Декември 2004 г.
Българи държат в Крит
търговията с бебета
Тарторката е от с. Камено, 4-ма са спипани от прeдрeшeни полицаи
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ
Още четирима българи са арестувани във вторник в Гърция при опит да продадат бебета на полицаи под прикритие, представящи се за бездетни семейства.
Става дума за 40-годишен мъж и 20-годишна родилка, които искали да пласират 10-дневно бебе за 20 000 евро. Другите двама са 43-годишен българин и 23-годишна жена.
И двете български двойки са били закопчани в Пирея, където са пристигнали от остров Крит. Няма данни за връзка между двете двойки, но всички са живеели в главния град на Крит - Ираклион.
На 4 декември гръцката полиция съобщи, че е заловила българи по обвинение, че са част от канал за търговия с бебета. Те са хванати в Ханя, втория по големина град на острова. Тогава от полицията съобщиха, че са арестувани трима българи и се издирва още един, който успял да избяга.
"Първо заловихме организаторката, 18-годишния й син и 22-годишната майка на бебето. Хванахме последния на другия ден - това е 52-годишният съпруг на шефката на бандата", съобщи вчера пред "24 часа" шефът на полицията в Ханя майор Стилианос Артсидакис.
Той разказа, че българите били наблюдавани от полицията, която успяла да установи контакт с тарторката на бандата и да договори с нея покупката на
тримесечно момиченце
срещу 12 хиляди евро
Полицаите под прикритие предали белязани шест хиляди евро и в същия момент арестували всички българи.
Екшънът се разиграл в малък парк в центъра на Ханя, недалеч от кино "Регина".
Съгласно гръцките закони полицията не съобщава имената на никого от задържаните до момента българи - това ще стане чак след произнасянето на присъди.
По свои канали "24 часа" разбра, че семейството, организирало продажбата на бебето в Ханя, е от Камено, Бургаско.
През последните три месеца същата банда успяла да продаде още две бебета, чиято съдба се разследва от полицията. Срещу извършителите са повдигнати обвинения за нарушаване на закона за осиновяване на малолетни деца.
Наказанието за организаторите на сделката е от 5 до 10 години затвор, а родилката е заплашена от година и половина решетки и 1500 евро глоба.
"В Крит има бум от осиновявания на българчета", съобщи за "24 часа" служител на социалните служби на острова, пожелал анонимност. Според него през последните 10 месеца са извършени осиновявания колкото общо за три години преди това.
Защо точно
българчета
На Крит броят на семействата, които не могат да имат деца, е сравнително голям поради затворената общност. Доскоро са се осиновявали румънчета, но откакто там забраниха осиновяванията от чужденци, интересът е прехвърлен изцяло към българите.
На острова имат представа за нашенците като чернокоси и силно мургави - също като голяма част от критяните, затова харесват бебетата им.
Всъщност в повечето случаи този бизнес е под контрола на роми.
"Да, предимно роми и мюсюлмани участват в сделките, но не и в последната в Ханя", съобщи шефът на полицията.
Бизнесът с осиновяванията в Крит е изцяло под контрола на българите, съобщи източник от спецслужбите на острова. Според него те са се споразумели с останалите емигрантски общности - румънците държат производството на фалшиви паспорти и работни визи, а албанците - дрогата и проституцията.
Освен българи в бизнеса с продажба на бебета участвали и местни адвокати, лекар и държавни служители по цялата верига на осиновяването.
Полицията на острова е започнала голямо разследване на всички осиновявания от последната година. То обаче едва ли ще доведе до сериозен резултат, защото сделките са добре оформени юридически и ако извършителите не бъдат заловени в момента на плащането, спипването им е почти невъзможно. Бебетата момичета вървят по 13 000 евро, а момчетата - 2 000 евро по-скъпо.
Майор Стилианос Артсидакис:
Бременните идват
месец преди да родят
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ
- Г-н Артсидакис, бихте ли описали схемата за търговия с бебета?
- Българи тук се свързват с бездетни критски семейства и уговарят продажбата на бебе. След това чрез свои контакти в България издирват жени, готови да родят и да продадат бебето си. Тъй като е невъзможно жена с дете да влезе в Гърция, без то да бъде записано на границата, изпращат бременните от България месец преди да родят.
- Лесно ли минават границата?
