Въведение на "преводача":
          СССР дебютира в света на електронно изчислителната техника през 1950 година с МЕСМ - Малка Електронно Сметачна Машина. Със скромни възможности - едва 50 операции/сек и памет от 31 числа и 63 операции. СССР изостава много от САЩ през 50-те. Американската "Вихър" от 1953 извършва до 100 хиляди умножения или 300 хил. събирания в секунда(?) за разлика от съветската БЕСМ с около 7-8 хиляди операции в секунда. Въпреки огромната разлика, БЕСМ-1 е била най-бързата ЕИМ в Европа по онова време. През 60-те като че ли СССР наваксаха малко изоставането? Принос в това има БЕСМ-6, на който компютър е посветена тази статия...

• Базова конфигурация - CPU, 192KB памет на магнитни сърдечници (в няколко редов шкаф),магнитни барабани,магнитно-лентови устройства (на една лента се събираха 3MB, доста за онова време), телетайпи, пишещи машини, буквено-цифрови печатни устройства, перфоратори и четящи у-ва за перфокарти и перфоленти.

  ---

• Направени са около 350 такива машини до началото на 80-те. По-късните конфигурации включваха стандартни 1/2" лентови у-ва, IBM-клонинги на магнитни дискови у-ва (от ЕС-единна система) с капацитет 7.25MB, а после 29MB, серийни буквено-цифрови видеотерминали (Видеотон и др.), плотери и т.н, най-вече вносни или изменения на оригинална апаратура.

  ---

• Основното предназначение на БЕСМ6 беше да "схрусква" числа , затова нямаше специфични инструкции за работа със символи. Паметта се адресираше само дума по дума.

  ---

• Имаше по един или повече компилатори за най-широко разпространените програмни езици. Използвал съм Algol-60 (3 компилатора), Fortran(поне 3), Pascal(2). Имаше и много други - първо ми идват на ум APL, LISP, Planner, REFEAL, Forth, C, които съм виждал да работят или пък съм чувал за тях.

  ---

• От разширението на БЕСМ-6 (наречено АС-6), по-добре пригодено за боравене със символни низове са произведени 4-5 копия.

  ---

• По-късно, с появата на Елбрус в началото на 80-те, е произведена по-нова и бърза версия на БЕСМ-6, изградена с интегрални схеми. Тя е част от конфигурацията на Елбрус-1. Официално се наричаше Елбрус-1К2 ("Елбрус е търговска марка на ИТМ и ВТ),а неофициално СВС (Система Повтаряща набора инструкции на БЕСМ-6). Елбрус-1К2 беше около 2.5 пъти по-бърза от БЕСМ-6.

  ---

• В края на 80-те бе създадено 64 битовото разширение на БЕСМ-6, наречено Елбрус 1КБ или накратко Елбрус-Б. То притежава собствени нови инструкции и два БЕСМ6-съвместими режима (оригинален и с адресиране на разширена памет). Няколко такива машини са проектирани до разпадането на СССР, например, един Елбрус-Б се използва в Метеорологичната централа в Москва през 1991.

  ---

• Елементната база, която се използва в Елбрус-Б е много по-добра от тази на СВС (имаше 10 години разлика). Нейната скорост при операциите с плаваща запетая - 2.5 MWhetstones при 64битова аритметика е впечатляваща за 20MHz-овата й тактова честота . Въпреки това, абсолютната й производителност бе твърде ниска, за да бъде конкурентноспособна на световно ниво...

  ---

        Най-интересните характеристики на БЕСМ-6 бяха:
• Конвейрен процесор с отделни конвейри на Управляващото У-во (УУ) и Аритметичното У-во (АУ)
• Виртуална памет с разширяеми регистри (последните машини имат до няколко МБ SRAM )
  
• Комбиниран с модул за плаваща запетая и целочислена аритметика. Всъщност БЕСМ6 няма специфични инструкции за целочислените операции, използва се плаваща запетая с потушаваща нормализация. Затова деленията се извършват сложно (не прилича ли на RISC ?).

  ---

• Всяка дума от паметта има два аналогични бита за всяка полудума, като цяло всяка дума е нечетна. Така различаването на кода от данните се извършва, като едните имат в полудумите четно-нечетно, а другите (данните) нечетно-четно число. [...] Изпълнението на инструкциите е по-близо до RISC отколкото до CISC. Повечето булеви и аритметични операции (с изключение на умножението и делението, разбира се) изискваха 2 цикъла в УУ (Управляващото Устройство) и средно 5 в АУ (Аритметичното у-во) . [...]

  ---

• Принтерите свързани към БЕСМ-6 приличат на старите такива на IBM с въртящ се барабан, но притежаваха доста уникален интерфейс. Прекъсванията се пораждат, когато редът от знаци на барабана бъде готов, но не по-късно от 200 микросекунди след прекъсването, или ако е твърде късно - барабанът продължава да се върти! Дори два принтера свързани с БЕСМ6 забавяха съвсем малко компютъра.

  Техническа Информация
  Компютър	БЕСМ-6 (1967)	СВС (1980)	Елбрус-Б (1988) в режим на БЕСМ6
  Производителност	~1 MIPS	~2.5 MIPS	~3 MIPS
  Тактова честота	9 MHZ	20 MHZ
  Елементна база	60,000 транзистора 170,000 диода	ЕСЛ ИС1
  Размер на думата	48 бита	64 бита
  Адресен размер	15 бита	27 бита
  Адресируема памет	192KB	1GB
  Разделяне на паметта	Думи
  Набор инструкции	1 операнд