{20} машината "предвижда" по двадесет хода напред и използува стратегия достойна за шампион, както това доказва победата й. Най-забележителен бил фактът, че човекът, който съставил програмата за игра на "дама" за изчислителната машина, Артър Л. Самюел, не бил особено силен играч. Той не е съставил, а и не би могъл да състави конкретната стратегия, която довела до поражение н а шампиона Нийл. Що се отнася до външните прояви, изглеждало, че машината има "свой разум". Разбира се, тя не е била разумна в човешкия смисъл на думата. В конкретния случай при играта на "дама" обаче тя постъпвала така, като че ли притежава високо трениран ум.

В действителност изчислителната машина вършела само онова, за което била конструирана - да извършва аритметични опрации. Тя събирала, изваждала, премествала, сравнявала и запомняла числа, съставени само от двете цифри 1 и 0. Тя оперирала с тези числа в съответствие с ръководната програма, основаваща се на правилата на играта. По-нататък ще видим как една електронноизчислителна машина може да прави самостоятелни преценки в хода на играта, да определя своя следващ ход и да се учи от опита. Засега е достатъчно да отбележим, че машината победила шампиона на "дама", като извършвала изчисления, програмирани по такъв начин, че да имитират поведението на човекия ум.

Защо изобщо машина трябва да играе "дама"? Използуването на голяма и скъпа изчислителна машина за игра на "дама" би могло да се прецени като "трик" без особено трайно значение за науката или техниката. Целта на доктор Самюел обаче е била по-сериозна от това да противопостави машина IBM 7094 срещу мистър Нили. Той избрал играта на "дама" като пример за разумно преследване на определена цел при добре определени и не твърде сложни правила, които могат да се преведат на езика на изчислителната машина. Главната му цел била да демонстрира методи, чрез кито може да се накара машина да се учи от опита си. {21} Когата машината IBM 7094 започнала за пръв път да игра "дама", тя била пригодена да извършва само елементарни ходове. Тогава тя била неопитен новак и можела да бъде победена дори и от дете. Машината обаче била програмирана да запомня върху магнитни ленти последователните ходове от игри, довели до пленяване на противникови фигури или до подреждане на "дама". Тъй като една ролка магнитна лента може да побере много милиони цифри, машината имала способността да запомня невероятно голям брой варианти на игра. При вземане на решение, какъв да бъде нейния следващ ход, машината сравнява дадения вариант на игра с многото варианти, които тя е запаметила, и избира ход, за който опитът й подсказва, че е най-вероятно да води до поражение на противника.

Колкото повече играела машината, толкова повече нараствал и нейният опит. Тя придобила способност да създава и запомня по-общи варианти на игра, да изработва такава тактика, че да поддържа инициативата на дъската и да предпазва от подреждане на "дама". Най-после, след като натрупала опит от няколко хиляди игри, за машината настъпил денят, когато тя започнала да побеждава доктор Самюел, коойто се смятал за "посредствен любител" в тази игра. На този етап запасът от ерудиция за игра на "дама" на машината както за конкретни ходове, така и за обща стратегия надминал умствените възможности на човека, който я обучавал!

Игрите, при които биват побеждавани шампиони, са ярък пример за привидно разумно поведение на изчислителни машини, но това е само една от различните форми на машинен разум. Има изчислителни машини, програмирани така, че без намеса на човек да превеждат от един език на друг, да разчитат адресите от пликове и да ги сортират по градове и щати, да доказват математически теореми, да набират вестници (включително и трудната задача да пренасят думи), да проектират за няколко дни сложна електронна схема, което би отнело месеци труд на специалистите. В тези привидно фантастични достижения няма нищо тайнствено, стига да се разбере как работи една изчислителна машина и как се съставя план за изчисления, които имитират логически процеси. Работата по планирането на такива изчисления е голяма и уморителна, понеже за всяка стъпка от този сложен процес (22) има команда или система от команди, които водят началото си от човешкия ум.

Защо тогава мнозина се съгласяват да наемат изчислителна машина за извършване на такива работи, когато за всеки час машинно време трябва да плащат стотици долари? Щом програмистът разбира задачата, защо той самият не я реши? Отговорът на този въпрос е в стойността и времето. Изчислителната машина може да извършва много "мисловни" задачи по-точо, по-евтино и несъизмеримо по-бързо от хората. Една голяма съвременна изчислителна машина може да обработва числена информация около милион пъти по-бързо от човека. Машината може да работи дълги часове без умора и без да прави грешки. Способността на изчислителната машина да запоня и върпроизвежда огромно количество най-подробна информация далеч надхвърля най-блестящите прояви на човешката памет. Тя може да запомня в миниатюрни феритни пръстени или в ленти, разположени в нея, стотици хиляди цифри и да извиква която и да е от тях за по-малко от милионна част от секудната. След като разполага с такова свръхчовешко бързодействие, точност издръжливост и памет, ученият-изчислител може да проектира изчисления от такъв мащаб, че те наистина да могат да имитират много от формите на човешко мислене.

Разбира се, възможностите на машината за моделиране на човешкото мислене са в много отношения ограничени, тъй като човешкият мозък, както ще видим в гл. IX, е изумително разностранен орган. Една изчислителна машина може да решава множество аритметични, геометрични или тригонометрични задачи или да намира приблизителни решения на твърде сложни диференциални уравнения, но нейната машинна програма трябва да бъде съставена така, че в дадения момент да решава само определен вид задача. При поставяне на нова задача програмата трябва да се измени. По отношение на разностранност изчислителната машина далеч отстъпва пред човешкия мозък.

Изчислителната машина е ограничена също да възпроизвежда онези видове умствена дейност, които могат да бъдат сведени до изчислителна схема. Фактът, че дейности, изискващи мисловни условия, като четене, превод, решаване на задачи и участие в игри, могат да се сведат до манипулиране с числа, е изненада за почти всеки, който не познава отблизо изчислителната техника. Обяснението {23} е просто: независимо дали съзнаваме или не съзнаваме това, мозъкът действа по законите на логиката. Мозъкът е изчислител в точния смисъл на тази дума и онези негови функции, които наподобяват машините, могат да се моделират с технически средства.

(...) Тъй както електрическите машини и двигателите с вътрешно горене основно промениха начините, по които използваме своите мускули, така и разумните машини ще променят начините за използване на човешкия мозък.(...) Например автомобилът знаително увеличи размера на пътуванията. Така и разумната машина значително ще увеличи възможностите на квалифицираните специалисти. Както автомобилът, така и изчислителната система са показатели за една от нак-важните тенденции в съвременното общество - постепенният преход от преки действия към косвено управление на действията.(...) Цялата "истинска" механическа работа се извършва от машината. По аналогичен начин методите на изкуствения разум преобразуват много разновидности на мозъчната дейност от пряка работа на ума в косвено управление на машинно пресмятане. Ръката върху кормилото на разумната машина - това е ръката, която съставя програмата на изчисленията. Машината извършва цялата "истинска" работа.