Свещеният сметач - списанието на стихчетата...
БРОЙ - 21 (март 2003)
Брой 21  Свещеният сметач
 

 

Сметачна бивалица
Сметачна бивалица 2

Сметачна бивалица

От българин сметачът беше сътворен
през трийсетте във свят отдалечен.
Великан отне му славата за време -
ЕНИАК бе той, потомък на сащанско племе.

ЕДВАК, ЕДСАК с туловищата си големи,
отваряха врати към нашто ново време.
В Съюза МЕСМ пълзеше бавно,
скоро ЮНИВАК изпъкна славно.

Широко умните машини се разпространиха,
за тях езици сложни се родиха.

ФОРТРАН наречен беше първият от тях -
отдавна е потънал в прах.
В сметачища той още само се използва,
в сметачета май вече никой го не ползва.

...
Сметачът се роди в България през шейсетте
и знанието му започна бързо да расте.
В два лампови ЕИМ-а първо се превъплати,
и в няколко сметалки духът му се всели.

Елка стана гордост наша след това.
ЗИТ започна свойта работа.
ИЗОТ - сдружение велико се роди.
Към Единната система България се присъедини.

Полупроводници във ИМЕ почнахме да правим,
със тях ний умознанието си далече да прославим.

Във областта на ЗУ държавата ни се стесни
и почна много ЗУПИ-та тя да строи.
Плочници ний също правихме привлекови
и памети работни и вършачи
за всякакви по вид сметачи.

Всичко що умът ти може да роди,
се правеше по нашите земи...

По-знатно ставаше със времето ИМЕ,
вършачета родиха се в средата на седемдесетте.
Във края на десетилетието бурно
СМ601 излезе
и широко във стопанството навлезе.

Привлековите ивици се подобряваха за дни
и плочите растяха, и знанието им се умножи.
Все по-обемни памети се правиха в ИМЕ.
България бе веч страна с име.

Система малки междувременно се пръкна.
Сметалките във джобче се смалиха.
Сметачи лични във света пък се родиха
със тях и ИМКО - наште го изобретиха.

Деветото десетилетие дойде -
това беше през осемдесетте,
когато ИМКО се излюпи и българската мощ
жестоко се разлюти.

Във Правец взеха да градят
сметачи - 82 ги тях зоват.
Със Ябълката бяха те братлета,
вършееха из нашите полета.

Последваха усъвършенствани модели:
Емчо ни откри невиждани предели.
Домашко пееше със глас звънлив.
Цечо бе от всичките май най-усложлив.

Шестнайската от Правечко семейство,
със мацето се бе сближила.
ИЗОТ-че малко, мило,
със Зилог беше от едно котило.

Интел също във ИМЕ навлезе,
и 688 от завода произлезе...

...
Велики умове родиха се у нас.
Отмъстител мрачен
пусна няколко зарази,
и света започна здраво се пази
от вирусчета - тези нови врази.

Но тъжно е, че щом назад погледна,
бивалица виждам само... А щом седна
да мисля за времето сегашно -
то лошо е...дори ужасно...

Нашите правачи извайваха сметачи,
но мина време доста... Кости...
Само кости и малко кожа покрай тях
останаха... Черна дупка зее в нас.

Какво се случи с Правец? - почина неотдавна.
Със ДЗУ какво стана? - живее то - едва, едва...
ИМЕ мъждука също слабо.
ИЗОТ от великан голям в мъниче се смали... Без срам
приказват някои глупаци -
омаловажават постиженията на нашите юнаци,
сметачи превелики дето сътвориха
България далече прославиха.

Велики сте, юнаци наши,
велики сте, а тези, другите - глупаци,
които вашто име свято оскверняват,
които змейщината своя лесно изразяват?

Юнашкият ни меч от слово ще ги порази ли?
Със нежна сила ще ги вразуми ли?
Не знам, юнаци, но помнете свойто минало!
Славете дивната история!
Не злословете, не омаловажавайте...
Спрете с думи хулни по сметачите велики!
Вместо туй на тях вий се опрете,
ново дело започнете,
бъдеще красиво сътворете!

