Герой на нашето време

Играчът с
огромно желание
бори се със
враговете,
мъчи се да победи,
блъска по сметачето,
Пот по тялото се стича,

жега го
гори - лято
е и всички са на плажа.
Решен,
обаче,
играчът

не се отказва,
а
натиска ли натиска.
Ахва, дълго взира се във
шеметните гледки.
Ехтят говорители и... О,
тресят се внезапно тревожни басите
от гръм и след гръма

времето сякаш замря...
Ранен
е героят. Скоро ще
мре.
Едва ли сила ще намери

да се излекува.
Едва ли лекарство
има още, някъде, не взето... И
бавно излита душата,
ала героизмът й остава вечно да живее...

12.5.2003

Играчът играе борбено на игри

Играчът
играе
борбено на
игри

От утрин
ранна, чак
до тъмнини

Играе
ли със кеф,
всички
бие
и громи.
иска ли за
играта да му даваш
имане парично, обаче,
става различно.

Парата разваля другарство.
Кинти рушат
и
играрство
и правят от него
стръвникарско лакомарство...

28.5.2003

Начало на стихосбирката