Четейки "разследването" на медията "24 часа" от 06.08.2002 г., озаглавено "Списъкът на Дуло", непредубеденият, но просветен човек неволно може да си спомни един афоризъм на философа Киркегор:

"Ако имах дъщеря и тя станеше проститутка, бих й простил, ако имах син и той станеше политик, бих го съжалил, ако имах син и той се отдадеше на журналистика, бих го възневидял."

Защото "материалът" на някой си Станимир Въгленов за сетен път показва слугинската същност на наричащите себе си "свободни медии", които са заплащани за да вършат едно единствено нещо: да изопачават нещата в полза на господарите си.

Доколко този или онзи "списък" е бил дело или не на "кръгът около столичен журналист, известен с фашистките си възгледи", е несъществено. Работата е там, че въпросният "списък" до голяма степен разголва причините за днешния нерадостен хал на българите, че показва страха на днешния слугинаж от появата на достоверни и отговорни ръководители с доказана българска съвест.

Общество Дуло винаги ще се придържа към ясно изразената в програмните си документи позиция за правото на българите да бъдат осведомявани по всички въпроси, които засягат техните жизнени интереси.

Всичко друго като: автентична ли била книгата "Какво са направили евреите за България" или не била, съмнителен ли е нейният автор или не, какви били членовете на Общество Дуло или какви не били, какви били миналите или днешните им обществени изяви, е само едно жалко ровичкане на лишени от собствена творческа физиономия писачи, способни само на едно:

Да търсят под вола теле и да прикриват големите обществени проблеми, надвиснали над главите на всички българи.

11.август. 2002 г.

Пресслужба на Общество Дуло

Тел. 082 644 532

Няколко дни след публикуванете на разследването ми "Списъкът на Дуло" той изчезна от сайта на Общество Дуло, заедно с откъса от книгата "Какво са направили евреите за България". По тази причина приемам, че разследването ми си е свършило работата.