въпрос за неправомерно изтеглени около 100 000 долара, за още по толкова се говори че са исковете на останалите три банки.
Дубайското законодателство предвижда две възможности за пускане под гаранция. Едната е, като се внесе цялата сума, за която са подадени жалби. Втората предвижда местно лице да гарантира за задържаните и, съответно, да покрие исковете, ако те избягат.
Консулът ни проучва третата възможност - българската държава да бъде гарант на задържаните докато приключи процесът. Ако това стане, те ще могат да се явяват на делото до приключването му, но да са на свобода или под домашен арест.
В събота г-н Ванчев ни срещна с няколко успели българи в Дубай, които се заинтересуваха за съдбата на сънародниците си в ареста.
Същия ден сутринта бе и първият опит на "24 часа" да се види с момчетата, когато от 10 до 12 бе официалният час за свиждане. Оказа се, че точно по това време е насрочено дело на петимата българи и те не са в участъка Al Raffa.
"Няма ги тук, търсете ги в съда", заяви дежурният офицер в приемната.
Адвокатът на българите Рукоз Джордж Хобейке не отговаряше на мобилния си телефон. Нито сутринта, нито през целия ден.
Още в събота "24 часа" поиска среща с някой от Al Raffa, който има информация по случая със задържаните българи. След кратко двоумене дежурният ни изпрати в стая 9, а оттам ни препратиха в друга, където ни посрещна г-н Есса Абдулмаджаид, офицер по човешките права. Тази странна за ушите на българина длъжност е въведена във всички дубайски полицейски управления преди 8 години.
Г-н Абдулмаджаид се държа изключително учтиво и обясни, че случаят е в правомощията на прокурора Али Хамид бин Хатим. Само той можел да дава каквато и да е информация по него.
Половин час по-късно
настоявахме за среща
с г-н Хамид
в суперлуксозната сграда на дубайската прокуратура. Първоначално г-н Хамид категорично отказа и се опита да ни отпрати чрез охраната. Точно два часа репортерът очаква мълчаливо той да намери време. След като в един момент всички в прокуратурата се питаха защо на входа стои изправен европеец и гледа мрачно, г-н Хамид промени решението си.
Той изпрати свой сътрудник, който учтиво обясни, че делото е засекретено и до приключването му г-н Хамид не може да дава информация. "Освен това вие не сте роднина на задържаните и нямате основание да искате информация", обясни служителят.
Той препрати репортера към офиса по връзки с обществеността на прокуратурата. Оттам учтиво препоръчаха медията ни да подготви молба на арабски до прокуратурата. Така можело някой някога да ни даде информация по случая.
Вчера г-н Есса Абдулмаджаид, офицерът по човешките права, прие книгите и писмата, изпратени от близките на задържаните българи. Така те ще получат няколко романа, а по молба на Виктор - и текстове на български песни. Между тях има песен на Слави Трифонов и известни български хитове. Те ще огласят килията на Al Raffa police station още същата вечер.
Катя Гълъбова*:
Бой? Странно,
полицаите са учтиви
За 15 години откакто съм тук не съм чувала в Дубай да са задържани българи, още по-малко компютърни специалисти. Странно е за мен, ако срещу тях е упражнено насилие - полицаите тук са много учтиви, такива са ми впечатленията. Вярно е, че много държат на законите и реда, но точно това прави място като Дубай привлекателно за инвестиции.
Не знам какво е ставало с българите в затвора. Не съм чувала до момента някой да е бит в затвор тук, но нямам голям опит в тази област.
Възможно е при задържането българите да са реагирали по-буйно и така да са предизвикали насилие от ядосани полицаи.
Отношението към българите тук е много добро, аз се чувствам уважавана във фирмата си и не съм чувала за друго отношение към българи тук. Всички, които знаят повече за България или са пътували дотам, имат много добро отношение.
