Йордан Орманков:
Агджа не е искал
да убие папата
Терористът създаде продукт, който продава успешно вече 19-та година, казва следователят по делото
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ
- Г-н Орманков, "сензациите" на Агджа, включително атаките срещу България, не са нещо ново. Но все пак той си остава затвора и вероятно ще прекара там целия си живот. Струва ли си тази жертва, само срещу медиен интерес и слава?
- Мисля, че Агджа е убеден, че си струва. Той много добре е знаел какво го чака след изстрелите по папата. Знаел е, че шансовете му да избяга са почти нулеви. Но от снимката на атентата се вижда също, че от разстоянието на което се намира с 9-милиметровия си "Браунинг" той може да утрепе не един, а трима папи.
- Значи не е искал?
- Спори се и до ден днешен. Включително за това колко са били изстрелите - два или три. Но нека помислим - "Браунингът" на Агджа е белгийски, скорострелен, с двоен, 14-заряден пълнител. Странно е опитен терорист като него да не си свърши работата при такива обстоятелства. Та той е можел да направи папата на решето. Но не и да се измъкне от 35-хилядното множество на площада, обграден с карабинери. Очевидно той се е надявал на нещо друго?
- На какво?
- Дълбочината на заговора е била такава, че е включвала освен чистото хоноруване на стрелбата и изчистване на живота на Агджа от неприятни последици. Тоест спасяването му изцяло. Но дотам не се стигна, защото явно терористът беше надценил възможностите на хората, които стояха зад атентата.
- А кои са те?
- Нямаме категоричен отговор, а личното си мнение засега няма да кажа. Има доста данни - отвсякъде по малко. Според мен цялата истина за случая няма да излезе на бял свят поне в следващите 25 години.
- Да се върнем към новите изявления на Агджа пред "Сънди таймс"?
- Ако говорим за "натиска и заплахите", на които съм го бил подлагал - чисто технически не е възможно да съм го правил. Преди разпитите Агджа беше преведен от строгия затвор "Асколи Пичено" в римския "Ребибия". Там бяха подготвени прекрасни условия - огромен кабинет със специални места за адвокатите, прокурорите, преводачите и т.н. От 1 до 22 октомври, а не само 3 дни, както твърди пред "24 часа" колегата Стефан Марков, аз разпитвах Агджа, по един огромен въпросник, подготвен в София.
- Оставал ли сте насаме с него?
- Никога. При всичките ни разговори в залата присъстваха: следователят д-р Иларио Мартела, неговият личен секретар, преводачката от турски на италиански, друга местна преводачка - от италиански на български, моята лична българска преводачка, прокурорът Антонио Албано, личният адвокат на Агджа - д-р Пиетро Д'Овидио и, накрая - колегата Марков, който в България се занимаваше с делото на един друг турчин, свързан с Агджа - Бекир Челенк. Естествено присъстваше и охраната на затвора. Поне един от всички присъстващи щеше да ме види и чуе, ако бях тръгнал да заплашвам Агджа.
- В интервюто терористът твърди, че натискът над него е упражнен в килията му?
- Според мен или той, или "Сънди таймс" бъркат двете места. В килията си в римския затвор "Ребибия" Агджа беше в пълна изолация - никой от разпитващите не можеше да влиза. Охраната го довеждаше и отвеждаше. Разпитите се извършваха единствено на определеното място, в присъствието на десетки хора. Може би Агджа се бърка с килията си в затвора "Асколи Пичено", където действително е посещаван от италианските спецслужби и са водени пазарлъци с него. Но в "Ребибия" това не можеше да стане.
- Все пак как си обяснявате новите му изявления?
- Чудесно - той отново е медийна звезда. Но разпитите, за които говори, бяха през октомври 1983 г. А не през декември, както бърка и Агджа, и колегата Стефан Марков. Всъщност Марков беше за последен път в Италия на 23 октомври. През декември наистина аз разпитвах отново Агджа, но вече заедно с един моите заместници - Йонко Рашков, който и до днес е следовател в Националната следствена служба. Значи или Агджа бърка двамата, или го прави съзнателно, за да обърка всички.
- Защо на Агджа толкова му трябва втори персонаж в тази история?
