Кървавото дерби
Порточанов - "Лукойл"
Ако мустакатият и руснаците не се разберат, Бургас и хазната ще изгубят много
СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ
Един скандален футболен бос и една мощна петролна фирма се вчепкаха в кървава битка заради спорни имоти в Бургас.
Кавгата между президента на ФК "Нефтохимик" Христо Порточанов и руската "Лукойл" не е от вчера, но напоследък прие съвсем скандална посока. Проблемът е, че "Лукойл" е придобила заедно с рафинерията "Нефтохим" и още куп имоти с неясна собственост, покрай отцепването на футболния клуб "Нефтохимик". За това чуждестранният инвеститор няма вина и справедливо търси интересите си. Порточанов обаче също твърди, че зад него е законът.
Първият фронт е за супермодерния стадион "Нефтохимик", който е собственост на "Нефтохим" според нотариален акт 65/нот. дело 454 от 1998 г. Там обаче е разположен офисът на футболния клуб и хората на Порточанов изобщо нямат намерение да го напускат.
Затова още през април 2000 г. "Лукойл Нефтохим" подава иск до Районния съд - Бургас по чл. 108 на Закона за собствеността. С решение 1442/1.12.2000 г. Районният съд осъжда Порточанов да предаде стадиона.
Това обаче е само първата съдебна инстанция.
В законния 14-дневен срок Порточанов обжалва в Бургаския окръжен съд и битката продължава. Досега са минали 2 съдебни заседания.
Според Порточанов съгласно българското законодателство стадионът е безспорно общинска собственост. Той е актуван като такава от кмета Йоан Костадинов, защото е построен върху общинска земя. Вярно, че парите за строежа е дал "Нефтохим".
Спечелването на делото от "Лукойл" на първа инстанция Порточанов обяснява с натиск над съда от страна на управляващите. "Това обаче ще продължи само да изборите", заканва се той.
Вторият фронт е
за общежитието в
блок 60 в к-с "Лазур"
И то е категорична собственост на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и е включено в баланса на дружеството. Представлява 4-етажен блок с по 19 стаи на етаж, населен с нефтохимици, всеки с договор за наем и настанителна заповед. Изключение правят разположените в сутерена пералня, кухня и столова и 4-я етаж, които се ползват от "Нефтохимик". 5 от стаите на 4-я етаж са преустроени в луксозен апартамент, в 3 живеят спортистки от Обединени спортни клубове "Лукойл Нефтохим", а в 8 от останалите са настанени футболисти.
След като се установява, че "Нефтохимик" ползва етажа и помещенията в сутерена без документи и наем, през пролетта на 2000 г. "Лукойл Нефтохим" изпраща нотариална покана до клуба да заплати обезщетение за ползване на стаите. От "Нефтохимик" отказват.
Следват наказателни действия. На 23 март 2001 г. се въвежда пропусквателен режим на общежитието. Охраната се поема от фирма "Лукома". Тя не допуска футболистите на Порточанов, тъй като не могат да представят нито договори за наем, нито настанителни заповеди. Помещенията се запечатват.
На 27 март Порточанов
подава молба
за самоуправство
до районна прокуратура. Три дни по-късно прокуратурата отхвърля молбата му. Той веднага обжалва пред Бургаската окръжна прокуратура и тя на свой ред отхвърля молбата му. По силата на тези две решения, на 10 април "Лукойл Нефтохим" настанява във въпросните стаи крайно нуждаещи се нефтохимици.
На 12 април Порточанов обжалва пред Бургаската апелативна прокуратура. Прокурорът Радия Танев нарежда на Районната прокуратура да издаде постановление за възстановяване на първоначалното положение.
"Лукойл Нефтохим" обжалва постановлението пред Върховна касационна прокуратура, която на 24 април се произнася, че е налице самоуправство от страна на "Лукома" и нарежда да се осигури достъп на футболистите до помещенията.
Същия ден хората на Порточанов са допуснати в общежитието. Те разбиват вратите на стаите и насилствено изхвърлят навън настанените в тях нефтохимици заедно с багажа им. Нефтохимиците веднага подават пред Районна прокуратура жалби за самоуправство от страна на Порточанов. Жалбите са удовлетворени, тъй като всеки от тях напълно законно пребивава в стаите с договори и настанителни заповеди. Прокуратурата постановява да се възстанови положението от преди самоуправството и нефтохимиците да се върнат в стаите си.
