Езикотворец - взаимодействащ речник на юнашкото наречие
Дружество за защита на българския език - статии, изследвания, повести, разкази, стихове
Българските сметачи - история, книги, снимки, игри, емулатори, средства за предаване на данни
Този речник е паметник, не се обновява, и освен че не съдържа словоформите, съставени след 3.8.2002,
включва остарели значения и словоформи, отпаднали от сегашното юнашко наречие; на страницата има и грешки. Четете по-новите статии: ДЗБЕ и използвайте взаимодействащия речникЕЗИКОТВОРЕЦ. Някои думи имат по много значения, които не винаги са обяснени в един и същи ред. Четете всичко.
Тук са представени много "нови" думи и нови смисли на стари думи (общо наричани "неологизми"),
"изваяни" от ДЗБЕ, някои думи, равнозначни на чуждите и отдавна съществуващи в езика, но по различни причини
изместени от живата реч, неологизми, които широко се използват (качвам, свалка и пр.).
Включени са и слова, които Иван Богоров и Александър Балан са предложили, но по време на създаването
им не са били приети в езика ("стари нови думи"), както и нови словоформи, имащи за цел да обогатят езика.
Отношението на ДЗБЕ към руските чужди думи (заемки...) е по-благосклонно, отколкото към чуждите думи от останалите езици,
тъй като морфемите и начините за съчетанието им в българския и руския са много близки. Руският има много
общи черти със старобългарския, поради което много днешни руски думи са били част и от старобългарския.
Все пак, ДЗБЕ предлага заместители (синоними) на някои руски заемки, с цел обогатяване на българския език.
  Думите, заградени в квадратни скоби могат да бъдат пропускани.
  Чуждиците, поставени в кавички или записани на английски (като "говорни чуждици", които все още само се изричат)
са най-ярките примери на езикова ограниченост и немощ на някои езикововластни чуждицолюбци.
Смислите на тези думи, навлезли през последните няколко години,
наричани често "компютърни термини" (които и най-неуките човеци, чиито роден език е английския използват),
е точно съответен на широко използвани домашни думи с напълно ясно значение и за малките деца.
Устоите на изказвания от рода на "за компютри трябва да се говори на английски", че "има международни термини, които
трябва да се използват", "на български просто звучи по-зле" и т.н. биват срутвани в два реда (виж "Свещеният сметач").
Значението на "термини от международната лексика" като "импорт","овърлей","броудкаст","рефрешрейт" или смехотворното и просташко "патч" (така го изписват на доста места...) може да бъде открито в английско-българските речници.
Тук "издадените" речници посочват и такива думи за Ваше улеснение, и за да противодействат на ширещото се чуждицолюбство из Мрежата, печата, радиото.
  Както обещах в брой 14 на "Свещеният сметач", сега прилагам и по малко "задълбочени" размисли
върху смислите на някои от новите слова и причината да имат съответния строеж. Списъкът се обновява и нараства непрекъснато, като
текущата разновидност е отразена в началото на свитъка.
  Списъкът ще се разширява, като вероятно ще се обособят още "чуждицо-български" речник и речник на съкращенията
от рода на ПЗУ, СРП и т.н. ("Постоянно запомнящо устройство", "Свръх[бързодействаща] работна памет").
  Предложенията тук подлежат на промяна и усъвършенстване, като някои от формите на думите и точните им нови значения все още не са напълно изяснени.
В статиите на "Свещеният сметач", "юнашките разкази" и във Вашата реч, думите с все още размити значения ще бъдат определени по-точно.
  Връзка с ДЗБЕ: dzbe@mail.bg
 
Читателю, ако от думите, които срещнеш по-долу, те напушва смях, задай си въпроса - ЗАЩО?...
