НОВИ СТИХОВЕ

2009 -

© Владо Любенов, автор, 2009-
Всички права запазени!

 
 

съдържание

 

ВИЛА „СТРАХ”
 

Аз всяка нощ сънувах вълци
във вилата на моя страх,
и хълцах в своя детски сън, и хълцах,
о, колко сълзи разпилях

по меката възглавка бяла
сред зимна нощ и летен здрач,
но пак на сутринта бе цяла
душата ми след всеки плач,

и пак излапвах апетитно
златистата филийка с мед,
и изучавах любопитно
стъклото с вълчи дъх отпред,

и гледах в тъмната просека
дали не светят две очи,
отдалечавайки се леко,
додето баба ме сгълчи,

и сепнат – връщах се отново
във вилата на моя страх,
където всичко бе готово
за сън, за смърт, за плач, - и плах

аз лягах по корем във здрача,
но не заспивах дълго пак,
разтворил парещи клепачи
широко на тила си чак,

и пак повтаряше се тоя
кръг страшен с вълчите уста:
страхът, смъртта, плачът и воя,
и радостта от утринта...

15.03.2009
 

* *  *
 
 

Мойта родина е малка лудница,
граничеща със море.
Тичат из нея луди на глутници,
затуй я заключват добре.

Но в някоя нощ по чаршафа ще слезна
от прозореца страшно висок,
и увиснал за миг над кипящата бездна,
ще заплувам навътре – към Бог.

06.12.2008
 
 

САМОЖЕРТВА
 

Ти имаш дом, народ, родина
и хлебец да се наядеш.
Но нямаш никаква причина –
да се пожертваш и умреш.

Животът сваля свойта летва
и все по-ниско ти летиш.
И нямаш друга саможертва,
освен докрай да се смириш.

11.12.2008
 
 
 

РИТУАЛ
 
 

Тя всяка вечер му мие краката  –
ритуал безпределно красив,
наклонила смирено главата
над легена калаено-сив...

С нежни пръсти по вената синя
тя докосва безмълвния мъж,
като в някаква стара картина
съхранила мига изведнъж.

Той мълчи и я гледа отгоре,
тя не смее да вдигне глава,
той със нея бъзмълвно говори,
тя отвръща с безмълвни слова.

И водата облива нозете,
и ги гали, подканвана с длан,
а стаените дребни предмети
кротко светят на задния план.

И в безкрайния миг на платното  –
ти усещаш с върховна тъга,
как мъжът оценява живота,
който тя сътворява сега...

05.11.2007