Стар играч-юнак

Мъник бях през 70-те,
когато "Понг" за ръчки изле.
Играх си с Инмос-80-80,
а също и със Ябълката -
и едно, и две.

Атарито за телевизор ме обсеби.
Обичах и игри за Зед-80.
Стихове писах за 6-5-0-2,
още като бях дете.

Вършачето на Интел 8-0-8-6 се появи.
След няколко години взех да пиша за него игри.
4-3-2 - сложният вършач за "Ада"
си мечтаех да владея, но не ми се случи да успея.

Мацето направиха със закъснение Ай-би-ем-ари,
дето мислеха че са на сметачния пазар господари.

Удариха на цената балтия, използвайки
стара 8-битова стъклария.
Същата обаче бе предопределила
Мацето, родено кат полу-осмак,
да бъде бледа сянка на Мак.

И за него писах игри.
За "Лиза" не ми стигнаха пари,
но знаех вътрешния му строеж.
68-0-0-0 бе му сърцето - на
Моторола свидното дете;
на 68-0-0 продължение,
но несъвместимо нему искрилно творение.

За изчертан облик програмирах
във началото на 80-те -
мацарите го сториха едва през 90-те.

Сандъци предписвах;
флипери дори. Играл съм
и писал през 80-те за
всички възможни игри.

"Нинтендо" залюбих.
"Сега"-та ме покори.

На Марио се скъсах
да удрям стени.

Със Соника рошав тичах
по стръмни планини.

От новите "ръчки" с красив
звук сърцето ми се стопи...

...
Специални ефекти правих за няколко филма.
Подражатели написах на военни игри.
Симулатори измислях за самолети и
имитатори за състезатели със спортни коли.

...
На "Плейстейшън" разцъквах.
Помпих и на "Нинтендо 8 на степен 2".
Яд ме е само (като дете),
че подражател за "Сатурн" не успя да излезе
изпод двете ми глаголарски ръце.

...
Трябваше да подобря стихосложението си
за 8-6, защото той обсеби всичко... Щеш-не щеш...
Добре, че "Петака" дорисуваха
стъклописците в Интел през 93-та,
че да не бъде мъката ми с 8-6 толкова проклета.

...
Мацето Мака взе да души.
За него излизоха повечето игри.
"Дум"-а закъсня за Мака много.
"Маратон"-а във 95-та чак се сътвори.

Имаше у Ябълката уж "Бързо три-ди",
но нямаше бърза железария и
Отворената библиотека на
Силициевата графика го победи.

Игри с нейните средства съм майсторил.
Игри триизмерни с "Вуду" също съм творил.
С "Директ три-ди" се занимавах.
Светове като истински в днешно време със сметача построих.

Снабден от искриловедите със гигахерцови вършачи,
със платки за изображения - трепачи,
програмистът за игри изумителни неща твори.

...
През всичките години досега,
промени безчет сметачни станаха в света.
Едно у мен не се смени.
Любовта ми сърдечна към сметачните игри!

27.5.2003

Първата игра

Скоро щом електронни сметачни
машини имаха умниците в ръце,
глаголища заеха се да правят от сърце.

С първите "играеше" се трудно,
защото мислеха мудно и имаха мъничко памет.

През 50-те години се играеше на дама и на шах.
И това игри са, но чак през 60-те игрите получиха
най-съществената особеност на съвременното си лице -
изображения подвижни, мърдащи и живи, вместо сухите
редици от числа, разбираеми сал от на умник глава.

В началото на туй преломно десетилетие
Юнаци от МИТ-а създадоха прелестна игра.
На Пъ-дъ-пъ-едно стихче съчиниха, и
на сметача нова роля подариха.

Машината отговаряше мигновено.
Туй бе нещо необикновено!
Обикнаха я съкровено
Юнаците от МИТ, а
също всеки, зърнал
чудния вид на Космическата война,
изящно изписана от умела юнашка ръка.

А беше '62-рата година!
Страшно много време от тогава мина.
Сметачите по света бяха едва някоя дузина
хилядарки; машини бавни и големи, а скъпарки.

27.5.2003

Начало на стихосбирката