В Дубай пристигнах с децата на Коледа, 1990 г., с последния полет на "Балкан", малко преди да започне войната в Кувейт. Тръгнахме, защото нямаше какво да губим, хората в България почти умираха на опашки за мляко, аз също ставах в 4 сутринта, за да се нареждам. Мъжът ми дойде няколко месеца преди нас, той работеше в БНТ като оператор и режисьор.
На работа в Дубай го взе неговият пръв мениджър, с когото вече бяха работили по един музикален филм в България. Аз бях в майчинство тогава, дъщеря ми бе на 10 месеца, когато пристигнахме, а синът ми - на 11 години. В България бях компютърен програмист, завършила съм математика. Тук в началото станах майка-домакиня, никак не ни беше лесно, три години бях почти като в затвор с децата. После се оказа, че компютърните ми познания не са приложими на нивото, което се изискваше в Дубай. Ползвах английски, четях и пишех без проблеми, но мина време, докато изгладя разговорния, за да отговарям на стандартите за работа.
Без никакъв опит в застраховането, през 1993 г., когато бях 38-годишна, започнах работа за застрахователната компюния "Цюрих интернешънъл лайф", първоначално на непълен работен ден. Бях първият назначен човек от Източна Европа в компанията. Извървях всички стъпала на израстването във фирмата и в момента заемам сравнително висока и отговорна позиция.
* Г-жа Гълъбова e оторизиран международен консултант и финансов съветник в застрахователната компания "Цюрих интернешънъл лайф" в Дубай
Мустафа Амури*:
Няма аналогия с Либия,
тук е отворена държава
Не съм чул да са бити задържаните българи и не ми се вярва. Но не съм бил там, не мога да знам какво е ставало. Такава практика в Дубай няма, забранено е задържаните да се бият. Напротив, прокурорите, следователите - всички са професионалисти на високо ниво. Няма да намерите човек да каже че нищо не е направил, а са го вкарали в затвора без причина.
Според мен, щом българите са задържани, има нещо. Законът не защитава глупаците.
Властите тук реагират много бързо при извършено нарушение. Но Дубай не е Либия, не правете такава аналогия, Дубай е страна, отворена за целия свят. Всички инвестират тук, защото сигурността им е гарантирана. А за да става това, законите трябва да се спазват от всички.
Тук има 3000-4000 българи, има всякакви хора между тях. Нормално е някои от тях да имат проблеми със закона
Работя главно с България - изпращаме дубайци там на почивка и уреждаме българи на екскурзия тук. Тази Нова година доведохме над 1000 българи, останаха много доволни.
Дубай стана основна туристическа дестинация и е в интерес на властите законите тук да се спазват стриктно, за да се чувстват туристите сигурни.
* Мустафа Амури e палестинец, живял е 20 години в България, завършил е ВИНС-а във Варна през 1989 г., от 4 години има туроператорска фирма "Евротур" в Дубай:
Някой мами с “български”
чекове след ареста в Дубай
Бях зад рeшeткитe, а от мое име е платено без покритие, казва задържан
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ,
наш пратеник
в ОАЕ
“По делото ми представиха чек, подписан с моето име, но с дата 5 декември. А ние сме в ареста от 1 декември. Значи някой продължава да мами от наше име”, говори разпалено Велин Неделчев, един от петимата арестувани българи в Дубай. Трима от тях имат свиждане с "24 часа" в участъка “Рафа”.
Според Велин чекът е бил на стойност 18 000 дирхама (към 4000 евро) и с него е ужилена последната от 4-те жалвали сe банки. Нейният иск е присъединен към останалите чак през януари.
“Очакваме до няколко дни всички документи по делото да бъдат дадени на консула ни, за да ги прати в България. Така ще могат да се сверят датите, на които са издавани чекове без покритие от наше име, и да се види
дали сме били тук
или в България
по това време”, казва Кирил Мантовски.
"Банковият контрол тук е никакъв, щом издават карта на човек, който не е подавал молба, не се е явил лично да си вземе картата, издават я, без да представи паспорт, само срещу ксерокопие", възмущава се Светозар Колев.
