Първите драскулките на писанието "Юнака и Таз" бяха поставени през нощта на 20-и или 21-и юли 2001 г. Последните - през март 2002.
Това са статистически данни. "Творението" няма "художествени" претенции, просто защото няма художествена
стойност. Пиша тези тъпи обяснения, за да избегна упреците, че се правя на писател.
Това са някои мои мисли, наблягам на техните смисли. С краткия си опит, не познавам писатели, които
да пишат юнашки разкази, а смятам, че има нужда от такива. С тези разкази ("Анализ на цените на паметта" от април 2001 и другите, които подготвям, се опитвам да
изградя "образа на Юнака", да възвърна българската звучност в термините от изчислителната техника...
да запазя мислите си... Сигурно и друго искам...Мога ли да знам какво се крие в подсъзнанието ми ;-)? Дано да има някаква полза от редовете с букви,
които следват...
Както вече казах аз,  След като станал от леглото и разтъркал гурлясалите невидели сън очи, той пийнал една студена водица и седнал пред персоналната си ЕИМ. Първо я включил в локалната електрическа мрежа и търпеливо изчакал твърдото дискче да свърши с гаргарата, после пуснал модема, за да стане част и от Световната Компютърна Мрежа. Поблагодарил на телефонната компания и доставчика си, след като се свързал още от третия опит и се влял в информационния океан.
не се ядосвал лесно Таз.
Но колкото бил безобиден -
толкова високомерен и наивен.
// Как да победя глада
глад = време_ядене >= малко
  Сега трябваше да се реши задачата: малко=?
"За начало, ще предположа, че малко=24h . След което ще намалявам интервала,
откривайки противоречивост (глад_Емо_след_малко > глад_Емо). Ще намалявам тази времева продължителност, докато стигна до отговора... Дано да не умра
от глад дотогава...".
Краят на всичко това беше вкусна порция манджа, която за щастие провидението
(майка му) беше оставило в хладилника.
  "То било хубаво човек да не е гладен" - продължи размислите за живота Юнака и отново седна пред мигача, който от известно време се забавляваше да
чертае летящи врати - отличителен белег на едноименната, най-малко разпространена ОС в света - "Врати". Нейн автор естествено, беше Емил Юнаков.
  "К'во сега? Вярно, трябва да пусна ПЗУ-тата за KiloDrive да се точат" - каза си Емо, тъкмо навлязъл в периода на бодърствуването.
  И ПЗУ-тата почнаха да се точат...
И щяха да се точат така няколко часа, защото общият им обем беше 30 MB.
Наистина е смешно бавно, сравнено с днешните Гига-битови мрежи, но за тогавашните медни телефонни проводници и щракащи релета на аналоговите автоматични телефонни централи, тази бързина беше добро постижение...
  Пиу - звънна часовника на Юнака. Той вяло го погледна и осъзна, че е
7 часа сутринта. Нищо особено, но все пак сгоден случай да изиграе 7 блиц партии шах. Загуби първите три, защото играеше на най-високата трудност, доближаваща машината почти до грос-майсторско равнище.
Резултатите обаче, му се сториха слаби, поради което си каза - "Три игри за щастие, стига толкова" и прекъсна шах-заниманията си.
  ПЗУ-тата отново привлякоха вниманието му и дори го накараха да се усмихне,
защото видя сочно навъртащите се 3.764 KB/s на вратата на "Мрежов Сваляч".
Тази програма също беше световно неизвестна, но притежаваше някои специфични
възможности - да показва Интернет-потока с такива подробности стигащи
до ниво двойни думи, думи, байтове и дори битове. "Мрежов Сваляч" показваше колко нули и колко единици има в предадената и приетата информация, колко пъти се срещат байтовете съдържащи 0, 1, 2,.., 255, колко думи носят информация за 0, 1, 2.., 65535, и колко четирибайтки показват всяко от числата 0, 1, 2.., 4294967296 (стига да имаш достатъчно памет, за да съхраниш резултатите). Това беше част от разработката на Юнаков върху труда "Статистическа теория на вероятностите в Интернет"...