 
Речници по сметачобългарски
Неологизъм | Чужда или досега използвана дума/словосъчетание | Първоизточник на чуждата дума(?) или чуждоезична дума |
безръчка | "handsfree" | = |
безчовек | автомат | гр. |
безчовешки | автоматичен | гр. |
благозвучник | музикален инструмент | - |
буква, буквак, букваче (мн.ч. буквачета или букваци) | елемент | element |
буквосъщ, буквачен | елементарен | - |
буквосъщина, буквосъщност | елементарност, глупост | - |
бърборко | "чатър", "чатер" | Тази словоформа е погрешна, и няма английско съответствие(!). На английски "chatter" значи глагола "бърборя", а не вършителя на това действие |
бърборя | "чатя", "чатвам" | to chat, to chatter |
в готовност (достъпен) | on-line | on-line |
взаимлик | интерфейс | interface |
включвател | активатор | лат. |
влачене | lag | англ. lag |
внос, внасяне, въвеждане | "импорт" | import |
внасям, въвеждам | "импортирам, импортвам" | to import |
водач | "драйвер" | driver |
вседържец | операционна система | operational system |
всеобхватен, всеобщ | глобален | global |
всеобхващам | "глобализирам" | globalize |
всеобхващане | "глобализация" | globalization |
всеобхващащ | универсален | universalis |
връщач | функция, подпрограма, връщаща стойности | function |
втъкавам | текстурирам | - |
врътка | цикъл | гр. |
вход (виж "изход") | порт | port |
възглас | лозунг | Losung |
възел | Интернет-адрес | Internet address |
въобраз, въобрази | информация, информации | informo |
въобречка | информационен канал | - |
вързоп | пакет, архив | packet, archive |
въртележка | цикъл | гр. |
въртолет | вертолет | рус. |
въртя се | цикля, изпълнявам цикъл | - |
вършач | процесор | processor |
вършаче | микропроцесор | гр. и лат. |
вършесъщност | механизъм | гр. |
вършец | машина | гр. |
вършина | машина; механизъм | гр. |
глава | процедура, подпрограма, която не връща стойност | procedure |
главен вършител/вършач | централен процесор | central processor unit, CPU |
глагол | Програмен език от високо равнище; оператор в програма | High-level programming language, programme code, operator |
глаголар, глаголец | програмист | гр. |
глаголен | програмен | programme |
глаголица | машинен език | machine language |
глаголище | програма | programme |
глаголя | програмирам | programmer |
говорилня | чат | chat |
говорник | телефон | гр. |
гъвче | дискета, флопидиск | diskette, floppy disk |
гъвчар | устройство със сменяеми дискове (напр. флопи-дисково устройство) | Floppy disk drive |
движеснемец | камера (уред за заснемане на движение) | camera |
добавка, надстройка, разширение | "плъгин" | plug-
in |
достъпен (виж "в готовност") | on-line | on-line |
ЕИМ: електронноизчислителна машина | компютър | computer |
елка За българските сметалки виж:http://tosh.data.bg | калкулатор | calculator |
желязо, железария | хардуе(ъ)р, апаратура | hardware |
железен, железарски | отнасящ се до хардуера, апаратурата | hardware |
жълтица | монета | moneta |
задействам | активирам | лат. |
задействан | активиран | лат. |
закърпвам | "пачвам" | to patch |
замислям | проектирам | proicio |
замисъл | проект | proiectus |
звездоброен | астрономически | гр. |
звездоброец | астроном | гр. |
звездобройство | астрономия | гр. |
звуково произведение | радиопиеса - звуков филм | гр. фр. |
звукоредец | композитор | compositor |
звучка или звучник | музикална нота | лат. nota |
звучудо | музика | mousike, от mousicos |
звучудна ивица | soundtrack | soundtrack |
звучудописец | композитор | compositor |
звучудник, звучудотворец | музикант | - |
ЗУПИ: Запомнящо устройство с привлекова ивица | ЗУМЛ: Запомнящо устройство с магнитна лента | Tape drive |
ЗУПП: Запомнящо устройство с привлекова плоча | ЗУМД: Запомнящо устройство с магнитен диск | Disk drive |
ЗУГПП: Запомнящо устройство с гъвкава привлекова плоча | ЗУГМД: Запомнящо устройство с гъвкав магнитен диск | Floppy disk drive: FDD |
ЗУТПП: Запомнящо устройство с твърда привлекова плоча | ЗУТМД: Запомнящо устройство с твърд магнитен диск | Hard disk drive: HDD |
ЗУЛЧ: Запомнящо устройство с лъчев четец | Оптично дисково устройство (напр. CD-ROM, DVD) | ? |
значка | етикет | фр. |
зрелище | телевизия | гр. и лат. |
ивица | лента | лат. |