"24 часа" установи, че това наистина е така, макар че точно след случая с българите контролът е позатегнат.
И тримата компютърни специалисти смятат, че в схемата на измамата трябва да е участвал бившият им шеф от дубайската фирма M.I. Electronics - Амер Шариф. Същото заявиха предишния ден другите двама задържани - Любомир Мегов и Виктор Лазаров.
"Няма как да бъдат издадени кредитни карти от наше име, без собственикът на фирмата да гарантира за нас, да декларира какви заплати взeмамe и пр. Невъзможно e да се направи такова нещо без негово участие", обясни Велин.
"4 дни преди нашето заминаване Шариф не се яви на работа, никой не знаеше къде е и оттогава не сме го виждали", казва Кирил.
В този момент друг задържан, пакистанец, се опитва да влезе в помещението за свиждане от тяхната страна на армираното стъкло, за да се обади от фонокартния апарат. Трим ата българи заедно му дават отпор и го принуждават да излезе и да чака. Все пак свиждането е само 5 минути плюс още две, отпуснати по милост от охраната.
"Дали имаме проблеми? Ето от какъв характер са - има нахалници разни,
но както виждате,
се справяме",
усмихват се момчетата. На вид са здрави, кипят от енергия и решителност да докажат невинността си.
Есса Абдулмаджаид, офицер по човешки права в участъка, се е погрижил да получат писмата и книгите, както и тетрадката с текстове на български песни, изпратени от близките им чрез "24 часа". Прегледали са и разпечатките от всички публикации по техния случай, но не са им позволили да ги задържат.
"Абсолютно невинни сме, нищо незаконно не сме правили", заявиха и тримата компютърни специалисти.
"Искаха да си признаем, но ние отказахме, настоявахме да дойде преводач и консулът, а вместо това ни биха", казват момчетата.
Според тях вече всички се държат добре, но се безпокоят, че графологичната експертиза, която трябва да докаже невинността им, се бави необичайно дълго, сроковете са изтекли. Затова българите се притесняват някой да не се опита да манипулира резултатите.
"Днес е 36-ият ден, откак започна експертизата, срокът за излизането й е 1 месец. Каква е причината да я бавят", ядосва се Велин.
Българите в ОАE в по-добър арест
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ,
наш пратеник в Дубай
Петимата български компютърни специалисти, задържани в Дубай на 1 декември, вчера са преместени в ареста на прокуратурата. Това съобщи за “24 часа” консулът ни Николай Ванчев. Според него новината е добра поради две причини. Първо, защото този арест е с доста по-добри условия, отколкото в полицейския участък “Ал Рафа”. "Там е по-широко, сградата е по-нова, отношението към арестантите е стриктно по закона. Никакви нарушения на права не се допускат", съобщи г-н Ванчев. Според него това преместване, за което всъщност се говорело от доста време, може да се приеме като знак, че наближава приключване на делото. Вчера сутринта момчетата първо са били доста притеснени, защото им казали да си съберат багажа, без да им обяснят къде отиват. След като разбрали обаче, задържаните се успокоили, а близките им били осведомени за преместването им от МВнР.
Делегация на Външно
при арестантите в Дубай
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ,
Дубай-София
Петима експерти на външното министерство заминават за Дубай по указание на Соломон Паси, съобщиха от МВнР.
Те ще се запознаят с хода на досъдебното производство срещу петимата български компютърни специалисти, задържани на 1 декември, и ще проучат всички възможности за тяхната ефективна защита. Експертите ще се срещнат със задържаните, както и с представители на местните власти.
Води ги посланикът ни в Кувейт Ангел Манчев, ще се върнат другата седмица.
