Уважаеми читатели, оригиналната богомилска философия е не само теология. Ако вземем "Тайната книга" на богомилите, се вижда, че тя е забележителна сплав между идеи и образност, тоест освен теология, тя е и прекрасна литература. Със същата стилова особеност се отличават и познатите богомилски или богомилизирани апокрифи: "Видение Исаево", "Детство Исусово", "Никодимово евангелие", "Книга за светите тайни Енохови".
Откакто през 19 век започна академичното изучаване на богомилството, в течение на времето надделя един предимно аналитичен метод, а въображението, емоциите, които имат толкова голямо място в това учение и които силно са привличали милиони последователи, бяха изоставени на втори план. Не бе извършена достатъчно успешна реконструкция на неговите съкровени тайни, защото се подценяваше художественият аспект.
В цикъла си "Из проповедите на поп Богомил" големият мислител и поет Стефан Гечев пресъздава ярката диалектична образност, присъща на оригиналната богомилска реч, на богомилското посвещение.
|
Стефан Гечев Цикъл: "Из проповедите на поп Богомил", стихосбирка "Поезия", София, 1990
|
II Втора проповед III Трета проповед IV Четвърта проповед V Пета проповед VII Седма проповед VIII Осма проповед XI Единадесета проповед |
ВТОРА ПРОПОВЕД
Не дойдох, братя, да ви поучавам,
а да се изповядам.
Защото най-добра поука за човека
са греховете на съседа.
Не съм дошъл да ви раздавам хляб,
а да ви дам да разберете, че сте гладни.
Не съм дошъл да ви освобождавам,
а да ви дам да разберете, че сте роби.
И не ви нося светлина,
а вятър.
Не се страхувайте от вятъра.
От него се боят доволните —
тези, които искат да е вечно тъй,
както сега:
да пада вечно плодоносен дъжд — над техните нивя,
да грее вечно животворно слънце — над тяхната земя,
да няма мълнии и бури — над тяхната глава,
да не прииждат черните реки — до техните къщя.
А вий не се страхувайте от вятъра.
Той кара ниски, угоени облаци,
в утробата им се спотайват
потопи и светкавици.
75
Дойдох да ви се изповядам, братя:
че аз съм вятър и искам вие също
да се превърнете на ветрове. Ако ли не —
ще си останете до века тъжни роби,
без даже да усещате това.
(А пред учениците си:)
На вас пък казвам тъй:
Най-бързият и труден път към свободата
е подчинението. Намерете
най-лошия и злобен господар
и му се подчинете. Роби му станете
и всичките му воли изпълнявайте.
Тогава всяки ден сърцето ви ще става
все по-широко и свободно.
А като сетите, че господарят
е станал роб,
тогаз го напуснете милостиво.
76
(За лука)
Както и друг път съм ви думал, братя,
под този същия столетен дъб,
окичен с конци и със мъниста,
богът на прадедите ви — изходих
безкрайни прашни пътища
и снежни планини и равнини горещи
с напукани от жажда устни.
Какво съм дирил аз, безумният?
Дирил съм своя бог.
Аз нявга бях служител на Разпнатия,
ала когато вникнах, се задвоумих:
умрял — а после?
Възкръснал бил. А после?
Защото, ако няма „после"
ще има скучна вечност,
то значи — смърт!
Бог смърт ли е?
В една земя далечна
се кланят на друг бог. По ми хареса,
защото не е сам: насреща има друг, на него равен.
Та можеш да избираш с кой да си.
А двамата се бият вековечно.
Тогава след въпроса идва отговор: борба.
77
Душата ми се съблазни да вдигне светъл меч
и да се бие — да надвие единия от тях,
когото бях избрал.
Но после си помислих, че е грях
единият над другия да тържествува,
защото после ще остане пак един
и всичко ще започне отначало
и няма пак да мога да избирам.
И отврати ми се накрай душата
от чужди богове и от безверници.
Затуй поех обратно път към вас,
към родната земя със пъстри длани.
