Йордан Орманков:
Агджа вече е на мушката
на "Сивите вълци"
Знае ли папата в каква мизерия живее Антонов, пита бившият следовател по делото
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ
- Г-н Орманков, какво следва от помилването на Агджа?
- Той престоя в затвора "Ребибия",в "Асколи Пичено" и др. общо 19 години, 1 месец и 1 ден. Беше най-пазеният затворник в Италия и струваше скъпо. Дългоочакваното му помилване е вече юридически факт. Сега ще излежава в Турция присъдата за убийството на главния редактор на в. "Милиет" Абди Ипекчи. Тя бе намалена от смъртна на 10 г. затвор. За това престъпление Агджа набожно се кълнеше пред мен в затвора "Ребибия" през есента на 1983 г., че не е извършител, а само организатор. Друг стрелял.
- А късно ли е България или Сергей Антонов да заведат дело срещу Агджа за причинени щети?
- Това можеше да стане през 1985 г., когато се разбра, че Агджа лъже за българската връзка. Но тогава се прецени, че такъв процес ще доведе до усложнения и, ако се стигне до наказание, то така или иначе ще е по-малко от другите присъди на терориста.
Ако Агджа продължи да оплюва България, такова дело все пак може да бъде започнато. Не мисля обаче, че и сега си заслужава - все пак това е един болен човек, който просто обича да привлича вниманието към себе си.
- Значи той ще дава още сензационни интервюта от килията си?
- Да, но в модифициран вид, защото голямата му цел е постигната - той няма да умре в италиански затвор и вече е в родината си.
- Има ли опасност бъдещите изявления на Агджа да навредят на българо-турските отношения?
- По никакъв начин, убеден съм.
- Възможно ли е наистина Агджа да стане депутат?
- Може би тези, които пускат тази идея в обращение, имат нещо конкретно предвид. Целта е така да осигурят на Агджа имунитет поне за един мандат. А след него?
Имунитетът би пазил терориста от правосъдието. Но не е само то. В Турция Агджа има не само привърженици и приятели, които го уважават и обичат. Има и други, които, меко казано, не му мислят доброто.
- За "Сивите вълци" ли става въпрос?
- Да. Агджа не може да не си спомня за обширните си откровения пред магистрати и най-вече пред хора от тайни служби на тема "Сивите вълци" - структура, функции, личен състав и методи на действие". Ще преглътнат ли "сивите" разкриването на най-съкровените им тайни или ще предприемат нещо по-различно... както обикновено?
- Значи Агджа ще трябва добре да се пази в Турция?
- Вероятно и там, както в Италия, той ще е най-добре пазеният затворник. Не само защото има завиден опит да напуска и най-строго охраняемите затвори, а защото все още има "сиви вълци". Най-после защото има и турска мафия, на която Агджа е не по-малко "задължен", отколкото на "сивите".
- А дали ще каже най-после истината за атентата?
- Той има какво да каже, ако не са го наплашили прекалено, има и за какво да се страхува. А на сензациите е майстор. В края на май 1985 г. в съдебната зала по втория процес в Рим Агджа обяви гръмогласно, че той е месията: "Аз съм Исус Христос! Краят на света е близо!" - осведоми човечеството той той чрез 500-те журналисти във "Форо италико" - залата-бункер, в която беше процесът. 15 години по-късно, "краят на света" все още го няма никакъв, а признанията на Мехмед-Христос съдържат точно толкова истина, колкото и клеветите му за българско участие.
- С какво най-силно ще запомните делото "Агджа"?
- "Tempora mutantur", нещата се позабравят, но аз и тези, с които работих по "процеса на века", не можем да забравим едни очи, преливащи от тъга, от несподелена и неразбрана мъка, от страх пред това, което се нарича утре. Очите на Сергей, един неизлечимо болен човек. Реалната изкупителна жертва на нещо, което никога не е и не е могъл да извърши този крехък, лирично нежен в своята добрина и раним човек.
Сега всички оценяваме жеста на италианския президент като високохуманен. Дори папата, потърпевшият от покушението, е радостен от освобождаването на Агджа, за което ратуваше отдавна.
Но знае ли Негово Светейшество, че в България един нещастен човек, жертва на онези събития, изживява дните си в бедствие. А парламентът дори не разгледа молбата за отпускане на една пенсия. Сергей Антонов не се нуждае от помилване и опрощение. Той не е извършил нищо престъпно, но има нужда от средства за съществуване. Знае ли за това Йоан-Павел Втори?
|