  Бяха минали 16 минути след последното изпиукване на XiNjiA-638, последен модел часовник на една от най-известните компании в китайската силициева низина - Xinjia. Може би това
събитие накара показалеца на мишката да се насочи към долния
ляв ъгъл, там, където се намираше иконата на компютърния часовник. След миг на екрана изскочи
шарено съобщение, което машината прочете с нежен женски глас - "Днес е петък ! Има нов брой на в-к "Транспютри" !".
Юнака се плесна по челото и без да губи време изскочи от дома си. От бързане
забрави да каже "довиждане" на ЕИМа си Сметка.
  "Транспютри" беше най-популярният материален вестник писан от и за юнашкото съсловие.
Тиражът му беше променлив, но често приемаше стойности между 4004 и 8786.
  "Брой 40, тираж 6502" прочете Юнака в горния десен ъгъл, докато
вниманието му се раздвояваше между четенето на вестника и стремежа да не
пострада от случаен сблъсък с тримерни предмети. Любимият вестник го привличаше
повече от здравето, но за щастие успя да се прибере у дома без да повреди никой от чарковете си.
  "Здравей, Емо !"-поздрави Сметка. "Здрасти, Сметка !?"- отвърна поздравения
и седна да чете "Транспютри - седмичник за юнаци".
  Брой 40 не беше нещо изключително - имаше схемите на i4004, предназначени за прохождащите в микропроцесорните технологии, оптимизационни
техники използвани при проектирането на i80486, някаква разработка със заглавие
"Как да направим RISC микропроцесор с подръчни средства"...
Всичко беше обичайно. С изключение на статията, на която попадна Емо в рубриката "Новини":
"INMOS представи новият си транспютър T800. Неговият 64-битов процесор за изчисления с плаваща запетая
включва 4KБ СОП с време на достъп 20ns и ОП с обем 2 до 4 МБ, със скорост 100ns."
  "Транспютри" беше ударен от Таз. Непряко. Приятелката на един от
редакторите отворила писмо заразено от Таз, който изтрил 30GB от 60GB-овият й твърд диск.
От притеснение редакторът беше объркал рубриките "архив" и "новини", като публикува като
новина събитие, случило се преди повече от 15 години.
Както се вижда, транспютрите бяха дали името на вестника, макар че архитектурата им
беше изоставена от INMOS през 1994 г. Името звучеше добре и сплашваше непосветените с тайнствеността си, действайки като щит срещу змейщината.
  Като всеки уважаващ себе си, съответно и точността юнак, Емил веднага се свърза по "Общувача" с Тони, който
беше написал тази новина.
  Малко след като Емо излезе от говорилнята, радиото поставено на около два метра
от ЕИМ-а засвири. Видимата ръка на Юнака го включи, защото почувства нужда да чуе малко човешки глас.
Колкото и напреднала да беше техниката (според думите на тогавашните хора), доброто старо радио продължаваше да заема важно място в живота им.
Юнаците изпитваха нужда да пазят старите постижения на човешкия разум, затова всеки от тях съхраняваше най-различни овехтели и според
другите, ненужни електронни изделия - компютри, интегрални схеми, телевизори, радиа, телефони, транзистори, диоди и други подобни дранкулки.
<Юнака> Ехо, Тони.
<Тони> О, Юнако, здравей. За Т800 ли ме търсиш :).
<Юнака> :) Как позна.
<Тони> Знаех си ;Р.
* Джони дойде да ви тормози ;Р
<Джони> О, здр смоци !
<Юнака> Как стана тази обърквация ?
<Джони> с Т800 ли ?
<Тони> Таз удари Вени.
<Юнака> Какво ??? %-[
<Джони> не само Вени...
<Тони> Червейчето Таз - половината Мрежа разболя.
<Юнака> Аз сега разбирам :-О. Сигурно през цялото време съм бил
<Юнака> в другата половина %-).
* Шльоко нахлу
<Шльоко> какво става хора :)
<Джони> здр, Шльоко :)
<Тони> Вени получила писмо "FREE_Pentium-4_2000Mhz_for_YOU.txt.html.htm.js.css.php.doc.rtf.jpg.vbs".
