Мръсната игра с GSM-а

Защо в чужбина мобилният телефон струва 28 000 лева, а у нас - 700 000

Станимир Въгленов

Във Великобритания един мобилен телефон струва 10 паунда или по-малко от 28 000 лева. В България го купуваме за 700 000 лв.
"Моторола Мемфис", "Моторола m760" и "Сименс s8" се продават за 9.99 британски паунда, показва справка в Интернет. "Ериксон ph388" върви по 24.99 паунда или по-малко от 70 000 лв. По-новите модели на "Моторола", "Нортел" и "Нокия" са по 80, 99 и 149 паунда. Най-скъпият излиза 418 000 лв. Но нелоши апарати втора употреба

могат да се вземат
и за 1-2 паунда

Най-евтините телефони на българския оператор "Мобилтел" - "Моторола d 160" струват 692 000 лв. 1 412 000 лв е цената на модела "Sony CMD Z1". И то след намалението от 12% от 1 юни.
Същото е при другия български оператор "Мобиком". Той продава "Нокия 540" за 540 DM. А офертата в Интернет за "Нокиа 8146" е 279 марки.
Освен свръхнадценката, продажбената стойност скача допълнително от сим-картата, абонаментните такси и високите тарифи за разговор. В Европа и света е обратно - ако станеш абонат на фирмата, от която купуваш мобилен телефон, цената пада рязко.
При тях е така, защото има развит пазар и силна конкуренция. При нас е иначе, защото има монопол.
Между "Мобилтел" и "Мобиком" няма истинска конкуренция.Системата на "Мобилтел" е GSM, а на "Мобиком" е NMT. Всъщност те са монополисти и затова държат високи цени.
Това е и основната причина за ниския брой на абонатите - "Мобилтел" обслужва 50 000 души, а "Мобиком" - малко над 70 000. Докато в Чехия, Полша, Унгария има по два GSM-оператора, всеки с над милион абоната.
Качеството на нашите безжични телефони

е обратно пропорционално на цената

Сигналът често се разпада, разговорът прекъсва, набирането е трудно. Често в слушалката се чува: "В момента няма връзка с този номер".
А причина за това е слабото покритие, дори в гъсто населените райони. Мрежата на "Мобиком" (карта Х 2) е по-развита, но и неговият сигнал е с ниско качество. При "Мобилтел" трагедията е пълна - почти 4 години след лицензирането му, покритие има в десетина града. Според абонатите и там добрата връзка е рядкост.
Неотдавна правителството циментира монопола на "Мобиком", като обяви, че в България няма да има втори NMT-оператор. Това е обяснимо, тъй като възможностите на тази система за нашия пазар се изчерпват.
Затова пък многократното отлагане на втория GSM-лиценз става все по-съмнително. С този сладък залък заиграват почти всички правителства след 1989 г.
И сегашните управляващи отложиха GSM-лиценза с мотива, че ще попречи на приватизацията на Българската телекомуникационна компания (БТК).
Истинската

причина за
монопола при GSM-а

е лобирането на среди сред управляващите в полза на "Мобилтел", твърди осведомен източник. Според него руският бизнесмен Майкъл Чорни, който стои зад оператора, иска да го продаде - спешно, но за добри пари. А ако се появи втори GSM-оператор, цената на първия ще падне значително.
Затова хора на "Мобилтел" във властта бавят новия лиценз. Собственикът на фирмата иска за нея $ 200 млн., твърдят информирани. Целта му е да убеди купувачите, че е вложил 100 млн. марки в системата, за да може да получи поне 100 млн. долара като цена. И така

да удари печалба от 60 млн. марки

Чорни купи GSM-а на сметка. Той плати за него не повече от $ 25 млн.
Предишният собственик, г-н Красимир Стойчев от "Трон", също излезе на далавера, въпреки че продаде оператора под натиска на кабинета "Виденов". Според неофициална информация чистата му печалба от сделката е $ 7 млн., като купувачът пое и дълговете на дружеството.
Това е добър удар за г-н Стойчев, който не вложи почти нищо от себе си в "Мобилтел" и получи лиценза без търг. Той плати за него само 5,5 млн. лв или 100 000 долара по курса от 1994 г. А тези пари, както и повечето вложени в изграждане на мобилната мрежа, бяха заем от Капиталбанк, която по-късно фалира.
Почти цялото оборудване за системата даде "Сименс" като стоков кредит. Той така и не бе платен от Стойчев, който успя да го прехвърли като задължение на новия собственик.
Сега Чорни май

