Характеристики


Местоположение
Планетарната мъглявина Mz 3 се  намира в Млечния път. Нейните координати по J2000 са ? =  16h 17m 17.35s,  ? = -51° 59' 00".  Разположена е в съзвездието Норма (Прав ъгъл), което може да се наблюдава само от тропиците и Южното полукълбо.  Menzel 3 е отдалечена от нас на 3000 светлинни години или 900 парсека.

Големина и форма
Обектът е около 0.5 парсека дълъг. В светлинни години това значи 1.6 ly, което е типично за повечето планетарни мъглявини. Формата й я прави част от малък, но разрастващ се вид планетарни мъглявини. Те притежават два необикновено симетрични издатъка, за чието образуване учените имат няколко версии.

Химичен състав
Химичният състав на Menzel 3 не се различава особено от нормалния за изхвърляния от централните звезди на планетарните мъглявини газ. Съдържанието включва 75% водород, 24% хелий, а останалото е смес от въглерод, азот, кислород, сяра, магнезий и други, включително и желязо. По-тежки елементи присъстват също, но не са често срещани.

Образуване
За учените формирането на тази мъглявина е предизвикателство. Интересен е фактът, че една сферична звезда образува такива симетрични издължени издатъци от газ, който изхвърля.
Едната теория твърди, че централната звезда на  Mz 3 е двойна.  По-малката звезда обикаля много близко до голямата и така упражнява силни гравитационни сили, които оформят изхвърляния газ. Това е възможно само ако разстоянието между двете звезди е приблизително колкото това между Земята и Слънцето. Някои предполагат, че главната звезда дори е “погълнала” своя “партньор”, чиято орбита в момента е вътре в умиращата звезда.
Другата версия на учените е, че като централната звезда се върти, нейните магнитни полета се заплитат в сложни форми, наподобяващи спагети в купа. В пространството заплетените линии са следвани от космическа радиация. Тези ветрове се движат с повече от 1000 километра за секунда и  приличат на нашия слънчев вятър, но са много по-плътни. Те могат да станат видими от ултравиолетовите лъчи, излъчвани от централната звезда или от свръхзвуковите сблъсъци със заобикалящия ги газ, който кара материята да свети.
Фиг 1. и 2. Изображения на Мравката, получени чрез различни филтри
1