<Юнака> :-). И аз го получих ;)).
<Тони> искала да ми го подари, но писмото взело че изтрило половината твърд диск...
<Шльоко> Юнака: колко GB загуби :))
<Юнака> Николко ;Р. Моят Пентиум е по-бърз и от четворката и от твоята барака Celeron :)), както и Хайверът ми е по-добър от Баракудата ти, змейо !
<Джони> Затова ли не го отвори ? :)
<Юнака> :)) Много ясно. Още и защото Textual Cisab е тъпотия, както и Unvisual D++, D#, Poor Text Format и всичко останало от "Нанопрог" :))).
<Шльоко> Юнака: по-леко с конфигурациите ;-)))
<Тони> ...И загубила снимките на половината си приятели... ;( .
<Юнака> Шльоко: Много добре си избрал псевдонима си ):-[ .
<Тони> ...трябваше да й преинсталирам приложенията половин ден...
* Шльоко еволюира в Горянин
<Джони> Шльоко, Горянин още повече ти подхожда :)))
<Тони> ...на следващия ден обаче, Вени получила съобщението...
<Джони> "Taz_worm_antivirus.htm.txt.jpg.gif.avi.mpg.mov.wav.mp3.vbs" :)))
<Тони> Да...
<Юнака> :))). Аз и т'ва май получих. Знаете ли защо не го отворих ? :)
<Горянин> щото ти блокира компира ;)))
<Джони> :) Защо ?
<Тони> Защото твоят "Изтребител на вируси" е по-добър от всяка антивирусна програма и нямаш нужда от глезотии като "антивирусни пакети" ?
<Юнака> Браво, Тони ! ;))). Кажи за Таз.
<Тони> Състои се от няколко хиляди реда VB.
<Юнака> Като че ли това се превръща в класика ;).
<Тони> Не съвсем. Всъщност Таз не действа направо посредством своя код.
<Юнака> какво ?
<Тони> Създава на всички възможни дискове изпълними файлове, които задейства.
<Юнака> какво прави ?
<Тони> Изтрива наред. Тайно, обаче. Разчита на наивността на потребителя.
Съобщението се отваря, и докато го прочетеш (21KB), Таз вършее на заден план.
<Юнака> ИЗТРЕБИТЕЛ ще го ликвидира за нула време.
<Тони> методиката на триене е доста интелигентна: файловете си остават, но
се запълват с безсмислено съдържание.
<Юнака> :) Последни са файловете на "Прозорци", нали ? Няма как да зарази моите "Врати" :Р.
<Тони> Проблемът е, че заразява не само Windows, но и OS/2, BeOS, дори Linux...
<Джони> и MacOS.
<Тони> Вярно.
<Юнака> Ега ти чудото.
<Тони> В момента пишем противоотрова.
<Юнака> За какво ви е? Ще услужа на всеки с "Врати" ! :).
<Тони> Благодаря ти, но няма нужда.
<Юнака> ВРАТИ може да емулира ПРОЗОРЦИ-те 100%.
<Джони> Брей :). Win 3.0 ли ;)
<Юнака> И него може :), но още 95,98,Me (с всичките им разновидности).
<Горянин> стига си лъгал бе
<Тони> Юнака: Успя ли да го направиш най-накрая ? :)
<Джони> Колко пъти по-бавно върви емулацията ?
<Юнака> Змей: ;Р Когато кача новата версия на "Врати", и ти ще можеш да я
използваш и сам да се увериш във възможностите й.
<Джони> Юнака: защо не си казал досега за ВРАТИ ?
<Юнака> Тони: :). На УМЧО му бяха нужни общо около 110:01,35.86 часа,
<Юнака> за да разучи начинът по който работи 'MS Windows'
<Тони> Джони: казал е, но последната версия беше тайна разработка :)
<Горянин> къде ще я качиш ?
