Станимир Въгленов

През 1998 г. в България само 14% от продаваните вносни цигари са влезли в страната легално, според данни на "Коалиция 2000".

През 1999 г. количеството на внесените мита, съответно на легалния тютюнев внос, е паднало с около 30%. Тоест само 10% от чуждите папироси не са били контрабандни. През 2000-та година има незначително подобрение на ситуацията.

Според експертни оценки само през годините на прехода България е изгубила от нелегална търговия с цигари около 1 млрд. долара - 10% от външния дълг на страната. Тоест всяка година на прехода цигарената контрабанда "изяжда" близо 100 млн. долара на държавната хазна. Ако към тези загуби се прибави контрабандата на другите стоки, вероятно България е можела да изплати външния си дълг само с митнически сборове.

Но дори само 10% от тази статистика да е вярна, става въпрос за контрабанда с грандиозни размери. В същото време в България няма

нито един осъден

за цигарени далавери

Дори за спряганата като най-грандиозна афера - цигареният канал през граничен пункт "Ново село", има само четирима обвинени: бившият митничар Димитър Вълчев, търговците Росен Кулешев, баща му Димитър и шофьорът Димитър Петров. В началото на юли 1998 г. секретна операция на НСБОП разкри действащ нелегален канал на българо-гръцката граница край Свиленград. Спецполицаите проследиха три тира с цигари "Ел Ем", "Марлборо" и "Парламент", които са били пропуснати без всякаква проверка на българска територия и без да бъдат вписани в книгата от обвиняемия сега митничар Вълчев. Камионите са разтоварени в нелегален склад край Хасково, където полицаите задържат двамата търговци и шофьора.

Депутатът от ОДС Георги Шишков, бивш шеф на Свиленградската митница, огласи имената на висши функционери на БСП като организатори на канала - конкретно бившия шеф на Първо главно управление на Държавна сигурност Любен Гоцев. Той обаче даде под съд Шишков, а никакви данни до момента не потвърждават версията на депутата.

Няма факти и за участие в нелегалните канали на бившия главен секретар на СДС Христо Бисеров, чието име също беше свързвано с цигарени афери в медийни публикации през последните години.

Излиза, че или изобщо няма контрабанда, или над нея е разпънат здрав политически чадър. Включително над далаверите на предишни управляващи.

Според запознати обаче митичните контрабандни канали, част от които са действали години преди 1989 г., със сигурност работят на пълни обороти и досега. Особено в навечерието на новите парламентарни и президентски избори. Схемата "пари -власт - пари прим" трява да бъде захранена отново.

Вносните цигари на българския пазар са само част от контрабандните стоки, които преминават през каналите. Защото те са предприятия - за да носят добри печалби, трябва да се натоварват максимално. В този смисъл през тъй наречените цигарени канали

текат също наркотици,

оръжие, бели робини...

Все пак основните контрабандни количества са от цигари, произведени в Западна Европа. Само незначителна част от тях обаче остават на местния пазар, твърдят източници на "24 часа" от България, Косово, Македония и Черна гора. Повечето преминават транзитно обратно към Западна Европа. Други два големи контрабандни потока цигари идват съответно от САЩ и Китай, отново в посока Западна Европа.

Целта на сложната схема е да се избегнат данъците и таксите, които по цял свят засягат цигарената индустрия все по-сериозно. Китай пък е производител номер едно на тютюн, който в последните години бълва огромни количества фалшификати на най-известните марки цигари.

Крайният пункт на доставка на контрабандни цигари през България най-често е Великобритания. Там пакет цигари струва на пазара между 13 и 17 марки, докато контрабандистите го купуват от производителите срещу 5-7 марки. Големи са печалбите от продажба на контрабандни цигари и в Германия, Белгия, Италия, Испания и др. Разликата се образува от неплащането на акцизи и мита и влиза в джоба на контрабандистите. Според експерти става въпрос за годишен оборот от 7 млрд. долара.

Как е организирана

схемата?

Най-често големите контрабандни босове живеят в Швейцария, където правосъдието не ги преследва за цигарена контрабанда, ако е извършена на територията на други страни. Освен това банковата тайна благоприятства изпирането на парите от незаконния безнес и влагането им в законен.

От седалището си в Швейцария цигарените босове купуват цигарите - най-често от САЩ, Западна Европа или Китай, но чрез офшорни фирми - най-често базирани в Кипър. Така в родните страните на папиросите производителите не плащат акцизи. Офшорките пък не плащат данъци, когато продават стоката в някоя от Балканските държави. Или просто я вкарват на временен внос, за да си спестят и плащане на мита.