Ден след посещението на "24 часа" в понеделник при задържаните в полицейския участък Ал Рафа те са били преместени в ареста на прокуратурата. Той е в нова и модерно оборудвана сграда. Петимата задържани, които в Ал Рафа спяха на смени на три легла, сега разполагат с място за всеки, за първи път имат топла вода и храна, полага им се разходка и достъп до помещение с телевизор.
25 март 2005
21 българи в измама за милиони долари
Ужилени са поне четири банки, организаторите са избягали
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ
Най-малко 21 замесени български граждани, поне 4 ужилени международни банки и щети, които може да достигнат до 30 млн. долара - това е равносметката от дубайската измама, която "24 часа" разследва от началото на годината.
Това е вероятно най-мащабната световна престъпна комбинация, в която са въвлечени български компютърни специалисти. Голяма е вероятността те да са невинни жертви на мошеници, които са злоупотребили с техните лични данни, за да източат големи суми. Немалка част от въвлечените в схемата имат близки роднини в служби на МВР.
Завръзката на скандала е на 1 декември 2004 г., когато компютърните специалисти Кирил Мантовски, 23 г., Виктор Лазаров, 21 г., Светозар Колев, 40 г., Любомир Мегов, 32 г. и Велин Неделчев, 21 г. са задържани на летището в Дубай при опит да се върнат в България. Повече от месец по-късно всички пазят случая в тайна и единствен "24 часа" успява да се добере до информация.
Не е известна точната сума на измамата, но ако се съди по вече подадените искове от някои от ужилените банки, тя е между 3 и 30 млн. долара, а теоретечно би могла да е по-голяма.
Разследването ни установи, че във фаталната вечер българите на летището са били 13 - пет от дубайската фирма M.I. Electronics, 7 от свързаната с нея Traineese и едната от двете секретарки, които са наемали персонала на компаниите.
Шефове и на двете фирми са ливанците Джордж Аби Хабиб и Шарбел Акмари. Те хващат самолет за Ливан два часа преди българите и отлитат без проблем. Четири дни по-рано изчезва и главният бос - ливанецът Амер ал Шариф (не е сигурно, че това са истинските им имена).
Защо на летището
са задържани само 5-ма,
а останалите успяват да напуснат страната? Засега е ясно, че са задържани само хората, работили за M. I. Electronics. Освен това тримата по-млади - Виктор, Велин и Кирил са първите българи, въвлечени в престъпната схема.
Те заминават за Дубай през април 2004 г. Преди това тримата са работили без трудови договори за българската фирма "Канадски технологии", чрез която установяват контакт с M. I. Electronics. Оттам получават предложения за добро заплащане, а по късно и визи.
Бившият шеф на "Канадски технологии" Хишам (Майк) Бадер твърди, че не е посредничил на момчета, нито е получил някакви пари заради изпращането им. Близките им обаче са на друго мнение.
Месец след заминаването Виктор, Велин и Кирил се връщат доволни и разказват за доброто заплащане и прекрасните условия за работа в Дубай. По-късно заминават отново. Скоро са привлечени и други компютърни специалисти, повечето от които са свързани с "Канадски технологии".
Така по схемата минават поне 21 българи - 10 от София, 5 от Перник, 5 от Добрич и един от Стара Загора. Повечето са висшисти в бизнеса с компютри, но има и хора с ниска квалификация.
Замесени са поне 3-ма ливанци, 7 филипинци, двама канадци и един пакистанец. Използвани са най-малко три дубайски фирми - M. I. Electronics, Traineese и EL sag.
Измамени са поне 4
международни банки
- Standart Chartered Bank, HSBC Bank, Emirates Bank и ABN Amro Bank, които са подали жалби.
Предвид прецизния механизъм на измамата и оскъдната официална информация по случая, е възможно замесените българи и чужденци да са повече, да са използвани още фирми, а да има и други ужилени банки.
Измамите вероятно са осъществявани както в Дубай, така и по цял свят, защото с кредитните карти Master и Visa може да се тегли навсякъде.
Картите на замесените са блокирани още миналата година, но преди това с тях е теглено между четири и шест месеца.