<Тони> Джони, Горянин : вижте см.емо_програмиста.бълг
<Юнака> Джони: емулацията върви с около 25% по-бързо, отколкото чиста Win ОС
<Юнака> ако се касае за 3.0 ;), с 19% на 3.1,
<Юнака> с 15% по-бавно от '95А, с 25% от '95В
<Джони> Ами за '98 и Ме ?
<Тони> Джони, Горянин : вижте см.емо_програмиста.бълг
<Джони> Там съм вече !
<Юнака> 98 - 40% по-бавно. "Хилядолетната" версия още не съм я пробвал в действие.
<Горянин> RAM-а ли не ти стига ;) или няма къде да я инсталираш :))
<Тони> Оптимизирал ли си емулаторния код за 3D-NOW!, MMX, SSE I,II ?
<Юнака> Тони: Процентите се отнасят за груб 386 код (C++ и малко асемблер). УМЧО още не може да пише на чист машинен
език - аз му помагам ;-), и не знае
<Юнака> как да пригажда програми дори за 486, но като научи Pentium-овите, MMX и
<Юнака> т.н., ти ще бъдеш първият, на когото ще дам да изпробва новите "ВРАТИ" :)
<Юнака> Горянин: 80МБ не са малко за "Millenium"-a, ама не ми трябва.
<Юнака> Имам 4.3ГБ твърда памет.
<Горянин> какъв ти беше проц ?
<Юнака> Първоначално беше СМ-630... :)
<Тони> Аз почнах със СМ-688 :)
<Юнака> :)
<Горянин> аз първо имах P200MMX, сега съм на Celeron-800
<Юнака> Знаех си, че имаш Селерон :). Моята текуща машинка е с P233MMX :(
<Тони> Юнака: :) Аз съм с Athlon-1200. Преди седмица го купих.
<Тони> AMD са най-добрите !
<Юнака> Тони: Честито ! :) Какво направи с K6-2/500?
<Тони> Преместих го на друга маса ;).
// Вени идва на гости на %транспютри
<Вени> Здр, момчета !
<Тони> Как е компютърът ?
<Вени> Сега е добре :).
<Джони> Вени, здравей !
<Джони> Тони: цялото нещо е 60МБ.
<Юнака> предишната версия емулираше само MS-DOS 6.2. Новата ще бъде поне
<Юнака> двойно по-голяма.
<Джони> Защо няма сорсове ?
<Юнака> За ОС с отворен код потърси Линус Торвалдс :). Голяма част са на машинен език, така
<Юнака> че източникът са самите exe-та :).
<Джони> как написа толкова асемблер ?
<Юнака> УМЧО го написа.
<Джони> Брей %)
<Юнака> Тони, щях да те питам за Таз, ама така се отплеснахме...
<Вени> Оф, този гаден вирус !
<Тони> Юнака: питай де.
<Юнака> Що не ми го дадеш да го видя какво представлява.
<Тони> Пускам го.
  Таз се състоеше от точно 65536 байта. Алгоритъмът му беше достатъчно сложен, за
да действа под всякакви платформи посредством създаване на външен изпълним файл,
различен за всеки процесор и ОС, но така направен, че винаги да бъде с размер 64КБ.
  Юнаков се отдели за малко от събеседниците си в %транспютри и се задълбочи в
изходния код на Таз. Междувременно показателят на СВАЛЯЧ-а превъртя 10МБ, но Емо не го видя, защото
забеляза, че:
  Проверката за ОСа е в реда: Mac, Windows, Linux, BeOS, OS/2.
Емо се запита - Защо Mac-овете са на първо място ? - може би това е най-омразната за
вирусописача платформа? По-скоро обратното - това е закоравял Mac-ист, защо ще напише код за 68К, при това преди този за PPC ?
Колко ли 680х0 машини все още се използват... И въпреки това те също могат да се заразят." Тъй като 68К беше платформа, изоставена
преди доста години и VBS-то не можеше да се задейства, се използваше класическа техника - инструкциите в съобщението подканва жертвата, да
изпълни прикрепения файл... "Таз" се разпространяваше под много разновидности. В проверяваният от Емо нямаше изпълним файл, защото беше предназначен за
Windows, но незнайно защо част от асемблерния код за 68К беше забравена там.
