проститутка

Надя Чолакова,

Станимир Въгленов

Казвам се Илиана - бях на 21 години, когато ме превърнаха в проститутка. Във Враца се запознах с едно момче, албанец, чийто приятел ходеше с българка.

Около един месец идваха всяка вечер в ресторанта на братя Папазки, в който работех като сервитьорка. С братята конкретно не съм имала проблеми.

С албанеца - приказки, майтапи, разпивки, бакшиши - лека-полека се опознахме, станахме близки. Тогава започнаха да ме уговарят: ела в Италия, там се изкарват истински пари. Цял месец се колебах.

Извадих си международен паспорт и виза за Франция - за там беше по-лесно. Опитахме до влезем през Слвения - не ни пуснаха. След това успяхме през Австрия.

Албанецът ми беше казал, че той има къща в Рим, в която ще мога спокойно да живея, докато си намеря работа. Караше ме да уча италиански преди да тръгна, за да ми бъде по-лесно. Обясняваше ми, че в Италия ще се грижа за деца или за възрастни хора - това ще ми бъде работата. Щях да изкарвам по около 1000 лева месечно, които бяха много пари, защото той ме убеждаваше, че ще живея при него без да плащам наем. Съблазних се и тръгнах на път. Не познавах никого в Италия, освен него.

В България имаше

хора, които

организираха

пътуването

- с коли. Човекът, който ме докара, се казва Валериан. Той имаше мерцедес и караше по 3-4 човека, вземаше им по 450 лева.

Най-често караше хора към Колеферо. Там са закарани от Валериан половината цигани от село Лиляче.

Валериан имаше познати българи - живееха от 5-6 години в едно село Чикане - близо до Рим. Те бяха от едно врачанско село. При тях стоях 2-3 часа, докато дойде албанецът да ме вземе.

С него живях един месец, в квартирата му, където имаше и трима други албанци. Приятелят ми не ме е карал да проституирам, помагаше ми да свикна с живота в Рим. Обаче много започна да ме ревнува, не ми даваше да говоря с никого - нито с момчета, нито с момичета, постоянно ми се месеше в живота. Затова го напуснах и отидох при българското семейство, с което се запознах при пристигането си в Рим в село Чикане.

Работа

обаче

никаква

Мина време и те ми казаха: ще отидем при един наш познат - Цветомир, 69 набор, работи като спасител на морето в Тор сан Лоренсо. Запознаха ме с него, беше от едно белослатинско село, Софрониево. Обясних му, че си търся работа и го помолих ако чуе за нещо, да ми се обади.

След една седмица той ми се обади да дойда веднага при него - имало работа за мен. Събрах си багажа и тръгнах. Заедно почнахме да питаме за работа, обаче навсякъде ни отказваха. Така - три месеца.

Той обаче ми казваше - няма да се притесняваш, вземай каквото ти се яде и пие, после щи ми върнеш парите, като започнеш работа. Аз отидох при него в края на юни и стоях така до началото на август. Живеехме в един гараж близо до плажа, нямаше топла вода, нищо.

Един ден Цветомир дойде и казва: ти ми дължиш пари, ще трябва да се оправяме. Или отиваш да работиш

на улицата, или

ще те продам!

"Как така ще ме продадеш бе!", казвам му. Ще ти дам парите, но виждаш как е - няма работа.

"Не ме интересува"- казва той - "Или на улицата, или те продавам!"

Разправяхме се два дни. Тогава дойде с негов приятел - Кирил, за който знаех че се занимава с проститутки. Говореше меко, не беше от врачанския край.

Казаха ми: "Обличай се, излизаме".

Събраха ми дрехите, всичко - и тръгнахме с беемвето на Кирил. Прибраха ми паспорта.

Вече нямах избор и ме изкараха на улицата да работя. Работих на три места. За първото Кирил ми каза, че е неговия район, да не се притеснявам. Беше в индустриалната част на града.

Сложиха ми презервативи в чантата и ми обясниха колко да искам за орален секс, колко за стандартен, колко за допълнителни услуги. Така се почна.

Първия ден

беше много слабо

Те клиентите са научени и като те видят сами ти казват какво да правиш. Обясняват ти - другите правят така, другите иначе. Така мина с първия клиент.

Опитвах се да кажа на Цветомир, че съм човек, че не съм стока и не може да разполага с мене. Той отвърна, че не го интересува, че си иска парите, щял да се прибира в България, да си прави бензиностанция в селото и му трябвали пари.

В началото се държеше сравнително добре с мен. След това почна всяка вечер да прави изпълнения, да казва: това не ми харесва, това трябва да направиш така, искам да ми покажеш как си го направила с този клиент, с другия и т.н.

После почна да ми вдига скандали за парите, защо съм изкарала толкова малко.

Караше ме да записвам номерата на колите на клиентите, колко годишни са, какво точно са ми казали. Искаше преди да вляза в колата на клиента да си включа мобилния телефон, за да слуша всичко. Обясняваше ми, че е за да ме пази, да дойде да ме спаси, ако се случи нещо.

Какво ще направи! Аз съм самичка на местото, той е на 30 км. Първия месец излизах следобедите от 2 до 6. След това сменихме местото - отидохме към Остия. Там работехме нощем, защото през деня

на улиците бяха

негърките и

искаха да ни бият

Цветомир си намери приятелчета румънци, едно момиче румънка работеше за тях, беше си по нейно желание, малко откачена беше.

Обраха ме още на първата седмица, не изчакаха даже да свикна. Млади момчета, италианчета, дрогирани. Единият беше като скелет, уж искаше да ме наеме. Заведе ме на едно място с колата и там излезе още един, извади нож. Единият от едната страна, другият от другата, викат дай чантата. Аз викам - не! Накрая ми заби ножа в крака, сряза дръжката на чантата и ми удари един шут.

Всякакви клиенти идваха, имаше и извратени, един искаше да му се изпикая в устата. Други бяха с голи глави, целите татуирани. Тръгнах веднъж с един такъв, в началото ми се стори нормален. После изведнъж почна да говори че е бил в затвора, че е убивал хора - ужас.

Румънците ни изкарваха с колата. В Остия на улиците работеха румънки, испанки, негърки - беше много трудно да намерим място, постоянно ни гонеха. Цветомир изобщо не ме пазеше и не ни помагаше, оправяхме се сами.

Успявахме да се разберем с другите проститутки, въпреки че налитаха да ни бият. Казвахме им: ние така и така ще ядем бой, дали от вас или от сводниците, за нас няма значение. Затова ни оставете на мира.

Цветомир и румънците минаваха периодично и ако ни няма на мястото - после ни смазваха от бой. Работехме на едно място до Остия - точно срещу морето има една голяма борова гора,

мястото се казва

Кастел Фузано

Беше страшно. Идваха пияни и дрогирани клиенти, правеха проблеми, защото не можеха да свършат бързо. Така се бавех повече в колата и трябваше да измислям каквото ми дойде на акъла за пред Цветомир. За да не ме бие го лъжех постоянно - или че съм забравила да го набера, или че връзката се е разпаднала, но не помагаше.

Въпреки лично ме изкара да проституирам, Цветомир в същото време се държеше сякаш сме гаджета, запознаваше ме със свои познати. В началото се държеше добре, но после почна всяка вечер да се напива и да ми се нахвърля: Ти защо с тоя стоя 30 секунди повече и т.н. Ти знаеш ли, че ако се беше върнала на местото по-бързо, щеше да хванеш поне още един клиент.