На Балканите повечето от стоката формално изчезва, а заедно с нея и отговорността на производителя към бъдещите жертви на заболявания, свързани с тютюнопушенето. Де факто обаче цигарите се товарят, маскирани като някаква друга стока, и заминават към Западна Европа. Естествено, пак без да плащат митнически такси.

Така цигарените гиганти се освобождават от отговорността за стоката си, а организаторите на контрабандните канали получават отлично заплащане за труда си. Почти всички са доволни, а сигурността на системата е гарантирана с помощта на висши политици и магистрати.

В Швейцарския италианоезичен кантон Тичино

бе арестуван дори

шефът на наказателния

съд Франко Верда

Той е обвинен в съдружие с кръстника Джерардо Гуомо, партньор на известния мафиот Франческо Прудентино, смятан за бос на босовете в световната контрабанда с цигари.

През пролетта на 1999 г. съдията Верда постановява на Прудентино да бъдат върнати 1,5 млн. швейцарски франка, защото липсвали доказателства, че конфискуваната сума е с криминален произход.

Малко след присъдата съдията се качва с приятелката си Дезире Риналди на луксозната яхта на контрабандиста Гуомо. Тръгват на пътешествие в Средиземно море, където някой успява да им направи интересни снимки. Всъщност любовницата на съдията е адвокатка на Гуомо, а магистратът сега е заплашен от 5 години затвор.

Гуомо беше арестуван в Цюрих, а Прудентино е засичан неколкократно след това в България и Полша, според италианския вестник "Република". Миланският "Либеро" също писа, че той се укривал в България или Черна гора.

През август в Атина беше застрелян швейцарският мафиот Саверино Бенвенуто, близък съратник на Прудентино. Той прехвърлял в швейцарски банки на Гуомо парите от контрабандните цигари.

Самият Прудентино все пак бе заловен - отново в Гърция, където получи присъда от 19 месеца затвор. Според местните закони обаче той може да откупи излежававането й срещу 1360 долара, което естествено той направи веднага. Единствената надежда е преди да бъде пуснат след законния срок от 40 дни, е да влезе в сила заповедта за екстрадицията му. 52-годишният италианец има международна заповед за арест заради контрабандата с цигари.

Вероятно неговият малшанс бе, че го арестуваха в Гърция. Опитът сочи, че ако това беше стнало в България, Прудентино лесно щеше да се измъкне без каквато й да е присъда.

По пътя на никотина

През Гърция, България, Македония, Косово и Черна гора трафикът залива Западна Европа

Минавай! Натовецът махва с ръка и колата ни поема първите метри път от Косово, покрай безкрайната колона от тирове.

Повечето от тях са пълни със стока, която по документи е за Косово. Доста от нея обаче, предимно цигари, излиза контрабандно от страната и продължава през Черна гора към Западна Европа, обяснява македонският ни източник.С него преминаваме границата между Македония и Косово при контролния пункт "Блаце".

Според източника ни това е един от основните пътища на контрабандата, който решаваме да проследим: През Гърция и България - към Македония, а оттам през Косово - към Черна гора.

"Черна гора е черната дупка в цигарения трафик, който тръгва оттам и от който Подгорица печели пари за собствения си бюджет", смята Пиер Луиджи Виня, шеф на италианската прокуратура "Антимафия".

Ако голямата част от трафика идва по море в Черна гора, то България, Македония и особено Косово са паралелните черни сухопътни тунели натам. Част от цигарите (най-вече от Китай) влизат на Балканите откъм Черно море, а по-голямото количество западни и американски папироси - от Адриатическо и Средиземно - през Гърция или директно в Черна гора.

Формално всичко

е законно, поне

в началото

- цигарите купуват офшорни (предимно кипърски) фирми от производители в САЩ или Западна Европа, за да ги продадат на Балканите. Повечето марки обаче изобщо нямат пазар в този регион и присъстват в търговската мрежа символично. Според неофициални данни на Балканите миналата година са доставени толкова вносни цигари, че всеки пушач би трябвало да е консумирал по 5-6 кутии всеки ден.

Истината е, че повечето продавани цигари са местно производство, а вносните се изнасят нелегално към Западна Европа. И се продават два-три пъти по-скъпо отколкото са купени, защото избягват високите акцизи.

