Свещеният сметач - списание за щуротии...
БРОЙ - 23 (май 2003)
Брой 23  Свещеният сметач
   
Тодор Арнаудов
Мисли за изкуствената мисъл
Творчеството е подражание на ниво алгоритми
Възможен, бегло начертан път на развитие на Изкуствения разум "Емил"

Идеи върху проекта "Емил", 24.4.2003 - 4.5.2003

Именуване на опитите

Разновидностите, представляващи предписания, подражаващи на човешкото творчество, вероятно ще се именуват така: "Емил, опит 1", "Емил, опит 2" и т.н. или Емил-1, Емил-2,..., Емил-246...,...; или: 1,2,3,4,5; вероятно ще имат и "човешки" имена: "Пускач", "Помощник", "Звуков господар", "Музикант", "Благозвучник", "Рисувач", "Изобразител", "Съчинител", "Олицетворенец", "Стихоплетец", "Познавач", "Ликопомнец", "Шегобиец", "Приказливец", "Преводач", "Търсач", "Подреждач", "Бърборко", "Играч на...", "Чистач", "Красноречив", "Словозаврънкулковец" и каквото друго хрумне, докато се стигне до целта - можещ всичко "Творец".

Насоки за развитие на Емил

Първите програмни опити (не е ясно кога ще се появят първите опити) може би ще бъдат прости творци на (например):

- изречения
- разговори
- стихове
- кратки случки в слово
- звуци
- музика
- изображения

Творците ще се обучават с възприемане на въобразни предмети - информационни цялости (наричани още свитъци) под формата на слово, звук, изображения, различни формати сметачни свитъци (файлови формати). Творците ще търсят зависимости между подадените свитъци, ще събират свитъците (или част от тях, заради, естествено, ограничената памет) и откритите зависимости в паметта си. С помощта на наученото ще създават нови творби.

"Вършачомразците" и отричащите Изкуствения разум "защитават" становището си със звучащото приблизително по следния начин твърдение: "машината никога не би могла да твори оригинално, защото винаги ще повтаря това, което е заложено в нея от човека или най-много ще му подражава". Разбира се, че е вярно.

Творчеството е подражание. Но подражание на равнище АЛГОРИТМИ. Различните умове използват различни ВХОДНИ ДАННИ за своите, иначе СХОДНИ АЛГОРИТМИ и се получават РАЗЛИЧНИ ИЗХОДНИ ДАННИ - ИЗКУСТВО, например. Колкото по-"силен" е разумът, толкова по-прозрачна за него става тази истина, на която се крепи той самият, толкова по-добре разумът отделя, напр. стиловете в изкуството - СХОДНИТЕ АЛГОРИТМИ, независимо, че се използват различни входни данни - напр. конкретното нарисувано нещо. Същността на разума, според "автора на тези мисли" (ох, че е хладен този начин на изразяване... я да го "позатопля").

Според мен една от основните същности на разума (точно докато се чудех какво е "разумни входни данни" ми се изясни) е РАЗПОЗНАВАНЕТО НА АЛГОРИТМИ.

Човекът също подражава - няма друг избор, защото за да създава, разумът трябва да знае какво да създава, трябва отнякъде да му се поставят цели, които като следствие да доведат до творчество, до мислене.

Човекът има сетива, чрез които опознава света, разбира какво "се иска от него". По рождение човешкият разум дори не е разум, а само зародиш на такъв (вж. по-долу) и му е нужно време, за да научи на какво трябва да подражава.

На езика на "Емил" алгоритмът, който въвежда творби и търси в тях зависимости, се нарича "зародиш на разума" (ЗР). (Вж. и "Човекът и Мислещата Машина" (Анализ на възможността да се създаде Мислеща машина и някои недостатъци на човека и органичната материя пред нея), сп. "Свещеният сметач" бр.13, дек. 2001)

Зародиш на разума е, например, човешкият мозък, когато е в тялото на новородено дете.

Според схващането на "Емил" досега, създаването на Изкуствен разум се състои в изнамиране на "жизнеспособен зародиш", т.е. достатъчно сложен начален алгоритъм, способен да събира всякакви други алгоритми и информация от какъвто и да е вид, и да ги използва за усъвършенстване на работата си.

Самият ЗР не е нужно да дава признаци за разумност веднага след като се "роди", именно защото е зародиш, а не "узрял" разум. Чрез обучение в разумна среда зародишът обаче е способен да "узрее" в разумно същество. Една от способностите му е да извежда информация, подобна на входната. Ако му се подават "разумни входни данни", той също ще извежда такива. Нека подчертаем, подобни, не еднакви. Какво означава "разумен вход"?

Въпросът е сложен, защото няма ясно определение на "разум", затова не "ни е ясно" на какво трябва да отговаряме.
Лесно ми хрумва, обаче, че един от възможните отговори би бил този на въпроса какво означава "подобен".
Отговорът сега е по-прост:

Подобните информационни цялости могат да се опишат с повтарящи се или подобни АЛГОРИТМИ. Напр. изпитите на силата на разума са изпити за способността му да намира алгоритми - зависимости.

ЗР използва околната среда като средство за набавяне на алгоритми и данни. Достъп до средата ЗР получава чрез своите чувственици (сетива, сензори, датчици). За ЗР, изграден като предписание за сметач, сетивата също представляват програми.

Изобщо, творците ще представляват опити за налучкване на "зародиши на разум".

Нека отново накратко опишем, приблизително какво разбираме под "зародиш на разум":

ЗАРОДИШ НА РАЗУМ, ЗР: Действащи съгласувано основни алгоритми, които научават и изпълняват нови алгоритми. За работата на алгоритмите, за "изхранването" им, се натрупват и неалгоритмични спомени - данни.

Целта на "Разум", или "Емил" (могат да се използват много имена - за разнообразие) е, с развието на опитите, зародишите да стават по-"отговорни" - творчеството им да може да отговаря по-добре на входната информация; да се приспособяват по-добре към примерите за изкуство и световете, в които се обучават да съществуват; да отговарят на преки запитвания...
 
За да се стигне до Целта - разум, сравним с човешкия, различните видове творци трябва да започнат да преливат един в друг и постепенно да се слеят напълно.

"Разум" все още е "дружество на един човек", който търси съмишленици, опитващи се да разнищят мисълта.


© Тодор Илиев Арнаудов (Тош)
Списател на "Свещеният сметач"
Пловдив, 4.5.2003

Прочети още статии от Тош и други автори, на http://bgit.net