Проституирах няколко месеца. По това време се запознах с един италианец, беше ми клиент в началото. След това ми поиска телефона да ми се обажда, искаше да ходим на хотел, на пица.

Като излизах с него, след това не желаех да бъда с други клиенти. Тогава лъжех Цветомир, че денят е бил слаб, не е имало достатъчно клиенти и т.н. Италианецът искаше да ми дава повече пари, но аз не приемах, защото нямаше как да ги оправдая и като ги намери Цветомир ще ме бие. Затова ми носеше кока-кола, цигари, нещо за ядене - два или три пъти в седмицата.

Цветомир заявява на Илиана, че му дължа 1000 лева и ще работи за него докато му ги изплати.

В началото й прибира всичките пари. Заедно излизат да правят покупки - каквото трябва за къщата. Включително алкохол и цигари за него и всичко, каквото му трябва. Той обаче прибавя платеното за покупките към дълга на Илиана. Така тя уж му връща пари, а дългът й става все по-голям.

"В един момент ми стана все едно. Колкото и да изкарвах, дългът ми растеше и ядях бой всяка вечер", разказва момичето.

Тогава тя се запознава с италианеца, който първоначално й е клиент, а после се влюбва в нея и решава да й помогне. След една от срещите им той й праща sms на телефона, че иска да излезем да ядем пица. Тя го скрива от Цветомир, защото отново е пиян и ще я пребие. Забравя обаче да изтрие съобщението - на сутринта Цветомир го намира и започва лют скандал.

На другия ден тя се връща от работа, а той я чака - пак много пиян. Тя си ляга и по едно време

се събужда от

юмруци в главата

Спуква й тъпанчето.

"Няма да ходиш на Бърза помощ, няма да ходиш на работа", крещи той. Държи я затворена два дни, на третия я праща на улицата.

"Как да изляза, навънка е студено, февруари е, боли ме ушето много", плаче Илиана. Цветомир крещи, че не го интересува.

На улицата тя хваща един клиент и го моли да я закара до Бърза помощ. Оттам се обажда на Цветомир и го уверява, че не го е издала. Лъже лекарите, че се е сбила с някаква циганка.

Прибира се вкъщи и една седмица Цветомир не й посяга. След това всичко започва отново. Обаждат се българите, които в началото са ги запознали. Само защото говори с тях по телефона, Цветомир й удря два яки шамара.

"Тръгвам си!", отсича тя.

"Не може", крещи той. Когато вижда, че е решила твърдо, я изхвърля навън, без телефон, без нищо.

Тя отива до първата телефонна кабинка и се обажда на карабинерите. Когато пристигат им казва, че се е скарала с приятеля си и че не иска да се връща при него, но той не й дава дрехите. Тя

все още не иска

да подаде жалба

срещу Цветомир, че я принуждава да проституира.

Карабинерите вземат всички данни на Цветомир и го предупреждават да не я закача. Казват му, че ако тя не им се обади до 24 часа, ще го затворят в ареста.

Илиана им обяснява, че има дъщеря в България и че той ме заплашва чрез нея. Цветомир й е казвал, че ако го издаде на полицията ще изпрати хора, които ще отвлекат дъщеря я, ще я продадат или убият. Детето й тогава е на 6 години и половина.

"Въпреки това не го издадох, а казах че сме се скарали и искам да го напусна", разказва Илиана.

Тя си събира багажа

и хваща автобуса за Рим

Обажда се на приятеля си италианец. Той я настанява в пансион, даваше й пари, води я се храни, заедно й търсят работа. По-късно наема къща близо до Рим и заедно живеят там.

Той е около 40-годишен, женен. След един месец й дава пари и й помага да си извади пасаван за България. Връща си във Враца и оправя документите на дъщеря ми, след което я довежда в Рим.

С италианеца живеят още месец заедно, след което той решава да се върне при жена си. Междувременно е уредил със свои познати в полицията Илиана да подаде жалба срещу Цветомир. Тя води полицаите на местата, където тя и другите момичета са проституирали.

Междувременно Цветомир си е сменил квартирата и е намерил новия телефонен номер на Илиана. Продължава да й се обажда и да я убеждава да се върне.

Илиана се преструва, че е склонна да го направи и внимателно го разпитвах къде е сега, какво прави. Така установява мястото, където бившият й сводник се е преместил. Издава го на полицаите.

Веднага след нейното напускане Цветомир е

взел други три

момичета да му работят

Живеят в къща под наем в едно кварталче на Тор сан Лоренцо, където има много българи, основно от Врачанско.

Там го хващат полицаите. Едното от момичетата с него потвърждава показанията на Илиана, че и с нея Цветомир се е държал по същия начин. Прибират го в ареста за 6 месеца. "След това са му платили гаранцията - едно друго българче - Виолин, дето кара редовно микробус от България до Рим", казва Илиана.

Тя първо е настанена в един приют с монахини, където стои 6 месеца, но се скарва с отговорничката. Тя искала да и вземат детето под предлог, че не се грижи добре за него.

Изгонват я и се обаждат на всички други приюти да не я приемат, защото прави проблеми.

Единствено сестра Естер от "Каритас" се съгласява да я вземе. Илиана живее в нейния приют 6 месеца и двете стават големи приятелки.

После момичето успява да вземе апартамент под наем от общината. Работи на две места като чистачка и гладачка - на първото от сутринта до 2 след обяд, а на второто от 5 до 10 вечерто. Обикаля безспир задръстeните от коли улици на Рим с моторчето си, подарък от италианския й приятел. При нея вече живеят дъщеря й, майка й и малкото й братче.

Според нея Цветомир си живее в Тор сан Лоренцо, сменил е квартирата и кара фолксваген "Голф". Видяла го веднъж на площада пред гара "Термини", минала край него с моторчето.

"Страх ме е от него, но не през деня - тогава няма да посмее да ме докосне. 6-те месеца, които излежа, са му малко, трябва да мине през всичко онова, през което аз минах", казва със сълзи в очите момичето.

"Цветомир и Кирил познаваха една италианка, която държеше къщи за платена любов, в околностите на Тор сан Лоренцо, казва се Марина Геардеан.", разказва Илиана.

Италианката имала контакти с полицаи и те я предупреждавали, ако тръгне проверка. Тогава при нея оставало само едно момиче и тя го представяла като прислужница. Марина имала три къщи с по най-малко 3 момичета във всяка.

Кирил държал две момичета, едното работело при италианката. "По едно време едното от момичетата на Кирил изчезна - излезе вечерта на улицата и повече не го видяхме. Кирил ходи да я търси, но напразно", казва Илиана. Другото момиче освен проститутка било и любовница на Кирил, давало му всички спечелени пари.

Кирил имал връзка с български мутри - постоянно идваха при него разни дебеловрати. Носели му машинки, които помагат да печелиш на покер автоматите. Кирил с това се занимавал по цял ден.

Бизнесът в къщите контролирала друга италианка, Адриана, на около 50 години. Карала хюндай-купе, кожен салон. "Като я погледнеш, никога не би помислил, че се занимава с проституция. Имаше много пари. Бяха близки с приятелката на Кирил, заедно ходеха по заведения, пазаруваха", разказва Илиана.

После приятелката на Кирил също станала мадам, други момичета започнали да работят за нея и да конкурират бизнеса на Адриана. Тогава се изпокарали и започнали война за клиенти.

- Сестра Естер, как успявате да убедите момичетата да не работят повече на улицата?