ивичен четец | виж ЗУПИ | tape drive |
ивично устройство | виж ЗУПИ | tape drive |
избирач | меню; selector | menu; selector |
избирам | "селектирам" | to select |
извличам (от вързоп, свитък) | разархивирам, "екстрактвам" | to extract |
извлечение (от вързоп, свитък) | "екстракт" | extract |
Изкуствен разум: ИР | Изкуствен интелект: ИИ | Artificial intelligence: AI |
износ, изнасяне, извеждане | "експорт" | export |
изнасям, извеждам | "експортирам, експортвам" | to export |
изпитвам | "тествам" | to test |
изпит, изпитание | тест | test |
изход (виж "вход") | порт | port |
[време за] изчакване | латентност | лат. |
изчертавам | "рендерирам" | to render |
изчертание, изчертаване | графика | гр. |
изчертател | "рендериращ" алгоритъм, система, "енджин" | - |
изчислител | компютър | computer |
изчиствам | "дебъгвам" | to debug |
ИЛТ: искрилно лъчева тръба | ЕЛТ: електронно лъчева тръба | - |
искрило, искриче, искра | електрон | electron |
ИП:искрилопривлеков | ЕМ: електромагнитен | гр. |
искричен, искрилен, искрилов, искрен | електронен | -
|
искричене, искрилене, искрене | електричество, протичане на електрически ток | - |
казба | инструкция | instruction |
казборед | алгоритъм | ар. |
казборедец | програмист | гр. |
качвам (виж нагласям, натъкмявам); изпращам въобраз до сметач | инсталирам; "ъплоудвам" | фр. installer; to upload |
ключище | клавиатура | Klaviatur |
книгохранилище | библиотека | гр. |
книжница | библиотека | гр. |
КПС: казби с плаваща запетая в секунда | FLOPS - Floating point operations/sec | = |
крачник | педал | pedal |
кръпка | "пач" | patch |
ликопомнец | физиономист | фр. |
личен изчислител, личен сметач, личен ЕИМ | персонален компютър | personal computer |
лъчева плоча: ЛП | Оптичен диск | гр. |
лъчев четец: ЛЧ | виж ЗУЛЧ | - |
лъчестрел | лазер | LASER |
любомъдрие | философия | гр. |
маце | IBM-PC | - |
междина | буфер, буферна памет, кеш-памет | buffer, cache |
МП: междинна памет | буферна памет, "кеш" | cache |
мекица | софтуе(ъ)р, програма | software, programme |
мекичя | програмирам | гр. |
местен | локален | лат. |
местна мрежа: ММ | Локална мрежа | англ. Local area network |
меся | програмирам | гр. |
мекичен | програмен | - |
мекичар | програмист | гр. |
мекичарски | програмистки, програмен | - |
мигач | монитор (с ИЛТ) | monitor |
миналолюбие | носталгия | monitor |
Мрежата | Интернет | Internet |
мрежовест | e-mail, електронно писмо | electronic mail, e-mail |
мрежовестител | Снабдител с мрежовестни услуги (mail.bg, Yahoo! и пр.) | - |
---|
мрежовестка | Адрес за електронна поща, електронна пощенска кутия | - |
---|
мрежодържец | Системен администратор (който поддържа изправността и сигурността на сметачна мрежа) | System administrator, webmaster |
мрежомясто | "уеб-страница" | webpage |
---|
мрежоснабдител | Интернет-доставчик | лат., англ. и рус. |
---|
нагласям | инсталирам | installer |
надграждам, надстроявам | "ъпгрейдвам", "правя ъпгрейд" | to upgrade |
надградка | приставка | рус. |
надстройка | "ъпгрейд" | upgrade |
настолен сметач | персонален компютър | personal computer |
натискало, натискалце | бутон, клавиш | button |
натискалище | клавиатура | Klaviatur |
натъкмявам | инсталирам | фр. installer |
недостъпност | латентност | лат. |
нишка | линия (напр. събщителна) | лат. linea |
[въобразен] носител/посредник | медия, информационен носител | лат. |
обвивам | текстурирам | - |
обвивка | текстура | - |
обезчовечавам | автоматизирам | гр. |
облик | интерфейс | interface |
обслов | контекст | contextus |
обслужващ сметач, обслужвач | сървър, сървер | server |
обявявам | "поствам" | англ. to post |
опис (ръкопис) | скрипт | лат. script |
описателен | скриптов | лат. scriptus |
[честота на] опресняване | refresh rate | refresh rate |
основен смислоред: ОС | операционна система (ОС) | Operational System |
основно глаголище: ОГ | BIOS в IBM-PC-съвместимите сметачи | BIOS: Base Input-Output System |
острота | "резолюция" | resolution |
отстраняване, премахване (на приложение) | "деинсталиране" | uninstall, deinstall |
отбирам | "селектирам" | to select |
очебийка | банер | сащански - banner |
Паяжината | web, World Wide Web; Internet | = |
