Локва кал

Желана "дискета" си купи.
Дълго я пи жадно с очи.
Оттук нататък днеска няма да се цупи,
защото ще играе на наниз със нови страхотни игри.

Уверен скача над земята със крачки бодри кат на скакалец.
Очите му не слизат от надписа на новата "дискета",
не се отлепят от заглавието "Уличен боец".

По улицата стъпва, а лети от радост.
Сърцето му се пръска от възторг.
На новичка "дискета" - ох, че сладост -
собственик е вече толкоз горд.

Валял е скоро дъжд.
Мокра е земята.
Със локви черни
е покрит света.

Прецапа ги без капка страх играча.
Прецапа ги, а като че над тях хвърча...

"Дискетата", стисната във длани потни,
радостно очаква вкъщи да я занесат.
Човечето сега от всички хора е самотно,
с "дискетата" е само, и го чака още малко път.

Трепти, предвкусвайки наслада нежна,
от пъхаща се платка във искрилна плът.
Усеща как гърдите леко се задъхват,
насилени да тичат по дълго чакания към дома му път.

...
Коли по локви мръсни лазят. Пръскат кал
по сръдни пешеходци с муцки изкривени. Сал
играчът с новата "дискета" не се муси. Сал
той тича и не съди возилата настървени.

Не вижда, че го пръскат с мръсотия,
защото днес малкият герой
е погълнат изцяло от прекрасния
си нов компютърен двубой.

27.5.2003

Гъвче

Сметаче гъвчето не ще да прочете!
Гъвчарят гърми, трещи - не ще и не ще!
Играчът се ядосва. Тъмната страна
го подкокоросва да удари един на мигача.

Току-виж се е вразумил сметача
и взел, че прочел от гъвчаря играта.
Благоразумието надделява. Гъвчето
инатче обаче не се предава.

Гъвчарят върти ли върти.
Двигателчето бръмчи ли бръмчи.
Не ще и не ще!
Играчът е готов да се предаде...

Една игра умря в повреденото гъвче...
Изщраква копчето на гърба на осмака.
Хлътва и изскача и това на показвача.
Млъква гъвчарят без ток.

Със скок посяга играчът към устройството.
Издърпва ловко плочата защитена в плика.
Случайно вижда жици да стърчат от на машината гърба.
И светва му, - идея! - на мига.

Мигача бързо мести настрани.
Капака на сметача дърпа и...
Откри!
В последната игра в гърдите на сметача
тоз "юнак" от бързане не е напъхал добре

ивичния проводник. (Пак...)
Камбаните в сърцето тържествено бият.
Ръце сметачните гърди с капаче нежно завият.
Мигачът сладък поставят отгоре.

Гъвчето съмнително връща в гъвчаря...
Сметачът запаля!
Тръгва! Зарежда!
Гъвчето е наред!
Нека да почне играта!
Ура! Напред!

28.5.2003

Самоделка

Натиска "Въведи" играча.
Образите оживяват на мигача.
За пръв път пуска новото творение.
Игра самоделна, направена за забавление.

Не се сравнява със професионално изпълнение.
Мига, насича досадно, има много малко движение
в електронно нарисуваните ръбати изображения.
Действието е забавено, липсва напрежение...

Играчът не се притеснява от лошото мнение.
По лицето се изписва искрено откривателско изумление.
Това е първото му голямо програмистко творение.
Отваря пътя по ново, не само игрално,
а и създателско увлекателно компютърно течение.

27.5.2003

Начало на стихосбирката