А пътищата се оплитаха пред мене
като голяма паяжина, хвърлена
от демони и богове, за да ме хванат.
А да налучкам пътя си за тука,
ме водеше едничък спомен —
мирисът на лука.
Ах, мирисът на лука,
препържен вън пред къщата от мама, или
начукан със юмрук от татко. Двама
седиме и преглъщаме със хляба
лютивите му вкусни люспи... Знайте, братя,
земята е от дявола създадена
и мъдрите от нея се отричат.
А все пак да оставим на монасите
да мънкат и свети слова да сричат,
а ние да живеем като лука:
да храним хората и да ги караме да плачат.
78
И тъй не дойдох да ви проповядвам утешение,
нито страдание. А дойдох да ви кажа —
да се отричате от всичко, що обичате,
и да обичате онуй, което ще отричате.
(А насаме пред учениците си:)
Ако разбирате не думите, а смисъла,
вдълбайте в паметта си туй написано:
за да постигнете духовната сполука,
ви казвам аз, учителя ви,
изтребете лука!
Ала когато тръгнете за рая,
вземете луковица със опашка дълга.
Тя може и да ви потрябва,
ако решите да се издигнете —
или да слезете.
(За скитничеството)
Тръгнете да скитате, братя.
Сега сте корени, забити в пръстта.
Задържат ви със твърди клони овощните дървета,
житата са ви вързали със златни възли,
земята ви е оковала с глинени вериги.
Надуйте мишци, отскубнете се
и тръгвайте да скитате
по пътищата на земята.
Ще ви се мяркат дървета непознати,
които ще ви мамят с песните
и с аромата на цвета и плодовете си,
за да останете при тях.
Но вий познавайте коварната им песен.
След вас страхът ще съска
с копия зелени и свирещи стрели.
Но вий, свободните, ще сте по-бързи:
движението носи свобода.
По пътищата си ще срещнете
и зверове, и идоли, и хора.
Със зверовете се сдружавайте,
а после ги убивайте.
На идолите се покланяйте,
а после ги разбивайте.
С хората се разговаряйте,
а после ги оставяйте.
Така ще носите на всички свобода,
омраза и любов и милосърдие.
(А насаме пред учениците си:)
Но ако искате свободни
да бродите по всички пътища
подземни и надземни —
не се помръдвайте от мястото си
и неподвижни съзерцавайте дълбоко
едно от тези жълтички цветя
и му се помолете най-смирено
да ви превърне скоро на глухарче.
81
(За дърветата - откъс
)
За да умеете да съединявате,
учете се най-първо да разделяте.
Затуй ви проповядвам бог и дявол
..............................................
Когато си отида, кой ще ви учи?
Не смейте да се учите от камъка,
не е за вас.
Учете се от нашите дървета.
Учете се например от дъба.
Той е най-мощното и най-огромното дърво,
а ражда дребни плодове — храна за свинете.
Учете се от кестена.
Лете листата му са най-милостивите,
а плодовете му наесен — най- бодливите,
Учете се от трепетликата.
Листата й трептят еднакво,
когато духа вятър и когато
наоколо е пълна тишина.
Най-вече се учете от тополата.
Тя пуща много малко клони встрани,
да има сили да се извиси...
..........................
82
(Т.н. „Гневна")
Простете, братя, днес съм разгневен.
И не на вас — на всички хора.
А вий не сте ли хора?
И не на вас — на всички богове.
А вий не сте ли богове?
Разказват мъдрите, че бог ви бил изваял
със любеща ръка
по своя образ и подобие.
И мислел, че ви е направил съвършени.
Не съвършени, а невинни ви е направил той.
То значи — не сте знаели добро и зло,
то значи — малко глупави, макар и чисти,
за рая му достойни.
Но колко струва чистотата, неминала през кал?
И Сатаната, мъдрият, не ви харесал.
„Направил ви е бог — тъй казал той —
като дърветата и като бръмбарите,
като невинните овчици с бели сенки.