се готви да направи същия номер,

но с доста по-висока печалба.
Исканата цена от 100 млн. долара за "Мобилтел" е реална, но само ако компанията е на чисто, с изплатини задължения.
Вярно, на бизнесмените това им е работата - да влагат малко, а да печелят много. Но ето вече четвърта година "Мобилтел" преминава от едни ръце в други и пълни джобовете на тесен кръг бизнесмени и политици. И все нямаме нормални мобилни връзки, цените остават космически.
Преди месец шефовете на "Мобилтел" за пореден път безрузултатно са преговаряли за продажба на 50 % от акциите с голям телекомуникационен оператор.
Още преди 3 години оферта за дружеството получи британският оператор "Кейбъл енд уайърлес".
"Наистина ни предложиха да купим "Мобилтел", но ние отказахме, защото дружеството водеше бизнеса си по твърде различен начин от западните компании. Освен това искаха прекалено много пари, плюс изплащане на всички дългове", уточни Джон Мънъри, представител на "Кейбъл" у нас и управител на "Мобиком".
През 1996 г. "Мобилтел" водеше аналогични преговори и със "Стет", но те също се провалиха.
Сега сделката пак се закучва и от това страдат всички.

Има още една причина за забавянето

на новия лиценз. Ако той бъде даден, спечелилият кандидат ще трябва да плати лицензионна такса. В Полша например двата спечелили GSM-оператора се бръкнаха с по $50 млн. В България таксата вероятно ще е около $10 млн., смятат специалисти по комуникации. Според тях ако я плати новият спечелил, логично е с толкова да се бръкне и "Мобилтел". Тази теза потвърждава съмнението, че частният монопол на оператора се поддържа целенасочено от приятелски кръгове сред управляващите.
Миналата седмица се появи и нова версия. Според нея среди около вицепремиера Евгений Бакърджиев напъват новия GSM-лиценз да се извади от сделката за БТК. Офшорна фирма, зад която стои мощен производител на телекомуникационна техника, иска да вземе GSM-а преди приватизацията на БТК. Офшорката била прикритие, защото законът забранява на производителите да участват в наддаване за GSM. Според източника, Красимир Стойчев посредничел за сделката.
Вицепремиерът Александър Божков неотдавна каза пред радио "Свободна Европа", че изваждането на GSM-лиценза ще бъде голяма грешка. На същото мнение са и консултантите по приватизацията на БТК. Не е ясно обаче чии хора ще надделеят.

Дали ще падне цената на БТК,

ако тя веднага получи разрешение да изгради GSM-мрежата? Точно обратното, компанията ще стане още по-привлекателна.
Забавянето в никакъв случай не вдига и цената на самия лиценз. Докато той се отлага година след година, расте броят на абонатите на другите 2 мобилни оператора. И бъдещият му купувач с право ще настоява за по-ниска цена, заради намаления пазарен дял.
Неотдавна кабинетът обяви, че отлага приватизацията на БТК до февруари. Значи договорът със стратегическия инвеститор едва ли ще бъде подписан преди средата на 1999 г. А тъй като GSM-лицензът е вързан за приватизацията на БТК, явно ще останем с 1 оператор до края на хилядолетието.
Основната теза за отлагането на GSM-а е, че евентуалният купувач на БТК може да се откаже, ако не получи контрол върху новия оператор. Логично е той да настоява за това, но интересът му лесно може да бъде гарантиран. Както и този на БТК.

Как може да стане това?

Още преди месеци шефът на Агенцията за приватизация Захари Желязков спомена, че е твърде възможно лицензът да се даде на българо-британското дружество "Мобиком". Но дори да го получи БТК, за да се гарантира интересът на държавата, тя лесно може да създаде консорциум. Защо не и с "Мобиком".
Тогава новата GSM-мрежа може да бъде изградена за 2-3 месеца. Българо-британското дружество вече има NMT-мрежа в по-голямата част от страната, чиито станции могат да се използват и за GSM-а. Освен това зад него стои мощният британски оператор "Кейбъл енд Уайърлес", откъдето няколко пъти декларираха, че ако вземат GSM, в България ще влезе немалка чуждестранна инвестиция.
При такава схема новият собственик на 51 % от БТК автоматично ще стане притежател на над 20 % от GSM-а. Причината е, че държавната компания контролира и 49 % от смесеното дружество. Допълнително в приватизационния договор държавата може да гарантира на купувача още достатъчно проценти, за да има блокираща квота. Така в бюджета веднага ще влязат поне $ 20 млн. от лицензните такси. Ще се създаде истинска конкуренция и само след месеци ще има мобилна система с по-ниски цени.