%транспютри &лично ^Юнака <-> ^Тони
<Юнака> По мое мнение, заподозреният е Макист.
<Тони> Възможно е
<Юнака> Вирусът инфектира дори 68030!
<Тони> Това не го бях видял :)
<Тони> Ами ако така се опитва да прати антивирусописачите за зелен хайвер?
<Юнака> Не ми се вярва.
<Тони> Трябва да потърся Иво. Той има някаква барака със 68040. Има и PC, но Apple-а му е в сърцето. :)
<Юнака> Знам. Пожелай му G5 система ! :)
<Тони> Добре :).
Иво преиграваше за 22-ри път "Marathon", когато GSM-ът му звънна.
- Да.
- Иво, здравей. Тони се обажда.
- Прекъсваш ми Marathon-а, дано даа е важно !
- Спокойно, бе! С Юнака смятаме, чче създателят на Таз е Mac-потребител.
- Аз ли съм виновен за това ?
- Ти познаваш вирусописачите за Maac.
- Жив или мъртъв го искате ?
- Стига, Иво ! Трябва да го спрем.. Правим го, за да помогнем на другите !
- Като завърша сесията си ще си поомисля :)).
- Човек, тя още не е почнала !
- Ха,ха :), не тази сесия :), игроовата сесия !
- Хо,хо... :). Когато това стане ссе свържи с Говорилнята на %транспютри.
- Добре. Чао.
<Тони> Иво си цвъка на Маратона и сякаш Таз не го засяга.
<Юнака> Като каза това - нямам търпение да пробвам ПЗУ-тата, които тегля в момента.
<Тони> Какви са
<Юнака> за Sega KiloDrive
<Тони> Ретро :).
<Юнака> :-) Почти.
<Тони> От къде ги теглиш ?
<Юнака> бм.пзу_без_пари.бг
<Тони> Аз предпочитам www.roms-online.com. Има всичко- от Atari-2600 до PS2, заедно с автоматите.
<Юнака> на IBM ?
<Тони> ?
<Юнака> IBM Personal System 2 ;)). Чудя се как IBM още не са осъдили Sony за притежание на авторските права ;)
<Тони> Да :)), но все пак PS2 е различно от PS/2 :)
<Юнака> PS2 също беше знак на IBM.
<Юнака> Аз се махам.
<Тони> Защо?
<Юнака> Причина: неизвестна :-)
%транспютри &с "Юнака напусна говорилнята"
%транспютри &всички
  Включването на радиото обаче, не беше просто прищявка, защото хората се сблъскваха с "парадокса на напредъка":
колкото по-бързи и съвършени машини сътворяваха хората, толкова по-слаби се чувстваха, защото все повече и повече изоставаха спрямо
изчислителната им мощ. Хората не ставаха по-бързи. У много от индивидите мощните компютри предизвикваха обратния процес...
Зрителните преобразования поглъщаха "вниманието" на горе-долу половината неврони от кората на главния мозък, а и
главата на всеки, който получава информация през този канал, трябва да бъде насочена право към наблюдавания предмет.
Слухът обаче, слабо натоварваше ума, а поради голямата си дължина, звуковите вълни се движат криволинейно и
достигат до слушателя без да го задължават да насочва по някакъв специален
начин ушите си. По тази проста причина Емил пусна радиото...
  Часовникът изпиука за 8:00, и след малко по радио-новините съобщиха, че Таз е заразил близо 100 млн. лични ЕИМ в света. В България обаче, "инфектирани" били само около хиляда ЕИМ... От МЕНСА бяха прави!
  Дзъррр...
- Емил Юнаков на телефона.
- Здрасти Емо, как си ?
- Здравей, Иво ! Работиш ли над Тааз ?
- Искам да ти кажа, че най-злият ММак-вирусописач, за който аз знам е Black_Danger. Той преди пишеше и за 68K.
- Интересен псевдоним :), прилича ми на Dark Avenger.
- :) Хм. Аз лично не познавам Blacck_Danger...
