Свещеният сметач - Правда!
БРОЙ 27 (ноември-декември 2003)
Брой 27  сп.Свещеният сметач   Дружество за защита на българския език   Речникът "Езикотворец"

Разсъждение

Отдел "Правда"
AGGRESSOR

Разсъждение

"...Помогни си сам, за да ти помогне господ!..."

Преди всичко искам да обясня,че разсъжденията които ще напиша по-долу, са лично мои и вероятно много от вас ще ги сметнат за пълна безсмислица или ще ги разберат погрешно... Все пак се надявам, че в тази държава има поне още един човек, който да мисли като мен и който да разбере посланието ми.

Държавата затъва в блатото повече и повече с всеки изминал ден и трябва човек да е наистина сляп за да не го забележи...Сладкодумните политици всекидневно ни убеждават,че вървим с всички сили напред към Европейския Съюз а всъщност вървим точно в обратната посока – към небитието, защото мнозинството от тези същите политици не прави нищо освен да гълта парите на чинните данъкоплатци. Тези думи са ви познати до болка нали? Четете ги всеки ден във вестниците и всеки си казва “..ех...няма управия!” Да. Няма да има управия докато корупцията властва в тази държава и докато думата “политика” се счита за мръсна. Май и тези думи са ви познати, нали? И тях сте ги “чували някъде”...

По улиците на градовете цари хаос – грабежи, убийства, катастрофи, разврат. Всичко това се дължни на факта, че моралът на средния българин пада с всеки изминал ден, а с него си отива и цялата държава.

Защо хората се самоубиват? Защото стресът от безизходицата е достигнал адски стойности.

Защо хората крадат? Защото това е един от малкото начини да изкарат свестни пари и да успеят да оцелеят в жестоката ни държава.

Защо има толкова разврат? Заради гореспоменатият морал - с какво държавата поддържа духа на един държавен работник и го кара да вярва,че можем да се оправим? С нищо!

Вследствие на тези фактори хората бавно, но сигурно


Започват да губят вяра в държавата


и в тезата,че тя някога може да се оправи.

На човек не му трябва кой знае какъв поглед на нещата, за да забележи, че бъдеще в тази държава няма – за това и родителите постоянно втълпяват на децата си “замини в чужбина! Там е животът! Там ще се устроиш и ще бъдеш някой!”. И това за съжаление е болезнената истина. Тук,обаче, идва и най-големият въпрос:


Ако младите си отидат,какво ще стане с държавата?!?


Мисля, че всеки от вас може да си отговори на този въпрос! Държавата изчезва; задушава се и изчезва! Тук естествено, ще попитате “Какво ме интересува? Важното е,че аз се устроих в чужбина, уча в престижен университет, имам хубава кола и парите ми стигат!”

Вероятно сте прави в този си избор – това е правото на свободен избор за човешкия живот. Не желая да ме разбирате погрешно – това малко разсъждение няма за цел да ви дава “тон в живота”, а просто да ви накара да се позамислите... Кръгът е омагьосан кръг, но може да се оправи, стига да има вяра и желание.

Когато животът ви стигне най-важния кръстопът, отделете една минутка и преди да си кажете: “Това е! Заминавам! Махам се от тук за да търся по-хубав живот!”; помислете, че има и друга възможност... една много по-непривлекателна възможност... а именно – да останете тук и да започнем заедно най-тежката борба – борбата с корупцията. За съжаление сигурно мнозина от вас не са готови да провалят живота си заради България.. А това според мен е единствения начин да се измъкнем от блатото... Трябва да сте готови да дадете всичко и да не получите нищо, защото в момента правила в тази държава няма – всеки създава свои. А бъдещето е в наши ръце – младите хора на България и единствения начин да се оправим е да засилим ударната сила на закона и да смажем корупцията!

Звучи абсурдно,предполагам. В момента се опитвам да ви убедя, да останете в държава от която не сте видели нищо хубаво и още повече - да жертвате живота си за нея... Говоря всички тези работи защото в едно нещо можете да бъдете сигурни – ако нашето поколение се жертва и се опита да вдигне държавата на крака то това значи уреден и спокоен живот за вашите собствени бъдещи деца... и то не в чужбина като прости продавачи в ресторанти, а в нашата България...!

Надявам се, че с тези мои мисли не съм ви разсмял а съм ви накарал да се позамислите поне за миг. Също така се надявам, че все пак са останали поне малко млади хора които да вярват в това така “невъзможно нещо..”.

Аз ще остана и ще се боря. А вие?


© AGGRESSOR 2003
AGGRESSOR може да бъде открит в канал #pcclub на irc.unibg.org.