Йордан Орманков:
"Сивите вълци"
ще убият Агджа
Терористът винаги пуска версията, която ще се продаде най-добре, смята следователят
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ
(продължение от вчерашния брой)
- Г-н Орманков, в интервюто пред "Сънди таймс" Агджа твърди, че натискът над него е упражнен в килията му?
- Според мен или той, или "Сънди таймс" бъркат двете места. В килията си в римския затвор "Ребибия" Агджа беше в пълна изолация - никой от разпитващите не можеше да влиза. Охраната го довеждаше и отвеждаше. Разпитите се извършваха единствено в специалния кабинет, в присъствието на десетки хора. Може би Агджа говори за килията си в затвора "Асколи Пичено", където действително е посещаван от спецслужби и са водени пазарлъци с него. Но в "Ребибия" това не можеше да стане.
- Все пак как си обяснявате новите му изявления?
- Чудесно - той отново е медийна звезда. Но разпитите, за които говори, бяха през октомври 1983 г. А не през декември, както бърка и Агджа, и колегата Стефан Марков в интервюто пред "24 часа". Всъщност Марков беше за последен път в Италия на 23 октомври. През декември наистина аз разпитвах отново Агджа, но вече заедно с един моите заместници - Йонко Рашков, който и до днес е следовател в Националната следствена служба. Значи или Агджа бърка двамата, или го прави съзнателно, за да обърка всички.
- Всъщност как поехте случая с атентата срещу Йоан-Павел II?
- Мехмет Али Агджа ми стана известен, когато световните агенции оповестиха, че е посегнал на живота на Негово Светейшенство. В Италия започнаха да се водят някакви съдебни дела, историята позаглъхна. И изведнъж в края на ноември 1982 г. в Рим бяха арестувани български граждани и започна предварително следствие по обвинение за участие в атентат срещу главата на Римокатолическата църква.
Съобразно поста, който заемах, веднага направих проверка вътре в системата доколко можем да имаме нещо общо с покушението. Отрицателният отговор беше даден веднага. Значи трябваше да предприемем съответните действия срещу тази лудост. През Студената война подобни провокации не бяха рядкост, но все пак за тях беше необходим поне някакъв минимум основания.
- Какво предприехте?
- На 9 декември от МВР ми възложиха да образувам предварително следствие срещу Агджа за оклеветяване и набедяване на български граждани в извършване на сериозно престъпление. Делото беше образувано.
Оказа се, че по същото време на територията на нашата страна се намира един от обвинените от римската магистратура турски гражданин - търговецът Бекир Челенк, сега покойник. Задържахме го, започнаха разпити. За него се твърдеше, че е финансовият бос, който е платил или е посредничил при плащането на Агджа от поръчителите на атентата. Така или иначе при разпитите Агджа многократно ни разказваше за него като за главно действащо лице.
- Каква беше първата стъпка на България, за да се защити от клеветата?
- В средата на декември 1982 г. беше проведена една голяма конференция с международно участие в парк-хотел "Москва". Събраха се около 500 журналисти от цял свят - интересът беше огромен. Показахме, че имаме потенциал не само да се защитаваме, а и да минем в настъпление.
Междувременно започнахме да действаме активно по дипломатически път. Но нищо не излезе, защото наши държавници се опитаха да влязат пряко в контакт с италианските магистрати по случая. Те изобщо не отговориха и това беше нормално, защото съдебната система в Италия е независима от политиците - така, както е сега в България.
- Значи делото влeзе в задънена улица?
- За късмет междувременно се завихри най-големият процес за трафик на дрога и оръжие в Тренто, Италия. Водеше го д-р Карло Палермо, симпатичен млад човек. Установих връзка с него, защото вторият по важност човек в неговото дело беше първият, който ние задържахме в България - същият Бекир Челенк. Поканих д-р Палермо да дойде в София. Той си свърши работата тук и остана много доволен. На тръгване ми каза: "Ще помоля следователя Мартела да се свърже с вас и занапред да работите заедно по случая "Агджа".
- Успя ли да ви помогне д-р Палермо?