Но вий не сте дървета, нито бръмбари,
нито овчици, а човеци!"
И казал още Сатаната милостив:
„Изяжте тази ябълка, за да познаете
кое добро е и кое е зло,
та като минете през злото и доброто
83
като през огън и през лед,
вий ще получите и мъдрост, и познание
да можете сами да изберете.
А рая, там — какво?
То също, ако аз ви бях създал и сложил в ада.
(Защото ще ви кажа тази тайна:
в мига, когато бог създаде рая,
аз пък създадох ада —
за да спася вселената от смърт.)
Та за да минете през много изпитания,
да се изпълните с мъдрост и познания
и да си посадите рай — ваш рай
след много черни и зелени векове,
на вас сега ви трябва не божи рай,
ни дяволския ад -
земя ви трябва!
(Защото друга тайна ще ви кажа:
без бога даже аз
не мога много.)
На добър път и запомнете:
от мъките си земни се учете,
не бързайте веднага да избирате
блаженството, доброто,
повлечени от спомена за рая.
Понявга по-добре за вас ще бъде
да изберете мъката и злото.
А пък кога какво ще трябва да избирате,
ще се научите сами.
Не се осланяйте на откровения и чудеса."
Тъй ви говореше и поучаваше
мъдрият Сатана. И бог не го възпря.
84
А вие, що?
Приемате с примирение това, което
животът ви поднася. Без избор.
Вий не живеете, вие понасяте живота
като животни!
Какво говоря?!
Вие забравихте доброто на животните
и на дърветата,
а само злото от човешкото научихте!
Жестоки към по-слабите
като най—злите хищници,
вий се преструвате на мъртви бръмбари
пред силните.
Рекат ли ви: убивай! — вий убивате.
— Коленичете! — Вие коленичите.
И тайно в сърцето си желаете
не да изчезнат господарите,
а вий самите да сте господари...
Невежата би рекъл, че сте избрали дявола. Но не!
Избралите гласа на Сатаната
извършват злото с онази чистота и гордост
и смирение,
с която избралите към Бога пътя
творят добро. А вие?...
Реших да ида в горите тилилейски
и там като безумен да крещя и поучавам
дървета, гущери и зверове,
които нямат нужда от поука...
Простете, братя, днес съм разгневен.
И не на вас, нито на боговете.
На себе си съм разгневен...
85
(И насаме пред учениците си:)
Аз казах, че съм разгневен.
На вас ви казвам: не, а съм отчаян!...
Във древна книга, там далеч, на изток,
прочетох стих такъв:
„Един човек ридае в черна бездна.
А горе в ароматна нощ
едно Дете на флейта свири нежна песен..."
Къде е туй дете? Кога ще дойде?
Ако разбрахте, ще разберете и
защо съм тъй отчаян в мойта бездна...
86
(С притча)
Дочух, че между вас
говорели, че аз
не съм учител истински,
защото древните учители
са поучавали с притчи и сказания.
Не съм ви казвал никога, че съм учител,
още по-малко пък — светец.
Но нека бъде тъй. И аз
ще ви разкажа притча. И тогаз
да видиме дали ще станете по-мъдри.
Живял в древни времена един мъдрец.
Той стигнал до висока мъдрост и наука,
като седял кръстом и съзерцавал
една старинна делва, на която
с ръка на бог били изписани отдавна
великите и тайнствени символи
на най-върховно знание... В мига,
когато старият мъдрец усетил,
че ще достигне истинското съвършенство
о, чудо! —
един овен отнейде долетял
със тежък камък в устата
и пуснал камъка връз делвата,
87
която се строшила на хиляди парчета.
(Но ще попитате: как тъй — овен?
Овенът не лети, не носи камък!
Ако ли бях ви казал, че орел
е камъкът донесъл, де е чудото?
А нали притчи чакате и чудеса?)
Отчаен закрещял светецът,
че всичките му трудове напразно
са отишли, че няма да узнае
висшата мъдрост — и да влезе в рая.