- Тъй като на гръцката граница с България следят внимателно за влизането на жени в напреднала бременност, те минават най-често през Австрия, откъдето се прехвърлят в Италия. Оттам пристигат вече без проблеми с ферибот до Крит. Организаторите ги настаняват в къщи под наем, докато дойде моментът за раждане - най-често в държавните болници на острова.
- Казаха ми, че по-често използват частни, защото оттам не съобщават в полицията, ако имат съмнения за незаконно осиновяване.
- Да, но в частните раждането излиза скъпо, докато в държавните е без пари. Все пак те правят всичко това изцяло заради материалния си интерес.
- Кажете за случая в Ханя.
- Както знаете, не мога да споменавам имена, но мога да кажа, че действително 50-годишна жена е организатор на сделките, затова и до момента е в ареста, където е и родилката. Пуснахме сина и съпруга на “шефката”, след като платиха гаранция.
Майката на бебето скоро ще бъде освободена и ще се върне в България. За детето - Колко българи има на Крит и създават ли други проблеми?
- По неофициална статистика легалните български емигранти са между 2000 и 3000, не е ясно колко са всички. Ако изключим случаите с бебетата, други сериозни проблеми с българите нямаме.
- Смятате ли, че “бизнесът” с бебета е дело на организирана престъпност?
- Все още нямаме данни за връзка между отделните случаи и за някаква организация, която да контролира нещата. Тук трудно може да се получи такова нещо. Нека не забравяме обаче, че разследването едва сега започва.
- Ако участниците в сделката не бъдат заловени в момента на плащането, осиновяванията изглеждат напълно законни, така ли?
- Разследваме всички осиновявания от последните месеци и може би ще излязат интересни факти. Но без да се хване плащането, както направихме тук, в Ханя, наистина е много трудно да се докаже, че е бебето е продадено.
1 млн. eвро от 50 продадени
българчета в
Крит за година
Бездетни семейства вероятно са платили
и повече, замесени са хора от острова
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ,
наш пратеник на Крит
Най-малко 50 български бебета са осиновени на остров Крит само през 2004 г. Такава e официалната информация от социалните служби.
В главния град Ираклион от общо 42 осиновявания 39 са на българчета. Подобна е ситуацията във втория по големина град Ханя - от общо 17 осиновявания 11 са на българчета. Със сигурност има още случаи в по-малки населени места на острова.
При колко от тях е имало незаконно плащане, трудно може да се докаже, разследването продължава.
Според полицейски източници процесът вероятно е започнал с единични случаи, докато някой е усетил далаверата и е превърнал осиновяването в бизнес. При 15-20 хил. евро на дете това може да означава, че само в Крит са платени над 1 млн. евро за български бебета през 2004 г.
В началото на седмицата в Ираклион са пристигнали полицаи от Атина, разследващи случая с продажбата на бебета слeд ареста на две български двойки в Пирея. Те са опитали да продадат бебета, но са попаднали на полицаи под прикритие. И двете задържани двойки български цигани са живеели в Ираклион.
Разследването започнало преди година, но първите арести са извършени през последните месеци. В края на 2003 г. полицията получава информация, че българи на острова подготвят мрежа за "доставка" на бременни жени, раждане в местни болници и продажба на бебета на бездетни.
Ченгетата наблюдавали дълго процеса, за да открият всички замесени, включително
държавни служители, адвокати и лекари
В държавните болници и социалните служби са били предупредени да бъдат много внимателни при осиновявания на българчета.
Междувременно изтекла информация за разследването и организаторите на престъпната схема са започнали да избягват държавните болници. При частниците е трябвало да плащат повече и самото осиновяване излизало по-скъпо, но така си осигурявали дискретност.
В края на април в местност южно от Ханя, недалеч от село Палиохора, полицията хваща трима българи. Оказва се, че бременна жена е държана принудително в къща от другите двама. Те я убеждавали да продаде бъдещото си бебе на критско семейство. До повдигане на обвинение тогава не се стига.
През октомври в Ираклион полицията задържа 3-ма българи при опит да продадат тримесечно бебе за 5000 евро на полицаи под прикритие. Организаторите, както и майката на детето все още са в ареста.
Седмица преди това други трима българи са арестувани в Гърция, защото искали да продадат бъдещото бебе на непълнолетната Парашкева Василева. Бременното момиче било държано насилствено в жилище, откъдето успява да избяга на 15 октомври.