- Говорим с тях, обещаваме да им помогнем да си уредят редовни документи. След това момичетата трябва да дадат показания в полицията, за да може оттам да им съдействат да си извадят редовни документи.

- Има ли момичета, които се връщат на улицата, след като са били в приюта?

- От сто момичета, които са минали през приюта ни за четири години, само за едно се съмнявам, че може да се е върнало на улицата. То се прибра в Албания и оттам й изгубихме дирите, затова е възможно отново да е влязла във веригата на трафикантите.

- В кой от случаите момичето беше пострадало най-много?

- Едно от момичетата е било затворено в един апартамент в продължение на 7 месеца. Със затворени прозорци и капаци, само на изкуствена светлина - там са водели клиенти. През нощта са я заключвали, носели са й продукти да си готви. За тези 7 месеца е излизала от апартамента само два пъти.

- Как е успяла да се спаси?

- Понеже е забременяла, сводникът не я е заключил една вечер и тя успяла да се измъкне. В метрото е прочела безплатният номер, на който жертвите на трафик могат да се обадят за помощ. Беше разрушена - физически и психически, била е убедена, че там ще свърши животът й.

- Беше ли пребита, имаше ли белези по тялото й?

- Тя не, но имахме други случаи - на едно от момичета бяха нарязали с бръсначи цялото тяло за наказание. Друго имаше изкълчена раменна става, на второ бяха избили четири зъба, а на трето бяха разрязали дланта.

- Винаги ли момичетата бягат заради насилието?

- Едно беше избягало, защото са му давали прекалено малко пари в сравнение с това, което е изкарвало.

- Колко?

- Давали са й 2000 евро на месец, а тя е печелела по 300-400 евро на ден. Сега това момиче живее при нас.

- Каква е ситуацията след промените в италианското законодателство?

- Последната промяна в закона наложи преместването на момичетата от улицата в апартаменти. Това е още по-опасно за тях, защото намалява шансовете им да общуват с други хора и да се спасят.

- Къде в Рим са тези апартаменти?

- По почти всички пресечки на околовръстното шосе.

- Има ли случаи момичета да са се отказвали от проституцията заради красива любовна история?

- Да, един италианец беше дошъл в "Каритас" и искаше да му помогнем да спаси едно момиче. Той го беше прибрал от улицата и го беше завел в центъра за изслушване на жертви, а след това при нас. Тя не е пожелала да даде показания в полицията срещу сутеньорите си, защото сред тях е имало и хора от нейното семейство. По-късно това момиче и италианецът се ожениха и сега имат две прекрасни деца, на които съм кръстница. Аз съм му и нещо като като свекърва на италианското момче (смее се), идват в неделя на обяд при мен.

Има и още един случай, с 23-годишно момиче и 54-годишен италианец. Ние му казвахме - какво бъдеще можеш да осигуриш ти на това младо момиче, но той не искаше да чуе. Ожениха се, сега чакат дете, а той и направи вила извън Рим, за да живеят там.

- Има ли случаи в които момичетата посягат на живота си от отчаяние?

- Да, едно момиче от Украйна, напълно беше изгубила всичко човешко в себе си. Беше в депресия, не искаше да стане от леглото, едва я убеждавахме да се храни. Беше така около 20 дни, след това малко по малко започна да се възстановява.

- Как сутеньорите контролират момичетата?

- Най-често те ги изнасилват още при пристигането, след това ги заплашват и бият. Освен това им казват, че ще принудят и сестрите им да проституират, че други членове на семействата им ще бъдат бити или направо ликвидирани.

- Кой е най-тежкия случай в практиката ви до момента?

- Едно албанско момиче, което е принудено да простутуира от 15-годишно, а в Италия е докарано на 17. Тя буквално бе превърната в инстумент, беше неграмотна, беше унищожена като личност и бе много трудно да я убедим, че може да й помогнем, защото нямаше собствена воля. Именно това момиче се върна в Албания и се съмнявам, че може да е започнало отново.

- Как успявате да помогнете на тези момичета?

- С доверие. Приемаме ги сякаш никога не са се занимавали с това, постепенно ги убеждаваме отново да живеят с вдигната глава.

- Идват ли сутеньорите да ги търсят в приюта?

- Не, не смеят. Но имаме случаи, при които момичетата са се срещнали със сутеньорите, например в метрото, и те са ги заплашвали: Ако не изтеглиш жалбата си срещу мен, ще пострадаш.

- Идвали ли са при вас момичета, които са работили като компаньонки.

- Да, имахме такъв случай. Едно момиче дойде при нас само за да получи редовни документи, да остане легално в Италия и да продължи да работи като компаньонка. Ние обаче й обяснихме, че помагаме само на момичетата, които не искат да се занимават с това. Тя беше дошла с един господин, очевидно заможен. Той я беше посъветвал да дойде в приюта, за да получи по-лесно документи.

- Как разбрахте, че нейният случай е различен?

- Ами тя не беше изстрадала особено, не беше отчаяна. А приятелят й идваше да я види в приюта със суперскъпа кола. По-късно разбрахме, че той е собственик на луксозно заведение.

- Опасни ли са сутеньорите?

- Случва се да убиват проститутките, които са проговорили, за отмъщение, или пък продават децата им. Например имаме едно момиче с малко дете, за което се грижи семейство. Сутеньорът е дал името си на детето все едно е негов баща, а той не е. За да държи момичето под контрол. Има доста случаи, в които сутеньорите се преструват на годеници на момичетата.

- Кои са най-жестоки?

- Албанците, а напоследък и румънците. Но както са жестоки албанците, никой не е. Все пак да напомним - с помощта на италианците.

- Сутеньорите част ли са от организираната престъпност?

- Всичко това е част от голяма организация. Едните отговарят за транспортирането на момичетата от родината им, другите ги карат да работят тук. Различни вериги са, не го правят едни и същи хора, от различни нации са. Има и българи, участват и италианци. Пътят на трафика също се променя - веднъж ги докарват през България, друг път от другаде.

- Била ли сте заплашвана и не се ли страхувате, че пречите на бизнеса на много опасни хора?

- Не, никога. Не им е изгодно да ме заплашват, защото веднага полицията ще се насочи към тях. По-лесно им е да отидат да намерят друго момиче.

- Добре ли работите с полицията?

- Много е добро отношението им. Работим и с други, религиозни организации. А когато карабинерите правят улични акции, ни викат с тях, за да можем веднага да говорим с момичетата.

- Каква е процедурата, за да могат момичетата да дойдат при вас?

- Първо трябва да дадат показания срещу сутеньорите си. След това ги маскират и заедно с полицаите ходят по улиците, по които е трябвало да проституират, за да им покажат други замесени лица. След това показанията им се изпращат в магистратурата, като междувременно минават 3-4 месеца. Ние пък представяме проект за възпитанието на момичето и настояваме да им бъде издадено разрешение за оставане в страната, защото иначе трябва да бъдат експулсирани.

- Случва ли се полицаи да помагат на сутеньорите?

- Не, но имаме случай с един полицай, който се възползвал от услугите на момичетата, без да плаща, разбира се. Рядко, но има.

"Да, чу се преди около две години в селото, че Цветомир е в италиански арест и че са го прибрали за склоняване към проституция", казва кметът на Софрониево Анатоли Ангелов

Според него родителите на Цветомир са разведени, майката се е омъжила повторно. Бащата по цял ден обикалял селото с кончето и каручката си, търсел работа. Същото правел и братът на Цветомир - Хрисим, преди да се запилее по София.

