"24 часа" научи нови подробности от "творческата" биография на белгийката в България. Обади се и друг потърпевш български бизнесмен, чиято тъжна изповед публикуваме.

Българи мамят по

схемата "Корвелейн"

В последните месеци преди задържането й, Корвелейн работела за известна бургаска групировка, в структурите на която в миналото е влизала и банка, съобщи за "24 часа" източник от морския град.

Според него с тази групировка е свързан следващия етап на аферата "Корвелейн", който се развива след нейното прибиране зад решетките. Синът на Лиан Корвелейн - Филип, твърди, че не Интерпол, а именно хора от Бургас са поръчали ареста на майка му, защото й дължали много пари.

След като Лиан била прибрана от полицията на 17 май, бизнесмени, свързани с морската групировка, започнали да прилагат масово нейната схема.

В "24 часа" вече се оплакаха пострадали бизнесмени. Схемата винаги е една и съща: посредници предлагат да осигурят голям кредит с много изгодна лихва, най-често от чуждестранна финансова институция. Представят документи, които

изглеждат

перфектно

изготвени

Започва кореспонденция с финансовата институция, която също изглежда перфектна. До отпускането на кредита остават броени дни, когато неочаквано посредникът почва да се тюхка, че се е появила неочаквана пречка. А именно - че финансовата институция иска да й бъдат преведени

няколко процента

от обещаната сума

като гаранция, че кредитополучателят има възможности. Ако това стане, кредитът ще дойде до броени дни, кълне се посредникът.

Немалко български бизнесмени са се хванали на тази въдица. Всичко приключвало, когато преведели процентите. Веднага посредникът изчезвал, а когато потърпевшите се свързвали пряко с финансовата институция разбирали, че тя изобщо не знае за кредита, който трябва да им отпусне.

Схемата прилича донякъде на нигерийските измами, които бяха нашумели в началото на 90-те. Тогава нигерийци, представящи се за бизнесмени или за правителствени чиновници, предлагаха солидна печалба на всеки, който

им предостави

банковата си

сметка

с известна сума в нея. Те обещаваха, че ще вкарат парите си само за малко, за да могат да ги "изперат" и преследвачите им да изгубят дирите.

Предоставилият сметката си трябваше да получи комисиона. Всъщност нигерийските "бизнесмени" действително използваха сметките им, но ги източваха до стотинка.

Схемата "Корвелейн" обаче е доста по-прецизна и добре легендирана. Тя обещавала главно кредити, отпускани от големи международни банки.

Истината е, че тези институции винаги работят с кореспондентски банки в отделните страни и други посредници просто не може да има.

Любомир Кръстев:

Фирмата ни беше стигнала до положение или се развиваш, или закриваш. С две думи страшно ни трябваше кредит, но лихвите в България са убийствени, най-малко 15%. Отделно банките тук искат 300% обезпечение на кредита си с имоти.

Нашата фирма е полиграфическа, а там техниката е от порядъка на няколко милиона марки и то за най-нормални неща, с които да си конкурентен на пазара.

Тогава Лиан Корвелейн имаше офис на "Ангел Кънчев", в КТ "Подкрепа" се премести малко по-късно. Подписахме с нея договор за

осигуряване на

кредит от 2 млн.

германски марки,

които щяха да ни стигнат за пълно оборудване на една печатна база.

Според договора ни с белгийката трябваше да й преведем 0,5% от сумата преди пристигането на кредита и още 2% след това. тези пари щяха да са нейния консултантски хонорар.

Условията ни се видяха съвсем приемливи, още повече, че тя говореше за кредит с лихва от порядъка на 6-8%.

Започнахме да й превеждаме хонорара й, а тя уж работеше по неговото осигуряване. В същото време през офиса по същата процедура минаха още поне 20 фирми. Тя взема между 15 и 60 хил. долара от всяка, сметнете колко е събрала. Не съм чул да е осигурила поне един кредит.

След това, което ни се случи, мога само да предопредя колегите бизнесмени: не вярвайте, че някой може да ви осигури кредит от банка в чужбина, без да мине през неин клон или кореспондентска банка в България. Няма такъв филм. Ние обаче повярвахме на Лиан Корвелейн и това ни струваше 2 години ходене по мъките. Не помня колко пъти тя ни лъга. Любимият й израз беше:

утре е

денят х

Вашият кредит пристига, чакайте ме сутринта пред еди коя си банка. Отиваме, случваше се и през зимата, страшен студ. Чакаме с часове. От белгийката няма и следа. След това като я намерим, се държи, сякаш нищо не е станало. Често дори и никакво обяснение не даваше. В други случои почваше да извърта, а когато станеше много напечено или се струпвахме повече измамени - влизаше в болница. След седмица, като спадне напрежението, излизаше и всичко започваше отначало.

Тя ни обещаваше кредит от Хипоферайнц банк. В договора, който сключихме с нея, тя включи точка, която ни задължаваше в пълна дискретност. Тоест не трябваше да казваме на никой за условията по кредита и най-важното - нямахме право да се свързваме пряко с банката, за да проверим докъде са стигнали нещата. Всичко трябваше да минава през белгийката, тя настоя дори изцяло да поеме счетоводството на фирмата ни, докато трае процедурата по осигуряването на кредита. Сега разбирам колко е абсурдно това и как по този начин тя си е осигурявала безконтролна свобода на действията, но тогава нещата изглеждаха различно.

Освен че държи много уверено и владее перфектно много езици, тя успява умело да смесва преговори с реални фирми с нереални такива. Бяхме смаяни как директно избира по телефона шефа на някоя голяма западна банка и започва да си говори с него. Сега разбирам че или си е говорела сама, или си

има подставени

лица за тази цел

В същото време, във връзка с очаквания кредит, на факса ни пристигаха и документи от авторитетни чуждестранни банки, застрахователни компании и др., които изглеждаха съвсем автентични.

Корвелейн никога не казва няма да получите кредита. До последно тя ти поддържа интереса с някакви фалшиви обещания, факсове, документи. Всичко това - за да продължиш да й даваш пари и да не я подвеждаш под отговорност. Същевременно се носеха слухаве, че има зад гърба си хора от полицията, включително шеф на РПУ.

Без да смятам другите по дребни разходи, Корвелейн ни завлече с 25 000 лева. Докара ни до просешка тояга и блокира напълно бизнеса ни, наложи се да освободим служителите си. По същата причина спряхме да изплащаме първия си кредит към БАИФ.