приказвам | (виж бърборя) | - |
приказливко | (виж бърборко) | - |
печатар, печатащо устройство | принтер | англ. printer |
пеперудка | папионка | фр. |
платно | екран | фр. ecran |
плоча | диск | гр. |
плочообменник | CD-changer | англ. CD-changer |
плочник | дисков пакет, твърд диск | - |
плувалня | басейн | фр. bassin |
показвач | монитор, индикатор, дисплей | лат. monitor, indicator; англ. display |
покупница | пазар | тур. pazar от перс. |
посочник | вектор | лат. vector |
посредник | медия | лат. media |
поточник | конвейер, поточна линия | conveyer |
предметен глагол:ПГ | обектно ориентиран език за програмиране | Object oriented programming language |
предписание | програма | гр. |
предписвам | програмирам | - |
преправник | редактор | - |
привлек | магнит | гр. |
привлеков | магнитен | гр. |
продавачница | магазин | фр. magasine, от ар. |
продухвалка | сешоар | фр. |
прорез | "слот" | англ. slot |
проявител | дисплей | display |
проявление | версия | versio |
пръскало | спрей | spray |
пускател | активатор | лат. |
пържа (включвам устройство на по-висока честота от указаната от производителя) | "овърклоквам", "оверклоквам" | overclock |
пътечертец | маршрутизатор | - |
работна памет: РП | оперативна памет (ОП), RAM | Random Access Memory - RAM |
работна честота: РЧ | тактова честота | - |
разбиване (неупълномощен достъп до сметач/мекица) | crack | crack |
разбивач (вършещ разбивания) | кракер, кракър | cracker |
развивам, разтварям (вързоп) | разархивирам, декомпресирам, разкомпресирам | extract, uncompress, decompress |
разделителна/разрешаваща способност | "резолюция" | resolution |
разновидност | версия | versio |
развойник | разработчик | рус. |
разпокъсаност | фрагментация | лат. |
разпокъсан | фрагментиран | лат. |
разпокъсвам | фрагментирам | лат. |
разрешение | "резолюция" | resolution |
разум | интелект | лат. |
разширение | "ъпгрейд" | upgrade |
разширявам | "ъпгрейдвам", "правя ъпгрейд" | to upgrade |
река | информационен канал | channel |
решетъчен | раст(ъ/е)рен | raster |
ръкопис (опис) | скрипт | лат. script |
сандък | аркаден автомат | arcade machine |
свалка | "даунлоуд" | download |
свалям | пренасям въобрази от един сметач (или въобразен посредник) на друг или от сметач на някакъв въобразен посредник; "даунлоудвам" | to download |
сваляч | download manager | - |
светлописец | фотограф; оператор на камера | photos + graphos |
свирец, свирач, пускач | пле(й)ър | player |
Световна сметачна сплетка: ССС | WWW, W3, Web, World Wide Web | = |
свивам | компресирам, архивирам | compress |
свитък | файл; филм (филмите се навиват в свитъци) | file; film |
свитъче | микрофилм | гр. и лат. |
свръх[бързодействаща] работна памет: СРП | свръх[бързодействаща] оперативна памет (СОП), "кеш", буферна памет | cache |
Свръх словесен смислов описател: СССО | HTML: Hyper text markup language | = |
свръхсметач | суперкомпютър | super computer |
свързвам, съединявам | асоциирам | лат. |
слово | текст | лат. textus |
словесен | текстов | лат. |
слововход | парола | parola |
словообработец | текстообработваща програма, текстов редактор | Word processor |
словоработник | редактор, писател | redactor |
сметалка | калкулатор | calculator |
сметач | компютър | computer |
сметаче | микрокомпютър | microcomputer |
сметачище | голям компютър, суперкомпютър | mainframe, super computer |
сметачен | свързан със сметачи; цифров | computer; digital |
сметачно сборище | компютърен център, компютърна зала, компютърен клуб, Интернет-клуб, "Гейм-клуб" | ? |
сметачоводец | операционна система | Operetional System |
сметачосъщ, сметачосъщен | цифров (използващ двоични знаци) | от арабски |
сметачоосъществявам | "дигитализирам", цифровизирам, правя цифров (правя въобраз обработваем със сметач, правя сметачен) | - |
смислоноска | морфема | гр. |
смислоред | алгоритъм; система | algorithm; systema |
смислоредец | програмист | гр. |
снимач | фотоапарат; фотограф | гр. и лат. |
снимка | "скрийншот" | screenshot |
средище, съсредоточие | център | лат. |
стая | канал в говорилня, chat room/channel | - |
стегач | компресираща програма, архиватор | - |
сушилник | сешоар | фр. |
страницоправец (мн.ч. страницоправци) | "уебмастър" | webmaster |