Бащата изкарвал по някой лев, бил готов да свърши работа и за бутилка вино или ракия. "Работливи хора, пийват, но са тихи", определя ги кметът.

70-80 жители на Софрониево са заминали за Италия. Кметът не е чувал от тях да има жени, занимаващи се с проституция заминалите - били предимно над 45 годишни, отишли да гледат възрастни хора.

Според комшии на Цветомир, той няма право или не смее да се връща в България. Не си е идвал от задържането му. Иначе повечето "италианци" си идвали по два пъти годишно - на събора на селото на 28 август и за Коледа.

Според други комшии Цветомир е осъден в Италия и чака да влезе в сила присъдата му. Според други обжалвал пред по-висока инстанция.

Преди да замине, Цветомир имал няколко по-дълги връзки в Софрониево. Доста време живели с юристконсултка на АЕЦ "Козлодуй" в бащината му къща. Лелята на Цветомир пък работела в радиото в Оряхово.

Близък бил дълго време и с Мариета, с която и досега поддържат приятелски отношения. След задържането ми в Италия тя закарала баща му да го види, след като излязъл от затвора.

Къщата на Мариета е недалеч от бензиностанцията на главния път към Враца, обясняват комшиите. Там ни посрещна тийнейджър, който се представя за голям приятел на Цветомир и е готов да разказва хубави неща за него.

В този момент пристига самата Мариета, която се оказа негова майка. Тя идва с кола, придружена от мъж, с дебела златна верижка на врата.

Жената също е готова да разказва за Цветомир, както и да се снима, но мъжът категорчно я предупреждава да не го прави. Тя все пак заявява, че Цветомир е много добро момче и никога не се е занимавал със склоняване към проституция. Според нея той е натопен от Илияна, която го ревнувала и била ядосана, че той не иска да бъде с нея.

Според Мариета и мъжът, който отказва да се представи, Илиана проституирала тайно от Цветомир и когато той разбрал я изгонил.

"Илияна си беше завършена курва още тук, преди да замине за Италия", заявява мъжът. Според него първо тя работела за албанците, а след като я изгонили оттам била закъсала много. Цветомир буквално се съжалил над нея и я прибрал от улицата, а тя му направила кален номер.

Според него и други момичета са живели при Цветомир в Италия, но той никоя не е принуждавал да проституира.

Бащата на Цветомир, който се появява с каручката си, започва да работи в двора на Мариета - те наистина са близки. Мъжът не е много по приказките - той едва успява да каже, че е бил в Италия и видял сина си, който "ходел при едни хора да се разписва".

Мариета и мъжът обясняват, че Цветомир е задължен да ходи всеки ден при карабинерите, за да се подписва. Според тях той нямало да влезе в затвора.

Те приеха да предадат номера на телефона ни на Цветомир. Помолихме го чрез тях да се обади в редакцията, за да запишем неговата гледна точка. Цветомир не пожела да се обади.

Според неофициална информация той е осъден на първа инстанция и обжалва. Според италианския закон за склоняване към проституция, придружено с насилие, наказанието е между 6 и 10 години.

Надя Чолакова,

Станимир Въгленов

Казвам се Наталия, родена съм в град Роман през 1981 г. Майка ми Пенка ме изостави когато бях на 6 години. Винаги съм правила това, което искам и не съм слушала никого. Животът ми започна постепенно да се разбива. Попаднах в лоши компании и училището не вървеше добре. На 15 г. го зарязах и започнах да работя във фабрика за дърво. Една събота с моя приятелка отидохме в дискотеката. Започнахме да се караме за глупости и, ядосана, си тръгнах сама. Беше около 2 ч. На улицата спря кола с петима души в нея - Илиян, Мишо, Георги, Боби и Даниел. Илиян слезе. Започна да ме пита разни неща. Точно започнах да му обяснавам нещо и той

извади пистолет,

запуши ми устата

с ръка и ме вкара насила в колата. Според мен петимата бяха изпратени от мои т.нар. приятели. Закараха ме в Благоевград. Там имаше още 4 момичета, към които се отнасяха много зле. Тези, които ме отвлякоха, казаха, че няма да ми направят нищо лошо, ако слушам. Така и стана. Другите момичета обаче ги биеха и тормозиха, защото се съпротивляваха. След седмица пристигнаха двама македонци - Мики и Сава, да разговарят с хората, които ни държаха. 7 момичета ни прекараха през границата. Валеше силен дъжд и едва ходихме из планината. Придружаваха ни четирима турци, които от години живееха в Македония. Из горите се чуваше вой на вълци. Стъпвахме тихо. Като стигнахме Македония, всяко момиче беше принудено

да влезе в

багажника

на кола

Автомобилите се движеха с голяма скорост и след известно време спряхме пред някаква къща, която беше на един от турците. На следващия ден дойдоха при нас двама души - грък и сърбин, които да изберат кои момичета да купят. На сутринта тръгнахме пеша за Гърция и след два дни стигнахме. На границата чакахме 3-4 часа преди да дойдат двама гърци. На същото място имаше и други момичета - молдовки, румънки, украинки, които плачеха и искаха помощ от нас. След малко пристигнаха сърбинът Дани и гръкът Сава. Купиха мен и още три момичета за общо 8 млн. драхми (по около 5000 евро за всяка).

Качихме се в една кола, която летеше с бясна скорост, и пристигнахме в Солун, в къщата на Сава. Беше гаден тип, лежал в затвора 15 г. Искаше да ме продаде веднага, защото бях малолетна. Купиха ме двама гърци с руски произход - Нико и Юри, които имаха контакти с руската мафия. След 20 дни проституиране в долнопробен хотел, ме препродадоха на един друг грък - Янис. При него изкарах около 15 дни и се обади Сава. Искаше да ме вземе обратно. Качиха ме на автобус и ми казаха да сляза в Солун, където ме чакаше Сава.

В Гърция изкарах 7 месеца. За този период

ме продадоха

общо 18 пъти

на различни хора. Видях неща, които никога не бях чувала дори. Последният път бях купена от гръкът Адони заедно с момиче от Беларус. След три месеца ме преотстъпи за известно време на Джими (албанец), който трябваше да ми намира клиенти. Той ме искаше за себе си, дори ме питаше дали искам да остане с него. Приех, без да знам какъв изверг е. Накара ме да се обадя на Адони и да му кажа, че повече не искам да работя за него. За това после те двамата се биха зверски. Изкарах 20 дни с Джими и разбрах каква свиня е. Обадих се на друг албанец - Индрид, който ми обеща помощ. Един ден Индрид дойде да ме вземе с още четирима албанци - Бени, Бесник, Баджи и Алтин. Преди да тръгна с тях пребиха един травестит (Ана), който прибираше парите, когато ми идваха клиенти. След това избягахме с колата и отидохме в къщата на Бесник, който е братовчед на Индрид. Той също искаше да ме вземе за себе си и отново се вързах. Двамата братовчеди се биеха често. Заплашваха да ме убият. Накрая Индрид се успокои и каза на Бесник, на който му викаха Нино, че ако му даде 5000 драхми, може да ме вземе. След месец заминах с Нино за Албания. Чичото на Нино (Нуриу), имаше корабче и трябваше да ме закара в Италия. След 6 месеца заминахме, но денят явно не беше добър,

защото ни спря

албанската полиция

Закараха ни в участъка за 5 дни. Като излязохме, Нино беше пребит от петима албанци и се наложи да останем в къщата около месец, защото той не можеше да ходи, дори да се храни.

