КНСБ - "Големият клуб" ООД

Шефовете й са в десетки частни фирми. Защитават правата на хиляди работници

СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ

Ако бъде изчислена собствеността, която КНСБ притежава от българската икономика, може да се окаже, че конфедерацията се нарежда сред най-мощните български корпорации, показва проучване на "24 часа".

Става въпрос само за теоретична класация, по две основни причини:

1. КНСБ е организация с нестопанска дейност - тя има приходи и разходи, но по закон не може да реализира печалба.

2. Никой няма право да проверява дейността на КНСБ - няма закон.

Факт е обаче, че КНСБ притежава пряко, или чрез свързани с нея лица, собственост в десетки български фирми и предприятия.

Затова в заглавието я нарекохме с името на една отнейните структури - всъщност през годините зад гърба на КНСБ се е оформил един голям клуб за реализация на бизнесинтереси.

Двама от заместник-председателите на КНСБ са

в ръководството

на "ТК-холд"

- бившият приватизационен фонд "Труд и капитал".

Юри Аройо е изпълнителен директор. Пламен Димитров е председател на надзорния съвет, в който участва и самата конфедерация като юридическо лице. Фактически те контролират работата на г-н Аройо.

"Юри Аройо от три месеца е освободен от зам.-председателския пост и вече не участва в ръководните органи на конфедерацията", съобщи изпълнителният секретар на КНСБ Чавдар Христов. Той ни беше посочен от КНСБ да отговаря на възникналите покрай проучването въпроси.

Новият зам.председател на КНСБ, който зае мястото на Юри Аройо, е Николай Ненков. Той не участва в "ТК-холд", но е в пенсионноосигурителна компания доверие.

Самото сдружение "Конфедерация на независимите синдикати в България" участва с малък процент, в "ТК-холд". По този начин държи части от общо 26 предприятия.

Всъщност според търговския регистър над 80% от собствеността в "ТК-холд" е анонимна. Г-н Христов, който е участвал в създаването на фонд "Труд и капитал", казва че

не знае кои са

тези анонимни

собственици

Според регистъра КНСБ има дялове и в други структури, например в застрахователна компания "Орел-живот". Според г-н Христов тези данни са стари - сега КНСБ участвала в пенсионноосигурителното дружество "Доверие".

Член 3 от устава на конфедерацията гласи: КНСБ има за своя основна цел представителство и защита на основните социални и трудови интереси и права на своите членове, при съобразяване с нормите на действуващото национално законодателство, на международните трудови конвенции и на този устав.

В същото време обаче КНСБ очевидно се явява и крупен работодател, като се има предвид че членове и на националното ръководство, и на регионалните структури, участват в собствеността и управлението на доста дружества.

Няма ли тук

сблъсък на

интереси?

Според г-н Чавдар Христов - няма. Можеш да бъдеш собственик и капиталист, но това не те прави задължително работодател, смята той.

Иван Кокалов, заместник-председател на КНСБ, участва според търговския регистър в няколко частни фирми. Той е в съвета на директорите на Доброволна здравно-осигурителна компания "Труд и здраве" и на "Рилски лен" АД.

Другият заместник - Пламен Димитров, освен в ръководството на КНСБ и "ТК-холд" е регистриран и като самоосигуряващо се лице с предмет на дейност счетоводни и одиторски дейности, данъчни консулатиции. Той е посочил адрес на дейност на пл. "Македония" 1, където е регистрирана и централата на КНСБ.

Най-много фирмени участия има Юри Аройо. Освен в "ТК-холд" той е и в "Амал-България" ООД, "Бял бор" АД, "Домино" АД, "Модул-97" АД, Национален консултантски център "Решение" ООД, Първа източна международна банка, "Родина 91" АД, "ТК Дървообработване холдинг" АД и "Модис" АД.

Шефовете на регионалните структури на КНСБ в Димитровград, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Перник, Разград, Видин, Ботевград, "Марица Изток 2", Велико Търново, Габрово, Разлог, Силистра, Слевен, София, Стара Загора, Шумен и Ямбол също участват в управлението или собствеността на фирми.

Член 12 от конституцията забранява на синдикатите да упражняват политическа дейност, присъща на партиите и да си поставят политически цели.

Въпреки това те редовно искат оставки на министри или на цялото правителство, извършват активна политическа дейност. Според Чавдар Христов на миналите местни избори над 100 човека от КНСБ са станали общински съветници в различни населени места, имат избран и един кмет. Те обаче участвали като представители на различни политически сили, а не на КНСБ, според г-н Христов. Аналогичен е случаят с Димитър Ламбовски, който участва в доста синдикални фирми, но бе избран с жълтата бюлетина. Бившият президент на КНСБ - г-н Кръстьо Петков пък е депутат от Коалиция за България.

