Свещеният сметач - списанието на умотворците...
БРОЙ - 20 (февруари 2003)
Брой 20  Свещеният сметач
   
Емил и Кибертрон

                Бях въодушевен от новините на "BTV" на 13.1.2003, когато разбрах за Кибертрон. Тогава още живеех със света на Истината, където действието се развива около умотворско дружество "Разум"... а Кибертрон е подобна организация, работеща за създаването на Изкуствен разум... Разбира се, веднага пожелах да се присъединя. Няколко дни следих страницата, накрая писах, разговарях с ръководителя на проекта - Кибертрон (Ахмед Мерчев), бях одобрен... но се разколебах... поне засега...
                Ако въпреки тази статийка, от Кибертрон не ми се обидят и не я сметнат за твърде самонадеяна, си запазвам възможността да се присъединя към тях в бъдеще, ако по случайност налучкам нещо, с което мога да помогна. Засега обаче предпочитам да обявя своето "умотворско дружество от един човек", което в "моя свят" е наричало целта си Изинт, Израз, Емил, Умчо, Разум...
                Още не мога да се примиря с някои страни от устройството на Кибертрон. Според мен двайсет души са твърде много. Да, повече глави могат да измислят по-умни неща... Вярно, създаването на човекоподобен робот е скъпа работа, трябват инженерни познания, нужни са вложители, които да влеят средства в него, и те по някакъв начин трябва да се привлекат - например с броя на участниците... Личната ми цел обаче е по-скромна от тази на Кибертрон - интересува ме разумът и искам да го осъществя върху прост сметач, защото искам да го използвам, на първо време, за лични нужди. Това, което ме привлича, е да налучкам Мислещ сметач, а не да пресъздам "искрилен човешки мозък" (невронна мрежа). Впрочем, колкото "по-умен" е човек, толкова повече способности да обработва въобраза като "глупавия" сметач придобива, толкова е по-логичен, по-добре съзнава подбудителите на поведението си, стремежите си, желанията си, "причинно-следствените връзки". С поумняването си невронната мрежа на човека се мъчи да бъде "прост сметач" - когато я използваме за пресмятания, например. Опитва се да бъде, но е замислена ужасно - нужни са й милиарди неврони, за да извърши някаква проста сметка, за която стигат и 1000 искрилни буквачета, подредени правилно (виж по-долу).
                Искам да накарам Машината първо да мисли (да подредя правило буквачетата), да й дам "душа", защото имам по-голяма нужда от ума й, пък ако мисли, предполгам, няма да е трудно да се намери кой да й направи тела, които да се движат (роботи).
                Не би ми харесало да работя върху любимата си цел с хора, които не са се избирали взаимно, които представляват "неформална група". Не ми харесва подбор с "разпит за работа", като на "работници за завод", защото смятам за важно личностите от умотворско дружество първо да се познават и да изпитват топли чувства един към друг, а след това да работят заедно. Разбира се, могат да се запознаят, но двайсет души, които не са се събрали, защото се харесват, да станат близки приятели ми изглежда трудно осъществимо ("статистически невероятно"). Би ми било трудно да имам доверие на 20 души, с които тепърва трябва да се запознавам, а не бих желал да бъда член на дружество от отчуждени "работници".
                Не ми харесва езикът на участниците от Кибертрон, който дочувам из обсъдилищата. Предпочитам да пиша върху въпросите за Изкуствения разум така, както "езиковото ми чувство ме съветва". Не желая да използвам чуждицолюбски език, омърсен от неразбиране на смисъла. Да почнем от самия "термин" "Изкуствен интелект", а не Изкуствен разум. Да, сегашните "учини человеци" използват "ИИ", защото "е приет в литературата". А кой налага термини в литературата? Филолозите, разбира се! Че мен какво ме засягат те? Да си го любят словото, щом искат. "Моя милост" е сметачолюбец, а не "любословец", тъй че със словолюбието си трудно ме убеждават да използвам чуждицолюбските им "с-пици-ални нъ-учни ти-(нтири-минтири)-рмини".
                Виждането ми за умотворско дружество е малка група от хора, които се познават лично и са близки приятели - както е в Истината. Сигурно мисля така, защото за мен изследванията върху Изкуствения разум не са обикновена работа, например не са нещо което да правиш само за да печелиш пари, да вложиш усилията си, в замяна да получиш някаква веществена "награда", но да загубиш това, което всъщност искаш да спечелиш - авторските права върху Изкуствения разум. Не ми допада мисълта ИЗРАЗ да бъде "стока", която да продам.
                Някой сигурно би ми се надсмял: "В Кибертрон са се събрали цяла "умотворска войска" от настоящи и скорошни инженери, а ти - някакъв си, не стига че надут, но и мижав самозванец, който още не е взел свидетелство дори за монтьор на съобщителна техника, използва името на сериозните учени за самореклама на простотията си... Що за тъпотия?"
                Разбира се, моят замисъл не дава никакви уверения за успех. Не е ясно дали разнищването на разума, разбирането на най-важните същности, върху които е изградена работата му, е по силите на някого, например на мен. Трябва ми, обаче, ИЗРАЗ, който да ми помага - я преводач, я умен търсач и помощник при обработката на въобраз. Освен това да си играеш на умотворец е много забавно, затова смятам да си търся Целта, пък каквото стане.
 
