Играч
То бе дете на 80-те,
родено в първите години.
И още с детско, тъничко гласче
размаза първите гадини.
Прохождаше когато в нашите земи
игри със ръчки взеха да се ширят
(ДСО "Електрон" разни "сандъци"
сглоби, покрай вносните "аркадни").
Във края на 80-те се появиха
и джобните игри. "Яйцата", "Хокея" съветски
се изявиха преди желязната завеса да се разруши
и с по-добри, "западни" игри, играчето да се снабди.
Почитател техен стана и в ранни зори
събуждаше се да щрака на чудните игри.
В началото на 90-те "Сони" на пазара влезе.
"Пицата", Дракона гладен, "Титаник" и Нил,
дето иска да те глътне крокодил -
нароиха се рояк мънички игри,
от които палецът така боли...
Тетрисите в същите години заслужиха на играча изумлението.
По форми падащи строящи откачиха няколко поредни поколения.
Осем-битови телевизионни все по-властно влизаха по домовете,
и така играчът успя да хване в ръцете своята миличка "бричка",
и да скъса от цъкане лудешко новата си телевизионна игричка.
На "ръчките" се млатиха с ярост улични бойци и мустафи -
изместили бяха "Двойният дракон", "Бублето", българските игри.
Смъртоносната битка със чудното изчертание и плавност ни зашемети,
в земята всички играчи разби, невиждали нищо подобно преди.
Сметачите настолни, "с мишка" и отделно ключище, бяха рядкост.
Да играеш даже на осмаче беше за играча искрено дълбока радост.
Соник на "Сега" стана известен. Джоба
на народа само че още беше тесен за тях
и малко играчи на него щуряха в средата
на 90-те. Чак в края навлязоха в бита,
на "Сега Мегадрайв" шестнайсетте бита.
Купи си в края на века лично сметаче.
Из Мрежата стоя в безсънна нощна стража.
Бърбореше с хора от всички световни страни.
В Мрежата за битки сече на орки и зерги глави.
Играчът не може днес да цъка само на игри.
И с Мрежата световна трябва да бъде на ти.
29.5.2003
Глаголар на игри
Всеки глаголар си мечтае
мекици игрални да меси.
Глаголенето най-добре го знае,
тоз който в игралния свят се намеси.
Да месиш мекици сухи, умрели е скука.
Да радваш очички на играчи е добра сполука.
От малки юначета копнеят игрици сметачни да пишат.
От малки юначета смеят глаголици вършачни да нищят.
Движения на образи цветни;
замисли преплетени, подобрения безчетни.
Игрите сметачни са благодат за твореца;
мощно изявление на възможностите на вършеца.
Малцина глаголари имат добра съдба.
Мнозина са принудени от обстоятелства
да имат относба с глупави таблични
глаголища; делнични, статични...
Само средства за прехранване на глаголари,
дето цял живот са си мечтали да бъдат мекичари на игри...
29.5.2003
Начало на стихосбирката
© Тодор Илиев Арнаудов (Тош), май 2003
Българска компютърна история от Българските сметачи
Прочети още статии от Тош и други автори:
http://bgit.net
|