С наближаването на местните избори КНСБ все по-активно води преговори за излъчване на свои хора в листите. Затова "24 часа" преценя, че е добре финасирането и бизнеобвързаността на конфедерацията да бъде колкото може по-прозрачна.

Чавдар Христов:

Капиталист - това

не е мръсна дума!

Никой не контролира КНСБ по закон, казва изпълнителният секретар на конфедерацията

- Ще ви отговоря, дотолкова, доколкото в моя периметър на дейност-изпълнителен секретар по трудовоправна закрила и законотворческа дейност имам информация по тях.

- Нека видим първо какво представлява КНСБ. Това е организация на работници и служители, представлявани от техни федерации и съюзи, които са членове на КНСБ. Фактически директно членство на работник или служител в КНСБ няма. Затова устава ни не урежда отношения между физически лица и КНСБ.

Когато става въпрос за защита на интересите на работниците, винаги става въпрос и за финансов ресурс. В действащия Закон за юридическите лица с нестопанска цел е предвидена възможност те да развиват допълнителна стопанска дейност, без да формират печалба. Тоест всички приходи да се реинвестират обратно в дейността на организацията. КНСБ е издавала книги, провеждала е обучения...

- Извинявайте че ви прекъсвам, но можем ли да приемем, че КНСБ е някаква форма на голяма корпорация...

- Абсурд. По смисъла на Търговския закон ще бъде груба грешка да се възприема КНСБ като корпорация, въобще като търговец

- Все пак всяка година КНСБ има приходи?

- Естествено. Основните приходи са от членски внос и от съвместни програми, по които синдикатът работи с външни организации. Но единствената дейност, която сме развивали е, както казах, издателска и провеждане на обучения. Когато законът ни позволява да извършваме стопанска дейност, защо да не го включим като възможност в устава си ? Впрочем от приемането на тази ВЪЗМОЖНОСТ в Устава ни в края на 2002г. такава дейност не е осъществявана.

- Щом отчитате приходи, значи всяка година имате финансови отчети. Възможно ли е да се запозная с тях?

- Не мога да ви отговоря дали е възможно в момента. Вероятно няма да има никаква пречка още повече и законът не го забранява.

- А по закон кой осъществява контрол върху дейността на синдикатите в България?

- Няма такъв орган. Няма такъв закон. Няма закон за синдикатите, макар че според з2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, такъв закон следва да бъде приет. Има Конвенция 87 на Международната организация на труда, ратифицирана от българската държава, която дава изключителна самостоятелност на синдикатите. Иначе и според устава дейността се осъществява в рамките на Конституцията и законите в България.

- Тоест да речем Сметната палата няма право да ви проверява?

- Абсурд. Сметната палата проверява изпълнението на държавния бюджет. Но при съмнения за закононарушения може, разбира се, да се правят данъчни проверки. И се правят. Данъчните ни проверяват какви приходи имаме и какви данъци плащаме върху тях. Правят ни проверки и от осигурителния институт. Отчети се предоставят на статистиката и на данъчните.

- Според търговския регистър КНСБ участва като съдружник в Застрахователна компания "Орел".

- Възможно е. Знам, че имаме малки участия, например в холдинг "Труд и капитал" - 1.09%. КНСБ е юридическо лице и според законите има право да участва като съдружник или самостоятелно в търговски дружества и сдруженията с идеална цел. Но тогава търговската дейност се осъществява не от КНСБ, а от съответното търговско дружество. Това е обичайна практика по целия синдикален свят.

- В "Труд и капитал", което е преобразувано в "ТК-холлдинг", КНСБ действително има малко участие. Не е ли странно при толкова малък процент собственост цели трима от ръководството на синдиката да участват в управлението на дружеството.

- Холдингът "Труд и капитал" беше създаден и с усилията на КНСБ. Собственикът преценява и кани кой да участва в ръководството на дружеството му.

- Над 80% от собствеността в "ТК-холд" е анонимна, според данните на търговския регистър. Вие знаете ли кои са реалните собственици?

- Не, нямам представа. Има изключително много дребни акционери.-десетки хиляди. Между другото от месец септември 2002г. Юри Аройо вече не е зам.председател на КНСБ и фактически е извън органите за ръковдство на синдиката.

- Вероятно знаете, че "ТК-холд" контролира или има дял в 31 български предприятия?

- Не зная.