10-21.6.2002


Сметачна бивалица 2

Сметачът се роди в България през 60-те
и знанието му започна бързо да расте.
С Елка почна да се хвали нашто умознание
и да се гради държавното сметачознание.

Седемдесетте донесоха му луд възход.
Осемдесетте начало бе на ход
за допир с тях - сметачетата мили,
до всички що желаят.

Осмачетата бяха на върха на славата си дивна.
Юначетата се множаха, творенията им красяха
платната едноцветни на сметачета безчетни.

По света говореше се за Осмака,
за България - страната,
дето трета е в света
по искрилознание. Но
скоро след това се случи нещо лошо.

Десетото десетилетие заидва.
Отвори се купилището и
западна нашто умознание.
Запада захлупи го.

Отдавна си говореха искриловеди,
че умознанието ни е старо.
От дълго си личеше,
че е морално остаряло.

И лъсна бързо този недостатък,
и заличи се нашият подарък
от съдбата: да бъдем жители
в държава трета във света.

У нас искрилознанието замря,
но жарта сметачолюбска не умря.

Четворката широко се разпространи,
Петакът - първото вършаче 86 със две поточки -
се роди и 601 към тях се причисли.

Тюхкахме се ние тук. Двойки ползвахме,
а с чук трошаха ги
напук тези старини в света.

Но не угасна творческият плам.
Сметачолюбците у нас градяха, въпреки че
вършачетата техни стари, пораждаха и срам
със възрастта си препочтена.

...

В годините начални
разбивачи още имаше и славни
бяха разни техни престъпления.
Нека кажем, това не е почтено
занимание! Но някак, случи се
призвание за не един
сметачолюбец български,
със звание...

...

Откакто в САЩ се появи,
Мрежата премного се разви.
Растеше неуморно
и свръхсловесна стана, и
безраборният четец се изяви.
Скоро и България се включи,
през 93-та туй събитие се случи.
...

Петакът смайваше със свойта бързина
при обработката на плаващи числа.
За ужас в образците ранни
се намери грешка. Странни
отговори даваше вършача
при деление, с което понижи
за себе си доброто впечатление.
За щастие от Интел бъркотията изтриха
и читави вършачета сглобиха.

Ябълката Мощни макинтоши сътвори
и полека-лека се посъживи.
Що отнасяше се до изображения,
още нямаше съмнение - ябълките
бяха по-добро решение.

Откак Прозорците
излязоха за трети път обаче,
подобието с Ябълката ставаше по-силно.
Туй нещо, съчетано с добрата бързина
на новите осем-шестачета,
и с бремето усилно
да бъде съвместим със Маценцето старо,
закотвяше света към тях по-здраво.

Честотите на Петака се катереха сами.
Съперници се зъбеха и уж говореха,
че са готови да се опълчат на неудържимия.
Дали?...

Ка-5 усилено ковяха
във Напредничавите устройства.
Но го забавиха.
А щом излезе от ковачницата най-накрая,
разбра се, че
желязото е прекалено
и твърде крехко е станало.
Измъчваше се с плаващата запетая
и изоставаше далеч от Царя.

Сайрикс - сметачотворското сдружение
имаше също намерение
да свали Петака от престола. Таяха
надежди, но освен че бяха нежни
за джобчето на купувача,
вършачетата бяха безнадеждни
във плаващите запетаи. Живяха
още време във играта,
само заради цената.

Следващото поколение и то се пъчи,
че с него нов водач ще се излъчи.
Не смогна да сполучи.
Все пак за него А-ем-де научи
и използва го по-късно за основа,
на поредицата, шеста, своя, нова.

Опитваха и други предприятия да се намесят
във борбата, но бяха твърде слаби техните
произведения, за да ги споменем в туй кратко
изложение.

От "Интел", разбира се, не спяха.
Извадиха Прото и смачкаха всички
по скорост. На думи двойни
само, обаче, щото всичко
що използва думи единични,
работеше със средства непривични -
подражавани
наложи се да бъдат тези изчисления,
довеждаше до времеви утежнения.

Като добавим новия накрайник
с многото игли,
неуспехът пазарен на Прото
лесно може да се обясни.

