ЛИЧНИ
Прости ни,
Елеонора,
не сме народ,
а мърша
Колко още трябва да загинат нелепо, за да сложим край на цинизма
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ
ЯВНО смъртта на едно младо момиче не е достатъчна, за да стане България страна с нормално правосъдие.
Това мрачно съмнение се надигаше още когато край Сливен един униформен рамбовец отне живота на 15-годишната Станиела. Той получи само условна присъда и правото да гледа всеки ден в очите майката на жертвата.
И когато тази нещастна майка съвсем примря и за малко да последва дъщеря си, височайшите ни управници най-после й помогнаха да смени къщата си. И да не се налага всеки ден да се разминава с онзи, който й отне най-скъпото.
Сигурно всички трябваше да викаме ура и да ръкопляскаме.
Но радостните възгласи някак си ни приседнаха. Един образцов офицер от икономическа полиция разстреля в София 16-годишната Елеонора. Ей така просто се натъпкал с алкохол и кока и я гръмнал. Случайно, но с поразяваща точност.
Всичко стана толкова внезапно, че не знаехме от какво повече да се смайваме.
Дали от това, че образцовите ченгета пият като за последно?
Дали, че се тъпчат с кока, а уж образцово борят престъпността и наркобароните?
Дали защото пуцат със служебното оръжие където им падне в центъра на столицата?
Дали че едно прекрасно момиче отиде в гробищата, вместо на абутириентския си бал.
После се съвзехме и дори омекнахме от искреното разкаяние на стрелеца Калин Кьосев.
Да, той има майка и тя вероятно е чудесен човек.
Да, самият Калин е образован и начетен човек.
Да, той сигурно истински съжалява за постъпката си.
И вероятно наистина е готов да понесе справедливото възмездие.
Вярвахме му, докато чрез адвоката си се опита да излезе на свобода.
Вярвахме му дори след това, защото никой не вярваше, че може да го пуснат.
Сега вече е ясно, че той ще направи всичко възможно, за да избегне справедливото възмездие.
Сега вече е сигурно, че всичките му разкаяния за мъртвата девойка са абсолютно фалшиви и той мисли единствено как да спаси кожата си.
Сега вече сме убедени, че дори Калин Кьосев да е чел "Точният мерник" на Кърт Вонегът, не е разбрал нищо. Или по скоро не му пука нито за Вонегът, нито за Елеонора, нито за нещастната й майка.
Защото именно тя ще бъде следващата му жертва. Дори този път няма да се налага да пие, да се дрогира и да пуца с пищова. Достатъчно е да я погледне - спокойно и весело като свободен човек. Защото, вярвате ли, те го освободиха.
А всички ние мълчаливо ще наблюдаваме това ново нелепо убийство. И ще чакаме да видим кой ще е следващият.
Наистина Вонегът не е много актуален за нас. По-скоро един наш, народен поет го беше казал много точно: "Не сме народ, не сме народ, а мърша!"
|