Парашкева се свързва с полицейските органи в Атина и в резултат на разказа й гръцката полиция арестува българите Богдан Кондов, Емилия Михайлова и Марин Михайлов.
Защо осиновяването
се превръща в бизнес
Процедурата по осиновяването в Гърция е изключително сложна и бюрократична, чака се поне 5-6 години. Затова хората предпочитат да си купят дете на чужденци, които са се отказали от него.
Рано е да се каже дали схемата е била под контрола на българската организирана престъпност. Факт е обаче, че са използвани канали за прехвърляне на бременните през Австрия и Италия, за да влязат по-лесно в Гърция. Същият начин се използва от български мафиотски групи при трафик на хора и най-вече на жени за проституция.
"Не вярвам всичко това да е организирано от един човек или от някаква мафиотска структура. По-скоро някой е усетил, че се правят добри пари, и е бил подпомогнат от местни адвокати и държавни служители. След това са се включили и други, докато накрая се е разраснало толкова, че полицията е усетила", казва Наполеон Сарантидис, шеф на критската тв "Кидон". Според него след шума, който се вдигна, организаторите ще преместят "бизнеса" в друга част на Гърция.
Българската общност се ползва с добър имидж в Крит, особено в сравнение с албанците. Преди месец в Ираклион е арестувана българка за проституция, други криминални прояви на нашенци няма.
"Не вярвам схемата да е организирана изцяло от гърци, но със сигурност
местни са помагали
на българите
да продават бебета, просто няма друг начин. Българите не говорят добре гръцки, не познават обстановката - някой трябва да им е помагал да намират клиенти", казва Сарантидис.
Тъй като плащания не са засичани освен при последните арести с използване на полицаи под прикритие, формално осиновяванията на Крит са законни. Майките са се отказали от децата си, а съдът е дал родителските права на критските семейства.
Атина е отделила около 2,5 млн. евро за борба с трафика на хора и мрежите за проституция. Продажбата на бебета
се наказва с до 10 години затвор
за организаторите и 1,5 г. плюс глоба за майката и купувачите.
Според източник на "24 часа" задържаната в Ханя 50-годишна българка от Камено, Бургаско, организирала продажба на поне три бебета, е проговорила пред съда. Тя съобщила имената на гръцки граждани, помагали за сделките.
Освен в Гърция български бебета се продават във Франция, Италия и Португалия. Според данните на Гранична полиция майките най-често са ромки от районите на Пазарджик, Пещера, Сливен, Бургас.
В различните държави българчетата се търгуват различно. Средната цена във Франция например е 5-6 хил. евро, в Гърция при последния арест в Пирея тя е стигнала 20 000 евро. Вероятно цената се е качила поради нарасналия риск при сделките.
Защо си купих
българско бебе
Заможни гърци плащат хиляди евро, за да не са сами на старини
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ,
Ираклион-София
Мария Т. е 47-годишна и заема висок пост на остров Крит. Кариерата й е отлична, отношенията със съпруга й също. Едно нещо е помрачавало идилията на заможната гръцка двойка - не могат да имат деца.
Съгласяват се да говорят по темата с уговорката, че имената, постовете и адресът им, както и полът на детето им ще останат тайна.
Мария работи в здравеопазването и е изпробвала всички начини за добиване на дете, но проблемът е неразрешим. Остава осиновяването, но в Гърция децата, за които няма кой да се грижи, са малко. Дори да се открие такова, започва ходене по мъките - от 5 до 8 години, а често всичко се оказва напразно.
Междувременно съпругът на Мария наближава
пределната възраст
от 60 години,
позволена за осиновители. Скоро ще загубят надежда.
Един ден семейният им адвокат подхвърля: "Защо не си вземете българче, много е модерно!"
Мария е слушала за осиновяване на бебета от чужбина и преди, но никога не е обръщала внимание. Високият пост не й позволява да предприеме нещо незаконно, а е чувала, че за бебетата се плаща.
Адвокатът бързо я убеждава, че ако не е съвсем законно, то със сигурност е морално. "Разбираш ли, те умират от глад там, а тук ще има истински живот, ще стане бизнесмен, доктор, писател, какъвто си поиска!"