Щом се възстанови, заминахме с камиона за Италия - 30 мъже и аз, единствена жена. Пристигнахме в Бриндизи и там ни чакаше италианец, който ни натовари на закрит микробус. Закара ни на гарата в Бриндизи и оттам хванахме влака. Пътувахме с Нино и братовчед му Алфред. Слязохме в Рим, където ни посрещнаха други четирима албанци. През първите 7-8 месеци в Италия се включих в една опасна игра. Всяка седмица пътувахме до Албания с корабчето и

вкарвахме в Италия

оръжие и дрога,

която държах в бельото си, защото полицаите не ме проверяваха. Групата ни се състоеше от десет човека. Веднъж във Валона Нино се скара с други двама от бандата. Онези, за да му отмъстят, ме изнасилиха, като излязох да пазарувам. Закараха ме в планината и щяха да ме убият, ако не бях успяла да избягам. Скрих се в големи храсти. После побягнах по улицата и тичах, докато стигнах телефонна кабина. Обадих се на Нино и го накарах да ме вземе. Останах в къщата му десетина дни и след това се върнахме в Италия, където започнах да работя на улицата. Три месеца по-късно ме обраха за първи път в Рим - взеха ми 800 000 лири (800 лева). После пак такива проблеми във Фрозиноне, където отново албанци не ми даваха да работя на съответното място. По едно време дойдоха двама албанци, които се преструваха на клиенти. Закараха ме с кола

в гората над Фонди

и ме изнасилиха

Крещяха и ме удряха, но не се уплаших. Явно търсеха друго момиче, защото към 5 сутринта ме пуснаха. Тръгнах пеша надолу и стигнах до къща. Почуках, но никой не ми отвори. След малко спря ебяло "Ауди". Прозорецът се отвори и ме повика момче - беше полицай. Отидох с него в участъка в Ленула, където разказах какво ми се е случило. С карабинерите търсихме двамата албанци в продължение на три дни, но не успяхме да ги намерим. Намерихме обаче техни снимки, с помощта на които единият беше арестуван след 10 дни. След това избягах за първи път, но ден по-късно Нино и Алфред ме откриха в Рим. За щастие Нино беше само ядосан и не ми направи нищо.

Останах 15 дни в къщата във Фрозиноне без да правя нищо. Когато излязох отново на улицата, се запознах с момче от Наполи - Данило. Той започна да идва често при мен. Даваше ми пари без да иска нищо в замяна. След 3 месеца избягах с него в село до Торино. След седмица 7 албанци (Джентиани, Дритан, Панайот, Даши, Нино, Алфред и Чими) дойдоха с две коли в къщата на Данило в Наполи. Така и не разбрах как го откриха.

Пребиха баща му и

заплашиха семейството

Казаха им, че ще вземат 13-годишната му сестра за проститутка и ще запалят къщата им. След това пребиха и Данило, а мен ме завлякоха с колата. Започнах отново да работя на улицата, този път в Рим. Тръгвах от Фрозиноне в 19 ч с влака и пристигах в столицата към 21 ч. След това хващах влака обратно в 5.30 ч. Няколко месеца по-късно реших да разкрия албанците. Карабинерите в Рим ме заведоха в приют за свидетели. Там оне издържах дълго, защото условията бяха тежки и избягах. Взех с мен и една 14-годишна албанка - Маниола. Докато чакахме влак ни откриха и трябваше да се върнем в къщата-убежище.

След 10 дни се обадих на Нино и му казах, че са ме прибрали, защото съм непълнолетна. Отново избягахме и този път на гарата ни чакаше Нино заедно с Алфред. Отидохме във Фризиноне, където Маниола отиде да живее при Алфред. Малко след това тя поиска да работи с мен на улицата, но отказах, защото беше прекалено малка и покрай нея и аз щях да имам неприятности.

Миналата година през април избягах отново с един клиент на име Лучано. Живяхме в къщата му във Ферентино. От време на време обаче се обаждах на Нино, защото го ревнувах. След 20 дни му се обадих, но мълчах по телефона. Нино

каза, че му липсвам

и че много ме обича

После добави, че ако не искам да се върна при него, поне да му изпратя пари. Лучано не искаше да се обаждам на Нино, но когато бях сама, го правех. Понякога Лучано ме пращаше да работя в Рим, за да изкарвам пари. През юни не дойде месечният ми цикъл. Отидох на гинеколог и той ми каза, че съм бременна. Изпрати ме на ехограф при друг лекар и там се откри, че бебето е мъртво от два дни. Бебето, което наричах Анджела, беше в седмия месец и тежеше 2 кг. и половина.

Един ден се обадих отново на Нино и отговори Алмира, албанка, която се представи за негова съпруга. Започнах да я обиждам и й казах, че ще я убия. Няколко дни по-късно, докато Лучано беше на работа, отидох до пазара във Фрозиноне. Там Нино ходеше често. Носих в себе си

кухненски нож и

торба с алкохол

Изпих всичко, за да събера смелост да убия жената. Както очаквах, срещнах двамата на пазара. Проследих ги до тясна уличка. Хванах Алмира за косата, удрях я и я псувах. Нино избяга. Когато се опитах да я наръгам, някой ми сграбчи ръката. Беше полицай.

След разпит ме освободиха и аз отново се върнах при Лучано. От време на време работех и продължавах да се обаждам на Нино. Така минаха 9 месеца и накрая реших да оставя всичко. Една вечер, докато бях сама, изпих бутилка уиски и се обадих в полицията. Взеха ме и в участъка разказах всичко, което бях преживяла досега. След няколко дни ме заведоха при отец Джовани във Фрозиноне. Оттам, за по-сигурно, ме пратиха чак в Брачиляно при дон Емануел и неговите помощници. Известно време пак се обаждах на Нино, но вече спрях. Просто се уморих.

Семейството на Наталия Георгиева обитава скромна, преливаща от цветя къща в края на град Роман.

В събота следобед из двора щъка Гери, 11 годишната сестра на Наталия. Красиво, лъчезарно и талантливо, детето е лишено от слух по рождение.

Около малката с бутилка фанта портокал в ръка се суети украинката Оксана, втората майка на Наталия. Бащата Иван се връща от риболов.

"Имах шесто чувство, че днес ще ме посети някой от София. С вест за Наталия" - усмихва се тъжно Иван Георгиев. После отправя поглед в нищото.

"Голяма мъка!" - клюмва глава мъжът. - "След изчезването на дъщеря ми подадох жалба в полицията. Две от момичетата, с които Наталия е била отвлечена, са спасени от полицаи на македонската граница. Свързах се с девойките, те ми разказаха всичко. Открих

квартирата, където

бяха държани

момичетата

Тя беше в благоевградския квартал Еленово. С мен беше шеф от РЗБОП-Враца, който сега е пенсионер".

Иван Георгиев и полицаят издирват похитителите, продали Наталия на македонците. Разкриват, че са двама рецидивисти от Червен бряг. Занимават се с международен трафик на джебчийки и проститутки.

"Открихме единия мръсник в Червен бряг. Живееше като добиче в пустеещ обор на бившето ТКЗС". - спомня си бащата на Наталия - "Укриваше се, защото полицията го търсеше под дърво и камък".

Бащата на Наталия и ченгето информират РЗБОП-Благоевград за находката си. "Полицаите ни помолиха да не се месим, тъй като работят по случая. До задържането на сутеньорите така и не се стигна", ядосва се бащата.

