Маргарита Петкова:
Ще съдя Тахов за морален тормоз
-------Маргарита Петкова е поетеса, автор на стихосбирките "Дива къпина", "Писмени показания", "Решавам аз", "Окото на урагана", "Ненаписани стихотворения". През 1985 г. е набедена за автор на стихотворението "Есен", което съдържа акростиха "Долу Тодор Живков". Следват безкрайни разпити и "разходки" из управленията на Държавна сигурност.СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ- Г-жа Петкова, неотдавна пред "24 часа" Георги Тахов заяви че е автор на стихотворението "Есен". То обаче е подписано с вашето име. Каква е истината?- Това е една много скверна история, която вече 13 години се върти около мен. Стихотворението "Есен" е част от цикъл. Г-н Тахов твърди, че аз съм отрекла авторството си за стиховете преди да излязат. Да, отрекох го, защото три дни преди публикацията Венко Евтимов ми каза, че трябва да черпя, тъй като ми пускали в "Пулс" цикъла "Годишни времена". Казах му, че такъв цикъл не съм писала през живота си. Помислихме, че стиховете са на моя съименичка. Това обясних и на Иван Гранитски и на Борислав Геронтиев, който вече беше главен редактор на "Пулс". Изобщо нямах представа, че стиховете имат някакъв политически подтекст.- Как се оказа, че Георги Тахов е автор на "Есен", след като в началото той е отричал?- След като дойде демокрацията и Великото народно събрание започна работа, се оказа, че Тахов е подал пред него молба да бъде реабилитиран, защото заради това стихотворение бил уволнен от работа и останал без средства. През 1991 г. излезе книгата на Тахов "Машината на страха", в която той описва случая. Там казва как, когато от Държавна сигурност са го разпитвали, е писал на всеки лист от показанията си "верен на Партията". Когато мене ме разпитваха и ме "разхождаха" по управленията, аз никъде не съм писала "вярна на Партията". Освен това не се смятам нито за репресирана, нито за дисидентка. Момчетата, които ме разпитваха, си вършеха перфектно работата, държаха се прилично. Но три семейства - моето, на майка ми и баща ми и на свекър и свекърва ми, просто бяха морално съсипани.- Вие как се чувствахте?- Аз знаех, че не съм го написала и ми беше спокойно. Чак след това си дадох сметка какво е могло да се случи. Те дойдоха да ме вземат с кола от Плевен, където живеех. Свекърва ми записа номера на автомобила. По-късно осъзнах, че е можело изобщо да не се върна. Изобщо искам да попитам защо 13 години лицето Тахов мълча.- Вие виждахте ли го след публикацията, питахте ли го?- Виждах го, ние се познавахме, той работеше в "Пулс". Но не сме говорили, нямахме близки контакти, той беше журналист, а аз поетеса. Не съм искала от него обяснения. Но трябваше ли сега да си отиде от мира Тодор Живков, за да излезе Тахов и отново да каже "аз съм автор"? Да не говорим, че там имаше и друга подмолна история. От цикъла едно от стихотворенията беше на Антония Оговска. Тя заведе срещу мен гражданско дело за кражба на авторство, трябваше да давам обяснения пред шефа на милицията в Плевен.- Смятате ли да защитите правата си?- Да, смятам да заведа дело срещу Тахов за нанасяне на морален тормоз. Вече 13 години името ми непочтено се свързва с този случай. Бих искала г-н Тахов, ако има очи под среброкосото си чело, да каже истината. Няколко пъти той ме удря в гърба. Откъде накъде, аз имам три деца. Не искам те да свързват името на майка си с този случай. Не говоря за политическата страна на въпроса в акростиха "Долу Тодор Живков", а за това, че, извинете ме, аз съм поетеса - аз не мога да напиша толкова слаби стихове. Г-н Тахов е автор на стихосбирката "Лица от вестник". Искам да го попитам: Г-н Тахов, нямате ли собствено лице, а толкова години слагате на лицето си парчето от вестник, подписан с моето име.