Дори според официалната статистика едва 10-15% от продаваните в България и Македония вносни цигари са легално внесени. Ето защо никой не може да каже колко пък са нелегално изнесените количества. Експерти по контрабанда смятат, че те надхвърлят 5-10 пъти количествата внос, продавани легално и нелегално на балканските пазари.

Кой движи "бизнеса"

в този регион?

В Скопие дълго време лицето на тютюневите далавери беше Данчо Шутурков, бившият зам. шеф на "Македония табак". Според македонските медии той е ограбил държавния бюджет с 40 млн. марки чрез фиктивни документи. Сега обаче Шутурков е "скромен" пенсионер, който от няколко месеца живее в Лондон. Естествено никой не си дава труд да разследва далаверите му и да потърси изчезналите милиони.

Но Шутурков едва ли е прибрал милионите в собствения си джоб - не е тайна, че повечето "цигарени" пари се вливат в партийните касички. "Над 1300 камиона контрабандни цигари са преминали от юни до септември 2000 година през границата между Македония и Косово. Всичко е организирано от македонското правителство, косовския албански лидер Хашим Тачи и черногорския президент Мило Джуканович", твърди Павле Траянов, бивш македонски вътрешен министър.

Също като в България, в Македония се говори, пише и знае много за цигарените далавери и контрабандните канали. И също като в България няма нито един осъден.

В Косово пък въобще е трудно да се говори за контрол и правосъдие, ако не се броят единичните удари срещу контрабандистите от служителите на ООН. На излизане македонските граничари едва хвърлят по един поглед в багажника на колата ни. Не се престарават на влизане в Косово и военните от ЮНМИК - все пак те са преди всичко омиротворители, а не митничари.

Логично е

Косово да е център

на контрабандата

поради особения си статут и поради факта, че е населено с албанци. Те са в тесни контакти с многобройните представители на етноса в Гърция, Македония и, разбира се, в самата Албания. В Гърция албанците са емигранти, но в останалите три страни (Косово е по-скоро отделна държава, макар да се води част от Югославия) участват пряко във властта. Нормално е да нямат проблем с организирането и охраната на каналите, през които тировете със стока текат безспир.

Част от контрабандата остава в Косово - там има нужда практически от всичко. Повечето цигари обаче продължават, за да се върнат като солидни печалби. Иначе грандиозното строителство в провинцията на къщи, бензиностанции, сервизи, складове и т.н. няма как да бъде обяснено. Тук никой й не си дава труда да задава много въпроси - иначе бързо го намират надупчен с куршуми. А за почти цялата албанска общност с пълна сила важи законът за омертата. Нашият източник е едно от малкото изключения и проговаря след хиляда уговорки, че завинаги ще остане анонимен.

Той ни обяснява как от Косово част от контрабандата влиза в Албания, където местните мафиотски кланове са на пълно подчинение на сицилианската мафия. Част от контрабандните количества тръгват директно по море към Италия. Повечето обаче се прехвърлят в Черна гора по адриатическото крайбрежие при черноморският курорт Улцин. Той, заедно с намиращия се на няколко километра пристанищен град Бар, оформят главният разпределителен пункт на балканската цигарена контрабанда.

Оттук пътищата са два - сухоземен, през Сърбия, към Словения и оттам - по море и суша към Западна Европа. И, най-често използваният - по море до Италия. Откъдето товарите се поемат и разпределят из Западна Европа лично от италианската мафия.

Съществува канал и в обратна посока - по море до Словения, оттам към Черна гора и, през Бар - към Италия. В това няма нищо странно - просто каналите

се контролират

от различни

мафиотски групи

Избираме пътя през прохода Рожай между Косово и Черна гора, защото инфраструктурата, както и нравите в Албания не са безопасни. През целия път изпреварваме тежко натоварени тирове. В прохода Рожай това е вече невъзможно - пред неговите завои и пропасти най-страшният български проход Шипка е приятна разходка.

Всъщност най-големите опасности за контрабандистите идват не от органите на реда, а от опасните пътища на Черна гора, особено при лошо време. Рисковете обаче се заплащат щедро на всички участници по веригата.

Граница между Косово и Черна гора фактически няма. Черногорските полиции изобщо не се и опитват да си играят на митничари като натовци - безбройните тирове преминават безпрепятствено.

150 км след прохода Рожай преминаваме през черногорската столица Подгорица, оттам край езерото Скадарско преваляме последната планинска верига с убийствени завои и пропасти, за да излезем на красивото Адриатическо крайбрежие. Оттук до Бар се стига за по-малко от половин час. Пристанището и досега е разделено на две - военно, където са корабите на югославската армия, и гражданско - с търговски съдове, катери и красиви яхти.