За пръв път Наталия телефонира в къщи две години след изчезването си. Казва само:" Жива съм".

Обажда се още няколко пъти. Разговорите се състоят от мъчителни паузи, разредени с "да" и "не". "Личеше, че е под контрол. Някой й суфлираше. - казва бащата - "Само веднъж Наталия се отпусна. Проплака: Страх ме е за вас!

Тия главорези от

албанската мафия

са в състояние да ни изтребят до десето коляно!"

В мъката си бащата я напътства нелепо:" Прави каквото ти кажат. Гледай само да те не убият!"

Наталия плаче:" Едно момиче го заляха с бензин на магистралата. Запалиха го!"

По-късно фондацията "Папа Йоан XXIII" взeма Наталия под крилото си. Момичето написва своята изповед. От фондацията я срещат с премиера Силвио Берлускони. Той се трогва и й връчва чек за 2 500 евро.

Наталия се връща за пръв път в България миналото лято. Прекарва около месец в родния Роман, но предпочита Италия. Днес е продавачка в Римини. Родителите й се тревожат - Наталия се обажда все по-рядко.

При всяко свое идване в София бащата Иван Георгиев отива на автобуса за Римини. "165 лева е билета на отиване. Ако си купя и за навръщане - ще спестя 15 лева. - безпомощно пресмята той.

Бащата не е в състояние да събере тези пари. "Ще се успокоя, едва като видя с очите си, че Наталия е добре в Римини" - просълзява се той.

Чeкът за 2600 eвро, който Силвио Бeрлускони подарява на българска проститутка Наталия, разбунва духовeтe в Италия и предизвиква широка обществена дискусия.

Много италиански депутати, които в този момент обсъждат проектозакон за борба с проституцията, нападат остро постъпката на премиера.

Законодатeлката от партията Демократи от левицата Ливия Турко заявява, че е възмутена от този Уциничен ексхибиционизъм на пари. Вмeсто това УмилосърдиeФ Берлускони трябвало да ангажира правителството си в конкретни мерки за борба с проституцията.

Съдбата на нашето момиче и на албанската проститука, доведени от асоциацията "Папа Йоан XXIII" обаче трогва до сълзи Берлускони. Той им дадe пари и ги окуражава да започнат нов живот.

Депутатката от Десния национален съюз Алесандра Мусолини, която e внучка на Дучeто, защитава премиера с аргумeнта, че той първи е насочил вниманието към проблема с проституцията.

Надя Чолакова,

Станимир Въгленов

Родена съм във Враца, имам две деца. В Италия пристигнах, защото ми обещаха да гледам майката на някакъв адвокат.

Дойдох на мои разноски с едно семейство, което пътуваше за скезонна работа. Две момчета ме чакаха на бензиностанция край Падуа. Такава беше уговорката.

Заведоха ме в апартамент, където имаше още няколко момичета. Като ги видях как изглеждат, ми стана пределно ясно за какво става въпрос. Българчетата в Падуа бяха голяма банда, около 10-12 човека мъжкари. Имаше момичета, които работеха за мъжкарите от години. Бяха нещо като господарки и ни контролираха. Не познавах добре човека, при който дойдох. Но

той беше проучил

къде живея,

че имам деца,

всичко за семейството ми във Враца.

Той почна да ми разправя, че за кратко ще изкараме големи пари и ще си ходим. И сладки приказки: в Италия никой не те познава, няма от какво да се притесняваш... Не му противоречих, щото нямаше смисъл. Настаниха ме да живея в село Ровере близо до Местре. В съседните блокове имаше апартаменти, пълни с български момичета и сутеньори. Повечето "вратове" бяха от Враца, Силистра, София и Козлодуй. Сводниците поддържаха връзка по между си, помагаха си. Докато ние бяхме на улицата, те ходеха на плаж, на фитнес, по заведения.

Моето "място" на улицата беше до хотел "Милано" в Падуа. На улицата имаше поне 50-60 български момичета. В началото не знаех езика. Жената, дето ни учеше, първите вечери излизаше с мен, да ми подсказва какви думи трябва да казвам на клиентите. Трента еуро - скупаре. Чинкуанта еуро - боха скупаре... После обучителката ми даде картончета. На тях пишеш:"30 евро свирка, 40 евро - чукане." Италианците се влюбват много бързо, затова ни беше забранено да казваме "обичам те" и такива неща.

Приятелката ми си имаше една шматка, италианец. Той ни връщаше до селото с кола, така, без нищо. Иначе трябваше да хващахме автобус в 4-5 сутринта. Спяхме до 14-15 часа следобед. Хапване, малко пазар и отново на работа. Нямаше време за друго.

Бяхме като фабрика за секс. Не можехме да спираме дори по време на месечния цикъл. "В тъмното кой те вижда, даже ще си по-влажна!" - казваше сводника.

Презервативи, дрехи, телефон - всичко покривахме с нашите пари. Половина на сводника обаче не можеше да се пипа. Искаше ми да изкарвам най-малко 300 евро на вечер.

Сутеньорите ни

даваха по 10 минути

- да се качим в колата на клиента, да го обслужим и веднага след това да се обадим по мобилния, че сме пак на улицата. Сводниците цяла вечер обикаляха нон стоп с две коли - голф и рено. Проверяваха дали сме на си мястото. Най-страшни бяха Горилата и Горгоната. Те уж купуваха стари коли за България, но реалната им работа беше да водят момичета за улицата.

Имаше една красавица, викахме й Малката. Беше луда по Горилата. Тя му даваше печалбата си до последното евро, не пращаше нищо на техните в България. А Горилата я млатеше като куче, изкарваше я с шутове на улицата.

Дори когато беше мораво-синя, тя го защитаваше:" Аз си го обичам!" Един ден Малката избяга и по-късно се ожени за албанец. Той я препродал на друг. Сега работи за румънка. 17-годишната Бети от Силистра редовно я заключваха в гардероба за наказание. Караха я да работи нонстоп.

Веднъж сутеньорът на приятелката ми я хвана да ходи с италианче без пари. За наказание заплаши да я пребие,

да й счупи краката,

да я направи инвалид

Срещаха се доста извратеняци. Педали, травестити... А миналата година задържаха италиански маниак, убил 22 проститутки. Живеел близо до Австрия и пътувал из цялата страна, за да не могат да му хванат дирите.

Едно наше момиче пък го пребиха албански сводници в Падуа.

Умряло и го

хвърлили в канал

По-късно по телевизията съобщиха, че са намерили документите на убитата българка. Албанците гонеха нашите момичета от улицата. Минаваха край нас и викаха: " Изчезвай оттук, защото те товаря в багажника и никой вече няма да те види".

Те отвличаха български момичета, за да работят за тях. Нашите сводници не ни даваха да ходим с албанци, ако ни искат за услуга, но как да ги познаем? Нашите пък гонеха албанските момичета и така войната си продължаваше. Накрая се разбраха и си разделиха териториите.

Изкарах на улицата 2 месеца. Докато понауча езика, града, хората... Търсех си начин да спра. Защото човекът, който ме изпрати от Враца, ми звънеше по телефона и заплашваше:" Ако ти не работиш и не ми пращаш колкото пари искам, всеки има какво да губи, разбирай го както искаш."

Тогава се запознах с един италианец. Той искаше да живея при него и да не работя повече на улицата. Около 50 годишен, човек на място, ерген. Не можех да се доверя на някой младок.

Казвам му - не мога да спра да го правя това нещо, защото ще имам проблеми. А той ми вика -

а защо не отидеш

в полицията?