Освен това има неизвестен брой подписани чекове без покритие за получаване на заем. За стойността на два от тях става ясно от жалба на една от банките - те са съответно за 27 000 долара и 54 000 долара.
Знае се също, че чекове от името на някои от българите са издавани и след задържането им. Което означава, че някой е мамил от тяхно име, включително след ареста.
Процедурата по въвличането им в измамната схема е била идентична - научавали са от познати за изгодна работа в Дубай. Там са ги посрещали и настанявали в общо четири квартири - по две в Дубай и в съседното емирство Шаржа.
След проучване и подписване на трудов договор, работодателите им ги водили в банки. Там попълвали документи за кредитни карти и ги подавали лично.
След време от банката изпращали хора да проверят дали те наистина работят за фирмата. Идвали в офиса и провеждали интервю. След проверките ги връщали в България.
Част от тях са поканени повторно в Дубай, други не. На името на всички обаче са издадени кредитни карти, които са получени от работодателите им.
Само Т. си взема
кредитните карти
"24 часа" се срещна с Т. - едно от момичетата, работили за тази фирма, което е минало по дубайската схема. Тя е поканена през лятото от свързаната с M. I. Electronics фирма Traineese.
Предлаганата заплата е 1000 долара чисто. Т. научава, че се търсят специалисти по търговия с компютърни компоненти - това, с което се занимава тя от 8-9 години. Казват й, че ще има осигурен транспорт до Дубай, храна и квартира.
От нея се иска да владее английски на добро ниво, но по-късно става ясно, че доста от другите кандидати нямат такива езикови знания.
Т. заминава в
началото на август
Месец преди това я проучват - владеене на езика, бизнес умения, възраст, семейство. Накрая я одобряват. Т. изпраща ксерокопие от паспорта си, за да й издадат покана, която е нужна, за да получи виза на границата.
Т. изобщо не е знаела за M.I. Electronics - тя е имала отношения единствено с другата фирма Trainees. Те са са имали офиси в различни квартали - M.I. Electronics в Интернет сити, а Trainees в не по-малко престижния Нолидж сити. Мениджър на офиса на Traineese бил филипинецът Салсо. Във фирмата са работели други българи, ливанци и филипинци.
По-късно Т. се запознавала с Джордж и Шарбел и разбира, че те са главните щефове. Джордж е представен като човека, който урежда документите. Шарбел е бил шофьорът - той ги карал на работа, но в същото време движел и издаването на кредитните карти от банките.
Настаняват Т. в апартамент в Дубай с още трима българи. Минават през медицински изследвания, които били задължителни, за да могат да подпишат трудов договор. Всичко това продължава около 25 дни.
Имали пълна свобода да се разхождат. Спели колкото искат, пазарували, ходели да се хранят - никой не ги закачал за нищо. След като подписали договори трябвало да идват в офиса,
но не изисквали от
тях никаква работа
Това за Т. продължило 2-3 седмици. Според нея офисът в Нолидж сити бил луксозен, но абсолютно неприложим за търговия с компютърни компоненти.
Когато я завели в склад на фирмата тя установила, че в него има предимно непродаваеми неща.
Притеснена, все по-настоятелно питала защо не й дават да върши работата, за която са я наели. Отговор нямало.
Накрая се скарала с Шарбел, а след това и с Джордж. Спорът бил защото я карали да попълва апликейшъни (молба-кандидатура) за да й издадат кредитна карта. Въпреки че трябвало да получава 1000 долара заплата, в договора й било вписано заплащане от 24 000 дирхама, което при курс 3,65 дирхама за долар е над 6 500 долара. Тя попитала - защо в договора ми пише едно, а аз ще вземам съвсем друго. Обяснили й, че останалите пари са за наема, храната, транспорта, социалните и здравните й застраховки, което й прозвучало аргументирано.