"Преди цигарите се стоварваха във военната част на пристанището", обяснява местният ни източник на информация. Според него в началото Слободан

Милошевич и

Джуканович

си поделяли

постъпленията

от контрабандата. Постепенно обаче черногорският лидер започнал да иска все по-висок процент за себе си. А когато натовци притиснали с бомбите си Милошевич, Джуканович отцепил "бизнеса" изцяло в своя полза.

Сърбите, разбира се, били вбесени от развалянето на "договора". През юли югославският военоморски флот арестува близо до Бар два италиански катера, пълни с контрабандни цигари. Инцидентът гръмна в момента, когато отношенията между Милошевич и Джуканович стигнаха до критична точка.

"Сега корабите с цигари пристигат в гражданската част на пристанището. Там ги разтоварят, а по-късно ги товарят отново - на бързоходни катери, които стигат до Италия само за 3 часа", обяснява източникът ни. Според него през някои нощи на пристанище Бар могат да се видят невероятни неща.

Друга част от контрабандните цигари се товарят в многобройните красиви заливи между Бар и Улцин.

След падането на Милошевич няма случай на задържани катери. Джуканович обаче продължава да се колебае дали Черна гора да остане част от Югославия. Според източника ни, всичко зависи от това

как ще подходят

към "бизнеса" му

новите управляващи в Белград. Ясно е, че сделката е на голяма стойност и козът с автономията на Черна гора ще бъде разиграван многократно.

Продължаваме към курорта Улцин, близо до границата с Албания. По хълмовете край пътя се белеят разкошни бели вили по на няколко етажа. "В много от тях живеят италиански престъпници, някои избягали от затворите там. Тук никой не ги закача", обяснява източникът. Според него самият Улцин е станал двойно по-голям, след като през последните 15 години са построени стотици красиви хотели, вили и заведения. Успяваме да стигнем до красив хотел с име на птица, буквално само на няколко километра от границата с Албания. Според източника ни това е щабът на албано-италианската мафия в района, а заливът под него - едно от местата за товаро-разтоварване на контрабандни цигари.

Действително в елегантната сграда с поне 200 легла цари странна атмосфера - няма нито един турист. Вярно, че сезонът е отминал, но пък иначе хотелът има съвсем работещ вид. Около бара и в кожените мебели на фоайето са се разположили десетина души, облечени в луксозни костюми. Оглеждат ни с подозрение, граничещо със заплаха, затова побързваме да изчезнем.

Ясно е, че грандиозната контрабанда, за която говорят в Черна гора, е невъзможна, ако полицията си гледа работата - в последните двайсетина километри преди Улцин ни спираха за проверка точно 5 пъти. Значи или всичко става с протекцията на властта, или контрабанда няма.

И италианският антимафиот Луиджи Виня, също като журналистите, страда от болно въображение?

Кой печели от контрабандата

Интерес от "изчезването" на цигарите имат производители, мошеници, но и потребителите

Контрабандата на цигари не би достигнала такива размери, ако срещу нея се борят самите производители. Фактите обаче показват, че те не само не се противопоставят, но дори улесняват мошениците, за да запазят печалбите си.

Възможно е просто да нямат друг избор, пред риска милиардният им бизнес да рухне. На 14 юли 2000 г. съдебни заседатели в Майами, щата Флорида, осъдиха петте най-големи тютюневи компании в САЩ да платят обезщетения в размер 145 млрд. долара на близо половин милион жители на щата, пострадали от тютюнопушене. Само "Филип Морис" е осъдена да плати близо 74 млрд. долара. Адвокатите на гигантите обжалват, но е ясно, че компаниите ще трябва да се бръкнат в крайна сметка със солидни суми.

Възможно е по тази причина цигарените мастодонти да си затварят очите пред действията на контрабандистите. И дори да ги подпомагат - пак през юли Европейската комисия обяви, че дава под съд няколко американски цигарени компании, за да си върне няколко милиарди евро, загубени в резултат на контрабанден внос на цигари в Европа. След повече от две години разследване специализираните ортани на ЕК са стигнали до извода, че някои компании са организирали мрежи за нелегален внос на цигари в Европа от САЩ.