Не знаех, че мога да се отърва така, никой не беше ми казвал. Не един път ни бяха прибирали в полицията. Държат ни по 24 часа и ни пускат. За два месеца съм била в квестурата 6 пъти. Там обаче не можех да говоря, защото винаги с мен имаше някое момиче и щеше да ме издаде на сводника. В началото не исках да подавам жалба, само да се махна. Една вечер с приятелката ми си казахме:

Ако сега не избягаме,

след това няма кога

Просто изчезнахме от улицата. Аз си отидох при италианеца, с който си живея и сега, а приятелката - при нейното момче.

Като избягахме, моят сводник си беше в България. Другите веднага са му казали, че ме няма на улицата. Освен това ни видяли с италианците, като дойдоха да ни вземат. Обадили се на оня нашия маниак. Бях му дала малко евро да ги даде на майка ми. Като разбрал, че съм избягала, отишъл у нас, направил скандал и си взел парите обратно. Крещял, но не казал какво е станало и защо взема парите. Синът ми беше на 8 години, спеше в отделна стая. Вечерта те

хвърлили бутилка

с газ - право

в прозореца

на малкия. Добре че детето усетило дима. Събудило се и успяло да избяга от стаята.

Сводника си е мислил, че по този начин ще ме върне, като разбера и се уплаша. Обаче не му стана номера. Подадох жалба в италианската полиция, но сводникът ми не знаеше.

Идва си той от България и хоп, веднага го задържаха заедно с още 12 наши сутеньори. 6 месеца лежа в ареста. Осъдили са го на 5 години лишаване от свобода. Той обжалвал. Полицията тук много ми помогна. Свързаха ме с нашето посолство, оттам се обадиха на НСБОП в България и обясниха целия случай. Нашите полицаи го предупредиха, че ако нещо се случи със семейството ми, ще търсят него.

За да се отърве от властта на сводниците П. подава жалба срещу своя сводник.

Същото правят още две момичета. Мъчителите са арестувани, както и други български сводници, които момичетата познавават в Падуа - общо 12 българи. Това става в края през май 2003 година.

Когато подават жалбите, сводниците са си в България - точно се канят да дойдат отново и да подхванат бизнеса. Но не са знаели, че вече ги очакват. Това е обичайната тактика на италианската полиция - за да не се мъчи да ги издирва, просто ги причаква кога ще влязат през границата.

Сводниците са прибрани за 6 месеца в ареста, след това ги осъждат и екстрадират. В Италия законът им дава възможност за споразумение - осъждат ги на 4-6 години затвор, но могат да не ги лежат, ако напуснат веднага Италия. Ако се опитат някога да се върнат - веднага в затвора и лежат цялата присъда.

Оттогава П. не се е прибирала в България, защото се страхува от бившия си сводник. Нейни приятелки й съобщават, че се заканвал: "Само да я видя, ще я убия!"

да продават децата си

- Г-н посланик, има ли проблеми в Италия с българските емигранти?

- България, конкретно за Италия, не представлява будещ безпокойство емиграционен натиск. От бившите соцстрани много по-големи са проблемите от страна на румънци, албанци и др. Това категорично ни е заявено от италианска страна.

- Има ли трафик на български проститутки към Италия?

- Трафик на проститутки безспорно има. Но не е сигурно, че остават тук. По начало Италия не е крайната цел на много емигранти, включително на проститутки. Тяхната цел е по-скоро Франция, Германия, на север.

- Обръщат ли се български момичета за помощ към посолството?

- Има такива случаи. За други само получаваме информация, че са екстрадирани. Средно 5 до 15 човека месечно, като тук и проститутки, и обикновени емигранти, нарушили закона за пребиваването.

- Какви по-интересни случаи с български момичета си спомняте?

- Имаше един случай с момиче, което пристига с баща си и майка си. В Милано на гарата се запознава с някакъв от сръбски или по-скоро от албански произход. Той ги завежда в едно селце, където му гостуват една седмица. След това те си тръгват и оставят момичето, прибират се в България, а ние получаваме писмо, че момичето е било отвлечено. И започва следствие, в края на което се оказва, че всъщност е продадено момичето. Но ако то не ни се оплаче, ние няма как да научим.

- Какво ще посъветвате българските граждани, които идват за по-дълго в посолството?

- Да ни се обаждат и да казват: ние сме се установили еди си къде си. След това, ако се случи нещо, ще можем да им помогнем, да уведомим близките им. Имаме много случаи, в които българи се обаждат, за да питат за свои близки, с които са изгубили връзка след пристигането им в Италия. Например писмо: жена ми замина еди кога си, обади се два три пъти и от 2-3 месеца нямам връзка - намерете я!

- Как постъпвате в такива случаи?

- Много е трудно, защото ни дават например само мобилен номер, който не отговаря. В такива случаи чрез МвНР пращаме писмо до службите.

- Разкажете ни други подобни случаи.

- Пише ни един човек - жена ми замина преди шест месеца, от три месеца нямам връзка с нея, децата плачат, искат си майката - едно такова сърцераздерателно писмо. В него се описва горе-долу мястото, където жената е пребивавала. Намерихме неин телефонен номер, обаждаме се, а жената казва: няма нищо такова, аз съм си жива и здрава, ще поработя още месец два и ще се прибера. Какво ли не няма. Но нещата стигат до нас едва когато положението е вече сериозно.

- Имаше голяма полицейска акция в Пескара, при която бяха задържани наши сънародници - имате ли информация докъде са стигнали нещата там?

- Българският консул тук има информация за всички следствени дела - и в Бриндизи, и в Лече и на други места, където има повече българи. Делата са предимно за трафик на хора. От Гърция преди българските тирове да се качат на ферибота, в камионите се скриват емигранти, предимно кюрди и араби, без знанието на шофьорите (поне така твърдят). В Италия, разбира се, полицията ги хваща. Емигрантите обикновено се разбягват и вината остава за шофьора. Осъждането е по бързата процедура.

- А сигнали за задържани проститутки?

- Почти нямаме такива, затова смятаме, че това не стои като тежък въпрос. Има трафик на джебчийчета, залавят ги - съдът за малолетни тук е много сериозна инстанция. Настаняват ги в пансиони, по време на моя мандат имаме 3-4 такива случая. Опитвали сме да ги върнем в България, но те отказват, защото тук им осигуряват почивка и обучение, а ако се върнат ще ги карат пак да крадат. Но не сме имали случи с малолетни или непълнолетни проститутки.

- Как тези малолетни деца успяват да напуснат България?

- Обикновено схемата е чрез родителите, най-често от ромски произход, които ги продават на италиански граждани от ромски произход. Представят го като тяхна традиция от векове, а децата всъщност се изнасят за да ги продадат и да извършват кражби за новите си собственици.

Надя Чолакова,

Станимир Въгленов

Казвам се Кремена. Преди да замина за Италия имах приятел. Уж обич, обич, обич, а ме лъжеше с други момичета. Разделихме се след тригодишна връзка. Сърцето ми беше изпразнено. Исках нещо да направя в този живот, а не знаех какво.

Реших дай си пробвам късмета в чужбина. В Пловдив бях сервитьорка и барманка по дискотеките. Едни познати ми предлагаха да работя същото в Италия, но много по-добре заплатено. Обещаваха ми над 500 евро на месец. Викам си: " Идеално!" й

Имах чувство, че на тези хора, които ме пратиха в Италия, не им е чиста работата. Виждах ги с хубави коли, със скъпи дрехи, с много хубави момичета. Подозирах нещо, но не бях сигурна... Дойдох в Пескара на Коледа през 2001 г., бях на 21 години.

