ПАРАШУТЕН   РОМАНС

Мелодията тук

(простете на уебмастера, че нямаше под ръка по-добро изпълнение)

Аз пак си спомням последната вечер

И сякяш виждам очите ти пак.

Очи, които сега са далече –

От мене скрил ги е нощният мрак.

Руса девойка, любимо момиче.

Руса девойка с две сини очи.

С руса девойка, която обичам

Нощта ни раздели.

Любима моя, недей да тъгуваш

Когато нощите срещаш без мен.

Косите руси аз пак ще целувам

И ти ще бъдеш отново до мен.

Но тази вечер – къде си, любима?

За миг видях те във свойте мечти.

Кажи ми, ти ли изпрати луната

И този рой звезди?

Моторен шум ми отнася мечтите

И самолетът възбуден трепти.

А на небето ме чакат звездите –

Така ли чакат и твойте очи?

Уверен тръгвам след свойте другари.

На всеки гръб парашутът тежи.

И към машината крачим засмени –

А ти, любима, спи...

На юг ни носи крилатата птица.

Ревът й буди заспалата нощ .

А край стъклата прелитат звездите.

Витлото пръска ги с ярост и мощ.

Ето закачат въжетата бели.

Бонето стягам със влажна ръка.

Стрелките малки в часовника спрели.

Отваря се врата.

Зелена лампа в очите ми светва.

Студена става в гърдите кръвта.

Две крачки правя  и ето – вратата.

Прегръщам се със нощта.

И моят купол целува небето.

Вървите сякаш оплитат нощта.

Не чувам вече над мен самолета.

Напразно диря под мен земя.

И ненадейно ме среща земята.

Без въздух куполът мъртъв лежи.

Ветрецът мил пак разрошва косата

Тъй както правеше някога ти.

Но тази вечер – къде си, любима?

За миг видях те във свойте мечти.

Кажи ми, ти ли изпрати луната

И този рой звезди?.......