"Ко сте вие, ща радите овде", питат полицаи и ни заклещват пред портала на завод "Тигар" в Пирот. "Обадиха се, че от българска кола разпитват за предприятието", обясняват униформените.
От няма и 20 минути сме на сръбска територия след ГКПП "Градина" на път за <<Белград>> . От "Тигар" един от пътуващите е бизнесмен трябва да вземе мостри. Питаме за завода и пиротчани ни препращат къде ли не. Инструктирани са да заблуждават "шпионите" и да обаждат където трябва.
Други
български коли в Пирот няма
Пустее пазарът, където наши куфарни търговци продават стоката си. През нощта за първи път и тук са падали бомби. Едни казват, че е ударено близко село, други - че са атакували поделение.
След проверката потегляме. Пускат ни бързо, защото в колата пътува и координаторът за Югославия на Зелената партия. Но до Ниш ни проверяват още 4 пъти - полицаи и военни.
Иначе почти нищо не подсказва, че страната е във война. Само дето по пътя колите са малко, а тук там хора пренасят чували с брашно и захар на велосипеди и ръчни колички.
До всяка отбивка стоят сърби с празни туби и ги размахват към колите. Искат гориво - най-вече за селскостопанската техника. Сеитбата е в разгара си, а нафта няма. Литър бензин върви от 3 до 10 марки.
Но за спекула дават
8 месеца затвор,
а куфарните търговци са отрязани още на границата.
Стигаме <<Белград>> и кривваме към предградието Батайница. На входа пак проверяват, питат носим ли фотоапарат - там е най-голямото военно летище. От началото на бомбардировките то не е пропуснато и за една нощ.
"Днес удариха в 11 сутринта, сигурно заради посещението на Лукашенко", казва бизнесменът Йово Кучан. Той е съдружник на Стефан. "Обаче са свалили един Ф-16", допълва Йово гордо. С него от началото на ударите ставали 26, без да се броят хеликоптерите. Йово познава кога започва атаката по кучето си - още преди да падне бомбата, то хуква към скривалището под къщата им.
Отсядаме при Виолета. Тя живее с малкия й син Марко на няма и 2 км от летището. "Първата нощ беше най-страшно", казва тя. С малкия се крили 5 часа в убежището сред тътени и страшен задух. От няколко дни си спят вкъщи със стегнат багаж, готови да хукнат към скривалището. Страхуват се, че докато са там може да оберат жилището им.
В тъмнината плъзнали мародери
Военновременната присъдата за заловен крадец е смърт.
"И двамата пием "Деметрин" за успокоение, иначе Марко не спира да плаче нощем, щом западат ракетите."
Вечерта слизаме в центъра, където започва поредният митинг за защита на Бранковия мост от бомби. На едното платно е издигната сцена, свирят група след група. По другото минават коли и надуват клаксони за подкрепа. Тази вечер няма политици - само музика. Иначе почти на всеки митинг говори Шешел или други от управляващите.
По 5 динара вървят значки с изрисувана мишена или карта: "Не дамо Косово". Най-много се харчат с образа на Клинтън с Хитлерови мустачки и надпис "Вратите му Монику".
В този стил са и плакатите. Наоколо скандират хиляди хора, включително на инвалидни колички. Никой не мръдва от моста, когато в 20.40 часа прозвучават сирените за тревога. Нито когато в небето отгоре забучават самолети. "Не се плаши, то не е бомба, от автобуса е", успокоява ме Славолюб Илич. Той вижда, че трепвам, когато мостът започва да вибрира. Славолюб е с тежко счупване на петата, дошъл е от далечното предградие Замун. Подпира се на патерици, сгърчва лице от болка, но стоя до края. Експлозии не се чуват.
На връщане минаваме край разрушени сгради. "Това беше военна кухня, готвеха за цялата ни войска в Косово", шегува се мрачно Йово край развалините. В Батайница разбираме, че
на летището "здравата е треснало"
В квартала е тъмно като в рог - уличното осветление е изключено, прозорците са със сенници. Виолета ни води да видим две бомбоубежища. На вратата на първото е залепен некролог на Клинтън. Пише, че е умрял от "луда крава".
Вътре всички легла са заети - от пеленачета до грохнали старци. Предния ден огромен плъх нагризал носа на един човек. Тийнеджъри пушат пред входа, готови да се шмугнат вътре при опасност.
Връщаме се в къщата. Идва младо семейство - Драган и Славица, приятели на Виолета. "Мало ни, мало бугари, мало руси, гръчки и победимо - братя християни!", заявява момчето. Драган е готов да умре за Югославия. Колко да му плащат, за да тепа натовци? "Джабе!" (безплатно, от сърце), викват в един глас и тримата.
"Аз съм от Сръбска Крайна, избягах тук от войната, а ето че и в <<Белград>> западаха бомби", казва Славица. Тя пали цигара от цигара, както и останалите. "Пропуших, щом почнаха атаките", обяснява момичето. По магазините обаче са изчезнали всички цигари, след като НАТО бомбардира тютюневите комбинати. Сега карат с последни запаси.
Откъм летището се чува бомбен тътен. Внезапно му отговаря яростна канонада.
"То са нашите!",
еква възглас от околните дворове. Оказва се, че доста хора са пренебрегнали скривалищата. Изскачаме, но противовъздушната отбрана млъква така бързо, както се е обадила.
Небето е ясно, с едри звезди. Една от тях свети със странна, по-ярка светлина. "То е натовски сателит, гледа ни стално (постоянно)", обяснява Виолета. В мрака се извива любовно мяукане. Тътените още заглъхват, но явно не пречат на нагона.
"Ебеш бомбе, любави най-важне!", обобщава Виолета. Приятелят й е мобилизиран като подпоручик и тя му пише нежни писма.