Закараха ме в апартамент, където видях девойките и разбрах всичко. Бяха облечени като момичета от улицата - силно гримирани, говореха много грозни думи.

Викам си, боже,

къде попаднах

Но още не можех да повярвам. Още очаквах да работя като барманка. Изкарах Нова година там и след няколко дни момичето, което беше "ръката" на сводника в Италия, ми вика:" Ти не си дошла тук да работиш в бар. Ти отиваш на улицата!"

Как на улицата?! Наприказвах й много грозни думи. Псувах. Тя ми даде телефона и каза: " Виж, говори с човека, нека ти обясни." А човекът от Пловдив каза:

Виж, не прави

проблеми, че ще

дойда и ще ти

счупя главата

Разбрах, че нямам избор. Няколко дни плаках. После ме изкараха на улицата и работих 6 месеца. Момичето, което ни пазеше, е било проститутка в Италия още на 15 години. На 19 вече беше движеше бизнеса на сводника.

Имаше гадже италианец. По цял ден обикаляше заведенията, пълнеше торби по магазините, ходеше по козметици. Нищо друго не я интересуваше, само "бизнеса" да върви". Не й се противопоставях, за да не си навлека проблеми. Всеки божи ден си мислех как да се измъкна...

В апартамента живеехме общо четири момичета, но само две ходехме да работим на улицата. Другите две приемаха клиенти вкъщи. Те бяха от две-три години тук, имаха гаджета италианци.

През деня спях като упоена, защото се прибирах към 5-6 сутринта. Излизаш вечер към 17 часа, пиеш кафе и отиваш на работа...

Искаха да печеля

на вечер

най-малко

900 евро

Не съм имала проблеми, защото винаги си ги изкарвах. За мен оставаха по-малко от половината.

Първия път излязох на крайбрежната улица в Пескара с още две българки. Казаха ми: Трябва да стоиш тук, да правиш така и така. Гледах като паднала от небето. Не съм очаквала, че може да ми се случи такова нещо.

Няколко седмици след като започнах да проституирам, разбрах, че трябва да се отпусна - иначе няма да издържа. Негърки, рускини - всички ни правеха проблеми. С албанките почти всяка вечер се биехме за място. Идваха и крещяха: "Махайте се оттук, това е нашето място." Мразеха ни, защото им вземахме клиентите. От Пловдив сводниците ни казваха, че ако не можем да се оправим с едни албанки, значи сме нищо.

Клиентите бяха предимно италианци. Няколко пъти са ми се случвали мароканци. Имаше и един българин. Беше на възраст, не разбрах дали позна, че сме сънародници...

Страшни нерви трябва да имаш. Ето - идва клиентът, може изобщо да не ти е симпатичен, но трябва да тръгнеш с него. Ако го изтървеш, може да стоиш още два часа на улицата и да чакаш.

В началото беше страхът. Кажеш на клиента да кара колата наляво, той отбива вдясно. Плаща двойно и те засипва с извращения. Ако откажеш - пак го правиш, но насила и не ти плащат.

След 3-4 месеца обаче посвикнах и се успокоих. Викам си: От какво ме е страх!

Удрям му един

лакът и бягам

Свикнах да раздавам лакти, юмруци, да хващам за косата, да бия шутове и да бягам.

Познавам раппевеца Ванко 1 и братовчед му още от Пловдив. На улицата в Пескара единият от тях ме нападна и ме преби. Двамата си приличат, не знам кой от двамата беше. Мина покрай мен и изведнъж ме подкара с шутове. Викаше, че съм вземала клиентите на тяхното момиче. То беше на отстрищния тротоар, българче, но се представяше за гъркиня.

Бяхме на Порто Туристико в Пескара. Това е дълга пристанищна улица, с много яхти от едната страна. От другата страна бяхме момичетата.

След като Ванко или братовчед ме преби, избягах вкъщи от страх, смазана от унижение. Треперех. Обадих се на моите сводници в България. Казах им, че не мога да се върна на улицата. А те:" Само посмей да не се върнеш и ще видиш какво ще стане." Отново излязах на пиацата.

Нашите сводници не се появяваха изобщо в Италия. Бяха ни оставили да се оправяме сами.

Сутеньорът беше

от Пловдив,

много е опасен

Не искам да му кажа името, макар че тук не ме е страх. Знам, че той и хората му не са в затвора, макар че подадох срещу тях жалба в полицията. След известно време попитах как вървят нещата. Казаха ми, че не са ги хванали.

Полицията ме задържа при операция "София" в Пескара, но не защото проституирах - вече бях спряла, а защото ми беше изтекъл срока на паспорта. Тогава задържаха друго българско момиче, което познавам - то

работеше за двама

близнаци от Пловдив,

представяше се за туркиня. След акцията моята позната и други момичета на близнаците не се появиха повече на улицата. Само две от тях продължиха. Братята се държаха грубо с момичета си. Смазваха ги от бой и сексуални унижения. Близнаците минаваха с колите си край нас и ни гледаха лошо, но не са ни малтретирали. Бяха ниски, набити, русоляви, леко мургави. Единият имаше голяма златна верига на ръката.

Толкова много български момичета имаше по едно време... Повечето бяха на по 15-16 години. Малко от тях избягаха, защото от една страна ги беше страх, а от друга ги влечаха парите. Не вярвам на някоя девойка да й харесва работата на улицата. Ужасно е. Всичко е за пари.

През 6-те месеца в курорта Пескара Кремена обмисля как да се спаси. Сводниците я заплашват с разправа. В Пескара не може да направи и 100 метра сама. Постоянно я следят. Един ден с приятелката й решават да избягат. Вземат парите, които са изкарали от вечерта - около 1000 евро, и тръгват - към 5-6 часа сутринта.

Сводниците са им прибрали паспортите. Стигат на стоп до гарата. След това напускат страната. Отправят се, отново на стоп, към Виена, където Кремена има приятел. Пристигат благополучно, но не могат да останат дълго - без език не могат да започнат нищо.

Принудени са да се върнат в Пескара. Там още на втората вечер ги откриват, докато са седнали в заведение. От едната врата влиза момичето, което ги контролира, а от другата - грамадна българска мутра, наета за случая. "Или идвате с нас, или вдигаме заведението!" - заплашва бабаитът. Момичетата викат за помощ. Клиентите се разбягват. Тогава мутрата удря Кремена с юмрук в устата.

Вдига се врява, мутрата побягва заедно с момичето на сводниците.

Идва полиция. Водят Кремена в болница, където

й правят шест

шева на разкъсаната

отвътре буза

Момичетата нямат избор - за да оцелеят, трябва да свидетелстват срещу сутеньорите.

"Малко е тези хора, които ме принудиха да проституирам, да платят с живота си - казва с треперещ глас Кремена - Много искам да бъдат наказани, защото заради тях 15-16 годишни момичета си проиграват живота. Аз бях голяма - на 21."

Според нея много момичета от Пловдив на по 14-15 години са казвали: Заминавам за Франция, за Испания, Италия. Не е ясно как са ги извеждали, след като бяха малолетни, но е факт, че са изчезвали от Пловдив. "А тук в Италия съм виждала много малолетни българки по улиците.", разказва Кремена.

След като се съгласява да сътрудничи на полицията, тя е настанена в комуна, където живее и до днес.