- Говори, че ПЗУта ме чакат ! :)
- ...но познавам един човек, койтоо познава някой, който го познава.
- Хе,хе... Този Danger подземен тиип ли е, или просто не могат да докажат, че върши поразиите?
- Второто.
- Мога ли да го намеря някак си ?
- Можеш... Но доколкото знам не раазговаря с всеки.
- Хм. Ами опитай и ти да се свържееш с него.
- Таз не ми е основен проблем, чесстно казано не ми се занимава с него.
- Кажи ми как да се свържа, ако щееш се занимавай. Защо ми звъниш тогава ?!
- Спокойно, погледни на www.Black__Danger.com
- Чакай една секунда...
- Чакам.
- Хе, много почитатели има този тиип.
- Наистина. Идол е за сумати кракъъри.
- Аз за пръв път го чувам обаче....
- Той е върл Макист и презира x86--арите.
- Тц, тц... На този на страницата....
- Във връзките има още стотина.
- ...значи официалната... Ще ми тррябва известно време...
- Да бе, колкото искаш.
- Защо не ми пратиш някакъв списъкк с други вирусописачи ?
- Не ми се рови сега...
- Ами както кажеш - намуси се Емо,, - дочуване !
- Хайде.
  Емо мислеше цял ден. Забрави всичко останало, и се захвана
единствено с разкриването на Тазоправа. Ровеше из страниците посветени на Мрачната_опасност,
търсеше места, където вирусописачът можеше да се е похвалил. Не откри нищо.
След десетина часа гледане в мигача обаче, клепачите му натежаха, и той заспа мигом
след помирисването на възглавницата.
<Юнака> Тони, здравей!
<Тони> Здрасти, Емо.
<Юнака> Нищо не открих :-(.
<Тони> Какво не си открил ? %-)
<Юнака> за Таз.
<Тони> Таз?
<Юнака> Какво прави Атлона?
<Горянин> Здрасти Тайфа!
<Тони> Юнака: ??? %-)
<Юнака> ?!?
%транспютри - Юнака напусна говорилнята.
  Емо се разсърди (не беше в настроение). Трябваше да разпусне - насочи показалеца на мишлето към
ПЗУ-тата за MegaDrive:
- Къде, да му се не види, е ПЗУ-тоо, което вчера издърпах?!
"Търсач" не можа да го открие... Това още повече влоши лошото му настроение и го накара да отиде до другата стая,
където се намираше прошарен цветен телевизор и два белобради черно-бели.
Внезапно, тъкмо когато напускаше покоите си, изчислителят зад него нададе вой. Юнаков се обърна:
на показвача беше изскочило някакво напомнящо съобщение, в съдържанието на което Емо не можеше да повярва. Приближи се
до мигача, за да види по-добре: "Днес е петък! Има нов брой на в-к Транспютри!" - за съжаление зрението му не го лъжеше...
  Ледена вълна на разочарование премина за миг през Емо, след като разбра, че всичко Е БИЛО СЪН!? СЪН! Тогава няма "Врати"?!... Няма Pentium-MMX?...Няма 80МБ ОП. Няма 4ГБ Уинчестър... УМЧО е в зародиш...
А какво има?... ГАДНА действителност. Шибана истина... Скапан свят...
А може би не? Може би беше останало още нещо, за което да се живее?...
    След няколко десетки секунди вцепенение Емо успя да се съвземе от тежкия удар, който
подсъзнанието нанесе на съзнанието му. Той осъзна, че не всичко беше загубено! Не всичко беше заблуждение! Всеки сън съдържа малко действителност!
Всяка мечта се гради върху опита на мечтаещия! Юнаков разбра, че
сам трябва да овеществи сънищата си. Сънищата, които може би чертаеха пътя, който искаше да извърви.
ПЗУ - Постоянно Запомнящо Устройство
ОП - Оперативна Памет
СОП - Свръхбързодействаща Оперативна Памет
Уинчестър - Твърд диск.
© Тодор Илиев Арнаудов. Пловдив, юли 2001 - март 2002 г.