съглашенец | конформист | conformist |
съдилище | форум | forum |
съобщавам | "поствам" | англ. to post |
съставка | модул | лат. |
съставител | компилатор | лат. |
съставям | компилирам | лат. |
съшивам | дефрагментирам | лат. |
съшиване | дефрагментация | лат. |
тайнопис | криптография | kryptographia |
тайнопиша | криптографирам, криптирам | от гр. |
тайнослов | парола | parola |
твърд, твърдак | "хард", "хард диск" | hard disc |
твърд плочник: ТП | твърд диск, виж ЗУТПП | hard disc |
тегля, изтеглям | "даунлоудвам" | to download |
преобразовател | трансформатор | лат. |
трошка | барака | ит. |
тъкан | текстура | textura |
тъча | текстурирам | - |
умознание | технология, техника | гр. |
умознатен | технически, технологичен | гр. |
[безразборен] четец | бр(а/о)уз(ъ/e)р | browser |
хващам | "селектирам" | to select |
ходепът | маршрут | Marschroute |
хълм | електр. импулс | лат. impulsus |
ЦКС: целочислени казби в секунда | Instructions per second, IPS | = |
чертов | прлг. wireframe (начин за тримерно изчертаване) | = |
чертежник | плотер, графопостроител, чертожник | plotter |
чистач | debugger | = |
чистене | "дебъгване" | debug |
чистя | "дебъгвам" | to debug |
"Стари неологизми" |
Нова дума | "Стара" (или чужда) дума или словосъчетание |
бездънка | пропаст |
бивалица | история |
думоред | словоред |
думословие | наука за думите |
клъцка | кюфте |
крайка | окончание |
кръстаче | квадрат |
купилище | пазар |
мини-брод | паспорт |
наглас | тон |
нагласуване | интонация |
опорник | противник |
обсказ | обстоятелство |
отворка | гише |
относба | отношение |
пази-правда | правосъдие |
подмет | подлог |
подрок | допълнение |
прилог | приложение |
прирок | сказуемо |
птичак | самолет |
самогласка | гласна |
слушалня | аудитория |
съгласка | съгласна |
тръпен | страдателен |
цветарница | саксия |
чашник | келнер |
Други "нови домашни и полудомашни" думи за обогатяване на езика или нямащи точни чужди равнозначни |
Нова дума | Значение |
глупчо | Немислещ сметач |
гледба | Гледане |
джиткач | Използващ сметачи, но без да го занимава тяхната същност; потребител |
джъркач | Имащ повече познания и умения, отколкото "средния потребител", но не толкова, че да бъде "разбирач" |
Домашко | Правец-8Д |
Дочетене! | Поздрав при завършване на писмено съобщение |
езикоделец | Творец на езици (сметачни, човешки и др.) Напр.: деец от "Дружеството за защита на българския език" |
Емчо | Правец-8М |
ИФ | "Интернационалния фронт" - подигравателно за Международния валутен фонд |
железар | Любител на железарията; имащ по-добри познания в желязната, отколкото в мекичната област на сметачознанието |
жребец | Спортна кола |
змей | Говорещ нелепости по даден въпрос, свързан със сметачознание или друга наука; лъжезнаещ човек |
змейщина | Изричане или писане на нелепости, най-вече от хора, за които се предполага, че това е недопустимо |
Имко (Правец-82 е търговското име на "ИМКО-2" - "Индивидуален МикроКОмпютър") | Правец-82 |
Междуцицието | Подигравателно за "Силиконовата долина" (правилното е "силициевата") |
мрежодостъп | Достъп до мрежа от сметачи, например до Мрежата |
несметачолюбец | Потребител на възможностите на сметача,
дадени от сметачолюбците, който не се интересува от същността на сметачите
и не иска или не умее да твори нови сметачни същности (мекици или железария).
|
Основно глаголище: ОГ | Първична операционна система, разположена в памет, достъпна за вършача веднага след задействането му (напр. BIOS в IBM-PC-съвместимите сметачи) |
осмак, осмица | Правец-82,8M,8E,8A,8C |
основна памет: ОП | Паметта, в която сметачът изпълнява вседържеца |
---|
речие | Пропускателна способност на въобречка(информационен канал) |
---|
сащанец | Жител на Съединените американски щати |
сащанско наречие, сащански | Английското наречие, което се говори в САЩ |
СЕКС | Съюз на европейските капиталистически страни (Европейски съюз, ЕС) |
сметачница | Сметачно средище; място, където са съсредоточени сметачи и сметачолюбци; Място, където се използват сметачи от всякакви потребители |
сметачолюбец | Oбичащ сметачите като изследовател на
същността им, и творец на нови сметачни същностни - железни и глаголни.