Включиха в Петака казби за решетки,
64-значни сметки лесно взе да прави.
И неговата скорост за образи и звуци
надалече почна да се слави.

Петакът Втори се роди. Не след дълго
татко му братче сътвори и го кръсти
Селерон. Недоносче беше чеденцето по рождение,
но баща му бързо намери решение.
Постави го във кувиоз, превърна
го в поредния свой коз.

Със свръхработна памет бърза чедото дари,
светкавично лика му озари.
Във удар се превърна пак пазарен
и съперниците си срази.

Невероятни висоти достигаше
вършачето и с цели 50 на сто,
без трудности повдигаше
се дръзкия му пулс. Откачаше
от радост и сърцето на сметача,
и това на надувача.

Вършачета се пържиха отдавна, но
тъкмо в тези времена
изпържването се превърна във игра
приятна, за мнозина.
Така е и до наши дни.

Ка-6 съшиха във Напредничавите устройства
от частите на Следващото поколение -
добър вършач се случи новото произведение.

Макар че в плаващите сметки
бе далече още от Петака,
в решетъчните изчисления
се справяше добре, и в целите числа
въобще не беше зле, понякога
дори надскачаше Петака.
Затуй спечели от мнозина уважение.

Ка-6 си имаше наследник -
казваше се Ка-6-2.
Той беше първият изменник
от интелските казби - бре!

Дързостта безока
бе наказана жестоко.
Не намери той желаната подкрепа.

Третият шестак на А-ем-де бе
най-доброто им творение.
В плаването, все по-близо до
Петака, но уви,
потребителите, свикнали
да си купуват честоти,
почерниха и неговите съдбини.

...

Сметачите със набор съкратен,
по-мощни ставаха от ден на ден.
Алфите и Мощните пи-сита, Ер-овете
тъй се усложниха, че чувал съм
сметачоведи да се питат,
не се ли е вече размила
границата?

...

Мрежата растеше, броят на страниците се множеше.
У нас развиваше се, вярно, бавно. Годините минаваха, а още
много малко души до нея се бяха допряли.
Български страници малко се бяха издали.

В онези тъмни времена латиницата беше
неизменна.
Умознатната незрялост бе причина,
но някои умници я възприеха като
"незаменна",
"единствена достойна" и "свещена",
сякаш върна се девети век.

Ранното несъвършенство стана повод
за късни висши изрождения.
Латиницата се превърна
във негласно съглашение
за писане из бърборилни.

На дневен ред илезе мнение,
покрай мрежовите изстъпления,
"свещената сметачна азбука"
латинска, кирилицата да смени.
Низко мнение.
За щастие не срещна то
общественото одобрение.

Достатъчна беше, обаче,
самата мисъл, предложение,
самото невежество и тъпотия,
самото неразбиране и простотия
на шепа глупаци,
дето не могат да сложат кирилица на
сложните си сметачи, и заради това винят
поредица от знаци...

Чуждицолюбството се разрази.
Света да ни приеме трябваше, нали?

Стената бутнаха я във Берлин и ний
самички трябваше да разрушим и другите стени,
дето езикът български гради,
и спират нашето развитие,
и пречат на европейското обединение,
и водят само до световно разделение?

Глупости глупашки.
Невежи клети тъй говорят.
Невежи смятат, че света
ще тръгне да чете от наште книги.
Невежи мислят, че
по е лесно да кривиш езика си със
думи странни и "научни",
международни, "благозвучни",
вместо с думи прости, лесни,
с смислоноски съвършено всекиму известни,
да надстроиш езика стар.

Какво му дреме на Кълбото,
че използваме езика на мнозинството?
Какво му пука на САЩ,
че английско-български е езикът наш?

Нима ще тръгне някой умен, учен и велик американец,
да отвори някой български букварец
по сметачознание, да заразглежда,
плахо да поглежда що са "сайтове",
и "линкове" какво са,
що е "софтуeр" и що "компютър"?
И как ще схване тез въпроси,
кат, сигурно, и кирилицата
в ума му не се носи???

Глупаци! - само кряска ми душата.
Въпреки че знае, с гняв нещата
няма да поправи, иска нещо да направи.

