Играч

Играчът цъка на игри,
може всекиго да победи.

Сметачът - тоз вършец-умник,
игролюбецът не дава му покой за миг.

Денонощно го държи под строй,
ключовете щракат на порой.

Кога ли той ще легне да поспи
го пита майка му - кажи!

Щом равнището си, мамо, премина,
чак тогава към леглото ще замина -

раздразнено отвръща и й играча,
без за миг да вдига поглед от мигача.

6.2002

Геймър

Геймърът играе на игри,
може всекиго да победи.

Компютърът - таз умничка машинка
геймърът я джитка постоянно - никога не спинка.

През ден и нощ държи я под око,
клавишите той мощно блъска... За добро

задава се към него майка му...
Чедо,

кога ще легнеш да поспиш?
Щом нивото мина, мамо,

ще си легна! Само
малко ти ме остави,
че спокойствие желая,
за да стигна на играта чак до края!

6.2002

Начало на стихосбирката