Убийството
на Надежда.
Кой и защо?
- Физическите заподозрени са изпратени в Англия по поръчка на прокуратурата
- Битката за винпрома в Сливен е най-силното доказателство за участието на обвинители в приватизацията
- Ще пуснат ли от ареста Николай Колев
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ
Вече 16 месеца едно зачернено ямболско семейство безуспешно търси справедливост.
На 28 февруари 2000 г. в София е открита дъщеря им - адвокатката Надежда Георгиева, с разсечена със сатър глава и рамене. Оттогава делото се прехвърля по инстанциите, следователите се сменят, а физическите убийци на 30-годишната жена все още са на свобода.
Освен като лична драма, делото нашумя като един от случаите с най-силно преплетени приватизиционни интереси между подземни и силови групировки от една страна и висши прокурори от друга. Важна роля са играли и бивши кадри на Държавна сигурност.
В ареста по подозрение за съучастничество попадна дори Николай Колев, бивш прокурор от Главна прокуратура. В четвъртък обаче срещу гаранция от 1000 лева бе освободен собственикът на ямболската винарна "Старата изба" Орлин Аврамов, смятан за поръчител на убийството.
"Все още не мога да повярвам че го пуснаха просто ей така. Ами
те сега ще
освободят и
Колев и край
- никога няма да бъде разкрито това зверство", ядосва се бащата на Надежда Костадин Георгиев.
Освен Надежда, той има и друга, по-голяма дъщеря. Двете сестри завършват математическата гимназия в Ямбол. Отличнички са, но каката учи повече и винаги я дават за пример на малката. На Надежда обаче уроците се отдават с много по-малко труд.
И двете завършват право. Надежда взема всичките си изпити от първия път, с изключение на един предмет, по който преподавателката се заяжда с нея. Къса я три пъти последователно, родителите й се притесняват. Надежда ги успокоява - "Не бойте се, няма да има изпит, който да не взема".
Когато парите не й стигали през студентските години, работела като чистачка в болниците. Със смях разказвала за дългия коридор, който трябвало да излъска до блясък.
Бащата Костадин Георгиев е заемал партийни постове в общината преди 1989 г., бил е и независим кмет. Чепат човек, винаги с особено мнение. Днес е представител на застрахователно дружество "Левски Спартак" за Ямбол, в офиса на което ни приема. Лично шефът на бившите барети Алексей Петров, който е свързан с дружеството, настоява Георгиев да заеме поста след нещастието с адвокатката. След заминаването си за София
до смъртта си
Надежда работи
за Петров
Когато завършва Софийския университет Надежда се се установява в Ямбол по настояване на баща си. Той е човекът, който няколко пъти я спира, когато решава да се премести в София. Сякаш усеща, че прокоба тегне над дъщеря му в големия град. Амбицията обаче тегли Надежда обратно към столицата. Малкият град й е тесен. Не иска да се занимава с бракоразводни дела, влече я търговската материя. Измъчва се, че няма достатъчно възможности за изява.
Баща й, тогава кмет на община "Тунджа", се запознава със собствениците на винарна "Старата изба" - Орлин Аврамов и Недялко Христов. Завръзката е около един конкурс за издание, което да публикува общинската информация за търгове, наредби и т.н.
Собствениците на "Старата изба" имат собствено издание - "Кредит", което спечелва конкурса. Тогава Георгиев ги пита нямат ли нужда от юрист във фирмата си. Запознава ги с Надежда. Те я приемат на работа и тя започва да води делата им, работи често по 16 часа на ден. Печели дело след дело и се превръща скоро в доверен човек на своите работодатели.
В компютъра й влиза
все повече информация
за целия им бизнес. Сега бащата ги определя като представители на подземния свят.
Иначе Орлин е от Сливен, бивш офицер от секретното ракетно поделение.
Постепенно отношенията между Надежда и работодателите й охладняват. Според баща й тя не е искала повече да я използват за мръсна работа. Започнала да ги заплашва, че знае доста за бизнеса им и те са зависими от нея. Няколко пъти сварва фирмения техник да рови в компютъра й докато е в обедна почивка или в някоя от малкото съботи, в които не е на работа.