- Запознат ли сте в какви дружества участват регистрираните в търговския регистър като управителен съвет на КНСБ 4 човека: Желязко Христов, Иван Кокалов, Пламен Димитров и Юри Аройо?

- Не, КНСБ няма управителен съвет. Нейните органи за управление са Конгресът, Координационният съвет, Изпълнителният комитет, председателят и Централната контролна комисия. Разминаването идва от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който не е съобразен с Конвенция 87. Всички решения за участие в една или друга форма на сдружения и индивидуални представителства се взимат от колектинвните органи на КНСБ.

- Знаете ли, че на адреса на централата на КНСБ на пл. "Македония" 1 има регистрирани много фирми, в които КНСБ участва пряко или индиректно, чрез свои членове, предимно на ръководни длъжности в профсъюза?

- Една голяма част от тези фирми тук са в типични договорни отношения за съвместна дейност и експлоатация в духа на целите на устава, нещо подобно на ползуватели на помещенията.

- Тоест са ви квартиранти? Но КНСБ държи в доста от тях доста голяма част от собствеността?

- Не зная с точност, но дори да е така какво лошо? Например, една част от данните ви по списъка, може би към 90%, въобще не са актуални. Но, аз не мога да ви кажа как точно стоят нещата към момента, по-скоро някой от компетентните лица в КНСБ може да ви отговори.

Но тези дялови участия във фирми са създавани с идеята за обезпечаване на основната дейност на синдиката. КНСБ има толкова много функции, задачи че трудно може да се финансира само от членски внос. Затова, когато органите му за управление решат, участват в търговски дружества или сами създават такива. Не забравяйте че назад във времето имуществото на КНСБ бе одържавено. Нямам представа колко от членовете на КНСБ участват в търговски структури, но не смятам че това е осъдително от каквато и да е гледна точка.

- Все пак основната цел на КНСБ е да защитава правата на работниците, а в същото време той се явява и крупен работодател. Няма ли сблъсък на интереси?

- Едва ли участието на КНСБ в търговски дружества го превръща в работодател. Може да го превръща в собственик, капиталист, но това отдавна не е мръсна дума. Никой не е казал, че собствеността и синдикализма са антагонистично или безпринципно противопоставени. Повтарям Уставът на КНСБ позволява и урежда създаване на търговски дружества, както и участие на представители на КНСБ в тях.

- Кой тогава е работодател?

- Работодател е предприятието.

- Но ако вие сте собственик на предприятието?

- Не съм работодател, дори и да съм собственик, въпреки че хората често ги приемат за едно и също нещо. Независимо дали притежавам 100% или по-малък процент.

- Няма ли тогава да ви е трудно да защитавате правата на работниците?

- В досегашната ни практика такива трудности не сме констатирали. Защитата на правата и интересите се осъществява в съответствие с Устава на КНСБ, Конституцията, действащото законодателство и международните

КНСБ: Участието ни

във фирми е символично

Предоставените материали са общи извадки от информационни системи, по-голямата част от които не са актуални. Достатъчно доказателство е да се проследи капиталът на дружествата и ще стане ясно, че при близо 80 на сто от тях той не е деноминиран и АКТУАЛИЗИРАН ПО РАЗМЕР, поради което тези дружества следва служебно да се считат заличени от 1999 г. насам, тъй като не отговарят на изискванията на действащото законодателство.

Така поднесена, информацията не откроява актуалното състояние на част от фирмите и създава впечатление за тенденциозно представяне на участието на синдикалисти в бордове и капитал. Така например, за част от фирмите са изредени всички, които са участвали в управлението, без да се фиксират датите на тяхното влизане и излизане от управлението. Доказателство за това може да послужи фактът, че някои от фирмите имат в управителните си тела повече от седем души - нещо, което Търговският закон не позволява.

С малки изключения участието на синдиката във фирми е пряко свързано с неговата собствена дейност. Това са осигурителни, застрахователни, здравни, медийни и други дружества, без които дейността на синдиката би била непълна или дори немислима.

Участието на синдиката в някои от дружествата е свързано със съвместни дейности от взаимен интерес. Такива са например дружества, занимаващи се с износ на работна ръка, с рекламни материали и др. На част от тях КНСБ е предоставяла помещения, срещу което нейните членове са се ползвали с префернции.

Част от дружествата съществуват от първите години на създаването на КНСБ, т.е. решение за тях е вземало друго ръководство, но и тогава, и сега решение за всяко участие на КНСБ се взема от колективен орган на КНСБ и се потвърждава от висшия орган между конгресите -Координационният съвет.

Пресцентър на КНСБ