Потребител на творческите възможности на вършеца, на широките възможности
за предписание чрез глаголни езици, а не само на ограничените предписателни
способи, осигурени от други сметачолюбци. Напр. Юнаците са сметачолюбци |
сметачознание | Наука за сметачите, включва всичко, отнасящо се до тях... |
сметачовед | Който разбира от сметачознание |
софтуйър | Подигравателно за чуждицолюбската дума "software" |
стих | Подпрограма на асемблер |
стихоплетец | Програмист на асемблер |
стихотворение | Програма на асемблер |
сричка | Оператор на асемблер |
сричкоредец | Който програмира на асемблер |
съградинник | Посещаващ същата детска градина |
съдилищник | Който участва в обсъжданията на съдилище |
---|
съпийник | Който пие с някого другиго |
съучилищник | Ученик от същото училище |
Цечо | Правец-8C |
чуждицолюбец | Който обича да използва чуждици, предпочита да използва чуждите думи вместо домашните(български) равнозначни |
чуждицолюбство | Използване на твърде много чуждици |
Шестнайска | Правец-16, Правец-16А, Правец-286 |
хилядогостие | Хиляда посетителя на място от Мрежата |
 
Разни позабравени думи |
Домашна дума | Чужда дума |
мъжеложник | гей, педераст |
мъжеложство | педерастия |
пестник | тур. юмрук |
  Въобраз значи информация?
  Информация, от лат. "informo - изобразявам". Заменяме "из" с "въ",
защото информацията може да бъде обработвана и да има смисъл само ако е
"в" човек или някакво друго информационно-обработващо съоражение. Образите не значат
нищо, докато не "влязат" в нашия ум, или в "ума" на някакво устройство.
Формите на словото въобраз могат да бъдат:
въобразявам - информирам ("въобразявам си" е възвратен глагол, така че обърквания с него не бива да стават)
въобразен - информационен
въобразител - информатор, който информира
  Въобречка, как пък ти хрумна това?
  Думата идва от "Въобразна река", т.е. информационен канал.
въобречков - присъщ на информационен канал
  ДЗБЕ иска взаимлик и облик да означават интерфейс?
  Облик - външен вид. Взаимлик - "взаимодействащо лице",
не само външния вид, но и удобството, възможностите на облика и пр.
Двете думи биха могли да се използват и като равнозначни една на друга,
а може и да се направи разделението в смислите им, посочено по-горе.
  Защо да казвам на монитора с електронно-лъчева тръба "мигач"?
  Присъщо на повечето устройствата, използващи ЕЛТ е, че изчертават образа
чрез многократно лъчево обхождане на видимата площ на тръбата (платното, екрана) определен брой
пъти за единица време. Всички ЕЛТ "мигат" с определена скорост, т.е.
преизчертават изображението, например, със скорост 50Hz = 50 пъти/сек (телевизионните системи PAL и SECAM),
60Hz (телевизионната система NTSC, някои VGA-мигачи). Днешните мигачи стигат дори до 150 опреснявания в секунда.
  Защо да наричам монитора показвач? "Мonitor" не означава "показвач"!
  Така е, според английско-бълг. речник, "monitor" (думата идва от латински, но е навлязла в бълг. през английски) е равнозначно на
"наставник, отговорник, съветник, надзирател, предупредител". Смятам, че "показвач" изразява
точно предназначението на този уред - да показва.
  И "индикатор" ли значи показвач?
  "Indicator" (латински) значи указател, така пише в английско-българският речник.
Заедно с "указател", ДЗБЕ предлага и "показвач".
  Не станаха ли много думи с едно значение? "Дисплей" не значи ли нещо друго?
  "Display" от англо-български речник като съществително е "излагане, изложба, поява",
а като глагол: "излагам на показ, проявявам се". Показвач отразява точно това понятие. ДЗБЕ предлага
и ново значение на проявител, като освен проявяване на филмова лента,
да се разбира и проявяване на всякаква скрита информация, напр. съхранявана
в паметта на изчислител.
