Насича!

Картината прескача!
Играчът чак откача -
Да му се не види и сметача!
Що за срам!... Намусен, пред мигача,
вдига ръце и кълне машината проклета.

Много бавна е, и сякаш все заета
с нещо друго, не и със играта!

Може и във Мрежата да е проблема?
А ужким на известна марка е поставена емблема?...

Където и да е причината да влачи,
най-виновен е мигачът,
когато фраговете вражески се трупат, а
играчи потърпевши в таблици потъват
и шибат с шамари мигачи злочести.

Играчът този не е толкоз груб, но
е ядосан и недоволството извира
през друг път:"Компютър прост, боклук!
От теб ми става все едно съм рязал лук!

Да губя във игра, за мен почти е равно на... смъртта!
Убиват ме другарите със изстрели в главата.
Разстрелват ме змейчета, бавно-бавно по краката,
докато съм вързан с теб, машино заспала.

Ако не беше тука зала частна,
такъв бой щях да ти прасна...
От мен да мине! Но ще ти го върна!
Няма веч да сядам тук,
като си такъв боклук!"

Прости му, простичък компютър.
Просто "зарад теб", сметаче клето,
на играчето приятелчетата натриха му нослето...

25.5.2003

Плочки

По плочките тъпчех с маратончени крачка.
Кубче плочи с готини игри стисках във ръка.
Здравеняк излезе ми насреща - як кат бик.
Плочки ризата надуват. Сигурно се мисли за велик.

Хърба съм бил? Играч?
Нямал съм сила и за... метач!?
А-а-а-а - отварям си ядосано на ум устата.
Никой ли не зачита какво има на играча във главата?

Не блъскам в зала щанги - блъскам по клавиши.
Не приличам ни на Арни Шварци, нито на Ракиши.
Не съм надут с мускули, ни съм с тлъсто надарен.
Но във игрите, честно ти казвам, съм много изявен.

Плочниците (двечки) във сметачето у нас
се въртят неуморимо всеки час, след час.
Кипи във плочите безспир въртящ живот,
докато пръстите ми стават на компот.

До козирката винаги запълнени са със игри.
Паметта работна никога не стига плочника да не бучи.

...
Плочките подрънкват, галейки се във дланта ми слаба.
Плочникът у нас очаква да го заредя със новата забава.
Плочките стегнати на здравеняка привличат женското око.
Плочникът потъва под тежестта на здравеняшкото му тело.

28.5.2003

Чук

Игрех на осмака "Галаксиана".
Нещо лошо взе че ме прихвана.
Едно гадно мръсно ме утрепа подло, грозно.
Причерня ми. Силно, от душата пожелах

да изцепя един здрав на зеления скапан мигач.
Прикипя ми съвсем - загубих и последния живот.
Озверях. Хванах чука и от бой сметача смлях...

28.5.2003

Начало на стихосбирката