Играч на три

Вече не съм дете!
(Показва три пръста и тропва със краче.)
Мога на компютър да играя!
За "Плейстейшън 2" си мечтая!

Нищо, че съм на тли.
За бебе, ти не ме мисли!
На компютъра подкарвам коли!
Като ми пусне татко самолет - лети!

Може да съм дребен на ръст.
Може още да посочвам с пръст.
Но съм играч, макар и малък!
За мен "сметаче" звук е сладък!

27.5.2003

 
Играч на тринайсет

Казват, че съм пубертет;
че от хормони съм обзет;
че само за момичешки гърди си мисля
и... все напет бил моя пистолет...

Не е така бе, хора с нрави остарели!
Във миналия век, вий май само сте живели.
Момичета, тъй вярно, имам във главата.
От едно даже ми се подкосяват краката...

За мене важни са и други неща!
Не виждате ли колко часа прекарвам във игра?
Компютърът за мене е машина свята!
И тя, като момичето, от което ми омекват колената,
ме кара да хвърча от радост в небесата...

27.5.2003

 
Играч на осемнайсет

Бързо съзрява нашето поколение.
(Още по-бързо идващите, без съмнение.)
Вече сме мъже не само по тяло и ви казвам,
съзнанието ни изобщо не е вяло, както твърдяло
някое си поколение, вече остаряло.

Играем на компютърни игри.
Преуморяваме младите си очи.
Но и за учене остава време -
умни сме, дявол да го вземе!

(Нали сме от юнашко племе...
трябва да творим и в много
области да се изявим...)

Скоро идва на студентски банки да застанем.
Към високата наука да погледнем. Ще успеем!

Не сте ни видели над учебник да залегнем?
Ех, не гледайте, че сме играчи и
се взираме дълго в мигащите показвачи.

Освен знания за игри, разбираме и от компютри.
Програмисти млади са някои от нас! И време е
да се чуе и нашият нечуван глас!

Стига с тези стари глупави порядки -
отсъствия, записвани прилежно в папки.
Не е нужно все да си във час, ако си знаеш.

Хей, госпожи и господа, слушайте какво ви казва младежта!
Дайте време на умните деца да играят и да развиват уменията
си да мислят, без отсъствия учебни глупави да ги притискат!

27.5.2003

Начало на стихосбирката