Като пълним езика с чуждици,
трудно ще го съвместим с света.
Само затрудняваме речта.
Не можеше да схване туй
сложно заключение,
пороят от невежи дето изведнъж
зае се да извършва свойто грозно престъпление.

Печат, сметачи, Мрежа - все за зло
с трибуни мощни го дари.
Придоби пороят глас, за да крещи,
така че да го чуят всички,
така че със чуждици да ги зариби.

А казват някои глупци - "езикът сам върви",
"естественият ход си следва" и, виж ти,
"не можем с сила да го изменим",
"не можем със закон да променим".

Не можем, но така чуждицолюбците го измениха.
Имаха уста, силно викаща и, ето, на:
както те говорят, тъй задумаха и техните
последователи; като децата, дето бързо
заговарят езика, с който родителите му го бавят.

Велики преводачи се навъдиха безброй.
Въведоха какви ли не прекрасни, звучни извращения.
Значенията са свети, - те казаха - не се превеждат!
В ада ще гори, който го направи!

Затуй прости им,
Господа ще ги накаже, ако умовете им навеждат ги
на мисълта да сторят туй божествено предателство,
да извеждат
слова чрез смислово, а не буквено преводачество.

Не са виновни те, глупците. Причината за глупостта
им бе, че даже капка нямаха в главите си от щедростта
на езика дето мислеха че знаят.

Не разбираха, превеждаха добуквено словата.
Мани-мани, остави, какви изроди туй породи,
понеже често тези преводачи,
не знаеха дори, как на чуждия език думата звучи...

За жалост включиха се също умните глави
в възвишеното начинание,
и хора с умове могъщи и развити;
със знания, умения честити,
и тях пое течението
и направи съпричастни:
сметачоведи превърнаха се във
езикоеди. Вещи във науката те бяха,
но зловещи думоизраждения творяха.

Имаше сърдити,
имаше и опълчение,
изправило се
срещу грозното
езиково преображение.

Беше слабо, търпеше пренебрежение.
Но имаше и то сметачно снаряжение
и бореше се. Във това сражение,
не спира и до днес да търси път към поражение
на езиковото заблуждение.

Дали ще се смени речевото извращение?
Дали ще се върне благото звучение?
Сметачите играха силно във израждането на езика.
Сметачът пак, като
с метла, би имал сила да
измете
сметта,
ако Времето реши,
езикът в по-човешки
пак да се преобрази.

...

У нас сметачолюбчета, юнаци, нижеха умело глаголарските си знаци.

Иво твореше на Правец зелен и красиви мекици омеси.
Висящият замък бе сътворен от Ицо, Стас и Иван.
Емил и Сашо изящна стихосбирка съчиниха
и Ябълката върху Маце съживиха.

Теодор за Прозорците направи подражател,
на осмачета и ябълки добър приятел.

Иво заигра се с Маце и
с мекици триизмерни ни дари.
От дълго време в САЩ твори.

Игри Йордан започна да извайва,
със тях света и нас да смайва.

От Първата Олимпиада в Правец до сега,
все напред класираха се български деца.

Свят ще се завие на света,
ако сметачознанието тук
отново мощно се развие,
ако завивката над нас,
от нас
самите се отвие
и израсне от нея зародиша стар,
който дълго чака да избуи. Жар
у нас премного има. Понякога
струва ми се чак излишна.
Как напира да излезе,
да покаже свойта сила
и да се изплези на света:
Виж какви деца!...

И питам се:
Нима нямаме желание в излишък?
Нима нямаме знание?
Нима нямаме стремеж за показание
на уменията си, за признание?

Навярно тези думи звучат прекалени.
Сигурно са, по тон, твърде завишени.
По смисъл неясни.
По цел зле насочени, с слова зле подбрани.
Дано не са. Надявам се да са разбрани...

7.3.2003 - 13.3.2003


 

...Следват продължения...


© Тодор Илиев Арнаудов (Тош), март 2003
Българска компютърна история от
Българските сметачи
Пиши на Тош: todprog@yahoo.com, dzbe@mail.bg
Прочети още статии от Тош и други автори: http://bgit.net