Уменията по програмиране са нужни само колкото да направите от показвача на личния си сметач мигач, който да карате да трепти по желания от вас начин. Така той може да се използва за "насичане" на времето -
това, което чувствате, се отмества достатъчно далеч във времето от това, което виждате, за да предизвика странно усещане.
С предписваемия мигач могат да се гледат и анимации на лента, да се "промиват мозъци"...
Ако познайвате глаголене, може би сте си правили програма-мигач. На мен с "Borland Pascal 7" ми беше най-лесно, с "mode $13" и "delay" - ако още си служите, между другото, и с този съставител (компилатор), сигурно знаете за
делението на нула, което се получава при
работа на модула "CRT" на "прекалено бързи" вършачи (със сигурност по-бързи от PMMX200) и вероятно имате средства, които се справят с тази
грешка.
Приятно "промиване на мозъка". ;-)
---начало на свитъка---
program migache;
uses crt;
var c:byte;
procedure chist13; assembler;
asm
mov ax,$13
int $10
mov ah,$0F
int $10
end;
procedure platno(c:byte); assembler; {запълва платното с желан цвят}
asm
mov ax,$A000
mov es,ax
xor di,di
mov al,c
mov ah,al
@1:
mov es:[di], ax
add di,2
cmp di,63999
ja @2
jmp @1
@2:
end;
procedure miga(zabav:word);
begin
chist13;
while (not keypressed)
do begin
platno(c);
delay((zabav div 15));
platno(0);
delay((zabav div 14)*15); (*тук отношението на времето за светене и *)
(*затъмнение е 1/14*)
end;
end;
procedure vrutka; {главна въртележка}
var m:word;
begin
m:=1;
c:=15;
while (m<>0) do
begin
writeln('Dosega - ',m,' kadura');
writeln('Kolko kadyra v sekunda? (0 - kraj, 99 - cvqt)');
readln(m);
if (m=0) then exit else
if (m=99) then begin writeln('Cvqt 0-255');readln(c);continue;end;
miga(round(1000 div m));
textmode(2);
end;
end;
begin
vrutka;
end.
--край на свитъка--
      Разбира се, показвачът трябва да бъде единственият източник на светлина в стаята - колкото по-силно свети, толкова по-добре.
След като накарате мигача си да мига с желана скорост, по-ниска от твърде високите 60, 70, 75... пъти/сек, може да го използвате за гледане на всякакви
движения, записани на ивици: киноленти, кинограми (ако ви се намира книга за лека атлетика, например) или нарисувани от самите вас на книжна лента анимационни филмчета. Тогава мигачът е своеобразен стробоскоп или грайфер на
киномашина.
      Всъщност "насичането" е видимо и забавно дори при много десетки кад/сек (вижда се навсякъде, където се използва пряко захранване от електр. мрежа от 50 Хц), но най-интересно, струва ми се, става при честоти под 10 Хц.
Тогава човек има достатъчно време за осмисляне на "спрялото време" и
оглеждане на размазаните "стоп-кадри".
 
© Тодор Илиев Арнаудов (Тош, TodProg), януари 2003.
Прочети още статии от Тош и други автори, на
http://bgit.net