И както гледал купа с парчета
от делвата, решил да се потруди
и залепи строшените парчета,
за да довърши делото велико.
Три години старикът работил и дни, и нощи,
и би работил невем толкоз още,
ако не водели ръката му
голяма жажда и голямо вдъхновение.
А дяволът (той винаги е там,
където става нещо по-голямо)
седял и гледал как дълбокият мъдрец
работи денонощно в пот потънал,
как слепва мънички частички суха глина,
и се уплашил: ще успей старикът
да слепи делвата отново и открие
това, което му оставало да знае,
за да заслужи рая (всеки знае,
че дяволската работа такваз е —
по-малко хора да узнаят
пътя за рая.)
Затуй, когато вазата била готова
и старецът, припаднал от умора,
заспал, явил се дяволът и бързо
88
отнесъл и укрил във тайник тази делва.
На утрото се върнал при старика
и тихо го повикал:
— Аз ти откраднах вазата, що с толкоз труд
ти залепи отново, да откриеш
със нея мъдростта и рая.
Ще ти я дам, ако подпишеш само
с кръвта си, като си отвориш малка рана,
че след смъртта ти твоята душа
ще бъде моя. Не я искам аз
за друго, а да мога с нея
и аз да се очистя и се слея
с твойта мъдрост и с твоя рай.
„Задръж си делвата — отвърнал му мъдрецът -
Тя ми не трябва вече, до бога, за да стигна."
И старецът с мъка се надигнал,
написал на дъска с красиви букви:
„Залепвам грънци счупени",
излязъл и я сложил пред вратата.
Поклатил дяволът глава и си отишъл.
„От старост и умора се сащисъл
старикът" — дяволът помислил
и се зарадвал, че и тоз мъдрец
ще си остане
за мъдростта слепец.
А вий как мислите?
Какво ще значи тази дълга притча?
Ще ви го кажа, за да се не мъчите:
най-кратката пътека, водеща за рая,
е винаги да правиш туй,
което съвършено знаеш.
89
(И само пред учениците си:)
За вас друг смисъл има тази притча.
Ако желаете от дявола да се освободите,
правете се на юродиви и безумни.
Защото няма никой от него по-разумен
ни на земята, нито на небето.
А знае се, че най-разумният
от лудия като от огън бяга.
90
(“Тайна”)
(Само пред учениците си:)
Не се чудете, братя, че пред тях
едно говоря, а пред вас обратно,
а се учете да съединявате
обратните неща, за да сте Старци.
В книгата свещена тяхна пише:
Бог е добро.
Но има ли добро без зло?
Като отричат дявола, те бога си отричат.
Онези бедни братя вън
аз поучавам, та да знаят,
че има бог и има дявол
и че тежат еднакво на везните.
А вас ви уча: слейте във едно
в себе си и бог, и дявол.
Тогава само ще владеете
цялата тайна за човека,
за духовете и за камъка.
В книгата им пише още:
Бог е любов.
Но как ще разбереш, че любиш,
ако не мразиш?
91
И можеше ли съвършено да обичате,
без в тоя миг и пак тъй съвършено
да ненавиждате?
Онези бедни братя вън
аз уча да обичат своя къшей,
гиргината в своята градина,
кокошката и бялото яйце,
свинята, житото, децата си и пъна,
да мразят царедворци и попове,
да мразят бурени, палати и ножове,
защото тъй ще станат те човеци.
На вас пък казвам:
слейте в сърцето си
голямата любов с голямата омраза,
за да умеете да съзерцавате
едновременно
небето и земята,
да стане тайната небесна
и тайнството земно едно нещо.
И да сте съвършени.
Бъдете пламъци, горящи във вода.
Излезете ли пък да поучавате,
разделяйте се милостиво:
за жадните вода бъдете,
за зъзнещите — огън.
Това ще ви потрябва, братя,
когато ще се качите на кладата.
А вие се подготвяйте да слеете
живота и смъртта в едно,
та да сте чак до памтивека
и след това дори.
92