  Екран и платно?
  Едно от значенията на френската дума "екран", е "Гладка бяла повърхност, върху която се показват
изображения ". Платното е гладка и бяла повърхност, на която може да се изобразява (рисува и прожектира).
  Да не си мислиш, че ще наричам компютъра "изчислител", да не говорим за "сметач"!
  Думата "compute" означава пресмятам, изчислявам. Окончанието "-er" е знак
за вършител на действие в английския, т.е. "computer" означава, който изчислява.
"Изчислител" е този, който изчислява, а "сметач" - който смята.
  Впрочем, преди няколко десетилетия, широко е използвано словосъчетанието "сметачна машина". В последствие обаче, то беше
изместено от "изчислителна машина", съответно "електонноизчислителна машина" - ЕИМ.
През 60-те до към 80-те съществуват голям брой определения за "computer". Най-широко разпространен е "коренът"
ЕИМ, но се използват още:
ЦЕИМ - Цифрова ЕИМ
ЕЦМ - Електронна цифрова машина
ЕСМ - Електронна сметачна машина
ЦЕСМ - Цифрова електронно-сметачна машина,
кибернетична машина и други подобни.
Според моите скромни "изследвания", думата "компютър" започва силно да навлиза в
езика в края на 70-те години, като първоначално се свързва изключително с "микрокомпютър",
"мини-компютър", "персонален компютър". През 80-те години, компютър започва все по-мощно
да "нахлува" в езика, заедно с навлизането на личните ЕИМ. Според различни източници, първото български личен сметач, съвместим с Apple][
"ИМКО" (Индивидуален Микро КОмпютър), е създаден през 1979 г. или 1980 г.
В Англия, през 1981 г., е международната изява на ИМКО, където той е използван за управление на робот. Той е първото сметаче, използвано
за тази цел. Дотогава, японците и сащанците натоварвали само малки сметачи с воденето на роботовите движения [1].
След като ИМКО-2 (1981) бива пуснат в широко производство през 1983 г. под името "Правец-82", на кутията му
пише "Персонален компютър" (ПК). Така, чуждицата "компютър" и словосъчетанието "персонален компютър" зае
положението, което има днес - "пълновластен господар" в езика.
  ДЗБЕ обаче, препоръчва "ЛИЧЕН ИЗЧИСЛИТЕЛ", "ЛИЧЕН СМЕТАЧ" и "ЛИЧЕН ЕИМ".
  ЕИМ означава електронноизчислителна машина, защо се отнасяш с нея като от мъжки род, нали
машина е от женски?
Правилно, "електронноизчислителна машина" е от ж.р. Но думата "ЕИМ", разгледана
като обикновена дума, а не съкращение, има окончание за мъжки род (съгласната "м").
  Свитък? Много "древно" ми звучи за файл?
  Значенията на "file" имащи връзка със сметачите са
:"папка; дело; картотека; архива; списък".
Избирам "свитък", защото тя изразява горната представа и е общо взето
"архаизъм", което означава различен обслов на смислите.
Новото значение на "СВИТЪК" според ДЗБЕ е:
обособена въобразна цялост, отделена и самостоятелна,
която има собствено име. Свитъкът представлява наименован въобраз (информация).
Свитъкът може да се отваря, развива, а може и да се свива, с което може да се
предаде и представата за компресиране.
  Слововход - парола?
  "Парола - (от ит. parola "дума") Тайна условна дума или израз за разпознаване на свои при
караули, заговорнически организации, тайни общества и подобни.".
  Тайнопис значи криптография?
В речника на чуждите думи пише: "криптография (
гр. kryptographia) - начин на писане с условни знаци, известни само на затворен кръг, тайнопис."
криптограма (гр. "kryptos" - скрит, gramma - "буква") 1. Писмен белег за тайнопис. 2. Написаното с криптограми.
  И тайнослов ли значи парола?
Да, виж по-горе "слововход".
  От кога софтуерът стана мекица? Това не мога да го приема?!
  "Soft" има много значения, но най-важни за смисъла на "software" според мен са
мек, гъвкав, ковък. "Ware" значи изделия. Т.е. в дословен превод "гъвкави изделия" (програмното
осигуряване, както е преведен "software" в англ.-бълг. речник, може да бъде изменяно
"в движение", докато "hardware" е "твърдо изделие", неизменчиво (някои значения: железария, апаратура, техническо обезпечаване, оръдие)).