Така и не разбрала защо трябва да й издадат кредитна, а не дебитна карта. Попълнила един апликейшън, но по някаква причина банката го отхвърлила. Тогава пробвали в друга банка - Standard Chartеred - там се получило и й издали една Master и една Visa.
Т. отново
не разбрала
защо две карти
Обяснили й, че може да тегли общо 1500 долара от двете, не повече. Реално с овърдрафта обаче от картите може да се теглят значително по-големи суми. Това може да продължава месеци наред, като в замяна се внасят малки суми по сметката, за да изглежда, че всичко е наред.
В началото работодателите й се опитали да я убедят, че те трябва да получат картите. Т. обаче настоявала лично да си ги вземе и наистина успяла - единствена от всички българи.
По този повод се скарала с Шарбел и с Джордж, в резултат на което й презаверили билета за по ранна дата и я изпратили към България. Докрая продължили да твърдят, че няма разрив в отношенията им и че ще я поканят отново в Дубай. Това обаче не станало. Фактически тя получила на ръка само половината си заплата. Обещали да й пратят останалото, ако им остави кредитната си карта, но тя категорично отказала.
Т. никога не е теглила от
картите, които и до
момента са в нея
Тя обаче не е сигурна, че няма и други кредитни карти, издадени на нейно име, от които да е теглено.
Други трима-четирима българи, минали по същата схема, са получили повторна покана, но отказали да заминат, защото са усетили, че става нещо нередно. Въпреки това самоличностите им вероятно са използвани за измами, защото всички са попълвали апликейшъни в различни банки.
Ливанските босове
Смятаният за главен организатор на схемата - ливанецът Амер ал Шараф според запознати е в Бразилия, където има второ гражданство.
За Джордж Аби Хабиб се знае, че е завършил образованието си в Париж. Шарбел е бил шофьорът, а според други е движел нещата в банките. Възможно е да има роднинска връзка между Джордж и Шарбел, твърдят запознати.
Срещу тях е започнало разследване в Ливан, но няма яснота за резултата му. Амер, който според описанието е нисък и плешив, е идвал в Дубай само от време на време.
По-късно в схемата се включил още някакъв Жорж, викиали му Канадеца. Сега той също е в ареста с още двама небългари. Залавят ги седмица след нашенците, защото използвали джиесеми на M.I. Electronics - по тях ги засичат.
Две българки секретарки са вършели основно работата по набирането на хората, Виолета и Петя. Едната е била любовница на един от ливанците. В момента едната е в България, а другата още в Дубай.
Каква е инвестицията в измамната схема? Около 12 000 долара са платени за самолетни билети, 50 000 долара за наеми. Някакви средства са вложени в придобиването на фирмите-примамки, закупуването на някаква стока и фирмени разходи - не повече от милион долара. Срещу това потенциала на измамната схема е до 30 млн. долара печалба.
Как гръмва пирамидата
Петимата задържани софиянци са били на летището заедно с перничаните и с едната от секретарките. Петимата от Добрич си идват дни по-късно, без проблем.
Паниката тръгва, когато блокират сметките на M. I. Electronics. Служителите й изпадат в паника, шефът Амер ал Шариф е изчезнал от четири дни. Това обаче явно не е прието като нещо странно, защото той идвал в Дубай от време на време.
Поне две странни събития предшестват блокирането на сметката. Седмица преди това е арестуван Шарбел - някаква жена подава жалба срещу него, че й откраднал мобилен телефон и й ударил два шамара. Обвинението е нелепо, като се има предвид с какво се занимава ливанецът.
Държат го една вечер в ареста и го освобождават. Възможно е обаче да са го прибрали именно за да го притиснат да си каже за финансовите машинации.
Втората случка е ден преди блокирането на сметката. На някакъв купон една от българските секретарки среща един от банковите служители, които са им издавали кредитните карти. Той й казал: "Аз те познавам, знам за кого работиш, знаем и какво точно правите". Българката се уплашила и започнала да звъни на Джордж.