През август сп. "Нюзуик" съобщи, че разширен състав от съдебни заседатели на щата Северна Каролина разглежда обвинения за връзки между големите производители на цигари и

операции за контрабанда

в световен мащаб

на огромни количества цигари без плащане на мита и такси.

Ясно е, че за цигарената индустрия става все по-трудно да задържи позициите си и да работи почтено. Но само в САЩ тя реализира около 50 млрд. долара с продажбата на цигари, пури и тютюн за дъвчене. Нужният тютюн произвеждат 350 000 ферми в 21 щата, от които Северна Каролина, Кентъки и Тенеси осигуряват 80 % от добивите. Секторът осигурява работа на 500 000 души и не може да се закрие току-така, дори след многобройните доказателства, че цигарите унищожават здравето и живота на милиони хора.

Пушачите в САЩ са 46,5 млн. при 275 млн. жители. Гигантите в цигареният сектор са "Ар Джи Рейнолдс" и "Филип Морис". С марките "Уинстън" и "Кемъл" "Рейнолдс" държи 25% от американския пазар. Всяка втора цигара, продадена в САЩ, е собственост на "Филип Морис" - нейни са марките "Марлборо", "Мерит", "Вирджиния Слимс" и "Честърфийлд". През третото тримесечие на 2000 г. компнията има оборот от 20 млрд. долара и печалба от 2,2 млрд. долара.

Съдебният иск от 145 млрд. долара не е малък дори на фона на печалбите на тютюневите концерни. А търсеното обезщетение е само от част от жителите на 1 от 52-та американски щата. Аналогични искове подават и в останалите щати, а също и по другите континенти. Европейската комисия също заведе през ноември аналогичен иск срещу двете най-големи американски компании. За причинени вреди производителите от САЩ бяха подгонени от съда вече и в Русия.

Ясно е, че оттук нататък това ще е обичайна практика, защото

ежегодно само в САЩ

умират около 430 000

от пушачите

от болести, причинени от цигарите - сърдечни заболявания, рак на белите дробове и още 18 други болести.

Тютюневите компании вече не могат да се правят на невинни, след като научно беше доказано, че пушенето води до пристрастяване. Тоест цигарите не само предизвикват тежки заболявания, но са и вид наркотик, който те прави зависим.

Но как току-така да сложиш кръст на бизнес, който продължава да носи милиардни печалби? Изходът е да се намери начин за измиване на ръцете. И той е, като се осигури схема за търговията, по който отговорността на производителя да изчезне. А Балканите, включително България, с нестабилните политически и неефективните си съдебни системи, се оказват изключително удобен път за разпространение на контрабандните цигари в Европа. На първо място те са територия, през която тонове контрабанда все още преминава почти без проблеми. В случая с цигарите те са много удобни като място, където вносните цигари статистически изчезват и едва ли някой е в състояние да докаже, че същите призрачни папироси се появяват малко по-късно на западните пазари.

Защо схемата

продължава да

е действаща,

дори в развитите страни въпреки мерките, които вземат правителствата им? Защото предприятието е от любимия тип на Майлоу от "Параграф 22" - всеки има интерес да участва, тъй като всеки има изгода. Печелят първо производителите, второ контрабандистите, трето част от политиците и магистратите в страните, през които преминава трафикът, четвърто - част от силните на деня в държавите, в които се пласира стоката. В крайна сметка печели и потребителят, защо си купува продукт на цена една трета по-ниска от реалната.

А кой губи? Губят държавните бюджети и всички, които зависят от тях. Губят и 4-те млн. пушачи които умират всяка година по света от болести, свързани с цигарите.

В България пушат две трети от активното население, като 52 процента от тях са жени, а мъжете са 48 на сто, според статистика на MBMD за 2000 година. Пак според нея 24 процента от пушачите са на възраст между 18 и 29 годинни, над 50-годишни са 36 на сто.

Един милиард души са починали през 20-ти век от болести, причинявани от употребата на цигари, каквито са ракът и сърдечно-съдовите заболявания. 900 милиона от тях са мъже, а жените са 100 милиона, сочат данни на Световната здравна организация. През 21-ви век починалите от такива болести ще са около 1,69 милиарда, сочи прогнозата. Само пушачите под 18 години са вече 250 милиона.

Това са част от причините, поради които СЗО е започнала изготвянето на Рамкова конвенция за контрол на тютюна, която се очаква да бъде подписана през 2003 година. Конвенцията предвижда задължения във връзка с производството на тютюн и тютюневи изделия, с граничния и митнически контрол, с гаранции срещу пасивното пушене.