Милият ми Емил е мил

                Вероятно първото дълбоко впечатление от Изкуствения разум е "жигосано" в мен от "Терминатор 2". Наскоро преглеждах броевете на пловдивския вестник "Глас" от 1992-ра и се оказа, че съм гледал филма през март (в кино "Тракия"). Спомням си, че скоро след това си бях нарисувал очертание на човек, "схема" с описание на устройството вътре: хидравлични "пръчки" прорязваха ръцете и стигаха до пръстите, а надпис "платки" обясняваше какво представляват множеството правоъгълничета, разпръснати из очертаното човешко тяло.
                "Мислеща" машина щеше да се измисля за пръв път през 1994-та или 1995-та. Тогавашното равнище на умознанието ми, беше зъбни колела... Вярвах, че ако се подредят по подходящ начин колела, на чиито зъби са написани думи и години (през коя година е изобретено еди-кое си, кой го е изобретил...), като се завъртят по подходящ начин колелцата, някъде ще се виждат правилни отговори...
                Мислите ми по въпроса за Изкуствения разум се възродиха през 1998-ма, когато замисълът стана "сериозен" и целенасочен. Дейността ми се състои, основно, и казано накратко, в изследване на същността на мисленето, езика, възприятието, творчеството, изкуството; целите на човешкото поведение, времето, движението, пространството; същността на звука, в частност на звучудото; изображенията и обработката им... Например:
 