- Действително десетина дни по-късно аз му върнах визитата в Тренто и оттам се свързах по телефона с д-р Мартела. На 1 юни 1983 г. се видяхме в Рим и той прие, макар и отначало доста резервирано, идеята за съвместна дейност. Седмица по-късно отново отидох в Италия и координирахме бъдещата си работа, вече и с шефовете на д-р Мартела.
- Идва ли италианският следовател в България?
- Д-р Мартела пристигна в София в началото на юли 1983 г. Делегирах му всички права, с които разполагах по Наказателно-процесуалния кодекс. Той можеше да извършва всякакви разпити, каквито са му необходими - когато желае и колкото време желае. Предоставих му и над 20 видеокасети със записи на разпитите - нещо, което беше новост за италианската практика. Мартела си свърши работата и си замина, а аз бях поканен да разпитвам Агджа в Италия. С колегата Марков пристигнахме в Рим на 29 септември 1983 г. От 1 октомври започваха разпитите на терориста. Точно за този период говори той в последното си интервю пред "Сънди таймс". Но в изявленията му няма нищо ново - това е една от пра-прастарите му версии.
- Какво беше първото ви впечатление от Агджа?
- Усещането за различност. Агджа е човек с различно мислене. Не казвам по-добро или по-лошо. Още първата размяна на изречения с него кара човек да бъде нащрек и да очаква всевъзможни изненади. Мисълта му тръгваше от една точка, но после различни аспекти започваха да изпреварват или изостават от другите. Агджа се връщаше да ги взема или се опитваше да ги догонва. А това е нещо характерно, описано във всеки учебник по психиатрия - комфубураторен синдром. Това е психично заболяване, при което двойната мисъл на пациента твърде често излиза от контрола му, започва да се рее по свои пътища. И в един момент изненадва дори автора си. С други думи налице бяха симптомите, които се вписват в едно по-широко заболяване - параноя.
- А усетихте ли симптоми, че Агджа е обработван и говори неща, които са му внушени?
- Не. Нямаше такова нещо. Ситуацията беше ясна - Агджа се пита: в тази ситуация аз мога ли да извлека някаква полза и ако да - каква? Агджа е умно, схватливо момче. За него в пълна сила важи българската поговорка "Сиромах човек - жив дявол". Как по друг начин той ще може в продължение на почти 20 години да поддържа интереса на световните медии? Изобретателен, интелигентен, гъвкав - това е Агджа.
- И отново удря по България. Вече се говори, че всеки път като ни потръгне малко изскача някой като Агджа, за да ни подложи крак?
- Не е вярно това. Не търсете зад Агджа някакъв стратегически заговор срещу България. Агджа сам си се вади всеки път, когато прецени, че има някаква изгода. Ама не защото на България й е провървяло, а защото замесването на името й е уместно за Агджа в този момент - просто той продължава да следи внимателно събитията. Вижда, че ни канят на преговори за членство в Евросъюза, за страната ни се пише и говори много. Ние ставаме удобни за новата му, иначе стара, версия.
- Значи Агджа е просто един пазарно ориентиран терорист?
- Да. Освен това дойде светлата 2000-а година, в която Агджа очаква папата да се застъпи за него. Затова отново привлича вниманието върху себе си. И се надява италианците да се уплашат от шума и да преценят, че Агджа ще им създава много по-малко проблеми, ако се махне от държавата им.
- Той има присъда за убийство и в Турция. Възможно ли е италианците да го помилват и да го екстрадират в родината му, за да си излежава другото престъпление.
- Да, всичко е възможно. Но смятам, че за Агджа е опасно да вдига излишен шум около евентуалното си помилване. Защото ако го екстрадират, това момче просто няма да стигне до Турция. Ще го убият още по пътя.
- Кой ще го убие?
- Още преди 17-18 години той направи няколко тежки провала във военната структура на "Сивите вълци". Мехмет Али беше много навътре в тази партия, на практика те го отглеждаха за активни мероприятия като стрелбата по папата. На разпитите той изпя абсолютно всичко, което знаеше и така си подписа смъртната присъда от "Сивите вълци".
- Мразите ли го или го съжалявате?
- Нямам специални чувства, само професионална преценка. Агджа действително е многC:\WINNT
|