Ефектът от всички тези мерки обаче ще бъде незначителен, ако не се намери начин да се спре огромната контрабанда с цигари в световен мащаб.

Италианци, гърци, швейцарци и синът

на Милошевич Марко ръководят трафика

- На 12 януари на гръцкия остров Лемнос е задържан украински кораб, който по документи превозва 583 000 кашона цигари за Западна Европа. Цигарите са натоварени от пристанище Варна, където са внесени от Гърция. На борда са намерени обаче едва 5 кутии цигари.

- на 18 май Франс прес съобщава, че между февруари и ноември 1996 г. в Румъния са пристигнали няколко пратки "Марлборо", "Мерит" и "Уинстън" за 15 млн. долара. След като били натоварени на повече от 30 камиона, цигарите напуснали Румъния в посока Унгария, маскирани по документи като "изделия от стъкло"

- на 18 април на митницата на летище Баняша в Румъния е арестувана бившата шефка на митницата Михаела Бъдила за подпомагане на контрабандата през 1996 г.

- на 9 юли югославският военоморски флот задържа два италиански катера със 700 кашона цигари, пренасяни от черногорското пристанище Бар към Италия

- на 19 юли три мъжки тела са открити в бетонен блок на дъното на Дунав до средновековната крепост Голубац в Източна Сърбия. Според медиите тримата са били ключови фигури в контрабандата с цигари в района

- на 24 юли на испанското пристанище Алхесирас са заловени 400 000 пакета контрабандни цигари от Китай, скрити в контейнер със спортни стоки

- на 4 август в Западна Германия е разбита банда литовци и местни мафиоти, при опит да внесат в страната камион с 8000 мастербокса цигари

- на 4 август в Загреб е заловена група контрабандисти на цигари, свързана със сина на Слободан Милошевич - Марко

- на 14 август на пристанище Пирея е заловен украински кораб с 833 мастербокса цигари, натоварени в Бургас и предназначени за Черна гора. Властите смятат, че контрабандната пратка има връзка с италианския трафикант Лино Бенвенуто, застрелян дни преди това в гръцкото курортно селище Варкиза

- на 16 август военната полиция в Косово залавя 550 000 пакета цигари за 278 000 долара, предназначени за европейския пазар

- на 28 август край остров Крит е задържан кораб с 950 000 кутии цигари - най-голямата пратка, залавяна от гръцките власти

- на 5 септември в Солун са заловени 700 000 кутии цигари, доставени на местния пазар от Югославия

- на 7 октомври в Атина е застрелян югославският търговец на цигари Владимир Бокан. Той е живеел в Гърция от 10 години, симпатизирал е на Слободан Милошевич, а в къщата му е отсядал синът на диктатора Марко

- на 9 ноември в Генуа е задържан тир с българска регистрация, заедно с италианците Марио Розато и Джанлуиджи Гирингели, известни като контрабандисти с международна репутация. Камионът идвал от България натоварен с цигари "Соверен" и "Мейфейър", скрити зад товар стъклени чаши

Митниците хванаха цигари

за 6.6 млн. през 2000 г.

- На 31 март в склад в столичния квартал "Челопечене" са заловени 3000 мастербокса английски цигари, маскирани в строителни изолационни плоскости за износ.

- На 18 май на Калотина е задържан ТИР с 340 мастербокса английски цигари, маскирани в обработени тополови гредички за Англия.

- На 22 юни във Видин е заловен камион с 360 мастербокса цигари "Ригал" английско производство, скрити в дървен материал за Англия.

- На 1 юли на видинския ферибот е предотвратен износ на английски цигари "Суперкинг" и "Ригал", скрити в мебели за Англия.

- На 7 август на бургаското пристанище са задържани 1600 мастербокса "Ригал", пристигнали от Костанца и предназначени за износ.

- На 17 август в София е заловен ТИР с 589 мастербокса "Ригал" и "Соверен" с азиатски произход на стойност 500 000 лева, маскирани в дървени детски играчки за износ.

- На 6 октомври в столичния квартал "Суходол" е заловено голямо количество цигари "Суверен", маскирани в изолационни тръби за Белгия.

- На 19 декември от Главно управление на митниците съобщиха, че за периода от 1 януари до 19 декември 2000 г. са констатирани 104 нарушения и са заловени 3 936 998 кутии цигари на стойност 6 645 580 лева.

София-Скопие-Прищина-Подгорица-София

Разследването е публикувано в "24 часа" на 4 и 5 януари