Отношенията съвсем загрубяват и преместването й в София става наложително. Междувременно и доста хора в Ямбол показват открита неприязън към амбициозната адвокатка. Особено от по-възрастните в гилдията. Надежда е агресивна - винаги успява да вземе най-добрите дела с най-високи хонорари. Не се бои да влезе в открит конфликт с колегите си.
Тя почти няма приятели в гилдията, но пък сред местните интелектуалци е в стихията си. Особено добре се чувства в компанията на художниците и поетите - самата е писала стихове. Живее шумно, весели се когато намира време между безкрайните дела. А малкият град не прощава по-свободния живот и слуховете не закъсняват.
Така в един момент тя се оказва притисната от омразата на собствената си гилдия и хорските подхвърляния за морала й. Единственият път води към София, където очаква да намери спокойствие от клюките и от бившите си работодатели. И най-вече - ново поле за изява, защото амбицията и в този момент е по-голяма отвсякога. След 7 години дела тя е вече доста обиграна в търговкото право, особено по проблемите на винарския бизнес. Усеща се готова да играе на голяма сцена. На баща си казва: "Един ден
ще съм по-добра
адвокатка от
Рени Цанова
и Еньо Комитов".
Нещата в София не тръгват толкова лесно. Известно време не може да намери работа, защото няма достатъчно контакти. Въпреки това не унива и казва на баща си: "Ако трябва, пак ще търкам болничните коридори, но без работа няма да остана".
Помага и Донка Митева, сестрата на винената царица Роза Георгиева, с която са се запознали покрай многобройните дела, свързани с винарския бизнес. Донка я среща с Алексей Петров и го убеждава да я вземе на работа. Първоначално босът на бившите барети е против - "Имам толкова много юристи, за какво ми е още един".
Надежда спечелва няколко дела, които носят ползи на бизнеса на Петров. Скоро успява да му стане дотолкова доверен човек, че подготвя нова структура на "Спартак интерхолдинг". И тук младата адвокатка започва битка с останалите юристи около Алексей Петров. Те побесняват, че новата успява да влезе под кожата на шефа им. Тя обаче е постигнала целта си - едновременно е намерила добра работа и сигурност. Защото бившите й работодатели от Ямбол знаят кой е Алексей Петров и едва ли биха посмели да създават проблеми на някой от служителите му.
Освен ако нямат много сериозни основания, а в техния случай явно ножът е опрял до кокала. В компютъра си Надежда отнася от Ямбол информация, достатъчна
да създаде сериозни
проблеми на много хора
Затова в София мобилният й телефон често звъни, но когато клипът му изписва номерата на бившите й работодатели, тя изключва. На 17 февруари 2000 г., дни преди смъртта й бащата я посещава в софийския й апартамент. Загрижен, я предупреждава: "Надя, знаеш, че тези хора (собствениците на "Старата изба") не си поплюват, опасни са. Да не ти направят нещо." А тя се засмяла и го успокоила: "Имам нещо, с което ги държа послушни".
Наистина Орлин Аврамов успява да изземе цялата й адвокатска документация по делата на "Старата изба", когато Надежда заминала в София. Когато роднините й съобщили обаче тя казала: "Това, което Орлин толкова търси, няма да го намери там". И досега не е ясно с какво адвокатката е контролирала бившите си работодатели, но явно е много важно.
Особено деликатни са нещата около приватизацията на винпром "Вини - Сливен", където се сблъскват изключително силни интереси. От една страна в конфликта силна роля играе бившият прокурор на въоръжените сили и бивш военен прокурор в Сливен Николай Колев. Неофициално се говори, че бизнесът на Орлин и Недялко в "Старата изба", която се бори за дял от "Вини", тръгва с негови пари.
Във войната срещу неговата групировка пък играе скандалният прокурор Руско Карагогов, по-късно отстранен от Главна прокуратура.
Битката за винпрома се превръща в един от най-ярките примери за участието на прокурорското съсловие в родната приватизация. Надежда споделя с баща си, че неведнъж й се е налагало
да дава пари на
Руско Карагогов
по негово настояване. В един момент й писва и отказва да C:\WINNT
|