След няколко дни размисъл Мария и съпругът й решават да рискуват пред реалността да останат сами в старините си. Адвокатът се свързва със свои колеги на острова, които имат контакти с местни имигранти. В случая на Мария те са от Камено, Бургаско, и преди нея са помогнали на няколко бездетни критски двойки. Срещу 14 000 евро от всяка. До 2003 г. този бизнес
се контролира от
румънци и албанци
От 2001 до 2003 г. има общо 42 осиновявания в главния град Ираклион според данни от местните социални служби. От тях 36 деца са от Албания или Румъния и само 3 са от България.
В края на 2003 г. незаконните дейности на острова се преразпределят между престъпните групи. Румънците стават монополисти в изработването на разрешителни за работа, албанците поемат пазара на дрога и проституцията. За българите остава секторът на платените осиновявания, който те бързо разработват.
Само за 10-те месеца на 2004 г. има толкова осиновявания, колкото за трите предишни години общо. От 43 осиновени деца в Ираклион 39 са българчета.
"Сигурни сме, че при повечето е имало плащане, но трудно можем да го докажем, без да ги хванем на място", казва офицер от службите на острова.
Инкубаторите за
бебета в България
в Пещера, Камено, Бургаско, Айтос, Провадия, Пазарджик, Сливен и др. започват "производство".
"Повечето от случаите, които сме засекли, са с бебета на роми и мюсюлмани, но има и на етнически българи", казва шефът на полицията в Ханя майор Стилианос Артсидакис.
Семейството на Мария първо е платило на адвокати аванс, отчетен като "консултантска дейност". Консултантите дават на ръка част от сумата на българските посредници на Крит, които препращат пари в ромското гето. С тях се грижат бъдещата майка да има всичко необходимо, за да се роди здраво бебе.
Мария и съпругът й са избирали между два начина да получат дете. Първоначално им е предложено да платят директно на гинеколог в местна болница, който да изроди бебето и да го впише като мъртвородено. Срещу 5000 евро той е бил готов да впише Мария като биологична майка на детето.
Семейството обаче преценява, че рискът е твърде голям, и приема втория вариант. Съпругът е
“направил” дете
на българката
- за целта той пътува до България, за да легализира бъдещото си бащинство. Месеци по-късно майката, която той никога не е виждал, пристига на Крит в напреднала бременност.
След като жената ражда в местна болница, съпругът заявява, че е баща на детето. Мария преглъща "изневярата" и се съгласява да приеме в семейството детето от "извънбрачната връзка" на мъжа си.
Измамата може да бъде разкрита с ДНК тест, но такъв не се прави, когато бащинство не се отрича. По закон социалната служба на Крит е длъжна да разследва осиновяванията.
Майката обаче изчезва
веднага след раждането
В болницата услужливо са "пропуснали" да впишат точните данни на родилката. Отбелязано е само име, но не и някакви данни, например адрес, чрез който жената може да бъде издирена. Съответно социалните служби, които са уведомени от бъдещите осиновители за намерението им, няма как да я намерят, за да проверят фактите.
Преди да изчезне обаче, майката се явява заедно с осиновителите пред нотариус, където бъдещото осиновяване се регистрира, като двете страни заявяват волята си.
Не повече от 6 месеца по-късно според изискванията на гръцкото законодателство в местния съд се насрочва дело за родителските права. Бебето трябва да е навършило поне 3 месеца, за да започне процедурата.
След изчезването на майката за малкото се грижат в болницата, а "бащата" има право на посещения, включително със съпругата си.
В съда представител на социалните служби представя случая с доклад, в който е отбелязано, че майката не е разпитвана, защото не е намерена. Тя самата се появява в деня на делото и заявява, че се отказва от детето си.
Тъй като проблемът с непълния доклад по случая не е по вина на осиновителите, съдът обикновено им дава родителските права още на първото заседание. След това те плащат чрез адвокатската къща останалата част от сумата за бебето, като всеки по веригата получава своя дял.
Член 10 от Закона за осиновяванията в Гърция, който е в сила от 1996 г., предвижда 18 месеца затвор и глоба 1500 евро за майката и осиновителите, ако бъдат заловени в незаконна сделка. Посредниците са заплашени от 5 г. затвор при една сделка, и от 10 г., ако са превърнали осиновяванията в бизнес.