- Ами защото търси начин да подкрепи с нещо обясненията си, които иначе не издържат от никаква гледна точка. Те не са достатъчно сериозни дори за един прогимназиален тест. Още при първите разпити той ми пробута една история как е бил "вербуван" малко след като избягва от турския затвор, където излежава присъда за убийство. Разказа ми как обикалял Сирия и други места и накрая отишъл в Иран. Там с него се свързал военният аташе на Москва в Техеран - Агджа го наричаше Владимир Кузинцки. Той пръв му поставил въпроса за осъществяване на терористични проекти в Европа през следващата година - 1980. А атентатът беше през 1981 г.
- Как го хванахте, че лъже?
- Започнахме с Мехмет Али да си играем като котка и мишка. Питам го: "Кой е тоя Кузинцки". Имах възможност веднага да звъня и в България, и в Кремъл. Действително имаше избягал съветски разузнавач в Лондон. Но името му беше Владимир Кузичкин и не беше военен аташе, а работеше в съветското консулство в Техеран. Но все пак има ли подобен човек - има. Аз продължавам да ровя, а от София шефът ми Шопов ми се кара.
- Защо?
- Ами казва: престани да се занимаваш с Кузичкин, че объркаш някоя работа на съветските другари, ще си имаме неприятности. Не го послушах. Направих 6 страници протокол от разпити на Агджа само на тема "Кузичкин". Карах го 20 пъти да ми го описва - колко е висок, колко милиметра му е дълга косата и т.н. Направих Агджа на маймуна, но знаех защо го правя. Върнах се в София и веднага отидох в съветското представителство. Поисках подробности за Кузичкин. Три дни по-късно - на летището, точно когато тръгвах отново към Италия, ми връчиха един пакет от КГБ.
- Какво имаше в него?
- Всякакви снимки на Кузичкин, външно описание, характеристика. Дори адресът му в Лондон и начина, по който мога да се свържа с него. Той си беше жив и здрав. Защо от КГБ не го бяха наказали за предателството - не зная. Възможно е да са си имали някаква игра. Но с помощта на тази папка аз спретнах ( 8 снимки - на най-различни хора. Сложих между тях Кузичкин.
- Какво твърдеше Агджа за вербовчика?
- Беше ми го описал висок между 1,70 и 1,74 метра, с обувки 39 номер, с астигматизъм, челно-теменна плешивост, та даже си слагал перчемче-перука за маскировка. Бил леко прегърбен. А истинският Кузичкин е висок 1,97, носи обувки 47 номер, бивш баскетболист, без никаква плешивост. Офицер от съветското разузнаване - знаете по какви критерии ги избираха. И казвам: "г-н Агджа, в този албум има снимка на Кузичкин - покажете го". Е, не можа.
- Защо Агджа пусна тази версия?
- Той говори английски, внимателно е следил вестниците, гледал е телевизия през цялото време, също и в затвора. А западните медии описаха много подробности около бягството на Кузичкин в Лондон. Предполагам, че Агджа си е казал: "а, това е интересно, ще го използвам". По същия начин след това ми пробутваше версия за някакъв Хамут Елин от КГБ, който също му давал указания как да утрепе папата. По-късно включи и някакъв Маленков. Вярно, че след Сталин имаше един министър-председател на СССР с такова име - чел за него Агджа и решил да го използва. Също и някакъв Мустафа Еов и още доста други. Хващах го в лъжа при всяка нова версия.
- Какво постигнахте с разпитите си?
- През декември 1983 г. Агджа се видя принуден да оттегли всичките си лъжливи обвинения. В протоколите по делото е отбелязано категоричното му признание, че е лъгал нарочно, преднамерено, за да обективира собствената си версия за съпричастност на КГБ и България в атентата.
- Но все пак той успява и досега да вдига доста шум?
- Да, но вече не го възприемат на сериозно. Тенденцията да прехвърля топката върху други, по-мощни разузнавания, не е от вчера. Той очевидно се е надявал, че под егидата на едно голямо разузнаване, ще се чувства по-добре защитен. Само че руските ни колеги не са толкова сантиментални, та да се занимават с него.
(продължава в утрешния брой)
Четете утре:
- Психопортретът на Агджа
- Как подготвя лъжливите си версии
- Защо следователят винаги го хваща
- Как Орманков убедил италианците да го допуснат до Агджа
- Ролята на Бекир Челенк
- Има ли заговор срещу България
|