Порточанов обаче обжалва директно пред Бургаската апелативна прокуратура, която
отново решава
в негова полза
Той обяснява казуса така: "На общежитието сме доброволни владелци над 10 години. Първият етаж, където се намират столът и пералнята, никога не са били ползвани от "Нефтохим". Също от 1986 г., когато е регистриран "Нефтохимик", клубът ползва 4-я етаж. Ние по правото на закона сме станали собственици на тези два етажа и съдът просто не може да ги даде на друг".
Според него два автобуса и един камион от имуществото на "Нефтохимик" са присъдени в негова полза, а един автобус и линейката - в полза на "Нефтохим".
Луксозният автобус "Мерцедес" е платен с парите на "Нефтохим" и няма как да не е собственост на рафинерията, твърдят обаче новите й собственици. "Автобусът е купен за нуждите на футболния клуб и това се вижда категорично от документите. Също и електронното табло на стадиона", контрира мустакатият.
И изобщо той не мисли да отстъпва и продължава да ходи по нервите на големия руски инвеститор. А от
"Лукойл" започват
да губят търпение,
защото стриктно изпълняват задълженията си по приватизационната сделка, а немалка част от собствеността им продължава да убягва.
Междувременно Порточанов се хвърли в политиката и набързо оглави Партията на зелените. Вероятно неслучайно тя е с екологична насоченост. Така чрез хората си в бургарския общински съвет Порточанов парира всички инициативи на "Лукоил Нефтохим". Например за депото за твърди отпадъци, което новите собственици смятаха да изградят за едновременно ползване от рафинерията и от града. Всичко по проекта беше готово и вървеше перфектно до намесата на Порточанов. След като той се включи в играта всичко пропадна и вероятно така ще става при всички последващи инициативи на рафинерията.
От това обаче в крайна сметка губи Бургас, защото "Нефтохим" винаги е бил и ще бъде най-големият работодател в региона. Ако той не получи собствеността си и някой периодично блокира проектите му, цялото Южно Черноморие, а и държавният бюджет
ще понесат
чувствителни
загуби
Ето защо е по-добре спорът да бъде решен по-скоро.
"Ако "Лукоил" иска мир в Бургас, трябва да спазва правилата и законите в тази държава. Не може един чужденец да се държи като онбашия", казва Порточанов. Според него няма проблем руската фирма да бъде посрещната с хляб и сол, да прави само добро на Бургас и градът да й отвръща със същото".
Това обаче засега е само добро пожелание. Споровете явно ще се точат с години. Според разчетите на "Лукойл Нефтохим", рафинерията е наляла във футболния клуб над 7 млн. долара от 1990 до 1997 г., а сега същият клуб се опитва да отцепи и целия стадион.
"Това са пълни глупости", 2 650 000 марки са дали "Нефтохим" през всичките години. Футболния клуб си е осигурил много повече пари сам от трансфери, бизнес, реклама и спонсорство. Всички пари, включително за стадиона, не правят 7 млн. долара. Целият стадион струва 5 300 000 лева, заедно с автобусите", отнова контрира Порточанов.
От рафинерията пък го притискат с нови съдебни дела. "Сега направиха дело за съдебната регистрация на "Нефтохимик". Искат да ме изкарат виновен за фалшифицирането на някаква декларация", ядосва се мустакатият. Действително
от 29 януари
1986 г. има три
уникални решения
на Бургаския районен съд. Едното просто регистрира новия ФК "Нефтохимик". Във втория документ от същия ден се появава името на Порточанов като президент. А третият документ се различава от останалите по това, че "Нефтохимик" е вписан като ведомствен клуб на рафинерията. Ясно е, че не е възможно един и същ съдебен състав да издаде в един и същи ден три различни решения за регистрирането на един и същи клуб. Ще стане наистина много интересно, ако се окаже, че Порточанов е незаконен президент на клуба още от създаването му. Но нека оставим съдът да прецени.
Все пак дали може да има мир между Порточанов и новите собственици на "Нефтохим"?
"Ако Валентин Златев (президентът на "Лукойл България") не се прави на толкова велик, всичко може дC:\WINNT
|