Кой наследи
Максуел в България

Фирмите му "Баймакс" и "Комюникейшънс болканс лимитед" са действащи и досега

СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ

Ако преди 10 години Робърт Максуел не беше загинал мистериозно, днес в България двама щяха да претендират за титлата цар.
Единият, Симеон, монарх по рождение и бизнесмен, неотдавна прие премиерския пост, след като преди десетилетия един спорен референдум му отне короната.
Другият, Робърт Максуел, роден като беден източноевропеец с името Ян Лудвиг Нок, стана един от гурутата на световния издателски бизнес. Той беше и едно от лицата на прохождащата българска демокрация, финансирайки едновременно вестниците на комунистите и на новосъздадената синя опозиция. Месеци преди да падне със спряло сърце от яхтата си, на последния си рожден ден, той нахлузи

фланелка с надпис
"Цар на България".

Още през 1983 г. обаче Максуел беше удостоен с най-високото българско отличие за чужденец - орден "Стара планина" I степен. Връчи му го лично Милко Балев за принос в "обмена на културни, научни и политически ценности между народите". Казано по-просто - за издаването на луксозно подвързани томове на различни езици с трудовете на Тодор Живков.
Това беше една от многобройните дейности на Максуел - да издава, срещу солидно заплащане, умотворенията на висшите партийни лидери от соцлагера. Казват, че по този начин комунистическите разведки са имали възможност да прехвърлят капитали за операциите си на Запад.
Казват също, че огромната си медийна империя Максуел успява да изгради не без помощта на КГБ. Случайно или не, за подобни връзки се намекна и при Симеон, веднага щом обяви апетитите си към властта в България.
Максуел притежаваше корпорацията "Максуел комюникейшън", обединяваща десетки вестници, издателства и телевизионни компании в Англия и САЩ. Бизнесменът контролираше издателства и медии в Унгария, бившата ГДР, Турция, Израел, СССР, Аржентина и др.
Защо обаче той избра да стане "цар" точно в България? И досега няма категоричен отговор. Според една от версиите - заради стратегическото й местоположение между три континента, което я превръща в

идеален плацдарм
за завоевания

едновременно в Европа, Азия и Африка. Както и заради ниския стандарт, позволящ да се почустваш могъщ като цар с някостостотин милиона зад гърба си.
Въпреки мащабите си обаче империята му се оказа колос на глинени крака в момента, в който банките отказаха да му отпускат повече кредити на доверие. Максуел рухна, а с него изчезнаха и милиони долари от пенсионния фонд, който контролираше. Години след това синовете му Кевин и Иън бяха мъкнати по съдилища, заради дълговете на баща си към различни банки за 4,8 млрд. долара. Още години им трябваха, за да спасят и стабилизират поне част от бащината си империя.
Но какво направи всъщност Максуел за България? В зората на демокрацията той дари 1000 тона вестникарска хартия, купи 70 български филма. В най-гладната зима на 1990 г. дари 200 тона детски храни, стоки за 30 млн. долара и още 20 млн. в кеш.
Интересите му се завъртяха около футболния отбол "Славия", резиденция "Перла". Купи по половина от вестник "Вечерни новини" и фирма "Балканфилмс". Искаше да вземе фармацевтичния завод в Разград и школата за подготовка на мениджъри в Бистрица.
Не е ясно каква част от имуществото, което контролираше в България, се държи от неговите наследници. Факт е обаче, че и двете му български фирми - "Баймакс" и "Максуел комюникейшънс болканс лимитед"

са действащи
към момента

Собственик на "Баймакс" е "Баймакс ПЛС" - Великобритания, регистрирана в Оксфорд на адрес "Хедингтън хил хол". Вероятно зад нея стоят синовете на Максуел Кевин и Иън.
Българският управител на "Баймакс" е 50-годишният Илиан Бозев, който не е собственик на фирмата. Той не пожела да отговори на поканата на "24 часа" за разговорор във връзка с наследството на Максуел.
В другата фирма - "Максуел комюникейшънс болканс лимитед" пряко участва Йън Робърт Максуел, както и "Максуел хауз". Другият ограничено отговорен съдружник в "Максуел комюникейшънс" е Христо Христов, бивш търговски министър преди 1989 г. Той също отказа разговор по каквито и да е теми.
Г-н Христов е известен с дискретността си и с умението да попада колкото е възможно по-рядко на вестникарските страници. За последен път около него се разшумя, когато стана един от учредителите на генералското движение в БСП, заедно с бившия шеф на Първо главно управление на ДС ген. Любен Гоцев.
Тъй като фирмите на Максуел са действащи, г-н Бозев и г-н Христов може да се приемат като

наследници на
бизнеса на Максуел
в България

И двамата участват в още редица структури - Бозев в общо 7, а Христов - в 15. Техни съдружници пък имат, подобно на Максуел, интереси в издателския бизнес. В "Ато ко" ООД например г-н Бозев е съдружник с издателя на в. "Български бизнес" Детелин Сертов. Както и с близкия до "Мултигруп" Спартак Жаров. И тримата обаче са освободени от тази фирма.
Г-н Христо Христов има значително по-широки бизнес контакти. В няколко от фирмите си например той е съдружник с новия издател на в. "Дума" Петър Манджуков или със сина му Ивайло.
В "Булказ" ООД г-н Христов е съакционер с медийната звезда Кеверок Кеворкян, двамата държат по 8000 дяла.
Освен със синовете на Максуел, г-н Христов има и други контакти с хора от Великобритания. Например в "Лас Вегас казинос" АД заедно с Христов участват англичаните Андрю Робинсон, Гари Скот и Доналд Робинсон.
Както и в регистираното в Добрич "Англо-българско селскостопанско акционерно дружество", където г-н Христов си партнира с англичаните Робин Грей, Томас Мартин и Сеан Барч от Ирландия.
В "Булмед-97" екстърговски министър е бил заедно с бившия секретар на ЦК на Комсомола Станка Шопова. Тя е действащ акционер и досега, докато г-н Христов е освободен, както и издателят на "Дума" Манджуков. Действащ акционер е и "Орел агро холдинг" на Добромир Гущеров.
В "Елмаз 24" г-н Христов е бил заедно с Виктор Вълков, бивш външен министър от кабинета Попов и с Максим Димов,

икономически
експерт
на НДСВ

и настоящ банкер "Росексим". И тримата са освободени. Действащ акционер е Чавдар Чернев, висш МВР шеф от времето на Луканов.
В "Нова индустрия" АД освен с Максим Димов г-н Христов е бил партньор и с друг човек от новото време - депутатът Мирослав Севлиевски. И тримата са освободени от фирмата.