| Сравнение на Mz 3 с NGC 7293 | |||||||||||||||
![]() |
|||||||||||||||
![]() |
|||||||||||||||
| Изображение на NGC 7293, получено от телескопа Hubble | |||||||||||||||
| Изображание на Мравката, получено от екипа Heritage | |||||||||||||||
| За обект, подходящ за сравнение с избрания от нас Mz 3, се спряхме на планетарната мъглявина NGC 7293, тъй като от една страна тя е подобна по вид, а от друга по своите характеристики се различава значително от Мравката. Охлювът е открит и наблюдаван за първи път в далечната 1824 година, докато Mz 3 е новооткрит обект – 1997 е годината на първите наблюдения. Причината за тази разлика е отдалечеността на двете мъглявини от нас. Логично е, че Охлювът се намира по-близо до Слънцето – на около 450 светлинни години в съзвездието Водолей, а Мравката – на приблизително 7 пъти по-голямо разстояние (3000 ly) в Прав ъгъл. Затова NGC 7293 е единствената планетарна мъглявина, чиито ясен образ може да се получи от наземни телескопи без наслагване на допълнителни филтри, както при Мenzel 3. Друг факт, заслужаващ нашето внимание, е различието в големината на двата обекта. NGC 7293 е най-голямата планетарна мъглявина, докато Мравката е сред средните по големина. Същевременно двата обекта са подобни по отнощение на своята централна звезда. Въпреки че за Mz 3 се предполага, че тя е двойна, със сигурност се знае, че прилича на Слънцето, което е известно и за Охлюва. Най-голямото различие между двете мъглявини, обаче, е видимо. Това е тяхната форма. Докато Menzel 3 е от редкия вид планетарни мъглявини с два симетрични издатъка, NGC 7293 е типична сферична. Това я прави по-обикновен и не толкова интригуващ обект, тъй като няма съмнения относно образуването й. Въпреки това, и Охлюва има своите загадки. Като например наблюдаваните от телескопа Хъбъл радиални структури, каквито са видими в кометните ядра. |
|||||||||||||||