Засега ДЗБЕ предлага мекица за програма, мекичар - програмист,
както и железария за hardware, съответно железар - занимаващ се с апаратура,
железарски - отнасящ се до апаратура, мекичарски - свързан с програмистите, мекичен - свързан с програмите.
(ДЗБЕ не одобрява използваното от някои вестникари и говорители слово: "хардуерист" - смес от английското "hardware" и гръцката деятелна наставка "ist").
  - Не знаех, че браузър означава "безразборен четец"...
В превод от английски, browse означава ровя, чета безразборно. Според мен,
"четец" изразява по-точно същността на понятието, отколкото "някой, който рови",
защото основната работа, извършвана от т.нар. "browser", е да прочита различна по вид
информация и да я показва на потребителя. "Безраборно" с идеята не само за
огромното количество различни "страници", които могат да се "прелистят", но и
със способността на този вид приложения да разчитат голям брой формати.
  Правопис: виждал съм "browser" написан
като "браузер, бразузър, броузер, броузър". Това са четири изписвания на една и съща дума!
Чужди думи в българския обикновено се предават, като се опише звученето им
с кирилица, т.е. "най-вярно" може би е "браузър", макар че ДЗБЕ препоръчва ЧЕТЕЦ.
  - Как тогава да казвам, когато browse-вам?
Ако се отнася до Мрежата, мисля, че съвсем естествено звучи РОВЯ.
Когато се отнася, например, за избор на папка, където да се извърши някаква
обработка по време на работа с вседържец, спокойно може да се
замени надписът "Browse" с РОВИ или пък НАМЕРИ, ИЗБЕРИ,
ТЪРСИ.
  Свирец, свирач, пускач? Кое от трите? И впрочем, просто не е уместно да казваш "CD-свирец" или "MP3-свирач"?
Да не говорим "DVD-пускач"!
  Защо да е неуместно? Думата "player" в английския не е извънредно измислена само заради
CD-, DVD-, MP3- и пр. пускачи. Касетофоните също са "player"-и! В речника, за "player" е отбелязано: "1. играч; 2. музикант, актьор".
Когато някакво у-во (напр. музикална уредба) възпроизвежда звук, казваме че "свири". Защо тогава да не наричаме
устройството, което свири "свирач".
"Свирачите" са музиканти, следователно отразяват значението на play. На моя милост, думата СВИРЕЦ звучи по-добре от свирач.
Тя прилича на "щурец", "свири", и има окончание за вършител.
  Правопис: тъй като чуждиците често се използват поради
незнание на точния им смисъл (защото в съзнанието на използващия тази дума няма съответна на български, а не защото изобщо няма!), което е свързано понякога с недобро владеене
на езика, от който се вземат, често изговорът на новонавлизащите чуждици е доста разнообразен (виж по-горе, "browser"). Чувал съм следните три изговора (изписвания)
на англ. дума "player": "плеър", "плейър" и дори смехотворното "плеяр". Първият е най-разпространен сред печата, докато последният
е "екзотизъм", взет от задания за дипломни работи, залепени на съобщителната дъска в ТЕЕ Пловдив (управляващо у-во за "CD-плеяр").
  Обслов означава "контекст"?
  "Contextus" означава "връзка" на латински, както и: "1.Завършена в смислово отношение част от писмена реч (текст) 2.прен. Сбор от
всички обстоятелства, при които става нещо и които му придават значимост или смисъл(...)".
На английски, "context" означава обстановка.
Обслов се получава от "слово" и "об", като "обвивка",
носейки представата за смисъла, обвиващ словото.
  Какво й е лошото на думата маршрут?
  Ходепът означава пътя, по който ще се премине.
  Пътечертец за маршрутизатор?
  Да, идва от чертаещ пътя. Пътечертецът определя пътя, по
които ще се премине.
  Сащанец?! Против "империалистите" ли си, а!?
  Да, против империализма и неоколониализма съм. Но сащанец не е
пренебрежително обръщение. Впрочем, харесва ли ти съкращението САД - Съединени американски държави,
използвана в македонското наречие?
 
Използвани са цитати от "Речник на чуждите думи в българския език", изд. "Наука и изкуство" 1970 г.
  Хей, този речник не отговаря на сегашното състояние на езика!?
Така е, за английските чуждици, отсъстващи от използвания речник, има английско-български речници,
има и богат обслов, който може да бъде намерен навсякъде, където се използва съответната чужда дума.
1.Иванов, Иван К., Методи Стаменов: "Ключът към бъдещето". Военно издателство, София 1989.