Човешкият разум работи със списъци

                Очевидно е, че човешкият разум работи със списъци. На него му е най-лесно да обработва такъв вид информация, защото навързаните неврони са списъци, мрежа. За някои от видовете въобраз, с които се налага на мозъка да работи, обаче, списъкът е неподходящ, понякога съвсем неизползваем, в други случаи е много бавно средство за решение на задачата. Затова човекът, въпреки "невероятната сложност на мозъка си", се справя зле с твърде прости задачи, които са "детска игра" за буковсъщи устройства, имащи обаче стройна памет с пряк достъп. Например изчисленията са много просто нещо. ЕЛКА-22 - втората сметалка на ИЗОТ (1966 г.) съдържа около 2700 елемента, от които само 260 са транзистори, а 180 - феритни сърцевини, т.е. паметта е 180 бита.
                Смешно е, например, че мозъкът, който, мозъколюбците твърдят, има памет поне колкото на трилион сметалки, изграден е от над сто милиарда буквачета, всеки от които много по-сложен от транзистор, се нуждае от сметалка или поне външна памет (нещо за писане), за да умножи, да речем, две 3-числецови числа, да не говорим за 12-цифрени, с каквито се справя ЕЛКА-22, със 180 бита памет и 260 транзистора... Затова по-важно е колко памет може да се използва, а не обемът, които "съществува някъде" в мозъка, но разумът не може да впрегне да работи в желаната посока.
                Смятам и търсенията ми са насочени към предположението, че Изкуственият разум, създаден на "прост сметач" (известен още като "Фон Нойманов"), който притежава дори само един вършач и изпълнява казбите последователно, ще бъде, съответно, "по-прост" отколкото невронната мрежа, но не и по-лош като разум, а напротив. Невронната мрежа има само "стройна памет с последователен достъп" - списъци, но не и добра памет с произволен достъп, поради което е необходимо постоянно да използва външна, достъпът до която е много бавен. Например, единствено зрението е добра човешка памет с произволен достъп, всяка точка от образа си има ясно и определено местоположение в полезрението. За да пишем в тази памет, обаче, се нуждаем от външни средства, които да гледаме.
                Да се върнем към списъка... Списъкът представлява въобразна постройка, при която буквачетата са навързани последователно, така че информацията, необходима за достъп до по-вътрешен елемент, е записана в по-външия, в предходния.
А-Б-В-Г-Д-Е
Ние знаем мястото в паметта само на променливата А. Това букваче се нарича "корен" или "вход". Можем да влезем само през него в списъка. А съдържа някакви данни (напр. буквата "А") и информация за местоположението на следващата променлива от списъка - Б. Б знае къде се намира В и т.н. Б обаче не знае, че произхожда от А, и В не знае, че е наследник на Б. Затова по-сложните списъци (т.нар. двойносвързани) имат връзки в двете посоки: Б има връзка освен към следващото букваче - В, и към предходното - А. При още по-сложните списъци буквачетата могат да бъдат свързани едностранно или двустранно не към един, а към много други буквачета - получава се мрежа. Невроните, например, са буквачета, които имат единствен изход, който сочи следващо букваче, и много входове, стигащи до хиляди.
 
Примери за списъци в човешката памет

                По начало, когато научим азбуката, я помним като еднопосочен списък - знаем, че "А" е първата буква, че "Я" е трийстата - този списък има два корена. За тях е записано, че на "А" отговаря "едно", а на "Я" - "трийсет". Можем ли обаче да кажем коя по ред е еди-коя си буква от вътрешните (предпоследните и няколкото първи също бързо стават входове), например "П"? Можем ли да казваме азбуката отзад напред, ако не сме я учили и по този начин?
                Когато тъкмо сме въвели азбуката в паметта си, трябва да проследим списъка с буквите и да преброим тези, през които минаваме, докато стигнем до желаната. Самото броене също е списък, но букваците му се наричат "едно, две, три..." и притежават образно представяне: 1, 2, 3...
                За да знаем номера на всяка буква, създаваме нова постройка от данни. Например отваряме още входове в списъка, като запомняме местоположението на още букви, освен А и Я. Запомняме, че Е е 6-та, К е 11-та буква, П - 16-та и т.н. Чрез новите входове на мрежата съкращаваме пътя на търсене до няколко букви.
                Можем да запомним и номера на всяка, ако ни трябва пряк достъп, но това изисква много повече усилия, защото на мозъка е много по-трудно да обособи нов списък, нова подмрежа; да отвори нов вход в стар списък, да запомни нов, отделен и несвързан къс знание, отколкото да наниже ново букваче във вече съществуваща мрежа, да удължи съществуващ списък. Затова колкото по-свързано, по-обединено в последователност и цялост е знанието, колкото повече връзки има от мрежата към съответния къс знание, толкова той се запомня и съхранява по-лесно в нея.
© Тодор Илиев Арнаудов (Тош, TodProg), 23 февруари 2003.
Прочети още статии от Тош и други автори, на http://bgit.net